NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
***
Обичам думите да бъдат хляб, а хлебните зърна звезди
На весели вселени
Колко много небосводи, накацали като врабчета
На опънатата връв на небосвода
След дългото пристигане и аз приятелски размахвам звук
От хиляди парчета образ
На една и съща песен.
Останала съм сам сама през вековете
И моите сърца високо пеят
И моите сълзи дълбоко падат
МОРЕ ОТ ДУМИ ЗА ЛЮБОВ
И НИЕ В НЕГО
По палубата на излъсканите думи пясъкът е златен
Лежи на пясъка любов по-хубава от всичко
А ние сме така загледани в морето
Че то потъва в нас и ни поглъща
Животът е безсмъртна изненада
Възможно е да влезе в пролетта на сенокоса
И заедно с пчелите там да си остане
Когато казвам на света, че го обичам
До дъното на думите ми пее пясък
До дъното на думите лети животът
До дъното на думите е Бог в небето
НЕ ГО ПОЗНАВАМ, НО ЗА МЕН
МОРЕТО Е ОГРОМНА СУША
Вълните му са планини, които си играят
На дъното е пясъчна постеля за пустиня
Жените по брега съм аз, където и да се намират
А техните моряци са мъжете на дома ми
Щастливо плаване, морето продължава
През всички векове живея и ви махам
В средата на небето е застанал Бог и гледа
Защото в песента сме тръгнали към него
ВОДАТА Е С КРИЛА И ДИША
Преди да се обърна към деня на моето начало
И тялото ми на дете пред мене да застане
От земната си къща всеки миг се раждам
Пътувам в крясъка на първата въздушна струя
Прекрасен е светът, а аз не го познавам
Прекрача ли през прага му, намирам друго слънце
А там е още повече безкрайно
Полето на черешите и хората в полето
Са единственото неразделно цяло
Опънато по шевовете на земята
КРАЙПЪТЕН КАМЪК
Е ИЗМИНАЛОТО ВРЕМЕ
Щурци през май в градината с череши
Пресмятат своя дял и в песни го изпяват
Не става дума за възторг от думи
Приятно е и нищо повече не казват
Не смея да попитам аз къде съм
За всеки миг природата измисля слънце
За слънцето пчели
А за пчелите кошер
ОБВИВКАТА НА МОЕТО НАЧАЛО
Прескача върховете и върви към Бога
Небето носи чувството ми на надежда
За мен е по-чудесно утрото от вчера
Приятно е в отворен свят да влизам
Изкачвам се по светлината си нагоре
А тя е изобилна и от мен живее
По форма на любовно отражение
Самата аз не се познавам
Но съм красива
Антоанета Богоева е родена в с. Скриняно, Кюстендилско. Пише стихове от ранна възраст. Няколко поредни пъти е носител на първа награда на конкурса „Кюстендилска пролет"; на националния конкурс „Веселин Ханчев" й е присъдена специална награда. Автор е на стихосбирките: „Между две слънца" (1994); „Парче от слънце" (2002); "О", поема (2008); „Острови в съня" (2008), както и на романа „Тучница" (2009). Живее в Кюстендил.