NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Статусът на вещите и темата за екологията в социалнофилософската концепция на Карл Маркс

Част I

Иван Кацарски

Институт по философия и социология, БАН

pessoko@gmail.com

 

 

Резюме: Статията разглежда различните модуси на вещите в социалния контекст у Маркс – като предмети и оръдия на труда, като средства за производство, детерминиращи социалния процес, и като стоки фетиши. В първия модус вещите у Маркс са изцяло подвластни на човешката воля. В останалите два те придобиват самостоятелна сила и дори господстват над хората, но това е свързано с конкретни, исторически преходни социални условия. Марксовият идеал е пълното покоряване на вещите в едно бъдещо рационално организирано общество. В този контекст се разглежда и Марксовия възглед за природата и възможността за екологична интерпретация на негови текстове. Накрая се поставя въпросът за възможността на алтернативна категориална схема на отношението между природа и общество.

Ключови думи: Маркс, социология, общество, вещи, природа, екология.

 

1. Увод

Какво е общество и какво – социално взаимодействие? Отговорът може да изглежда интуитивно ясен, а теоретизирането върху темата – до голяма степен схоластично занимание. На пръв поглед нищо не може да се възрази срещу елементарното и сякаш разбиращо се от само себе си твърдение, че обществото се състои от човешки индивиди, намиращи се в различни видове отношения помежду си. Тези отношения пък са резултат от взаимодействия.

Но така дефинираното социално пространство от индивиди, взаимодействия и отношения между тях е пределна абстракция, която съществено затруднява разбирането на социалното. Това е идеализирано пространство, изчистено от всякакъв нечовешки елемент.

В действителност социалните науки, особено в емпиричната си част, никога не се затварят в такова абстрактно пространство. И това е напълно естествено: човешкият свят е изпълнен с множество други живи и неживи, материални и нематериални компоненти (животни, природни обекти и субстанции, артефакти, идеи, образи). Без тях човешкият свят и обществото са немислими. Човекът взаимодейства с всички тези органични и неорганични, материални и нематериални елементи. Всъщност взаимодействията между човешките същества, дори когато те приемат чисто физическа, непосредствено телесна форма, са по същество винаги, макар и в различна степен и с различна сложност, опосредствани от подобни субстанции, обекти с различен статус, образи и идеи.

И така, социалните науки по същество не могат да се абстрахират от присъствието на изброените елементи и следователно трябва по някакъв начин да го отчитат. Има ли проблем тогава? Да, има, и той е свързан със статуса, който им се отрежда. Социалните науки, за разлика от природните, обикновено третират тези елементи принципно като пасивни продукти и обекти на човешката активност, а не като неща, автономни и функциониращи сами по себе си. В този дискурс, животни и растения са били опитомени от хората, за да служат на човешките потребности. Хората, благодарение на своите физически и умствени способности, непрекъснато са преобразували природата, създали са нови субстанции и артефакти – оръдия, инструменти, оръжия, много приятни и много неприятни неща за тялото и душата. Обикновено хората влизат в отношения помежду си, за да придобият някакъв монопол върху различни вещи (материални и нематериални) и чрез тях, посредством тях, използвайки ги като инструменти, да реализират едни или други свои цели. Човекът като род се мисли като демиург на всевъзможни вещи, предназначени да служат на неговите цели; тези вещи по-нататък неизбежно се превръщат в обекти на присвояване и монополизиране от различни индивиди и групи.

Естествено, вещите могат да престанат да служат, могат да станат негодни. Но това е само следствие на чисто инструменталисткото им третиране – като обекти, които са своеобразни продължения на човешкото тяло и мозък. Схванати като такива, те по дефиниция не могат да имат активна роля във функционирането на социума. Да има такива удължения, такива приставки се приема за фундаментална характеристика на човека. Но по този начин се изтъква неговата способност, потенциалът му като субект, преобразуващ външния свят. Мислени като подвластни на човека, вещите вече нямат шанс да получат собствена, автономна роля в социалната и историческата драма.

Това несъмнено е базисна нагласа на съзнанието, която предопределя специфична визия за човека, обществото и взаимодействието им с предметния свят, включително и природата. Тази нагласа наистина е основополагаща, но въпреки това не може да се мисли като нещо естествено, разбиращо се от само себе си.

Задачата ми тук е на първо място да покажа, че тази нагласа е реална, че тя се обективира в категориалните схеми на социалното познание. На второ място, бих искал да покажа следствията от подобна нагласа – теоретични и практически. Трето, да обоснова тезата, че това не е единствено възможна нагласа, и следователно може да има алтернативна визия, различна категориална схема за човека и неговия свят.

Разбира се, подобна задача не може да се осъществи в рамките на статия – тук може да се изпълни само част от нея. Естествено, трябва да се започне с доказване на формулираната по-горе теза, че социалното и хуманитарното познание е свръхфокусирано върху човека и неговото отношение със себеподобните, докато предметното битие е лишено от неговата иманентна динамика и потенциал. Това твърдение може да се докаже само чрез съответен текстуален анализ. На първо място той би следвало да се приложи към трудовете на класиците на социологията – особено на тримата големи – Маркс, Дюркем и Вебер. Тук е възможно да разгледам само един от тях. Следващият текст е посветен на статуса на вещите в концепцията на Карл Маркс, която той до голяма степен разработва заедно с Фридрих Енгелс.

 

2. Човекът демиург

Вече споменах за третирането на вещите като “удължения” и “приставки” на човешкото тяло и мозък. Просветеният читател несъмнено се досеща, че този мотив е внушен от Марксови текстове: “даденият от самата природа предмет става орган на неговата [на работника] дейност, орган, който той присъединява към органите на своето собствено тяло, като въпреки библията удължава неговите естествени размери” (Маркс 1968: 191). “Средството на труда е нещо или комплекс от неща, които работникът поставя между себе си и предмета на труда и които му служат като проводници на неговото въздействие върху дадения предмет. Той използува механическите, физическите, химическите свойства на нещата, за да ги застави – съобразно своята цел – да действуват като сили върху други тела”. Към преобразуваната и овладяна предметност (средствата за и обектите на въздействие) Маркс отнася и “опитоменото животно, т. е. животното, което вече е изменено посредством труда (пак там). В такъв контекст, в бележка под линия, Маркс привежда цитат от Хегел, според когото подобно манипулиране на природната предметност от страна на разума е свидетелство, че той е “колкото хитър, толкова и могъщ” (пак там).

За Маркс природата не е само външна природа. “Като действува (…) върху външната природа и като я променя, човекът “същевременно изменя и своята собствена природа. Той развива дремещите в нея сили и подчинява на своята собствена власт играта на тези сили (пак там: 189). По този начин човекът формира и своята собствена природа.

 

3. Средствата за производство като детерминанти на историческия процес

Казаното дотук обаче разкрива само част от разбирането на Маркс за социалното битие на вещите. Друга, по-специфична част се сдържа в т. нар. “материалистическо разбиране на историята”, което е общо дело на Маркс и Енгелс. Основни категории на това разбиране са “производство”, “производителни сили”, “производствени отношения”, база и “надстройка”. Какво се крие зад тези формули? Накратко, производителните сили включват два основни компонента: първо, средства за производство (земята и всичко, свързано с нея, което може да бъде употребено в производството, а също инструменти, машини, сгради с производствено предназначение); второ, хората с техните физически и умствени способности в качеството им на производители. Според Маркс и Енгелс производителните сили се развиват прогресивно и съответно предопределят възникването и изчезването на един или друг вид производствени отношения (общинни, робовладелски, феодални, капиталистически, комунистически). На свой ред тези отношения детерминират отношенията и институциите на надстройката (политически, правни, религиозни и т. н.) (Маркс 1964: 8-10). В “Нищета на философията например Маркс пише: “Обществените отношения са тясно свързани с производителните сили. Като придобиват нови производителни сили, хората изменят своя начин на производство, а с изменението на начина на производство, начина на осигуряване на своя живот, те изменят и всички свои обществени отношения. Ръчната мелница ни дава общество начело със суверен, парната мелница – общество с промишлени капиталисти (Маркс 1957: 133). На други места детерминацията не е така едностранна и праволинейна и посоката се обръща. Отново в цитираното току-що съчинение например се казва: за да се достигне характерното за капитализма високо развитие на производителните сили, “необходимо е било съществуването на класи, едни от които са се обогатявали, а други са гинали в нищета (пак там: 126). В късни свои текстове Енгелс специално критикува отъждествяването на материалистическото разбиране на историята с едностранна детерминация от производителните сили към производствените отношения и по-нататък към надстройката. Той развива идеята за обратно, макар и не първостепенно, влияние на надстройката върху производствените отношения (стимулира или задържа развитието им) и съответно върху производството като цяло (Енгелс 1989: 45-46, 48, 137-138, 155-156, 11, 193, 197).

В тази пределно обща рамка можем да открием три основни компонента: хора, вещи и отношения. Основна характеристика на материалистическото разбиране на историята е разглеждането на обществото като специфична, нетъждествена с природата, обективна реалност. Маркс и Енгелс нееднократно подчертават, че хората сами правят своята история (Маркс 1965: 117), но те я правят чрез своята дейност (на първо място под формата й на производство), а не произволно – чрез свободно и независимо волеизявление или договаряне. Производството е обективен процес – сумарен резултат от производствената дейност на огромен брой индивиди, работещи поотделно или съвместно. Производствените отношения (“базата”) са обективни, в смисъл че не зависят от волята и желанията на хората, а се определят от степента на развитие на производствените сили. Надстроечните отношения (политически, правни, религиозни и т. н.) също са обективни, доколкото не съществуват сами по себе си, а са продукт на базата. Тезата за обратното влияние на надстройката донякъде смекчава еднопосочните детерминационни зависимости.

И така, в концепцията на Маркс и Енгелс обществените отношения, в основната и съществената си част, са обективни, т. е. независими от свободното волеизявление и договаряне, въпреки че са продукт на човешка дейност. Какъв е статусът на вещите в тази концепция? Вече изтъкнах, че като средства, подчинени на човешките цели и потребности, средствата за производство са пасивен елемент, задвижван от човешките физически и интелектуални сили. Но като елемент, детерминиращ човешките отношения те имат активна, детерминираща функция, наред с хората като производителна сила. Но дори в тази сфера Маркс и Енгелс предвиждат отслабване и отмиране на отрицателното, обременяващо въздействие на средствата за производство. Автоматизацията на производството, съчетана с премахването на частната собственост и експлоатацията, твърдят те, ще доведат до радикално съкращаване на работното време и прекрачване от “царството на необходимостта в “царството на свободата – “художествено, научно и т. н.  развитие на индивидите, благодарение на освободилото се за всички време и създадените за това средства (Маркс 1978: 193-194; виж също: Енгелс 1966: 116, 290-291, 304). Следователно, в последна сметка и в това отношение имаме редукция на вещите, овладяване на техния негативен потенциал.

 

4. Стоките фетиши

Различен е статусът на вещите в икономическата теория на Маркс. В нейния контекст вещите се появяват не само като резултат на изобретения с епохално значение, но и като банални всекидневни предмети. В икономически план статусът на вещите според Маркс се определя от вида на обществените отношения, при които те се произвеждат и разменят. Ако те се произвеждат и потребяват в семейството, тяхното битие не е никаква тайна: те са просто инструменти на човешките сили и способности и обекти на човешки потребности. Тяхното производство е резултат от рационално планиране на дейността, отговарящо на целите и потребностите на тази малка общност. До голяма степен същото е валидно за вещите, произведени от отделен индивид или семейство, но преминаващи в ръцете на други лица, без обаче да се превръщат или само случайно да се превръщат в стоки. Така по принцип стоят нещата в докапиталистическите форми на производство – в общини от различен вид (индийска, германска, славянска), както и в отношенията на несвободен труд (между роби и робовладелци, феодали и крепостни, между селяни или занаятчии и експлоатираща ги държавна бюрокрация). Във всички тези случаи според Маркс създадените от човешкия труд вещи не представляват никаква тайна и са напълно подвластни на техните създатели и притежатели. Производителите знаят колко време им е необходимо за създаването на всеки продукт, така че рационално планират своята дейност, за да могат в последна сметка да задоволят своите потребности. Когато пък над тях стоят господари, които си присвояват част от техния продукт или труд, производителите отново знаят каква част от работното си време са принудени да отделят за своите експлоататори, а самият продукт отново не представлява никаква тайна. И производството и потреблението му са предмет на рационално осмисляне и планиране (вж. например: Маркс, 1968, с. 89-91).

Според Маркс положението коренно се променя в условията на развито стоково производство. Стоката придобива един вид мистична душа, превръща се в неразгадаем йероглиф, във фетиш, който господства над своите създатели (пак там, с. 83-84, 87). Това произтича от превръщането на продукта на труда в стока. За своя производител той има ценност само доколкото притежава разменна стойност. Има ли такава и какъв е нейният количествен (паричен) израз става ясно едва на пазара, в съотношенията с безброй други стоки. По този начин производителят загубва контрола върху произведената от самия него вещ, а нейното пазарното битие, нейната стойност започват да господстват над продавачите и купувачите, над производителите и потребителите. Планирането на производството и потреблението става невъзможно, защото разменните стойности “непрекъснато се променят, независимо от желанието, предвиждането и дейността на разменящите” (пак там, 87). Максимално кратко казано, резултатът е: “вещни отношения между лицата, и обществени отношения между вещите” (пак там, с. 86).

Според Маркс и Енгелс това състояние на обществото не е окончателно и безалтернативно. В последна сметка то произтича от частната собственост върху средствата за производство. В един съюз от свободни хора, които работят с общи средства за производство и съзнателно [selbstbewßt] разходват многото си индивидуални работни сили като една обществена работна сила разменната стойност изчезва, продуктите на труда престават да бъдат стоки. “Обществените отношения на хората към техния труд и към продуктите на техния труд тук остават прозрачно ясни, както в производството, тъй и в разпределението” (пак там, с. 91).

Такава е представата на Маркс и Енгелс за комунистическото общество. В него трябва да изчезне не само стоковият фетишизъм, но и фетишизмът на религиозните образи – продуктите на човешкия ум, които придобиват власт над своя създател. Предпоставка за това са високо развитие на производителните сили, на човешката индивидуалност и рационален контрол над производството и разпределението. В докапиталистическите форми, където стоково производство отстъпва или е слабо развито, религиозни фантазии господстват над хората поради “незрелостта на индивидуалния човек, който още не се е откъснал от пъпното черво на естествената родова връзка с останалите хора” или поради “отношенията на непосредствено господство и подчинение, които на свой ред се определят от ниското равнище на общественото производство (пак там, с. 92).

По-различна е тоналността в ранните съчинения на Маркс. Особено характерни в това отношение са Икономическо-философските ръкописи от 1844 г. В тях езикът е по-философско-есеистичен, но всъщност теоретичната схема е аналогична. Природата е за човека само “очовечена природа; той превръща цялата природа в негово неорганично тяло (Маркс, 1983, с. 87). В процеса на производството “природата се оказва негово творение и негова действителност (пак там: 89); природата, взета абстрактно, за себе си, фиксирана в откъснатостта си от човека, е за човека нищо (пак там: 160). Това свое разбиране Маркс определя като “натурализъм и “хуманизъм. Но в действителността свободната съзнателна дейност се е превърнала в своята противоположност. В условията на наемния труд произведеният от труда предмет… се противопоставя на труда като чуждо същество, като независима от производителя сила. Трудът на работника живее извън него, независимо от него, като чужд на него, и става самостоятелна сила против него… животът, който той е дал на предмета, му се противопоставя – враждебен и чужд (пак там: 83, 84). “Натурализмът и “хуманизмът ще възтържествуват според Маркс след премахването на частната собственост в едно бъдещо комунистическо общество (пак там, с. 109-113).

Социалната теория на Маркс и Енгелс е била критикувана безброй пъти – основателно или не. Собственият ми прочит може да се види другаде. Тук разсъжденията ми засягат единствено мястото и статуса на вещите в социалния свят според тази теория. В чисто физическото си битие, като продукти на човешкия труд, вещите се разглеждат като напълно покорни на човешката воля (индивидуална или колективна); те просто служат на човешки цели и потребности. Изключение от това общо правило са средствата за производство, доколкото са въплъщение на епохални технологични пробиви (опитомени животни и растения, парна машина, компас, телеграф и т. н.); те според Маркс, съчетани със съответни човешки способности, определят смяната на една епоха с друга. Но автоматизираното производство, съчетано с обществена собственост върху средствата за производство, анулира враждебността на последните и те стават основа на безпрецедентен разцвет на индивидите и обществото. В другото си качество, като стоки, те придобиват самостоятелна мистична сила, превръщат се във фетиши, господстващи над хората. Трябва обаче дебело да се подчертае, че те имат такова качество не сами по себе си, не като физически тела и субстанции, а само в рамките на определен вид обществени отношения – в условията на развитото стоково производство.

 

Цитирани източници

Енгелс, Фридрих. 1966. Анти-Дюринг. В: Маркс, Енгелс. Съчинения. Т. 20, София: БКП.

Енгелс,Фридрих. 1989. Писма за историческия материализъм. София: Партиздат.

Кацарски, Иван. 1994. Тоталитарният социализъм. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”.

Маркс, Карл. 1957. Нищета на философията. В: Маркс, Енгелс. Съчинения, Т. 4, София: БКП.

Маркс, Карл, 1964. Към критиката на политическата икономия. В: Маркс, Енгелс. Съчинения, Т. 13, София: БКП.

Маркс, Карл. 1965. 18-ти Брюмер на Луи Бонапарт. В: Маркс, Енгелс, Съчинения, Т. 18. София: БКП.

Маркс, Карл. 1968. Капиталът, Т. 1. В: Маркс, Енгелс. Съчинения. Т. 23. София: БКП.

Маркс, Карл. 1969. Капиталът. Т. 3, Ч. І. София: БКП.

Маркс, Карл. 1969а. Капиталът. Т. 3, Ч. II. София: БКП.

Маркс, Карл. 1978. Икономически ръкописи от 1857-1859 г. В: Маркс, Енгелс, Съчинения, Т. 46, Ч. II, София: БКП.

Маркс, Карл. 1983. Икономическо-философски ръкописи от 1844 година. В: Маркс, Енгелс. Съчинения. Т. 42. София: БКП.

Фром, Ерих. 1996. Да имаш или да бъдеш. София: Кибеа.

Foster, John B. 2014. Paul Burkett’s Marx and Nature Fifteen Years After. // Monthly Review, December, 56-62.

Foster, John B., and Brett Clark. 2016. Marx’s Ecology and the Left. // Monthly Review, November, 1-25.

Gimenez, Martha. 2001. Does Ecology need Marx? // Monthly Review, January, 60-62.

Liebig, Justus von. 1862. Die Chemie in ihrer Anwendung auf Agrikultur und Physiologie. Braunschweig, 1862.

Liebig, Justus von. 1878. Chemische Briefe. Sechste Auflage. Leipzig und Heidelberg: C.F. Winter'sche Verlagshandlung.

Löwy, Michael. 2018. Marx and Ecology: The Recovered Legacy. // Against the Current. May/June, 15-16.

Saito, Kohei. 2016. Why Ecosocialism Needs Marx? // Monthly Review, November, 58-62.

Weisz, Helga and Eric Clark. 2011. Society-Nature Coevolution: Interdisciplinary Concept for Sustainability. // Geografiska Annaler. Series B, Human Geography, 93 (4), 281-287.