The Jewish question, modernity and human relations within Zygmunt Bauman

Georgi Rumenov Divilski, Student in Philosophy, SWU ”Neofit Rilskiˮ, fyodorsouji@gmail.com

 

На пръв поглед модерността е възтържествувала похвално с пленителното могъщество на своето развитие. Светът е технологичен, разумен, напреднал. Науката обширно разпростира своята просветленост върху световните земни поля. Едно събитие обаче поставя сянка над извисяващата се статуя на познанието, направена от кал и слама. Еврейският холокост (всецялостно жертвоприношение) е епизод в историята, чиято стойност се изразява в кристалната експликация на чудовищната разумност в навечерието на съвременността. Човешките взаимоотношения по времето на Третия Райх в нацистка Германия поставят важни въпроси пред интелектуалните човеци, които като Икар искат да полетят към светлото бъдеще, но изпадат в преизподнята на тъмното минало. Еврейският въпрос в Deutschland е кулминацията на безчовечността, която трябва да бъде разгледана в дълбочина, осъзната като даваща солидни поуки за изготвянето на отбрана на живота от разумно-научния фанатизъм на модерността.

За да разберем по-добре модерността, трябва да започнем още с нейното зараждане. Просвещението, периодът от историята на света, белязан и позициониран осемнадесет века след Рождението на Христа, донася като всяка нова историческа ера новости в човешкото съществуване. Тъкмо в този Zeitgeist се реализира секуларизацията на държавата и Църквата, либералността, прогресът, експерименталността, научните открития в математиката, астрономията, химията, медицината и биологията, утвърждава се първенството на разума като най-висш авторитет в човешкото мислене и дела.

Тъкмо в Просвещението ние намираме ключа към съвременното общество, защото това е голямото време на обществената промяна. В този период Бауман открива директен подтик за Холокоста чрез „еманципацията на политическата държава с нейния монопол върху средствата за насилие и с нейните мащабни амбиции за социално инженерство, от контрола на обществото, настъпил след систематичното демонтиране на неполитически източници на власт и на институциите за обществено самоуправлениеˮ (Бауман, 2002: 17). До голяма част проблемите на общността се намират в устройството на държавата. Политическата власт е звеното в държавната структура с най-голямо значение и когато то малфункционира, последиците са винаги катаклизмични. Така безчувствената интелектуалност, желанието за прогрес в социалното инженерство и човешки-създадената йерархична система на управление в името на всеобщото благо олицетворяват по бистър начин преките причини за масовото изтребление на евреите в Европа.

Нацистката партия, възкачването на Хитлер, е реализацията на новата амбиция за колективен прогрес, за върховната държава. Просвещенският дух се изявява ярко в германския дух за опитомяване на природата чрез наука. В този нов трепет на човешки вълнения свежестта на органичното в немски стил е смес от расистко-идеалистична идеология, научно-расистка експерименталност, хармонично-шовинистка бюрокрация, нацистки империализъм и свръх-студен германски рационализъм.

Така естествено се стига до сблъсъка на прото-германската раса с еврейския народ. Господстващата расистка доктрина изисква немският народ да бъде пречистен от всичко, което няма арийска кръв в своите жили. И наред с многото различни малцинства в нацистка Германия, еврейският дух се явява като най-многобройният и силен враг на Третия Райх, който стои непреклонно срещу осъществяването на немската мечта.

Според Зигмунт Бауман първата стъпка към изхвърлянето на евреите от Немското Царство е лишаването им от германската нация и принадлежност. В този ред се смята, че с първия подпис на чиновника в deutsche Verwaltung, обозначаващ еврейските хора като „не-арийциˮ, тяхната fatum е била вече предопределена (Бауман, 2002: 54).

Националсоциалистическата партия използва архетипа за евреина-бездомник, орисан на изгнание по цялата земя като доказателство срещу евреите в своята доктрина на съвременен антисемитизъм и потвърждение за враждебността към еврейската раса в световен мащаб (Бауман, 2002: 64).

Уникалната универсална необвързаност на евреите ги прави удобни за множествена атака от страна на разнообразни цели. Те са тоталният аутсайдер, блокчето, непринадлежащо към ничия мозайка, но поместено в много на брой пъзели, обслужващо чужди интереси посред борбата за своето собствено съществуване (Бауман, 2002: 73).

Заетостта в сферата на парите прави евреите силни, ненавиждани, опасни. В статуквото на финансови работници, чиято причина е чисто меритократическа, те по никакъв начин не се отличават от най-нисшите слоеве. За аристокрацията юдеите са роби, от които те се нуждаят, но които са достойни единствено за тяхното презрение и отвращение (Бауман, 2002: 74). Зигмунт Бауман описва това по много подходящ начин чрез следното: „Те се превърнаха във фокуса, в който се пресичаха могъщите сили на парите и социалното презрение, моралното осъждане и естетическото отвращение. Точно това беше котвата, от която се нуждаеше омерзението към модерността, особено в капиталистическата ѝ форма. Ако само можеше да бъде свързан капитализмът с евреите, тогава той щеше да бъде заклеймен като едновременно инороден, неестествен, противопоказен, опасен и морално отблъскващˮ (Бауман, 2002: 80).

С навлизането в модерната епоха се появява възможност за граждански права и равенство на евреите в Германия, а това определя нова стратегия за сегрегацията на юдеите от арийския народ. И тази нова стратегия заменя културната идентичност с еврейския произход, правейки по този начин невъзможно бягството от това, с което човекът-юдеин се е родил (Бауман, 2002: 97).

В допълнение също така трябва да се вземе предвид, че расизмът намира почвата си изцяло в модерността. И благодарение на прогреса на науката, технологията и модернистичните държавни форми на управление, той е напълно конкретна реалност (Бауман, 2002: 100). Самият възход на нацизма изисква специални условия и фактори за своя благоприятен разцвет. В това число трябва да се включат военновременни обстоятелства, бюрократично участие, примирение на германците със съдбата на не-арийските племена (Бауман, 2002: 142).

Ролята на бюрокрацията е зашеметяваща за нацисткия напредък. Тя е създадена да намира най-добрите решения. Тя е програмирана да бъде безразлична към човешкия вид и да го редуцира дори до състоянието на нематериален обект. Най-върховната значимост е максималната резултатност и намаляването на производствените разходи (Бауман, 2002: 156). Като прекрасен пример за закърнялата емоционалност на бюрократичния нацизъм, за липсата на душевност в немския дух, за безразличието към човешкото същество, за технологическото-материалистично мислене, за убийствения математически рационализъм, за диаболичната научна експерименталност, Бауман описва следното: „Аушвиц беше най-обикновено продължение на модерната фабрична система. Суровият материал бяха човешки същества и вместо да произвеждат стоки, крайният продукт на това предприятие беше смърт, определен брой единици дневно, старателно нанасяни в производствените диаграми на управлението. Комините, тези символи на модерната фабрична система, бълваха тръпчив дим, произвеждан от горенето на човешка плът. Великолепно организираната железопътна мрежа на модерна Европа транспортираше нов вид суров материал за фабриките. Превозваше го по същия начин, по който превозваше всички други товари. В газовите камери жертвите вдишваха задушлив газ, прозвеждан от дробинки циановодородна киселина, които пък се произвеждаха от развитата химическа индустрия на Германия. Инженери конструираха крематориумните комплекси; управители организираха бюрократичната система, която работеше със старание и ефикасност, на които по-изостаналите нации можеха само да завиждат. Дори и генералният план беше проявление на модерния научен гений, отклонил се от правия път. Свидетели бяхме на огромен проект за социално инженерствоˮ (Бауман, 2002: 28).

Самият холокост е ясен образец за непроницателната, бледа, лишена от Надчовешки поглед проява за ефикасност, официален бюрократичен стремеж за рационализация на проблемите на германския народ, решени чрез опустошително коравосърдечие. Цялата операция на екстерминация, което е най-потресаващото в случая, се изгражда на платформата на всекидневния чиновнически бит: икономическа счетоводна калкулация на средна аритметичност от средства-цели-баланс на бюджета (Бауман, 2002: 37, 40).

Бюрокрацията е йерархичност. Тя се категоризира като единна форма на управление с много поднива на изпълнение. Цялата работа протича по строго безпристрастен характер, с отричане на личните инициативи. Най-висшите заповеди идват от началниците, от върха и се спускат надолу към все по-разклонената верига от подначалници и подизпълнители към най-ниското ниво на изпълнение. Целта е успехът на организацията и извършването на личния дълг, отреден на всеки член в националсоциалистическият модел на ръководство. Резултатът е „блестящ”, значимостта на социалната отговорност за действията е онищоствена от задоволително пространствена поредица на причинно-следствени и функционални зависимости, допринасяйки за сигурно морално отчуждение, с изключителна и почти несъществуваща вероятност за съзнателен избор, перфектната фабрика за роботизация и неангажираност на човешкия ход (Бауман, 2002: 45, 46, 52).

В този ред на мисли Бауман превъзходно продължава аргументацията на идеалния, задоволен машина-участник, пишейки: „Затова е възможно да бъдеш пилот, който хвърля бомбата над Хирошима или Дрезден, да изпълняваш великолепно функциите си на оператор в ракетна база, да проектираш все по-разрушителни ядрени оръжия, без да се отклоняваш от личния си интегритет или пък да те застрашава морален срив” (Бауман, 2002:52). Очевидно е, че военното призвание, гражданската отговорност, универсалният мир, обаянието на единството окрилят боеца и дори изцяло обхващат цялото му същество, правейки човека тотално подвластен и лоялен на организираната-престъпна-идейна правдоподобност. Опияненият от демагогията и фалшивата диалектика das-Man винаги проявява безкритичност и сляпа вяра, защото това, което е масово, трябва да бъде правилното.

Немският пробив в науката на жестокостта отива и по-далеч в своите стремления към модерно-психически ненатоварващо поголовно унищожение на човешки същества. Идеята е целевото убийство да не причинява дори най-малки отпечатъци за себе си в паметта на участниците. Иновативността прави този мотив реален чрез превръщането на убиеца с автоматично оръжие до ролята му на „санитарен служител, от когото се изисквало да изсипе чувал с „дезинфекционни чували” през отвор в покрива на здание, в което не е бил длъжен да влизаˮ (Бауман, 2002: 63).

Така немската съвременна организация на грамаден холокост ярко изпъква със своите научно-стратегически, нововъведителни методи за качествено премахване на група хора от обществото, по начин, който е както безопасен за психиката на верния германец, така е и напълно етически приемлив, бивайки идеологически пълен с естественост, парадоксално императорски-зъл, използвайки злото за честта и осигуряването на доброто, създавайки система на регулация и обединение, в която гласът на народа причинява социален канибализъм на индивида, но възтържествува волята на мнозинството чрез наредбата на Фюрера. Сляпата разумност на нацистите им позволява безусловно да освободят участниците в еврейското унищожение от всякакъв вид морални задръжки и етични съображения.

Бауман развива идеята за моралното право на обществото да влияе чрез своя личен материалистичен тип нравствено учение, което е в унисон с приложението на обществената власт като оправдан монополист по въпроса що е морално (Бауман, 2002: 250). Но от друга страна, за автора на „Модерност и холокостˮ, моралът е извън обществото. Те се разминават като творец и творение. За него моралът е пред-обществен или с други думи вечно живеещ, неподлежащ на историческа деградация. Но обществото е манипулаторът на морала, експлоататорът, този, който пренасочва, блокира. (Бауман, 2002:261)

Социалният морал настъпва в разбирането за идентичност с другия. Пълната противоположност е социалната не-идентичност. Продуктът на социалната идентичност е отговорната постъпка, справедливата деятелност, правдивата активност. Липсата на социална идентичност е наличието на социална не-идентичност или с други думи омразата към различния. Тя се появява при понижаването на човека до нещо Друго. Това е фаталност (Бауман, 2002: 261).

Модерният човек е изправен пред една общностна организация с аспекти на задушаване на моралното поведение. На практика самото общество може да ускори деградацията, а не да предотврати появата ѝ. Това е изискващ съобразителност въпрос и той е съществен. Научните открития не могат да спомогнат в сферата на етичните взаимоотношения. Моралната област изисква обективност в своята цялост, давайки на индивида и колектива това, което е истински морално и животопрославящо без вреда за човека (Бауман, 2002: 281, 289).

Важен е и всъщност въпросът – Защо в Германия? Защо от цялата модерност това явление, което се характеризира като Холокост, се появява именно в Deutschland?

Темата е отворена към вариация от отговори. Според моето виждане еврейското избиване е категорично следствие от три фундаментални подбуди – пропаганда за световно-расово превъзходство, империалистка визия за вселенско надмощие, амбиция за унификация на немския народ в мащабна държавна единица. Трите фактора се сливат в едно, а именно немският Дух като Алфа и Омега на фона на световното съществуване. Тъй като германската идея за водачество е хомогенизирана от различните предпоставки, главно ключовите фигури за пан-германско присъствие и менажиране ще бъдат разгледани.

Ето какво казва Ернст Арнт по този повод в откъс от Етнологът: ,,Следователно, нека да мразим доста свежо единствено французите, нека да мразим нашите французи, очарователните и хищници на нашата сила и невинност, единствено свежо, където ние чувстваме, че те смекчават и разстройват нашата добродетел и мощ.

Затова, че никой по-лош рак не ни е разяждал от тези уелсци, чрез които мекушавостта и дребнавостта и украсяването на различни неща са дошли при нас.

Хората трябва абсолютно да забранят и предотвратят вноса на евреи от чужбина в Германия. Евреите като евреи не се вписват в този свят и в тези щати, и ето затова аз не искам да бъдат пропагандирани в Германия по неподходящ начин. Но не го искам също, защото те са напълно чужда раса и защото аз искам да запазя германското племе колкото е възможно повече от чужди съставки. Един доброжелателен и справедлив управник се опасява от чужденеца и изрода, които чрез непрекъснато втичане и примесване могат да отровят и разрушат чистите и великолепни зародиши на неговите благородни хора. Сега, от всички части на Европа, угнетените евреи се спускат надолу към центъра, към Германия, заплашвайки да я наводнят с тяхната мръсотия и чума, тъй като това разорително наводнение заплашва Полша откъм Изтока, безвъзвратният закон се произнася, че под никакъв предтекст и по никакво изключение, чуждите евреи не могат някога да бъдат приети в Германия, дори и ако могат да докажат, че носят милиони долари” (Arndt, 1818).

Рихард Вагнер обогатява неизмерно немското движение в своя екзалтиран културен подвиг. Вагнер е един от бащите и култови герои на немския антисемитизъм. Нека видим какво казва великият немскикомпозитор за еврейството: „Евреинът, който е вродено неспособен да произнесе себе си артистично или чрез своя външен вид или със своята реч, а най-малко от всичко чрез своето пеене, е въпреки това успял в най-широкото разпространение на разнообразието в модерното изкуство, да умнее в музиката, да стигне владеенето на публичния вкус... Това, което излиза от еврейските опити на правене на изкуство, трябва необходимо по тази причина да носи атрибутите на студенина и безразличие, дори до тривиалност и абсурдност; и в историята на модерната музика ние можем само да класифицираме еврейския период като период на крайна непродуктивност от стабилност, отишла към разруха“ (Wagner, 1850: 8, 11).

Шопенхауер, този бунтовнически образ на могъщество, безапелационно спечелва сърцата на немската гвардия в идеализъм. Шопенхауер е стоманен камък за монархическата традиция на пруския трикольор, която е обзета от амбицията за тоталната доминация на арийския гений в глобален план. Шопенхауеровото творчество дава на националсоциализма вездесъщната воля, която изпълва света и трябва да бъде напълно осъществена под егидата на нацисткия освободител. Шопенхауер казва следното: „Монархическата форма на управление е формата най-естествена за човека... Републиките са анти-естествени, изкуствени и произлизат от рефлексия: следователно има също много малко от тях в цялата история на човечеството, а именно малките гръцки републики и римските и картагенските републики, и те всички са били възможни поради факта, че пет-шести, може би дори седем-осми от тяхното население са били роби. Случаят е сходен в Обединените Щати на Северна Америка: през 1840 година от население от 16 милиона 3 милиона били роби. Продължителността на републиките от античността е била освен това много кратка в сравнение с тази на монархиите. Републиките като цяло лесно се установяват, но трудно се поддържат: точно обратното е истина за монархиите.

Ако искате утопични планове, аз бих казал: единственото решение на проблема е деспотизмът на мъдрите и благородни членове на една истинска аристокрация, истинско благородство, постигнато чрез чифтосването на най-великодушните мъже с най-умните и най-надарени жени. Това предложение съставлява Моята Утопия и моята Платонова Република (Schopenhauer, 2004: 94, 95).

И още един факт за нацисткото настроение играе фигурата на Освалд Шпенглер. Международният взор за човешко развитие, унитарната мисъл за глобална експанзия на немския разум и умения, историческата въодушевеност за успеха на Пруската монархия, правят от Шпенглер незаменимия магнит на хитлеристката партия, който притегля към желаната победа на избрания немски Дух, за да поведе света триумфално в новата епоха на новия ред, оглавен от обединителната тевтонско-арийска раса, призвана да преобразува картината на света в шедьовър на естетично-диаболичен хуманизъм. Ето и няколко думи от Шпенглер по нашата тема, „Един истински Интернационал (социализъм) е единствено възможен като победата на идеята за единствена раса върху всички други, и не като смес от всички отделни мнения в една безцветна купчина. Нека да имаме куража за нашия скептицизъм и изхвърлим старата идеология. В историята, както е реално, не може да има спогаждания. Този, който вярва, че може, трябва да страда от един хроничен терор на абсурдните начини, в които събитията наистина стават, и той заблуждава единствено себе си, ако си мисли, че може да ги контролира чрез договори. Има само един край на целия конфликт и това е смърт – смъртта на индивидите, на хората, на културите. Нашата собствена смърт все още лежи далече пред нас в неясната тъмнина на следващите хиляди години. Ние, германците, разположени както сме в този век, свързани чрез нашите вродени инстинкти към съдбата на Фаустовата цивилизация, имаме вътре в себе си богати и непресъхващи ресурси, но също така и необятни задължения. Към новия Интернационал, който е сега в необратим процес на подготовка, ние можем да допринесем идеите на световна организация и световна държава; англичаните могат да предложат идеята за световна експлоатация и тръстове; французите не могат да предложат нищо. Ние можем да свидетелстваме за нашите идеи не с речи, но с цялото наше съществуване. Рицарската идея на истинския социализъм стои или пада с Прусианизма... Истинският Интернационал е империализъм, доминация на Фаустовата цивилизация, това е, на цялата земя, от единичен образуващ принцип, не чрез помирение и компромис, а чрез завоевание и унищожение (Spengler, 1920: 72).

Като допълнителен принос за германско-фашистката организация можем да изтъкнем Ницшевата идея за свръхчовека, която прави от всеки германец свръхвоин с крайна цел за неземно немско господство, доктрината на Блаватска за расите, откъдето немците черпят своята небесна мощ, благословено наследство на избран народ, което е дори в сходна идентичност по доктринност с техния най-омразен враг – еврейството, и също така важното творчество на Хенри Форд за международния евреин, което кара всеки истински здравомислещ германец да стане антисемит.

Немският Холокост е оригинално събитие, което се развива под направлението на редица интелектуални фактори, производство на авторитетно творчество, но бивайки неправилно схванато, сграбчва в капана на убийствения ужас милиони хора, които стават цената на поредната човешка грешка. Германският Холокост е новост, подобна на атомното бомбардиране над Хирошима и Нагазаки, Октомврийската революция в Русия, индустриалния бум в Англия. Но с тази разлика, че тази иновация в историчността нанася застрашаващ удар върху самото човешко битие, което трябва да отправи изключително внимание върху тоталната неприкосновеност на човешкия живот, която стои в основата на всички идеали.

Холокостът е абсолютно следствие от модерността. Но той е и резултат от нейното изопачаване. Когато на ръководния пост в държавната власт дойде водач, който възвеличава една националност над останалите, води войни за световно господство, унищожава свободата на индивида в полза на нацията, въвежда политика за аборт на чуждите етноси, стерилизира Другия, възнаграждава убийството на не-ариеца, прави експерименти с хора, сегрегира Чуждия в затвори, умъртвява Различния в газови камери и камионетки, разстрелва инакомислещия, дори и ако той е от неговите най-верни редици, причинява масов глад за Чуждоземния, потиска духовната интелигентност, гради стъклена кула до небесата, чиято мимолетност е предначертана, преследва, насилства и поробява Нисшия, унищожава културата, изкривява изкуството, хули религията, тогава естествено неминуемата последица е Холокост, всецялостно всесъжение. Холокостът е модерен феномен. Но почти всеки геноцид в историята на човечеството е следствие от липсата на морална отговорност, на дълга към Другия. Там, където грижата за Другия е била, е, и ще бъде налична, там този жертвоприношителен аспект не съществува. Затова Холокостът е важно доказателство за етичен упадък. В царствата на универсалната добродетелност всички са щастливи. Вечният морал е необходима основа за правилното съществуване на всяко общество.

 

References:

Bauman, Zygmunt. 2002. Modernity and Holocaust. Sofia: Lik.

Arndt, Ernst Moritz. 1818. Geist der Zeit (4). Leipzig: Arnds Werke.

Spengler, Oswald. 1920. Prussianism and Socialism. New Delhi: Isha Books.

Schopenhauer, Arthur. 2004. Essays and Aphorisms. London: The Penguin Group.

Wagner, Richard. 1850. Judaism in Music. London: London Wagner Society. Retrieved from: <www.ernst-moritz-arndt.de/zitate.htm> [Accessed 23 April 2018].