Въз основа на пробуждащия се интерес към Източната култура след световния панаир в Париж през 1896 г., в Германия започва възприемането на хайку като специален и отделен литературен жанр. Въпреки културните и езикови бариери, и още повече политическото развитие по време на двете световни войни, хайку остава във фокуса на една малка, но много интересна литературна публика. Тази публичност се разширява през 60-те и 70-те години чрез разпространението на Далекоизточната мисъл и специално на дзен, във връзка с духовните практики в западните култури, включително и в Германия. В резултат на това през 80-те и 90-те години в цяла Европа се появяват хайку сдружения. През 1988 г. се създава и Германското хайку дружество. От края на 90-те години хайку поезията извън Япония е силно повлияна от глобализацията на интернет комуникациите. Обменът на хайку през езиковите бариери и култури придава на този жанр нова динамика и смисъл.

 

Трите фази на приемане и развитие на хайку на немски език.

1. Начално възприемане

 

Иван Гол (1891-1950)

Пет континента треперят,

Когато цената на зърното се вдига:

А не когато плачеш!

(1927)

 

Райнер Мария Рилке (1875-1926)

гробище

и есенни светулки

две или три

(1925)

 

Анна фон Роттаушер: Ihr gelben Chrysanthemen (Нейните жълти хризантеми), Wien 1939.

Анна фон Роттаушер (1892-1970) е австрийска китаистка. Работата й се осъществява във фазата на т.нар. „вътрешна емиграция“. Това е времето в Германия преди и през Втората световна война. Тя създава първото систематично пресъздаване на японското хайку на немски. Като шаблон й служи Miyamori Asataros Anthology of Haiku, Tokyo 1932. Тя специално включва една подборка класически японски писатели, което е много полезно за запознаване на немските хайку писатели с японските поети. В становището на авторката специално се подчертава изключителната роля на Башьо.

 

2. Литературна и културна реализация

Поради историята на „Вътрешната емиграция” и свързаните с нея теми, фокусът върху природната поезия в хайку става все по-важен за поетите след Втората световна война. Главна фигура на това развитие е предимно австрийската поетеса Има фон Бодмершоф (1895 – 1982). Книгата й "Хайку" от 1962 г. е различна, защото за първи път тя успява да осъзнае естетическия потенциал на японското кратко стихотворение в немската литература. Книгата за хайку на Бодмершоф от 1962 г. се възхвалява с ентусиазъм като нещо напълно „ново” и „уникално”в немската литература:

 

Погледни в средата на яйцето

жълто слънчице

Как е влязло?

 

Странна лунна светлина

върху стария слънчев часовник

За какво ни е такова време?

 

Но въпреки този скок в качеството Бодмершоф също затвърждава ролята на хайку като природно стихотворение. Това разбиране продължава дори след основаването на Германското хайку дружество. Чрез определението на Маргрет Бюршапер (председател на дружеството), която дефинира хайку като „природно стихотворение”, изобразяващо даден „сезон”, тази традиция отново се подчертава в средата и края на 80-те години. Всъщност, през следващите години духовната и, в най-широк смисъл, еротичната линия на немско-езичната хайку литература отстъпва на заден план, особено в средите на Германското хайку дружество, основано през 1988 година.

 

3. Еманципация чрез глобализация

От 1988 г., годината на основаване на Германското хайку дружество, до днес, през 2019 г., хайку поезията в Германия се еманципира в много отношения и се превръща в жанр, който продължава да се развива, както съобразно традиционните тенденции, така и посредством достъпа до (пост) модерни елементи.

Като отправна точка, със значение за хайку поезията в Германия, може да бъде посочена 1967 г. във Фрайбург. Тогава американският литературен критик Лесли Фидлер изнася една много аплодирана лекция. „Пресечете границата – Затворете пропастта” е известното му изявление, което общо взето съвпада с началото на постмодернизма в литературата. Макар и оставаща много дискусионна сред немските литературни кръгове, тя има поне малко влияние, както се твърди в Уикипедия днес.

Участник в постмодерната хайку сцена в Германия още от самото начало е германският поет Ули Бекер (роден през 1953 г.). Неговите еротични хайку стават особено известни в Германия. Ето два примера:

 

Защо да сваляш звезди

от небето? Нейният връх би бил

подземен паркинг

 

Нейната целувка ехо

от сливите в хладилника,

толкова сладки и толкова студени

 

Бекер прави връзка тук с известното стихотворение „Само казвам” на У. К. Уилямс („Само казвам // Изядох / сливите / които бяха в / хладилника // и които / ти сигурно / пазеше / за закуска // Прости ми / бяха превъзходни / така сладки / и така студени.”)

Въпреки сериозните различия между хайку поезията на Бекер и хайку поезията на Бодмершоф, и двамата следват един и същ принцип на асимилация. И двамата автори добавят японската система към една вече съществуваща поетическа концепция, за да реализират нова форма и да развиват немската литература.

Въпреки всичко, през 90-те години на миналия век, съвременните приноси в света на хайку стават все повече част от списанието на Германското хайку дружество, което се публикува четири пъти годишно и се нарича: SOMMERGRAS (на английски: SUMMERGRASS).

Това развитие е придружено от възприемане на нови прототипи на японската класическа литература. По-специално, преводът на германския японист Екехард Май разкрива нови и добре обосновани идеи за класическия свят на хайку и помага за съчетаването на формите и образите на класическото хайку със собствената немска културна идентичност. Възникналите нови възможности за цифров обмен на хайку през интернет откриват нови начини за обмен между културите в страната или между страните и континентите. По този начин хайку става днес все по-уважавана част от литературната култура в Германия.

Ето три примера на хайку от немско-езичния свят. И трите са създадени през 21-ви век, и трите са носители на награди от големи конкурси за хайку:

 

Зимна вечер.

С дребни бодове се появява

усмивката на куклата.

          Ингрид Куншке

 

В пощенската ми кутия

Гнездото на синигерче

По-добре да не ми пишеш

          Герхард Хабарта

 

стафиди

ръцете ми миещи

спомени

          Симоне К. Буш

 

Някои мисли за духовното измерение на немското хайку

Според мен в контекста на немската хайку поезия този въпрос е с много труден отговор. От самото начало Германското хайку дружество е истинско литературно общество. Според моя опит, членовете на дружеството с Дзен-будистко отношение не пишат хайку в различен стил. Нещо повече, всеки, който се отнася задълбочено към хайку, рано или късно се опитва да разбере и опознае японските традиции – някои по пътя на духа, чрез четене или съзерцание, а други чрез тялото, посредством различни практики от седяща медитация до стрелба с лък и още някои други. Различни начини, един и същ дух.

На този фон искам да завърша с три хайку, хайку на хора, които не са вече между нас, и в чийто живот хайку и писането на хайку играят много централна роля по различен начин. Духовната дълбочина на тези три хайку е очевидна и разкрива значението и величието на кратката форма.

Първото хайку е на Маргрет Бюршапер. Тя е централната фигура в основаването на Германското хайку дружество през 1988 г. Живее и работи 15 години за разпространението на хайку като председател на хайку дружеството. Това хайку е нейното наследство за времето непосредствено след смъртта й:

 

Когато си отида …

наберете един полски букет

изпейте една туристическа песен

 

Автор на второто хайку е Гюнтер Клинге, мюнхенски предприемач, който съчетава силната си любов към Япония с писане на хайку. Той е голям поддръжник на Германското хайку дружество. Също така е известен като автор, който всеки ден работи с думите, за да успее да създаде едно хайку:

 

днес мисля

за залезите

след смъртта ми

 

А третото хайку е от Карл Хайнц Курц, който помогна на много автори на хайку през 70-те и 80-те години да публикуват свои собствени хайку и който броди по целия свят, прекосявайки континенти, сам със себе си и с писането на хайку:

 

като докосване на врани

знам от детството си

много повече не знам

                                                                                   Щефан Волфшюц

                                                                                   май / юни 2019

 

Накратко изложените аспекти на германската история на хайку са взети главно от известната хабилитационна работа на Андреас Витброт: Hototogisu ist keine Nachtigall

(Кукувицата не е славей), Göttingen 2005.

 

Превод от английски: Людмила Балабанова