CANTO XLIX: ЗА СЕДЕМТЕ ЕЗЕРА[1]

 

За седемте езера, ненаписани от човешка ръка стихове:

Дъжд, пресъхнала река, пътуване

Огън от замръзнал облак, тежък дъжд в здрача

Фенер под покрива на колибата.

Натежали тръстики, приведени;

И гласът на бамбука като ридание.

 

Есенна луна; хълмове се издигат при езерата

срещу залеза

Вечерта е като завеса от облаци,

омара над вълните, през нея прозират

остри дълги канелени стръкове,

студен нюанс между тръстиките.

Манастирска камбана зад хълма

се носи по вятъра.

През април отмина гемия оттук, през октомври се връща

Лодка бавно бледнее в сребърно;

Само слънцето блести върху реката.

 

Където виненочервено знаме докосва залеза

Разпиляни комини димят в приглушената светлина

 

После снежен прах посипва реката

И светът е покрит с нефрит.

Малка лодка се люшка като фенер,

Буйната вода е скована от студ. И хората

бездействат в Сан Ин.

 

Диви гъски изпълват пясъчния насип,

Облаци обграждат отвора на прозореца

Безбрежни води; гъските потеглят с есента

Врани трополят по фенерите на рибарите.

 

Светлината се премества на северния хоризонт.

Където момчета излизат на лов за скариди.

През седемнайсти век Цин[2] посети тези езера.

Светлината се премества на южния хоризонт.

 

Трябва ли страна, създала богатства, затова да потъне в дългове?[3]

Това е безчестие, това е Герион[4].

Все пак този канал отива до Дъншъ.[5]

Макар че старият крал[6] го построи за удоволствие

 

KEIMENRANKEI

KIUMANMANKEI

JITSU GETSU KOKWA

TAN FUKU TANKAI[7]

 

След изгрев слънце работи

След залез слънце си почивай

Копай надълбоко и пий от водата

Копай на полето и яж от зърното

Имперската власт е? И какво е за нас?[8]

 

Четвъртото; измерението на неподвижността.

И властта над дивите зверове.

 

 

Превод от английски език: Гергана Попова

 

---

[1] Хю Кенър, един от известните изследователи на Паунд, посочва като източници на Canto XVIX: 1. осем, анонимни стихотворения, силно променени от Паунд, 2. стихотворение на императора, 3. народна песен, 4. последното двустишие на Паунд и четири интерполирани реда на Паунд. Според Кодама, друг изследовател на Паунд, това стихотворение е изградено върху осем известни пейзажа на области по протежението на река, която се влива в езерото Дунтинху. Родителите на Езра Паунд притежавали японски манускрипт, който съдържа осем китайски и осем японски стихотворения, илюстрирани с тези картини. Книгата била озаглавена Sho-Sho (river) Hakkei. Sho-Sho e японска транскрипция на р. Сяосян. Река Сяо се влива в Сян, която пък е един от най-големите притоци на Яндзъ в провинция Хунан. Hakkei е японска транскрипция на китайското „ба дзин", което традиционно се превежда като „осем вида природни картини".

[2] Цин е името на 22 династия (1616 - 1912 г.). Най-вероятно тук се споменава вторият император от династията - Канси (1662 - 1722 г.), който посещава областта на седемте езера през 1699 г.

[3] Визира негативната морално-религиозна и политическа нагласа на президентите Томас Джеферсън, Андрю Джаксън и Мартин ван Бурен спрямо задлъжняването.

[4] Герион е великан с три глави, три тела, шест ръце и шест крака, син на Хризаор и океанидата Калироя, живял на остров Еритрея, притежаващ стада от крави. Десетият подвиг на Херкулес е свързан с убийството на Герион и отнемането на стадата му. (Батаклиев, Г. „Антична митология. Справочник", С.1989)

В 17 песен на Ад, Данте описва образа на Герион като звяр с приветливо и красиво лице и змийско тяло. Герион пренася него и Вергилий в осмия кръг на ада. В бележките си към превода на Ад, Константин Величков представя Герион като символ на лъжата. Той имал гостилница, в която приемал гости от всички страни, примамвал ги с ласкателства и благи думи и след като ги настанявал в своята гостилница, ги обирал и убивал, а после ги давал за храна на конете си. Херкулес го убива, след като намира яслите му пълни с мъртви хора. (Алигиери, Данте. „Божествена комедия", песен ХVІІ, Народна култура, С. 1975; Алигиери, Данте. „Божествена комедия", бележки към песен ХVІІ, Народна култура, С. 1957)

[5] Вероятно село, до което стига каналът, построен по времето на император Ян Гуан (вж. бел. 6)

[6] Паунд има предвид император Ян Гуан или Янди (605-618 г.) от династия Суй (581-618 г.). Управлението на тази династия и по конкретно - на император Ян Гуан - бележи един от основните етапи от построяването на Великия канал. За укрепване на връзките между центъра на империята и нейните по-отдалечени краища Ян Гуан изгражда воден път, свързващ долините на реките Хуанхъ и Яндзъ. При все че съединява някои отделни, вече съществуващи от по-рано канали, изграждането на канала на Суй изисква монументална по мащабите си работа. Каналът свързва пет от важните големи реки и за първи път прави плодородната долина на река Яндзъ достъпна за севера, посредством речен транспорт. В много исторически източници император Янди е описван като жесток, суетен и прекомерно амбициозен. Построяването на канала е свързано с огромен брой човешки жертви.

[7] Тези четири реда представляват транслитерация на Японското произношение на класическо китайско стихотворение, което Паунд открива в записките на Фенолоза. Преводите му варират, като Кодама предлага следния: „Благовещаещи облаци ярки и цветни/Разстлани и гъвкави/Слънцето и луната процеждат лъчи/Утрин след утрин."

[8] Тези редове се базират върху превода на старо китайско стихотворение, което може да бъде намерено в записките на Фенолоза, както и на други места. Според една бележка на Фенолоза тя се нарича „песен на

битата земя, защото старите селяни са удряли по земята (за съпровод), когато пеели тази песен."