ВЪОБРАЖЕНИЕ-КРИЛА БЕЗ ГРАНИЦИ

Ваня Вълкова

 

 

Рене Магрит

--------------------------

 

 

НАКРАТКО ЗА МЕХАНИЗМА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО

Въображението като познавателен психичен процес и част от мисленето, използва метафоричен език, с който може да конструира и реконструира различни визуални, емоционални и сетивни образи. С тяхна помощ човек онагледява своите представи и желания, изгражда фантазни, невидяни в действителност, а само в мисловните конструкции, картини или образи и ситуации от сънищата си. Създава проекти и планира бъдещите си действия, следвайки своите мечти. Може да изгражда дори сетивни усещания и ситуации или да възвръща своите отминали мисли и усещания, художествени и емоционални, като им дава напълно нов и друг смисъл и значение.

Въображението е основният физиологичен механизъм-генератор за изграждане на мисловни конструкции, с чиято помощ човек се опитва - и отчасти успява - да влияе върху света или да избяга от света. Точно затова може да се каже, че въображението дава на човека ,,крила", с които да преодолява границите на собственото си тяло, културната си и географска ситуираност. С помощта на мисълта може да се градят идеи и да се създават фантазни образи, чрез които се преодоляват различни граници или пък да се разрушават, игнорират или предефинират, като се преобразуват в нещо ново, в не-граници. Човешкият ум може да преодолява мисловно гравитацията: нещо за което човек винаги е мечтал (да лети). Въображението на човека като непрекъснат летеж и предизвикателство приема различни посоки и форми.

Ще се спра накратко върху някои форми на визуалното изкуство: живопис, фотография и рекламата като изкуство.

 

    

Рене Магрит

--------------------------

   ВЪОБРАЖЕНИЕТО КАТО МЕТАФОРИЧЕН ЕЗИК БЕЗ ГРАНИЦИ

 

Салвадор Дали

--------------------------

И така, с помощта на въображението човек преодолява различни граници: физически, географски, културни, социални, психологически и емоционални. Независимо от културата, ежедневния бит, пол и дори образование, у него има дълготрайно изградена и неразрушима, крайно устойчива през вековете представа, че той е творец и знае как да управлява света и да създава предмети, истории и нови светове. Той знае как да преодолее бурната река, като построи съоръжение, с което да хвърли  мост над нея; да я преплува; да я пресуши; да я скрие и покрие с камъни; да я боядиса с цвета на тревата или на небето и тя да стане неделима част от спокойния селски или градски пейзаж. И така да реши и преодолее драмата на бушуващите природни стихии. Човек мисли, че знае как и иска да облагородява стихиите със своята мисъл, със своето въображение и със своята ръка. Затова той описва метафорично различни психически функции, които му помагат ментално да преодолее екзистенциалния страх от смъртта и от гнета на битието. Назовавайки поетично и съчетавайки противоположни или сходни характеристики, явления или свойства на обектите, човек изгражда метафоричен език, с който си служи в ежедневието и най-вече в литературното, поетическо изкуство и философията, и който език прилага и във визуалното изкуство.

Няколко примера за характерни метафори

Метафорите свързани с въображението:

• крилато въображение
• цветно въображение
• летящо въображение
• полет на мисълта
• въображаема граница
• мисловна граница
• ефирна граница
• крилата мисъл
• остра мисъл
• безгранично въображение

Общоприети и използвани в ежедневието поетични метафори:

• каменна воля
• остър ум
• златна есен
• златни поля
• вълшебна градина
• чупя рекорди
• горещо сърце
• пламенно сърце
• лунна пътека
• жена-огън
• огнено сърце
• ледено сърце

В речниците понятието метафора се обяснява като: ,,стилистична фигура, тропа, изразяваща се в преносна употреба на думите и словосъчетанията поради аналогия, сходство, сравнение и др." Пръв философът Аристотел  дава определение за метафора (от гръцкото μεταφορά, 'пренасям'): скрито сравнение, основано на принципа на аналогията. Вид подобие между предмети, явления, образи. Той пояснява, че тя е „пренасяне на чуждо име върху даден предмет - или от род върху вид, или от вид върху род, или от вид върху друг вид, или по аналогия". Като стилистично средство, метафората е вид подражание, склонност към подражание и уподобяване на една форма на друга. Чрез нея се прави сравнение по дадени признаци, смислови, визуални, форми и идеи.

Френският философ Пол Рикьор тръгва от понятието и разбирането на Аристотел, като преформулира и открива наново понятието метафора. Той я разглежда не само в контекста на поетичното изкуство, а я свързва пряко с въображението и предлага нова езикова реконструкция. В книгата си "Живата метафора" той отделя голямо внимание на въображението и го определя за могъщ авторефлексен способ за собствено конструиране и реконструиране; за един вид себеизграждане чрез проектиране на собственото „аз", мощен двигател за изграждането на самата личност.

В едно свое есе доц. д-р Владимир Досев казва за метафората :

Според когнитивната лингвистика метафората не е само реторическа фигура, а средство, с което опознаваме света. Ние мислим за абстрактните понятия с помощта на метафори. От друга страна, поради своята когнитивна сила метафората е особено характерна за манипулативните дискурси.

Нека помислим и върху самите думи, образуващи понятието метафора: мета (мета (μετά), „след/отвъд") и форма (вид, изглед на нещата отвън и от вътре). Т.е. може да мислим за понятието като означаващо нещата отвъд привидната форма и значение.

Салвадор Дали

--------------------------

Въображението е сложен и многообразен процес, конструктор на нови реални или фантазни образи и мисловни операции. То създава визуални, ситуационни и сетивни картини от образи и обекти, някога и някъде видяни, но поставени в нов контекст и прочетени по нов начин. Тази способност на мисълта, изявена във въображението, ни води на едно мисловно-сетивно пътешествие и изгражда едно непрестанно променящо се, нереално или дори митологично пространство в близкия или далечен свят и дори вътре в нас. Въображаемите образи и представи могат да откъсват, съзнателно или не, човека от реалната действителност и да му позволяват да върви в друга мисловна реалност. Да  върви, да открива и отново да върви непрекъснато сред реконструиращите се имагинерни улици, стени и сгради, сглобявани и разрушавани единствено от неговото въображение, надникващо в дълбините на паметта или подсъзнанието. Особено в различните форми на визуалното изкуство, освободеното творческо въображение може да прави смели амалгами от образи, знаци и послания и да предлага различен прочит на ежедневното, на баналното и на мечтаното, както и на социалните взаимодействия и конструкции: аз-другите, анонимността и тълпата, личното и общото.

Рене Магрит

--------------------------

Човекът е единственото същество на земята, способно да изгражда логически взаимовръзки, които да водят до изграждането или до преоткриването на невидяни обекти и ситуации. Чрез последните той слага начало на творческата си дейност: да мисли, както и да твори и реализира материално или емоционално мислите си. Човекът е способен да анализира себе си и света, като му дава нови значения. Както и да създава изкуство - обекти и състояния без пряка утилитарна задача и полза.

Един художник например може да работи дълги години върху няколко сходни сюжета на преживяна, видяна, сънувана или измислена тема и всеки път да я интерпретира по различен начин. Той може да използва различен колорит и техника; дори да видоизменя концепцията, от която е тръгнал в самото начало. В творческия процес и в премоделирането въображението играе основна роля, като реконструира образи и изгражда нови представи. Такъв творчески процес съпровожда не само художествената и научната дейност, но и много от ежедневните задължения и проблеми, с които една домакиня се сблъсква непрекъснато и трябва да реши творчески, по най-добрия и практичен начин за нейното семейство. Чрез ,,полет на въображението" тя може да се пренесе в атмосферата на бароковата версайска кухня, която е видяла в някакъв телевизионен парфюмиран сериал или в качествен филм и да се наслади, макар и мимолетно, на прецизното приготвяне на храна за кралската трапеза. Може да се постави се на мястото на главния готвач или на една от красивите придворни готвачки, които приготвят с нежни и бързи движения прецизни ястия и десерти за кралската трапеза. С помощта на този някога видян и запомнен,  ситуационен  или конкретен образ,  домакинята успява да ,,влезе" в бита от преди четири века. Тя може да почувства уханията и да усети веселата атмосфера, като се насърчи емоционално от ,,видяното" и ,,усетеното" и приложи всичките си лични готварски умения, за да приготви с още по-голямо старание и любов храната за своето семейство. Накрая да се почувства щастлива, че е успяла да се справи.

 

Салвадор Дали

--------------------------

 

С помощта на въображението си човек може да прекосява границите на материалното и на географското пространство. Независимо дали съзнава в дълбочина психологическата и физиологическа сложност на този познавателен процес, той го използва на различни нива. Чрез въображението той взаимодейства с другите и със себе си; изгражда нови идеи, копнежи и желания. Даже създава митологеми и герои;  конструира нови машини или e тласкан/а и дръзва да изгражда по-сложни от ежедневните, мисловно-логически процеси. Твори визуални, музикални и словесни светове - врати към нови лични или колективни идеи, преживявания и представи. Единствено за човека е присъщо създаването на представи, предмети и ситуации, които нямат чисто физико-репродуктивен защитен характер.

Метафорично казано, въображението е надарено тъкмо „с крила". То ни дава възможност да прекосим океани и планини, да летим в междузвездното пространство или да потъваме в дълбините на морето, чак до непознатите морски селения. И да не се учудваме, ако някой ни разкаже, че е видял морските хора.

Марк Шагал

--------------------------

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: „КРИЛЕТЕ" НА СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК

Изкуството в различните си направления и посоки е едно от най-често засяваните плодоносни полета на въображението. Това поле дава много нагледни и по-лесно достигащи до сърцевината на човека послания, които провокират неговите сетива.

Сюрреализмът като модернистично направление в изкуството от началото на XX век е отворил множество емоционални, визуални и философски врати пред човека.  Провокирано от съновиденията или търсещо връзка с различни духовни или митични представи, това течение се опитва да навлезе в подсъзнанието. То може да поставя не само естетически проблеми, но и критични социални въпроси.

В днешния постмодерен свят рекламата и фотографията, като изкуства на провокацията, моделиращи възприятията, имат голямо влияние върху въображението. Те много умело боравят,  пряко или косвено, с понятията ,,криле на въображението" и ,,въображение без граници". И ги превръщат в успешно разпознаваеми рекламни кодове за нещо по-интересно, по-красиво, по-луксозно, по-необикновено и по-скъпо, защото е „по-творческо".

Някои основни изразни, кодови и визуални похвати са безтегловност на предметите и хора, показани в летеж. Натъкваме се на взаимно отричащи се и провокиращи чувството за гравитация композиции или на съчетания от неподходящи обекти, които създават нови представи и/или нови въображаеми светове. В тези светове можеш неочаквано да надникнеш и да преминеш с единия крак, докато с другия си стъпил здраво на твърдата почва на ежедневието. Предлага ти се да потънеш и да взаимодействаш с невиждани,  преди странни светове, в които природните закони са напълно пренебрегнати, нарушени или променени. Този досег на съвременния човек с различните норми на изкуството може да му помогне да стане по-щастлив и по-радостен, поне за кратко, както и да се усмихва повече. Но може и да го натъжи и провокира сериозно.

Наистина може да се твърди, че използването на метафоричен език във визуалното изкуство и в литературата откриват огромни възможности пред гледащия или четящ човек. Така той преоткрива много от собствените си дълбоко заровени в душата му творчески желания и потенциал. Разбирането идва с гледане и с четене, а разбраното и осмисленото дава семенца, които започват да никнат и някое от тях успява да се разлисти и да пробие твърдата почва. Да излезе над повърхността на земята и от своя страна да даде плод, за да продължи „полета".

 

Всеки човек е творец и „летец". Неговите крила е въображението, което го подтиква да мисли творчески и да решава грандиозни задачи, самостоятелно или в екип. Така човекът успява да преоткрива малки и големи красиви и завладяващи ума неща от живота. Това му помага да обича света, да го цени още повече и да го подобрява.

 

 

Реклама за модни обувки

--------------------------

Реклама за мода

--------------------------

Бележки и литература:

 

        Есето е разработено по задание от проф. Борис Минчев, СУ,  ФНПП, катедра   

       ,,Изобразително изкуство",  ,,Педагогика и семиотика на изобразителното  изкуство"

 

В есето са използвани изображения на картини от големи художници-сюрреалисти на XX век.: Рене Магрит,

Салватор Дали и Владимир Куш, наричан руския Салвадор Дали, а също и реклами за интериор и обувки.

------

РЕТОРИКА И КОМУНИКАЦИИ

електронно научно списание - ISSN 1314-4464

-Метафората като когнитивен инструмент

Владимир Досев

http://rhetoric.bg/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%B2-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B8

 

Метафората

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D1%82%D0%B0%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%B0

 

Всички изображения на картини от художниците: Рене Магрит, Салвадор Дали и Марк Шагал , както и рекламните изображения  са взети от интернет.