NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
***
Поглеждам към смъртта си
и казвам на страховете си –
от вас повече не ме е страх.
***
Децата на убийците
я учат на гордост.
Тя ги учи без да знае
на смирение.
Разговор на гара
Единият нарича хората
във вагоните
контингент.
Другият не чува добре
(влакът тъкмо тръгва)
и казва:
Да, цял континент.
Макове
Пиша
на себе си.
Да си напомням.
Ден на книгата е.
Господ сади цветя и
плеви градината.
Ето така дава автографи.
***
Не си пишем.
Знаем –
тишината е все по-дълбока.
Отворим ли уста,
Ще си кажем едно и също.
***
Поезията не е
властта над думите.
Поезията е тъкмо обратното:
властта на думите.
Само те решават
кой кой е.
***
Ако премахнеш думата черно,
думата бяло ще остане ли
бяла?
Свободата ще бъде ли свобода,
птицата – птица,
въздухът – въздух,
ако изтриеш от речника
всяка тяхна страшна противоположност?
Божур
Бог милва с цвят и аромат.
Да обичаш и да си обичан –
помилване.
България
Разпалваш чувството ми
за бездомност.
Кълнеш се в мостовете
между нас
и в същия миг
ги минираш.
Вече съм чужденка
в собствения си дом,
но със забрана
на най-човешкото –
надеждата да избягам.
Езикът, който говоря,
не е твоят език,
а езикът на децата,
които утре ще ни съдят.
***
Ако знаеш, че утре
е последният ти ден на земята,
на кого ще разкажеш за себе си?
Ако знаеш, че утре
е последният ден на земята,
на кого ще разкажеш за нея?
***
Родина е обявена за продан.
Чаках отдавна
(в смут)
това стихотворение.
Край на обявата.
***
Не смъртта,
любовта ни прави
по-добри.
Смъртта
само показва това.
***
Счупеното носи щастие –
казва си влюбеният,
докато гледа сърцето си.
Частите му пеят
като бамбукови пръчици
на вятъра.