***

Поглеждам към смъртта си 
и казвам на страховете си – 

от вас повече не ме е страх.

 

***

Децата на убийците

я учат на гордост.

Тя ги учи без да знае

на смирение.

 

Разговор на гара

Единият нарича хората

във вагоните

контингент.

Другият не чува добре

(влакът тъкмо тръгва)

и казва:

Да, цял континент.

 

Макове

 

Пиша
на себе си.
Да си напомням.

 

Ден на книгата е.

 

Господ сади цветя и
плеви градината.
Ето така дава автографи.

 

***

Не си пишем.

Знаем –

тишината е все по-дълбока.

 

Отворим ли уста,

Ще си кажем едно и също.

 

***

Поезията не е 
властта над думите.

Поезията е тъкмо обратното:
властта на думите.

Само те решават 
кой кой е.

 

***

Ако премахнеш думата черно,
думата бяло ще остане ли
бяла?

 

Свободата ще бъде ли свобода,
птицата – птица,
въздухът – въздух, 
ако изтриеш от речника 
всяка тяхна страшна противоположност?

 

Божур

Бог милва с цвят и аромат.
Да обичаш и да си обичан –
помилване.

 

България

Разпалваш чувството ми 
за бездомност.
Кълнеш се в мостовете
между нас
и в същия миг
ги минираш.
Вече съм чужденка 
в собствения си дом,
но със забрана
на най-човешкото –
надеждата да избягам.

 

Езикът, който говоря,
не е твоят език,
а езикът на децата,
които утре ще ни съдят.

 

***

Ако знаеш, че утре 
е последният ти ден на земята,
на кого ще разкажеш за себе си?

Ако знаеш, че утре
е последният ден на земята,
на кого ще разкажеш за нея?

 

***

Родина е обявена за продан.

Чаках отдавна
(в смут)
това стихотворение.

Край на обявата.

 

***

Не смъртта,
любовта ни прави
по-добри.

 

Смъртта

само показва това.

 

***

Счупеното носи щастие – 
казва си влюбеният,
докато гледа сърцето си.

Частите му пеят
като бамбукови пръчици
на вятъра.