NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Търсене
Резултати от търсенето На зададените критерии отговарят 1346 материала

The Heritage of Machiavelli’s Ideas in the Context of Modern Politics

To appeal to Machiavelli’s political ethics is to attempt to comprehend and understand the most complex modern political and moral problems through the prism of the theoretical heritage of the philosopher. It is possible to understand clearer modern political processes through his interpretation of the problems of politics and morality, of its ends and means, of power and leadership, wars, freedom, oppression, sovereignty etc. His insight as a philosopher who deeply understands the essence of political processes, and the theory developed by him stepped far forward, and, having extended the timeframe, were able to maintain their universality in the sense of a way of comprehending mores in politics.

Към публикацията »

Man, the Happiest and Most Admirable Creature According to Giovanni Pico della Mirandola

This essay was read at a student conference at SWU Neofit Rilski in 2023. It examines Giovanni Pico della Mirandola as a representative of Renaissance humanism and recalls key moments from his famous “Oration”.

Към публикацията »

Olympia Moratа: Being Femina Docta in Italy during the Reformation

Olympia Morata, one of the most learned women of the Italian Cinquecento, was admired as a child-prodigy in the Ferrarense court of duc Ercole II d’Este. Being part of the Protestant entourage of René de France and companion of her daughter Anna d’Este, she enjoyed the court’s rich library and the ambience advantageous for the classical and the biblical studies as well; her father, Fulvio Pellegrino Morato, and her Italian and German teachers in the court were prominent figures of the Reformation in Italy. Her early adulthood however happened to coincide with the years of an abrupt political and cultural change in Italy after the first sessions of the Trent Council and the establishment of the Roman Inquisition. Olympia together with her husband had to flee in Germany as to continue pursuing her aims of defending the humanistic studies and living her faith openly according to the Protestant ethic and the ultimate authority of the Bible. Olympia Morata died in the year of the Peace of Augsburg (1555), which temporarily ended the religious wars in Europe; her legacy was almost completely lost during the religious conflicts, but part of it was sought out and reassembled by the Italian scholar Celio Curione; thanks of that one can get a sense of her erudition and unique personality. This paper provides a reading of the prologues to the lost public lectures of Morata on Paradoxa Stoicorum and of part of her correspondence reflecting the topics of Cicero’s treatise.

Към публикацията »

Ekaterina Papazova: The Philosophy Teacher

The article is dedicated to Ekaterina (Katya) Papazova (1895–1971), who defended her doctorate in philosophy in Germany and returned to Bulgaria, where she had a long teaching practice in one of the elite Sofia high schools. An attempt was made to trace Papazova's participation in the scientific life of the country, despite her lack of an academic career. The text comments on her merits in the development of applied psychology in our country - in the field of psychology of advertising, forensic psychology, the psychology of learning foreign languages, etc. The initial philosophical attitude and involvement of Dr. Papazova with the Wuerzburg School of Psychology was discussed. Finally, her orientation towards the ideas of Bogomilism is presented, and the fact of her authorship of the authoritative book "Christen oder Katzen – die Bogomilen" (Stuttgart 1983), which, however, remains unknown in our country.

Към публикацията »

Victoria Welby and Charles Peirce: Semiotic Encounters and Paths

The article traces the intellectual initiation of the British philosopher Victoria Welby (1837-1912) into the theory of language and signification. Her role in the history of semiotics is primarily associated with her long correspondence with the enigmatic American philosopher, logician, and founder of pragmatism and semiotics, Charles S. Peirce (1839-1914). The intended sketch of their intellectual encounter does not overlook the human condition and social circumstances that stood at the background of their theoretic exchange, as well as the depth and clarity of the trace left by each of them in the philosophical and semiotic field. They shared common concerns and scholarly directions, but the paths of their incorporation into the philosophical and semiotic tradition are divergent and circuitous.

Към публикацията »

A Non-Mechanistic Solution to the Mind-Body Problem in the Philosophy of Anne Conway

The article examines the development of the popular mind-body problem in the philosophy of Anne Conway. It provides an overview of her metaphysical system, along with some biographical details that are considered relevant. The text traces the arguments in defense of a monistic system focused on the vivification and liveliness of the created world and explores their genesis. Additionally, the article addresses how the status of women influences their own philosophy. In her sole treatise, Conway, while outlining her thoughts on the unity of the substance, also presents an ethical doctrine. Her insistence that matter could not be mere inert mass, and that God shares vitality and goodness with all created beings, can be interpreted as a call for equality. The ardor felt in her work is not merely religious zeal or academic ambition but rather a premonition that this question may not be resolved even centuries after her treatise.

Към публикацията »

Lou Salome. The Woman with а Whip?

This text is an attempt to answer the question „Who is Lou Salome?“: a question with many answers. And how to approach her – through her memoirs, or using the memories of her contemporaries, and another option – her personal correspondence and work. In this case, the article offers a portrait of Lou Salome; in terms of her communication with Nietzsche and Freud. Who are Nietzsche and Freud for her, and who is Lou for them.

Към публикацията »

On the Material Nature of Thought. Sophie’s Case against Leibniz

Our aim with this paper is to position the views of Sofia from Hanover (1630-1714) within the framework of the Early Modern philosophical context from the late 17th to the early 18th century, by demonstrating her contribution to the fundamental post-Cartesian discussions of the time. In order to argue that Sofia's views can be fittingly and justifiably integrated into the "fabric" of Early Modern philosophy, it is necessary, first, to demonstrate the originality of her views in comparison to those of her most influential philosophical correspondent, Gottfried Wilhelm Leibniz (1646-1716). For this reason, in the course of this work, we begin with a general presentation of the significance of his epistolary network for the development of Leibniz's philosophy, as well as with pointing out the crucial importance that the themes and problems discussed with Sofia acquire for this philosophy. The originality and independence of Sofia's philosophical views from the influence of her famous correspondent are demonstrated based on a concrete example – her view on the material nature of thought and the soul as its bearer, a view radically rejected by Leibniz. This allows us, in conclusion, to raise one significant metaphilosophical and methodological question: When does the over-explanation of certain phenomena with abstract and distant principles, doctrines, and concepts transcend its boundaries and manifest itself in misunderstanding?

Към публикацията »

Methods of Constructing the Future in State Planning: Forecasting and Ideology

The article examines the methods for constructing the future in state planning in two aspects: as a scientific methodology that is part of the specific field of future studies - futurology, forecasting, foresight, future studies, strategic studies and as a tool for construction of societies from positions of power. The analysis is based on a systematization of key theoretical developments from the fields of forecasting and strategic planning. Thus, a general methodological figure of the dynamics of exploratory-normative forecasting is systematized, as a model that provides knowledge about the future by studying the foreseeable (present, past) and through goal setting. It is derived as an algorithm that binds temporal construction with mechanisms of power for the controllability of social and political space. The main questions posed by the research are: to what extent and how the methods of constructing the future as a mode of temporality are realized as tools for formatting the social space? To what extent is ideology an essential part of state planning technologies?

Към публикацията »

The Philosophical Letters of Princess Elisabeth of Bohemia and the Problem of Soul and Body in Descartes’ Metaphysics

The aim of this article is to consider the debate regarding the nature of soul and body in the correspondence between Princess Elisabeth of Bohemia and Rene Descartes. It will be shown that the topic of the interaction between the immaterial soul and the material body leads to contradictions that were not solved by Elisabeth and Descartes.

Към публикацията »

Fatima al-Fihriya: The Woman Who Founded One of the World’s Oldest Universities

Fatima al-Fihriya, the founder of the al-Qarawiyyin mosque, one of the oldest universities in the world, is a historical figure of great significance. Not only is it intriguing that a university was established at such an early time, but it was also built by a Muslim woman. Although her life details are not extensively documented, her legacy persists to this day. The main goal is to present women’s roles within Islamic society. Fatima al-Fihriya is an early example of the powerful leadership roles that women have played in the Muslim world, both historically and contemporarily. The article concludes that Fatima al-Fihriya adopted an unprecedented policy concerning feminine education. She pioneered the model of higher education that has been adopted across the world.

Към публикацията »

Enheduana and the Power of Word

The article presents the ancient Akkadian-Sumerian priestess and poetess Enheduana, believed to be the first author in the known history whose name is explicitly stated. The research is centered around the concept of the power of the word and its understanding in the ancient world, where the divine and the earthly realms were closely intertwined. Attention is paid to the multi-meaning Sumerian category me as well. It is pointed out that for ancient thought the word, especially the sacred ritual word, had a creative meaning and could both maintain and change the established order, and this gave special importance to the poets who could rule and utter it.

Към публикацията »

Religious Processes in Uzbekistan

Religious policy in the Republic of Uzbekistan is based on the principle of the secular state. During the reforms in Uzbekistan, the necessary conditions have been created for the practical solution of issues related to the legal regulation of freedom of religion, the opportunity to make one’s religious or secular choice, and to improve the culture of interethnic communication based on tolerance. Much attention is paid to the need to promote the humanistic essence of Islam, explaining that this religion calls for goodness and peace, and helps maintain stability in the region. For an in-depth study of the Islamic religion, it is planned to implement a number of large projects aimed at studying the scientific heritage of great Muslim scientists and educators.

Към публикацията »

The Role of Civic Discourse in Education for Society

Marking almost decisively the socio-human sciences, the role of civic discourse in education for society is a widely debated subject and constantly subject to re / conceptualization. We live in a reality in which the pandemic has significantly affected the human community in economic, social, political and cultural terms, aggravating social inequalities, including in the education system. This situation has created barriers to participation in the educational process, primarily for people from disadvantaged social categories, taking into account the fact that the school is both a space for academic education and a framework for learning social skills, emotional, cooperation and social support. When most of the teaching activities have been transferred to the online environment, it is necessary to address the issue of literacy, digital education, but also about the advantages of digitalization of public administration. It becomes imperative to capitalize on the possibilities of community institutions, the rational use of online learning technologies, and the impartial involvement of the media in reflecting existing problems which are an opportunity for crisis situations.

Към публикацията »

Човекът – най-щастливото и достойно за удивление същество според Джовани Пико дела Мирандола

Този есеистичен текст беше представен като доклад на студентска конференция в ЮЗУ „Неофит Рилски“ през 2023 г. В него Джовани Пико дела Мирандола се разглежда като представител на ренесансовия хуманизъм и се припомнят знакови моменти от прочутата му „Реч за достойнството на човека“.

Към публикацията »

The Heritage of Machiavelli’s Ideas in the Context of Modern Politics

To appeal to Machiavelli’s political ethics is to attempt to comprehend and understand the most complex modern political and moral problems through the prism of the theoretical heritage of the philosopher. It is possible to understand clearer modern political processes through his interpretation of the problems of politics and morality, of its ends and means, of power and leadership, wars, freedom, oppression, sovereignty etc. His insight as a philosopher who deeply understands the essence of political processes, and the theory developed by him stepped far forward, and, having extended the timeframe, were able to maintain their universality in the sense of a way of comprehending mores in politics.

Към публикацията »

Religious Processes in Uzbekistan

Religious policy in the Republic of Uzbekistan is based on the principle of the secular state. During the reforms in Uzbekistan, the necessary conditions have been created for the practical solution of issues related to the legal regulation of freedom of religion, the opportunity to make one’s religious or secular choice, and to improve the culture of interethnic communication based on tolerance. Much attention is paid to the need to promote the humanistic essence of Islam, explaining that this religion calls for goodness and peace, and helps maintain stability in the region. For an in-depth study of the Islamic religion, it is planned to implement a number of large projects aimed at studying the scientific heritage of great Muslim scientists and educators.

Към публикацията »

The Role of Civic Discourse in Education for Society

Marking almost decisively the socio-human sciences, the role of civic discourse in education for society is a widely debated subject and constantly subject to re / conceptualization. We live in a reality in which the pandemic has significantly affected the human community in economic, social, political and cultural terms, aggravating social inequalities, including in the education system. This situation has created barriers to participation in the educational process, primarily for people from disadvantaged social categories, taking into account the fact that the school is both a space for academic education and a framework for learning social skills, emotional, cooperation and social support. When most of the teaching activities have been transferred to the online environment, it is necessary to address the issue of literacy, digital education, but also about the advantages of digitalization of public administration. It becomes imperative to capitalize on the possibilities of community institutions, the rational use of online learning technologies, and the impartial involvement of the media in reflecting existing problems which are an opportunity for crisis situations.

Към публикацията »

За добродетелите и политическите престъпления

Глава V от произведението „За настоящите обстоятелства, които могат да завършат Революцията, и за принципите, които трябва да основат Републиката във Франция“. Произведението най-вероятно е написано през есента на 1798 г. Преводът се възпроизвежда от сборника: Бенжамен Констан. „Право на истина и свобода във всичко“. Съставителство, предговор и превод от френски език Лидия Денкова. София, Издателство на Нов български университет, 2019, с. 263-285. Редакцията благодари на Преводача и Издателството за това, че любезно предоставиха текста за бр. 62 на сп. “NotaBene”.

Към публикацията »

Учителката по философия: Екатерина Папазова

Статията е посветена на Екатерина (Катя) Папазова (1895–1971), защитила докторат по философия в Германия и завърнала се в България, където има дългогодишна учителска практика в една от елитните софийски гимназии. Направен е опит да се проследи участието на Папазова и в научния живот на страната, въпреки липсата на академична кариера. В текста са коментирани нейните заслуги в развитието на приложната психология у нас – в областта на психологията на рекламата, съдебната психология, психологията на усвояването на чужди езици и др. Обсъдена е изходната философска нагласа и причастността на д-р Папазова към Вюрцбургската психологическа школа. Накрая е представена и ориентацията й към идеите на богомилството, като е представен фактът на нейното авторство на авторитетната книга „Christen oder Katzen – die Bogomilen“ (Stuttgart, 1983), която обаче остава неизвестна у нас.

Към публикацията »

Виктория Уелби и Чарлс Пърс: семиотични срещи и пътища

Статията проследява интелектуалния принос на британската философка Виктория Уелби (1837-1912) към развитието на теорията на езика и означаването. Нейната роля в историята на семиотиката се свърза най-вече с дългогодишната й кореспонденция с енигматичния американския философ, логик, баща на прагматизма и семиотиката Чарлс С. Пърс (1839-1914). Подходът към интелектуалната им среща и обмен не пропуска чисто житейските и социалните обстоятелства, които оказват влияния върху мотивацията на общуването им, както и на дълбочината на следата, оставена от двамата във философското и семиотичното поле. Те споделят общи тревоги и научни посоки, но пътищата към вписването им във философската и семиотична традиция са различни и лъкатушещи.

Към публикацията »

Относно материалната природа на мисълта. Случаят София срещу Лайбниц

Задачата на настоящото изследване е да позиционира възгледите на София от Хановер (1630-1714) вътре в рамките на един общ историко-философски контекст на нововремската мисъл от късния XVII и самото начало на XVIII в., като демонстрира приноса й за фундаменталните посткартезиански дискусии в периода. За аргументирането на общото допускане, че възгледите на София коректно и оправдано могат да се впишат в „тъканта“ нововремската философия, е необходимо, първо, да се покаже оригиналността на нейните възгледи спрямо тези на най-влиятелния й философски кореспондент – Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716). Поради тази причина, в хода на настоящия труд започваме с общо представяне на значимостта на епистоларната мрежа за изграждането на собствено Лайбницовата философия, както и с посочване на ключовото значение, което придобиват за тази философия темите и проблемите, дискутирани със София. Оригиналността и независимостта на философските възгледи на София спрямо влиянието на нейния знаменит кореспондент се демонстрират въз основа на един конкретен пример – утвърждавания от нея и категорично отхвърлян от Лайбниц възглед за материалната природа на мисълта и на душата като неин носител. Това ни позволява, накрая, да повдигнем един значим метафилософски и методологически въпрос, а именно: кога свръхобяснението на определени феномени с абстрактни и далечни принципи, учения и понятия прехвърля границата си и се изражда в неразбиране.

Към публикацията »

Един немеханистичен възглед за душата и тялото във философията на Ан Конуей

Статията разглежда развитието на проблема за духа и тялото и тяхното взаимодействие във философията на Ан Конуей. Представена е накратко нейната метафизична система, както и някои биографични детайли, за които е съобразено, че са значими за контекста. Текстът проследява аргументите в защита на една монистична система, концентрирана върху радикалното оживотворяване на сътворения свят и изследва техния генезис, като наред с това обръща внимание по какъв начин статута на жена влияе във философията. В своя единствен трактат Конуей, излагайки мислите си за единната субстанция, разкрива и етично учение. Нейното настояване, че материята не би могла да бъде просто инертна маса и че Бог споделя своята живост и добрина с всички сътворени създания може да бъде четено като настояване за равноправие. Патосът, който се усеща в труда й, е не само религиозна ревност, нито академична амбициозност, а е сякаш предусещане, че този въпрос няма да бъде решен дори векове след нейния трактат.

Към публикацията »

Методи за конструиране на бъдещето в държавното планиране: прогнозиране и идеология

Статията изследва методите за конструиране на бъдещето в държавното планиране в два аспекта: като научна методология, която е част от специфичното поле изследванията на бъдещето – футурология, forecasting, foresight, future studies, strategic studies и като инструмент за властово конструиране на обществата. Анализът се базира върху систематизиране на ключови теоретични разработки от областите на прогнозирането и стратегическото планиране. Така е систематизирана обща методологическа фигура на динамиката проучващо – нормативно прогнозиране, като модел, осигуряващ познание за бъдещето чрез изследване на обозримото (настояще, минало) и чрез целеполагане. Изведена е като алгоритъм, който обвързва темпоралното конструиране с властови технологии за управляемост на социалното и политическото пространства. Основните въпроси, които поставя изследването са: доколко и как методите за конструирането на бъдещето като модус на темпоралност се реализират като инструменти за форматиране на социалното пространство? Доколко идеологията е съществена част от технологиите за държавно планиране?

Към публикацията »

Лу Саломе. Жената с камшика?

Настоящият текст е опит да отговори на въпроса: „Коя е Лу Саломе?“ – въпрос с много отговори. Сред възможните подходи към нея са използването на нейните мемоари, или спомените на съвременниците й, и друг вариант – личната й кореспонденция и творчество. В случая статията предлага портрет на Лу Саломе откъм общуването й с Ницше и Фройд. Кои са за нея Ницше и Фройд, а и коя е Лу за тях.

Към публикацията »

Философските писма на принцеса Елизабет от Бохемия и проблемът за душата и тялото в метафизиката на Рене Декарт

Намерението на тази статия е да разгледа дебатa относно природата на душата и тялото в кореспонденцията между принцеса Елизабет Бохемска и Рене Декарт. Ще бъде показано, че темата за взаимодействието между нематериалната душа и материалното тяло води до противоречия, които не са били разрешени от Елизабет и Декарт.

Към публикацията »

Олимпия Мората – съдбата на femina docta в Италия в епохата на Реформацията

Олимпия Мората, една от най-високообразованите жени в Италия през XVI век, в детските си години е обект на възхищение в двора на херцог Ерколе II д’Есте във Ферара. Благодарение на това, че е приобщена към свитата на Рене Френска като компаньонка на дъщеря й; Ана д’Есте, тя се възползва от богатата дворцова библиотека и от средата, благоприятна за заниманията с текстовете на античните автори, но и със Светото Писание; баща й, Фулвио Пелегрино Морато, и нейните учители в двора – родом от Италия и Германия – са известни фигури на Реформацията в Италия. Ранната й младост, от друга страна, съвпада с годините на драстична политическа и културна промяна в Италия след установяването на Римската инквизиция и свикването на първите сесии на Трентския събор. Заедно със съпруга си Олимпия е принудена да избяга в Германия, за да може да продължи да отстоява правото си на хуманистични занимания, както и открито да изповядва вярата си в съгласие с протестантската етика и абсолютния авторитет на Евангелието. Олимпия Мората умира през 1555 г., годината на Аугсбургския мир, който временно слага край на религиозните войни в Европа. Писменото й наследство е почти изцяло унищожено в религиозните конфликти, но част от него е издирена и събрана наново от италианския учен Челио Курионе, така че от възстановеното можем да добием представа за ерудицията и ярката й личност. Статията предлага прочит на пролозите към изгубените публични лекции на Мората върху „Парадоксите на стоците“, както и на част от кореспонденцията й, в която присъстват топоси от този трактат на Цицерон.

Към публикацията »

Fatima al-Fihriya: The Woman Who Founded One of the World’s Oldest Universities

Фатима ал-Фихрия, основателка на джамията „Ал-Карауийн“, превърнала се впоследствие в един от най-старите университети в света, е историческа личност от голяма величина. Интригуващ е не само фактът, че университет е създаден в толкова ранна епоха, но и че е построен от жена мюсюлманка. Въпреки че подробни данни за живота й не са документирани, нейното наследство продължава да е актуално и днес. Основната цел е да се представи ролята на жената в ранното ислямско общество. Фатима ал-Фихрия е пример за ръководната роля, която жените са играли в мюсюлманския свят в исторически план. Фатима ал-Фихрия възприема уникална за времето си политика по отношение на женското образование. Тя е пионер с модел на висше образование, възприет по-късно от целия свят.

Към публикацията »

Енхедуана и силата на словото

Статията представя древната акадско-шумерска жрица и поетеса Енхедуана, смятана за първия автор в известната ни история, чието име е изрично посочено. Разглеждането се съсредоточава около силата на словото и нейното разбиране в древния свят, където божественото и земното са тясно преплетени. Обръща се внимание и на многозначната шумерска категория ме. Изтъква се, че за древната мисъл словото, особено свещеното ритуално слово, има творящо значение и може както да поддържа, така и да променя установения ред, а това придава особено значение на поетите, които могат да го владеят и изричат.

Към публикацията »

A History of the Uses of the Photographic Image in Wartime

The article examines the uses of the photographic image in the wars of the 20th century. It comes from the generally accepted claim in the social sciences and humanities that modern culture is dominated not by the word but by the image, and in this context it hypothesizes that the visual image, dominating word and reason, is a means of power whose earliest uses can to be found in the use of photography in wartime. On the one hand, visual images distort reality or directly change it. On the other hand, one believes the image, that he/she sees with his/her own eyes reflects the reality. It is a trap, two aspects of the same presence, a reality but false. In this "hyperreality" wrong patterns of thinking and behavior can easily be imposed, new ideologies can prevail. In a similar vein, the text examines precisely these thought and behavioral patterns imposed by photographic images during wartime.

Към публикацията »

История на употребите на фотографския образ по време на война

Статията разглежда употребата на фотографския образ във войните на 20. век. Тя изхожда общоприетото в социалните и хуманитарни науки твърдение, че съвременната култура е доминирана не от словото, а от образа и в този контекст излага хипотезата, че визуалният образ, доминиращ над словото и разума, е средство за власт, чиито най-ранни употреби могат да бъдат открити в използването на фотографията по време на война. От една страна визуалните образи изкривяват реалността или директно я променят. От друга страна, човек вярва на образа, с очите си вижда, че е било така. Това е капан, два аспекта на едно и също присъствие, реалност, но фалшива. В тази „хиперреалност“ могат лесно да се наложат сбъркани модели на мислене и поведение, могат да възтържествуват нови идеологии. В подобен план текстът разглежда именно тези мисловни и поведенчески модели, налагани от фотографските образи по време на война.

Към публикацията »

Towards Uniform Semantic Interpretation

Abstract: Artificial Intelligence methodologies for natural language processing has steadily converged towards heavy deployment of Large Language Models. The underlying operational principle of these models relies on mining massive sets of text corpuses, where the semantic elicitation between the entities of the text is interpreted as statistical interdependency (correlation) between words located close to each other in a sentence. The problem with this approach is that probable semantic connection could only be established, if such connections exist in the already mentioned large text corpuses, furthermore, in order for models further to generalize over unseen examples, this plethora of training examples must be provided, in a vastly jumbled and diverse texts, which is inherently problematic, if the model has to be updated with new correlations, since new text corpuses has to be carefully selected or synthetically generated in order not to strongly weaken initial correlations. As a rule of thumb, in contrast to the artificial large language models, humans, need but a few examples, in order to embed a possible semantic model that governs any new concept, independently of the informational structure of the examples, be that text, images, graphs, etc. Although, human cognition is a constantly proliferated domain of research, most researchers would agree that humans are able to elicit semantic, not only by learning interdependencies between entities, but also semantic relationship rules that governs those entities. This knowledge about the rules and entities is then constantly updated throughout our life. This paper explores one possibility of creating such hybrid computational model, where semantic relationships rules are created out of graph structured data and are used to improve semantic interpretation in natural language processing by unification of two learning paradigms on graph textual representation, to improve semantic interpretation.
Keywords: Artificial Intelligence, natural language processing, hybrid models, graph, graph neural, network.

Към публикацията »

Karl Popper: On the Scientific Status of Psychoanalysis

Abstract: The current article presents the problem of the scientific status of psychoanalysis, mediated by the ideas of Karl Popper, specifically his critique to Freud’s psychoanalysis. The link between what is accepted as scientifically grounded knowledge and the offered theories in the field of psychoanalysis is a key part in the current text. It follows the status of theories in the psychology and their relation to the problem of demarcation, essential for Karl Popper’s ideas. One of the books with importance in this regard is Karl Popper’s “Conjectures and refutations” and some of its ideas will be presented here.
Keywords: psychoanalysis, problem of demarcation, verification, falsifiability, non-scientific theory, observation, experimenting, test, ad-hoc hypotheses, D-N model, circularity.

Към публикацията »

Hume and the Disease of the Learned

Abstract: The aim of this paper is to consider the concept of melancholy through Hume’s works. In this regard his "Letter to a Physician" and the Conclusion of Book I of "A Treatise of Human Nature" will be examined. My goal is to present the meaning of melancholy in Hume’s theoretical philosophy, on the one hand, and its meaning in the context of early modern medicine, on the other.
Keywords: melancholy, disease of the learned, humoral theory, causation, skepticism.

Към публикацията »

Medical and Philosophical Ideas in the Treatise „On the Sacred Disease“ from the Hippocratic Corpus

Abstract: The article presents the treatise "On the Sacred Disease" from the Hippocratic corpus in the context of medical and philosophical development in the V-IV c. BC in Greece as one of the most important texts in the establishment and development of rational medicine. In the beginning, brief notes on the Hippocratic corpus and modern views on the authorship of the treatises are given. The ideas of rejecting the divine nature of epilepsy, the encephalocentric theory and the pathological etyology of diseases are analysed.
Keywords: Corpus Hippocraticum, treatise De morbo sacro, medical and philosophical ideas, principles of the rational medicine, ancient understandings of the epilepsy, encephalocentric theory

Към публикацията »

Intelligent Agents in Medicine – A Philosophical Perspective

Abstract: The article examines the use of artificial agents in the medical environment, considering both the positive and negative effects of their use in healthcare. The introduction of artificial intelligence into the realm of care delivery naturally raises ethical concerns, emphasizing concepts such as responsible and moral artificial intelligence. Designing ethical artificial agents capable of performing tasks traditional to humans poses complex dilemmas, and leads to the conclusion that we have a responsibility to correctly integrate them into critical areas such as health and care. In this sense, the philosophical perspective on artificial agents in health and care raises important questions about their acceptance, regulation, and ethical implications, highlighting the need for continued philosophical inquiry into the field of application of artificial agents in medicine.
Keywords: artificial agents, intelligent agents, artificial intelligence, medicine, care, healthcare.

Към публикацията »

The Doctor-Patient Relationship In Holistic Practice

Abstract: Patients tend to be more satisfied if the doctor takes a holistic approach. Respecting the patient's opinion and his active participation in the treatment process is a prerequisite for the success of the therapeutic process in the long term. The unifying idea is that change is needed and it must include a philosophical and spiritual justification. This is not within the power of Western medicine alone but should be done by integration of the traditional medical practices. Traditional practices are fully compatible with conventional medicine, but only under the general paradigm of holistic medicine. Bulgaria is in a good position to do that, with preserved and unique heritage. The selection of the center can be done by comparing the available spiritual practices and adapting the chosen one for better understanding by the 21st century person. Medicine has a future only in a holistic context, just as its past is inextricably linked to spiritual rituals and practices.
Keywords: medicine, tradition, holistic, relationship, center

Към публикацията »

Science, Art or Something Third is Medicine? Part 2

Abstract. The study aims to answer its title question. It is argued that medicine is neither a science nor an art in the modern sense of these terms, but a complex, organic, coordinated, subordinated and dynamic system of fundamental (basic) and clinical (applied) scientific disciplines that forms a specific scientific field, and the application in practice of the knowledge acquired from them constitutes what is called the healing or „medical art“. The argumentation is based on two „coordinate systems“: the contemporary definitions of „science“ and „art“ accepted as working.
Keywords: medicine, science, art, concept, laws, scientific evidence.

Към публикацията »

Science, Art or Something Third is Medicine? Part 1

Abstract. The study aims to answer its title question. It is argued that medicine is neither a science nor an art in the modern sense of these terms, but a complex, organic, coordinated, subordinated and dynamic system of fundamental (basic) and clinical (applied) scientific disciplines that forms a specific scientific field, and the application in practice of the knowledge acquired from them constitutes what is called the healing or „medical art“. The argumentation is based on two „coordinate systems“: the contemporary definitions of „science“ and „art“ accepted as working.
Keywords: medicine, science, art, concept, laws, scientific evidence.

Към публикацията »

Evidence in Medicine – Theory, Practice and Experiment

Abstract: The modern medicine is a cognitive field with a strong influence into the modern society. The role and place of medical theory and practice is of the great importance to the world and to humanity. This text brings out to the front view the philosophical question about evidence in modern medicine. The central topic of the contemporary philosophy of medicine is focused to the process of evidence in medicine. The article presents this question in the context of the relationship: research/researchers - clinicians - patients. In the course of analysis, the idea of evidence-based medicine (EBM) and the criteria for hierarchy of evidence venerated by this movement are presented. In addition, the role and importance of the two criteria central to this movement, named randomized controlled trials (RCT's) and the hierarchy of evidence, are presented and analyzed. Special importance is given to the transition from science-based medicine to statistics-based medicine.
Keywords: philosophy of medicine, evidence; EBM, RCT’s, research/researchers - clinicians - patients, science-based medicine, statistics-based medicine.

Към публикацията »

Language and Practice of Medicine

Abstract: The language of a science is related to the conceptual specificity of its subject matter, and this is why in the beginning of the paper the subject of medicine is considered as being based on the notions of health and illness. The theoretical system of medicine is defined as a scientific region, which accepts and consistently coordinates theoretical models from physics, chemistry, biology, and psychology, and thus the features of its language are explicated. The next part of the paper is dedicated to medical practice focused on the relationship between physician and patient.
Keywords: language and practice in medicine, health, disease, doctor-patient relationships, health policies

Към публикацията »

За някои особености на медицинското мислене. Превод от полски език: Божидар Ивков

Преводът е направен по: Fleck, L. (1927) O niektorych swoistych cechah mysleniа lekarskiego. (Rzecz wygloszona na IV Posiedzeniu Tow. Milosnikow Historji Medycyny we Lwowie). W: „Archiwum Historii i Filozofii Medycyny oraz Historii Nauk Przyrodniczych”, 6, z. 1, ss. 55-64.Превод от полски език: проф. дсн Божидар Ивков

Към публикацията »

За научното наблюдение и възприемането като цяло. Превод от полски език: Божидар Ивков

Преводът е направен по: Fleck, Ludwik (1935) O obserwacji naukowej i postrzeganiu w ogole. W: Przeglad Filozoficzny, № 38, ss. 58-76. Превод от полски език: проф. дсн Божидар Ивков

Към публикацията »

Семантична интерпретация чрез еднородно унифициране

Резюме: Постепенното подобряване на методите за изкуствен интелект за обработка на естествен език доведе до създаването и силното използване на така наречените огромни езикови модели. Тези модели разчитат на парадигми за извличане на знание от огромни масиви от текстови данни, където семантичните връзки между различните обекти се осъществява на база на калкулация на процент статистическа обвързаност (корелация) между позицията на думите в дадено изречение. Проблемите които тези методи индуцират при тяхното обучение и работа са обвързани основно със силната зависимост, че семантичните връзки между обектите, трябва да присъстват в тренировъчните данни и че потенциална генерализация над непознати данни e възможна само, след като огромна база от текстове представящи различни семантични взаимообвързаности между обектите е използвана за обучение. Това е проблематично, защото при нужда за преобучение на модела е необходимо нови масиви да бъдат внимателно подбрани или синтетично генерирани за да се избегне отслабването на корелационни връзки между вече съществуващите обекти. От друга страна хората се нуждаят само от няколко примера за да генерират семантичен модел, който определя връзките между различни типове обекти, било то представени в текстове, изображения, схеми или други. Въпреки че изследователското поле на разглеждане на човешкия интелект и когнитивност търпи постоянно обогатяване и развитие, повечето специалисти се съгласяват, че хората не научават просто корелационни зависимости, обвързаности или еднаквост между думите, а също и правилата които формализират връзките между обектите. В тази статия ще представи един възможен хибриден изчислителен модел, в който семантичните правила между обектите се извличат чрез графово представяне на данни и тези правила се използват за подобряване на семантичната интерпретация при обработка на естествен език, чрез унифициране на два метода за обучение върху граф и добиване на еднородност на интерпретацията по този начин.
Ключови думи: Изкуствен интелект, обработка на естествен език, хибридни модели, граф, графови невронни мрежи.

Към публикацията »

Карл Попър: за научния статус на психоанализата

Резюме: В рамките на настоящата статия ще се представи проблемът за научния статус на психологията. За целите на анализа ще се разгледат идеите на Карл Попър и по-точно неговата критика към теорията за психоанализа на Фройд. Връзката между това, което се приема за научно обосновано знание и предлаганите теории в областта на психологията е от съществено значение в настоящия текст. За целите на работата ще се проследи темата свързана с научния статус на теориите в психологията и отнасянето им към въпроса за демаркация, съществен за идеите на К. Попър. Една от важните книги на К. Попър в това отношение е “Предположения и опровержения” (1963), а някои от идеите й ще се представят тук.
Ключови думи: психоанализа, проблем за демаркация, верификация, фалсификация, ненаучна теория, наблюдение, експеримент, тест, ad-hoc хипотези, D-N модел, кръговост.

Към публикацията »

Хюм и болестта на учените

Резюме: Целта на тази статия е да разгледа понятието за меланхолия през текстовете на Дейвид Хюм. В тази връзка ще бъдат анализирани неговите "Писмо до лекаря" и Заключението на книга първа на "Трактат за човешката природа". Намерението ми е да представя смисъла на меланхолията в Хюмовата теоретична философия, от една страна, и в контекста на медицината на Новото време, от друга.
Ключови думи: меланхолия, болест на учения, хуморална теория, причинност, скептицизъм.

Към публикацията »

Наука, изкуство или нещо трето е медицината? Втора част

Резюме. Студията има за цел да отговори на своя заглавен въпрос. Аргументира се тезата, че медицината не е нито наука, нито изкуство в съвременния смисъл на тези понятия, а е сложна, органична, координирана, субординирана и динамична система от фундаментални (основни) и клинични (приложни) научни дисциплини, която формира специфична научна област, а приложението в практиката на знанията, придобити от тях, представлява това, което се нарича лечебно или „лекарско изкуство“. Аргументацията е изградена на основата на две „координатни системи“: приетите като работни съвременни дефиниции на понятията „наука“ и „изкуство“.
Ключови думи: медицина, наука, изкуство, понятие, закони, научно доказателство

Към публикацията »

Медицински и философски идеи в трактата „За свещената болест“ от Хипократовия корпус

Резюме: В статията е представен трактатът "За свещената болест" от Хипократовия корпус в контекста на медицинското и философско развитие през V-IV в. в Гърция като един от най-важните текстове в установяването и развитието на рационалната медицина. В началото са дадени кратки бележки върху Хипократовия корпус и съвременни възгледи за авторството на трактатите. Анализират се идеите за отхвърляне на божествената природа на епилепсията, енцефалоцентричната теория и патологичната етиология на заболяванията.
Ключови думи: Corpus Hippocraticum, трактат De morbo sacro, медицински и философски идеи, принципи на рационалната медицина, древни разбирания за епилепсията, енцефалоцентрична теория

Към публикацията »

Интелигентни агенти в медицината – философска перспектива

Резюме: Статията разглежда използването на изкуствените агенти в медицинската среда, като се вземат предвид както положителните, така и отрицателните ефекти от тяхното приложение в здравеопазването. Въвеждането на изкуствения интелект в сферата на предоставянето на грижи естествено поражда етични опасения, наблягайки на понятия като отговорен и морален изкуствен интелект. Проектирането на етични изкуствени агенти, способни да изпълняват задачи, традиционни за хората, поставя сложни дилеми, и води до заключението, че ние носим отговорност за тяхното правилно интегриране в критични области като здравеопазването и грижите. В този смисъл философската перспектива за изкуствените агенти в здравеопазването и грижите повдига важни въпроси относно тяхното приемане, регулиране и етични последици, като подчертава необходимостта от продължаващо философско изследване в сферата на приложение на изкуствените агенти в медицината.
Ключови думи: изкуствени агенти, интелигентни агенти, изкуствен интелект, медицина, грижа, здравеопазване.

Към публикацията »

Отношенията лекар-пациент в холистичната практика

Резюме: Пациентите са склонни да бъдат по-удовлетворени, ако лекарят възприеме холистичен подход. Зачитането на мнението на пациента и активното му участие в лечебния процес са предпоставка за успех на терапевтичния процес в дългосрочен план. Обединяваща е идята, че е нужна промяна и тя трябва да включва философска и духовна обосновка. Това не е по силите самостоятелно на западната медицина, нужно е интегриране на традиционни практики. Традиционните медицински практики са напълно съвместими с конвенционалната медицина, но само под общата парадигма на холистичната медицина. България е в добра позиция със съхранено в голяма си част уникално наследство. Подборът на център може да се извърши чрез сравнителен анализ на наличните духовни практики и адаптирането им, така че да са разбираеми за хората на 21 век. Медицината има бъдеще само в холиситичен контекст, така както миналото й е неразделно свързано с духовните ритуали и практики.
Ключови думи: медицина, традиция, холистичен, връзка, център

Към публикацията »

Наука, изкуство или нещо трето е медицината? Първа част

Резюме. Студията има за цел да отговори на своя заглавен въпрос. Аргументира се тезата, че медицината не е нито наука, нито изкуство в съвременния смисъл на тези понятия, а е сложна, органична, координирана, субординирана и динамична система от фундаментални (основни) и клинични (приложни) научни дисциплини, която формира специфична научна област, а приложението в практиката на знанията, придобити от тях, представлява това, което се нарича лечебно или „лекарско изкуство“. Аргументацията е изградена на основата на две „координатни системи“: приетите като работни съвременни дефиниции на понятията „наука“ и „изкуство“.
Ключови думи: медицина, наука, изкуство, понятие, закони, научно доказателство

Към публикацията »

Доказателство в медицината - теория, практика и експеримент

Резюме: Съвременната медицина е едно познавателно поле със силно влияние в съвременното общество. Ролята и мястото на медицинската теория и практика е от голямо значение за света и за човечеството. Настоящият текст извежда на преден план философското питане за това как доказва съвременната медицина. Темата за доказателството в медицината е от централно значение за съвременнта философия на медицната. Настоящата статия представя това питане в контекста на връзката: изследвания/изследователи - клиницисти - пациенти. В хода на анализ се представя идеята на медицината, основана на доказателства (ЕВМ) и зададените от това движение критерии за доказване. В допълнение към това се представят и анализират ролята и значението на два централни за това движение критерия, а именно рандомизираните контролирани изпитвания (RCT’s) и йерархията от доказателства (hierarchy of evidence). Особено значение се отделя на прехода от научно-базирана медицина към статистически-базирана медицина.
Ключови думи: философия на медицината, доказателство, МОД, РКИ, изследвания/изследователи - клиницисти - пациенти, научно-базирана медицина, статистически-базирана медицина.

Към публикацията »

Език и практика в медицината

Резюме: Езикът на една наука е обвързан с понятийната специфика на нейния предмет, поради което в началото на статията се анализира предметът на медицината, основан на разбирането за здраве и болест. Теоретичната система на медицината се определя като научна област, приемаща по съгласуван начин теоретични модели от физиката, химията, биологията и психологията, и с оглед на това се анализира спецификата на нейния език. Следващата част на статията разглежда медицинската практика, фокусирана върху отношението между лекар и пациент.
Ключови думи: език и практика в медицината, здраве, болест, отношенията лекар-пациент, здравни политики

Към публикацията »

Phenomenon of foreign lobbyism in the international activities of the United States of America



Abstract: Foreign lobbyism is sufficiently traditional occurrence purposeful to achieve definite objects. All states during realization of its foreign-policy activity tru to create nondiplomatic centers of influence, which promote the carrying out of its policy, and at present this process is going on and become deeper. For the space of long time in the USA under the name “foreign lobbyism” in the first place implicated “support certain outside political interests”. There is indisputable fact, that after II World War, the role of the USA in world policy increased and this country changed in one of the leading world power center. In a number of foreign states this circumstances necessitated to lean to USA potential, including the aim of using its financial possibilities. In this direction was adopted the Foreign Agents Registrations Act. In the article, this Act is analyzing comprehensively.
In the article, this Act is estimating as legal basis for the currying out of foreign lobbyism in the USA. According this legal Act, for the purpose of lobbyist activities foreign state and hired by this state organizations must be registered in the Minister of Justice. The main aim of this legal Act was most likely the determination of responsibility of lobbyists, then control on lobbyist activities. In the article, also give considerable attention to the problems of researching of responsibility of lobbyists for its activities according legislation of USA.
Keywords: Foreign lobbyism, Foreign Agents Registrations Act, USA, legislation, foreign state , Minister of Justice

Към публикацията »

ФЕНОМЕН ИНОСТРАННОГО ЛОББИЗМА В МЕЖДУНАРОДНОЙ ДЕЯТЕЛЬНОСТИ США

Резюме: Чуждестранният лобизъм е традиционно явление, насочено към постигане на определени цели. Всички държави по време на осъществяването на своята външнополитическа дейност се стремят да създават недипломатически центрове на влияние, които подпомагат провеждането на нейната политика, като в момента този процес продължава и се задълбочава. Дълго време в САЩ под наименованието „чуждестранен лобизъм” на първо място се подразбираше „подкрепа на определени външни политически интереси”. Безспорен е фактът, че след Втората световна война ролята на САЩ в световната политика нараства и тази страна се превръща в един от водещите световни центрове на сила. Подобни обстоятелства наложиха много други държави да търсят опора в потенциала на САЩ, включително с цел използване на нейните финансови възможности. В тази посока е приет Законът за регистрацията на чуждестранните агенти. В статията този закон се анализира изчерпателно.
Този закон се оценява като правна основа за прокарването на чужд лобизъм в САЩ. Съгласно този закон за целите на лобистката дейност чужда държава и наетите от нея организации трябва да бъдат регистрирани в Министерството на правосъдието. Основната цел на този закон най-вероятно е била определянето на отговорността на лобистите и наред с това контролът върху лобистката дейност. В статията също така се отделя значително внимание на проблемите на изследването на отговорността на лобистите за тяхната дейност съгласно законодателството на САЩ.
Ключови думи: Чуждестранен лобизъм, Закон за регистрацията на чуждестранни агенти, САЩ, законодателство, чужда държава, министър на правосъдието

Към публикацията »

The invisible limits of film industry quota policies and attempts to "standardize" the art and creative process in cinema

In the last two decades, with the development of technology, communications and the growth of production and distribution of audiovisual production, the attempts to find a productive balance between moral and ethical principles, human rights, creative freedom and business interests in the new frontier field of culture, the arts and the media have definitely intensified. One of the most popular forms of normative regulation are the so-called quotas that relate primarily to the representation or equality of certain groups in creative guilds, teams or in front of the camera. Another approach is related to the introduction of certain professional and social standards in the creative and cultural industries. But culture and the arts are special spheres, and their excessive institutionalization and instrumentalization through normative regulations, ready-made formulas and prescriptions can build invisible walls precisely in front of the free creative impulse, the original author's approach, difference and diversity.
Keywords: culture, standards, cinema, representation, diversity

Към публикацията »

Невидимите граници на политиките за квоти във филмовата индустрия и на опитите за „стандартизиране“ на изкуството и творческия процес в киното

През последните две десетилетия с развитието на технологиите, комуникациите и нарастването на производството и разпространението на аудиовизуална продукция определено се засилиха опитите да се намери продуктивен баланс между морални и нравствени принципи, човешки права, творческа свобода и икономически интереси в новото гранично поле на културата, изкуствата и медиите. Една от най-популярните форми на нормативна регулация са т.нар. квоти, които се обвързват преди всичко с представителността или равнопоставеността на определени групи в творческите гилдии, екипи или на екрана. Друг подход е свързан с въвеждането на определени професионални и социални стандарти в творческите и културни индустрии. Но културата и изкуствата са особени сфери и тяхното прекомерно институционализиране и инструментализиране чрез нормативни регулации, готови формули и предписания може да издигне невидими стени именно пред свободния творчески порив, оригиналния авторски подход, различието и многообразието.
Ключови думи: култура, стандарти, кино, представителност, многообразие

Към публикацията »

The language of philosophy

This text examines the subject and aims of metapragmatics. It is based on the thesis of language, understood not only as a functional unity, but also as a system for the exchange of knowledge, views, feelings and emotions, which makes it closely dependent on the users of the language. Initially, the development of semiotics and discourse analysis as disciplines dealing with language and its uses is traced in order to clarify the term "metapragmatics". In a similar connection, the related concepts "intertextuality" and "interdiscursiveness" are analyzed.
Keywords: metapragmatics, interdiscursiveness, intertextuality

Към публикацията »

Езикът на философията

Настоящият текст разглежда предмета и целите на метапрагматиката. В него се изхожда от тезата за езика, разбиран не само като функционално единство, но и като система за обмен на знания, виждания, чувства и емоции, което го прави тясно зависим от потребителите на езика. Първоначално се проследява развитието на семиотиката и на дискурсивния анализ като дисциплини, занимаващи се с езика и неговите употреби, за да се стигне до изясняване на термина "метапрагматика". В подобна връзка се анализират и свързаните с нея понятия "интертекстуалност" и "интердискурсивност".
Ключови думи: метапрагматика, интердискурсивност, интертекстуалност

Към публикацията »

The Photographic Imagination in the Gaps of East German Visual Culture (The Curious Case of Evelyn Richter)

The article examines the ideologically dominated and repressive nature of East German visual culture in the period from the 1950s to 1989. Examples are given of the official discourse of photography in the GDR - images should not just be realistic - they should say what the reality is. (For the purposes of the regime and to substitute it if necessary.) As a counterpoint, the photographic effort of Evelyn Richter is presented, which manages to break the official visual culture through the authenticity of everyday life. This photography of the ordinary, or "exact seeing", is the demarcation line between officially produced reality and everyday social reality. It articulates photographically the complexity of reality by delineating the relationship between what is seen and how it is seen.
Key words: GDR, Visual Culture, Exact Vision, Decisive Moment, Evelyn Richter

Към публикацията »

Фотографското въображение в пролуките на източногерманската визуална култура (Странният случай на Евелин Рихтер)

Статията разглежда идеологически доминирания и репресивен характер на източногерманската визуална култура в периода от 50-е години на миналия век до 1989 г. Посочени са примери за официалния дискурс на фотографията в ГДР - изображенията не просто трябва да са реалистични – те трябва да казват каква е реалността. (За целите на режима и да я подменят при необходимост.) Като контрапункт е представено фотографското творчество на Евелин Рихтер, която успява да пречупи официалната визуална култура през автентичността на ежедневния живот. Тази фотография на ежедневното, или „точно виждане“, е демаркационната линия между официално продуцираната реалност и ежедневната социална реалност. То артикулира фотографски комплексността на действителността, като очертава връзката между това, което се вижда и начина, по който то се вижда.
Ключови думи: ГДР, визуална култура, точно виждане, решаващ момент, Евелин Рихтер

Към публикацията »

The Photographic Imagination in the Gaps of East German Visual Culture (The Curious Case of Evelyn Richter). Part 2.

The article examines the ideologically dominated and repressive nature of East German visual culture in the period from the 1950s to 1989. Examples are given of the official discourse of photography in the GDR - images should not just be realistic - they should say what the reality is. (For the purposes of the regime and to substitute it if necessary.) As a counterpoint, the photographic effort of Evelyn Richter is presented, which manages to break the official visual culture through the authenticity of everyday life. This photography of the ordinary, or "exact seeing", is the demarcation line between officially produced reality and everyday social reality. It articulates photographically the complexity of reality by delineating the relationship between what is seen and how it is seen.
Key words: GDR, Visual Culture, Exact Vision, Decisive Moment, Evelyn Richter

Към публикацията »

Прозрения и заблуждения

Анализирана е ролята на еднозначно и обратимо съответствие между елементите на две множества при намиране на техните мощности както за крайните, така и за безкрайните множества. Определени са несравними една с друга мерни единици за мощност на множество.
Ключови думи: Мерни единици за мощност на множество

Към публикацията »

Insights and Delusions

The role of one-to-one and invertible correspondence between the elements of two sets in finding their cardinalities for both finite and infinite sets have analyzed. Incomparable with each other units for cardinality of a set have defined.
Keywords: Units of measurement for the cardinality of a set

Към публикацията »

ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ЕВРАЗИЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ СЪЮЗ И РОЛЯТА НА ТУРЦИЯ В СРЕДА НА КОНФЛИКТИ

Евразийският икономически съюз е проект за социално-икономическо партньорство на пет страни от бившия Съветски съюз, ръководени от Руската федерация. Неговата концепция до известна степен е вдъхновена от ценностите на съвременната световна интеграция с тенденции на разширяване към останалата част от Азия и Балканите. Това води до неотдавнашното включване на Виетнам и Република Сърбия. Ефектите от влизането на тези страни в Евразийския икономически съюз са очевидни, като се има предвид, че този пазар включва 183 милиона души с огромни ресурси. В допълнение към горното, статията анализира ролята на Турция като традиционна регионална сила в Южен Кавказ, Централна Азия и Югоизточна Европа. Изследва се нейната стратегия на действие, проявена най-вече по време на дългата война между Армения и Азербайджан в провинция Нагорни Карабах. Тази ситуация и отношенията с Руската федерация допълнително усложняват конфликтната ситуация в тази част на света.
Ключови думи: Европейски икономически съюз, икономика, война, сигурност, Турция, Армения, Азербайджан, Нагорни Карабах, Сърбия

Към публикацията »

THE FUNCTIONING OF THE EURASIAN ECONOMIC UNION AND TURKEY’S ROLE IN THE CONFLICT ENVIRONMENT

The Eurasian Economic Union - EAEU is a project of socio - economic partnership of five countries of the former Soviet Union, led by the Russian Federation. This concept is to some extent inspired by the positive values of modern world integration, with the threads of enlargement to the environment, the rest of Asia and the Balkans. This has resulted in the recent inclusion of Vietnam and the Republic of Serbia. The effects of the entry of these countries into the EAEU are evident, given that this market includes 183 million people with huge resources. In addition to the above, the paper analyzes the role of Turkey as a traditional regional power in the South Caucasus, Central Asia and Southeast Europe. Its strategy of action was especially manifested during the long war between Armenia and friendly Azerbaijan in the province of Nagorno-Karabakh. This situation and relations with the Russian Federation further complicate the conflict situation in that part of the world.
Keywords: European Economic Union, economy, war, security, Turkey, Armenia, Azerbaijan, Nagorno - Karabakh, Serbia

Към публикацията »

Философската образованост: подходи към обучението и новаторство

От особена важност при проектирането и анализирането на образователните стратегии е връзката със съществуващите педагогически практики (традиционни, развиващи се, религиозни, хуманитарни и др.). Световна тенденция е промяна на основната парадигма на образованието: криза в класическия модел и система на образование, развитие на нови педагогически идеи във философията и социологията на образованието; а за хуманитарните науки – създаване на експериментални и алтернативни училища. Ключът към взаимно разбирателство между различните подходи към образованието е широко обсъждане и отчитане на правото всичките му форми да бъдат проява на уникалната мисия на образованието.
Ключови думи: гражданско образование, обучение, педагогически практики

Към публикацията »

Philosophical education: approaches to learning and innovation

The relationship to existing pedagogical practices (traditional ones, developing ones, religious ones, humanitarian ones, etc.) is important in the design of educational strategies, as well as analyzing their effectiveness, the difficulties they face and the methods and means which they use. A global trend is changing the basic paradigm of education: crisis in the classical model and system of education, development of new pedagogical ideas in the philosophy and sociology of education; and for the humanities - creation of experimental and alternative schools. The key to their consolidation and mutual understanding is a broad discussion and awareness of the need the world to be thought outside the box, to take into consideration its right and reasons for all of its form to be a manifestation of the unique mission of education.
Keywords: mission of education, pedagogical ideas, paradigm of education

Към публикацията »

Стратегическото мълчание: Връзки с обществеността и индиректна комуникация. Глава 13. Мълчанието като отрицание. Превод от английски език: Силвия Борисова

Румен Димитров е почетен учен в Училището по изкуства и медии към Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, Австралия. В момента той е гост-професор в Университета „Помпеу Фабра“ и Европейското бизнес училище в Барселона, Испания. Румен Димитров е роден в София, България. Завършва бакалавърска степен (с отличие) в Хумболтовия университет в Берлин, Германия. Защитава докторска степен по социология на медиите в Българската академия на науките. Провежда постдокторантска дейност в областта на сравнителните медийни изследвания в Научния център за социални изследвания в Берлин (WZB), Германия.
Преподавал е журналистика, социология, културология и медийни изследвания в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Бил е гостуващ учен в Университета на Билефелд и Университета на Виена, както и във Федералния институт за международни и източноевропейски изследвания (BIOST) в Кьолн и Ost-West Institute в Мюнхен. Също така е водил курсове за професионална квалификация във Федералната академия за политическо образование в Кьолн и Академията за политическо образование в Тутцинг, в близост до Мюнхен. След установяването си в Австралия той продължава академичната си кариера в различни висши учебни заведения, включително като лектор по връзки с обществеността в Университета на Западен Сидни и старши преподавател по връзки с обществеността, маркетинг и реклама в Университета на Нов Южен Уелс – също в Сидни. В края на 2018 г. се премества от Университета на Нов Южен Уелс, където остава почетен академик, и става гост-професор в Университета „Помпеу Фабра“ и „Бланкерна“ –Университет „Рамон Лул“ в Барселона, Испания. През 2021 г. се присъединява и към Европейското бизнес училище в Барселона.

Преводът е направен по: Dimitrov, R. 2018. Silence as Negation (Chapter 13). // Dimitrov, R. Strategic Silence: Public Relations and Indirect Communication. ISBN 978-1-138-10003-9 (hbk). Oxon: Routledge. 241 pages. (Pp. 146–154). Превод от английски: доц. д-р Силвия Борисова (ИФС – БАН). Текстът се публикува с любезното съгласие на Румен Димитров.

Към публикацията »

Ръселовата теория за значението като употреба. Част 1. Превод от английски език: Деница Желязкова

Статията е публикувана на английски език в: Griffin, N. 2020. Russell’s Use Theory of Meaning. Journal for the History of Analytical Philosophy; Volume 8, Number 3/2020. Тя е преведена и публикувана на български език в ел. сп. NotaBene, с изричното съгласие на автора.



Към публикацията »

Social and moral aspects of justice

The idea of justice, retribution, law and morality have always been at the basis of the functioning of the public apparatus. They are problematic and fundamental questions. Justice is the result of clarifying problematic human relationships. The need for order and norms in relationships is undeniable. Morality and morality, based on understandings of good and evil, categories not unwritten law, are no less significant and necessary. We can never be sure that an evil done or an injury done will be erased or fully repaired, but we can strive to regulate our actions by common sense, public duty, and a sense of the necessity of doing good to others. No society could exist if it did not establish a harmless relationship between its members. Our views and feelings about justice, responsibility, and duty underlie our perceptions of law-abiding and breaking, morality, and crime rates (Michael, 2016).
Keywords: law, morality, justice

Към публикацията »

Обществени и морални аспекти на справедливостта

Идеята за справедливостта, възмездието, правото и морала са били винаги в основата на функционирането на обществения апарат. Те са проблемни и фундаментални въпроси. Справедливостта е резултат от изясняването на проблемни човешки отношения. Неоспорима е нуждата от ред и норми във взаимоотношенията. Моралът и нравствеността, основани на разбиранията за добро и зло, категории не неписаното право, са не по-малко значими и необходими. Никога не можем да бъдем сигурни, че направено зло или нанесена вреда ще бъдат заличени или напълно поправени, но можем да се стремим да регулираме действията си чрез здрав разум, обществен дълг и усещане за необходимост от причиняване на добро на другите. Нито едно общество не би могло да съществува, ако не установи безобидно отношение между своите членове. Възгледите и усещанията ни за справедливост, отговорност и дълг са в основата на възприятията ни за спазване и нарушаване на закона, за морала и нивата на престъпността (Michael, 2016).
Ключови думи: право, морал, справедливост

Към публикацията »

The Failed Attempt at Existential Communication between Martin Heidegger and Karl Jaspers as a Genuine Loss to Political Philosophy: Part II

In times of global boundary situations we look backward towards our predecessors and traditions. Politics and political philosophy today are subjected to a multitude of perturbations, which involve basic notions, such as freedom and democracy. In this vein, Martin Heidegger and Karl Jaspers, the two fathers of German existentialism, have a peculiar relation to the history of political philosophy. Both thinkers tried to adjust their philosophies to the ever-changing realities. After a relatively long friendship, a breach occurred in their communication and interrelation, which is suspected to have been caused by the difference in their opinions not so much on philosophy, but on politics. Heidegger gave up any involvement with politics, after his involvement with Nazism, whereas after the Second World War Jaspers tried to put in order the political thought of the present-day, in which endeavor he succeeded partially, but his ideas were never practically implemented. Thus, the potential possibility for cooperation between Heidegger and Jaspers for an eventual common politico-philosophical project was never realized. In the first part of my inquiry, I exposed the history of the friendship of the two thinkers and their academic interrelation, as well as the involvement of both of them in the political thought and the politics of the day. In this second part, I will present the rest of my historico-philosophical analysis by focusing on the interpretations of both Germans on the philosophy of their opponent, which did challenge both not for good, but for bad. At the end, I will present a general conclusion on the encounter Heidegger-Jaspers, which had begun with inspiration for high hopes and big successes, but in reality ended with the silence of Heidegger and Jaspers’ attempts for communication renewal and understanding even through pathobiographical analysis.
Key words: Martin Heidegger, Karl Jaspers, communicative breach, comparative historico-philosophical analysis, (patho)biographical analysis, political philosophy, German existential philosophy, academic collaboration.

Към публикацията »

Проваления опит за екзистенциална комуникация между Мартин Хайдегер и Карл Ясперс като истинска загуба за политическата философия: Част втора

В нашето съвремие, характеризиращо се с глобални гранични ситуации, ние по правило се обръщаме назад, към нашите прадеди и традиции. Политиката и политическата философия днес са подложени на редица пертурбации, които засягат базисни понятия, като свобода и демокрация. Мартин Хайдегер и Карл Ясперс, двамата бащи на немския екзистенциализъм, имат особено отношение към историята на политическата философия. И двамата се опитват да пригодят своята философия към събитията на деня. След едно сравнително дълго приятелство, в техните взаимоотношения възниква разрив, за който се подозира, че е причинен от различията в мненията им по отношение не толкова на философията, а на политиката. Хайдегер се отказва изобщо от нов досег с политиката, след участието си в тази, провеждана от националсоциализма, а Ясперс се опитва, след края на Втората световна война, да внесе ред в политическата мисъл на своето съвремие, като успява частично, но неговите идеи никога не се реализират практически. Така потенциалната възможност за кооперация между Хайдегер и Ясперс в един евентуален общ хипотетичен политико-философски проект никога не се реализира. В първата част на моето изследване, аз изложих историята на тяхното приятелство, академичните им взаимоотношения, както и намесването на всеки от тях в политическата мисъл и политика на деня. В настоящата втора част, аз ще довърша докрай историко-философския анализ, като ще се фокусирам върху интерпретациите на двамата немци на философията на своя опонент, критики, които не „разгорещили страстите“ за добро, а за лошо. В края на изследването ще бъде изнесено общо заключение за „срещата“ Хайдегер-Ясперс, която започва с инспирации за големи надежди и успехи, но завършва с перманентното мълчание на Хайдегер и опитите на Ясперс за възстановяване на комуникацията и разбиране на това мълчание, дори чрез патобиографичен анализ.
Ключови думи: Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, провал в комуникацията, сравнителен исторически анализ, историкофилософски анализ, патобиографичен анализ, политическа философия, немска екзистенциална философия, академична колаборация.

Към публикацията »

Кантианската гледна точка за ролята на моралния прогрес в постигането на космополитния идеал

Тази статия е посветена на космополитния идеал в политическата мисъл на Кант. Разгледан е очертания от него триетапен процес на напредък на обществата - а именно: републикански конституционализъм, федерализъм и космополитизъм. Текстът набляга върху възможността обществата да формират национални, международни и космополитни федерации въз основа на общите идеали за справедливост, равенство и свобода чрез този триетапен процес. Тази идея се основава предимно на формулирания идеал на Кант за вечен мир и свобода като възможна цел за човечеството. В този смисъл статията твърди, че постоянният мир и свобода в космополитен мащаб са постижима цел, ако индивидите и обществата се обединят под универсални принципи вместо да се разделят и фрагментират. Освен това, тя има за цел и да обясни метода за реализиране на космополитния идеал за мир и свобода в политическата теория на Кант, като акцентира върху убеждението на Кант, че той може да се постигне единствено чрез постепенна реформа и напредък, а не чрез война или революция. В този контекст статията свързва кантианската идея за постепенна реформа и напредък с моралното усъвършенстване на индивидите/гражданите, като твърди, че обществата могат да напреднат към космополитния идеал само като позволят моралното израстване и прогрес на индивидите по отношение на универсалните концепции на справедливостта, равенството и свободата.
Ключови думи: морал, прогрес, космополитен идеал, мир, Кант, свобода.

Към публикацията »

Kantian Perspective on the Role of Moral Progress in the Realization of the Cosmopolitan Ideal

This paper outlines the three-stage progress of societies toward the cosmopolitan ideal in Kant's political thought, namely republican constitutionalism, federalism, and cosmopolitanism. It is proposed that societies can form national, international, and cosmopolitan federations under the common ideals of justice, equality, and freedom through this three-stage process. This idea is based primarily on Kant's purposive ideal of perpetual peace and freedom as a possible goal for humanity. It is therefore argued that perpetual peace and freedom on a cosmopolitan scale is a realizable goal if individuals and societies unite under universal principles rather than divide and fragment. Moreover, this paper aims to explain the method of realizing the cosmopolitan ideal of peace and freedom in Kant's political theory by pointing out that Kant rejects top-down methods such as war, political overthrow or revolution, etc., but believes that it can only be achieved through gradual reform and progress. In this context, the paper relates the Kantian idea of gradual reform and progress to the moral improvement of individuals/citizens, asserting that societies can only progress toward the cosmopolitan ideal by enabling the moral growth and progress of their individuals in relation to the universal concepts of justice, equality, and freedom.
Key Words: moral, progress, cosmopolitan ideal, peace, Kant, freedom.

Към публикацията »

Да изговаряш живота наобратно

Силвия Борисова е доцент по естетика в Секция „Култура, естетика, ценности“, Институт по философия и социология – БАН. Автор е на книгите „Граници на естетическото съзнание“ (2017) и „Естетика на тишината и мълчанието“ (2019). Преводач от английски език на хуманитарна и художествена литература (текстове от Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд, Джералд Дуоркин, Нел Нодингс, Уолтър Трует Андерсън, Джордж Сантаяна; разкази от Джордж Еджъртън, Хърбърт Джордж Уелс; поезия). Професионалният й; интерес към световете на изкуството и възможностите на сетивното възприятие се заражда още в ранните й стъпки в поезията и рисуването с изправянето пред въпроса кое е общото между изкуствата и тяхната различна изразителност и как хората се разбират помежду си през художествените символи, форми и цветове. Така за нея естетическата теория и художествената практика се превръщат в неотделимо едно в задаването и отговарянето на ред последвали въпроси и през времето се занимава с живопис, графика, скулптура, писане на текстове за песни, участие в пърформанси, драматургия на хепънинги, кураторство на изложби и фестивали.
Нейни поезия, приказки, есета и илюстрации са публикувани в сп. „Родна реч“ (1999–2003), сп. „Кръг“ (1999–2001), в-к „Пулс“ (2002), в-к „Български писател“ (2003), „Антология на младите български поети“ (2008), „Литературен вестник“ (2019), сп. „NotaBene“ (2021).

Към публикацията »

Религията в контекста на дебата “секуларизация – десекуларизация”

Отзив от проф. дфн Нонка Богомилова за публикациите и изследванията на проф. Мирко Благоевич върху проблемите на (де)секуларизацията

Към публикацията »

Стихове от Николай Найденов

Николай Найденов е доктор на политическите науки и професор по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1985 г. излиза първата му стихосбирка „Родство“, за която получава наградата „Южна пролет“. През 2000 г. публикува втората си стихосбирка „Тибет“, с която прави опит да се сбогува с поезията. Настоящите стихове са от неговата трета стихосбирка „Далече от думите“ (ИК "Жанет-45, 2022).

Към публикацията »

Проваления опит за екзистенциална комуникация между Мартин Хайдегер и Карл Ясперс като истинска загуба за политическата философия: Част първа

Нашето съвремие се характеризира с т. нар. „глобална гранична ситуации“. Карл Ясперс въвежда понятието „гранична ситуация“, за да обозначи ситуации, в които субектът се изправя пред краен лимит между това, за което може да се знае нещо, и онова, за което не може да се знае. Това е лимитът на светогледа, който претърпява дисфункционален провал (крушение). Посредством този автентичен провал, който представлява едно разтърсване на самите основи на индивидуалното човешко съществуване, човекът получава, все пак, възможността за адаптация и самообучение. Докато при класическата концепция граничните ситуации са дефинирани като индивидуални, то днес те се поставят и взаимосвързват в полето на едно глобално, интерсубективно взаимодействие, откъдето идва и предикатът „глобални“. В настоящата статия, моето намерение е да използвам като пример, почерпан от опита, взаимодействието, както лично, така и професионално, между Мартин Хайдегер и Карл Ясперс, двамата „бащи“ на немския екзистенциализъм, което приключва с пълно прекъсване на комуникацията, манифестирало се като неавтентичност, загуба на битие и предаване на разума, за да илюстрирам как то, в духа на политическата философия, би могло да поясни анамнезите на взаимоотношението между политиката и философията днес, както и неефективността на политическия дискурс във време на глобални гранични ситуации. Като философи, Хайдегер и Ясперс са много успешни; в политическата сфера и двамата се провалят в опита да постигнат това, което било императив по това време: успешно търсене на нова идентичност на германския народ и фундаментално обновление на немските университети. Те не успяват също така и да разработят общ философски и/или политически проект. И двамата мислители се провалят в своите опити, които са индивидуалистични, както и не се възползват от своето приятелство и своята академична професионална връзка като шанс да подобрят и подсилят своите идеи, по този начин променяйки резултатите от практическото приложение на самите тези идеи. Текстът се състои от две части, като представеното тук изследване е първа такава.
Ключови думи: Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, провал в комуникацията, сравнителен исторически анализ историкофилософски анализ, патобиографичен анализ, политическа философия, немска екзистенциална философия, колаборация.

Към публикацията »

The Failed Attempt at Existential Communication between Martin Heidegger and Karl Jaspers as a Genuine Loss to Political Philosophy: Part I

Our contemporaneity is marked by what is called “global boundary situations”. Karl Jaspers introduced the concept of “boundary situation” to designate situations in which the individual confronts the ultimate limit between what can possibly be known and what cannot be known at all. This is the limit of one’s worldview, which suffers a dysfunctional failure. Through one’s authentic failure, as a shock to one’s fundamental ground, one is nonetheless granted the opportunity to adapt and to self-reeducate. Classically, boundary situations were defined as individualistic, but now are placed and interconnected into a global inter-subjective plane, giving rise to a single global boundary situation. In the current paper, my intention is to use as a lesson the interaction, both personal and professional, between Martin Heidegger and Karl Jaspers, the two “fathers” of German existentialism, which resulted in a complete breach of communication, manifested as inauthenticity, loss of being and betrayal of reason, in order to illustrate how it, in fact, in the spirit of political philosophy, could elucidate the anamneses of the present-day relationship between politics and philosophy, as well as the political discourse effected during global boundary situations and its efficiency. As philosophers, Heidegger and Jaspers were very successful; in the political sphere, they both failed to achieve what was an imperative then, namely: a successful quest for a new German identity and a rejuvenation of the German universities. Neither did they succeed in developing a shared philosophical and/or political project. The text is divided into two parts. Both thinkers failed in their endeavors, which were individualistic, and they did not benefit from their personal friendship and professional academic relationship as a possibility to improve and to augment their ideas and thus alter the results of the practical implementation of these very ideas.
Key words: Martin Heidegger, Karl Jaspers, communicative breach, comparative historico-philosophical analysis, (patho)biographical analysis, political philosophy, German existential philosophy, collaboration.

Към публикацията »

The history of silent cinema speaks….

Review by Assoc. Prof Marijana Piskova on the book of Petar Kardzhilov, Irina Kitova, and Zornitsa Krasteva "Chronicle of the silent cinema in Sofia (1896-1933)", Sofia: G8 Cultural Center, 2022, 235 pp.

Към публикацията »

Историята на нямото кино проговаря…От каталог към енциклопедия.

Рецензия за книгата на Петър Кърджилов, Ирина Китова и Зорница Кръстева "Летопис на нямото кино в София (1896-1933)", София: Културен център G8, 2022 г., 235 с. Замислена като каталог на архивни материали за ранната история на кинематографа в София, книгата се превръща в енциклопедия на нямото кино в столицата.

Към публикацията »

From the Invisible to the Visible”: The Fabric of the “Book of Changes” (11th century BC)

Статията е замислена да разкрие веригата на вплитане на видимо (хоризонтал), невидимо (вертикал) и прозримо (Аз/себесност) в тъканта (основа и вътък) на „Книга на промените“ като трактат, използващ богат набор от семиотични системи и подсистеми на кодиране (образи, символи, писмени знаци, числа и т.н.), до тяхното единение в „развръзката“, отчитайки и това, че текстът поема в себе си като органична цялост диахронията на редица коментари (най-ранните сумарно наричани „Десетте крила“ плюс огромно количество по-късни).

Към публикацията »

От невидимото към видимото: тъканта на „Книга на промените“ (XI в.пр.н.е.)

Статията е замислена да разкрие веригата на вплитане на видимо (хоризонтал), невидимо (вертикал) и прозримо (Аз/себесност) в тъканта (основа и вътък) на „Книга на промените“ като трактат, използващ богат набор от семиотични системи и подсистеми на кодиране (образи, символи, писмени знаци, числа и т.н.), до тяхното единение в „развръзката“, отчитайки и това, че текстът поема в себе си като органична цялост диахронията на редица коментари (най-ранните сумарно наричани „Десетте крила“ плюс огромно количество по-късни).

Към публикацията »

Пространство и символ (рецепция на философията на пространството на Павел Флоренски) Част 2

Текстът е рецепция на анализите на пространствената символика у Павел Флоренски. Всяко изобразително пространство, било абстрактно или конкретно, е в широк смисъл символно пространство, доколкото е „реалност, която предава енергии на друга реалност“. Случването на този символен трансфер е „пропадането“ на пространството на творбата, за да се прояви пространството в творбата, което според Флоренски, е единственият вход в художественото съдържание. Новата геометрия открива нова пространствена образност въвеждайки нагледа на кривината в своя пространствен синтаксис. Това нововъведение прекроява правилата за организация на пространството, с което възвръща на изкуството присъщата му сила да създава пространствени построения, независими от Евклидовите схеми. Ако въобще изкуството има нещо общо с действителността, то е усилието му да вмести силовите взаимодействия в една пространствена конфигурация.
Символният характер на пространството проличава в революционните преходи от един към друг пространствен център: от геоцентризъм към хелиоцентризъм, и оттам към модерна елиптична вселена. Това, което съм се опитал да акцентирам по тази линия, е значението на онзи пространствен център, в който „тоталността на феномените“ осмислящи човешкия живот намира онтологично оправдание.

Към публикацията »

Chess and death

The text stretches the relative, referential and connotative web: chess – game – death, arriving at interesting discoveries. Chess becomes a signifier with the signifier – death in their transversal interchangeability in painting.

Keywords: chess - death; Dance of Death; Triumph of Death; The Black Death, La Danse Macabre; choreomania; memento mori; Vanitas; avarita; La Calavera Catrina.

Към публикацията »

Книга на песните

„Книга на песните“, „Шидзин“, е сборник с древни китайски поетични текстове, създавани между 12 и 6 в. пр. н.е. Тя е част от класическото конфуцианско петокнижие, което освен нея включва „Идзин“ (Книга на промените), „Шудзин“ (Книга на историята), „Лидзи“ (Книга за обредите) и Чунцю (Летописи Пролети и есени).
„Шидзин“ е книга именно с песни. Всеки текст е бил свързан с определена мелодия, а понякога и с танц и ритуално действие.
„Шидзин“ е разделен на 4 нееднакви части. Първата и най-обемна „Напеви от разни царства“ включва любовни, ритуални, трудови народни песни, които представят живота на древното китайско общество и вълненията на обикновените хора. Втората и трета част се наричат съответно Малки песнопения и Големи песнопения и са преди всичко придворна поезия. Четвъртата част са химни, които са се изпълнявали в храмове.
Тук представяме текстове от книгата, подготвена за печат от издателство „Изток-Запад“ в превод на блестящия поет, изследовател на древността и преводач от старокитайски Петко Хинов.

Към публикацията »

Шахматът и смъртта. Част 2

Текстът разтегля релатативната, реферативна и конотативна мрежа: шахмат – игра – смърт, стигайки до интересни открития. Шахматът става означаемо с означаващото – смъртта в трансверсивната им взаимозаменяемост в живописта.

Ключови думи: шахмата – смърт; Танц на смъртта; Триумф на смъртта; Черната смърт, La Danse Macabre; хореомания; memento mori; Vanitas; avarita; La Calavera Catrina.

Към публикацията »

Шахматът и смъртта. Част 1

Текстът разтегля релатативната, реферативна и конотативна мрежа: шахмат – игра – смърт, стигайки до интересни открития. Шахматът става означаемо с означаващото – смъртта в трансверсивната им взаимозаменяемост в живописта.
Ключови думи: шахмата – смърт; Танц на смъртта; Триумф на смъртта; Черната смърт, La Danse Macabre; хореомания; memento mori; Vanitas; avarita; La Calavera Catrina.

Към публикацията »

Space and Symbol (A Reception of Florensky`s Philosophy of Space)

The paper is a reception of the analyses of the spatial symbolism by Pavel Florensky. Any depicted space, whether abstract or specific, is, in a broad sense, a symbolic space in so far as it is a reality that conveys the energies to another reality. The happening of this symbolic transfer is the “failure” of the space of the work in order to manifest the space in the work, which, according to Florensky, is the only entrance into artistic content. The new geometry reveals a new spatial imagery, introducing the view of curvature into its spatial syntax. This innovation rebuilt the rules for the organization of space, the reviving of art its inherent power to create spatial structures independent of Euclid schemes. If art has anything to do with reality at all, it is its effort to fit its power interactions into a spatial configuration.

Към публикацията »

Пространство и символ (рецепция на философията на пространството на Павел Флоренски) Част 1

Текстът е рецепция на анализите на пространствената символика у Павел Флоренски. Всяко изобразително пространство, било абстрактно или конкретно, е в широк смисъл символно пространство, доколкото е „реалност, която предава енергии на друга реалност“. Случването на този символен трансфер е „пропадането“ на пространството на творбата, за да се прояви пространството в творбата, което според Флоренски е единственият вход в художественото съдържание. Новата геометрия открива нова пространствена образност, въвеждайки нагледа на кривината в своя пространствен синтаксис. Това нововъведение прекроява правилата за организация на пространството, с което възвръща на изкуството присъщата му сила да създава пространствени построения, независими от Евклидовите схеми. Ако въобще изкуството има нещо общо с действителността, то е усилието му да вмести силовите взаимодействия в една пространствена конфигурация.
Символният характер на пространството проличава в революционните преходи от един към друг пространствен център: от геоцентризъм към хелиоцентризъм, и оттам към модерна елиптична вселена. Това, което съм се опитал да акцентирам по тази линия, е значението на онзи пространствен център, в който „тоталността на феномените“, осмислящи човешкия живот, намира онтологично оправдание.

Към публикацията »

The sphere of the demonic according to the period of classical antiquity as a forgotten essence of existential ontology

The text is two-faced: on one side it’s a study of the understanding of Greek antiquity’s understanding of demon, unifying the meaning of the latter into a total concept; on the other it’s a reflection on the existential meaning of the concept. From the first, it defends the actual unity of the forementioned variety. From the second – the claim that this unity speaks in a defining manner regarding the fundaments of existential ontology. Even more precisely the unitary concept does this, conceptualizing the blind spot of contemporary thought, which otherwise considers itself to be particularly existential in thought – the structuring of the existential sphere as a sphere of relationships of meaningful character, expressed noetically and pneumatically throughout the forementioned tradition of antiquity.

Към публикацията »

Сферата на демоничното според периода на класическата античност като забравена същност на екзистенциалната онтология. Част 3

Текстът е двулицев: от една страна той е изледване на разбирането на гръцката античност за demon, единявайки смислите на последното в общо понятие; от друга е разсъждение върху екзистенциалния смисъл на понятието. Откъм първата той защитава действителното единство на споменатото разнообразие. Откъм втората – твърдението, че това единство говори определящо за основите на екзистенциалната онтология. Още по-точно, единното понятие прави това, понятизирайки сляпата точка на съвременната мисъл, която иначе смята себе си за особено екзистенциално мислеща – структурирането на екзистенциалната сфера като сфера на отношение от смислов характер, отразен ноетично и пневматично из споменатата антична традиция.

Към публикацията »

Сферата на демоничното според периода на класическата античност като забравена същност на екзистенциалната онтология. Част 2

Текстът е двулицев: от една страна той е изледване на разбирането на гръцката античност за demon, единявайки смислите на последното в общо понятие; от друга е разсъждение върху екзистенциалния смисъл на понятието. Откъм първата той защитава действителното единство на споменатото разнообразие. Откъм втората – твърдението, че това единство говори определящо за основите на екзистенциалната онтология. Още по-точно, единното понятие прави това, понятизирайки сляпата точка на съвременната мисъл, която иначе смята себе си за особено екзистенциално мислеща – структурирането на екзистенциалната сфера като сфера на отношение от смислов характер, отразен ноетично и пневматично из споменатата антична традиция.

Към публикацията »

Сферата на демоничното според периода на класическата античност като забравена същност на екзистенциалната онтология. Част 1

Текстът е двулицев: от една страна той е изследване на разбирането на гръцката античност за demon, единявайки смислите на последното в общо понятие; от друга е разсъждение върху екзистенциалния смисъл на понятието. Откъм първата той защитава действителното единство на споменатото разнообразие. Откъм втората – твърдението, че това единство говори определящо за основите на екзистенциалната онтология. Още по-точно, единното понятие прави това, понятизирайки сляпата точка на съвременната мисъл, която иначе смята себе си за особено екзистенциално мислеща – структурирането на екзистенциалната сфера като сфера на отношение от смислов характер, отразен ноетично и пневматично из споменатата антична традиция.

Към публикацията »

Global Redistribution of Geopolitical Power

Abstract: Contemporary security challenges, risks and threats are characterized by increased dynamism and global coverage. The dominant tendency on the world stage is the global redistribution of geopolitical power. Because of this trend, there is destabilization (economic, political, military, etc.) of certain regions in the world and emergence of many crisis hotspots. This is clearly evidenced by the conflicts (wars, military interventions, coups) that have taken place in recent decades in various parts of the planet, with global consequences. One such consequence is the growing awareness of the existence of common and indivisible interests at the international level. Is it possible to anticipate the basic outlines of the new world order on the basis of current events that indicate a global redistribution of global power? To what extent will the world as we know it change? Is a new geopolitical cycle beginning? Is this the beginning of the creation of a multipolar world? In the paper, we are looking for possible answers to these questions.
Keywords: geopolitical power, globalism, redistribution, multipolar world, armed conflicts.

Към публикацията »

Global Redistribution of Geopolitical Power

Contemporary security challenges, risks and threats are characterized by increased dynamism and global coverage. The dominant tendency on the world stage is the global redistribution of geopolitical power. Because of this trend, there is destabilization (economic, political, military, etc.) of certain regions in the world and emergence of many crisis hotspots. This is clearly evidenced by the conflicts (wars, military interventions, coups) that have taken place in recent decades in various parts of the planet, with global consequences. One such consequence is the growing awareness of the existence of common and indivisible interests at the international level. Is it possible to anticipate the basic outlines of the new world order on the basis of current events that indicate a global redistribution of global power? To what extent will the world as we know it change? Is a new geopolitical cycle beginning? Is this the beginning of the creation of a multipolar world? In the paper, we are looking for possible answers to these questions.
Keywords: geopolitical power, globalism, redistribution, multipolar world, armed conflicts.

Към публикацията »

Challenges to Communication in the Political Sphere

The perception of politics as a choice foregrounds the importance of information flows from political parties and leaders to interested public groups about policies and decision-making. Therefore, communication is a building block of the relationship between the governed and the rulers. In this context thе article outlines challenges to effective communication between politicians and citizens. The basis for the authors' analysis is the impact of digital technologies on communication. The subject of research is the use of social networks as a tool for dialogic communication on a significant public issue.
Keywords: political communication, social media, social networks, online communication, challenges, dialogue

Към публикацията »

Предизвикателства пред комуникацията в политическата сфера

Възприемането на политиката като избор поставя на преден план значението, което имат информационните потоци от политическите партии и лидери към заинтересованите обществени групи относно политики и взимането на решения. Следователно комуникацията е градивна частица на взаимоотношенията между управлявани и управляващи. В този контекст настоящата статия очертава предизвикателства пред ефективната комуникация между политици и граждани. Основа за анализа на авторите е и въздействието на дигиталните технологии върху общуването. Предмет на изследване е използването на социалните медии и мрежи като инструмент за диалогична комуникация по значим обществен въпрос.
Ключови думи: политическа комуникация, социални медии, социални мрежи, онлайн комуникация, предизвикателства, диалог

Към публикацията »

COVID-19 and human rights

This report aims to examine the COVID-19 pandemic from the perspective of the complex and contested relationship with human rights. On the one hand, this is necessary because the pandemic period has caused disastrous years for human rights in Europe. While for several years parts of the entire continent have increasingly wavered on some of the commitments to respect human rights standards, the COVID-19 pandemic has accelerated the erosion of the democratic structure of European society. Along these lines, the pandemic could be compared to both 11/11/2001 and the financial crisis of 2008. On the other hand, this topic is necessary because of the potential that COVID-19 gave to many governments, providing them a pretext to use a different palette of fears that the pandemic has provoked. From this point of view, such an analysis should establish from the outset that Europe is at a crossroads, and the direction that will be chosen will shape the future of the continent to a large extent.
Keywords: covid-19, human rights, Europe, healthcare

Към публикацията »

COVID-19 и правата на човека

Настоящата статия има за цел да разгледа пандемията COVID-19 откъм сложната и оспорвана връзка с правата на човека. От една страна това е необходимо, тъй като периодът на пандемията предизвика катастрофални години за правата на човека в Европа. Макар че в продължение на няколко години част от целия континент все повече се колебае по някои от ангажиментите си за спазване на стандартите за правата на човека, то пандемията COVID-19 ускори ерозията на демократичната структура на европейското общество, от която зависи защитата на правата на човека. По тази линия пандемията би могла да се сравнява както с 11.11.2001 г., така и с финансовата криза от 2008 г. От друга страна, тази тема е необходимо и заради потенциала, който COVID-19 предостави на много правителства, осигурявайки им идеален претекст да използват различна палитра от страхове, която пандемията предизвика, като по този начин се увеличиха възможностите да бъдат ограничени правата на гражданите. От тази гледна точка, подобен тип анализ би трябвало да констатира още в началото, че Европа се намира на кръстопът, а посоката, която ще бъде избрана ще формира до голяма степен и бъдещото на континента.
Ключови думи: covid-19, правата на човека, Европа, здравеопозаване

Към публикацията »

The Poet in Exile: Native and Foreign

The paper analizes the literary interpretation of Vera Mutafchieva of the notions native, own, foreign within the context of the complicated existential experience in exile of her characters: the poet Saadi and Cem sultan, also a poet. Understanding and experiencing of native is situated within the context of important existentials: friendship, morality, creative vocation.The analysis emphasizes the experience of the native in the context of the creative vocation as the most essential power of the personality (as shown in the case of the “late” Saadi in “The case of Cem sultan”). As far as the poetic vocation is connected to the native language, the homeland appeared to be an irreplaceable topos for practicing and for sharing its poetic fruits with the reader and the listener as word and message.
Keywords: poetic vocation, exile, homeland, friendship, native language

Към публикацията »

Поетът в изгнание: родно и чуждо

В статията се анализира художествената интерпретация на В.Мутафчиева на понятията родно, свое, чуждо в контекста на сложния екзистенциален опит в изгнание на героите й: поетът Саади и Джем султан, също поет. Разбирането и преживяването на родното е показано в контекста на значими човешки екзистенциали: близостта, нравствеността, творческото призвание. В анализа е поставен акцент върху преживяването на родното в контекста на творческото призвание в качеството му на най-съкровена, същностна сила на личността (както е в случая с „късния” Саади от „Случаят Джем”). Тъй като поетическото призвание живее чрез родния език, родината се оказва незаменимо място за практикуването му, за споделянето му с читателя и слушателя като слово и послание.

Ключови думи: поетично призвание, изгнание, родина, приятелство, роден език

Към публикацията »

Religion and sexuality – the eros of the Silver Age

The text discusses one of the bright phenomena in the spiritual atmosphere of the Russian Silver Age – the affirmation of erotic experiences as a path to God and to earthly immortality. Some of the most characteristic attitudes of the era, inherent in a part of the intelligentsia of the time, shared at the meetings held at the beginning of the 20th century with representatives of the clergy, are discussed. As an emblematic example, the experiment undertaken by three philosophizing writers – Dmitry Merezhkovsky, Zinaida Gippius and Dmitry Filosofov, to create a new religion based on the ambition to sanctify the world (with its flesh – the entire material and spiritual sphere of man) and reject of the monastic abhorrence of it. The article also examines the ideal of human androgyny launched by Nikolay Berdyaev; an ideal leading to victory over birth and death.
The conclusion presents the failure of the imagined new religious forms, called to overcome sexual asceticism, insofar as they again presuppose it. Fruit of the desire for entertainment, these religious-utopian experiments also have serious consequences – decadence instead of renaissance, misogyny instead of the ideal of Eternal Femininity, etc., which cast a shadow on the silver of the century.

Keywords: Silver Age, erotica, religion, "new church", Dmitry Merezhkovsky, Zinaida Gipius, Nikolai Berdyaev, religious-sexual utopianism

Към публикацията »

Религия и сексуалност – еросът на Сребърния век

Текстът дискутира един от ярките феномени в духовната атмосфера на руския Сребърен век – утвърждаването на еротичните изживявания като път към Бога и към земно безсмъртие. Обсъждани са някои от най-характерните за епохата нагласи, присъщи на част от тогавашната интелигенция, споделяни на провежданите в началото на ХХ век срещи с представители на клира. Като емблематичен пример е посочен експериментът, предприет от трима философстващи литератори – Дмитрий Мережковски, Зинаида Гипиус и Дмитирий Философов, за създаване на нова религия, основана на амбицията за освещаване на света (с неговата плът – цялата материална и духовна сфера на човека) и отхвърляне на монашеското отвращение от него. В статията е разгледан и лансираният от Николай Бердяев идеал за андрогинността на човека; идеал, водещ до победа над раждането и смъртта.
Заключението представя провала на замислените нови религиозни форми, призвани да надмогнат сексуалния аскетизъм, доколкото отново го предполагат. Плод на желанието за развлечение, тези религиозно-утопични експерименти имат и сериозни последици – декаданс вместо ренесанс, женофобия вместо идеал за Вечна женственост, и т.н., които хвърлят сянка върху среброто на века.

Ключови думи: Сребърен век, еротика, религия, „нова църква“, Дмитрий Мережковски, Зинаида Гипиус, Николай Бердяев, религиозно-сексуален утопизъм

Към публикацията »

Religion and Secularity in Eastern Europe

Review by Prof. Nonka Bogomilova on the book Islam, Christianity, and Secularism in Bulgaria and Eastern Europe. The Last Half Century (2022). Simeon Evstatiev and Dale F. Eickelman (Eds.) Brill: Leiden, Boston

Към публикацията »

Религия и секуларност в Източна Европа

Отзив от проф. дфн Нонка Богомилова за сборника “Ислям, християнство и секуларност в България и Източна Европа. Последният половин век” [Islam, Christianity, and Secularism in Bulgaria and Eastern Europe. The Last Half Century (2022). Simeon Evstatiev and Dale F. Eickelman (Eds.) Brill: Leiden, Boston].

Към публикацията »

A New Book by Prof. Anguel Stefanov – “Suggested Answers to Philosophical Puzzles”

Review of: Stefanov, A. S. Suggested Answers to Philosophical Puzzles, Newcastle upon Tune: Cambridge Scholars Publishing, 2022, 120 pp. ISBN: 978-1-5275-8940-7

Към публикацията »

Нова книга на проф. Ангел Стефанов – „Предложени отговори на философски главоблъсканици“

Рецензия на: Stefanov, A. S. Suggested Answers to Philosophical Puzzles, Newcastle upon Tune: Cambridge Scholars Publishing, 2022, 120 pp. ISBN: 978-1-5275-8940-7

Към публикацията »

On Axiological Orientation and the Ethical Functions of Philosophy

Determining the axiological orientation and ethical functions of philosophy implies a search for an answer to the questions: What is axiology? What is its research subject? Why is it studied? Adopting the notion that philosophers are like “a group of interconnected climbers who, in order to progress, need stakes that had long been placed on the wall” (Jean-Clé Martin), this article attempts to answer some of these questions , which outline the axiological orientation and ethical functions of philosophy.

Към публикацията »

Biopolitical Incursions of Self-Fashioning and Revaluing Life through Social Media in the Context of the War between Russia and Ukraine. Part I

This paper tackles the role of social-media in performing biopolitical incursions into the so-called “immunization” process that harmed communities and collateral victims of the Russian-Ukrainian war deal with, in overcoming abusive actions policies applied by aggressors. My argument is that within the era of post-truth, social-media transgresses a biopolitical turn through which affected communities and their supportive actors create a new social contract based on preventing violence, combating fake-news, and increasing real interest for truth beyond political narratives and mediatic appetite for drama. The first part of the article deals with the Nietzschean roots of self-fashioning and self-constitution practices that are easily commutable into the virtual environments provided by social-media that concentrates on content that excessively aestheticizes life. The second part of the article highlights Nietzsche’s philosophy as proto-biopolitics that has at its heart the intention to explore life between masters and slaves, between aggressors and victims, between dominant social actors and excluded communities. Engaging Foucault’s, Agamben’s and Esposito’s biopolitical arguments, I will explain to what extent the traumatic experience of war reframes a digital social-contract that, by means of networking and virtual self-fashioning, reconsider the value of life, the experience of premeditated death, the responsibility behind guilt and the need for an authentic and uncompromised memory, by placing at their core the interference, uses and abuses of social-media.

Към публикацията »

Correlation of War in the Former Yugoslavia with the Conflicts in Nagorno-Karabakh and Ukraine. Part I

The paper considers the broader social context of the wars in the territories of the former states of SFRY and the USSR. The war in the former Yugoslavia resulted in enormous human casualties, material destruction and refugees. The essential reasons consist in major centuries-long confrontations between countries on ethnic and religious grounds. Objective indicators indicate that there are permanent contradictions in interstate relations, as well as risks of conflict recurrence. It is obvious that there is a correlation between the post-Yugoslav war and the wars between Armenia and Azerbaijan over the Nagorno-Karabakh region and the current one in Ukraine. The conflicts are a consequence of the aspirations for the formation of national-states, the triumphalist policy of the great powers and the efforts of the United States and its allies to control the territories of the former socialist republics. The fact is that the institutions of the international community are not able to resolve numerous contemporary conflicts in the world, so their radical reorganization is necessary.

Към публикацията »

Homosexuality in Bulgaria. Part I

The article analyzes the real development of homosexuality and the attitude towards it in Bulgaria in the period called “socialism” and in the period after November 10, 1989. The main reasons for changes in policy towards homosexuality are analyzed, as well as the main indicators of these changes. A number of ideological and manipulative statements claiming to be scientific are taken into account.

Към публикацията »

Humanism in/and Romanticism: Reception of the Image of Giordano Bruno in Bulgarian Literature

Developed primarily as a modern literature during the 19th and 20th centuries, Bulgarian literature seems to have been influenced by West European and Slavic Romanticism, thus remaining almost unreceptive to earlier stages of Western culture such as the Italian Renaissance. Nevertheless, elements of the Renaissance and humanist culture, sedimented in the Western tradition, were transferred to Bulgarian literature, mediated by a strongly Romantic interpretation. We will attempt to demonstrate the entanglement of Humanism and Romanticism in Bulgarian modern literature, analyzing the reception of the figure of Giordano Bruno in two literary works – the poem The Drunkard (1900) by the almost unknown Bulgarian author Slavcho Kesyakov and the historical-biographical novel Giordano Bruno: Lights from the Pyre (1966) by the Bulgarian philosopher Slavi Boyanov. In these two texts the figure of Bruno will appear in the guise of the typical Romantic hero, an image which, in its historical context, was summoned to reaffirm the sought-for Modernity of Bulgarian literature. The argument unfolds retracing the sources, used by the Bulgarian authors in their representation of the controversial figure of Giordano Bruno. All these sources will prove to be marked by the stamp of Western and Slavic Romanticism with their interest in ideas like the strength and liberty of the human spirit and the spirit’s relation to the universal, the ideal, and the eternal.

Към публикацията »

Max Scheler’s Philosophical Anthropology and the Humanism of Giovanni Pico della Mirandola

The text examines a historical-philosophical parallel between the ambiguity of the concepts of “humanists”, “humanism” and “human”: the hierarchical structure of human potency in the text of Giovanni Pico della Mirandola (15th century) and Max Scheler’s theory of the “strata” of psychophysical being (20th century). The problem of the starting point of the question about the place of the human is analysed, through the assumption of a natural original being or non-being, and the consequences for the question itself of these differences. Then the author traces the consequences of the question about the historical-philosophical premises from which the current issues of transhumanism arise.

Към публикацията »

Artificial Intelligence, the Hype, the Hope and the Lopsided Lore

The article explores the parallel evolution of the technical aspects of artificial intelligence with its technological applications and the growing misinformation or misinterpretation of the scientific results, ostensibly reported by the mass media. It delves into the problem of endemic hype (promoting or publicizing extravagantly) cultivated in our society by the soundly constructed terminology when it comes to what the current state of the field could achieve. The author’s premise is that the goal and prospect of every scientific inquiry should not be intentionally enshrine with artificial enigma, in the prospect of drawing public interests and funding, but at the same time risking inflammation of societal expectations and anxieties. This paper will analyze why the research field of artificial intelligence is particularly susceptible to the so-called public hype, and how the hype could be a good index of an upcoming scientific Winter, since the lore of the field has already showed this tendency a couple of times in the past.

Към публикацията »

Alienation of Labor and Post-Apocalyptic Capitalism

The article interprets A. Zupancic’s definition “The Worker doesn’t exist” as a post-apocalyptic vision about capitalist social relations through Istvan Meszaros’s theory of alienation of labor and the paragraph about Master and Bondsman from “Phenomenology of The Spirit”. Тhe author constructs an imaginary discussion about Zupancic’s definition between the Slovenian philosopher and I. Meszaros.

Към публикацията »

Epigenetics and Overcoming the Natural–Social Dichotomy

The paper presents a new trend in biology, epigenetics, and its Importance in reconsideration of the relationship between the natural and the social. The roots and the evolution of ideas of epigenetics throughout the centuries have been revealed, with emphasis being laid on its contemporary stage. Epigenetics marks the end of genetic determinism pointing out the basic fact that genes expression is regulated and controlled by the complex cell environment. The basic mechanisms of that process have been indicated. In close connection to that, attention is paid to another important aspect: outer environment also made an epigenetic imprint on gene expression, and in its turn that imprint influences structures, functions and behaviour of the respective organism, and quite often on its descendants. With humans almost all outer environment factors are social or contain a significant social element. In this respect, one can claim that the social is biologised by its epigenitic imprint and the biological in the shape of that imprint generates social consequences. There are facts testifying that epigenetic mechanisms lead to biologising, to racialising of social stratification. In this respect epigenetics is a great challenge to social sciences which remain beyond the scope of Bulgarian social science.

Към публикацията »

За значими литературно-философски „прочити“ на Европа – с разбиране

Рецензия на: Ангелов, А. Филология, литература и символна география на Европа: Ерих Ауербах, Лео Шпитцер, Едуард Саид, Стефан Цвайг, Хуго фон Хофманстал, София: Ангел Валентинов Ангелов, 2022, 364 с. ISBN 9786199050293

Към публикацията »

По въпроса за аксиологичната ориентация и етичните функции на философията

Определянето на аксиологичната ориентация и етичните функции на философията предполага търсене на отговор на въпросите: Що е аксиология? Какъв е нейният предмет на изследване? Защо се изучава тя? Възприемайки схващането, че философите са като „група вързани помежду си алпинисти, които, за да напредват, имат нужда от отдавна поставени върху стената жалони“ (Жан-Кле Мартен), в настоящата статия се прави опит да се отговори на част от тези въпроси, които очертават аксиологичната ориентация и етичните функции на философията.

Към публикацията »

Biopolitical Incursions of Self-Fashioning and Revaluing Life through Social Media in the Context of the War Between Russia and Ukraine. Part I

This paper tackles the role of social-media in performing biopolitical incursions into the so-called “immunization” process that harmed communities and collateral victims of the Russian-Ukrainian war deal with, in overcoming abusive actions policies applied by aggressors. My argument is that within the era of post-truth, social-media transgresses a biopolitical turn through which affected communities and their supportive actors create a new social contract based on preventing violence, combating fake-news, and increasing real interest for truth beyond political narratives and mediatic appetite for drama. The first part of the article deals with the Nietzschean roots of self-fashioning and self-constitution practices that are easily commutable into the virtual environments provided by social-media that concentrates on content that excessively aestheticizes life. The second part of the article highlights Nietzsche’s philosophy as proto-biopolitics that has at its heart the intention to explore life between masters and slaves, between aggressors and victims, between dominant social actors and excluded communities. Engaging Foucault’s, Agamben’s and Esposito’s biopolitical arguments, I will explain to what extent the traumatic experience of war reframes a digital social-contract that, by means of networking and virtual self-fashioning, reconsider the value of life, the experience of premeditated death, the responsibility behind guilt and the need for an authentic and uncompromised memory, by placing at their core the interference, uses and abuses of social-media.

Към публикацията »

Correlation of War in the Former Yugoslavia with the Conflicts in Nagorno-Karabakh and Ukraine. Part I

The paper considers the broader social context of the wars in the territories of the former states of SFRY and the USSR. The war in the former Yugoslavia resulted in enormous human casualties, material destruction and refugees. The essential reasons consist in major centuries-long confrontations between countries on ethnic and religious grounds. Objective indicators indicate that there are permanent contradictions in interstate relations, as well as risks of conflict recurrence. It is obvious that there is a correlation between the post-Yugoslav war and the wars between Armenia and Azerbaijan over the Nagorno-Karabakh region and the current one in Ukraine. The conflicts are a consequence of the aspirations for the formation of national-states, the triumphalist policy of the great powers and the efforts of the United States and its allies to control the territories of the former socialist republics. The fact is that the institutions of the international community are not able to resolve numerous contemporary conflicts in the world, so their radical reorganization is necessary.

Към публикацията »

Хомосексуализмът в България. Част I

В статията се прави анализ на реалното развитие на хомосексуализма и отношението към него в България в периода, наречен „социализъм“, и в периода след 10 ноември 1989 г. Анализират се основните причини за промени в политиката спрямо хомосексуализма, както и основните показатели за тези промени. Взема се отношение по редица идеологизирани и манипулативни твърдения, претендиращи за научност.

Към публикацията »

Епигенетика и преодоляване на дихотомията природно – социално

Статията представя едно ново направление в биологията – епигенетиката – и нейното значение за преосмисляне на отношението между природно и социално. Показани са корените и еволюцията на идеите на епигенетиката през вековете, но акцентът е върху нейния съвременен етап. Тя бележи края на генетичния детерминизъм, като разкрива основния факт, че експресията на гените се регулира и контролира от сложната клетъчна среда. Показани са основните механизми на този процес. В тясна връзка с това се акцентира върху друг основен момент: външната среда също слага свой епигенетичен отпечатък върху експресията на гените, а пък самият този отпечатък на свой ред се отразява върху структурите, функциите и поведението на съответния организъм, а нерядко и върху неговите потомци. При човека почти всички фактори на външната среда са социални или съдържат съществен социален елемент. В този смисъл може да се твърди, че социалното се биологизира чрез своя епигенетичен отпечатък, а биологичното, под формата на този отпечатък, поражда социални следствия. Налице са факти, които свидетелстват, че епигенетичните механизми водят до биологизиране, до расовизиране на социалната стратификация. В този план, епигенетиката е огромно предизвикателство пред социалните науки, което все още е извън полезрението на българската социална наука.

Към публикацията »

Отчуждението от труда и постапокалиптичният капитализъм

Статията интерпретира определението на А. Зупанчич „работникът не съществува“ като постапокалиптична визия за капиталистическите обществени отношения посредством теорията на Ищван Месарош за отчуждението от труда и параграфа за господаря и роба от „Феноменология на духа“.

Към публикацията »

Artificial Intelligence, the Hype, the Hope and the Lopsided Lore

Статията има за цел да подложи на изследване успоредната еволюция на техническия прогрес в Изкуствения интелект (ИИ) и заобикалящата дезинформация и погрешното тълкуване на научните резултати в медиите. Хиперболизацията и пререкламирането на тези резултати водят до култивиране на силно очакване на положителни, почти невъзможни резултати по отношение на учените, работещи в сферата на ИИ. Преекспонираните резултати или пререкламирането са предпоставка за разпалване на недоволство вследствие на неудовлетвореност от неоправданите очаквания, а историята на изследване на ИИ показва, че колебанията на пререкламирането са добър индикатор за настъпваща научна Зима или период, в който се наблюдава силен спад на интереса към ИИ.

Към публикацията »

Humanism in/and Romanticism: Reception of the Image of Giordano Bruno in Bulgarian Literature

Развила се предимно като модерна литература през XIX и XX век, българската литература е била повлияна главно от Западноевропейския и Славянския романтизъм, като по този начин сякаш остава почти невъзприемчива към по-ранните етапи на Западната култура, свързани с Ренесанса. Въпреки това моменти от ренесансовата и хуманистичната култура, утаени в Западната традиция, се пренасят в българската литература с посредничеството на силно романтизирана интерпретация. В настоящата статия ще опитаме да покажем преплитането на хуманизма и Романтизма в българската модерна литература, като анализираме рецепцията на образа на Джордано Бруно главно в две литературни произведения – поемата „Пияница“ (1900) на почти неизвестния български автор Славчо Кесяков и историко-биографичния роман „Джордано Бруно: Светлини от кладата“ (1966) на българския философ Слави Боянов. В тези два текста фигурата на Бруно се появява в образа на типичния романтически герой, образ, който в своя исторически контекст е употребен за утвърждаване на търсената Модерност на българската литература. Като проследим източниците, използвани от българските автори при представянето на противоречивата фигура на Джордано Бруно, установяваме, че те са белязани от печата на Западния и Славянския романтизъм с техния интерес към идеи като силата и свободата на човешкия дух и отношението на духа към универсалното, идеалното и вечното.

Към публикацията »

Философката антропология на Макс Шелер и хуманизмът на Джовани Пико дела Мирандола

Текстът разглежда историко-философски паралел между двузначността на понятията „хуманисти“, „хуманизъм“ и „човек“: йерархичната структура на човешката потенция в текста на Джовани Пико дела Мирандола от XV в. и теорията за „стъпала на психофизическото битие“ на Макс Шелер през XX в. Изследват се проблемът за отправната точка на питането за мястото на човека чрез допускането на естествено изначално битие или небитие и следствията за самото питане от тези разлики, както и последиците от това питане относно историко-философските предпоставки, от които възникват така актуалните въпроси на трансхуманизма.

Към публикацията »

Пътешествието като философско осмисляне на света

В Кюстендил с голям интерес бе посрещната премиерата на книгата на проф. Нонка Богомилова „Балканите: белязани пътища (1991 – 2016)“. За своята книга проф. Богомилова бе отличена с престижната национална награда „Хр. Г. Данов“ за принос в областта на хуманитаристиката (2021). „Балканите: белязани пътища (1991 – 2016)“ вълнува своите читатели с изключителната сплав на философия, богат житейски опит, тънко познание на балканската душевност и майсторската поетика на своята авторка.

Към публикацията »

Ерлангенската програма на Феликс Клайн – методологически генезис и перспективи. Част 1

Ерлангенската програма на Феликс Клайн се осмисля и представя от някои изследователи в областта на историята и философията на математиката като много значим фактор, със статут, бих казал на „Коперникански обрат“ в геометрията. Настоящата разработка търси метафизическата и метаматематическата позиция, т. е. философско-математическото топологизиране на Програмата на немския математик в логическата схема на целокупната геометрия. Акцент се поставя върху работите на Еварист Галоа и тяхното методологическо влияние при операционализирането на теоретико-груповия подход от Клайн, в областта на геометрията. Всичко това се постига и обобщава през концептуален анализ на методологическите насоки у Клайн, свързани с изследванията на многообразията на произволен брой измерения и абстрахиране от геометричната фигура, което той развива като необходимост за появата на по-сложните геометрии с друг тип инварианти. Така Ерлангенската програма имплицитно съдържа, но и експлицитно излага, своята ръководна идея – единството на понятие и реалност.
Ключови думи: Феликс Клайн, Ерлангенска програма, история на математиката, философия на математиката

Към публикацията »

Philosophical Reflection on the “Null” as “Emptiness” or Unfolding the “Nothing” into “Something” out of Numbers

Why does the Pythagorean teaching not say anything about the zero? Why, provided it has been clarified that the number three for instance symbolizes the completeness, nothing has been said about the beginning “before the initial ONE”? Why numbers in the Pythagorean teaching explain the existence however nothing explains the non-existence as a factual undoubtedness – the non-existence of things is undoubted as much as their existence. Could the Pythagorean teaching have been “scared” of the “non-existing” things and their wisdom, which was not practically realized as a numeric expression and image?
Keywords: Pythagorean teaching, monades, universe, Еastern philosophy.

Към публикацията »

Guardians of Faith and Memory

The article aims to refer attention to the preservation of material cultural heritage as part of the small projects of memory embedding. The connection with the past and the heritage built with faith and hardship must be preserved for future generations. The preservation of these material values, their restoration and popularization is the necessary connection for the predetermination of cultural development, based on memory and with vision to the future.
Keywords: philosophy, faith, memory, connection with the past, material cultural value

Към публикацията »

Philosophy of Bulgarian History: Petar Mutafchiev. Part I

The principal notions and values of the Petar Mutafchiev’s philosophy of Bulgarian history are described and commented: Bulgarian, native, nation, people, paganism, cultural-political influence of byzantinism, past and future, political leaders, intelligence, etc. A special attention is paid to P. Mutafchiev’s interpretation of the role of those phenomena in the processes, trends and dramatic events in the Bulgarian history: to his ctiticism to the leaders and the intelligence; to his interpretation of people as a victim and sufferer. The evaluation of his ideas from the point of view of past and contemporary authors is emphasized.
Key words: Bulgarian, native, nation, people, cultural-political influence of byzntinism, political leaders.

Към публикацията »

Reasons Connecting Jacopo de Barbari’s “Portrait of Luca Pacioli” with Albrecht Durer’s “Melancholia”. Part I

The text constructs the visual history linking Jacopo de Barbari’s attributed “Portrait of Luca Pacioli and His Pupil”, 1495, starting from the circumstances: 1/ Jacopo de Barbari and Albrecht Durer met twice, sharing a passionate interest in proportion; 2/ Albrecht Durer made the font antique in the work “On the Divine Proportion”, 1498 by Luca Pacioli; (it has been suggested that the pupil depicted in the “Portrait” may be Albrecht Durer); 3/ the common point of contact between the artists Jacopo de Barbari and Albrecht Durer is the application of mathematics in art. And if “Portrait of Luca Pacioli and His Pupil”, 1495, only indirectly outlines Durer’s invisible figure as a geometer, then “Melancholia I”, 1514, presents him as an innovative algebraist, confirming his position as a Northern Renaissance polymath artist of the rank of Leonardo da Vinci. Also, the text suggests the alchemical-occult prehistory of melancholy.
Keywords: Albrecht Durer, Jacopo de Barbari, Luca Pacioli, Vitruvius: perspective, anatomy, proportion, humanistic antiquity, magic square, melancholy.

Към публикацията »

Number Sets and the Absolute Number Continuum. Part I

Dedekind raises the question of continuity in the construction of number-sets, and Cantor implements this concept, deducing infinite numbers as a new kind of number. How these significant inventions relate to general number theory will be the subject of the present study. Cantor defined numbers and number-sets in their order of infinite succession in power, thus constituting the “absolutely infinite totality of numbers”, or the Absolute Continuum. Thus, however, the construction of the number itself and the series of numbers must interact with the absolute continuum, which provides an extension and even completion of number theory. In this possibility, a transition and connection between number-sets is found. Dedekind demonstrated this connection through the correspondence of the set of points on the straight line and the set of real numbers. Dedekind’s conception of the continuous domain of the real numbers requires a certain strengthening through the deep geometry of the straight line.
Keywords: Cantor, Dedekind, theory of numbers, infinite numbers, deep geometry.

Към публикацията »

Felix Klein’s Erlangen Program – Methodological Genesis and Perspectives. Part I

Felix Klein’s Erlangen program is conceived and presented by some researchers in the field of history and philosophy of mathematics as a very important factor, with status, I would say the “Copernican turn” in geometry. The present study seeks the metaphysical and metamathematic position, i. e. the philosophical-mathematical topology of the German’s Mathematician’s Program in the logical scheme of the whole geometry. Emphasis is placed on the works of Evarist Galoa and their methodological influence in the operationalization of the theoretical-group approach by Klein, in the field of geometry. All this is achieved and summarized through a conceptual analysis of Klein’s methodological guidelines related to the study of the diversity of any number of dimensions and abstraction from the geometric figure, which he developed as necessary for the emergence of more complex geometries with other types of invariants. Thus, the Erlangen program implicitly contains, but also explicitly states its guiding idea – the unity of concept and reality.
Keywords: Felix Klein, Erlangen program, history of mathematics, philosophy of mathematics.

Към публикацията »

The Reasonable (In)Effectiveness of Mathematics in Behavioral Sciences

The question concerning the applicability of mathematics is one of the focal points of interest in the philosophy of mathematics. One of the areas where the mathematical models are considered as descriptively inadequate is the science of human behavior. The so-called rational choice theory for example, is usually considered as a purely normative theory which poses insurmountable difficulties when applied to real world situations. A collection of counterexamples that aim to show this were introduced by Amartya Sen. He uncovers the difficulties that arise from the classical idea that rational behavior reduces to maximization of an acyclic ordering. The choices that people make and which we treat as rational in the intuitive sense of this word are contextually dependent and are affected by the presence of alternatives, which bear information about the nature of the objects of choice and the choice situation itself. The paper offers a formal reconstruction of the functioning of these alternatives – as “flags” that signal the transition from one ordering to another, that mark the conceptualization of alternatives as chances or as risks. This gives rise to an interesting mathematical structure, related to two of the key concepts of order theory (ideal and filter). This structure can be presented axiomatically by means of simple axioms. This shows, in accord with the position of David Hilbert, that there are no areas where mathematics is inapplicable, just fields of research where it is still not appropriately applied.
Keywords: applicability of mathematics, behavioral sciences, choice operators, rational choice, revealed preferences.

Към публикацията »

Numerical Identity, Algorithmic Operationality and Self-Referential Paradoxes

The problem of numerical identity is closely related to identity of objects and self-identity, as formalized in the logical Law of identity. Here I propose a novel approach to analyzing numerical identity within the general framework of the concepts of operatio and operandum, which, as I argue, are to be found at the foundations of mathematics, logic and natural language. The approach introduces the notion of algorithmic history of sentences, both formal and in natural language, where the emergence of a well formed sentence develops on strict stages, reflected by the steps of standard algorithms. This algorithmic approach allows for two novel results: first, it permits to rigorously discriminate computationally accessible structure for sentences in natural and formal languages, which makes them rigorously available for computational operations and programs development. Second, it presents a fresh look at classical self-reference paradoxes as the Liar’s paradox and Russell’s paradox, where, as I argue, the paradox is only apparent since it cannot form on a single step of the algorithm of any sentence S, since any of S’s interpretations and self-references develops, necessarily, on a different step of the algorithm.
Keywords: identity, numerical identity, algorithm, metaphysics, operandum.

Към публикацията »

Contemporary Mathematical Theories and Methods with Worldview Significance

The article examines recently developed mathematical theories and apparatus in terms of their worldview significance, related to discovering opportunities for new, deeper and more complete knowledge of phenomena and processes in nature and society, for their more adequate philosophical understanding, for opening new cultural horizons. The theory of fuzzy sets and the chaos theory with the associated fractal geometry are presented in detail. The first of them transforms the bivalent perception of the world and the associated dichotomization, providing methods for more accurate and adequate reflection of the phenomena around us (especially in the social sciences), which are characterized by diversity, complexity and nuance. Chaos theory, in turn, transforms our notions of determinism, predictability, reproducibility, self-organization, etc., while providing us with an effective apparatus for understanding the meaning of various phenomena and processes, for their more accurate prediction and embodiment of our knowledge in innovative technological solutions.
Keywords: modern mathematical theories, worldview, fuzzy set theory, chaos theory, fractal geometry

Към публикацията »

The Idea of Creativity in Whitehead’s Writings of Mathematics

The question that will interested me in the present paper is, first, when the idea of creativity appears in Whitehead’s writings on mathematics and, second, how this idea works in mathematics itself and in philosophy of mathematics? So, I shall follow chronologically the appearance of the idea of creativity in Whitehead’s writings on mathematics and the evolution of his intellectual development with regard to the function and role of creativity in mathematics. The key role of creativity in Whitehead’s metaphysics is emphasized in his last publication Immortality (1941). The connection of creativity with mathematics is emphasized by Whitehead in his last publication on mathematics Mathematics and The Good (1941). The conclusion of my paper is that Whitehead’s views concerning the idea of creativity in mathematics was formed in his last mature period of intellectual development after 1920ties and he has supported firmly these views till the end of his life.
Keywords: philosophy of mathematics, creativity, A.N. Whitehead

Към публикацията »

How Mathematics is Applicable to the World?

The aim of the paper is to reach an answer to its title question. In this connection two approaches are being considered for the answer that is looked for – a historical and a theoretical one.
Keywords: mathematics, philosophy, mathematical structures, application of theories.

Към публикацията »

Философско осмисляне на „нулата“ като „пустота“ или разгръщането на „нищото“ в „нещо“ от числа

Защо в Питагоровото учение не е казано нищо за нулата? Защо е изяснено, че числото три, например, символизира завършеност, но по никакъв начин не се казва нищо за началото „преди началото ЕДИНИЦА“? Защо в Питагоровото учение числата са това, с което да се обясни съществуването, но няма нищо за не-съществуването като фактическа неоспоримост – не-съществуването на нещата е също толкова неоспоримо, колкото и тяхната екзистенция. Възможно ли е Питагоровото учение да се е „страхувало“ от „не-съществуващите“ неща и мъдростта им, която практически не е осъзната като числов израз и образ?
Ключови думи: Питагоровото учение, монади, вселена, Източна философия

Към публикацията »

Пазители на вярата и паметта

Статията цели да насочи вниманието към опазването на материалното културно наследство като част от малките проекти на вграждането на паметта. Връзката с миналото и наследството, съградено с вяра и лишения, трябва да бъде съхранено за идните поколения. Опазването на тези материални ценности, реставрирането и популяризирането им е нужната връзка за предопределянето на културното развитие, базирано на паметта и с поглед към бъдещето.
Ключови думи: философия, вяра, памет, връзки с миналото, материална културна ценност

Към публикацията »

Философия на българската история: Петър Мутафчиев. Част 1

В статията се представят и коментират основните понятия и ценности във философията на българската история на Петър Мутафчиев: българско, родно, нация, народ, езичество, културно-политическо влияние на византинизма, минало и бъдеще, политически водачи, интелигенция и др. Специално внимание е обърнато на интерпретацията на П. Мутафчиев на ролята на тези феномени в процесите и драматичните събития в българската история: критиката му към водачите и интелигенцията; интерпретацията на народа като жертва и страдалец. Представени са оценки на негови и наши съвременници за философските му идеи за българската история.
Ключови думи: българско, родно, нация, народ, културно-политическо влияние на византинизма, политически водачи.

Към публикацията »

Причини, свързващи „Портрет на Лука Пачоли“ от Якопо де Барбари с „Меланхолия“ на Албрехт Дюрер. Част 1

Текстът построява визуалната история, обвързваща атрибутирания на Якопо де Барбари „Портрет на Лука Пачоли и ученика му“, 1495, изхождайки от обстоятелствата: 1/Якопо де Барбари и Албрехт Дюрер са се срещали два пъти, споделяйки страстен интерес към пропорцията; 2/Албрехт Дюрер е правил шрифта антиква в труда „За божествената пропорция“, 1498 от Лука Пачоли; (има предположения, че изобразяваният ученик от „Портрета“ може да е Албрехт Дюрер); 3/общата допирателна точка между творците Якопо де Барбари и Албрехт Дюрер е приложението на математиката в изкуството. И ако „Портрет на Лука Пачоли и ученика му“, 1495, само индиректно очертава невидимата фигура на Дюрер като геометър, то „Меланхолия I”, 1514, го представя като иновативен алгебрист, затвърждавайки позицията му на художник-полимат от Северния Ренесанс от ранга на Леонардо да Винчи от Южния. Също така текстът предлага алхимико-окултната предистория на меланхолията.
Ключови думи: Албрехт Дюрер, Якопо де Барбари, Лука Пачоли, Витрувий: перспектива, анатомия, пропорцията, хуманистичната антиква, магически квадрат, меланхолия.

Към публикацията »

Числови множества и Абсолютният континуум на числата. Част 1

Дедекинд поставя въпроса за непрекъснатостта в конструирането на числовите множества, а Кантор реализира тази концепция, извеждайки безкрайните числа като нов вид числа. Как тези значими инвенции се отнасят към общата теория на числата ще е предмет на настоящата студия. Кантор дефинира числата и числовите множества в наредбата им на безкрайно следващи по своята мощност, конституирайки така „абсолютно безкрайната тоталност на числата“, или Абсолютния континуум. Така обаче построяването на самото число и редицата от числа трябва да взаимодейства с абсолютния континуум, което осигурява разширение и дори завършване на теорията на числата. В тази възможност се открива преход и връзка между числовите множества. Дедекинд пък демонстрира тази връзка чрез съответствието на множеството от точки на правата линия и множеството на реалните числа. Едно усилване на неговата концепция за непрекъснатия домейн на реалните числа изисква извеждането на дълбоката геометрия на правата линия.
Ключови думи: Кантор, Дедекинд, теория на числата, безкрайни числа, дълбока геометрия.

Към публикацията »

За обяснимата (не)ефективност на математиката в поведенческите науки

Въпросът за приложимостта на математиката е една от основните теми на философията на математиката. Една от областите, в които математическите модели се смятат за неадекватни в дескриптивен план, са поведенческите науки. Теорията на рационалния избор например, се приема за нормативна теория, чието прилагане в реални ситуации ни изправя пред непреодолими трудности. Един клас от контрапримери, които целят да демонстрират това, са разработени от Амартя Сен. С тяхна помощ той изважда наяве проблемите, пред които ни изправя класическата идея, че рационалното поведение се свежда до максимизация на ациклична наредба. Изборите, които хората правят и които третираме като рационални в интуитивния смисъл на думата, са контекстуално зависими и се влияят от присъствието на алтернативи, които носят информация за това какво избираме и каква е самата ситуация на избор. Статията предлага формална реконструкция на начина, по който функционират тези алтернативи – като „флагове”, които сигнализират преминаването от една наредба към друга, съответно маркират концептуализирането на алтернативите като рискове или шансове. Това поражда интересна математическа структура, свързана с две от основните понятия в теория на наредбите (идеал и филтър) и която подлежи на аксиоматична характеризация чрез естествен набор от аксиоми. Това показва, в съгласие с позицията, поддържана от Давид Хилберт, че няма области, в които математиката е неприложима, а само такива, в които тя не е приложена правилно.
Ключови думи: приложимост на математиката, поведенчески науки, селективни оператори, рационален избор, проявени предпочитания.

Към публикацията »

Числова идентичност, алгоритмична операционалност и само-рефлексивни парадокси

Проблемът за числовата идентичност е тясно свързан с идентичността на обектите и самидентичността така, както тя е формализирана в логическия Закон на Идентичността. В тази статия предлагам нов подход за анализирането на числовата идентичност в рамките на понятията operatio и operandum, които подлежат в основите както на чистата математика, така и на логиката и естествения език, където формирането на добре формулиран израз се развива стриктно, следвайки добре определени етапи, отразени в стъпките на стандартните алгоритми. Този алгоритмичен подход води до два резултата: първо, позволява строго да се разграничи изчислително достъпна структура на изреченията в естествените и формалните езици, което помага за тяхното строго изчислително емулиране, както и за използването им за целите на програмирането. Второ, текстът представя нов и, надявам се, свеж поглед към класически парадокси на само-рефлексивността, като парадоксът на Лъжеца и парадоксът на Ръсел, за които се развива интерпретацията, че в светлината на горната дистинкция между operatio и operandum те са само привидни парадокси, доколкото е невъзможно да се формират на една и съща алгоритмична стъпка от алгоритъм, интерпретиращ произволно изречение S, тъй като всяка интерпретация на S и всяка само-рефлексивност в парадоксите може да се формира, по необходимост, на различна стъпка от същия алгоритъм.
Ключови думи: идентичност, числова идентичност, алгоритъм, метафизика, operandum.

Към публикацията »

Съвременни математически теории и методи със светогледно значение

Статията разглежда разработени в неотдавнашен период математически теории и апарат от гледна точка на тяхното светогледно значение, свързано с откриване на възможности за ново, по-задълбочено и пълноценно познание на явленията и процесите в природата и обществото, за по-адекватното им философско осмисляне, за разкриване на нови културни хоризонти. Подробно представени са теорията на размитите множества и теорията на хаоса със свързаната с нея фрактална геометрия. Първата от тях трансформира бивалентното възприемане на света и свързаната с него дихотомизация, като предоставя методи за по-прецизно и адекватно отразяване на феномените около нас (особено в сферата на социалните науки), които се характеризират с многообразие, сложност и нюансираност. Теорията на хаоса, от своя страна, преобразява представите ни за детерминираност, предсказуемост, възпроизводимост, самоорганизация и пр., като същевременно ни предоставя ефективен апарат за вникване в смисъла на различните явления и процеси, за тяхното по-точно прогнозиране и за въплътяване на познанието ни в иновативни технологични решения.
Ключови думи: съвременни математически теории, светогледно значение, теория на размитите множества, теория на хаоса, фрактална геометрия

Към публикацията »

Идеята за креативност в Уайтхедовите публикации по математика

Въпросът, който ме интересува в настоящата статия, е, първо, кога идеята за креативност се появява в Уайтхедовите публикации по математика и, второ, как тази идея работи в математиката и във философията на математиката? Затова ще следвам хронологично появата на идеята за креативност в Уайтхедовите публикации по математика и еволюцията на неговото интелектуално развитие по отношение на функцията и ролята на креативността в математиката. Ключовата роля на креативността в Уайтхедовата метафизика е подчертана в последната му публикация Безсмъртието (1941). Връзката на креативността с математиката е подчертана от Уайтхед в последната му публикация по математика Математиката и благото (1941). Заключението на статията ми е, че Уайтхедовите възгледи относно идеята за креативността в математиката са формирани през последния му зрял период на интелектуално развитие след 1920те години и че той е поддържал твърдо тези възгледи до края на живота си.
Ключови думи: философия на математиката, креативност, А.Н. Уайтхед

Към публикацията »

Как е приложима математиката към света?

Статията има за цел да даде отговор на своя заглавен въпрос. В тази връзка са разгледани два подхода към търсения отговор – историчен и теоретичен.
Ключови думи: математика, философия, математически структури, приложимост на теории.

Към публикацията »

Дао-поетът и дао-поезията. „Стихотворни категории“ на Съкун Ту

Работата върху текста е част от проект, финансиран от Министерството на културата в сесия за подпомагане на творчески проекти в областта на литературата.

Към публикацията »

On the originality of the origin in the original (a Heidegger fugue)

The text elaborates on the Heidegger’s ek-sistential idea of the origin as an alternative of the philosophical demands for principles and consistent systematic expositions. The contraposition is exercised as a cognitive and hermeneutic confrontation between the formal-rational and historical-being thinking. The first is a millennial metaphysical tradition. The second is a Heidegger’s design rooted into the truth of Seyn. The hermeneutic interplay of the two origins has a phenomenological fugue structure which grows on the destruction of the corps of the European metaphysics. The fugue starts with a clear exposition, the counterpoints gradually intertwine in a multiple intermedia and finally the polyphony culminates in silence. As though philosophy listens to the picture of Edvard Munch The Scream and construes its sense in the language of its hues.
Key words: Heidegger, origin, Seyn, historical-being thinking, fugue, silence.

Към публикацията »

За началността на началото в началното (една Хайдегерова фуга)

Текстът проблематизира Хайдегеровата ек-зистенциална идея за началото като алтернатива на философските изисквания за принципи и непротиворечиви систематични изложения. Противопоставянето се разиграва като познавателно и херменевтично противоборството между формално-рационалното и историко-битийното мислене. Първото е хилядолетна метафизична традиция. Второто е Хайдегеров дизайн с корени в истината на битието (Seyn). Херменевтичната игра на двете начала има феноменологична фугова структура, която израства върху деструкцията на корпуса на европейската метафизика. Фугата започва с ясна експозиция, постепенно контрапунктите се заплитат в множество интермедии и накрая полифонията кулминира в тишина. Философията сякаш слуша картината на Едвард Мунк Викът и тълкува смисъла ѝ в езика на нейните багри.
Ключови думи: Хайдегер, начало, Seyn, историко-битийно мислене, фуга, тишина.

Към публикацията »

Човешката ситуация в епохата на глобализацията

Идеята за глобализацията се продуцира като неизбежното бъдеще на хората и обществата по света, но от това се пораждат много въпроси, чиито отговори са неясни или незадоволителни. Затова в настоящия текст се разглеждат някои от проблемите свързани с глобализацията като, например, отношението й към националната държава и последиците за последната, които произтичат от това съприкосновение. Чрез анализ на понятия като „глобализъм”, „глобалност”, „глоблизация”, „модерност”, „постмодерност” и други, се търсят отговори на въпроситe за това, какво означава да си глобализиран по отношение на отделния човек и дали той печели нещо от този процес или е просто въвлечен в него.
Ключови думи: глобализация, глобалност, глобализъм, модерност, постмодерност, паноптикум, синоптикум, световно рисково общектво.

Към публикацията »

The Human Situation in the Age of Globalization

The idea of globalization is produced as the inevitable future of people and societies around the world, but it raises many questions which answers are unclear or unsatisfactory. Therefore, this article examines some of the problems related to globalization, such as, for example, its relation to the nation-state and the consequences for the latter that arise from this contact. Analyzing concepts such as "globalism", "globality", "globalization", "modernity", "postmodernity" etc, the paper looks for answers to the questions of what is to be globalized and whether the individual gains anything from this process or is simply drawn into it.
Key words: globalization, globality, globalism, modernity, postmodernity, panopticon, synopticon, global risk society.

Към публикацията »

Ливанските парламентарни избори през 2022 г.: Един прочит на предисторията и резултатите

На 15 май 2022 г. Ливан стана свидетел на първите си парламентарни избори след протестите от октомври 2019 г. и експлозията на пристанището на Бейрут през август 2020 г. Въпреки че лагерът, който включва Хизбула и нейните съюзници, загуби мнозинството, от което се ползваше в предишния парламент, резултатите не доведоха до ясно мнозинство за нито една от страните. Това може да забави формирането на правителството и избора на нов президент, който да замени настоящия президент Мишел Аун, чийто мандат изтича през октомври 2022 г., и да потопи страната в състояние на политическа парализа. Статията представя прочит на предисторията и резултатите от тези избори и прогноза за бъдещи сценарии на развитие на политическата ситуация в страната.
Ключови думи: избори, Ливан, правителство, президентски избори, ливанска система.

Към публикацията »

The Lebanese Parliamentary Elections 2022: A reading of the background and results

On May 15, 2022, Lebanon witnessed its first parliamentary elections after the protests of October 2019 and the explosion of the Port of Beirut in August 2020. Although the camp that includes Hezbollah and its allies lost the majority it enjoyed in the previous parliament, the results were not result in a clear majority for either party; This may delay the formation of the government, and the election of a new president to replace the current president, Michel Aoun, whose term ends in October 2022, and plunges the country into a state of political paralysis. The article presents a reading of the background and results of this election and drawing up future scenarios, and in the absence of a parliamentary majority for any particular group or alliance, internal developments depend largely on the regional situation. The resulting parliament open the door to delays and delays with the aim of obtaining political gains in government shares or in the presidential elections, or waiting for a regional deal in the next stage. The previous failure to agree on governments, and the lengthening of their formation for months, was to reopen the debate about the nature of the Lebanese system and the need for serious constitutional amendments towards expanded decentralization or a new electoral law. It is expected that this discussion will return to the fore in the event of the failure to form a government and the intensification of the living crisis as a result of the collapse of the local currency; as there has become a political and popular conviction that there is a structural defect that transcends political divisions and tensions, and requires research into Hezbollah’s weapons and role in the coming period, as well as the nature of the system and the electoral law.
Keywords: Election, Lebanon, Government, Presidential Elections, Lebanese System.

Към публикацията »

The relationship between spirit and art according to their originary meaning. Part 1

The inquiry traces out a possible way in which given originary concepts of spirit and art could be related to each other when it comes to a fundamental ontology of art. More precisely the principle of relating is defined by the nature of spirituality itself as originary when it comes to art, because of which it, as such, reveals art as a spiritual form.
Keywords: art, spirit, ontology of art

Към публикацията »

Отношението между дух и изкуство според техния изначален смисъл. Част 1

Разсъждението очертава възможен начин, по който едни изначални понятия за дух и изкуство биха могли да се отнесат едно към друго що се отнася до една основна онтология на изкуството. По-точно принципът на отнасяне се определя от изначалността на самата духовност що се отнася до изкуството, поради което и той сам по себе си разкрива изкуството като духовна форма.
Ключови думи: дух, изкуство, онтология на изкуството

Към публикацията »

Eidetic vision of light

The whole of this article is to present a theoretical study that includes that includes the relationship between the visible and the invisible, the immanent and the transcendent, the sensory and the rational, referring to ancient philosophical theory.
In this connection, the question of light as eidos will be added, serving as a boundary line between being and non-being, and at the same time uniting two principles (active and passive, i.e (information and energy / matter)). The idea is to emphasize that it is due to the interaction between these two components of the noumenon (passive and active principle) that they appear, i.e. being (the phenomenon).
Key words: light, eidos, matter, energy

Към публикацията »

Ейдетична визия за светлината

Целта на тази статия е да представи теоретично изследване, което обхваща връзката между видимото и невидимото, иманентното и трансцендентното, сетивното и разумното, позовавайки се на древни философски теории.
Във връзка с това, ще бъде поставен въпросът за светлината като ейдос, служещ за гранична линия между битието и небитието, и в същото време обединяващ двата принципа (активен и пасивен, т. е. (информация и енергия/материя)). Идеята е да се подчертае, че именно благодарение на взаимодействието между тези две съставки на ноумена (пасивен и активен принцип,), се появява съществуващото, т. е. битието (феноменът).
Ключови думи: светлина, ейдос, материя, информация, енергия

Към публикацията »

Social roles of students in inspecting the quality of Bulgarian education

The article analyzes the topic of the social roles of students as participants in the innovative social phenomenon of inspecting the quality of Bulgarian education. Like any innovation launched in the evaluation of education, the inspection places students in the roles of key players: "evaluated" and "evaluated". Students know and perform very well in the established in their school institutions roles of "students who are assessed in the learning process" But in the phenomenon of assessing the quality of education, students are required to master a new social role who are directly involved in the inspection.
The first part of the article deals with the semantics of the social role. The second part of the article focuses on the analysis of the inspection, the specific opinions of students who have entered the social role of assessors in the activities of quality inspection of educational institutions, in which their main social role is taught and assessed in the educational process.
How is the quality inspection of Bulgarian educational institutions happening?
How can the social phenomenon of quality inspection of education help the development of the Bulgarian educational system and policies to ensure the quality of education?
To what extent do social actors: students, parents, teachers, principals, administrative staff in the education system and structures know their social roles and interactions in the processes of assessing the achieved level of quality of education in inspection?
All these issues are to be researched and announced in the Bulgarian educational system in order to facilitate and effective social actors: students, parents, teachers, principals, in the implementation of their compiled social roles of evaluators and evaluators.
Key words: social actor, social roles, inspection of the quality of Bulgarian education, evaluation of the quality of Bulgarian education

Към публикацията »

Социални роли на учениците при инспектиране на качеството на българското образование

Статията анализира темата за социалните роли на учениците като участници в процеса на инспектиране на качеството на образованието, като един нов социален феномен в българската образователна система. Като нов процес, стартирал наскоро в българското образование, инспектирането на качеството на образованието поставя учениците в две противоположни роли: на „оценявани“ и „оценяващи“. Учениците познават и се представят много успешно в традиционната за тях в училищните институции роля на „учащи се, които са оценявани в процеса на обучение“. Но в процеса на оценяване на качеството на образованието пред учениците се поставя изискването да овладеят една нова социална роля - на „оценяващи“, които пряко участват в процеса на инспектирането.
Първата част на статията проблематизира термина социална роля. Втората част е посветена на анализа на инспектирането, с акцент върху конкретните мнения на учениците, влезли в социалната роля на оценяващи при осъществяването на дейностите по инспектирането на качеството на образователния процес.
Как се случва инспектирането на качеството на образованието в българските образователни институции? Как един нов социален феномен, какъвто е инспектирането на качеството образованието, може да помогне за развитието на българската образователна система и за утвърждаването на политика на гарантиране на качеството на образованието? До колко социалните актьори в образователните институции: ученици, родители, учители, директори, административен персонал са запознати със своите роли в процесите по оценяване на достигнатото качество на образованието и как ги реализират?
Всички тези въпроси предстоят да бъдат научно изследвани и огласени в българската образователна система, за да бъдат насочени социалните актьори - ученици, родители, учители, директори - при изпълнението на взаимозависимите си и вътрешно противоречиви социални роли (на оценявани и оценяващи), така че да ги изпълняват възможно най-ефективно.Част от тези въпроси са предмет на анализ и в настоящата статия.
Ключови думи: социален актьор, социални роли, инспектиране на качеството на българското образование, оценяване на качеството на образованието

Към публикацията »

„Дълг, свобода, справедливост - смисълът на непостижимото. Libertas contra Ethicon“

Постмодерността изправя пред задължително осмисляне на традиционните възгледи. Основополагащи са онези, касаещи новия етически прочит на категориалното в етиката. Без преосмисляне на идеите за свобода и справедливост, днешното общество не би могло да преодолее предизвикателствата, свързани с масовостта, колективната конюнктурност и грешно разбираната солидарност. Именно критичността и реабилитирането на идеалите би подпомогнало премахването на заблужденията, превърнали се в образец за съвременния човек.
Преплитайки класически и съвременен прочит на изначалните дълг, свобода и справедливост, изложението не целù да анализира тяхната същност, а да посочи причините за съществуващото противопоставяне между свобода и етическо, най-ярко проявени в политическата роля на субекта и държавата като артефакт.
Ключови думи: плуралистичен прагматизъм, утилитаризъм, свобода, справедливост, дълг, обществено полезно, индивидуално, етическо

Към публикацията »

“Duty, Freedom and Justice – the Unachievable Balance. Libertas contra Ethicon”

Postmodernism forces us to reconsider our traditional views. Fundamental are the ones concerning the new ethical reading of what is categorical in ethics. Without rethinking the ideas of freedom and justice, today’s society will not be able to overcome the challenges of mass involvement, collective opportunism and misunderstood solidarity. It is precisely the criticism and rehabilitation of ideals that would help eliminate the delusions that have become the model of modern man.
By intertwining the classical and modern readings of what is originally meant by duty, freedom and justice, the exhibition does not aim to analyse their nature, but only identify the reasons for the existing opposition between freedom and ethics, most clearly manifested in the political role of the subject and the state as an artefact.
Keywords: pluralistic pragmatism, utilitarianism, freedom, justice, duty, public benefit, individual, ethical

Към публикацията »

UNTIMELY ARGONAUTICA

The article is debating upon the problems that were revealed during the process of online acting education. Provoked by the circumstances we were challenged to deal with unexpected loss of familiar surface, the distortion of the ordinary work rhythm and the displacement of the focus upon the nonverbal acting exercises, so otherwise motivating in the first year of education. We dared to make an experiment based on the mythological theme of “Jason and the Argonauts”. The students created their own contemporary monologues for an online performance. The task was to go in the depths of emotional memory and the fine texture of theatrical worlds. The conclusions from this work are that we should challenge the imaginative awareness of the students and that is necessary to have an individual approach towards each actor. By challenging their potential we were able to develop acting skills in front of the cameras. To keep their motivation, so fragile in such confused time, their unique creations, one way or another, should meet an audience. In collaboration with students in the film arts, when the chance presented itself, a few short movie pieces were produced. We went to this untimely journey into the virtual void unprepared but inspired, facing the crisis and confronting its impact with artistic sensibility.
Key words: acting education, contemporary monologues, online performance

Към публикацията »

НЕНАВРЕМЕННА АРГОНАВТИКА

В тази статия се повдигат проблемите, възникнали в процеса на онлайн обучението по актьорско майсторство. Провокирани от обстоятелствата се наложи да се справим с неочаквана загуба на позната среда, изкривяването на обичайния работен ритъм и изместването на фокуса върху невербалните актьорски упражнения, все пак мотивиращи през първата година на обучение. Осмелихме се да направим експеримент, базиран на митологичната тема „Язон и аргонавтите“. Студентите създадоха свои съвременни монолози за онлайн представление. Задачата беше да навлезем в дълбините на емоционалната памет и фината текстура на театралните светове. Изводите от тази работа са, че трябва да предизвикаме въображението на студентите и е необходимо да имаме индивидуален подход към всеки актьор. Ситуацията ни позволи да работим за развитието на актьорски умения пред камера. А за да запазим мотивацията на студентите си, толкова крехка в такова объркано време, техните уникални творения, по един или друг начин, трябва да срещнат публиката, дори и от дистанция чрез създадени отново от студенти късометражни филмови адаптации. Отидохме на това ненавременно пътуване във виртуалната празнота неподготвени, но вдъхновени, изправени пред кризата и изправяйки се срещу нейното въздействие с художествена чувствителност.
Ключови думи: актьорско майсторство, съвременна митология, онлайн представление

Към публикацията »

Psychoanalysis of love in fiction (Bulgarian psychoanalytic thought from the interwar period)

The article discusses a specific aspect of the multifaceted application of psychoanalysis in Bulgaria in the thirties of the twentieth century – the psychoanalytic understanding of love in literary works. First, an overview of these works, which argue the productivity of the application of psychoanalysis in literature, as well as the psychoanalytic understanding of the phenomenon of love. Following is a presentation of the specific activities of Bulgarian psychoanalysts with examples of world fiction and the interpretation of love stories. Particular attention is paid to the psychoanalytic interpretations of Sotir Koshkov and Mladen Nikolov.
The study uses many short texts by Bulgarian philosophers and psychologists (psychoanalysts), which are scattered throughout the then humanitarian periodicals and are not republished today. These are publications in literary and socio-political newspapers and magazines such as "Literary Voice", "Literary Hour", "Warm spring wind", "Fall of the Leaves", "Thought", "Art and Criticism", "Sagittarius", "Philosophical Review". The article is an attempt at today's reading of these forgotten texts.
Key words: psychoanalysis and literature, psychoanalytic explanation of love, interwar period, Bulgarian psychoanalysts, Bulgarian humanitarian periodicals

Към публикацията »

Психоанализа на любовта в художествената литература (Българската психоаналитична мисъл от междувоенния период)

Статията дискутира специфичен аспект от многостранното приложение на психоанализата в България от трийсетте години на ХХ век – психоаналитичното осмисляне на любовта в литературното творчество. Първо е направен обзор на тези съчинения, които аргументират продуктивността на приложението на психоанализата в литературата, както и на психоаналитичния подход към феномена на любовта. Следва представяне на различни занимания на българските психоаналитици с образци на световната художествена литература и на конкретното тълкуване на любовните сюжети. Особено внимание е обърнато на психоаналитичните интерпретации на Сотир Кошков и Младен Николов.
В изследването са използвани множество кратки текстове на български философи и психолози (психоаналитици), които са пръснати из тогавашната хуманитарна периодика и днес не са преиздавани. Става дума за публикации в литературни и обществено-политически ориентирани вестници и списания като „Литературен глас“, „Литературен час“, „Развигор“, „Листопад“, „Мисъл“, „Изкуство и критика“, „Стрелец“, „Философски преглед“. Статията е опит за днешен прочит на тези забравени текстове.
Ключови думи: психоанализа и литература, психоаналитично обяснение на любовта, междувоенен период, български психоаналитици, българска хуманитарна периодика

Към публикацията »

About the good soldier Schweik and some problems of film education in Bulgaria

Тhe quality of education in the field of audiovisual arts and media suggests methodological and practical efforts to expand students' "horizon" in different specialties not only as wider competitiveness and professional fulfillment, but also in the direction of motivation and stimulation of the abilities of reflection and assaying of the processes occurring within the scope of media field, cinema art and culture as a whole. This experience is related to personal development, independence, creativity and innovation. Are there any significant problems related to achieving high quality education in this profesional field and what can be done to overcome the existing problems of film education in Bulgaria.
Key words: cinema, education, author, culture, acceptance

Към публикацията »

За добрия войник Швейк и някои проблеми на кинообразованието в България

Качеството на образованието в областта на аудиовизуалните изкуства и медиите предполага методически и практически усилия за разширяване на „хоризонта“ на студентите в различните специалности не само за по-добра конкурентоспособност и професионална реализация, но и в посока на мотивация и стимулиране на способностите за рефлексия и анализиране на процесите, протичащи в сферата на медиите, киноизкуството и културата като цяло. Този опит е свързан с личностно развитие, независимост, креативност и иновации. Но има ли съществени проблеми за постигането на високо качество на кинообразованието в България и какво може да се направи за преодоляването им.
Ключови думи: кино, образование, автор, килтура, достъп

Към публикацията »

РАЗНООБРАЗИЕТО НА НОВИ РЕЛИГИОЗНИ ДВИЖЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ: ЕВРОПЕЙСКОТО ИЗМЕРЕНИЕ

Основният проблем на тази статия е как основните концепции за разнообразие и стандартизация могат да бъдат приложени към въпросите, свързани с новите религиозни движения. Този социален феномен обикновено се появява на микронивото на обществото, но в конкретните си прояви може да повлияе на начина, по който основни проблеми като толерантност, глобализация, национализъм и права на човека могат да повлияят на други сфери на социалния живот. Твърдението на статията е, че новите религиозни движения (НРД) носят разнообразие и често се възприемат като предизвикателство пред стандартизацията. Следователно един от проблемите по отношение на НРД, с които широкото общество често се сблъсква, е липсата на предсказуемост, която Elchardus (2010-a, 11) свързва със стандартизацията.
Ключиови думи: разнообразие, стандартизация, нови религиозни движения

Към публикацията »

DIVERSITY OF NEW RELIGIOUS MOVEMENTS IN BULGARIA: THE EUROPEAN DIMENSION

The major problem of this paper is how the basic concepts of diversity and standardization can be applied to the issues of new religious movements. This social phenomenon usually appears on the micro level of society but in its concrete appearances it can affect the way major problems like tolerance, globalization, nationalism, and human rights can influence other spheres of social life.
I argue that new religious movements (NRMs) bring diversity and are often perceived as a challenge to standardization. Hence one of the problems which the greater society often faces with NRMs is the lack of predictability, which Elchardus (2010-a, 11) associates with standardization.
Key words: diversity, standardization, religious movements,

Към публикацията »

Подобряване на човека – търсене на съвършеното човешко същество

Концепцията за подобряване на човека се превърна в обширна тема за дебати особено през последните години. Развитието на науката и технологиите показва, че хората скоро ще могат да преоформят и манипулират човешката биология не непременно за медицински цели. Тази статия ще обсъди накратко подобряването на човека, значението на това подобрение и неговия обхват. Основният фокус ще бъде върху противоречивите биомедицински интервенции, които имат за цел да подобрят човешката форма и функциониране. Текстът ще посочи неотложността на това да се мисли за понятието и дефиницията за човешко същество в резултат на настоящите биотехнологични разработки, които обещават радикална трансформация на човешкото състояние. Той ще анализира противополжните позиции на авторите, които подкрепят и отхвърлят усъвършенстването на човека, като се спре на интелектуалното движение на трансхуманизма, от една страна, и неговите критици, от друга. Също така в контекста на трансхуманистичните представи за радикално трансформиране на човека чрез широк спектър от методи за подобряване ще бъдат засегнати концепциите за човешкото състояние и човешката уязвимост.

Ключови думи: човешко усъвършенстване, технология, човешкото състояние, трансхуманизъм, постхуманизъм,

Към публикацията »

Human Enhancement – Searching the Perfect Human Being

The concept of human enhancement has turned into an extensive topic of debate, especially in recent years. The developments in science and technology indicate that human beings will soon be capable of reshaping and manipulating human biology, not necessarily for medical purposes. This article will briefly discuss human enhancement, its meaning and its scope. The main focus will be on the controversial biomedical interventions that aim to improve human form and functioning. The paper will point out the urgency to think about the notion and definition of a human being in the wake of the current biotechnological developments that promise a radical transformation of the human condition. The text will discuss the divide between pro-enhancement and anti-enhancement groupings, the intellectual and cultural movement of Transhumanism on the one hand and its critics on the other. The paper will touch upon the concepts of the human condition and human vulnerability while discussing Transhumanist beliefs about radically transforming ourselves through a wide range of enhancement methods.
Keywords: human enhancement, technology, human condition, transhumanism, posthumanism, pro-enhancement, anti-enhancement

Към публикацията »

Differentiated Europe Macron's Initiative for Europe

This paper analyses the differentiated integration of Europe through the Initiative for Europe by French President Emmanuel Macron. Furthermore, it examines supranationality and intergovernmentalism, in the approach of the same Initiative for Europe. Finally, it compares the White paper for Europe with the French concept. In summary, conclusions are made depending on the previous analysis findings. Deductive and inductive research methods are used in this paper. The final assumption is that the future of Europe is one of differentiated integration, with fulfilled basic preconditions which will prevent disintegration.
Keywords: Differentiated integration, Europe, EU, France

Към публикацията »

Диференцирана Европа. Инициативата на Макрон за Европа

Тази статия анализира диференцираната интеграция на Европа чрез Инициативата за Европа на френския президент Еманюел Макрон. Наред с това тя разглежда темата за наднационалността и междуправителствеността в подхода на същата Инициатива за Европа. Текстът също така сравнява Бялата книга за Европа с френската концепция.
В статията са използват дедуктивни и индуктивни методи на изследване. В резултат от проведения анализ са изведени различни заключения. Едно от основните от тях е, че бъдещето на Европа е на диференцирана интеграция, с изпълнени основни предпоставки, които ще предотвратят разпадането.
Ключови думи: Диференцирана интеграция, Европа, ЕС, Франция

Към публикацията »

Apology of a Madman

On the occasion of the 165th anniversary of the death of one of the most original Russian religious philosophers, Pyotr Chaadaev (1794-1856), Paradox Publishing House published his two most famous works - "Philosophical Letters" and "Apology of a Madman". To mark the anniversary, Notabene offers its readers "Apology of the Madman" translated by Kamen Lozev.

Към публикацията »

АПОЛОГИЯ НА ЛУДИЯ

По случай навършването на 165 години от кончината на един от най-оригиналните руски религиозни философи, Пьотър Чаадаев (1794-1856), издателство "Парадокс" публикува двете най-известни негови творби - "Философски писма" и "Апология на лудия" - в превод на колегата д-р Камен Лозев. За отбелязване на годишнината "Нотабене" предлага на своите читатели "Апология на лудия" в превода на Камен Лозев.

Към публикацията »

On the conceptual framework’s problem

The article is devoted to the problem of the conceptual framework. It covers twenty years of historical and philosophical genesis – the second half of the twentieth century. During this period, the problem was discussed and properly researched. The positions of three leading figures in logical positivism’s field are presented – Rudolf Carnap, Willard van Orman Quine, and Karl Popper. It is argued that the conceptual framework is a tool for the seeker to create concepts. The theoretical position in the views and understandings of the author on the issues discussed in the text is expressed. The whole process of constructing the conceptual framework is presented – from the spatially-temporally ordered system of observable objects and events; through the concept of reality, through the number system. Attention is paid to the philosophical question’s nature on the existence or reality of numbers, the problem of the existence of classes, and ontological relativity, the definition of terms. Own language and habitual terms are considered sequentially. Attention is paid to the myth of the conceptual framework. The study reaches the state of transcend.
Keywords: conceptual framework; the myth of the conceptual framework; ontological relativity; logical positivism.

Към публикацията »

Върху проблема за концептуалната рамка

Статията е посветена на проблема за концептуалната рамка. Обхванат е период от двадесет години от историко-философския генезис – втората половина на двадесети век. В този период проблемът е дискутиран и надлежно изследван. Представени са позициите на три водещи фигури в областта на логическия позитивизъм – Рудолф Карнап, Уилърд ван Орман Куайн и Карл Попър. Застъпено е твърдението, че концептуалната рамка е инструмент на търсещия за създаването на понятия. Изявена е теоретична позиция във възгледите и разбиранията на автора по разгледаните в текста въпроси. Изложен е целият процес на конструиране на концептуалната рамка – от пространствено-времево подредената система на наблюдаемите предмети и събития, през понятието за реалност, през системата на числата. Обърнато е внимание на въпроса за природата на философския въпрос за съществуването или реалността на числата, проблемът за съществуването на класовете и онтологическата относителност, определянето на термините. Разгледани са последователно собственият език и привичните термини. Отдадено е внимание на мита за концептуалната рамка. Изследването стига до състоянието на transcend.
Ключови думи: концептуална рамка; митът за концептуалната рамка; онтологическа относителност; логически позитивизъм.

Към публикацията »

Кванти, рационалност и архаични образи

В центъра на анализа са парадоксите на квантовата механика. Атомите и субатомните частици разкриват такива свойства, които са неприсъщи на телата и силите в макросвета: корпоскуларно-вълнов дуализъм, отсъствие на континуитет в пространството и времето, непроследимост на трансформациите между състоянията на частиците. Единствените закони, които се оказват еднакво валидни в макро- и микросвета, са законите за запазване на енергията, момента (momentum) и заряда (charge). Валидните в макросвета категории (причинност, прекъснатост и непрекъснатост, процесуалност, пространство и време) загубват валидността си в света на микрочастиците. В такъв контекст се разглежда въпросът за кризата на класическата рационалност и за езика, който би бил адекватен за описание на квантовите явления. Аргументира се твърдението, че математическият език, който се справя успешно с парадоксите на квантовата физика, не е и не може да бъде самодостатъчен и че той неизбежно е в диалог с други, много по конкретни и близки до обикновения човешки опит. Нещо повече, именно поради парадоксалността на квантовата механика, дори нейните създатели намират за удобно да прибягват до образи, характерни за магико-митологичното съзнание и поезията. Дисконтинуитетът на квантовите явления намира аналог в магическото преобразяване на персонажи от митологията и приказките. Така науката, която, в стремежа си към абсолютна обективност, прогресивно се е освобождавала от антропоморфните представи, открива в глъбините на материята (както и в singularities на космическата еволюция) аналози на образите на архаичното съзнание и техните метаморфози.
Ключови думи: квантова физика, микрочастици, причинност, рационалност, митология, поезия, метаморфози.

Към публикацията »

Quanta, Rationality and Archaic Images

The analysis in this article is focused on the paradoxes of quantum mechanics. Atoms and subatomic particles display properties unlike those of bodies and forces in the macro-world; these new properties include particle-wave dualism, absence of continuity in space and time, the impossibility of tracing the transformations occurring across the states of the particles. The only laws that prove equally valid both for the macro and the micro worlds are those of conservation of energy, momentum and charge. The categories valid in the macro-world (causality, discontinuity and continuity, processuality, space and time) lose their validity in the world of micro-particles. This is the framework in which we examine the crisis of classical rationality and the language that would be adequate to describe quantum phenomena. We argue that the mathematical language which successfully deals with the paradoxes of quantum physics is not, and cannot be, sufficient in itself, and that it inevitably engages in dialogue with other languages that are more concrete and closer to common human experience. Moreover, due precisely to the paradoxical nature of quantum mechanics, even its creators found it convenient to resort to images typical of magical-mythical mentality and poetry. The discontinuity of quantum phenomena is similar to the magical transformations of characters in mythology and fairy tales. Thus, science, which in its pursuit of absolute objectivity has progressively freed itself of anthropomorphic representations, has found within the depths of matter (as well as in the singularities of cosmic evolution) certain images analogous to the images and metamorphoses proper to archaic mentality.
Keywords: quantum physics, microparticles, causality, rationality, mythologies, poetry, metamorphoses

Към публикацията »

Civic education: teaching skills for a productive conversation

In the curriculum for Civic Education as a part of the lifelong learning process is included the development of soft skills. Conversational skills as a part of the soft skillset are taught in relation to problem-solving and conflict-resolution skills. One of the arguments that are defended in this article is that teaching conversational skills with the intent to avoid a conflict or solve a problem would obstruct open communication because it creates a bias toward the goal of the conversation. Instead, a more productive way to enter a conversation would be an open-minded approach with respect toward different opinions and with the possibility to learn something new. The second argument is that everyday language creativity as a property of all language use can be applied to Grice’s notion for conversational implicature as a way of expressing a positive message, that ensures better understanding while respecting the listener and the social etiquette.
Keywords: implicatures, civic education, communication skills, constructive dialogue.

Към публикацията »

Гражданско образование: преподаване на умения за конструктивен диалог

В учебната програма по гражданско образование като част от процеса на учене през целия живот е включено развитието на т.нар. меки умения. Комуникационните умения, като част от меките умения, се преподават във връзка с умения за решаване на проблеми и разрешаване на конфликти. Един от аргументите, които се защитават в тази статия, е, че преподаването на умения за ефективна комуникация с намерението да се избегне конфликт или да се реши проблем би попречило на откритата комуникация, защото създава пристрастие към целта на разговора. Вместо това, по-продуктивен начин за влизане в разговор би бил отворен подход по отношение на различните мнения и с възможност да се научи нещо ново. Вторият аргумент е, че креативност в ежедневния диалог, разглеждана като свойство на всички езикови употреби, може да се приложи към идеята на Грайс за импликатура на разговора като начин за изразяване на положително послание, което гарантира по-добро разбиране, като същевременно се зачита слушателят и социалният етикет.
Ключови думи: импликатура, гражданско образования, комуникационни умения, конструктивен диалог

Към публикацията »

RUST. Photoes and Photo Collage by Nikolai Pandarski

On October 28, 2018, teams of Electricity System Operator EAD performed work on 110 kV overhead power lines near the 110/20 kV substation Cast iron foundry Ihtiman. The KAMAZ APT-35 aerial platform was used during the implementation of the activities. There are two electricians in the basket of the car lift. When the articulated boom is retracted, the welding of a fixed support between the boom arms breaks, as a result of which the boom and the basket fly towards the chassis of the aerial platform. One of the electricians dies.
In order to ensure safety when using the KAMAZ APT-35 aerial platforms, the company stopped using them and proceeded to an inspection procedure by non-destructive inspection (defectoscopy) of the welding parts of each of the five aerial platforms in operation.
After disassembly of the car lifts, separation of the welding parts and their cleaning from rust and paint, the following were used: capillary method with penetrating liquids and magnetic-powder method for defectoscopy. As a result, it was found that in most of the welds there is non-fusion of the material, as well as cracks.
The additional element to each of the photographs turns them into paintings from the abstract world of images created by rust. The series includes: "Sixth Sense", "Time Apart", "Diogenes", "Shepherd", "SONY-the best", "Geisha", "Snake's Eye", "They are here", "Scat", "Doomsday" "Centurion", "Tenderness", "Shipwreck at Sunset", "Night Storm", "July Morning", "Crocodile".

Към публикацията »

Ръжда. Фотографии и фотоколажи на Николай Пандърски

На 28.10.2018 г. от екипи на ЕСО ЕАД се извършват работа по въздушни електропроводи 110 кV в близост до подстанция „ЧЛК Ихтиман“ 110/20 кV. При изпълнение на дейностите е използвана автовишка „КАМАЗ АПТ-35“. В коша на автовишката са двама ел.монтьори. При прибиране на шарнирната стрела се скъсва заварка на неподвижна опора между рамената на стрелата, вследствие на което стрелата и коша политат към шасито на автовишката. Загива един от електромонтьорите.
С оглед осигуряване на безопасност при използване на автовишките модел „КАМАЗ АПТ-35“, дружеството спря използването им и пристъпи към процедура за проверка, чрез безразрушителен контрол (дефектоскопия) на заваръчните детайли на всяка една от петте броя автовишки в експлоатация.
След разглобяване на автовишките, отделяне на заваръчните детайли и почистването им от ръжда и боя, бяха използвани: капилярен метод с проникващи течности и магнитно-прахов метод за дефектоскопия. В резултат беше установено, че при голяма част от заварките има несплавяне на материала, както и възникнали пукнатини.
Допълнителният елемент към всяка една от фотографиите ги претворява в картини от абстрактния свят на изображенията сътворени от ръждата. Серията включва: “Шесто чувство“, „Време разделно“, „Диоген“, „Овчедушие“, „ SONY-the best“, „Гейшата“, „Змийско око“, „Те са тук“, „Скат“, „Страшният съд“, „Центурион“, „Нежност“, „Корабокрушение на залез“, „Нощна буря“, „Юлско утро“, „Крокодила“. 

Към публикацията »

Теория на справедливостта на Джон Ролс

В произведението си "Теория на справедливостта" Джон Ролс прецизира по брилянтен начин представите ни за социалната справедливост, като комбинира парадигмите за свободата (на индивида) и равенството (на индивидите) в обществото за целите на своята концепция. Ключово място в този сценарий заемат двата принципа на справедливостта (в контекста на безусловността на личната свобода и условността на социално-икономическото неравенство): мисловни продукти на участниците в хипотетично обоснована изходна позиция с нестандартен инструментариум – (накратко) т.нар. було на незнанието. Всичко това – като справедлив, ergo честен процес – гарантира априори (sensu Ролс) конституирането основите(базисните институции) на едно съвременно (пазарноориентирано, демократично и т.н.) и справедливо общество. В последващото кратко изложение се акцентира именно върху по-важните елементи от философията на Дж. Ролс и книгата му за справедливостта на съвместната ни екзистенция.
Ключови думи: теория на справедливостта, справедливост, справедливостта като равнопоставеност, социална справедливост, изходна позиция, було на незнанието, процедурна справедливост, правило максимин

Към публикацията »

A THEORY OF JUSTICE OF JOHN RAWLS

In his work "A Theory of Justice", John Rawls specifies in a brilliant way our ideas (notions) of social justice by combining the paradigms of liberty/ freedom (of the individual) and equality (of individuals) in society for the purposes of his conception. A key position in this scenario is occupied by the two principles of justice (in the context of the unconditionality of personal liberty and the conditionality of socio-economic inequality): mental products of the participants in a hypothetically grounded original position with non-standard tools - (in sum) the so-called veil of ignorance. All this - as a just, ergo fair process – guarantees a priori (sensu Rawls) the constitution of the foundations (background institutions) of a modern (market-oriented, democratic etc.) and just society. In the following short statement is emphasized exactly on the more important elements of the philosophy of J.Rawls and his book for justice of our common existence.
Keywords: a theory of justice, justice, justice as fairness, social justice, original position, veil of ignorance, procedural justice, maximin rule, egalitarian liberalism, principles of justice

Към публикацията »

Philosophical approaches to the relationship of artificial intelligence, cybernetics and consciousness

The article examines philosophical approaches to the interaction of artificial intelligence, cybernetics and consciousness. It analyzes the appearance of reflectors and robots, the invention of the digital computer by C. Babbage and the strategic tasks set by technologically developed countries. The development and application of robotics, a research paradigm focused on exploring the capabilities of artificial intelligence, for which a wide range of software for human mental activity is used, is explored. Physicochemical properties and design features of robot components, in general, cybernetics, mathematics and software have developed faster. Here, in addition to new numerical methods such as fuzzy logic, neural networks, evolutionary computing, etc., and in particular, computational intelligence, which involves sharing, acts as the main methodology. In addition, in the context of the development of artificial intelligence in the global technological environment, the object of research is the problem of protecting the freedom of human spiritual consciousness.
Key words: artificial intelligence, cybernetics, robot, robotics, consciousness, digital computing machine.

Към публикацията »

Философские подходы к взаимосвязи искусственного интеллекта, кибернетики и сознания

В статье исследуются философские подходы к взаимодействию искусственного интеллекта, кибернетики и сознания. Здесь анализируются появление отражателей и роботов, изобретение цифровой вычислительной машины Ч. Беббиджем и стратегические задачи, поставленные технологически развитыми странами. Исследуется развитие и применение робототехники, исследовательской парадигмы, сфокусированной на изучении возможностей искусственного интеллекта, для которого используется широкий спектр программного обеспечения для умственной деятельности человека. Физико-химические свойства и конструктивные особенности компонентов робота, в целом, кибернетики, математики и программного обеспечения развивались быстрее. Здесь, помимо новых численных методов, таких как нечеткая логика, нейронные сети, эволюционные вычисления и т.д., и в частности, вычислительный интеллект, который предполагает совместное использование, выступает в качестве основной методологии. Кроме того, в контексте развития искусственного интеллекта в глобальной технологической среде объектом исследования стала проблема защиты свободы духовного сознания человека.
Ключевые слова: искусственный интеллект, кибернетика, робот, робототехника, сознание, цифровая вычислительная машина.

Към публикацията »

"FOR A UNITED DEMOCRATIC YOUTH UNION": THE ISSUE OF THE ORGANIZATION OF THE YOUTH IN THE EARLIEST YEARS OF THE SOCIALISM IN BULGARIA

This article presents in chronological terms the development of the idea of putting all Bulgarian youth in one organization which aims at mass control over the youth by placing it under the power of the government and in particular – the Communist party. The text is about the period 1944-1949 and tries to present the main stages that led to the foundation of the union, paying special attention to the factors that hinder its smooth establishment and operating.
Keywords: youth, socialism, propaganda, organizations, unions, communism

Към публикацията »

„КЪМ ЕДИНЕН СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА МЛАДЕЖ“: ВЪПРОСЪТ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА МЛАДЕЖТА В НАЙ-РАННИТЕ ГОДИНИ НА СОЦИАЛИЗМА В БЪЛГАРИЯ

В статията се представя в хронологичен план развитието на идеята за обединение на цялата българска младеж в единна организация, с което се цели масово овладяване на младежта чрез поставянето й под контрола на Отечествения фронт и по-конкретно на комунистическата партия. Текстът разглежда периода между 1944 и 1949 година и се опитва да представи основните етапи, които довеждат до създаването на съюза, като особено внимание се отделя и на факторите, които пречат на неговото безпроблемно основаване и функциониране.
Ключови думи: младеж, социализъм, пропаганда, организации, съюзи, комунизъм

Към публикацията »

Leadership and leadership skills

This article focuses on the study of leadership and leadership skills as an important aspect of modern life. Leaders appear in different areas of the organization and many things depend on them related to the activities, results, achievements in both individual and community and organizational contexts. The analysis focuses on leadership as a phenomenon and its dimensions. The logic of development of theories of leadership according to individual perspectives and aspects of the phenomenon is traced, clarifying the main defining elements of leadership, which create a certain consensus in the scientific literature and provide a unifying perspective of ideas. The inseparable connection between leadership and management, their complementarity, and at the same time diversity are considered. The main conclusion of the article is that leadership is the result of the relationship between the leader and his followers; personal qualities, behavior and skills of the potential leader are crucial, they are manifested under certain conditions, such as the ability of the leader to be adequate to people's expectations, to propose actions that meet their desires and needs. At the same time, the leader in the organization must achieve the more general goals and mission that the organization pursues.
Keywords: leadership, management, leader, followers

Към публикацията »

Лидерство и лидерски умения

Настоящата статия е фокусирана върху изследване на лидерството и лидерските умения като важна страна на съвременния живот. Лидерите се проявяват в различни области на организацията и от тях зависят много неща, свързани с дейността, резултатите, постиженията както в индивидуален, така и в общностен и организационен контекст. Анализът се концентрира върху лидерството като явление и неговите измерения. Проследява се логиката на развитие на теориите за лидерство според индивидуалните перспективи и аспектите на феномена, като се изясняват основните детерминиращи елементи на лидерството, които създават определен консенсус в научната литература и осигуряват обединяваща перспектива на идеите. Разгледана е неразривната връзка между лидерството и управлението, тяхното взаимно допълване, като в същото време и различност. Основен извод на статията е, че лидерството е резултат от взаимоотношенията между лидера и неговите последователи; личните качества, поведения и умения на потенциалния лидер са от ключово значение, те се проявяват при определени условия, като важна е способността на лидера да бъде адекватен на очакванията на хората, да предлага действия, които съответстват на желанията и потребностите им. В същото време лидерът в организацията трябва да достигне до по-общите цели и мисия, които организацията преследва.
Ключови думи: лидерство, управление, лидер, последователи

Към публикацията »

Plato, Space and Magritte

Space, as it is currently conceived, offers some clues which help the elucidation of connections and distinctions between knowledge and perception. Plato‘s philosophy and Magritte‘s painting are used in developing a contrasted parallel. The oppositions visible - conceivable, spatial - non-spatial are analyzed and through them the differences between ancient and modern interpretation of images are presented.
Key words: art, Plato, space, Magritte

Към публикацията »

Платон, пространството и Магрит

Разбирането за пространство служи при изясняване на връзката между сетивни образи и абстрактно знание. В контраст са поставени философстването на Платон и творчеството на Рене Магрит.
Ключови думи: изкуство, Платон, пространство, Магрит

Към публикацията »

Митът за Слънцето и Луната

Pревод от румънски на мита за Слънцето и Луната, древен поетичен мит, който все още се помни от двете страни на Дунава.


Към публикацията »

Какво са конспиративните теории и можем ли без тях?

Настоящата статия си поставя за цел критично да анализира различни схващания за конспиративните теории в областта на психологията, социалните науки и философията. Коментират се характерните когнитивни изкривявания при формирането на конспиративни убеждения като ефектът на пропорционалността при интуитивното мислене, ефектът на конюнкцията, ефектът на повторението, отричане на случайността и максимализиране на каузалността, погрешни умозаключения и др. Коментира се ролята на конспиративните убеждения както при утвърждаването на позитивен социален образ, така и при консолидирането на групата в опозицията „ние“ – „те“. Конспиративните теории изпълняват, също така, функцията на естествен механизъм за справяне с тревожността, несигурността и страха, породени от травмиращите събития, които те обясняват. Като се следва парадигмата на посочените научни области, в изложението конспиративната теория се концептуализира като твърдение и убеждение. Коментират се и разликите и приликите между конспиративните теории и слуховете.
Ключови думи: конспиративни теории, обоснованост и функции на конспиративните теории, слухове

Към публикацията »

Гравитацията на тъгата

Размисли върху романа на Хайнц Хеле "Преодоляване на гравитацията" (превод от немски Гергана Фъркова, издателство ФънТези, 2021 г.).

Към публикацията »

Прилагайки лечебната и терапевтична сила на изкуството. Първа част

Работата цели да покаже как теоретичните разработки в сферата на изкуството могат да бъдат приложени чисто практически с цел лечение, за намаляване на напрежението при стресова ситуация, за постигане на душевен баланс и хармония. Прави се анализ на Питагорейското учение за музика на небесните сфери, където звукът и цветът са свързани в еквивалентна и асоциативна релация, бидейки първооснови на света. Извежда се идеята за синтез на музиката и живописта, както и разглеждането на музиката като лечебна. Проследява се разбирането за цветомузиката: 1/ чисто инструментално като развитие в историята; 2/ посочва се сензитивното измерение на еквивалента звук-цвят и синестезията като мултисензорен превод на звука в цвят и обратното. След като чрез питагорейството е изведено лечебното приложение на музиката, се преминава към цвета и въздействието му върху тялото и духа, като се разглежда Кандински и теорията му за цвета. Накрая се представя мантра йога като „цветово лечебно озвучаване“, с което се показва, че едновременното синтетично въздействие на цвят-звук е характерно и за Запада, и за Изтока.

Ключови думи: музика на небесните сфери, хармония на света, монохорд, хармоника, космос, трансфер цвят-звук, синестезия, Кандински: теория на цвета, мантри, мантра йога

Към публикацията »

Символите в мита за Орфей - изследване на истината и нейното разгръщане

Статията разглежда смисъла на символите в мита за Орфей като интерпретира различни подходи за неговото разгръщане. Особено внимание е отделено на някои от най-важните символи, които се срещат като „маска“ на мъдростта и в други митове – песента и музиката, магията на изкуството като цяло, поезията, змията, реката. В разработката на темата е заложена авторова интерпретация на разгръщането на енергията като естествен път за еволюцията на познанието зад символа.
Ключови думи: изкуство, поезия, смисъла на символите, Орфей, познанието зад символа

Към публикацията »

Хиндуисткият и суфийският мистически път на екстаза в сравнителна перспектива. Втора част

Целта на настоящето изследване е да предложи сравнителен анализ ­на мистичните пътеки в хиндуизма (адвайта веданта и бхакти) и тези в исляма (суфизма) от гледна точка на тяхната цел – единението с Божественото, носещо непроменливо блаженство и религиозен екстаз (ananda).

Към публикацията »

Хиндуисткият и суфийският мистически път на екстаза в сравнителна перспектива. Първа част

Целта на настоящето изследване е да предложи сравнителен анализ на мистичните пътеки в хиндуизма (адвайта веданта и бхакти) и тези в исляма (суфизма) от гледна точка на тяхната цел – единението с Божественото, носещо непроменливо блаженство и религиозен екстаз (ananda). Описана е същността на мистицизма като течение, познато във всички световни религии в опита на човек да търси непосредствен, личен съюз (unio mistica)с Бог – Единната Реалност. Разгледани са основните доктрини в мистицизма на Упанишадите и двата вида мистицизъм на персоналността и безкрайността. Сравняват се понятията Фана', анихилация и бака, интеграция в суфизма с концепцията в адвайта „не това, не онова“ –деиндентификация от „ограничаващите допълнения“ (kosa). Съпоставят се сотерологичните доктрини и концепциите за релацията на микро- и макрокосмос, различаването на илюзорното от истинното. За целите на изследването са разгледани и сравнени откъси от Бхагавадгита, Упанишадите (Чхандогия, Брихадараняка, Мандукя, Тайттирия, Каушитаки, Катха) и някои коментари на Ади Шанкарачаря, Джалаладдин Руми, Джубран Халил Джубран, Абу Хамид ал-Газали, Кабир, Ибн Араби и Баязид Бисами. Наблюдението показва заслужаващи внимание прилики, както и някои разлики в мистичните традиции на хиндуизма и исляма, било то като път на знанието или на любовта, като доказателство за единния стремеж на човека към постоянно, непроменливо щастие и блаженство (ananda).
Ключови думи: мистицизъм, екстаз, хиндуизъм, суфизъм, бхакти, адвайта веданта, анихилация (фанa’), самадхи, анандa

Към публикацията »

Опит за дълбинна онтология на твореца в изкуството. Първа част

Текстът си поставя за цел сбитото понятизиране на основни положения в дълбинната онтология на твореца в изкуството. Тези положения са свързани с особености на участието, което ролята на твореца изразява и което предполага разграничаването на същностната вътрешност на творческата дейност от нейната проявена външност (например като разработена техника). Участието се разбира метафизически, съответно анализът се опитва да извлече ролята на човека творец от особеностите на метафизическото положение на човека.
Студията е осъществена с финансовата подкрепа на Програмата на БАН и МОН за подпомагане на млади учени и докторанти – сесия 2021 г.

Към публикацията »

Философско-социологически измерения на глобализацията като икономика и новите видове труд

Тази статия има за цел да представи един философско-социологически поглед към измеренията на глобализацията като икономика и новите видове труд. Основните моменти в статията са: Въведение – исторически предпоставки за глобализацията; Глобализираната икономика като проявление на либералната идеология; Социални измерения на глобализираната икономика; Новите форми на труд; Прекариатът – новата глобална класа; Личността на прекариата. Статията завършва с извода, че: най-дълбокото значение, носено от идеята за глобализацията, е това за непредвидимия, неподчинен на правила и самостойно развиващ се характер на нещата в света. Идеята за универсализация носи надеждата и намерението за създаване на порядък, точно както понятията цивилизация, развитие, конвергенция и консенсус, т.е. универсален ред. Същевременно е обявено намерението да се уеднаквят жизнените условия на всички и навсякъде, така че всеки да има равни възможности за живот.

Към публикацията »

Къщата-кораб

Силвия Борисова е доцент по естетика в Секция „Култура, естетика, ценности“, Институт по философия и социология – БАН. Автор е на книгите „Граници на естетическото съзнание“ (2017) и „Естетика на тишината и мълчанието“ (2019). Преводач от английски език на хуманитарна и художествена литература (текстове от Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд, Джералд Дуоркин, Нел Нодингс, Уолтър Трует Андерсън, Джордж Сантаяна; разкази от Джордж Еджъртън, Хърбърт Джордж Уелс; поезия). Професионалният й; интерес към световете на изкуството и възможностите на сетивното възприятие се заражда още в ранните й стъпки в поезията и рисуването с изправянето пред въпроса кое е общото между изкуствата и тяхната различна изразителност и как хората се разбират помежду си през художествените символи, форми и цветове. Така за нея естетическата теория и художествената практика се превръщат в неотделимо едно в задаването и отговарянето на ред последвали въпроси и през времето се занимава с живопис, графика, скулптура, писане на текстове за песни, участие в пърформанси, драматургия на хепънинги, кураторство на изложби и фестивали.
Нейни поезия, приказки, есета и илюстрации са публикувани в сп. „Родна реч“ (1999–2003), сп. „Кръг“ (1999–2001), в-к „Пулс“ (2002), в-к „Български писател“ (2003), „Антология на младите български поети“ (2008) и „Литературен вестник“ (2019).
Предложените в настоящия брой на сп. „NotaBene“ стихове са писани в периода от 1999 г. до днес.

Към публикацията »

Необходимостта от алегорическата херменевтика и езика на мистериите при Филон Александрийски

Тази статия е насочена към пасаж от De Providentia (Prov. II 40-41), който се явява изключително важен за изследователите на творчеството на Филон Александрийски. В него Филон, в духа на вековната традиция в античната мисъл, експлицитно дава своята обосновка от необходимостта от алегорическа интерпретация на митовете на Омир и Хезиод. В допълнение той уподобява тази интерпретация на посвещението в мистерии. Не само тук, но и на много други места в неговите алегорически трактати, Филон използва специфичния език на мистериите, за да внуши най-малкото определен дух на избранност и тайнственост при прилагането на алегорическата интерпретация не само към езическите митове, но и към Свещеното Писание.
Ключови думи: Филон Александрийски, алегорическа интерпретация, език на мистериите

Към публикацията »

Даоисткият възглед за онтогенезиса в древнокитайските космологични есета „Великото едно поражда водата“ и „Вечно отдръпващо се начало" (ок. 5–4 в. пр.н.е.)

В статията се разглежда древната даоистка онтология, опирайки се на първоизточници от „Бамбуковите дъсчици от чуската гробница в Гуодиен“ Guodian Chumu zhujian и „Бамбукови книги, период на Воюващите царства“ Zhanguo Chu zhushu. Двете избрани есета (направен е превод на български език) предлагат онтологични модели, които са висши абстракции, освободени от мистични конотации и от всякаква антропоморфност. В центъра им е понятието „да бъдеш така от само себе си“, което е следване на заложеното на микро и макро ниво тороидалното движение Дао.

Ключови думи: даоистка онтология; секта Гуан-Лао; Дао; „да бъдеш така от само себе си“; Великото едно Тайи; ос на света; онтология на копринената нишка; психоморфизъм; психо-космичен първофлуид ци; фрактална самоподобност

Към публикацията »

The Emerging Global Institutional Discourse on the Future of Education: Narrowed Prognostic Horizons, Deeper Political Effects. Part I

(Формиращият се международен институционален дискурс около бъдещето на образованието: стеснени прогностични хоризонти, дълбоки политически ефекти) Статията представлява опит да се очертаят някои от често срещаните проблеми при обмисляне бъдещето на образованието в рамките на официални прогнози, стратегии и планове за действие на международни организации, насочени към адекватно управление на сектора. Текстът се фокусира върху: особеностите на еволюиращия глобален дискурс по повод на необходимите образователни политики на фона на нарастваща неопределеност; някои основни предпоставки, подплатяващи съществуващите прогностични анализи; някои от политическите ефекти на последните. Статията е стъпка по посока на полагане основите на едно „продуктивно бягство“ от обичайните начини на мислене по проблема, които захранват текущо циркулиращи международни прогностични документи и които често са използвани като концептуално основание при формиране на образователни политики от компетентните национални власти.
Ключови думи: бъдеще на образованието, прогностични методи, глобални политики, детство, неопределеност.

Към публикацията »

Video Games as a Tool for Teaching Philosophy in the Context of Online Education

The attention of this study is focused on the range of issues, emerging in the contemporary education system in Bulgaria, in comparison with related theories of the philosophy of education. The study explores how the process of gamification can improve the quality of philosophical education and provide a more modern and progressive approach. The proposed work is within the context and in line with the recent changes related to online education and the challenges it poses, especially in regard to student concentration. This paper presents results from ongoing research by multiple authors in the fields of neuroscience and psychology, that are in support of the positive impact of (video) games as tools for processing information in learning and education. Specific highlight is placed on how representing philosophical issues in video games can assist in the better understanding of such concepts.
Keywords: education, online learning, philosophy of education, video games

Към публикацията »

Видео игрите като средство за обучение по философия в условията на онлайн образование

Вниманието в статията е концентрирано върху някои от основните проблеми в съвременната образователна система на България, които са съпоставени с теории от философията на образованието. Разглежда се как процесът на геймификация може да подпомогне качеството на образованието, така че то да придобие по-модерен и прогресивен облик. Предложението е директно свързано с актуалната ситуация на онлайн обучение и с проблема с концентрацията на обучаващите се. Представени са резултати от изследвания в областта на невронауката и психологията, които да подкрепят ползите и образователния принос на видео игрите. Централно внимание е обърнато на това как засягането на философски проблеми във видео игрите би могло да съдейства за по-доброто разбиране на съответните концепции.
Ключови думи: образование, онлайн обучение, философия на образованието, видео игри.

Към публикацията »

Проглед: снимки и колажи

Авторът работи в областта на енергетиката. Понякога по време на служебни пътувания влиза и в ролята на фотограф: заснема персонажи в работна обстановка. Следващите снимки са от пътуване по българския участък от междусистемния електропровод между “Марица Изток” и “Неа Санта” (Гърция). Към онзи момент все още неопроводен, само стълбови конструкции. Колажите са на основата на фотографии от природната забележителност Каменните гъби, разположена на около километър от село Бели пласт, между Хасково и Кърджали. На тях авторът изважда на показ образите, които вижда в каменните статуи: Кучето, Мумията, Крокодила...

Към публикацията »

The Emerging Global Institutional Discourse on the Future of Education: Narrowed Prognostic Horizons, Deeper Political Effects. Part I

The current paper aims to outline some of the common problems in thinking about the future of education that usually takes the form of international organizations’ official prognoses, strategies and action plans for the adequate governance of the sector. The text will focus on the features of the evolving global discourse on the needed education policies against the backdrop of growing uncertainty; it will identify some main assumptions that underline existing prognostic analyses; and it will point to some of its political effects. The paper represents a step in laying the groundwork for productive escape from conventional patterns of thought advanced by currently circulating international prognostic documents that are usually used as a conceptual basis in the policy-making process of national competent authorities.
Keywords: education futures, prognostic methods, global policy, childhood, uncertainty.

Към публикацията »

Системната теория като ключ към преосмисляне на отношението между човека и другите животни

Системната теория на Никлас Луман усвоява някои от основополагащите си понятия и положения от схващането на чилийските биолози Умберто Матурана и Франсиско Варела, като пренасочва приложението им от сферата на живата природа към тази на социалното. Резултатът е радикална промяна в мисленето на социалните отношения, разколебаване на не само традиционно-философски, но и до голяма степен общочовешки представи. Обществото например вече не е съвкупност от взаимодействащи помежду си индивидуалности, “посегнато” е и на самото понятие за човек в традиционния му смисъл на функционално единство. Такива размествания в мисленето за човека от затворена и автономна цялост към конгломерат от системи се вписва добре в доста разпространеното в съвременната философия усилие по разтварянето на понятието “субект” по посока на по-разслоено и динамично схващане. В този смисъл системната теория създава много благоприятен климат за отглеждане и процъфтяване на различни форми на постхуманизъм, търсещи да избягат от антропоцентризма като скрита предпоставка. На този фон текстът ще се опита да си представи в каква насока би могло да се развие разбирането за отношението между човека и животните, ако го обогатим с трансформиращата роля на системната теория. Изследователският фокус ще бъде насочен към това да се види възможно ли е да се говори за отношението между човека и другите животни в една неантропоцентрична парадигма, в която категоричното отграничаване между човек и животно не е въпрос от първостепенно значение и където поне теоретично се оставя място за не непременно йерархизиращ поглед върху различните представители на живата природа.

Ключови думи: системна теория, автопойезис, животно, човек, отношение човек – животни, антропоцентризъм, постхуманизъм, Никлас Луман, Умберто Матурана, Франсиско Варела, Якоб фон Юкскюл.

Към публикацията »

Systems Theory as a Key to Rethinking the Relationship between Humans and Other Animals

Niklas Luhmann’s systems theory loans some of its fundamental concepts and positions from Chilean biologists Umberto Maturana and Francisco Varela, adapting their application from the realm of life and living things to the social sphere. What results is a radical change in the thinking of social relations that shakes not only traditional philosophical notions but some universal ones as well. Society, for example, is no longer a collection of interacting individuals; threatened is the very notion of man – in its traditional sense of functional unity. Such shifts in viewpoint that move away from thinking about the human being as a closed and autonomous entity towards understanding him/her more as a conglomeration of systems fit in well with the general effort of contemporary philosophy to loosen the concept of “subject”. Systems theory, in this sense, creates a very favorable climate for cultivating various forms of posthumanism, seeking to escape from the hidden premise of anthropocentrism. Against this background, the paper will try to imagine the direction the understanding of the relationship between humans and animals could go, if enriched with the transforming role of systems theory. The focus will be put on whether it is possible to talk about the relationship between humans and other animals in a non-anthropocentric way, where a clear distinction between man and animal is not a matter of paramount importance and where there is room – at least in theory – for a non-hierarchical view on the various representatives of living nature.

Keywords: systems theory, autopoiesis, animal, man, human–animal relationship, anthropocentrism, posthumanism, Niklas Luhmann, Humberto Maturana, Francisco, Varela, Jacob von Uexküll.

Към публикацията »

Philanthropy and Science or Why Do the Rich Donate for Education

Today, higher education in many countries around the world relies on the support of private philanthropy. This dependence has increased over the decades and is the result of rising university costs and declining public investment. At the same time, students are increasingly attracted to science and engineering, and the industry needs rapid innovation. In this context, the question naturally arises as to why the rich donate to education. In most cases, the starting point for the philanthropist is his/her life experience, and sometimes charity is associated with gratitude to an institution but there are also cases in which philanthropists’ motives are not so obvious. The question remains whether the donation for education is motivated solely by a selfless desire for change in society, or there is something more in it. This article seeks an answer to this question.

Keywords: higher education, philanthropy, donation, universities, education financing.

Към публикацията »

Филантропия и наука или защо богатите даряват за образование

В днешно време висшето образование в много държави по света разчита на подкрепа от страна на частната филантропия. Тази зависимост се увеличава през десетилетията и е резултат от нарастващите университетски разходи и намаляването на държавните инвестиции. Науката и инженерството, за чието развиване са нужни големи средства, са все по-привлекателни за студентите; от своя страна индустрията се нуждае от бързи иновации. В този контекст естествено възниква въпросът защо богатите даряват за образование. В повечето случаи отправна точка за филантропа е житейският му опит, а понякога благотворителността е свързана с благодарност към институция, но в други случаи мотивите не са така явни. Ала дали даряването за образование е мотивирано единствено от безкористно желание за промяна в обществото у дарителя, или в него има нещо повече? На този въпрос се търси отговор в статията.

Ключови думи: висше образование, филантропия, даряване, университети, финансиране на образованието.

Към публикацията »

Teoria del aguafiestas

This essay is from the Bulgarian edition of the book “Filosofia mundana. Microensayos completos” by the Spanish philosopher Javier Goma Lanzon (“Critique and Humanism”, 2021). We thank the Publishing House for the permission to publish the essay on the pages of our journal. The translation is by Teodora Tzankova.

Към публикацията »

Теория на разваляча на настроения

Хавиер Гома Лансон (1965) е испански философ, есеист и писател, дългогодишен директор на най-голямата испанска фондация с дейност в областта на културата “Хуан Марч”.
Хавиер Гома има образование на класически филолог и правист, а пътят му във философията се утвърждава с докторат върху “подражанието” като етическо направляване, което по-късно нарича “образцовост” – например в известната си философска разработка “Тетралогия на образцовостта”.
Освен с нея и с няколкото си книги, Гома е изключително популярен със своите философски есета, от каквито се състои и наскоро издаденият му в България сборник “Философия за света и за всички в света” в превод на Теодора Цанкова (Критика и хуманизъм, 2021). Есето, което представяме тук, е част именно от този сборник.
Публикацията се осъществява с любезното съдействие на издателска къща “Критика и хуманизъм”.

Към публикацията »

Digital Education and Its Practical Dimensions. Part I

This article aims to examine the state of digital education in Bulgaria, presenting the policy framework in which educational processes take place, as well as to show the different platforms and software products that form the basis of digital education. The analysis focuses specifically on the situation caused by the COVID-19 pandemic and on how the Bulgarian educational system is being restructured in the direction of online learning under the influence of the new conditions. The methodology is based on qualitative methods, as part of the national project “Digital Media Literacy in the Context of the Knowledge Society: Status and Challenges” No. КP–06–N25/4, 2018, financed by National Science Fund Bulgaria.
Keywords: digital education, COVID-19, digital literacy, online platforms.

Към публикацията »

Дигиталното образование и неговите измерения в практиката. Част I

Настоящата статия има за цел да разгледа състоянието на дигиталното образование в България, като представи рамката на политиката, в която протичат самите образователни процеси, както и да покаже различните платформи и софтуерни продукти, които формират основата на дигиталното образование. Анализиран е конкретен казус – ситуацията с Ковид-19 и как се преструктурира българската образователна система в посока онлайн обучение под влияние на новите условия на пандемия. Методиката е базирана на качествени методи, по национален проект “Дигиталната медийна грамотност в контекста на “Обществото на знанието”: състояние и предизвикателства”, № КП–06–Н25/4, 2018 г., финансиран от Фонд Научни изследвания.
Ключови думи: дигитално образование, Ковид-19, дигитална грамотност, онлайн платформи.

Към публикацията »

Alternative History and the Phenomena of Possibility: Collingwood and Wittgenstein’s Concepts of “Time”. A Comparative Study

Alternative history, also known as alternate history, has a bi-dimensional shape: on the one hand, it fits into the literary-fiction genre, and on the other hand, it has entered the field of historical narrative in the form of various scenarios or literary-historical aspirations and fantasies, which enable the turn of a formal historical narration into a counterfactual narrative of the past. The story of historical trauma during/at the historical turning points has opened the way to the creation of “possible worlds”, so that, in this way, in spite of imaginary situations of the past story, it corresponds to the discursive mental demands at different times and different places. The idea that there exists a factitious time in the historical narrative emerged thanks to reflections, including the multiplicity of the concepts of time in the context of history. In the realm of historiography, G. Collingwood has presented the instability of the historian’s mind between the concept of the present and the past amidst the variability of historical texts, which in turn has produced an unstable narrative of historical evidence in the form of “constructing history” and “total explanation”. In the style of L. Wittgenstein’s narration, in the plan of not producing a “final explanation”, his most important presentation in this field has been the “possibility of phenomena”: where philosophizing is not possible as such, there is no need to pay for theory: a path that can only be viewed as a “landscape”. This article endeavors to make a comparative analysis of Collingwood’s and Wittgenstein’s points of view on evaluating the role of multiplicity and temporal diversity in the text-narrative of historical fiction.
Keywords: Collingwood, Wittgenstein, possible world, alternative history, time

Към публикацията »

Alternative History and the Phenomena of Possibility: Collingwood and Wittgenstein’s Concepts of “Time”. A Comparative Study

(Алтернативната история и феномените на възможността: Концепциите на Колингуд и Витгенщайн за “времето”. Сравнително изследване) Алтернативната история е двуизмерна: от една страна, тя се вписва в литературно-фантастичния жанр, а от друга, навлиза в полето на историческия разказ под формата на различни сценарии или литературно-исторически фантазии, които позволяват превръщането на формалноисторическото повествование в контрафактуален разказ за миналото. Историческата травма в повратни моменти от историята отваря пътя към създаването на “възможни светове” и по този начин, въпреки въвеждането на въображаеми ситуации, алтернативната история отговаря на дискурсивните ментални изисквания в различни времена и на различни места. Идеята, че съществува фиктивно време в историческия наратив, се появява благодарение на рефлексията, включително множеството понятия за време в контекста на историята. В статията се провежда сравнителен анализ на гледните точки на Колингуд и Витгенщайн относно оценката на ролята на множествеността и разнообразието на времената в наратива на историческата фикция.
Ключови думи: Колингуд, Витгенщайн, възможен свят, алтернативна история, време.

Към публикацията »

Introduction to the Topic of This Issue: The REFORM Project

The topic of this issue of “Nota Bene” is dedicated to digital education and distance learning and their application in Bulgaria during the Covid-19 pandemic. The issue includes several papers from the first year of work on the research project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players (2021-2023)”. It is carried out at the Institute for Philosophy and Sociology, Department of Social Theories, Strategies, and Prognoses. The REFORM project conducts theoretical and empirical studies on the transformation in the processes of learning and knowledge production due to the change brought by ICT.

Към публикацията »

Увод към темата на броя: представяне на проекта REFORM

Темата на този брой на сп. “Nota Bene” е посветена на дигиталното образование и дистанционното обучение и тяхното приложение в България по време на пандемията от Covid-19. Броят включва статии, които са резултат от работата, проведена през първата година на изследователския проект “Преосмисляне на българското образование в контекста на 21 век: концепции, методологии, практики, участници (2021 - 2023) - REFORM”. Той се изпълнява от Института по философия и социология на БАН, секция “Социални теории, стратегии и прогнози”. По проекта REFORM се извършват теоретични и емпирични изследвания на трансформацията в процесите на учене и производство на знание под влияние на промените, предизвикани от ИКТ.

Към публикацията »

Key Global Trends in Education and Their Impact on Learners. Part I

The article examines in detail what are the new digital technologies that are changing education and how they help to enrich and deepen competencies, including digital ones, so that education begins to meet the needs of the labour market and professions of the 21st century. All available digital technologies are discussed: artificial intelligence, 3D printers, robots, virtual and mixed reality, etc., their benefits and contributions and where these practices are already used. To this more pragmatic approach, the article adds a critical reflection that, in addition to opportunities, there are many risks to learners and humanity as a whole. Among the threats is the scenario of losing not only cognitive and physical abilities “facilitated” by technology, but also human independence and sovereignty in more and more areas due to lack of time or sufficient knowledge and information.
Keywords: artificial intelligence, education, digital competence, cognitive abilities.

Към публикацията »

Основни глобални трендове в образованието и тяхното влияние върху учащите. Част I

Статията разглежда детайлно кои са новите дигитални технологии, които променят образованието и с какво спомагат за обогатяването и задълбочаването на компетентности, включително и на дигиталните, така че образованието да започне да отговаря на нуждите на пазара на труда и професиите на 21 век. Дискутират се всички налични дигитални технологии: изкуствен интелект, 3D принтери, роботи, виртуална и смесена реалност, ползите и приносите от тях и къде тези практики вече се използват. Към този по-прагматичен подход статията добавя и критична рефлексия, показваща, че, освен възможностите, съществуват и множество рискове за учащите и човечеството като цяло. Сред заплахите е сценарият да загубим не само когнитивни и физически способности, “улеснени” от технологиите, но и човешката независимост и суверенитет на вземане на решения във все повече сфери поради липса на време или достатъчно знания и информация.
Ключови думи: изкуствен интелект, образование, дигитална компетентност, когнитивни способности.

Към публикацията »

On the Synergy between the Extension Theory of Technology and the Literacy Doctrine. Part I

The paper presents the extension theory of technology and its synergetic relation to the “literacy doctrine”. By “literacy doctrine” the author means the discourse which encourages the discussions about the existence of many types of literacy, each related to the respective type of communication technology. The thesis of this paper is that the concept of literacy acquires completeness based on the philosophical grounds of the theory of technology as “extension”. The purpose of the article is to present the two research fields and their mutual reinforcement and to address the question to what extent can we agree with the usually refuted principle of technological determinism, which is evident in them, given that the concept of literacy is widely used in contemporary discussions of education in pedagogy, media research, and policy documents. The article consists of three parts: the first presents the theory of technology as an “extension”, the second presents the doctrine of literacy and its interaction with the theory of technology as an extension, and the third one discusses the idea of the pre-set structure of knowledge form the point of view of Heidegger’s analysis on the essence of technology. The conclusion of the article recommends the strong definition of multiliteracy as a principle in education.
Keywords: extension theory of technology, literacy, multiliteracy, truth, education.

Към публикацията »

On the Synergy between the Extension Theory of Technology and the Literacy Doctrine. Part I

(За синергията между теорията за технологията като екстензия и доктрината за грамотността) Настоящата статия представя т.нар. теория за технологията като “екстензия” и нейната връзка с “доктрината за грамотността”, която се определя като синергетична. Под “доктрина за грамотността” тук се има предвид дискурсът, който окуражава дискусиите за съществуването на много типове грамотност, всеки от които е съотнесен към определена комуникационна технология. Тезата на статията е, че понятието за грамотност добива смисъл и пълнота, поставено на философската основа на теорията за технологията като “екстензия”. Целта на статията е да представи двете изследователски полета и тяхното взаимно усилване и да постави въпроса доколко можем да се съгласим с обикновено отхвърляния принцип на технологичния детерминизъм, който прозира в тях, при положение че понятието грамотност е широко използвано в съвременните дискусии за образованието в педагогиката, медийните изследвания и политическите документи. Статията се състои от три части: първата представя теорията за технологията като “екстензия”, втората представя доктрината за грамотността и нейното взаимодействие с теорията за технологията като екстензия, а в третата се дискутира идеята за предварително зададената структура на знанието от гледна точка на анализа на Хайдегер за същността на технологията. Заключението на статията препоръчва силната дефиниция за мултиграмотността като принцип в образованието.
Ключови думи: теория за технологията като екстензия, грамотност, мултиграмотност, истина, образование.

Към публикацията »

The “New Music” in John Cage’s Thought. Part I

(“Новата музика” в мисълта на Джон Кейдж) В статията се обсъждат най-иновативните музикални приноси на композитора Джон Кейдж. Целта на статията е да се идентифицират някои значими връзки на творчеството на Кейдж с философските идеи от 20 век. Освен това в нея се установяват връзките между музикалните иновации на композитора и творчеството на някои авангардисти. Във основа на анализ на “Лекцията за нищото” на Кейдж в заключителната част на статията се подчертава връзката на музиката му специално с философията на Анри Бергсон. Примерът с музиката на Кейдж служи да покаже, че изобщо художествената мисъл на 20 век е свързана с философската мисъл на епохата и постиженията в областта на научното познание.
Ключови думи: нова музика, тишина, нищо, “подготвено пиано”, шанс, неопределеност.

Към публикацията »

The “New Music” in John Cage’s Thought. Part I

We are going to discuss the most innovative musical contributions produced by John Cage. Our intention is also to identify some significant connections with philosophical ideas of the same period pointing out in this way the fact that the artistic thought of the 20th century was strongly connected to the achievements of scientific knowledge of the time and to the philosophical thought and methods specific for that period. We are also going to establish some connections between Cage’s musical innovations and the contribution of some avant-gardist painters. In the final part of this article we will point out some connections between Cage’s music and certain philosophical ideas, especially those promoted by Henry Bergson, taking into account Cage’s “Lecture on Nothing”.

Keywords: new music, silence, nothing, prepared piano, chance, indeterminacy.

Към публикацията »

Muta eloquentia: Baroque Rhetoric as the Voice of Wordless Arts

The article is a review with debatable philosophical-aesthetic elements of the latest book by Prof. Rositsa Yordanova, Varna Free University ‘Chernorizets Hrabar’, containing three essays in the field of history of rhetoric and art history:
Yordanova, R. 2020. Baroque rhetoric. ISBN 9786191901845. Varna: Slavena. 192 pages, with color illustrations. [Originally in Bulgarian: Йорданова, Р. 2020. Барокова реторика. ISBN 9786191901845. Варна: Славена. 192 страници, с цветни илюстрации.]

Към публикацията »

Muta eloquentia: бароковата реторика като глас на безмълвните изкуства

Статията представлява рецензия с дискусионни философско-естетически елементи на най-новата книга от проф. Росица Йорданова, ВСУ „Черноризец Храбър“, съдържаща три есета в сферата на история на реториката и история на изкуството:
Йорданова, Р. 2020. Барокова реторика. ISBN 9786191901845. Варна: Славена. 192 страници, с цветни илюстрации.

Към публикацията »

Poem by Petar Tchouhov

Petar Tchouhov was born on 23.06.1961 in Sofia, Bulgaria. He published 13 collections of poetry, a novel, two collections of short stories and a children’s book. His works has been translated into 20 languages and included in many newspapers, journals and anthologies in Bulgaria and abroad. He plays guitar in rock bands, writes music and lyrics. Petar performed his writing and music at festivals and other events in Japan, USA, Russia, Switzerland, Sweden, Germany, Hungary, Croatia, Slovenia, Lithuania, Turkey, Romania, Slovakia, Albania and Macedonia. He is the winner of the top prize at the 61st Basho Festival in Japan and many more others. Recently, he has been performing his poetry with the spoken rock band LaText (latext.eu) and has been playing also with the bands Gologan and Par Avion Band.
Petar is a member of the Bulgarian P.E.N.-Centre’s Management Board, the Association of Bulgarian Writers, the Sofia Haiku Club, the World Haiku Association, and Musicautor.

Към публикацията »

Стихове от Петър Чухов

Петър Чухов е автор на 13 стихосбирки, 3 книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 20 езика и публикувани в над 20 държави. Носител на много награди, сред които Наградата на музея "Башо" в Япония.
По повод шестдесетгодишния юбилей на автора, издателство „Жанет 45“ издаде две стихосбирки на Петър Чухов – с нови стихове и сборник, който включва първите му пет книги с поезия.
Предложените стихове са от „Есенен Великден“.

Към публикацията »

Keyholes. Photos by Elena Krasteva

Elena Krasteva is radioengineer, PhD in Physics. She worked at the Bulgarian Academy of Sciences. She is a member of Color Group - Bulgaria and has a number of participations with her photos in seminars and conferences organised by this group. In February 2020 she won the First Prize in the 21x21 competition for abstract art at the a-cube contemporary gallery. In January-February 2021, her solo photo exhibition "OUTSIDE" was presented in the gallery.

Към публикацията »

Ключалки. Фотографии от Елена Кръстева

Елена Кръстева e завършила Софийската френска гимназия и Техническия университет в София, специалност радиотехника, профил радиолокация и радионавигация. Защитила e дисертация в Санкт-Петербургския електротехнически университет, доктор е по физика. Работила е в БАН. Член е на Група Цвят – България, има редица участия с фототворби в семинари и конференции, организирани от тази група. През февруари 2020 г. печели Първа награда в конкурса 21х21 за абстрактно изкуство на галерия a-cube contemporary. През януари – февруари 2021 г. в галерията е открита и нейна самостоятелна фотоизложба „НАВЪН“.

Към публикацията »

Realms of Imagination in the Film "The Imaginarium of Doctor Parnassus"

The article presents and analyses some of the mythological images, archetypes and symbols that can be found in the movie"The Imaginarium of Doctor Parnassus", one of the iconic, provocative and debatable films of the original contemporary director Terry Gilliam.
Key words: "The Imaginarium of Doctor Parnassus", Terry Gilliam, imagination, archetypes

Към публикацията »

Световете на въображението във филма „Сделката на Доктор Парнасъс”

В статията се представят и анализират някои от митологичните образи и сюжети, архетипи и символи, които могат да се открият във филма „Сделката на Доктор Парнасъс”, един от емблематичните, провокативни и нееднозначни филми на оригиналния съвременен режисьор Тери Гилиъм.
Ключови думи: „Сделката на Доктор Парнасъс”, Тери Гилиъм, въображение, архетипи

Към публикацията »

Thumbelina

The French philosopher, anthropologist and historian of science Michel Serres (1930 - 2019) is known to the Bulgarian reader with his books "Atlas" and "Five Senses". His essay "Thumbelina" was published in France in 2012 and quickly became a bestseller. In it, the author addresses the anthropological change in the age of new technologies related to the different use of cognitive abilities and the organisation of knowledge. He argues that children from the time of Internet and mobile phones have greater access to knowledge and various personalities in comparison to the previous generations. We present here a few paragraphs from the second chapter - "The School".
"Thumbelina" by Michel Serres will be published by SONM publishing house, translator Rada Sharlandzhieva

Към публикацията »

Believing Rationally

Review of the monograph of Anna Ivanova, Ivanova, A. 2020. Believing Rationally. Veliko Tarnovo: “ITI”

Към публикацията »

Commentary: Lecture by Dr. Mordechai Kedar - The Middle East: Tribalism and Not Nationalism

Dr. Mordechai Kedar, an expert in the Arabic language and Islamic culture from Bar-Ilan University, opens for us a window so that we can understand how the tribes in the Middle East were created and how the tribal society constitutes the source of the wars in the Middle East.

According to Kedar, the factor that most characterizes the Middle East is the fact that it is a desert region without a large number of water sources. The sparse water resources (wells, rivers, puddles, etc.) cause people to fiercely defend the water resources they have.

Към публикацията »

Niklas Luhmann and the concept of society

The two characteristics with which we can identify Niklas Luhmann and his work are innovation and objectivity. The former points out the originality of his way of thinking, respectively his concept of the society. The latter satisfies (to perfection) Max Weber's condition to make a clear difference in science between facts and values; even the hidden irony that Luhmann (in some places) shows is in an abstract context.
The present work refers to some more important aspects of the conceptual architectonics of the methodical theoretician Niklas Luhmann for the society, and in particular those which are related to its definition.
Keywords: society, sociology, systems theory, system/s, social systems, communication, difference / differentiation, mental systems, meaning, contingency, Alter, Ego, observation (first and second order), observer, (first and second placement).

Към публикацията »

Political Anthropology as an Estalishing Academic Discipline

The purpose of this article is to show the subject of a comparatively young science - political anthropology. The article provides basic information about political anthropology as an invention of the colonial and ethnographic research.
Keywords: anthropology, colonialism, theories, approachеs.

Към публикацията »

Marxism, Neo-Nazism and Democracy (forms of ideology)

The text provides a perusal of the relational dependence between Marxism, Neo-Nazism and Democracy The latter is the prerequisite for upbringing to happen as a social phenomenon, burdened with ideological connotations of time and historical situation. The research makes a comparative characterization of the phenomena in the search of the relation between them. Democracy as a form of government establishes its own ideology, the projections of which are an imitation of forms of ideology known from the past, which use the same discourse practices. Within this sense, the social upbringing shall always be the voice of messages that prove to be predictable.
Key words: ideology, social upbringing, Marxism, Neo-Nazism, Democracy, Discourse

Към публикацията »

Humorous versions of the history of Bulgaria

The article comments on various attempts at a humorous presentation of the history of Bulgaria and the Bulgarians. Several such versions have been analyzed – they date from the interwar period (their authors are Hristo Brazitzov, Georgi Tsarkovski and Rayko Alexiev), from the second half of the eighties (Nikolay Genchev) and from the last period, the nineties (Georgi Konstantinov, Ivan Kulekov). All of them are presented as stories parallel to the official historical discourse, the purpose of which is to parody the present in which they are written, as well as to entertain. In all of them a number of features of Bulgarian folk psychology are ridiculed. Particular attention is paid to the work of Nikolai Genchev "Short-Funny History of Bulgaria", as the author is the only professional historian among the others. It is concluded that creating a humorous version of the story of the past - scientific, artistic, mythological, etc., is always a creative challenge. To varying degrees, the narratives discussed in the article are a necessary corrective to the "serious" historical interpretation.

Към публикацията »

Psychological Aspects of the Inclusion of Children with Cognitive Disabilities Living in an Orphan Boarding House in Musical Creative Work

A global problem is the increasing birth rate of children with cognitive impairments. The psychological characteristics of such children, their isolation and confinement in orphanages abandoned by their parents raise many questions for the public. What are the psychological characteristics of such children, is it possible for them, like others, to be involved in the creative process? In this regard, the psychology of creativity will be a defining methodological direction in this study. The fact is that creativity as universal human ability is inherent in children with profound cognitive disabilities. Their involvement in music brings them new impressions in the sensually poor environment of the orphanage where they are raised and educated. In the musical activity of the child with cognitive disabilities in development, who sometimes has very poor command of the speech apparatus, creativity is expressed in the performance of music with the help of children's musical noise instruments. Accompaniment of musical works, movements in musical performances, accompaniment to musical pieces, participation in music lessons after the concert – all these forms of active involvement of children with cognitive disabilities in music are promising and perspective in the creative development of such children. The musical activity brings these children joy, positive emotions and positive mood in their life in the orphanage.
Key words: psychology of creativity, children with cognitive disabilities, orphanages

Към публикацията »

Philosophical models of Antiquity gravitating on freedom and determinism

The purpose of this article is to explore the relationship between the concepts of freedom and determinism in the European tradition by conceptualizing through historical and philosophical analysis their connection to different patterns of thinking, typical for the ancient period. In this way, gravitating on theses based on the so-called "Principle of bivalence", the text also represents the views of Aristotle, Cicero, Epicurus and the philosophy of the Stoics.
Key words: Ancient philosophy, freedom, fate, determinism

Към публикацията »

Art and pandemic – crisis as chance

The article analyzes the impact of the Covid-19 pandemic on arts and culture worldwide and in Bulgaria. The effects of the crisis on human thinking and behavior have been studied. The important psychological and social effects of the creation and perception of art during a crisis are emphasized. The issue of rearrangement of values is considered - both in the life of the individual and the whole society. An attempt has been made to conceptualize the crisis in the arts not as a disaster, but as a chance for change, awakening of human creativity, new discoveries and qualitative changes. The article discusses process of digitalization of all arts and new aesthetic, methodological, philosophical, practical and theoretical challenges which are a consequence of it. One of the important consequences of digitalization and free access to art is reaching new audiences. The changes in the attitude towards art and the differences between the perceptions in real and digital presentation of an artifact or event are indicated. Various examples are given of overcoming the effects of isolation and social distance through various initiatives and new ways of connecting artists and their audiences.
Key words: art, creativity, pandemic, crisis, chance, digitalization.

Към публикацията »

Improvisation in Lace

The article presents possible new ways created by the author to use the traditional lace shuttle technology as a possible way to develop lace. In the conceptual framework of Michel de Certo’s theory of the invention of everyday life the text examines the improvisation in the creation of individual authorial models, the legacy of the classics in lace and freedom in application, the transformation of the known, and the transfer of skills.
Key words: shuttle lace, cultural technology, improvisation, development of tradition, introduction, invention of everyday life, art, creativity, motivation.

Към публикацията »

The Objective Scope of Thinking in Kant’s Transcendental Dialectic

In the Transcendental Dialectic of Critique of Pure Reason, Kant poses a task hitherto unexplored in the territory of logic: to find and derive universal forms in the realization of the supreme unity of thought. In concrete terms, these must be the higher a priori forms of reason or its supreme concepts: transcendental ideas. They base the whole thinking in its higher synthetic functions which are cast into the extension to universality of the inference functions of thinking. On this scale, the projection of the ultimate and general scope of thinking opens, which Kant defines as the “totality of the conditions” in thinking in general, and as a pure and supreme functional element of the unconditioned of thinking. There is no way that this innovatively set and solved task will not lead to new formations in view of the general nature and action of the higher concepts of reason. These transcendental logical formations and procedures form a new construction of whole thinking and illuminate its general objective possibilities.
Keywords: Kant, transcendental philosophy, transcendental logic, the unconditioned, the principle of determination.

Към публикацията »

Мишел Сер, „Палечка“, превод от френски Рада Шарланджиева, под печат в издателство „Сонм“

Френският философ, антрополог и историк на науката Мишел Сер (1930 - 2019) e познат на българския читател с книгите си „Атлас“ и „Петте сетива“. Есеистичната му творба „Палечка“ е публикувана във Франция през 2012 г. и бързо се превръща в бестселър. В нея авторът се обръща към антропологичната промяна в епохата на новите технологии, свързана с по-различната употреба на познавателните способности и организацията на познанието, и твърди, че децата от времето на интернета и мобилните телефони имат по-широк достъп до знания и личности в сравнение с предходните поколения. Предлагаме ви няколко параграфа от втора глава – „Училището“.

Към публикацията »

Хумористичните истории на България

Статията коментира различни опити за хумористично представяне на историята на България и българите. Анализирани са няколко такива версии – те датират от междувоенния период (техни автори са Христо Бръзицов, Георги Църковски и Райко Алексиев), от втората половина на осемдесетте години (Николай Генчев) и от последния период, деветдесетте години (Георги Константинов, Иван Кулеков). Всички те са представени като паралелни на официалния исторически дискурс разкази, чиято цел е да пародират настоящето, в което са писани, както и да забавляват. Във всички тях са осмивани редица черти от българската народопсихология. Особено внимание е обърнато на съчинението на Николай Генчев „Краткосмешна история на България“, доколкото авторът е единственият професионален историк сред останалите. Направен е изводът, че създаването на хумористична версия на разказа за миналото – научен, художествен, митологичен и пр., винаги е творческо предизвикателство. В различна степен историите, за които става дума в статията, са необходим коректив на „сериозния“ исторически прочит.

Към публикацията »

Философски модели на Античността, гравитиращи върху свободата и детерминизма

Целта на настоящата статия е да изследва връзката между понятията свoбода и детерминизъм в европейската мисловна традиция като чрез историко-философски анализ конципира тяхната обвързаност откъм различни модели на мислене, типични за античния период. По този начин текстът, гравитирайки върху основни тезиси, базирани на т.нар. „принцип на бивалентостта“, опитва да покаже типичното за философията на Античността мислене като използва възгледите на Аристотел, Цицерон, Епикур и философията на стоиците.
Ключови думи: Антична философия, свобода, съдба, детерминизъм

Към публикацията »

Политическата антропология като утвърждаващо се академично направление

Целта на статията е да покаже предмета на сравнително млада наука – политическата антропология. Статията осигурява основна информация за политическата антропология като изобретение на колониалните и етнографските изследвания.
Ключови думи: антропология, колониализъм, теории и подходи

Към публикацията »

Идеология и възпитание: марксизъм, фашизъм, демокрация

Текстът предлага прочит на релационната зависимост между марксизъм, фашизъм (нацизъм) и демокрация като форми на идеология. Последната е условие за случването и на възпитанието като обществено явление, обременено с идеологически конотации на времето и историческата ситуация. Научното изследване прави сравнителна характеристика между явленията в търсене на връзката между тях. Демокрацията като форма на управление, създава своя собствена идеология, чиито проекции са имитация на познати от миналото форми на идеология, боравещи с един и същи дискурсивни практики. В този смисъл общественото възпитание винаги ще бъде изразител на послания, които се оказват предвидими.
Ключови думи: идеология, социално възпитание, марксизъм, неонацизъм, демокрация, дискурс

Към публикацията »

Никлас Луман и понятието за обществото

Анотация:
Двете характеристики, с които можем да идентифицираме Никлас Луман и неговото творчество, са иновативност и обективност. Първата подчертава оригиналността на начина му на мислене, респективно концепцията му за обществото. Втората – удовлетворяването (до перфекционизъм) условието на Макс Вебер да се прави ясна разлика в науката между факти и ценности; дори скритата ирония, която Луман проявява (на места) е в абстрактен контекст.
Настоящата разработка визира някои по-важни аспекти от понятийната архитектоника на системния теоретик Никлас Луман за обществото и по-специално онези, свързани с дефинирането му.

Ключови думи: общество, социология, системна теория, система / и, социални системи, комуникация, разлика /диференциация, психически системи, смисъл, контингентност, Alter, Ego, наблюдение (от първи и втори ред), наблюдател, ( от първи и втори порядък).

Към публикацията »

Да вярваш рационално

Отзив за монографията на Анна Иванова
Анна Иванова. 2020. Да вярваш рационално. Изследване върху обосноваността в традиционната епистемология. Велико Търново: „ИТИ“. (Ivanova, A. 2020. Believing Rationally. Veliko Tarnovo: “ITI”.

Към публикацията »

Психологически аспекти на включването на деца с когнитивни увреждания, живеещи в дом за сираци-интернат, в музикално творчество

Глобален проблем е увеличаването на раждаемостта на деца с когнитивни увреждания. Психологическите характеристики на такива деца, тяхната изолация и затвореност в домове за сираци, изоставени от родителите, повдигат много въпроси пред обществеността. Какви са психологическите особености на такива деца, възможно ли е те като другите, да бъдат включени в процеса на творчество? В тази връзка психологията на творчеството ще бъде определяща методологична насока в това изследване. Факт е, че творчеството като универсална човешка способност е присъщо и на деца с дълбоки когнитивни увреждания в развитието. Тяхното включване в музикалното творчество им носи нови впечатления в сензорно бедната среда на сиропиталището, в което се отглеждат и възпитават. В музикалната дейност на детето с когнитивни увреждания в развитието, което понякога много слабо владее речевия апарат, творчеството се изразява в изпълнението на музика с помощта на детски музикални шумови инструменти. Съпроводът на музикални произведения, движенията при музикални изпълнения, акомпанирането към музикални пиеси, участието в уроци по музика след концерта – всички тези форми на активно включване на деца с когнитивни увреждания в музиката са обещаващи и перспективни в творческото развитие на такива деца. Музикалната дейност носи на тези деца радост, положителни емоции и позитивно настроение в живота им в сиропиталището.
Ключови думи: психология на творчеството, деца с когнитивни увреждания, сиропиталища

Към публикацията »

Изкуство и пандемия-кризата като възможност

Статията анализира влиянието на пандемията от Covid-19 върху изкуствата и културата в световен мащаб и у нас. Изследвани са ефектите от кризата върху човешкото мислене и поведение. Подчертани са важните психологически и социални ефекти от създаването и възприемането на изкуство по време на криза. Разгледан е въпросът за пренареждането на ценностите - както в живота на отделния индивид, така и на цялото общество. Направен е опит за концептуализиране на кризата в изкуствата не като бедствие, а като шанс за промяна, събуждане на човешката креативност, нови открития и качествени промени, Дискутират се процесите на дигитализация на всички изкуства и новите естетически, методологически, философски, практически и теоретични предизвикателства, които са следствие от тях. Едно от важните следствия от дигитализацията и свободният достъп до изкуство e достигането до нови аудитории. Посочени са промените в отношението към изкуството и разликите между възприятията при реално и дигитално представяне на артефакт или събитие. Дадени са различни примери за преодоляване на ефектите от изолацията и социалната дистанция чрез различни инициативи и нови начини на свързване между занимаващите се с изкуство и тяхната публика.
Ключови думи: изкуство, креативност, пандемия, криза, ценности, възможност, дигитализация

Към публикацията »

Импровизация в дантелата

Представени са възможни нови начини на употреба на традиционна технология за правене на дантела на совалки, създадени от автора, като възможен път за развитие на совалковата дантела. Импровизацията и интерпретацията при индивидуалните авторски модели, наследеното от класиката, и свободата при прилагането, трансформацията на познатото и предаването на уменията са разгледани чрез теорията „Изобретяване на всекидневието. Изкуства на правене“ на френския философ Мишел дьо Серто.
Ключови думи: совалкова дантела, културна технология, импровизация, развитие на традицията, въображение, изобретяване на всекидневието, изкуство, креативност, мотивация.

Към публикацията »

Предметният обхват на мисленето в трансценденталната диалектика на Кант

В трансценденталната диалектика на „Критика на чистия разум“ Кант поставя задача, неизследвана до този момент откъм територията на логиката: да се намерят и извлекат всеобщите форми в постигането на висшето единство на мисленето. В конкретен план това трябва да са висшите априорни форми на разума или неговите върховни понятия: трансценденталните идеи. Те основават цялото мислене във висшите му синтетични функции, които се отливат в простирането до всеобщност на умозаключителните функции на мисленето. В този мащаб се отваря проекцията на пределния и общопредметен обхват на мисленето, който Кант дефинира като „тоталността на условията“ на мисленето изобщо, а като чист и върховен функционален елемент определя като безусловното на мисленето. Няма как тази иновативно поставена и решена задача да не доведе до нови формации с оглед на общопредметния характер и действие на висшите понятия на разума. Тези трансцендентално логически формации и процедури оформят едно ново построение на цялото мислене и осветляват неговите генерални предметни възможности.
Ключови думи: Кант, трансцендентална философия, трансцендентална логика, безусловно, принцип на определянето

Към публикацията »

Ролята на ценностите на "убунту" за подобряване на ключовите политически институции в Нигерия

Статията разглежда проблема за изоставането в развитието на Нигерия на фона на огромните природни и човешки ресурси, с които страната разполага. Базисни социални придобивки като добри пътища, болници, училища и др. все още са недостъпни за нигерийците. Възниква въпросът за факторите, влияещи върху развитието на Нигерия, и в настоящото изследване се търси отговор на този въпрос. Един от основните фактори, влияещи върху развитието на Нигерия, е природата на нейните политически институции като изпълнителна, съдебна и законодателна власт. По определение политическите институции би трябвало да са независими, а вместо това днес в Нигерия те са инструменти, използвани от политическата класа за егоистични интереси. Като изход от тази ситуация статията предлага философското преосмисляне на политиката и политическите институции в Нигерия в светлината на хуманистичната „убунту“ етика.
Keywords: ubuntu, институции, политики, развитие, ценности

Към публикацията »

The Role of Ubuntu Human Values in Enhancing Key Political Institutions for Development in Nigeria

This paper examines the problem of underdevelopment in Nigeria against the backdrop of the huge natural and human resources that the country is endowed with. Basic social amenities like good roads, hospitals, schools etc. are still social goods prayed for by Nigerians. The question is, what are the factors affecting development in Nigeria? This study is an attempt to respond to the above important and disturbing question. It was discovered that one cardinal factor affecting development in Nigeria is the nature of their political institutions, such as the Executive, Judiciary and Legislature. Political institutions that ought to be independent in their operations are now tools used by the political class for their selfish interests. As a way out of this situation, we propose a rethinking of politics and political institutions in Nigeria in the light of Ubuntu ethics and education. In view of this, this study employs the method of philosophical analysis in achieving its objectives.
Keywords: ubuntu, institution, politics, development and values

Към публикацията »

New philosophical order in South Caucasus: from “culture of war” to “culture of peace”

In place of the old unresolved conflicts, new risks and danger of reviving the so-called “frozen conflicts” (Nagorno-Karabakh) have arisen in South Caucasus, replacing the old unresolved ones. The region faces the need for a radical revision of philosophy, ideology and logic of war. In the article, the “culture of war” is viewed as a new philosophical category based on a whole complex of social, political, economic, moral and legal factors. The author discusses the need of a new philosophical order and change of paradigm: from “culture of war” to “culture of peace”. The text examines the so-called “humanitarian security” and the implementation of “people to people” contact as a means of resolving conflict at local level. In her analysis, the author draws on Galtung’s and Burton’s ideas of peace and the role of social conflicts. In conclusion, recommendations are made to ensure peaceful coexistence, territorial sovereignty and to protect the civilian population.
Keywords: South Caucasus, conflict, “culture of war”, dialogue, new philosophical order.

Към публикацията »

Нов философски ред в Южен Кавказ – от „култура на войната“ към „култура на мира“

На мястото на старите неразрешени конфликти в Южен Кавказ възникват нови рискове и опасност от размразяване на т.нар. “замразени конфликти“ (Нагорни Карабах). Регионът е изправен пред необходимостта от радикална ревизия на философията, идеологията и логиката на войната. В статията “Културата на войната” е разгледана като нова философска категория, основана на цял комплекс от социални, политически, икономически, морални и правни фактори. Анализирана е необходимостта от създаване на нов философски ред и смяна на парадигмата – от “култура на войната” към “култура на мира”. По-нататък статията разглежда т.нар. “хуманитарна сигурност” и прилагането на диалога като средство за разрешаване на конфликта на местно ниво. Подробно се представят идеите за изследване на мира на Галтунг и Бъртън, за ролята на социалните конфликти. Въз основа на анализа се извеждат препоръки да се гарантира мирно съвместно съществуване, териториален суверенитет и опазване на цивилното население.
Ключови думи: Южен Кавказ, конфликт, “култура на войната”, диалог, нов философски ред.

Към публикацията »

КОНЦЕПЦИЯ СОЛИДАРНОСТИ В ИСЛАМСКОМ МИРЕ

Статья посвящена концепции солидарности в восточной и европейской историографии. Вначале автор говорит о рождении принципа солидарности в европейской историографии, приводит учение известного французского ученого-социолога Дюркгейма – основоположника профессиональной социологии, центральной социологической доктриной которого является идея общественной солидарности. Автор аргументирует мысль, что истинным основателем воззрения о солидарности был Ибн Халду́н-философ- мусульманин арабского происхождения, историк, живший в 14 веке. В завершении, автор делится размышлениями об исламской солидарности в современном мире.
Ключевые слова: Эмиль Дюркгейм, механическая солидарность, органическая солидарность, Ибн Халдун, племена пустыни, теория асабия.

Към публикацията »

THE SOLIDARITY CONCEPTION IN THE ISLAMIC WORLD

This article deals with the solidarity conception in the eastern and the western historiography. This article is devoted to the concept of solidarity in the eastern tradition. First the author sets out the history of origin of concept in European historiography. Тhe author states the views of famous French sociological scientist Durkheim - one of the creators of Sociology as an independent science, the founder of professional sociology, whose main central sociological idea of the teaching is the one of the social solidarity. Based on researches of Muslim and European scientists then the author proves the thought that the true founder of this conception was Ibn Haldun Arabian Muslim philosopher, historian of 14th century. Article ends with some reflections about Islamic Solidarity in the modern world.
Keywords: Emil Durkheim, mechanical solidarity, organic solidarity, Ibn Khaldun, “desert” societies, the theory of asabiyya.

Към публикацията »

Identity in Web 2.0 Era: Notes on the Concept of Lifestyle

The text considers the concept of lifestyle as a technique for constructing identity, which reflects both the patterns of behavior and ways of telling the Self, as well as the power mechanisms in contemporary society. The article briefly presents the definitions of lifestyle, and then focuses on its specific characteristics in the digital age.In conclusion, the text argues that if in early studies of lifestyle the concept refers to the visible characteristics of a particular group or class affiliation, today the lifestyle is an individual project of the Self, which must make it visible, thus inscribing it in the norms of " the society of transparency ". However, the requirement for transparency creates a compulsion of conformity. Working on the project for the Self resembles arranging pieces of a puzzle, which should lead to a good" looking ", ideal result. The constant imperative for something new is combined with the requirement of the digital age for continuous improvement, improvement not only of skills in the workplace and ways to spend free time, but also of one's own body. However, the constant strengthening of the mental and physical self gives birth to a meta-model of lifestyle, which is in constant competition with itself. The endless creative act in which the Self is the creator of the body, of life, of its social contacts, values, beliefs, is atrophied by the requirement that identity be assembled from already known pieces - because only then will it be recognized and approved in transparency.
Keywords: lifestyle, digital age, identity, Web 2.0

Към публикацията »

Идентичност в епохата на Уеб 2.0: бележки върху понятието лайфстайл

В текста понятието лайфстайл се разглежда като техника за изграждане на идентичност, в която се отразяват както моделите на поведение и начините за разказване на Аза, така и властовите механизми в съвременното общество. Статията проследява накратко дефинициите за лайфстайл, след което се фокусира върху специфичните му характеристики в дигиталната епоха.
Ключови думи: лайфстайл, идентичност, контрол, дигитална епоха

Към публикацията »

Глобализация, трансформация и устойчиво развитие на съвременното общество – предимства и недостатъци

Налице са различни гледни точки относно положителните и отрицателните страни на глобализацията, въздействието ѝ върху обществото, икономиките и политиките на отделните държави по света, мултикултурализма и иновациите. Идеята на този процес е да бъде извършена трансформация на статуквото, да се направи опит за постигане на устойчивост и проявяване на толерантност към особеностите на отделните нации, установяване на партньорства чрез намиране на решения на въпроси от геополитически и стратегически характер.Глобализацията представлява комплекс, който е в стадий на формиране. Постепенно се създават центрове за нейната регулация съобразно силата на влияние на субектите на международните отношения и достъпът им до управление на геополитическите процеси. Интеграцията и социализацията са други определящи фактори за развитието на държавите по света. Глобализацията води до промяна в начина на общуване между хората и скъсява дистанцията между тях. Традиционните канали за комуникация се заменят с нови. Наблюдава се свръхексплоатация на природни ресурси и размиване на отговорността за опазването им. В материала се обръща внимание на въздействието на биомимикрията върху глобализацията, делението на богати и бедни страни, управлението на рисковете при поява на конфронтации и постигане на баланс между субектите на международната арена.
Ключови думи: биомимикрията, глобализация, мултикултурализъм, толерантност

Към публикацията »

Globalization, transformation and sustainable development of modern society – advantages and disadvantages

There are different points of view on the pros and cons of globalization, its impact on society, the economies and policies of individual countries around the world, multiculturalism and innovations. The idea of this process is to transform the status quo, to try to achieve stability and tolerance to the peculiarities of individual nations, to establish partnerships by finding solutions to issues of geopolitical and strategic nature. The globalization is a complex that is in process of formation. Gradually, centers for its regulation were created according to the strength of influence of the subjects of international relations and their access to management of geopolitical processes. The integration and socialization are other determining factors for the development of countries around the world. The globalization leads to change in the way of communication of people and shortens the distance between them. The traditional communication channels are replaced by new ones.
There is an overexploitation of natural resources and a blurring of the responsibility for their protection. The paper draws attention to the impact of biomimicry on globalization, the division of rich and poor countries, risk management in the appearance of confrontations and achievement of balance between the actors of the international arena.
Keywords: globalization, stability, biomimicry, risk management

Към публикацията »

A young philosophical genius - the image of Christ in the novel of Nikolay Raynov “Between the desert and life”

The proposed article is devoted to the philosophical aspects of the artistic image of Christ built by Nikolay Raynov in his 1919 novel "Between the Desert and Life". The text has several parts, the first two of which analyze the issues related to the public response, which receive both the religious and philosophical beliefs of the writer and his artistic talent. Understandably, the emphasis is on illuminating Raynov's ideological worldview, on his public image of a mystic, esoteric, and Nietzschean. Comments are presented both by theologians and religious thinkers in Bulgaria and by secular intellectuals from the interwar period. Attention is focused on three philosophical studies of Nikolay Raynov, published in a collection from 1925 entitled "Today and Tomorrow". Their general theosophical attitude is discussed.
The following parts of the text are devoted to the novel "Between the Desert and Life", respectively as: a novel about Christ, a novel against Christ, an apocryphal novel, a historical novel – these definitions are the result of the summaries of the numerous and varied reviews from the Bulgarian intellectual public about it. The last part is devoted to the actual philosophical aspects of the image of Christ, to the comparison of the writer's views with Gnosticism. The conclusion is that despite its non-canonical nature, the image of Jesus created by Nikolay Raynov is an image of a sublime and full of humanity sufferer, and the novel is by no means a hoax of Christianity.

Към публикацията »

МЛАД ФИЛОСОФИЧЕСКИ ГЕНИЙ – ОБРАЗЪТ НА ХРИСТОС В РОМАНА НА НИКОЛАЙ РАЙНОВ „МЕЖДУ ПУСТИНЯТА И ЖИВОТА“

Предлаганата статия е посветена на философските аспекти на изградения от Николай Райнов художествен образ на Христос в неговия роман от 1919 г. „Между пустинята и живота“. В текста са обособени няколко части, в първите две от които се анализират въпросите, свързани с обществения отзвук, който получават както религиозно-философските убеждения на писателя, така и неговият артистичен талант. Разбираемо акцентът е поставен върху осветляването на идейния светоглед на Райнов, върху публичния му образ на мистик, езотерик, както и ницшеанец. Представени са коментари както от страна на богослови и религиозни мислители в България, така и от страна на светски интелектуалци от междувоенния период. Вниманието е фокусирано върху три философски студии на Николай Райнов, издадени в сборник от 1925 г. със заглавието „Днес и утре“. Обсъдена е тяхната обща теософска нагласа.
Следващите части на текста са посветени на романа „Между пустинята и живота“, съответно като: роман за Христос, роман срещу Христос, апокрифен роман, исторически роман – тези определения са резултат от обобщенията на многобройните и разностранни отзиви от българската интелектуална публика за него. Последната част е посветена на собствено философските аспекти на образа на Христос, на съпоставката на възгледите на писателя с гностицизма. Направеното заключение гласи, че въпреки своята неканоничност, създаденият от Николай Райнов образ на Иисус е образ на възвишен и изпълнен с човечност страдалец, а романът в никакъв случай не е гавра с християнството.
Ключови думи: Николай Райнов, неканоничност, гностицизъм

Към публикацията »

God is dead/Nietzsche is dead

Идеята на този текст е да проследи и открои “смъртта на Бога” като съществена част от философския проект на Ницше – така, както това “събитие” е проблематизирано в текста Ницше. За разлика от други изследвания по темата, тук акцентът е върху “версиите” за това “дълго сбогуване с бога” при Ницше, т.е. направен е опит за “четене на Ницше според Ницше”. Поради това клиширани тези като “Ницше е последният метафизик” или “Ницше е преодолял метафизиката” не са обект на коментар тук. Интересът е съсредоточен върху “сенките на Бога”, върху причините и следствията от това “явление”. Така че този текст е своеобразен отговор на питането дали проведената критика на метафизиката от Ницше е цел или резултат от цялостната стратегия на немския философ. Предлаганата тема е изследвана през стила Ницше.
Ключови думи: Ницше, Бог е мъртъв, метафизика, стилът Ницше

Към публикацията »

God is dead/Nietzsche is dead

The idea of this text is to trace and highlight the “death of God” as an essential part of Nietzsche’s philosophical project - just as this “event” is problematized in Nietzsche’s text. Unlike other research on the subject, the emphasis here is on the “versions” of this “long farewell to God” in Nietzsche, ie. an attempt was made to “read Nietzsche according to Nietzsche”. Therefore, clichés such as “Nietzsche is the last metaphysician” or “Nietzsche overcame metaphysics” are not commented on here. The interest is focused on the “shadows of God”, on the causes and consequences of this “phenomenon”. So this text is a kind of answer to the question of whether Nietzsche’s critique of metaphysics is a goal or a result of the overall strategy of the German philosopher. The proposed topic is explored in the Nietzsche style.
Keywords: Nietzsche, God is dead, metaphysics, Nietzsche’s style.

Към публикацията »

Alternative Logic of Hugh MacColl

Imposed by time predicate logic is extension of propositional logic and this extension form first order logic or the so called “classical” logic. But in the time there is another system with similar properties. The logic of Hugh MacColl suggest one more successful connection between tradition and formal logic because it adds thesis of Aristotle and Boethius. Furthermore MacColl system include some modal and relevant elements, along with this it is five valued.
Key words: MacColl, modal, connexive, relevant, predicate logic, five valued

Към публикацията »

Алтернативната логика на Хю МакКол

Наложилата се във времето предикатна логика е разширение на пропозиционалната и това разширение формира логиката от първи ред или т.нар. „класическа“ логика. Във времето обаче съществува и друга логика с подобни свойства. Логиката на Хю МакКол предлага едно по-успешно свързване на традицията с формалната логика като включва конексивните тезиси на Аристотел и Боеций. Логиката включва някои модални и релевантни елементи като заедно с това е пет значна.
Ключови думи: МакКол модален, конексивен, релевантен, предикатна логика, пет значна

Към публикацията »

Once Again, On the Human Essence

Postmodern philosophy tends towards the gradual annihilation of the category of “human nature”, „human essence” and its basic modes: reason, morality, freedom; human nature appears as one of the totalizations subjected to criticism. The paper briefly presents three view points on the status of the concept of “human essence” in the Enlightenment sense of the notion: it serves as a cognitive and value foundation, a reference point for analysis and social critique of the trends and phenomena in modern and postmodern society. Phenomena such as alienation, in all its various forms; consumerism; the breakdown of human ties in reality and their “reanimation” in the virtual sphere; magical thinking, fear, and aggression as dangerous “waste products” of these trends.
Keywords: human essence, reason, morality, freedom, alienation

Към публикацията »

И пак за човешката същност

Постмодерната философия до голяма степен пренебрегва понятието „човешка природа”, “човешка същност” и основните й модуси: разум, морал, свобода; човешката природа тук се оказва една от тотализациите, подложени на критика. Статията накратко представя три гледни точки върху статуса на понятието „човешка природа” в Просвещенския смисъл на думата: то служи като когнитивен и ценностен фундамент за анализ и социална критика на определени тенденции и феномени в модерното и постмодерното общество. Сред тях са: отчуждението във всичките му форми; консуматорството; разкъсването на човешките отношения в реалността и виртуалната им „реанимация”; компенсаторния тип магическо мислене, страха и агресията като опасни „отпадъчни продукти” на тези тенденции.
Ключови думи: човешка същност, разум, морал, свобода, отчуждение

Към публикацията »

Самопознанието – някои скептически проблеми

Статията разглежда някои скептически проблеми в условията за обоснованост на самопознанието, които произлизат от частичното припокриване между субекта и обекта на познание. След преглед на видовете вярвания са анализирани тезата за привилегирования достъп до ментални състояния от гледна точка на единството на субекта и въпроса за идентификацията на субекта във вярванията, базирани върху външни свидетелства.
Ключови думи: самопознание, привилегирован достъп, самосъзнание, само-идентификация

Към публикацията »

Self-Knowledge – Some Sceptical Issues

Abstract: The article examines some sceptical issues in the conditions of justification of self-knowledge, which accrue from the partial overlap between the subject and the object of cognition. After a review of types of beliefs, the thesis of privileged access to mental states is analysed with regard to the unity of the subject and the question of the identification of the subject in the beliefs based on external evidence.
Key words: self-knowledge, privileged access, self-consciousness, self-identification

Към публикацията »

КОМУНИСТИЧЕСКИ КАПИТАЛИЗЪМ. Превод от италиански език: Нора Голешевска

Текстът е публикуван на 15.12.2020 г. под заглавието “Capitalismo comuista”, в рубриката на Агамбен “Una voce” на сайта на издателство Quodlibet: https://www.quodlibet.it/giorgio-agamben-capitalismo-comunista

Към публикацията »

Communist Capitalism

Bulgarian translation of the short text by Giorgio Agamben, published on 15.12.2020 under the title "Capitalismo comuista" in his column on the website of Quodlibet publishing house https://www.quodlibet.it/giorgio-agamben-capitalismo-comunista.

Към публикацията »

Frege’s Two-sided Conception of Existence (Part One)

This paper’s departure point is Dolf Rami’s book "Existenz und Anzahl. Eine kritische Untersuchung von Freges Konzeption der Existenz" (Mentis, 2018). In his book, Rami builds upon an argument that Frege’s notion of existence is hybrid in the sense that it combines two different concepts for existence. One of these is a first-level deflationary concept. It is a concept borrowed from the universalist paradigm prior to Kant, according to which being or existence is a universal concept: one that can be truthfully predicated of anything. The other concept is a second-level substantial concept. It is explicated in the conceptualist paradigm of the Frege-Russel-Quine tradition, according to which existence should be regarded a property of a concept and predicating it equals to stating that objects (or at least an object) fall under the concept in question. This paper calls into question Rami’s argument that Frege attempts to combine these two different concepts, as well as his sub-argument that the first-level universal concept is more basic and Frege might have noticed this. As a first step, Frege’s theory of second-level concepts is introduced. Then, the two concepts that Remi distinguishes between are discussed. This completes the first part of the article. In the second part, it would be demonstrated that what Rami refers to as a first-level universal concept, Frege treats within the framework of his presupposition theory of singular terms, and also that the connection between this theory and the notion of existence as second-level concept is not the one that Remi imagines it is.
Keywords: Frege, existence, second-level concepts, singular terms

Към публикацията »

95 години след Фреге (1848-1925) Двете страни на Фрегевото схващане за съществуването (първа част)

Изходна точка на статията е книгата на Dolf Rami "Existenz und Anzahl. Eine kritische Untersuchung von Freges Konzeption der Existenz" (Mentis, 2018). В нея Рами развива тезата, че концепцията на Фреге за съществуването е хибридна, защото съчетава две различни понятия за съществуване. Едното е едно дефлационно понятие от първа степен. То е познато от универсалистката парадигма преди Кант, според която съществуването, или битието, е универсално понятие: понятие, което може да се изкаже истинно за всичко. Другото е едно субстанциално понятие от втора степен. То е експлицирано в концептуалистка парадигма на традицията Фреге – Ръсел – Куайн, според които съществуването следва да се разглежда като свойство на понятия, чието приписване е еквивалентно на твърдението, че под съответното понятие попадат предмети (или попада поне един предмет). В статията се поставя под съмнение тезата на Рами, че Фреге се опитва да съчетае тези две различни понятия, както и подтезата му, че универсалното понятие от първа степен е по-основополагащо и Фреге може би е забелязал това. Най-напред се въвежда в теорията за понятията от втора степен. След това се обсъждат двете понятия, които Рами различава. Това е първата част на статията. Във втората ще бъде показано, че онова, което Рами нарича универсално понятие от първа степен, се третира от Фреге в рамките на неговата теория за пресупозициите за употребата на сингуларни термини, както и че връзката между тази теория и концепцията за съществуването като понятие от втора степен не е такава, каквато Рами си я представя.
Ключови думи: Фреге, съществуване, понятия от втора степен, сингуларни термини

Към публикацията »

Антропология на пътуващия човек

Актуален прочит на книгата на проф. Лазар Копринаров "Mobilis in Mobili. Опити върху подвижния човек" (Изток-Запад”, 2013)

Към публикацията »

Поглед към характеристиките на мрежите в изкуствата

Какво всьщност е мрежата, какво представлява тя в областта на изкуствата и културния сектор? Бидейки едно от най-значимите явления в съвременната технологична култура, мрежата по различен начин е предмет на интерес от страна различни автори. (Mangset 1997, Madden 2009, Bagdadli 2003, Yogev, Grund 2012). А хората на изкуството сами често коментират участието си в артистични мрежи, особеностите от техните участия и техните изказвания хвърлят донякъде светлина върху това, какво представлява този вид сътрудничество и взаимодействие и как се работи в международна среда.

Към публикацията »

Да открием красотата на несъвършенството: декоративни червени разкъсани керамични глазури

Настоящият изследователски материал засяга създаването на червени декоративни керамични глазури със специфична повърхностна визия и температури на изпичане в интервала 970оС – 1020оС. Глазурите, които са обект на това изследване, имат ясно изразена текстура, характеризираща се със събиране на глазурата в сегменти с различна форма и големина, при което се получава оголване на долния слой (череп или ангоба). Трябва да се има в предвид, че декоративните глазури са специфичен клас глазури. Те представляват комбинацията от технически параметри и художествени похвати, чиято съвкупност влияе върху оригиналната им визия.
Особено силно въздействие се постига, когато формата на изделието, визията на глазурата и цвета са в неразривна цялост, обособена от естетически и философски критерии.

Към публикацията »

Хайга от български автори

В рамките на 31-те Дни на японската култура в зала „София“ към Столичната библиотека бе представена изложбата „Хайга – Есенни прелюди“, организирана от Българския хайку съюз. В този брой ви представяме част от творбите на български автори, творящи в този интересен японски жанр, съчетаващ алюзивната недоизказаност на рисунка и стих.

Към публикацията »

Плисък. Интервю с арменския дзен художник Григор Микайелян Кики

„Когато всичко е неубедително и не знаеш какво означава това всичкото. Спри се. Остави. Остава само едното творчество. Чисто. Творчество. И уж не е съвсем важно какво е това или как изглежда. Тишината се настанява в теб, като че ли като единствен изход и смисъл.“

Към публикацията »

Tanizaki: A Tribute to the Aesthetic Being of Shadows

The article represents a negative-aesthetic reading of the essay of the Japanese writer Junichiro Tanizaki “In Praise of Shadows”, published in 1933, and articulates the meeting of the authentic Japanese aesthetics, imbued with the quietest, most profound and unfathomable beautiful, ‘yugen’, with the expansion of Western aesthetics and idea of the beauty to the East. In order to make visible the finer nuances distinguishing the Eastern from the Western idea of beauty, the structure of the text is circular: (1) the beginning tells about shadows – the heart of Japanese aesthetics (Shadows and place under the sun); (2) the section Place under the sun and home deepens in the specific processual ontology of derivating the Japanese aesthetic being through the individual aesthetic experience; section (3) “Were it not for shadows, there would be no beauty”… is dedicated to an immanent reading of Tanizaki’s account of darkness, the texture of light and shadow, and silence as home to the Japanese Homo aestheticus; The heart of Japan (4) substantiates the primary idea of aesthetic unity in the Japanese worldview, without which the existence of shadows in the context of Japanese aesthetics could not be fully understood.
Keywords: Japanese aesthetics, negative aesthetics, aesthetic form, dark, silence, ‘ukeireru’, ‘yugen’, Tanizaki

Към публикацията »

Танидзаки в дан на естетическото битие на сенките

Статията представлява негативно-естетически прочит на есето на японския писател Джуничиро Танидзаки „Възхвала на сенките“, публикувано през 1933 г., артикулиращ срещата на пропитата от най-тихото, глъбинно и непроницаемо красиво, „юген“, автентична японска естетика, с експанзията на западната естетика и идея за красивото на Изток. С оглед на това да станат обозрими и по-фините нюанси, разграничаващи източната от западната идея за красивото, структурата на текста е кръгова: (1) началото разказва за сенките – сърцето на японската естетика („Сенките и мястото под слънцето“); (2) разделът „Мястото под слънцето и домът“ се вдълбочава в специфичната процесуална онтология на извеждане на японското естетическо битие през индивидуалния естетически опит; раздел (3) „Ако не бяха сенките, нямаше да има красота“… е посветен на иманентен прочит на разказа на Танидзаки за мрака, фактурата на светлосенките и тишината като дом за японския Homo aestheticus; „Сърцето на Япония“ (4) обосновава изконната идея за естетическото единство в японското светоусещане, без която не би могло да бъде разбрано в неговата всецялост битието на сенките в контекста на японската естетика.
Ключови думи: японска естетика, негативна естетика, естетическа форма, тъмнина, тишина, „укеиреру“, „юген“, Танидзаки

Към публикацията »

The metaphorical nature of language, or the language between poetry and truth (with a view to the East)

The article discusses the epistemological question of truth as a projection of language and of language as a sign of reality in the broad sense of the Western mentality, including the natural/formal/exact sciences and philosophical metaphysics both understood as language. The Eastern idea of language opposes this – the language in its absolute state, ie as merged with reality itself (thing, gesture, phenomenon), not as a sign/name of the reality. This western-eastern epistemological plot is organized around the philosophical figures of early Hegel and late Heidegger with Nietzsche’s central, switching role.
But the whole philosophical formulation of the case leads to a story by the Bulgarian writer Emilian Stanev (1907–1979) – “The Death of a Bird” (1942), in which the thesis is presented in a spontaneous way. The figure of the animal is central as a philosophical figure, synthesizing Heidegger’s idea of Sein-zum-Tode, on the one hand, and the Eastern idea of the fusion of language and ‘world’ (Weltbild).

Key words: Language – reality; Hegel–Nietzsche–Heidegger; Weltbild; Sein-zum-Tode; Emilian Stanev – “The Death of a Bird”

Към публикацията »

Метафоричната природа на езика, или езикът между поезията и истината (с поглед на Изток)

Статията разисква гносеологическия въпрос за истината като проекция на езика и за езика като знак на реалността в широкия смисъл на западната менталност, включително и частните науки и философската метафизика, разбирани като език. На това се противопоставя източната представа за езика в неговото абсолютно състояние, т. е. езикът като слял се със самата реалност (вещ, жест, явление), а не като неин знак или име. Този западно-източен гносеологически сюжет е организиран около философските фигури на ранния Хегел и късния Хайдегер със средищната, превключваща роля на Ницше.
Но цялата философска постановка на казуса води към един разказ на българския писател Емилиян Станев (1907–1979) – „Смъртта на една птица” (1942), в който тезата е представена по един спонтанен начин: централна в него е фигурата на животното като философска фигура, синтезираща Хайдегеровата идея за Sein-zum-Tode, от една страна, и източната идея за слятост на език и ‘свят’.
Език – реалност; Хегел–Ницше–Хайдегер; Sein-zum-Tode, Weltbild; Емилиян Станев, „Смъртта на една птица”

Към публикацията »

Students

Bulgarian translation of the short text by Giorgio Agamben, published in May 2017 under the title "Studenti" in his column „Una voce“ on the website of Quodlibet publishing house.

Към публикацията »

СТУДЕНТИ

Превод на български на краткия текст на Джорджо Агамбен, публикуван под заглавието "Studenti" в рубриката му „Una voce“ на сайта на издателство Quodlibet, през май 2017 г.

Към публикацията »

Requiem for the Students

A translation into Bulgarian language of a short text by Giorgio Agamben published with the original title "Requiem per gli studenti" on the blog "Diary of the crisis" ("Diario della crisi") at the website of the Italian institute for Philosophical Studies on 23th of May 2020.
https://www.iisf.it/index.php/attivita/pubblicazioni-e-archivi/diario-della-crisi/giorgio-agamben-requiem-per-gli-studenti.html

Към публикацията »

РЕКВИЕМ ЗА СТУДЕНТИТЕ

Български превод на текстa от Джорджо Агамбен, публикуван с оригиналното заглавие „Requiem per gli studenti“, в блога „Дневник на кризата“ („Diario della crisi“) на страницата на Италианския институт за философски изследвания на 23 май 2020 г.

Към публикацията »

Towards the culture of lies in massified society

The article focuses on the culture of lies as a social phenomenon. The connection between it and relativism, in its extreme modern form, has been studied. The text focuses on the "Overton window", which aims to make the unthinkable – possible, acceptable and universally valid. The steps in opening this "window of acceptable options" are traced: tolerance, creating euphemisms for the unthinkable, belonging to the herd, the illusion of authority, legal legitimacy. Other techniques of lying are also presented. Among them the main ones are: terror with oblivion and terror on memory.
Keywords: culture of lies, truth, relativism, techniques of lies

Към публикацията »

Към културата на лъжата в масовизираното общество

Статията е фокусирана върху културата на лъжата като социално явление. Изследвана е връзката между нея и релативизма, в неговата крайна съвременна форма. Текстът акцентира върху „прозореца на Овертон“, чиято цел е превръщането на немислимото във възможно, актуално и общовалидно. Проследени са стъпките при отварянето на този „прозорец на възможностите“: толерантност, създаване на евфемизми за немислимото, принадлежност към стадото, илюзията на авторитета, законовата легитимацията. Представени са и други техники на лъжата, сред които основните са: терорът със забрава и терорът върху паметта.
Ключови думи: култура на лъжата, истина, релативизъм, техники на лъжата

Към публикацията »

Из "Стиховете на Капитана". Превод от испански: Калин Коев

ОБЯСНЕНИЕ
Много е разисквана анонимността на тази книга. Това, което междувременно разисквах в себе си, бе дали трябва или не да я извадя от интимността на нейното начало: да разкрия произхода бе да разсъблека интимността на нейното раждане. И ми се струваше, че такова действие не би било почтено към изблиците на любов и лудост, към отчаяните и парещи обстоятелства на изгнанието, което я породи.
От друга страна, мисля, че всички книги трябва да са анонимни. Но пред това да премахна името си от всички мои книги или да използвам друго по-загадъчно, отстъпих в крайна сметка, макар без голямо желание.
Защо запазих тайната толкова време? Заради нищо и заради всичко, заради това, което е тук и което е оттатък, заради неподходящи радости, заради чужди страдания. Когато Пауло Ричи, светъл приятел, я отпечата за първи път в Неапол през 1952 г., мислехме, че онези няколко екземпляра, които той се погрижи да подготви отлично, щяха да изчезнат в южните пясъци, без да оставят следа.
Но не това се случи. И животът, който някога пожела нейната тайна експлозия, днес ми я налага като присъствие на една непоклатима любов.
Предоставям тази книга без повече обяснения, като че ли е моя или като че ли не е моя: достатъчно е, ако може да броди сама по света и да расте сама по себе си. Сага, когато я припознавам, надявам се, че нейната яростна кръв също ще ме разпознае.
Пабло Неруда
Исла Негра, ноември 1963 година

Към публикацията »

K-poppers in Bulgaria: passions and challenges in the global world

The k-pop phenomenon is already spreading around the world. Created and developed in a regional South Korean context, it is gaining global importance. K-pop establishs itself all over the world, attracts millions of followers and outlines new challenges for the last two decades. Thanks to certain models, cultural politics and strategies, social communication and psychological impact, k-pop finds an increasing place in the cultural industries. It is successfully sold on world markets as part of the Korean wave (hallyu). It became a sign of the creative industries as a segment of youth culture and business related to it. Thus, a new community also emerged in Bulgaria – the followers of k-pop, for the name of which a hybrid neologism "k-popper" has constructed (fans of k-pop). This study continues my longtime analysis on various music culture aspects of the Republic of Korea/South Korea, its development and cultural industries. The emphasis in this text is on the reflections of k-pop and especially on the existence of the k-poppers’ community in Bulgaria. My aim is to trace the growing interest among Bulgarian fans on this phenomenon, their performances, perceptions and emotions that accompany the modeling of their community, as well as the role of new technologies and means of communication. I focus on a new phenomenon in Bulgarian culture - a community of k-popers in the context of globalization, analyze the prerequisites for its spread, forms of expression, some social and psychological challenges. I rely on a broad cultural context and my own empirical observations. As a result I systematize the processes and phenomena that stimulate the interest in Korean culture as well as I comment on and present the peculiarities of k-poppers and their community in Bulgaria. Thus, this study continues my previous research on the topic.
Keywords: k-pop, k-poppers, challenges, Bulgaria, South Korea/Republic of Korea

Към публикацията »

Кейпопъри в България: страсти и предизвикателства в глобалния свят

Явлението к-поп/кейпоп има вече глобално разпространение. Създадено и развито в регионален южнокорейски контекст, то придобива световно значение. За около две десетилетия к-поп успява да се утвърди във всички континенти, да увлече милиони последователи и да очертае нови предизвикателства. Благодарение на определени модели, културна политика и стратегии, на социално общуване и психологическо въздействие к-поп намира все по-голямо място в културните индустрии. Реализира се успешно на световните пазари като част от корейската вълна (халю). Става емблема за творческо развитие на сегмент от младежката култура и бизнес, свързан с нея. Така възниква нова общност и в България – на последователите на к-поп, за название на която се използва хибриден неологизъм „кейпопър“ (фен на к-поп/кейпоп). Настоящото изследване продължава мои многогодишни анализи върху различни аспекти в музикалната култура на Република Корея/Южна Корея, нейното развитие и културните индустрии. Акцентът в този текст е върху рефлексиите на к-поп и конкретно върху битието на общността на кейпопъри в България. Целта ми е да се проследи нарасналия интерес на българските фенове на този феномен, техните изяви, възприятие и емоции, съпътстващи моделирането на тази общност, както и ролята на новите технологии и средства за комуникация. Фокусирам се върху ново явление в българската култура – общност на кейпопъри в условията на глобализация, като анализирам предпоставките за разпространението му, формите на изява, някои социални и психологически предизвикателства. Опирам се върху широк културологичен контекст и мои конкретни емпирични наблюдения. Систематизирам процесите и явленията, които стимулират създаването на интерес към културата на Корея. Коментирам и извеждам характеристиките на кейпоприте и тяхната общност в България. Така продължавам мои по-ранни изследвания по тази тема.
Ключови думи: к-поп/кейпоп, кейпопъри, предизвикателства, България, Южна Корея/Република Корея

Към публикацията »

Humor and satire during socialism: between the denial and the validation of the regime

Humor and satire within the socialist regime in Bulgaria are a large and very poorly studied topic, which can be considered to fit into the issue of art during socialism in general, but also goes beyond this field with the specific characteristics of this art. The proposed article aims to trace the conflicting existence of humor and satire during the country's communist past, their various uses their various uses by the communist government, but also their critical potential directed against it. The article hypothesizes that the ambivalent situation of humor and satire during the communist regime is due to the nature and goals of this type of work, which are perceived in a similar way by both the authors themselves and the government - just like criticism. Such criticism, even if not directly directed at politics, is usually associated with certain social ills and human vices. These characteristics of humor and satire make their adaptation to the regime a particularly interesting topic.
In order to analyze how humorous creativity is influenced by the various processes that affect the country during the period, the objects of the study were selected newspaper "Starshel" (Hornet) and the House of Humor and Satire in Gabrovo, which will be considered as specific spaces for humor and satire, testifying to the attitude of the authorities towards humorous creativity in the different periods of the regime. The choice of objects of research presupposes a focus on two directions of humorous creativity: literature and especially the genres of humorous epigrams and feuilletons, as well as the fine arts - mainly caricatures, but also some plastic works.
Keywords: humor, satire, socialism in Bulgaria, criticism, mockery, denial, validation

Към публикацията »

Хуморът и сатирата през социализма: между отричането и утвърждаването на режима

Хуморът и сатирата в рамките на социалистическия режим в България представляват голяма и много слабо изследвана тема, за която може да се приеме, че донякъде се вмества в проблематиката за изкуството през социализма изобщо, но и надхвърля това поле със специфичните характеристики на това изкуство. Този текст цели да проследи конфликтното съществуване на хумора и сатирата през комунистическото минало на страната, различните им употреби от властта, но и критичния им потенциал. Статията прокарва хипотезата, че амбивалентната ситуация на хумора и сатирата по време на комунистическия решим се дължи на същността и целите на този тип творчество, които се възприемат по сходен начин както от самите автори, така и от държавното ръководство – а именно като критика. Подобна критика, дори и да не е пряко насочена към политиката, обикновено е свързана с определени обществени недъзи и някои човешки пороци. Тези характеристики на хумора и сатирата правят адаптирането им към режима особено интересна тема.
За да се анализира как хумористичното творчество се повлиява от различните процеси, които засягат държавата през периода, за обекти на изследването са подбрани вестник „Стършел“ и Домът на хумора и сатирата в Габрово, които ще бъдат разглеждани като специфични пространства за хумор и сатира, свидетелстващи за отношението на властта към хумористичното творчество в различните периоди на режима. Изборът на обекти на изследването предполага съсредоточаване върху две направления на хумористичното творчество: литературата и най-вече жанровете на хумористичните епиграми и фейлетони, както и изобразителното изкуство – основно карикатурите, но и някои пластични произведения.
Ключови думи: хумор, сатира, социализъм в България, критика на властта, осмиване, утвърждаване, отхвърляне

Към публикацията »

“Няма бъдеще за теб“ – пънк контракултурата в България в периода на прехода – сцени, публики, идеологии

Задачата на тази публикация е да разгледа една част от контракултурната музикална сцена (пънк сцената) и нейната идеология в България в контекста на промените и периода на прехода в края на ХХ век. Пънк сцената и контракултурата „пънк“ се появяват в условията на почти пълна нелегалност в края на 70-те години у нас, като пънк публиката има своите специфични идеи, облекло и външен вид. В контекста на световната пънк вълна българските пънкове едновременно се отличават и приличат на западните. Как пънк контракултурата влияе на официалната култура, какви са идеите на пънк движението у нас в политически смисъл и какви са разликите със световното пънк движение – това са още въпроси, на които изследването се опитва да отговори. Ще проследим и как се развиват тези идеи през годините, как част от пънк групите от ъндърграунд се превръщат в мейнстрийм и как идейно пънк движението губи своята масовост, но продължава да съществува и днес, доближавайки се в максимална степен до западния си първообраз. Статията е базирана на дисертацията на автора, посветена на музикалните контракултурни публики в България в периода на прехода. Заглавието „Няма бъдеще за теб“ е взето от една от най-известните пънк песни – „God save the Queen” на „Sex Pistols“ – може би най-емблематичната пънк група в света.
Ключови думи: пънк контракултура, България, сцена, публика, идеология

Към публикацията »

“No future for you“ – the punk counterculture in Bulgaria during the post-communist transitional period – stage, audience, ideology

Abstract: The main task of this publication is to review a part of the counterculture music stage (particularly the punk stage) and its ideology in the context of the changes during the post-communism transition in Bulgaria. The punk stage and the punk counterculture in Bulgaria, appear initially as almost completely underground phenomenon in the late 70’s, as the punk audience has its own specific ideas, clothing and looks in general. In the context of the worldwide punk movement, the Bulgarian one, was both very similar and also quite different than the western counterpart. What is the impact of the punk counterculture over the official culture, what are the ideas behind the local punk movement, concerning politics, and what are the main differences with the worldwide punk culture? These are the questions that thе study is trying to answer. It follows the development of it s ideas over the years, how some of the bands cross over to mainstream and how the ideas of the movement lose their wide popularity, but still exist today, staying as close as possible to it s western original. The article is based on the dissertation of the author about the musical countercultures in Bulgaria in the transitional post-communist period. The title “No future for you” refers to one of the most popular punk songs – “God Save the Queen” by Sex Pistols, arguably one of the most iconic punk bands ever.
Keywords: punk counterculture, Bulgaria, stage, audience, ideology?

Към публикацията »

Motives of the Mahdist beliefs in the early tribal Religions

This article explores the motives of the Mahdist beliefs in the early tribal religions. Man instinctively awaits a savior in times of political and economic difficulties caused by natural disasters, cataclysms and wars, and this fact is one of the most pressing problems for religions. Mahdist beliefs as well as the belief in salvation are common to many religions. It should be noted that while faith in the Mahdi is superficial in some religions and ideological movements; it is very strong in others. In some religions, it has become one of the basic principles and a source of energy for the believers. Of course, the different religions’s approaches to the savior can vary and there are common features and differences between them. The article presents authoritative views on the Mahdist beliefs in the early tribal religions, citing authoritative sources, as well as a comparative analysis of the belief in salvation in other religions. In addition, the article touches on issues regarding the origin of the Mahdist beliefs in the early tribal religions and refers to some theories related to this topic.
Keywords: salvation, Mahdi, belief, psychology, politics, religious currents

Към публикацията »

Мотивы махдистских верований в ранних племенных религиях

В статье рассматриваются мотивы махдистских верований в ранних племенных религиях и проблемы, связанные с причинами возникновения этой веры. Ранние племенные религии были у небольших групп людей, которые существовали до недавнего времени, жили простой жизнью и занимались такими профессиями, как охота и рыболовство. Подобные религии в настоящее время встречаются в таких материках как Африка, Австралия и Америка. Одним из наиболее актуальных вопросов для них является тот факт, что человек инстинктивно ждал спасителя во время политических и экономических трудностей, вызванных стихийными бедствиями, катаклизмами и войнами. Махдистские верования являются одним из общих свойств религий, и такие убеждения, как вера в спасителя, можно обнаружить у большинства религий. Следует отметить, что, хотя махдистское верование является поверхностной в одних религиях и идеологических течениях, тем не менее оно очень сильно в других. Махдистское верование стало одним из основных принципов некоторых религий и утвердилось в качестве источника, где они черпают энергию. В статье со ссылкой на достоверные источники представлены взгляды, связанные с махдистскими верованиями, которые наблюдаются в ранних племенных религиях в контексте сравнительного критического анализа веры в спасителя в других религиях. Кроме того, в статье затрагиваются вопросы, связанные с происхождением махдистских верований в ранних племенных религиях и рассматриваются теории, выдвинутые на эту тему.
Ключевые слова: спасение, Махди, вера, психология, политика, религиозные течении

Към публикацията »

Leadership Development: Background and the Tri-Dimensional Model

Abstract: This article offers a review of the leading approaches in leadership development today (Nissan, 2000), (Rosenstein, Chen, and Pressburg, 1999), (Saar, 1999). As well as a proposed leadership development program based on the comprehensive research project the author conducted in the paper "The Demographic Information of Selected Israeli Leaders and its Role in Their Election and Development of Future Leadership" (Shenhav, 2020) and proposed a tri-dimensional model for the development of personal, political and policy leadership.
Key words: leadership, leadership development, theories in leadership, Approaches in Leadership Development

Към публикацията »

Развитие на лидерството: предистория и триизмерен модел

Статията прави преглед на водещите подходи в развитието на лидерството днес (Nissan, 2000), (Rosenstein, Chen и Pressburg, 1999), (Saar, 1999). Наред с това, тя предлага програма за развитие на лидерството, базирана върху изследователски проект, изследващ демографската информация на избрани израелски лидери и нейната роля при избора и развитието на бъдещо лидерство. Текстът завършва с хипотезата за необходимостта от въвеждане на триизмерен модел за развитие на лидерството.
Ключови думи: лидерство, развитие на лидерство, теории в лидерството, подходи в развитието на лидерството

Към публикацията »

PHILOSOPHY OF THE APPROACH TO THE INTERACTION OF CULTURES

The article discusses the methodological problems of the interaction of cultures and their influence on understanding modern national culture formation. Moreover, this approach does not deny cultures' uniqueness and originality; it helps to understand their analysis and development philosophy. The concrete experience of Azerbaijan and some other countries is an example that leads to the comprehension of some generalizations in the formation of modern cultures.
In the context of globalization, everything related to the interaction of cultures, in our opinion, has become one of the most pressing problems. Its relevance does not negate the fact that after the famous work of S. Huntington, the clash of cultures and civilizations has also become the focus of debate and discussion among scientists. There are many clashes and wars in the world, the end and edge of which are not visible. However, there is a desire to cooperate, develop interaction, and strive for integration. One such project is the New Silk Road. But much in its implementation, in our opinion, depends on how culture will be understood. If previously believed that interests lead to wars, now everything is not unambiguous with a culture that, as a soft or even "sharp" force, also leads to misunderstanding, exacerbating conflicts. In our opinion, the point is not in culture, but in its interpretation and peculiar use in cultural practice, education, and upbringing.
Much today in the world depends on the international order, which is based on dominance. Moreover, dominance includes culture. It has become clear to many that such an order is exhausting itself. In essence, the Soviet order was built on the same principles. The project "One belt, one way" is an alternative or may become an alternative to it. But it must be practical and at the same time open and inclusive project. Of course, much depends on China in implementing this project, but its implementation will depend on the countries involved in it. Openness and dialogue depend on many factors. This project should not end with an empire such as the USA or the USSR; it should be capable of reform, etc. But for it to become such, a new concept of the interaction of cultures must be proposed, if you want, then the philosophy of the cultural interaction of the countries of "One Belt, One Way". It is based on the fact that cultural foundations along this path are not offered by one country; it is created based on interaction principles (philosophy). First, historical and cultural epistemology cannot be limited to recognizing the dignity of the history of culture, and only one state's history. Secondly, history and culture are archives and the past and modern communication and even a shared future. Third, an understanding of history and culture recreates a sense of actual reality. Fourth, cultural studies' object and subject as an unfinished past involves the addition of documents and can potentially create a new understanding. Fifth, a constant reconstruction of the philosophy of interaction between different cultures on the Silk Road is needed. Sixth, the documents of the New Silk Road should be jointly analyzed. Seventh, we must proceed from the fact that the development and understanding of cultures are associated with their dialogue and interaction.
Key words: cultural interaction, national culture, cultural diversity, national and plural identity

Към публикацията »

ФИЛОСОФИЯ ПОДХОДА К ВЗАИМОДЕЙСТВИЮ КУЛЬТУР

Статията разглежда методологическите проблеми на взаимодействието на културите и тяхното влияние върху разбирането за формирането на съвременната национална култура. Този подход не отрича уникалността и оригиналността на културите, а помага да се разбере логиката на тяхното развитие. Конкретният опит на Азербайджан и някои други страни е пример, който води до извеждането на общи изводи за формирането на съвременните култури. В контекста на глобализацията, взаимодействието на културите се превръща в особено актуален въпрос, като тук трябва да се добави, че и известната работа на С. Хънтингтън поставя темата за сблъсъка на културите/цивилизациите във фокуса на научните дискусии. В света безспорно има много сблъсъци и войни, наред с тях които е налично и желанието за сътрудничество, взаимодействие и стремеж към интеграция. Един такъв проект е „новият път на коприната“, чието успешно осъществяване зависи от това как ще се разбира културата. Изчерпването на международния ред, основан на господството, налага търсенето на алтернативи. Именно такава алтернатива представлява проектът „един колан, един път“. Той трябва да бъде ефективен и в същото време отворен и приобщаващ проект, твърде различен от създаването на империи като САЩ или СССР. За да стане такъв, трябва да се предложи нова концепция за взаимодействието на културите. Настоящата статия формулира няколко основни принципа на това взаимодействие.
Ключови думи: взаимодействие на културите, национална култура, сблъсък на цивилизациите, „един пояс, един път“

Към публикацията »

Елизабет Стреб и “увреденото тяло”

Статията поставя творчеството на американската хореографка и танцьорка Елизабет Стреб в контекста на изследванията на живота с увреждания. Анализирайки “концептуалния гръбнак” и своеобразния каскадьорски реквизит на нейните пърформанси през призмата на творческия танцов опит на хора с увреждания, на преден план изплуват нормативни метафизични клишета за тялото, смъртта и живота, които творбите ѝ неволно реифицират. Търси се възможност да се изгради продуктивен диалог между маргинализираното и често невидимо “увредено тяло” и своеобразните “провали” на Стреб да произведе универсален екзистенциален субект от своите акробати/танцьори чрез кинетичните метафори за полета/себенадмогването и падането/смъртта. Танцьорите с увреждания се оказват много по-близо до по-традиционните идеали на американката, въпреки че, осъществявайки ги от позицията на слабост и уязвимост вместо на сила и “способност”, те постоянно предизвикват и преосмислят тяхното значение в рамките на ежедневното тук и сега, вместо на мнимото “другаде” на метафизичната представя за смъртта. “Увреденият” като вече “мъртъв” (undead) за света на “нормалните” взривява бинарната, вертикална логика на живота и смъртта и с всяко свое движение извършва един “хоризонтален полет” иначе непостижим в рамките на творчеството на Стреб само по себе си.
Ключови думи: Елизабет Стреб, съвременен танц, хореография, увреждания, смърт, критика

Към публикацията »

Elizabeth Streb and the “disabled body“

This article places the work of American choreographer and dancer Elizabeth Streb in the context of disability studies. It analyzes the "conceptual backbone" and the unique props of her performances through the framework of the experience of dancers with disabilities. In the process normative metaphysical clichés about the body, death and life involuntarily reified by Streb’s works come to the fore. The article is an attempt to build a productive dialogue between the marginalized and often invisible disabled body and Streb's "failures" to produce a universal existential subject from her acrobats/dancers through the kinetic metaphors of flight/self-overcoming and falling/death. The dancers with disabilities seem to get much closer to the more traditional ideals of Streb, although they are realizing them from a position of weakness and vulnerability instead of strength and "ability". This constantly challenges and rethinks the meaning of these ideals in the everyday “here and now”, instead of the imaginary "elsewhere" of the metaphysical conception of death. The "disabled" turn out to be already "dead" (undead) for the world of the “able” which destroys the binary, vertical logic of life and death. That’s why with each movement they perform a "horizontal flight" which is unthinkable within the works of Streb by themselves.

Към публикацията »

Подходи към визуалната култура в съвременните културологични изследвания: Хорст Бредекамп и Питър Бърк

Резюме: Статията е посветена на влиянието, което т. нар. визуален/иконичен/ изобразителен обрат (Martin Jay, W. J. T. Mitchell и Gottfried Boehm) оказва върху социалните и хуманитарни науки. Тя анализира в сравнителна перспектива два подхода към визуалността, предложени в началото на XXI век. в англосаксонския и немскоговорeщия академичен свят. Изследването разглежда идеята на Питър Бърк за „историческата антропология на образите“ и „теорията на емблематичните действия“ на Хорст Бредекамп, за да покаже техния потенциал за дефиниране на два иновативни модела на културната история и социалната критика.
Ключови думи: визуален обрат, културна теория, културна история, визуална култура

Към публикацията »

Approaches to Visual Culture in Contemporary Cultural Studies: Peter Burke and Horst Bredecamp

Abstract: The article observes the effects of the so called Visual/Iconic/Pictorial Turn (Martin Jay, W. J. T. Mitchell and Gottfried Boehm) on the social and human studies summarizing in comparative perspective two approachs to visuality proposed in the beginning of the XXI c. in Anglo-Saxon and German speaking academic world. The study analyses Peter Burkе’s idea about "historical anthropology of images” and the Horst Bredekamp’s “Theory of the iconic acts” in order to show their potential to define two innovative models of cultural history and social critique.
Key words: cultural history; cultural theory, visual turn, visual culture

Към публикацията »

Morality and ethics in the research fields today

Review of the monograph of Prof. Emilia Marinova "The Objective Study of Morality and Contemporary Ethics" (Faber Publishing House, 2019)

Към публикацията »

Моралът и етиката в изследователските полета днес

Отзив за монографията на проф. Емилия Маринова „Обективното изследване на морала и съвременната етика” (издателство „Фабер”, 2019).

Към публикацията »

Why There is Something, and Not Nothing? (part one)

The article aims to present in an accessible, modern, and fascinating way the classical evidence for the existence of God. Before this, briefly and in a schematic way, the meaning of the essence of God is stated, or, more formally, what is meant by the term “God“. The first and main part proceeds with an exposition of the ontological proof of God given by Anselm of Canterbury in its two versions. Then Kant's critique together with Russell's analysis of modern logic are presented. In the second part the cosmological evidence of God in the form in which Thomas of Aquinas constructed it is presented together with Kant’s and Hume's position on the issue.
Keywords: God, evidence of God’ existence, Russell, Kant, Hume

Към публикацията »

Why There is Something, and Not Nothing? (part two)

The article aims to present in an accessible, modern, and fascinating way the classical evidence for the existence of God. Before this, briefly and in a schematic way, the meaning of the essence of God is stated, or, more formally, what is meant by the term “God“. The first and main part proceeds with an exposition of the ontological proof of God given by Anselm of Canterbury in its two versions. Then Kant's critique together with Russell's analysis of modern logic are presented. In the second part the cosmological evidence of God in the form in which Thomas of Aquinas constructed it is presented together with Kant’s and Hume's position on the issue.
Keywords: God, evidence of God’ existence, Russell, Kant, Hume


Към публикацията »

Защо има нещо, а не нищо? (втора част)

Настоящата статия има за цел да представи по достъпен, съвременен и увлекателен начин класическите доказателства за съществуването на Бога. Преди това накратко и в схематичен вид се излага какво се има предвид под същност на Бога или по-формално какво е значението на термина „Бог“. В първата основна част се преминава към изложение на онтологическото доказателство на Анселм от Кентърбъри в двете му версии. След това се представят критиките на Кант и анализът на Ръсел, характерен за съвременната логика. Във втората част се излагат космологическите доказателства във формата, в която ги конструира Тома от Аквино и позицията на Кант и Хюм спрямо тях.

Към публикацията »

250 YEARS SINCE THE BIRTH OF GEORG WILHELM FRIEDRICH HEGEL (1770-1831) Hegel and the Summits of the Logical Science (first part)

In logic, Hegel realizes a large-scale program that aims to develop the system of pure thinking. This is a sequel and to some extent a completion of Kant’s transcendental logic, which Kant designs to embrace and fulfill the whole territory of thinking. Kant puts the concept as the essential logical form of thinking, Hegel responds to this with a logical project in which the concept is the basic working element. Hegel defines the subject matter of logic as “the system of pure thought determinations” and the development of the logical content of thinking. The thought determinations give the concepts which represent the basic types of object determining in thinking. Hegel’s logical project results in a complete system of concepts which, until Hegel, have never been developed in logic. The change also reflects on the new vision of the logical form as an “infinite form”. Hegel undertakes the transformation of the Aristotelian proposition which is criticized by him as finite and fixed and transforms it into a new logical formation with the progress of the inner determinations of the logical subject through the predications and the context.

Към публикацията »

250 YEARS SINCE THE BIRTH OF GEORG WILHELM FRIEDRICH HEGEL (1770-1831) Hegel and the Summits of the Logical Science (second part)

In logic, Hegel realizes a large-scale program that aims to develop the system of pure thinking. This is a sequel and to some extent a completion of Kant’s transcendental logic, which Kant designs to embrace and fulfill the whole territory of thinking. Kant puts the concept as the essential logical form of thinking, Hegel responds to this with a logical project in which the concept is the basic working element. Hegel defines the subject matter of logic as “the system of pure thought determinations” and the development of the logical content of thinking. The thought determinations give the concepts which represent the basic types of object determining in thinking. Hegel’s logical project results in a complete system of concepts which, until Hegel, have never been developed in logic. The change also reflects on the new vision of the logical form as an “infinite form”. Hegel undertakes the transformation of the Aristotelian proposition which is criticized by him as finite and fixed and transforms it into a new logical formation with the progress of the inner determinations of the logical subject through the predications and the context.
Keywords: Hegel, Logic of German Idealism, Science of Logic, truth, logical content, speculative proposition.

Към публикацията »

280 YEARS SINCE THE PUBLICATION OF ‘A TREATISE OF HUMAN NATURE’ (1738-40) BY DAVID HUM (1711-1776)

Hume's 'A Treatise on Human Nature' is one of the greatest philosophical works, whose difficult publishing destiny is largely similar to that of Wittgenstein's 'Tractatus' and Popper's 'Open Society'. The Treatise remains underestimated not only by Hume's contemporaries but also by Hume himself. Despite undeserved rejection and oblivion for a century, the 'Treatise' eventually became the most prized book by the Scottish Enlightenment thinker, thoroughly studied today and a must-read for a number of university courses around the world. To celebrate the 280-th Anniversary of the publication of Hume’s Treatise, NOTA BENE decided to publish the Conclusion of the second book on David Hume authored by Kamen Lozev (David Hume: Philosophy of Morality and Philosophy of Politics, 2020)

Към публикацията »

280 ГОДИНИ ОТ ИЗДАВАНЕТО НА ТРАКТАТ ЗА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА (1738-40) НА ДЕЙВИД ХЮМ (1711-1776)

Трактатът на Хюм е една от най-великите философски творби, чиято трудна издателска съдба до голяма степен е сходна със съдбата на Витгенщайновия Трактат и Попъровото Отворено общество. Трактатът остава недооценен не само от съвременниците на Хюм, но и от самия Хюм. Въпреки незаслуженото отхвърляне и забрава в продължение на век, Трактатът в крайна сметка се превръща в най-високо ценената книга на шотландския просветител, задълбочено изследвана и днес и задължително четиво за редица университетски курсове по света. За отбелязване на 280-годишнината от издаването на Трактата НОТА БЕНЕ публикува Заключението на втората книга за Дейвид Хюм на Камен Лозев (Дейвид Хюм: философия на морала и философия на политиката, 2020)

Към публикацията »

Обяснение на импликатурите на разговора с хипотезата за степенуваната очевидност

В този текст се разглежда теорията на Грайс за импликатури на разговора с оглед на прехода между буквално значение на израз и имплицитно значение. Приемайки позицията, изразена в хипотезата за степенуваната очевидност, се обяснява, че в някои случаи преходът от това какво казва говорещия към това, което иска да се разбере от слушателя, се основава на очевидно значение на изразите, които използва. Обръща се специално внимание на изрази, които имат повече от едно очевидно значение, с цел да се покаже, че дори когато контекстът играе роля в разбирането на един израз, това значение пак може да се възприема като следствие от социолингвистични конвенции.

Към публикацията »

Explanation of the Conversation Implicatures with the Graded Salience Hypothesis

Grice’s theory of conversational implicature is discussed in this article with an emphasis on the transition between the literal meaning of an expression and the implicated meaning. Assuming the position expressed in the graded salience hypothesis, it is explained that in some cases the transition from what the speaker says to what he wants the listener to understand is based on the salient meaning of the used expressions. Special attention is paid to expressions that have more than one obvious meaning, in order to show that even when the context plays a role in the understanding of an expression, this meaning can still be perceived as a result of socio-linguistic conventions.

Към публикацията »

On the Nature of Logical Constants

After the time of Russell and Wittgenstein, the question of the nature (ontological status) of logical constants is peripherally affected by many discussions within contemporary philosophy. This article would have a contribution to the extent that: (1) studies specifically devoted to the status of logical constants are practically isolated from the main debates within the analytical metaphysics or absent entirely; 2) the text would highlight the fundamental problems that Russell's philosophical logic enshrines, and which Wittgenstein does not entirely decide, especially about the form of the propositions and its subject (logical constants) from a new point of view. The goal I set is to answer the question of what are the constants from an ontological point of view? Whether the logical constants are objects of acquaintance, entities, a way of combining the components of the proposition, or can be considered only as language constructs.

Keywords: analytical philosophy, analytical metaphysics, logical constants, proposition.

Към публикацията »

За природата на логическите константи

След времето на Ръсел и Витгенщайн въпросът за природата (онтологичния статут) на логическите константи бива периферно засяган от множество дискусии в рамките на съвременната философия. Настоящата статия би имал приносен характер, доколкото: 1) изследванията, посветени конкретно на статута на логическите константи са практически изолирани от основните дебати в рамките на аналитичната метафизика или отсъстват изцяло; 2) текстът би осветлил основните проблеми, които завещава философската логика на Ръсел и които Витгенщайн не решава изцяло, най-вече този за формата на пропозицииите и нейния предмет (логическите константи) от нова гледна точка.

Целта, която си поставям, е да дам отговор на въпроса, какво са константите от онтологическа гледна точка? Дали логическите константи са обекти на запознанство, същности, начин на съчетаване на компонентите на пропозицията или могат да се разглеждат единствено като езикови конструкти.

Ключови думи: аналитична философия, аналитична метафизика, логически константи, пропозиция.

Към публикацията »

Защо има нещо, а не нищо? (първа част)

Настоящата статия има за цел да представи по достъпен, съвременен и увлекателен начин класическите доказателства за съществуването на Бога. Преди това накратко и в схематичен вид се излага какво се има предвид под същност на Бога или по-формално какво е значението на термина „Бог“. В първата основна част се преминава към изложение на онтологическото доказателство на Анселм от Кентърбъри в двете му версии. След това се представят критиките на Кант и анализът на Ръсел, характерен за съвременната логика. Във втората част се излагат космологическите доказателства във формата, в която ги конструира Тома от Аквино и позицията на Кант и Хюм спрямо тях.

Ключови думи: Бог, доказателство за съществуването на Бог, Ръсел, Кант, Хюм

Към публикацията »

Infodemic, Fake News and Post-Truth

The text reviews some of the key definitions of the concepts ‘fake news’ and ‘post-truth’ and analyzes their relation to the Covid-19 pandemic. The focus of the study is the effects of media's negative impact on a crisis situation, the so-called infodemic. In this context, a new type of political performance is considered, which emphasizes emotional reactions (mostly negative) instead of a rational search for solutions.

Към публикацията »

Инфодемия, фалшиви новини и постистина

В текста се прави преглед на някои от ключовите дефиниции на понятията фалшиви новини и постистина и се анализира връзката им с пандемията Covid-19. Във фокуса на изследването са ефектите от негативното въздействие на медиите в условията на криза – т.нар. инфодемия. В този контекст се разглежда един нов тип политическо поведение, който акцентира върху емоционалните реакции (предимно негативни), вместо върху разумното търсене на решения.

Към публикацията »

Anthropologisation of Theology, the Role of the Senses and Love in the Philosophy of L. Feuerbach

The purpose of this text is to analyze some of the philosophical views of L. Feuerbach while examining his main theses related to the anthropologisation of God, the purpose of philosophy and the role of the senses and love in the process. In this way, the article reflects on an original historical-philosophical model of thinking, which considers man, including nature as the basis of man, in a single, universal and most comprehensive subject of philosophy. All this conceives anthropology, along with physiology, as a universal science.
Key words: Feuerbach, anthropology, philosophy of the senses

Към публикацията »

Антропологизиране на теологията, ролята на сетивността и любовта във философията на Л. Фойербах

Целта на настоящия текст е да се разгледат част от философските възгледи на Л. Фойербах като едновременно с това се представят неговите основни положения, свързани с антропологизацията на бога, задачата на философията и ролята на сетивността и любовта в този процес. По този начин статията излага един оригинален историко-философски модел на мислене, който разглежда човека, включително и природата като база на човека, в единствен, универсален и най-всиш предмет на философията, с което издига антропологията, заедно с физиологията, до универсална наука.
Ключови думи: Фойербах, антропология, философия на сетивата

Към публикацията »

50 YEARS AFTER RUDOLF CARNAP (1891-1970)

Rudolf Carnap is one of the leading and perhaps the most influential figure of the Vienna Circle and the philosophy of logical positivists. Although he is not a Jew by birth, his fate is very similar to that of Jewish scholars in Europe before and during WWII. NOTA BENE marks the 50-th year since the death of Rudolf Carnap with a translation of the article about him in Encyclopedia Britannica; https: // www.https://www.https://www.britannica.com/biography/Rudolf-Carnap).
The article was written by Brian Duignan, senior editor at the Encyclopedia Britannica; his subject areas include philosophy, law, social sciences, politics, political theory, and religion. The translation of the article is done by Kamen Lozev.

Към публикацията »

50 ГОДИНИ СЛЕД РУДОЛФ КАРНАП (1891-1970)

Рудолф Карнап е една от водещите и може би най-влиятелни фигури на Виенския кръг и философията на логическите позитивисти. Макар че по произход не е евреин, съдбата му много прилича на евреите учени от Европа преди и по време на Втората световна война. НОТА БЕНЕ отбелязва 50-годишнината от кончината на Рудолф Карнап с превод на статията за него в Британската енциклопедия (Encyclopedia Britannica; https://www. https://www. https://www.britannica.com/biography/Rudolf-Carnap).
Статията е написана от Брайън Дайгнън, старши редактор в Encyclopedia Britannica; неговите предметни области включват философия, право, социални науки, политика, политическа теория и религия. Преводът на статията е дело на Камен Лозев.

Към публикацията »

70 YEARS AFTER GEORGE ORWELL (1903-1950)

Seventy years ago, George Orwell, one of the most famous Еnglish literary critics, essayists and writers, the creator of perhaps the most famous dystopia "1984", closed his eyes forever. NOTA BENE marks the Anniversary of Orwell's death with a new translation of his radio talk Literature and Totalitarianism, delivered three days before Nazi Germany's attack on the Soviet Union. The new translation of the talk is done by Kamen Lozev.

Към публикацията »

70 ГОДИНИ СЛЕД ДЖОРДЖ ОРУЕЛ (1903-1950)

Преди седемдесет години завинаги затваря очи Джордж Оруел, един от най-известните литературни критици, есеист и писател, създател на може би най-известната дистопия „1984“. НОТА БЕНЕ отбелязва годишнината от смъртта на Оруел с нов превод на неговата радиобеседа Литература и тоталитаризъм, произнесена три дни преди нападението на нацистка Германия над Съветския съюз. Новият превод на беседата е дело на Камен Лозев.

Към публикацията »

110 YEARS SINCE THE DEATH OF LEO NIKOLAYEVICH TOLSTOY (1828-1910)

NOTA BENE journal decided to mark the 110-th year since the death of the great Russian writer and thinker Leo Tolstoy (1828-1910) with the publication of his famous Response to the Synod of 1901 after his excommunication from the official Russian Orthodox Church. The translation is done by Kamen Lozev, and the original text is taken from the following source: L.N. Tolstoy. Full sobr. op., vol. 34, pp. 245-253. (Л.Н. Толстой. Полн. собр. соч., т.34, с. 245-253) The characteristic Tolstoyan punctuation is preserved together with the way he wrote different words and concepts.

Към публикацията »

110 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА НА ЛЕВ НИКОЛАЕВИЧ ТОЛСТОЙ (1828-1910)

НОТА БЕНЕ отбелязва 110-та годишнина от кончината на великия руски писател Лев Толстой (1828-1910) с публикуването на неговия известен Отговор на Синода от 1901 г. след отлъчването му от официалната Руска православна църква. Преводът е дело на Камен Лозев, а оригиналът е взет от следния източник: Л.Н. Толстой. Полн. собр. соч., т.34, с. 245-253. Запазена е характерната за Толстой пунктуация и начин на изписване на различни думи и понятия.

Към публикацията »

110 YEARS SINCE THE BIRTH OF ALFRED AYER (1910-1989)

The name of Sir Alfred Ayer is associated with the Vienna Circle and the philosophy of the logical positivists. Ayer is one of the most enthusiastic followers of this philosophy from the beginning of its development and probably contributed the most to its spread in England. NOTA BENE celebrates the 140-th Anniversary of Alfred Ayer's birth with a translation of the article about him in Encyclopedia Britannica; https://www.tttt://www.britannica.com/biography/A-J-Ayer.
The article was written by Ben Rodgers, Associate Director of the Institute for Public Policy Research, who is the author of a number of books, including A.J. Ayer: A Life. The translation of the article is done by Kamen Lozev.

Към публикацията »

110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АЛФРЕД ЕЙЪР (1910-1989)

Името на сър Алфред Ейър свързваме с Виенския кръг и философията на логическите позитивисти. Ейър е един от най-възторжените последователи на тази философия от началния период на развитието й и вероятно най-много допринася за разпространението й в Англия. НОТА БЕНЕ отбелязва 140-годишнината от рождението на Алфред Ейър с превод на статията за него в Британската енциклопедия (Encyclopedia Britannica; https://www. https://www.britannica.com/biography/A-J-Ayer).
Статията е написана от Бен Роджърс, Асоцииран директор от Института за изследване на публичната политика, който е автор на редица книги, между които и книгата A.J. Ayer: A Life. Преводът на статията е дело на Камен Лозев.

Към публикацията »

140 YEARS SINCE THE BIRTH OF DIMITRI MICHALTCHEW (1880-1967)

NOTA BENE journal decided to celebrate the 140-th Anniversary of the birth of Dimitar Michaltchew (1880-1967), one of the most distinguished Bulgarian philosophers, by publishing George Moore’s famous review in Mind from 1911. Together with the review, translated by Prof. Nina Dimitrova, we also publish her extensive article on Michaltchev and the Bulgarian Rhemkeanism.

Към публикацията »

140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР МИХАЛЧЕВ (1880-1967)

Списание НОТА БЕНЕ отбелязва 140-годишнината от рождението на Димитър Михалчев (1880-1967), един от най-бележитите български философи, с публикуването на известната рецензия на Джордж Мур в сп. „Майнд“ от 1911 г. Заедно с рецензията, чийто превод е дело на проф. Нина Димитрова, публикуваме и нейната обширна статия върху Михалчев и българското ремкеанство.

Към публикацията »

45 YEARS AFTER HANNAH ARENDT (1906-1975) Only Good Has Depth that Can Be Radical

The article is dedicated to the 45th Anniversary of the death of the German-American political theorist and philosopher Hannah Arendt (1906-1975). After a brief biographical touch on Arendt is provided together with a discussion of the internal differences between two pairs of central notions of her work - dictatorship and totalitarianism, on the one hand, and on the other - the comparison between motivated and banal evil, the latter being the evil for which there are no human motives. Two of Hannah Arendt's most significant works, The Origins of Totalitarianism and Eichmann in Jerusalem, were used as the source of the study.
Keywords: Arendt, totalitarianism, banal evil, motivated evil,

Към публикацията »

45 ГОДИНИ СЛЕД ХАНА АРЕНТ (1906-1975) Само доброто има дълбочина, която може да бъде радикална

Статията е посветена на 45-годишнината от смъртта на германо-американския политически теоретик и философ Хана Арент (1906 - 1975). След кратък биографичен щрих за Арент са разгледани вътрешните разлики между две двойки централни понятия за творчество ѝ - диктатура и тоталитаризъм, от една страна, а от друга – сравнението между мотивираното и баналното зло, онова, за което липсват човешки мотиви. В качеството на източник на изследването са използвани две от нейните най-значимите произведения на Хана Арент – „Произходът на тоталитаризма“ и „Айхман в Йерусалим. Репортаж за баналността на злото“.
Ключови думи: Арент, тоталитаризъм, банално зло, мотивирано зло, Айхман

Към публикацията »

250 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ ХЕГЕЛ (1770-1831) Хегел и върховете на логическата наука (първа част)

Хегел осъществява мащабна програма в логиката, чиято цел е да изведе „системата на чистото мислене“. Това е продължение и в някаква степен завършване на Кантовия проект за трансцендентална логика, която да обхване и измине цялата област на мисленето. Кант вижда същинската логическа форма на това мислене като понятието, Хегел отговаря с логически проект, чиято основна работеща единица е понятието. Затова и предмет на логиката става построяването на „системата на чистите мисловни определения“, която така ще развие и логическото съдържание на мисленето. Мисловните определения дават видовете понятия, които са основните типове на определяне на предметите в мисленето. Това резултира в проекта на Хегел до една пълна система на понятията, каквато не е разработвана до Хегел в логиката, и до нова концепция за логическата форма, която трябва да стане „безкрайна форма“. Хегел предприема и преобразуване на формата на Аристотеловото съждение, която критикува като крайна и застинала, и превръща съждението в нова логическа формация, която да развие хода на вътрешните определения на субекта през предикациите и контекста.
Ключови думи: Хегел, логика н анемския идеализъм, истина, логическо съдържание, спекулативно твърдание.

Към публикацията »

250 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ ХЕГЕЛ (1770-1831) Хегел и върховете на логическата наука (втора част)

Хегел осъществява мащабна програма в логиката, чиято цел е да изведе „системата на чистото мислене“. Това е продължение и в някаква степен завършване на Кантовия проект за трансцендентална логика, която да обхване и измине цялата област на мисленето. Кант вижда същинската логическа форма на това мислене като понятието, Хегел отговаря с логически проект, чиято основна работеща единица е понятието. Затова и предмет на логиката става построяването на „системата на чистите мисловни определения“, която така ще развие и логическото съдържание на мисленето. Мисловните определения дават видовете понятия, които са основните типове на определяне на предметите в мисленето. Това резултира в проекта на Хегел до една пълна система на понятията, каквато не е разработвана до Хегел в логиката, и до нова концепция за логическата форма, която трябва да стане „безкрайна форма“. Хегел предприема и преобразуване на формата на Аристотеловото съждение, която критикува като крайна и застинала, и превръща съждението в нова логическа формация, която да развие хода на вътрешните определения на субекта през предикациите и контекста.
Ключови думи: Хегел, логика н анемския идеализъм, истина, логическо съдържание, спекулативно твърдание.

Към публикацията »

Биоетиката като вид практическа етика, обвързана с философската теория

Тази статия има за цел да разгледа биоетиката като вид практическа етика, която съдържа сложна и оспорвана връзка с философската теория. От една страна, това е необходимо, тъй като повечето мислители в тази област са философи, които допринасят чрез различни философски методи на изследване, съответно чрез анализ на исторически и философски етични теории. От друга страна, мнозина, които работят в областта на биоетиката, включително философи, са силно скептични към идеята, че високата теория (като кантианството и утилитаризма) трябва да бъде приложена или адаптирана директно към практическите проблеми. Статията показва, че парадигмата на високата теория изкушава всеки философ, но от гледна точка на биоетичната съвременна реалност, както и от многообразието на различни философски теории в самата философия, „неидеалното“ теоретизиране на средното ниво е мястото, което философията трябва да заеме в областта на биоетиката и свързаните с нея области. Разглеждана в този смисъл, философската теория има своето достойно място в биоетиката, доколкото никоя биоетика не би могла да съществува напълно без наличието на някаква философия, тъй като проблемите на биоетиката също са част от проблемите на философията.
Ключови думи: биоетика, философия, висока теория, етика.

Към публикацията »

Bioethics as a kind of practical ethics in relation to philosophical theory

This article aims to consider bioethics as a type of practical ethics that contains a complex and contested connection with philosophical theory. On the one hand, this is necessary because most of the thinkers in this field are philosophers who contribute through philosophical methods of research, respectively through the analysis of historical and philosophical ethical theories. On the other hand, many who work in the field of bioethics, including philosophers, are strongly skeptical of the idea that high theory (such as Kantianism and utilitarianism) should be applied or adapted directly to practical problems. The article shows that the paradigm of high theory tempts every philosopher, but from the point of view of bioethical contemporary reality, as well as from the diversity of various high philosophical theories within philosophy itself, a "nonideal" middle-level theorizing is the place philosophy should occupy in the field of bioethics and related fields. Viewed in this sense, the philosophical theory has its rightful place in bioethics, insofar no bioethics could fully exist without the presence of some kind of philosophy because the problems of bioethics are part of the problems of philosophy.
Keywords: bioethics, philosophy, high theory, ethics

Към публикацията »

200 YEARS SINCE THE BIRTH OF FRIEDRICH ENGELS (1820-1895)

The name of Friedrich Engels is always associated with the name of Karl Marx, and it is usually added that Marx was the greater theorist and that their teaching was rightly called "Marxism", though it was created by them both. However, few only know that, as it is clear from the article below, Engels' long-term material support for Marx and his family made possible the publication of Marx's works and the spread of their ideas during their lifetime. NOTA BENE celebrates Engels' bicentennial with a translation of the article about him in the Encyclopedia Britannica; https://www.britannica.com/biography/Friedrich-Engels.
The article was written by Oscar Hammen, Professor Emeritus of History, University of Montana, Missoula, author of The Red '48ers: Karl Marx and Friedrich Engels. The translation is done by Kamen Lozev.

Към публикацията »

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ФРИДРИХ ЕНГЕЛС (1820-1895)

Името на Фридрих Енгелс винаги се свързва с името на Карл Маркс, като обикновено се дабавя, че Маркс е по-големият теоретик и че с право учението им, макар и общо, носи името „марксизъм“. Малцина обаче знаят, че, както става ясно от статията по-долу, дългогодишната материална подкрепа на Енгелс за Маркс и семейството му прави възможна появата на Марксовите трудове и съответно разпространението на идеите им още приживе. НОТА БЕНЕ отбелязва двувековния юбилей на Енгелс с превод на статията за него в Британската енциклопедия (Encyclopedia Britannica; https://www.britannica.com/biography/Friedrich-Engels).
Статията е написана от Оскар Хамен, професор емеритус по история, Университет на Монтана, Мисула, автор на книгата The Red '48ers: Karl Marx and Friedrich Engels. Преводът е дело на Камен Лозев.

Към публикацията »

75 YEARS SINCE THE PUBLICATION OF THE "OPEN SOCIETY AND ITS ENEMIES" AND 50 YEARS SINCE THE DEATH OF BERTRAND RUSSELL (1872-1970) Karl Popper for and against Bertrand Russell

In the spring of 2020, CIELA Publishing House delighted the readers with a beautiful and far more solid second edition of Popper's two-volume book "The Open Society and Its Enemies". This edition comes out exactly 75 years after the first appearance of the two-volume book in England. At the same time, 2020 is the year that separates us by exactly half a century from the night in which Bertrand Russell closes his eyes forever. NOTA BENE marks the two anniversaries with a translation of Ivor Grattan-Guinness's article on the relationship between Popper and Russell, published in Russell journal (Vol. 18 (1998): Issue 1: SUMMER 1998, pp. 25-42). The translation is done by Kamen Lozev. The notes underline in the article are not translated.

Към публикацията »

75 ГОДИНИ ОТ ПУБЛИКУВАНЕТО НА „ОТВОРЕНОТО ОБЩЕСТВО И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ“ И 50 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА НА БЪРТРАНД РЪСЕЛ (1872-1970). КАРЛ ПОПЪР ЗА И ПРОТИВ БЪРТРАНД РЪСЕЛ

През пролетта на 2020 г. издателство СИЕЛА зарадва читателите с красиво и далеч по-солидно второ издание на двутомника на Попър „Отвореното общество и неговите врагове“. Това издание излиза точно след 75 години след първата поява на двутомника в Англия. Същевременно 2020-та е годината, която ни отделя с точно половин век от нощта, в която Бъртранд Ръсел завинаги затваря очи. Списание НОТА БЕНЕ отбелязва двете годишнини с превод на статията на Ивор Гратан-Гинис за отношенията между Попър и Ръсел, публикувана в сп. Russell (Vol. 18 (1998): Issue 1: SUMMER 1998, pp. 25-42). Преводът е дело на Камен Лозев. Бележките под линия не са преведени.

Към публикацията »

85 YEARS SINCE THE BIRTH OF ASSEN IGNATOW (1935-2003). Assen Ignatow: From Structure of Historical Knowledge towards Anthropological Philosophy of History

Based on the comparative analysis between some of the main concepts and ideas of recently published Assen Ignatow’s doctoral thesis „Structure of Historical Knowledge” (1972), and his panoramic study „Anthropological Philosophy of History” (1993), the paper develops and argues the thesis regarding the continuity between these two studies/stages of the author’s work. A conclusion is argued that this early study marks the end of the “Bulgarian” period of his scientific career and work as difficult and painful, but scientifically fruitful, which has significantly contributed to the formulation of Ignatow’s creative cognitive “matrix” of ideas and notions regarding man and history.
Keywords: historical knowledge, explanation, interpretation, philosophy of history, subject of history

Към публикацията »

85 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АСЕН ИГНАТОВ (1935-2003). Асен Игнатов: от Структура на историческото познание към Антропологическа философия на историята

На основата на сравнителен анализ между основни понятия и идеи в наскоро публикуваната кандидатска дисертация на Асен Игнатов „Структура на историческото познание” (1972 г.) и панорамния му философско-исторически труд „Антропологическа философия на историята” (1993 г.), в статията се разгръща и аргументира тезата за континуитет между тези два труда/периода в творчеството на автора. Обосновава се изводът, че този негов ранен труд, с който приключва „българският” етап от научната му кариера и творчество показва този период, макар и труден и мъчителен за автора, като научно плодотворен, формирал до голяма степен неговата творческа познавателна „матрица” от идеи и понятия за човека и историята.
Ключови думи: историческо познание, обяснение, интерпретация, философия на историята, субект на историята

Към публикацията »

Въпрос

Превод на български език на краткия текст на Джорджо Агамбен "Въпрос", публикуван на 14 април, на сайта на издателство www.quodlibet.it.

Към публикацията »

Contagion

A translation into Bulgarian of Agamben's short text “Contagion", published on 11th of March 2020, in the context of the COVID-19 crisis.

Към публикацията »

Зараза

Превод на български език на краткия текст на Джорджо Агамбен "Зараза" (Contagio), публикуван по повод на кризата с COVID-19, на 11/о3/2020.

Към публикацията »

The Architecture of Collective Housing after the Second World War: Conceptual Prerequisites and Development Trends. Part 1

The text is dedicated to the concepts and trends of modern architecture after the Second World War. In its first part, it analyzes the theoretical and practical works of Corbusier, focusing in detail on his one-block residential complexes built in Marseilles and Berlin. The projects in the field of collective housing construction in the Eastern bloc are also traced, with special attention paid to the processes in the USSR, which dictate the architectural tendencies in the other socialist countries as well. In this context, the barracks and Stalin houses from the Stalinist period, replaced by the so-called Khrushchevs and Brezhnevs houses, are considered. The article also focuses on collective housing in the United States, developed as a result of Harry Truman's social program. In its second part, the text put an accent on the changes in architecture in the 1970s and the emergence and development of postmodern architecture. Its conceptual preconditions are analyzed, as well as its various stylistic tendencies.

Keywords: Corbusier, One-block residential complexes, postmodern architecture, International architectural style

Към публикацията »

Архитектурата на колективното жилищно строителство след Втората световна война: концептуални предпоставки и тенденции на развитие. Част 1

Резюме: Текстът е посветен на концепциите и тенденциите на развитие на модерната архитектура след Втората световна война. В първата си част той анализира теоретичните и практически трудове на Корбюзие, като се спира подробно върху неговите Едноблокови жилищни комплекси, изградени в Марсилия и Берлин. Проследени са също така проектите в областта на колективното жилищно строителство в Източния блок, като специално внимание е обърнато на процесите в СССР, които диктуват архитектурните тенденции и в другите социалистически страни. В този контекст са разгледани бараките и сталинките от сталинския период, заменени от така наречените хрушчовки и брежневки. Статията акцентира и върху колективното жилищно строителство в САЩ, разгърнато в резултат на социалната програма на Хари Труман. Във втората си част текстът се фокусира върху промените в архитектурата през 70-те години на ХХ в. и възникването и развитието на постмодерната архитектура. Анализирани са нейните концептуални предпоставки, както и различните ѝ стилови тенденции.
Ключови думи: Корбюзие, Едноблокови жилищни комплекси, постмодерна архитектура, Международен архитектурен стил

Към публикацията »

Psychological and Philosophical Aspects of the Topic of Consumption in the Works of Herbert Marcuse and Erich Fromm. Contemporary Resonance. Part 1

The article analyzes the topic of consumption in the critical theories of Herbert Marcuse and Erich Fromm. In its first part, it examines Marcuse's conception of a repressive society and the place and function of consumption in it. The text emphasizes Marcuse's thesis about the dominance of the principle of productivity in repressive civilization, about the possibilities for its abolition and the creation of a non-repressive order that will weaken the compulsions of the urge to consume. The second part of the article deals with the problem of consumption in the perspective of Erich Fromm's views on freedom, love, and the two orientations of existence – to have or to be. The psychological, existential, and ecological consequences of the dominance of the possessive attitude and its most widespread modern mode – consumption are traced. The presented analyzes allow the formulation of the thesis about consumption as an escape of freedom, a form of passivity, and denial of the opportunities for non-pathological development of both the individual and society. The third paragraph of the study is based on the finding of the consumptive nature of modern Western societies and attempts to assess the theoretical potential of Marcuse's and Fromm's reflections on consumption in terms of the present.
Keywords: consumption, repressive society, principle of productivity, productiveness, spontaneous activity

Към публикацията »

Психологически и философски аспекти на темата за потреблението в трудовете на Херберт Маркузе и Ерих Фром. Съвременни проекции. Част 1

Резюме: Статията анализира темата за потреблението в критическите теории на Херберт Маркузе и Ерих Фром. В първата си част тя разглежда концепцията на Маркузе за репресивното общество и мястото и функцията на потреблението в него. Текстът акцентира върху тезите на Маркузе за доминацията на принципа на производителността в репресивната цивилизация, за възможностите за премахването му и за създаването на един нерепресивен ред, който ще обезсили принудите на подтика към консумация. Втората част на статията тематизира проблема за потреблението в перспективата на възгледите на Ерох Фром за свободата, любовта и двете битийни ориентации – да имаш или да бъдеш. Проследяват се психологическите, екзистенциални и екологически следствия от господството на притежателната нагласа и нейния най-разпространен съвременен модус – потреблението. С оглед на направените анализи в статията се формулира тезата за потреблението като екзистенциален отказ от свобода, форма на пасивност и отрицание на възможностите за непатологично развитие както на личността, така и на обществото. Третият параграф на изследването изхожда от констатацията за консумативния характер на съвременните западни общества и прави опит за оценка на теоретичния потенциал на рефлексиите на Маркузе и Фром върху потреблението от гледна точка на настоящето.
Ключови думи: потребление, консумативно общество, притежателна нагласа, репресивно общество

Към публикацията »

50 Years after Karl Jaspers

Karl Jaspers (1883-1969) is a German psychiatrist, psychologist and philosopher. He is considered as one of the main representatives on the existentialist school, particularly of its religious version. The philosophy of Jaspers is idiosyncratic. Jaspers himself does not have a philosophical diploma; his philosophical knowledge and works are based on his efforts in the field of philosophy. In 2019, we celebrated 50 years since the death of this great European thinker. Jaspersian philosophy is oriented mostly towards the life and the fate of the particular, the individual man – towards the realization and the achievement of his true and authentic self. Jaspers introduced the notion of “boundary situations” to designate the extreme experiences in the life of man, which turn his world upside down, but, on the other hand, they provide the possibilities for self-realization and authenticity. One can overcome boundary situations only temporarily. That is why it is worth exploring the role of creativity in the dynamics of these boundary situations.
Ключови думи: Карл Ясперс, биография, годишнина от смъртта, гранични ситуации, креативност.
Keywords: Karl Jaspers, biography, death anniversary, boundary situations, creativity.

Към публикацията »

50 години след Карл Ясперс

Карл Ясперс (1883-1969) е немски психиатър, психолог и философ. Той се счита за един от основните представители на школата на екзистенциализма, в частност на неговия религиозен вариант. Философията на Ясперс е идиосинкразна. Самият Ясперс няма диплома за философ; неговите философски знания и разработки са плод на собствените му усилия в областта. През 2019 година се празнуваха 50 години от смъртта на този голям европейски мислител. Философията на Ясперс е ориентирана най-вече към живота и съдбата на отделния човек – към реализиране на неговите скрити способности и постигането на неговия истински и автентичен Аз. Ясперс въвежда понятието „гранични ситуации“, с което означава крайните преживявания в живота на човек, които обръщат неговия свят наопаки, но пък, от друга страна, предоставят възможността за себереализация и автентичност. Граничните ситуации могат да бъдат преборени само временно. Временното излизане от граничните ситуации представлява креативно постижение. Именно затова си струва, да се изследва ролята на креативността в динамиката на тези гранични ситуации.
Ключови думи: Карл Ясперс, биография, годишнина от смъртта, гранични ситуации, креативност

Към публикацията »

Размисли върху чумата

Превод на български език на краткия текст на Джорджо Агамбен "Размисли върху чумата", публикуван в разгара на кризата с COVID-19, на 27/о3/2020 в рубриката на философа, на сайта на издателство www.quodlibet.it

Към публикацията »

EAST-WEST – BEYOND THE POLITICAL BOUNDARIES AND THE HUMAN RIGHTS

The figure of the refugee is such a figure which shows how crossing the boundaries (East – West) puts under question the functioning political order. Leaving the boundaries of his own country and acquiring the refugee statute the human being begins his new life beyond the political (because he is not actually any more citizen of his country). Crossing the borders puts under question the established in the frameworks of the nation–states political order. The refugee questions many concepts, which organize the political order of the nation states such as citizen, human rights, citizen rights, sovereignty, nationality. The principle of inclusion through exclusion in the political sphere is an actual principle of functioning of the biopolitical order.
Keywords: refugee, Agamben, citizen rights, sovereignty, nationality

Към публикацията »

ИЗТОК-ЗАПАД – ОТВЪД ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ГРАНИЦИ И ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА

Фигурата на бежанеца е такава фигура, която показва как преминаването на граници (изток-запад) провокира установения политически ред. Преминавайки границите на своята собствена страна и кандидатствайки за статус на бежанец в друга, концепцията за гражданин, граждански права, човешки права, националност, суверенност, които организират политическия ред на националните държави, всъщност са сериозно провокирани. Принципът на включване чрез изключване в политическата сфера е принципът на функциониране на биополитическия ред всъщност.
Keywords: бежанец, граждански права, човешки права, националност, суверенност

Към публикацията »

A Century without Max Weber – the Legacy he Left

100 years after the death of Maximilian Кarl Emil Weber, the heritage of the lawyer, sociologist, philosopher, and economist Max Weber remains relevant to date. Moreover, Weber's work continues to provoke debate and controversy, to gain supporters and opponents, to provide answers and to raise more and more questions. Weber himself could hardly have assumed how great his influence would be in the field of sociology and how little, unfortunately, in the speciality that had always attracted his attention - economics. А century is not enough to realize and describe Weber`s theories, his life path, and the influence he has had on so many scientific disciplines. A century is not enough, but it is not necessary, because Weber's legacies and work will never be fully completed.
Keywords: Max Weber, sociology, economics, philosophy, ethics, capitalism, Spanish flu

Към публикацията »

Един век без Макс Вебер - какви завети ни остави

100 години след смъртта на Максимилиан Карл Емил Вебер, наследството на юриста, социолога, философа и икономиста Макс Вебер остава актуално и към днешна дата. Нещо повече, трудовете на Вебер продължават да предизвикват дискусии и спорове, да печелят привърженици и противници, да дават отговори и да поставят все повече въпроси. Едва ли самият Вебер би могъл да предположи колко голямо ще бъде влиянието му в областта на социологията и колко малко, за съжаление, в специалността, която винаги е привличала вниманието му - икономиката. Един век не стига, за да бъде осъзнат и описан Вебер, неговият житейски път и влиянието, което е оказал върху толкова много научни дисциплини. Един век не стига, но не е и необходимо, тъй като заветите на Вебер никога няма да бъдат напълно завършени, също както и трудовете му.
Ключови думи: Макс Вебер, капитализъм, социология, икономика, протестантска етика

Към публикацията »

Януш Корчак като масон

Статията анализира връзката на Януш Корчак с масонството. В нея педагогическите трудове на Корчак се разглеждат в контекста на масонските ритуали и възгледи. Представеното изследване прокарва хипотезата, че голяма част от идеите на Корчак могат да бъдат разбрани при проследяване на генеалогията им спрямо идеите на масонските и езотерични организации, с които Корчак е свързан, по-специално - френското масонство и теософията.
Ключови думи: Януш Корчак, масонство, педагогика, образователни дейности

Към публикацията »

Janusz Korczak as a Freemason

In this article, we will discuss Janusz Korczak's relationship with Freemasonry and various ideas in his work that were inspired by them. According to our research, Korczak's ideas can be understood only by compare them with the ideas of the masonic and esoteric organizations to which Korczak was associated to, specifically the ideas of French freemasonry and Theosophy.
Keywords: Janusz Korczak, freemasonry, pedagogy, educational activities

Към публикацията »

The French debate for philosophical education: relevance to the Bulgarian situation

The text follows the development of the French debate, centered on some problems of philosophical education in high school, which relate to its content and the way it is taught. At the same time, the article tries to relate the mentioned problems to the Bulgarian situation, referring to the education in philosophy in the first high school stage of compulsory education for the Bulgarian students. Two basic perceptions of teaching are considered: teaching as making philosophy and teaching as transferring knowledge. By relaying on the Bulgarian Educational Standards for Philosophy and on personal experience, it is shown that the first teaching model is currently not applicable in Bulgaria. By using the text of the French debate as a base and secondary sources, it is suggested that the "Bulgarian debate" will be resolved if a combination of practice and theory with respect to philosophy is achieved in the National Educational Standards. The method of analysis is mainly used.
Keywords: education in philosophy, doing philosophy, disciplines, Bulgarian situation, French debate.

Към публикацията »

Френският дебат за философско образование: актуалност спрямо българската ситуация

Текстът разглежда развитието на френския дебат, съсредоточен около проблеми на образованието по философия в гимназията, които се отнасят до неговото съдържание и то начина на преподаване. Заедно с това, статията опитва да отнесе посочените проблеми към българската ситуация, що се отнася до образованието по философия в първи гимназиален етап на обучение, задължителен за българските ученици. Разгледани са две основни схващания за преподаването: като философстване и като предаване на знания. Чрез оповаване на Държавните образователни стандарти за обучението по философия и на опит, се показва, че първият модел на преподаване е неприложим към момента за България. Стъпвайки на текста на френския дебат и на вторични източници, се изказва предположението, че „българският дебат” ще се разреши, ако в Държавните образователни стандарти се постигне съчетаване на практика и теория, що се отнася до философията. Изпозван е основно методът на анализ.
Ключови думи: образование по философия, философстване, дисциплини, българска ситуация, френски дебат.

Към публикацията »

ОТНОШЕНИЕТО ФИЛОСОФИЯ – ИЗКУСТВО ВЪВ ФИЛОСОФСКАТА СИСТЕМА НА ШЕЛИНГ

The main moment of coincidence between philosophy and art is the interpenetration of science, the good and the beautiful in an absolute simultaneity of the peculiarity in Schelling's philosophical system. Philosophy encompasses everything in its totality, and by the principle of construction is an eternal and faithful image of the universe. Art as a doctrine is formed in philosophy through contemplation. The latter is a main creative principle and receives the image of the immediate eternal.
Through the principle of construction, philosophy produces in art to the extent of determining its place in the universe, and by contemplating it, attains the highest – the identity of philosophy and the doctrine of art. This seemingly cyclical process represents two different paths of knowledge – one by constructing in the ideal, subjective sphere and the other by contemplation in the real, objective realm. The sublime moment of fusion is the idea of the divine where god and the universe appear as the same expression of the whole.
The construction and reconstruction are the immanent and transcendental path of reflection, by which we can define the logical construct of art, accepting pure thought as an ideal principle and pure Being as a real principle.
The theorizing of art in the history of Western philosophy was not an easy task, given Plato's severe condemnation of poets and painters in the Ideal State, but the artist's thought and the becoming of its works are ideal definitions of the universe.
Apart from mythology, the antiquity could be determined by the principle of sculpture, because as a kind of art, it is the work of an artist, a consummate and master where the philosopher has to produce and reflect, and by himself, to raise this ideal essence in itself – in this particular moment of logical construction. Thus, the sculpture becomes an ideal definition of philosophy. Not just the order and symmetry, but its place in the universe.
To achieve the theoretical foundation of art, philosophy must gradually build its essential moments in the act of creation for itself – to raise it in the identical image to itself as a real truth of the universe.

Keywords: Schelling, philosophy of art, German classical philosophy, aesthetics, philosophy, art

Към публикацията »

THE ANALOGY OF PHILOSOPHY AND ART IN SCHELLING'S PHILOSOPHICAL SYSTEM

The main moment of coincidence between philosophy and art is the interpenetration of science, the good and the beautiful in an absolute simultaneity of the peculiarity in Schelling's philosophical system. Philosophy encompasses everything in its totality, and by the principle of construction is an eternal and faithful image of the universe. Art as a doctrine is formed in philosophy through contemplation. The latter is a main creative principle and receives the image of the immediate eternal.
Through the principle of construction, philosophy produces in art to the extent of determining its place in the universe, and by contemplating it, attains the highest – the identity of philosophy and the doctrine of art. This seemingly cyclical process represents two different paths of knowledge – one by constructing in the ideal, subjective sphere and the other by contemplation in the real, objective realm. The sublime moment of fusion is the idea of the divine where god and the universe appear as the same expression of the whole.
The construction and reconstruction are the immanent and transcendental path of reflection, by which we can define the logical construct of art, accepting pure thought as an ideal principle and pure Being as a real principle.
The theorizing of art in the history of Western philosophy was not an easy task, given Plato's severe condemnation of poets and painters in the Ideal State, but the artist's thought and the becoming of its works are ideal definitions of the universe.
Apart from mythology, the antiquity could be determined by the principle of sculpture, because as a kind of art, it is the work of an artist, a consummate and master where the philosopher has to produce and reflect, and by himself, to raise this ideal essence in itself – in this particular moment of logical construction. Thus, the sculpture becomes an ideal definition of philosophy. Not just the order and symmetry, but its place in the universe.
To achieve the theoretical foundation of art, philosophy must gradually build its essential moments in the act of creation for itself – to raise it in the identical image to itself as a real truth of the universe.

Keywords: Schelling, philosophy of art, German classical philosophy, aesthetics, philosophy, art

Към публикацията »

Durkheim and Durkemanism: a Society sui Generis and the Erasure of Nature

The subject of the study is the evolution of Durkheim’s views on society, the further development of his ideas on the part of his eminent followers (Mauss and Halbwchs) as well as the reception of Durkheim’s ideas on the part of sociologists and anthropologists beyond the narrow circle of his disciples. The focus of the analysis is the problem of the relationship between society and nature. The contradictions in Durkheim’s ideas of society and the failure of his attempt to combine biologism („the strife for existence“) and moralism are discussed. Durkheim finds a solution in the separation of society from nature and its description as a reality sui generis. „Social facts“ are declared to be creations of „collective conscience“; material things, in their social being are transformed into a purely passive element (substrate). Human „masses“ become a kind of „substrate“ as well. Durkheim’s disciples keep this conceptual frame, whereas other Durkheim adherents change it substantially in various directions. In the whole Durkheim tradition, however, (sociology and anthropology) society has been interpreted as entirely separated from nature –in biological and telluric aspect. So, Durkheimian, and mainstream sociology altogether, turn out to be theoretically unprepared for the arising ecological problems and face the attacks of reductionist „biosociology“ of the last several decades. So contemporary development brings us back to the Durkheim’s initial dilemma about the relationship between the natural and the social.
Keywords: Durkheim, Mauss, Halbwachs, Malinowski, Radcliff-Brown, Levi-Strauss, sociology, anthropology, society, nature, biological

Към публикацията »

Дюркем и дюркемианството: общество sui generis и заличаване на природата

Студията има за свой предмет еволюцията на възгледите на Дюркем за обществото, по-нататъшното развитието на идеите му от видни негови ученици (Мос и Халбвакс), както и рецепцията на дюркемианските идеи от социолози и антрополози извън тесния кръг на неговите ученици. Във фокуса на вниманието е проблемът за отношението между общество и природа. Анализирани са противоречията в концепцията на Дюркем за обществото и провала на опита му да съчетае биологизма („борбата за съществуване“) и морализма. Разрешението е намерено в откъсването на обществото от природата и представянето му като реалност sui generis. „Социалните факти“ се обявяват за творения на „колективното съзнание“; материалните неща, в тяхното социално битие, се превръщат в чисто пасивен елемент (субстрат). Човешките „маси“ също стават един вид „субстрат“. Учениците на Дюркем запазват тази концептуална рамка, докато други дюркемианци съществено я променят в различни посоки. В цялата дюркемианска традиция обаче (социология и антропология) обществото се интерпретира като напълно отделено от природата – в биологичен и телуричен аспект. Така дюркемианската, а заедно с нея и цялата мейнстрийм социология се оказва теоретично неподготвена за назрелите екологични проблеми и за атаките на редукционистката „биосоциология“ от последните няколко десетилетия. Така съвременното развитие ни връща към първоначалната дилема на Дюркем за отношението между природно и социално.
Ключови думи: Дюркем, Мос, Халбвакс, Малиновски, Радклиф-Браун, Леви-Строс, социология, антропология, общество, природа, биологично

Към публикацията »

Nietzsche’s “Will”: А Necessary Illusion. Part I

Casting a panoramic glance at the work of Friedrich Nietzsche, we cannot but agree that jolting of viewpoints taken for granted by his contemporaries remains an unwavering motif in the German philosopher’s thinking. His destabilizing ethos, however, is not an end in itself - it only clears the way for a transformation of values to take place. An interesting question that arises with regards to this reassessment is to what extent it manages to meet the requirements of its creator and whether it succeeds in avoiding those same delusions it tries to be a remedy of. In an attempt to account for some of the tension points in this transition to the values of the future, this article will trace it, focusing on the concept of will.

Към публикацията »

“Волята” при Ницше – една необходима илюзия. Част І

Хвърляйки панорамен поглед над творчеството на Фридрих Ницше, няма как да не се съгласим, че един от неизменните мотиви на мисленето му се изразява в разколебаване на положения, приемани за даденост от съвременниците му. Този дестабилизиращ патос обаче не е самоцелен – той само разчиства пътя пред трансформацията на стойности от всякакво естество. Интересен е въпросът доколко тази преоценка успява да отговори на условията на създателя си и дали не изпада в същите заблуди, от които се опитва да избяга. В опит да си даде сметка за някои пунктове на напрежение във въпросната преоценка, статията ще проследи описания от немския философ преход към ценностите на бъдещето във фокуса на понятието за воля.

Към публикацията »

Leaders and Leadership: Factors That Influence Leaderships - Part I

The phenomenon of leadership has been observed and researched for roughly 100 years and various scholars have tried to explain its development as well as examine the tools that enable its advancement. This article provides a comprehensive overview and explanation of the leading approaches to leadership research today and covers the Personality Researches and the Trait Approach to Leadership, the Behavioral Approach and Leadership Development, Blake and Mouton’s Managerial Grid, the Situational Approach in Exploring Leadership, Reddin’s Four Style Model, Fiedler’s LPC Situational Dependence Model, Formative Leadership – Leadership’s Full Range Model.

Към публикацията »

Leaders and Leadership: Factors That Influence Leaderships - Part I

The phenomenon of leadership has been observed and researched for roughly 100 years and various scholars have tried to explain its development as well as examine the tools that enable its advancement. This article provides a comprehensive overview and explanation of the leading approaches to leadership research today and covers the Personality Researches and the Trait Approach to Leadership, the Behavioral Approach and Leadership Development, Blake and Mouton’s Managerial Grid, the Situational Approach in Exploring Leadership, Reddin’s Four Style Model, Fiedler’s LPC Situational Dependence Model, Formative Leadership – Leadership’s Full Range Model.

Към публикацията »

Laclau, Ranciere and Power’s Populism - Part I

The study analyzes Ernesto Laclau’s discursive theory of populism as a social ontology, revealing its methodological limitations and inability to unveil the power practices of populism. Particularly important to this approach are the parallels with Jacques Ranciere.

Към публикацията »

Лаклау, Рансиер и властовият популизъм - Част I

Изследването анализира дискурсивната теория на популизма на Ернесто Лаклау в качеството й на социална онтология, разкривайки нейната методологическа ограниченост и неспособност да изобличи властовите практики на популизма. Особено важни за този подход са паралелите с Жак Рансиер.

Към публикацията »

Constituting the Field of Art and Models for Constructing the History of Art in Bulgaria After the Period of State Socialism

The article examines the retroactive construction of the history of art in Bulgaria as “contemporary art”, which began after the period of state socialism. The basic constructs by which Bulgarian researchers in the field of theory and history of art carry out this endeavor are outlined.

Към публикацията »

Конституиране на полето на изкуството и модели за конструиране на историята на изкуството в България след периода на държавния социализъм

Статията изследва започналото след периода на държавния социализъм ретроактивно конструиране на историята на изкуството в България като “съвременно изкуство”. Очертани са базисните конструкти, чрез които българските изследователи в областта на теория и история на изкуството осъществяват това начинание.

Към публикацията »

Corporate Interests and Lobbying Policies behind the Climate Crisis

The climate crisis is increasingly becoming the subject of various speculations, which does not contribute to solving the problems of environmental erosion. The article looks at the corporate interests and lobbying practice behind the curtain of the Framework Convention on Climate Change and the Green Deal of Europe.

Към публикацията »

Корпоративни интереси и лобистки политики зад климатичната криза

Климатичната криза все по-често се превръща в предмет на различни спекулации, което не допринася за разрешаване на проблемите с ерозията на околната среда. Статията разглежда корпоративните интереси и лобистките практики, стоящи “зад завесата” на Рамковата конвенция за изменението на климата и “Зелената сделка” на Европа.

Към публикацията »

From Integral Ecology to Ecological Sin: Pope Francis’ Social Doctrine from “Laudato si’” (2015) to the Synod for the Amazon (2019)

The article examines the care of the earth and the appeals to all humanity to be aware of the gravity of the environmental crisis as an essential element in Pope Francis’ mission since the beginning of his pontificate. The ecological teaching of Francis, part of his social teaching, is analyzed here in two respects. First, it seeks to answer the question of how Pope Bergolio’s way of thinking came about, what were the great intellectual influences he received. The connection of his teaching to both the spiritual tradition of the Jesuit Order and the South American tradition in theology is traced. Second, the recent Synod of the Amazon, held in Rome, and the documents published by the Fathers who participated in it are reported as an example of the echo of the teaching of Laudato si’ has found in the Catholic Church.

Keywords: integral ecology, Catholic social teaching, Laudato si’, Synod for the Amazonia, theology of the people, ecological sin.

Към публикацията »

От интегрална екология към екологичен грях: социалното учение на папа Франциск от “Laudato si’” (2015) до Синода за Амазония (2019)

Статията разглежда грижата за земята и призивите към осъзнаване тежестта на екологичната криза като основни елементи в мисията на папа Франциск от началото на понтификата му. Екологичното учение на Франциск, което е част от социалното му учение, се анализира в два аспекта. Първо, търси се отговор на въпроса как се е формирал начинът на мислене на папа Берголио, кои са били големите интелектуални влияния, които е получил. Проследява се връзката на учението му с духовната традиция на Йезуитския орден и с южноамериканската традиция в теологията. Второ, като пример за отзвука, който намира учението, изложено в екоенцикликата “Laudato si’”, се вземат Синодът за Амазония, проведен неотдавна в Рим, и документите, публикувани от Отците, участвали в него.

Към публикацията »

Status of Things and the Theme of Ecology in Marx’s Social-Philosophical Conception - Part I

The paper considers the various modes of things in Marx’s social context: as objects and tools of labour, as means of production, determining the social process, and also as goods-fetishes. In the first mode, things in Marx are entirely subordinate to human will. In the last two, they acquire autonomous strengths and even reign over the humans but that is linked to specific, historically transitional social conditions. Mark’s ideal is of complete domination over things in a future rationally organized society. In this framework, Marx’s view on nature and the option of ecological interpretation of his works is discussed as well. Finally, the question is raised concerning the possibility of alternative categorial scheme of the relationship between nature and society.

Към публикацията »

Статусът на вещите и темата за екологията в социалнофилософската концепция на Карл Маркс - Част I

Статията разглежда различните модуси на вещите в социалния контекст у Маркс – като предмети и оръдия на труда, като средства за производство, детерминиращи социалния процес, и като стоки фетиши. В първия модус вещите у Маркс са изцяло подвластни на човешката воля. В останалите два те придобиват самостоятелна сила и дори господстват над хората, но това е свързано с конкретни, исторически преходни социални условия. Марксовият идеал е пълното покоряване на вещите в едно бъдещо рационално организирано общество. В този контекст се разглежда и Марксовия възглед за природата и възможността за екологична интерпретация на негови текстове. Накрая се поставя въпросът за възможността на алтернативна категориална схема на отношението между природа и общество.

Към публикацията »

Изложба на авторска чаена керамика на фестивала „Aniventure Comic Con” в София

Рецензията представя изложбата от авторски глазури на Васил Харизанов, който успява да пресъздаде автентичната визия на традиционните японски купички за чаена церемония, като едновременно с това им предадва съвременно звучене.

Към публикацията »

Traditional Japanese Aesthetics in Contemporary Ceramics

Тhe research article concerns the creation of decorative ceramic glazes with a specific surface vision and firing temperature range between 980°C - 1050°C. The glazes which are subject of this study have a specific texture, characterized by the assembling of the glaze into segments of different shapes and sizes, resulting in stripping of the lower layer (ceramic body or engobe). The purpose of the study is: (1) To create fragmented glazes using micronized zirconium silicate, which can be applied in the temperature range 980°C - 1050°C, suitable for red baked ceramics and chalk faience; The glazes thus created should have a clear texture and the ability to be tinted in different colors. This is а topic of present interest, as there are no glazes for ceramics with a similar structure developed on the basis of zirconium silicate for red baked ceramics and chalk faience so far. The emphasis is put entirely on decorative glazes, which are a combination of technical parameters and artistic techniques, the totality of which influences their specific look.
Keywords: decorative ceramic glazes, crackle glazes, lichen glazes, variety of raw materials, technological process, glaze production technology, Vassil Harizanov

Към публикацията »

Традиционната японска естетика в съвременната керамика: декоративни разкъсани керамични глазури, базирани на циркониев силикат с температура на изпичане 980°C - 1050°C

Настоящият изследователски материал засяга създаването на декоративни керамични глазури със специфична повърхностна визия и температури на изпичане в интервала 980оС - 1050оС. Глазурите, които са обект на това изследване, имат ясно изразена текстура, характеризираща се със събиране на глазурата в сегменти с различна форма и големина, при което се получава оголване на долния слой (череп или ангоба).
Целта на изследването е: (1) Да се създадат разкъсани глазури чрез използване на микронизиран циркониев силикат, които могат да се използват в температурния диапазон 980оС - 1050оС, подходящи за червено изпичаща се керамика и креден фаянс; (2) Така създадените глазури да притежават ясно изразена текстура и възможност за оцветяване в различни цветове.

Това е една актуална тема, тъй като глазури за керамика с подобна структура, разработени на база циркониев силикат за червено изпичаща се керамика и креден фаянс, до момента няма. Акцентът e поставен изцяло върху декоративните глазури, които представляват комбинацията от технически параметри и художествени похвати, чиято съвкупност влияе върху специфичната им визия.

Ключови думи: декоративни керамични глазури, разкъсани глазури, разнообразие от суровини, технологичен процес, технология за производство на глазура, Васил Харизанов

Към публикацията »

Exposition of Traditional Ceramics for Ikebana at the Days of Eastern Art and Spirituality in Sofia

Review of some of the activities performed within the Days of Eastern Art and Spirituality held in Sofia

Key words: Days of Eastern Art and Spirituality, ikebana, traditional ceramics, Marie Sklodowska-Curie action

Към публикацията »

Рецензия на учебник

Рецензията на учебника „Декоративни керамични глазури - изкуство и технологии“ разглежда неговото предназначение, структура и основните теоретични концепции, представени в него.

Ключови думи: Васил Георгиев Харизанов, керамични глазури, декоративни глазури, художествени глазури, технология на керамиката, силикатни покрития

Към публикацията »

Експозиция на традиционна керамика за икебана в Дните на източното изкуство и духовност в София

Преглед на някои от дейностите, осъществени в рамките на Дните на източното изкуство и духовност, проведени в София

Ключови думи: Дни на източното изкуство и духовност, икебана, традиционна керамика, Програма Мария Склодовска-Кюри

Към публикацията »

In the Wind's Footsteps

Reflections on the philosophy and poetics of haiku based on the book "Traces of the Wind" by Alexandra Ivoilova and Zlatka Timenova

Key words: haiku, poetry, Alexandra Ivoylova, Zlatka Timenova

Към публикацията »

"In a Heartbeat": Detelina Tiholova

Paintings, presented by Detelina Tiholova on the Days of Eastern Spirituality and Culture

Към публикацията »

Contemporary Physics and Eastern Wisdom

Abstract
This article presents some general conclusions, which can be drawn from the achievements of contemporary physics and correspond to the ancient Eastern wisdom.
The concepts of particle-wave duality and of the so called "wave function collapse" are considered. Their potential of creating our reality is especially underlined.

The Einstein-Podolsky-Rosen paradox, the idea of Holographic Universe, and the possible existence of a deeper "sub-quantum" field as a base and source of "everything that is" are discussed.
A conclusion is made that what we know (percept) as a solid, static, deterministic, and constant reality of isolated entities is, according to the contemporary physics, rather a fluid, dynamic, synchronistic and changeable reality of mutually interconnected processes which are constantly interacting and exchanging energy and information.
It is pointed out at the end that a parallel can be drawn between all these ideas and the ancient Eastern wisdom.

Key words: Eastern philosophy, physics, quantum mechanics, Einstein-Podolsky-Rosen (EPR) paradox

Към публикацията »

"Изток" и "Запад": противоречие и допълване

В тази статия "Изтокът" и "Западът" с техните характеристики, особено в областта на мисълта, се разглеждат като двойка взаимосвързани компоненти, които имат определени отношения помежду си. Както източната, така и западната мисъл са разработили различни модели, интерпретиращи възможните отношения между компонентите в една такава двойка. В статията аз представям някои от тези модели: (i) идеите за опозицията като противоречие и противоположност, развита в рамките на западната мисъл, (ii) идеята за допълване, развита в китайската мисъл, (iii) идеята за не- двойствеността на будизма, (iv) идеята за трикомпонентното взаимодействие, представена в учението на санкхя, и (v) идеята за единство, представена в индийската мисъл. Какви възможни следствия в разбирането за диалога задават тези модели и може ли да има истинско взаимно разбиране: това са отворените въпроси, които се поставят в материала.

Ключови думи: диалогът Изток-Запад, противоположности, хармония, недуалност, единство


This research is funded by the European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme through the Marie Sklodowska-Curie Action, grant No 753561.

Към публикацията »

The European "East" and "West" in a Religious Context: Are There Two Europes?

The paper examined the religious context of the „two Europes" (East - West) thesis as regards: a) comparative analysis of the processes and trends in contemporary religiousness; b) legal dimensions of the relations between State and Church ("onthological primacy" of the State) and the problems of the inter-religious dialog.
Comparative analysis of these tendencies indicate certain general similarities. Analyzed are the causes for both the differences and similarities in these processes, and special attention is devoted to the secularization as a continuing process in "both Europes".

Keywords: contemporary religiosity, two Europes, religious "revival", religion and state, secularization trend.

Към публикацията »

Предмодерни междукултурни и междурелигиозни диалози и формиране на сравнителни понятия. Как срещите между европейските мисионери и японците през 16-ти и 17-ти век промениха концептуалния свят (част I)

16-ти и 17-ти век са свидетели на значително засилване на културните срещи, което налага кроскултурни сравнения и формиране на абстрактни категории с цел сравняване на разнородни явления. Въпреки че първоначално подобни сравнения и съпътстващото създаване на категории, които функционираха като tertia comparationis, бяха по-скоро несистематични и имплицитни, те проправиха пътя на съвременната наука, която тогава се намираше в своя формиращ период и се занимаваше главно с класификацията на природните и културните обекти , където „религиозните“ явления играят първостепенна роля по отношение на последните. Освен това, колкото и несистемни да са били кроскултурните сравнения в ранния модерен период, те очевидно са предположили определени културни универсали и са класифицирали нещата въз основа на имплицитни (може би дори несъзнателни) критерии.
Въз основа на примери от японски и европейски източници от 17-ти век, настоящият доклад се опитва да реконструира съответните емични критерии за сравняване и класифициране на социокултурните формации и свързаните с тях явления, които понастоящем обикновено се категоризират като „религия“ или „религиозни“. На теоретично равнище той ангажира проблема за връзката между емичните и етическите категории, които функционират като tertia comparationis. Докладът допълнително разглежда рисковете и ползите от сравнителната история на сравненията в рамките на изучаването на религията, което в идеалния случай може да помогне за преодоляване на имплицитния евроцентризъм, който досега е преследвал повечето генеалогични подходи в нашата дисциплина. Той има за цел да посочи изход от мъртвата точка между културния партикуляризъм и радикалната несъизмеримост от една страна и културния универсализъм и неоправданото обобщение от друга.

Към публикацията »

Свободата може да се постигне с острието на меча, но мирът винаги се пази с върха на четката

В това интервю Зорница Харизанова, секретар на Българския хайку съюз, разговаря със Силви Велев, художник, който работи в традиционния китайски стил, преподава китайски бойни изкуства и е основател на Академията на Небесния дракон, където организира и провежда курсове и семинари по Тай Чи, китайски език, китайска калиграфия и китайска живопис. Силви Велев участва със свои картини в Дните на източното изкуство и духовност в София.

Ключови думи: китайска живопис, Силви Велев, китайска философия

Съвместна публикация на сп. Nota Bene и сп. Хайку свят, бр.5, 2019

Към публикацията »

Liberty Can be Achieved by the Blade of the Sword, but the Peace is Always Kept by the Edge of the Brush

In this interview Zornitsa Harizanova, Secretary of the Bulgarian Haiku Union, talks with Sylvy Velev, an artist who works in the traditional Chinese style, teaches Chinese martial arts, and is the founder of Heavenly Dragon Academy, where he organizes and conducts courses and seminars in Tai Chi, Chinese language, Chinese calligraphy and Chinese painting. Silvy Velev presented his paintings at the Days of Eastern Art and Spirituality in Sofia.

Key words: Chinese painting, Silvy Velev, Chinese philosophy

Joint publication of journals NotaBene and Haiku World, Issue 5, 2019

Към публикацията »

Да се сприятелим с нещата около нас. Уважението към световната душа

Резюме: Обичайно неглижирана причина за настоящата ни екологична ситуация е дълбоко дисфункционалната връзка с нещата около нас, не само с природата, но и с направените от човека неща. Тази дисфункция се дължи на представата за неодушевени, безжизнени, мъртви предмети. Това пост-картезианско схващане изглежда очевидно за повечето хора в днешно време, но всъщност е много необичайно, когато се разглежда в контекста на историята на човешките култури. За разлика от нашето съвременно разбиране за "анимизъм" (че "примитивните" народи проектират собствената си психология върху неодушевения свят, така че той да изглежда одушевен), повечето култури смятат, че светът е проникнат от душата още от самото начало (както в платоническата anima mundi). Отдавайки дължимото на философската дълбочина на идеята за световната душа - или света на ци-енергиите в китайската традиция - биваме насърчени да се сприятелим с нещата около нас и да се отнасяме към световната душа (и тялото на земята) с по-голямо уважение.

Към публикацията »

Befriending the Things around Us. Respecting the Soul of the World

Abstract: A generally unnoticed factor behind our current environmental predicament is a deeply dysfunctional relationship with the things around us, not just things of nature but also human-made things. Behind this dysfunction is an idea of things as inanimate, lifeless, dead. This post-Cartesian notion seems obvious to most people nowadays, but is in fact highly unusual when seen in the context of the history of human cultures. By contrast with our modern notion of ‘animism’ (‘primitive’ peoples project their own psychology onto the inanimate world so that it appears animated), most cultures think that the world is pervaded by soul from the start (as in the Platonic anima mundi). An appreciation of the philosophical depth of the idea of the world soul—or a world of qi energies in the Chinese tradition—encourages us to befriend the things around us and treat the soul of the world (and the body of the earth) with greater respect.

Key words: comparative philosophy, Chinese philosophy

Към публикацията »

„На един дъх“: Детелина Тихолова

Картини, представени от Детелина Тихолова на Дните на Източната духовност и култура

Към публикацията »

The Way of Taneda Santoka

This essay is just a glimpse into the Dao of Santoka, who being confident of the purposelessness of existence and even more so despaired of his personal guilt and uselessness, is trying to bridge the gap until death reaches out for him by composing haiku.So the words, the meaningя, the sounds are being twiddled and tinkered until they start sparkling brightly, which resulted in his unique haiku style.
Eventually and without aiming it, Santoka entered gloriously the pantheon of haiku masters and became one of the most read 20th century poets.
Joint publication of journals NotaBene and Haiku World, Issue 5, 2019

Към публикацията »

Хайку

Призьори от Единадесетия национален конкурс за хайку на свободна тема

Към публикацията »

По следите на вятъра

Размисли върху философията и поетиката на хайку въз основа на книгата „Следи от вятър“ с автори Александра Ивойлова и Златка Тименова

Към публикацията »

Haiku: to enter the fullness of here-and-now

The paper presents one of the peculiarities of the Eastern worldview, which is expressed in haiku, namely the combination of a sense of fullness of the moment and its transitivity. We will look for the roots of this vision in the philosophy of Daoism, and in particular in the understanding of the achievement of the pivot of dao or the spring of emptiness at the core of every process from where any transformations are possible.

This research is funded by the European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme through the Marie Sklodowska-Curie Action, grant No 753561.

Joint publication with “Haiku World”, Issue 5, 2019

Към публикацията »

Хайку: да влезеш в пълнотата на мига

В доклада се представя една от особеностите на Източното светоусещане, намерило израз в хайку, а именно съчетанието от усещане за пълнота на мига и преходност. Корените на това усещане ще бъдат потърсени във философията на даоизма и по-специално в разбирането за постигане на оста на дао или извора на пустотата в сърцевината на всеки процес, откъдето са възможни всякакви превръщания.

This research is funded by the European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme through the Marie Sklodowska-Curie Action, grant No 753561.

Съвместна публикация с "Хайку свят" , бр. 5, 2019

Към публикацията »

Пътят на Танеда Сантока

Това есе е един поглед към Даото на Сантока, който, уверен в безцелността на съществуването и отчаян от личната си вина и безполезност, се опитва да преодолее пропастта, докато смъртта не го настигне, като създава хайку.
Така думите, смисълът и звуците се преплитат и извайват, докато не започнат да искрят ярко, което води до неговия уникален хайку стил.
В крайна сметка и без да го цели, Сантока влиза славно в пантеона на майсторите на хайку и се превръща в един от най-четените поети на 20 век.

Съвместна публикация на сп. Nota Bene и сп. Хайку свят, бр.5, 2019

Към публикацията »

Хайку в Румъния, от Ориента към Ориента в съзнанието

Нашите контакти с Ориента датират от древни времена: първо с персите, монголо-татарите, тюрките, след това с Китай, Япония и др. Има интересни различни подходи към двете области на Ориента. При татаро-тюрската, въпреки общата история, с изключение на няколко ежедневно употребявани думи, този контакт не оставя следи в литературата. От друга страна, контактът с Япония, свързан с хайку, породи значително нюансиран подход и разбиране, което доведе до нов тип отношение към културата и духовността на японския архипелаг. Нашата преса предоставя информация за Япония от 1841 г. насам. Спорид Б. П. Хасдеу началото на жанра хайку в Румъния може да бъде отнесено към средата на 19 век. Важни стъпки са направени след 1930 г., когато – като се започне с хайку антологиите на Траян Келариу и Ал. Т. Стаматиад – интересът към японската история и духовност започва да нараства, особено след 1989 г., благодарение на достъпа до множество източници на информация. Хайку допринася по своеобразен начин за любовта на хората към Япония и нейната духовност и, от тази гледна точка, към това, което за нас е Ориентът с неговото разнообразие и сложност.

Към публикацията »

Haiku in Romania, from the Orient towards the Orient of the mind

Our contacts with the Orient date back to ancient times, firstly with the Persians, the Mongolians/ the Tartars, the Turks, then with China, Japan and others. There are interesting different approaches to the two areas of the Orient– the Tartar/ Turk: in spite of the common history, with the exception of a few daily used words, this contact produced no traces in literature; the contact with Japan related to haiku gave birth to a significantly nuanced approach and understanding that resulted in a new type of relating to the culture and spirituality of the Japanese archipelago. Our press has provided information about Japan ever since 1841. And also the beginning of the haiku genre in Romania could date back to the middle of the 19th century with B.P. Hasdeu. Important steps were made after 1930, when – starting with haiku, with the anthologies of Traian Chelariu, Al.T. Stamatiad – the interest for the Japanese history and spirituality kept growing and especially after 1989, thanks to the access to numerous information sources this change gained the implications that the ones who are interested are willing to give. Finally, haiku has contributed in its own way to making people fond of Japan and its spirituality and, starting from this point, towards what the Orient is to us, with its diversity and complexity.

Към публикацията »

The development of haiku in Germany in the 20th century until today

Based on the awakening interest in Eastern culture after the Paris World's Fair in 1896, begins in Germany the perception of haiku as a special and separate literary genre. Despite the cultural and language barriers and even more the political developments of the two world wars, haiku remains in the focus of a small but very interested literary public. This publicity expanded in the sixties and seventies through the spread of Far Eastern ZEN thoughts into the spiritual practice of Western cultures also in Germany. As a result, in the '80s and' 90s haiku associations emerged across the continents. Also the German haiku society, which was established 1988. Since the late 1990s, haiku outside of Japan has been influenced mainly by the globalization of Internet communication. In consequence the exchange of haiku across language barriers and cultures has given the haiku a new dynamic and meaning.

Key words: haiku, German haiku, zen

Към публикацията »

Развитието на хайку в Германия от началото на 20 век до днес

Въз основа на пробуждащия се интерес към Източната култура след световния панаир в Париж през 1896 г., в Германия започва възприемането на хайку като специален и отделен литературен жанр. Въпреки културните и езикови бариери, и още повече политическото развитие по време на двете световни войни, хайку остава във фокуса на една малка, но много интересна литературна публика. Тази публичност се разширява през 60-те и 70-те години чрез разпространението на Далекоизточната мисъл и специално на дзен, във връзка с духовните практики в западните култури, включително и в Германия. В резултат на това през 80-те и 90-те години в цяла Европа се появяват хайку сдружения. През 1988 г. се създава и Германското хайку дружество. От края на 90-те години хайку поезията извън Япония е силно повлияна от глобализацията на интернет комуникациите. Обменът на хайку през езиковите бариери и култури придава на този жанр нова динамика и смисъл.

Към публикацията »

Renku, Haiku, and Buddhism

It is commonly known that the one-breath poetic form of haiku evolved from the starting verse of Japanese renga—the linked verse form that is widely referred to today as renku. Not commonly known is that renku was shaped over time by Japanese poet-priests to become ultimately a Buddhist ritual designed to lead its participants on an imagined tour of the Mandala of All Creation with the sole purpose of helping them to realize the transience of the universe, thereby taking a major step toward enlightenment. This paper traces the development of renku and haiku to the present day to show how twenty-first century haiku poets stand at a crossroads: they can either continue Masaoka Shiki’s trajectory of de-spiritualizing haiku, or they can cultivate a more traditional spiritual understanding of haiku’s art and deep purpose.

Key words: renku, haiku, Buddhism

This essay first appeared in David G. Lanoue, My Journal with Haiku Sprinkled in (HaikuGuy.com, 2019).
Joint publication of journals NotaBene and Haiku World, Issue 5, 2019

Към публикацията »

Ренку, хайку и будизъм

Много хора знаят, че хайку произхожда от японските свързани стихове (renga), но повечето хора не осъзнават, че ренга е будистки ритуал по време на средновековието. В правилата и структурата на ренга са вградени духовни идеи. Въпреки че Шики се е опитал да отдели началния стих на ренга и да му придаде светски характер, будистките идеи за осъзнаване на преходността и постигане на просветление продължават да съществуват в добре направеното хайку. Този доклад проследява историята на будизма в ренга и хайку и предлага извода, че поетите днес не трябва да губят връзка с духовното измерение на хайку.
This essay first appeared in David G. Lanoue, My Journal with Haiku Sprinkled in (HaikuGuy.com, 2019).
Съвместна публикация на сп. Nota Bene и сп. Хайку свят, бр.5, 2019

Към публикацията »

Типологическото родство на хайку с коаните в дзенбудистката философия

Този текст анализира както формалното, така и съдържателното сходство между хайку, като един от поджанровете на вака, от една страна, и коаните, от друга. Възможността за подобно типологизиране се базира на будистките основи на старояпонската естетика. Това е един специфичен светоглед, синтезиращ представите за ефимерната красота на преходността, на недоизречената фраза и подстъпите към битийната пълнота, които се откриват във внезапното просветление (озарението на мига).

Към публикацията »

The Relationship between Haiku and Koans in Zen-buddhist Philosophy

This text analyzes both the formal and substantive similarity between subgenres of waka poetry - haiku, tanka, renga, on the one hand, and koans, on the other. The possibility of such typological analysis is based on the Buddhist foundations of Old Japanese aesthetics. This is a specific worldview, synthesizing the ideas of the ephemeral beauty of transience, of the unspoken phrase, and the approaches to the fullness of being that are found in the sudden enlightenment (the instantaneous awakening).
Zen-Buddhism and the cultural orientations broadly associated with it, provide an ideal source of alternative creativity. It discloses the impermanence of the hidden meaning in life and the assumption that the universe or some fundamental issues in society could not necessarily be manifested in philosophical theories, but can be embodied in the performance of poetry, allegory, image thinking. It carries out a kind of philosophical criticism - the idea that with the transition from the epistemological to the ontological level, the so called ‘common sense’ may exist in other branches of knowledge and modes of speech. Koans focus on non-standard, non-competitive mind, challenging the legitimacy of their own conceptual schemes. Haiku-language implies the unconditional, irreducible presence of nature which precedes all the artificially fixed meanings. The so called ‘image thinking’, or the ineffable mystery, encompasses the boundless and is opposed to the distortion of any natural discourses. In the process of getting rid of any sort of fixation, the substantive language should be forsaken – the true Master knows how to explore all possible points of view. He inquires into all the perspectives regarding the truth of the Way, equalizing and transcending them at the same time. When uttering Do (Dao) he makes use of the various functional forms of poetic expression. As a kind of incarnation of the Great Ultimate, the speech is born in the empty mind just as the sound occurs in silence, so ‘forgetting the words’ (Zhuangzi) is a precondition of any cognition. Zen-Buddhist accentuation on nonverbal knowledge reveals that the speech does not exhaust the fullness of meaning - on the contrary: a word can be understood through the present Void in every talk (making it meaningful). For Chinese and Japanese thinkers, the emptiness as a basic setting for the discussion of ontological problems has an axiological priority over the mode of presence and availability: the sage returns to the constancy of the absent.

Key words: haiku, koans, Zen-Buddhist philosophy

Към публикацията »

„Да запалиш една свещ от друга”: далекоизточни вдъхновения

Далекоизточната култура е интегрирана и обединена около една сърцевина, която има мистичен характер. Западният подход се характеризира с диференциация и анализ. Затова хайку не винаги се разглежда като неразделна част от култура, в която определен тип духовност играе основна роля. Това изследване се фокусира върху задачата да се проследи рецепцията на философската мисъл от Далечния Изток и в частност на хайку в западния свят. Въпросът се разглежда в контекста на динамичната картина на дълбоките промени, които трансформират самата западна цивилизация през 19, 20 и началото на 21 век.

Към публикацията »

"Lighting one candle with another candle": Far Eastern Inspirations

Far Eastern culture is integrated and united around a core of mystical nature. The Western approach is characterized by differentiation and analysis. Therefore, haiku is not always regarded as an integral part of a culture in which a particular spirituality plays a major role. This study focuses on the task of tracing out the reception of Far Eastern philosophical thought, and in particular haiku, in the Western world. The issue is considered in the context of the dynamic picture of profound changes that alter Western civilization itself during the 19th, 20th and early 21st centuries.

Key words: haiku, Eastern philosophy, comparative philosophy

Към публикацията »

Haiku, pure deictism: Heidegger's experience of language, part 2

In a narrow sense, the article examines one characteristic of haiku – of being a “pure deictism” (R. Barthes). This is done through Heidegger’s conception of language, developed in the essay “From the Dialogue about Language. Between one Japanese and one asking” (1953/54), one of the few places in the work of the philosopher where he himself acknowledges and discloses the special proximity of his late philosophy to Eastern thinking, and only place, to my knowledge, where he talks directly about haiku. The philosophical focus of the article is a basic, substantial aporia: the relation between mysteriousness as the differential quality of the Japanese ‘image of the world’, linguistically formatted, and the extreme closeness to concrete natural intuition/Anschauung (‘This!’) – an aporia maximally contained in the linguistic nature of haiku. – More broadly, the article, a chapter in monographic research, discusses the “eastern” component in Heidegger in general.

Към публикацията »

Haiku, pure deictism: Heidegger's experience of language, part 1

In a narrow sense, the article examines one characteristic of haiku – of being a “pure deictism” (R. Barthes). This is done through Heidegger’s conception of language, developed in the essay “From the Dialogue about Language. Between one Japanese and one asking” (1953/54), one of the few places in the work of the philosopher where he himself acknowledges and discloses the special proximity of his late philosophy to Eastern thinking, and only place, to my knowledge, where he talks directly about haiku. The philosophical focus of the article is a basic, substantial aporia: the relation between mysteriousness as the differential quality of the Japanese ‘image of the world’, linguistically formatted, and the extreme closeness to concrete natural intuition/Anschauung (‘This!’) – an aporia maximally contained in the linguistic nature of haiku. – More broadly, the article, a chapter in monographic research, discusses the “eastern” component in Heidegger in general.

Към публикацията »

Хайку, чистият деиктизъм: опитът на Хайдегер за езика, втора част

В тесен смисъл статията разглежда една характерна черта на хайку – да е „чист деиктизъм” (Р. Барт). Прави го през Хайдегеровото схващане за езика, развито в есето „Из един диалог за езика. Между един японец и един питащ” (1953/54), едно от немногото места в творчеството на философа, където той сам признава и разкрива специалната близост на късната си философия до източното мислене и единственото, доколкото ми е известно, където пряко говори за хайку. Философски фокус на статита е една базисна, субстанциална апория: отношението между тайнствеността като диференциално качество на японския ‘образ на свят’, езиково форматиран, и пределната близост до конкретния природен нáглед/Anschauung („Това!”) – апория, максимално съдържаща се в езиковата природа на хайку. – В по-широк план статията, глава от монографично изследване, дискутира „източния” компонент изобщо у Хайдегер.

Към публикацията »

Хайку, чистият деиктизъм: опитът на Хайдегер за езика, първа част

В тесен смисъл статията разглежда една характерна черта на хайку – да е „чист деиктизъм” (Р. Барт). Прави го през Хайдегеровото схващане за езика, развито в есето „Из един диалог за езика. Между един японец и един питащ” (1953/54), едно от немногото места в творчеството на философа, където той сам признава и разкрива специалната близост на късната си философия до източното мислене и единственото, доколкото ми е известно, където пряко говори за хайку. Философски фокус на статита е една базисна, субстанциална апория: отношението между тайнствеността като диференциално качество на японския ‘образ на свят’, езиково форматиран, и пределната близост до конкретния природен нáглед/Anschauung („Това!”) – апория, максимално съдържаща се в езиковата природа на хайку. – В по-широк план статията, глава от монографично изследване, дискутира „източния” компонент изобщо у Хайдегер.

Към публикацията »

Befriending the Things around Us. Respecting the Soul of the World

A generally unnoticed factor behind our current environmental predicament is a deeply dysfunctional relationship with the things around us, not just things of nature but also human-made things. Behind this dysfunction is an idea of things as inanimate, lifeless, dead. This post-Cartesian notion seems obvious to most people nowadays, but is in fact highly unusual when seen in the context of the history of human cultures. By contrast with our modern notion of ‘animism’ (‘primitive’ peoples project their own psychology onto the inanimate world so that it appears animated), most cultures think that the world is pervaded by soul from the start (as in the Platonic anima mundi). An appreciation of the philosophical depth of the idea of the world soul—or a world of qi energies in the Chinese tradition—encourages us to befriend the things around us and treat the soul of the world (and the body of the earth) with greater respect.

Към публикацията »

Days of Eastern Art and Spirituality

On June 7-9 at the Center for Eastern Languages and Cultures at Sofia University Days of Eastern Arts and Spirituality were held. The event was organized under the project "Perception of Eastern Spirituality in Europe", funded by the Marie Sklodowska-Curie Action, Horizon 2020, European Commission, Grant No. 753561. Organisers were Assoc. Prof. Dr. Antoaneta Nikolova, a Marie Sklodowska-Curie fellow at the Institute of East Asian Studies, University of Leipzig, Germany as well as Departments of "Chinese studies", "Classical East", "Japanese Studies", trans-departmental specialty "South, East and Southeast Asia" at the Centre for Eastern Languages and Cultures, Sofia University “St. Kliment Ohridski” and Haiku Club “Sofia”.
The event was rich and interesting. During the first day, a series of workshops, meditations, demonstrations and performances were held under the title "Art and Meditation". There were a number of exhibitions in the halls and lobbies. The day ended with a concert program.
On the second day, an International Haiku Conference „Haiku: Western Perception of Eastern Spirituality“ was held. The day ended with the results of a free-style haiku contest.
The third day was dedicated to ginko - walking in nature and writing haiku.
In this issue of the e-journal we offer materials from the conference, as well as a touch on some of the artistic performances of the Days of Eastern Art and Spirituality. Some of the materials are a joint publication with the journal “Haiku World”, issue 5 (2019).

Към публикацията »

Дни на Източното изкуство и духовност

На 7-9 юни в Центъра за Източни езици и култури към Софийския университет се състояха Дни на Източното изкуство и духовност.

Събитието бе организирано по проект № 753561 «Възприемане на Източната духовност в Европа», финансиран по Програма Мария Склодовска-Кюри, Хоризонт 2020, Европейска комисия. Организатори бяха доц. д-р Антоанета Николова, Лайпцигски университет, Германия/ Югозападен университет, България, ръководител на проекта, а също така катедри "Китаистика», «Класически Изток», «Японистика», междукатедрена специалност «Южна, Източна и Югоизточна Азия» при Центъра за източни езици и култури, СУ «Св. Кл. Охридски» и Хайку клуб «София»
Събитието бе богато и интересно.То включваше семинари, уъркшопи, сценични изпълнения, както и научна конференция върху хайку.
В този брой Ви предлагаме материали от конференцията, както и докосване до някои от художествените изпълнения на Дните на източното изкуство и духовност. Част от материалите са съвместна публикация със списание „Хайку свят“, брой 5 (2019).

Към публикацията »

Философската херменевтика: между Гадамер и Рикьор. Част 2

Целта на статията е сравнение между работата на Ханс-Георг Гадамер и тази на Пол Рикьор. В първата част са очертани произходите и фонът на техните подходи: фундаментална онтология (Мартин Хайдегер); философска антропология и трансцендентална феноменология (Едмунд Хусерл). Съответните възгледи за естеството на езика са разгледани с фокус върху мотивации. При открояването на два варианта за философска херменевтика, вниманието е върху визията за дискурс на хуманитарните науки. Тук e проследена също комплексна идея на Рикьор за ролята на ‘въображение’-то между ‘текст’ и ‘действие’. На този етап един обобщаващ сегмент подготвя за изследване значимостта на темпоралността. Във втория етап, съпоставянето на аспектите на последната позволява яснота за водещите мотиви у двамата мислители. Заключителната част е обзор върху възможността за критика и предимствата в различни задачи на херменевтиката.
Ключови думи: философска херменевтика, крайност, конфликт на интерпретациите, eзиковост, текстуализация, темпоралност, продуктивно въображение

Към публикацията »

Философската херменевтика: между Гадамер и Рикьор. Част 1

Целта на статията е сравнение между работата на Ханс-Георг Гадамер и тази на Пол Рикьор. В първата част са очертани произходите и фонът на техните подходи: фундаментална онтология (Мартин Хайдегер); философска антропология и трансцендентална феноменология (Едмунд Хусерл). Съответните възгледи за естеството на езика са разгледани с фокус върху мотивации. При открояването на два варианта за философска херменевтика, вниманието е върху визията за дискурс на хуманитарните науки. Тук e проследена също комплексна идея на Рикьор за ролята на ‘въображение’-то между ‘текст’ и ‘действие’. На този етап един обобщаващ сегмент подготвя за изследване значимостта на темпоралността. Във втория етап, съпоставянето на аспектите на последната позволява яснота за водещите мотиви у двамата мислители. Заключителната част е обзор върху възможността за критика и предимствата в различни задачи на херменевтиката.
Ключови думи: философска херменевтика, крайност, конфликт на интерпретациите, eзиковост, текстуализация, темпоралност, продуктивно въображение

Към публикацията »

Онлайн ролевите видеоигри: симулацията и чудният свят на възкресението

През призмата на понятията на Бодрияр „симулация“ и „симулакрум“ текстът анализира един важен културен и социален феномен на съвремеността – развитието, интереса и пристрастяването към онлайн видео-игрите и най-вече към техния подвид – MMORPG (онлайн ролеви видео игри с множество играчи). В него се разглежда проблематичния процес на сливане на действително и виртуално във видеогрите, предизвикано от техния специфичен статут: размиването на границите между реалното време и пространство на играча и виртуалното време-пространство на играта; заимстването на правила, действия и възможности от реалния свят, съчетано с фантастични и приказни герои и ситуации. Проследяват се различни фактори за атрактивността на играта – от една страна все по-усъвършенстващата се компютърна графика, постигната с помощта на дигиталните технологии, и от друга страна, свободата, която играта предоставя в избора на персонаж, роля, пол, раса, външност, поведение. Анализира се виртуалния свят на играта като задоволяващ множеството разнообразни потребности на играча, което всъщност води до потъване в играта, загърбване на актуалния живот и объркване на представите за това какво е позволено и възможно в играта и в реалността. Статията изказва хипотезата, че изключването на човешкото тяло от играта в частност, но и от виртуалната мрежа като цяло е причина за нарушаване на екзистенциално-феноменологичната връзка със света и в този смисъл представлява съществен фактор, обуславящ както изтъняването на социалните връзки в съвременния свят, така и диагностицирането на нови психични разстройства, свързани с интернет пристрастяването.
Ключови думи: интернет зависимост, видеоигри, mmog, виртуален свят, симулация

Към публикацията »

MMORPG – Simulation and the Wondrous World of Resurrection

The paper aims to analyze an important contemporary cultural and social phenomenon – the development of online video games and especially of MMOG (massively multiplayer online game) and MMORPG (massively multiplayer online role-playing game), the increasing interest and addiction to them. The research studies the merging of actuality and virtuality in the cyber games, generated from their specific status: the blurring boundaries between the real space and time of the gamer and the virtual time-space of the game; the borrowing of rules and possibilities from the real world combined with fantastic and fairy creatures and situations. The paper also examines different factors of the MMORPG’s attractiveness: on one side - the perfect computer graphics, achieved by means of the digital technologies and creating stunning virtual worlds and on the other side – the liberty in the choice of character, role, gender, race, appearance and behavior provided by the game. The research analyzes the satisfaction of various gamer’s needs in the accomplished virtual world that drives to sinking in the game, neglecting the actual life and distorted pictures of what is allowed and possible in the game and in the reality. The research expresses the hypothesis that the exclusion of the body from the online games is a serious cause for the disturbance of the human existential-phenomenological relation to the world and in this sense determines as the thinning of the social ties in our times as the diagnostication of new psychological disorders connected with the internet addiction.
Keywords: internet addiction, cyber games, mmog, virtual world, simulation

Към публикацията »

Truth, Misfortune, Love

The article is focused on the existential and metaphysical views of Simone Weil in the context of the unity of her life and works. In that sense some specific Weil's notions and topics are analysed: the "malheur", the friendship and the supernatural love, the relationship master-slave and necessity-freedom. In the perspective of Weil's views the article state the hypothesis that the truth is not a logical construction but has an existntial character and could be achieved in the individual meeting of life and death.
Keywords: Simone Weil, supernatural love, malheur, necessity-freedom

Към публикацията »

Истина, злочестие, любов

Статията е посветена на възгледите на Симон Вейл в контекста на единството на нейното творчество и живот. Текстът определя философско-религиозното мислене на Вейл като екзистенциално-метафизическо и в подобна перспектива анализира специфичните понятия, които тя разработва. Акцентирано е върху темата за злочестието, за свободата и необходимостта, за приятелството и свръхестествената любов. През призмата на възгледите на Вейл се залага хипотезата за екзистенциалния характер на истината, за това, че тя не е логическа конструкция, а е постижима като уникално екзистенциално събитие на границата на живота и смъртта.
Ключови думи: Симон Вейл, злочестие, свръхестествена любов

Към публикацията »

Philosophical Hermeneutics: Between Gadamer and Ricoeur. Part 1

The aim of this paper is a comparison between the work of Hans-Georg Gadamer and that of Paul Ricoeur. The first part delineates the origins and background of their approaches: Heideggerian ontology; philosophical anthropology and Husserlian phenomenology. Тhe respective views on the nature of language are examined with focus on motivations. In outlining two variants of philosophical hermeneutics the attention is on the vision for a discourse of the human sciences. Here is also traced a complex idea (Ricoeur) for thе role of ‘imagination’ in-between ‘text’ and ‘action’. A summary-segment at this stage prepares for the inquiry on the relevance of temporality. In a second part, juxtaposing the aspects of the latter makes possible a clarity for the guiding motifs of the two thinkers. The concluding part is an overview of the option for critique and correspondingly of the advantages of different hermeneutical tasks.

Keywords: philosophical hermeneutics, finitude, conflict of interpretations, linguisticality, textuality, temporality, productive imagination

Към публикацията »

Philosophical Hermeneutics: Between Gadamer and Ricoeur. Part 2

The aim of this paper is a comparison between the work of Hans-Georg Gadamer and that of Paul Ricoeur. The first part delineates the origins and background of their approaches: Heideggerian ontology; philosophical anthropology and Husserlian phenomenology. Тhe respective views on the nature of language are examined with focus on motivations. In outlining two variants of philosophical hermeneutics the attention is on the vision for a discourse of the human sciences. Here is also traced a complex idea (Ricoeur) for thе role of ‘imagination’ in-between ‘text’ and ‘action’. A summary-segment at this stage prepares for the inquiry on the relevance of temporality. In a second part, juxtaposing the aspects of the latter makes possible a clarity for the guiding motifs of the two thinkers. The concluding part is an overview of the option for critique and correspondingly of the advantages of different hermeneutical tasks.

Keywords: philosophical hermeneutics, finitude, conflict of interpretations, linguisticality, textuality, temporality, productive imagination

Към публикацията »

ARCHITECTURAL GAMES AND RESULTS: THE GENESIS OF THE ARCHITECTURE OF THE COLLECTIVE HOUSE. Part 1.

Kalin Koev is born in Sofia in 1952. He took master's degree in Sofia University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy. He was awarded a doctoral degree in 1985 and then he became a lecturer in this University. Since 1990 he lived and worked in Spain. In this period he has held different scientific and engineering positions: for example a researcher in the University of Cantabria and Managing Director of Waters in Cantabria. In 2001 Kalin Koev became Doctor of Science in The University of Cantabria. He has more than 150 publications in different fields of knowledge and a lot of papers presented on symposiums on architecture and engineering. He also has interests in photography and poetry and in 2016 he published a books with photos and poems in Spanish.
The presented paper is a part of a bigger research on the architecture of the collective house from its genesis to nowadays. Here definitions of architecture are given and analysed. The most important stages and figures of this kind of architecture are studied. The article put an accent on Bauhaus school because of its contributions to the architecture of the collective house.
Keywords: Bauhaus, modern architecture, Le Corbusier, Niemeyer

Към публикацията »

EU - Russia Information War, Human Rights and Democracy – Fake news, Fact-checking, Conspiracy Theories and Hate-speech in post-Truth and Illiberal Democracies Age

The aim of the study is to discuss both two sides of the EU – Russian Information War’s discourses and tools/tactics in contemporary democracy and human right standards. The study makes a discourse analysis on the fake news as the EU – Russian information war’s discourse base in the post-truth age in relation to the evolution of democracy, human right, and political communication. The fake news who is constructed on the base of the conspiracy theories as hate-speech examples how to evaluated by contemporary democracy, human right, and communication science standards? The study discusses the specific relationships of Ottoman inherited countries’ mass with fake news and human rights as well. The authenticity of the study is that the first time the information war subject is discussed in relation to the evolution of democracy and human right standards and universal democracy and human right struggle. Also, the first time the study offers a consistent definition of fake news to explain the impact/influence mechanism. The fake news who are the weapons of the information war who are classified as the hate-speech examples have a large academic literature but the aim of the study is to discuss a definition and contemporary impact mechanism of fake news and conspiracy theories in post-truth and illiberal democracies age. The discussion could give a deepest understand on the definition and the impact mechanism of fake news.
Keywords: Information War, Fact-checking, democracy, human right, fake news

Към публикацията »

Информационната война между Европейския съюз и Русия. Човешките права и демокрацията - фалшивите новини, теориите за конспирацията и езикът на омразата в епохата на пост-истината

Целта на изследването е да разгледа информационната война между ЕС и Русия - както по отношение на дискурсите и тактиките на съвременната демокрация, така и спрямо стандартите на човешките права. В подобен контекст статията прави дискурсивен анализ на фалшивите новини относно развитието на демокрацията, човешките права и политическата комуникация. Разглеждат се фалшивите новини, базирани върху конспиративните теории, които водят до език на омразата и се проследява възприемането им през призмата на човешките права и демократичните ценности. Изследването предлага дефиниция за фалшиви новини с оглед на обяснението на тяхното влияние в обществото.
Ключови думи: информационна война, проверка на факти, демокрация, човешки права, фалшиви новини

Към публикацията »

АРХИТЕКТУРНИ ИГРИ И РЕЗУЛТАТИ: РАЖДАНЕТО НА АРХИТЕКТУРАТА НА КОЛЕКТИВНОТО ЖИЛИЩЕ. ЧАСТ 1.

Калин Николов Коев е роден в София през 1952 година. През 1978 година завършва ВИАС (сега УАСГ), през 1985 става доктор на науките в същия университет и до 1990 година е преподавател в него. От 1990 година до сега живее и работи в Испания. В този период заема различни научни и технически длъжности, между които изследовател в университета в Кантабрия и генерален директор по водите в едноименната автономна област. През 2001 година става доктор на науките в споменатия университет. Има над 150 публикации в различни области на знанието, много от които изнесени на конгреси и симпозиуми. През 2016 година публикува на испански език книга с поезия и фотография - Diversiones y reflexiones (Развлечения и размишления).
Настоящият текст е част от по-обширно изследване, посветено на архитектурата на колективното жилище от края на 19. век до наши дни. В началото му е изказано и анализирано определение за архитектурата, като по-нататък са изследвани по-важните етапи от развитието на архитектурата на колективното жилище – от нейната поява до Втората световна война. Специално внимание е отделено на училището Баухаус в Германия заради големия му принос при създаването и развитието на този вид архитектура.
Ключови думи: Баухаус, ВХУТЕМАС, архитектура на колективното жилище, модерна архитектура, Корбюзие, Нимайер

Към публикацията »

Generations and Life Crises

Life crises (de)mobilize biographic, as well as social and cultural resources. They can be a matter of social accomplishment (dismissal from work, retirement, dropping out of university) or existential situations (illness, death, separation with a loved one). Respectively the coping with life crises is a complex process, which presupposes (re)invention of certain social and cultural patterns of the “effective”, “adequate” and “normal” reaction to the change in the health, professional, social, etc. status.
What role does generation/belonging to a generation play in this process of (re)invention? Which developments of the concept of generation in the field of history and sociology could be working for the study of life crises? Which patterns of coping with life crises could be considered as predetermined by the generation?
In attempt to answer these questions, the present paper provides a historical and analytical perspective of “the problem of generations”, taking as a starting point the famous essay of Karl Mannheim and referring to biographical interviews and focus-groups with carers for disabled people. Three main “cuts” of the concept under review are widely discussed: the generation and the life stages, the generation and the transmission of culture, the generation and the social change. The latter are seen as productive paths to understanding/defining of generation as an intersection of biosocial and historical time and respectively as an effective tool for tracing not only the construction of social and cultural identities, but also their transformations and discontinuities.
Keywords: Generation, life crisis, life cycle, transmission of values, social change

Към публикацията »

Поколения и житейски кризи

Жизнените кризи (де)мобилизират различни биографични, социални и културни ресурси. Те могат да са свързани както с оттегляне или несправяне със социални задачи и ангажименти като например уволнение, пенсиониране, изпадане от образователния цикъл, така и с преживяване на гранични, екзистенциални ситуации като тежка болест, смърт, раздяла с близък човек. Съответно тяхното преодоляване е сложно протичащ процес, който предполага (пре)конструиране на определени социални и културни образци на „ефективната“, „адекватна“ и „нормална“ реакция на промяната в здравния, професионалния, социалния и т.н. статус.
Каква е ролята на поколението/поколенческата принадлежност в този процес на преконструиране? Кои теоретични приноси към социологическата и историческата концепция за поколението са релевантни за изследването на житейските кризи? Кои модели на справяне с кризата могат да се разглеждат като предетерминирани от поколението?
В отговор на тези въпроси настоящият текст прави опит да разгърне историческа и аналитична перспектива на „проблема за поколенията“, използвайки като отправна точка известното есе на Карл Манхайм и позовавайки се на биографични интервюта и фокус-групи с грижещи се за хора с увреждания. Разгледани са три продуктивни сечения на понятието за поколение: поколение и жизнен цикъл, поколение и предаване на ценностите и поколение и социална промяна, които предоставят широк набор от възможности за проследяване на различни моменти в изграждането на социалните и културните идентичности, в това число и техните трансформации и дисконтинуитети.
Ключови думи: Поколение, житейска криза, жизнен цикъл, предаване на ценностите, социална промяна

Към публикацията »

Ethical and Aeshetical Discourse of the Kierkegaard's Religious Existentialism

This paper dwells on the philosophical synthesis between the Ethics and Aesthetics in the first work of Søren Kierkegaard –“Enten–Eller” (“Either-Or”). Man’s spiritual transformation (personality) undergoes a three-stage process of growth, which starts from the aesthetic plane and continues to the moral one, where at the end Kierkegaard combines morality with the religious phase of human growth. The synthesis of Ethics and Aesthetics thus comes true by author’s employing of poetical expression of an aesthetic life view through allusions, imagery poetics, and symbolism, whereas the moral aspect of human growth discusses such topics as moral responsibility, critical analysis, and marriage. The Dane employs a language that combines ethics and aesthetics as one. Thus, Ethics and Aesthetics adopt a form-content paradigm, whereby the aesthetic stage of human growth in the work “Either-Or” represents the form, and the moral aspect is presented in the content of the work. The work of the Danish philosopher presents an ample example of the crossroad and intersection of Ethics and Aesthetics as a valid expression of human spiritual growth.

Key words: Ethics, Aesthetics, symbolism, moral responsibility, marriage, ethic-aesthetic synthesis.

Към публикацията »

Етико-естетически дискурс на религиозния екзистенциализъм на Сьорен Киркегор („Или-Или“)

Изследването е посветено на философския синтез между етика и естетика в произведението "Или-или" на Сьорен Киркегор. Духовната трансформация на човека минава през тристадиен процес на развитие, който започва от естетическото, преминавайки в морално състояние, като накрая Киргегор обединява моралната и религиозна фаза на това човешко развитие. Ако естетическото съществуване се осъществява чрез поетически изразни средства като алюзии, символи, поетически образи, то моралният аспект на човешкото развитие е свързан с моралната отговорност, критическия анализ и брака. Киргегор обаче разработва език, който обединява етика и естетика. Така етиката и естетиката придобиват формо-съдържателна парадигма, като естетическият стадий представя формата на "Или-или", а моралният аспект е представен от съдържанието на работата. В подобен план "Или-или" представлява ключов пример на взаимното свързване на етическото и естетическото като израз на човешкото духовно развитие.
Ключови думи: етика, естетика, символизъм, морална отговорност, брак, етикоестетически синтез.

Към публикацията »

East and West in Leipzig-A Preface to this Collection

On Friday, October 26, 2019, Prof. Antoaneta Nikolova convened a one-day workshop on "East-West Dialogue: Religious and Cultural Aspects" as part of her EU Horizon 2020 project "Perception of Eastern Religions in Europe," which she is currently conducting as a visiting scholar at Leipzig University's Institute of East Asian Studies. The papers in this special issue of NotaBene are based on the presentations given and discussions conducted in this fruitful setting.

Към публикацията »

Изток и Запад в Лайпциг: уводни думи към този брой

В увода на професор Кларт, домакин на конференцията "Диалогът Изток-Запад: културологични и религиозни аспекти", проведена в Лайпциг, се прави преглед на основните идеи в материалите, представени в настоящия брой

Към публикацията »

Произходът на конспиративните теории срещу масонството в началото на 21. век

Към края на XX век започва да се развива схващането, че масонският орден е свързан с различните сатанински култове, както и с ордена на просветените мислители, съществували в Бавария в края на 18 век - илюминатите. Освен това, множеството теории на конспирацията поддържат възледите, че илюминатите, използвайки масоните, действат, за да превземат света чрез контрола на силовите центрове в света. По-задълбочено изследване на историята и на доктрините на двата ордена обаче показва, че това са две съвсем независими тайни общества, установени в различно време и в различен идеологически контекст. Текстът проследява именно тези разлики в ученията на масоните и илюминатите, като набляга върху последствията от неточностите на конспиративните теории.
Ключови думи: масонство, илюминати, тайни общества, теории на конспирацията

Към публикацията »

The origin of conspiracy theories against Freemasonry at the beginning of the 21st century

Abstract: Towards the end of the 20th century, there began to develop a public perception that the Freemason Order is related to the different Satanic cults and the order of enlightened thinkers that existed in Bavaria at the end of the 18th century, the Illuminati. In addition, the different conspiracy theories maintain that the Illuminati, using the Freemasons, act to take over the world through the control of the power centers in the world. But a more in-depth examination of the history and of the doctrines of the two orders indicates that these are two different orders that were established at different times under a different ideological doctrine, one in the British version and one in a non-British version. Although there are individual Freemasons who are members in Memphis-Misraim and in regular Freemason orders, it is possible to determine that Memphis-Misraim was established as separate from the regular Freemason order and includes a completely different learning theory that emphasizes mysticism.
Keywords: Freemasonry, memphis-mizraim, illuminati

Към публикацията »

MAIN FUNCTIONS AND CLASSIFICATION OF CONTEMPORARY SOFTWARE FOR TASK MANAGEMENT IN THE ORGANIZATION

Abstract: The article propose different classifications of information products and software to follow the implementation of tasks in the organization. It looks at the different types of project management software and task tracking in the organization. There is a new classification of task management software as intended, features and methodology for tracking tasks.
Key words: Project management, Task tracker, software

Към публикацията »

ОСНОВНИ ФУНКЦИИ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА СЪВРЕМЕННИЯ СОФТУЕР ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЗАДАЧИТЕ В ОРГАНИЗАЦИЯТА

Статията изхожда от положението, че в днешните организации голяма част от дейностите се извършва под формата на проекти. По същество това е широка област, която изисква изпълнение на разнообразни административни задачи и умения за тяхното управление. Практическият опит на много компании показва, че автоматизирането на процеса, чрез внедряване на програмни продукти за управление на проекти PMS (Project management software) и проследяване на задачите (Task Tracker) значително повишава ефективността в дейността на организацията. Поради тази причина на пазара съществува голямо разнообразие от технически решения за изграждане на системи за проследяване и управление на задачите, което значително затруднява компаниите при избора на такива средства за внедряване. От друга страна динамичното развитие на информационните технологии и постоянното търсенето на кампаниите налагат да се предложи нова класификация на програмните продукти за проследяване и управление на задачите. Настоящият текст предлага различни класификации на подобни софтуери.
Ключови думи: програмни продукти за управление на задачи, управление на проекти, проследяване на задачите, софтуер

Към публикацията »

ИЗМЕРЕНИЯТА НА МОРЕТО

Тази серия от 12 фотографии и 12 кратки текста третира морето като огледало, в което се отразяват душевни състояния.
Формално серията показва различни състояния на морето, от разсъмване до залез. Всяка фотография е съпътствана от кратък текст, който дава съдържание на снимката, което тя сама по себе си не предлага. Макар че всеки текст е свързан със съответна фотография, текстовете образуват по-обширна поема, която се цитира накрая. С този проект се обединяват фотография и поезия, както вероятно никога не е правено.
Стилистично по-голямата част от фотографиите се доближават до подхода color field painting, където цветът е освободен от обективния контекст и се превръща в основния изразителен субект. В конкретния случай се търси лаконичността на празното и неговото неопределено емоционално напрежение. Такова представяне на морето е рядко срещано във фотографията и живописта. Във фотографията трябва да се споменат работите в черно-бяло на Хироши Сугимото (Hiroshi Sugimoto) и в цветове на Жан-Клод Бележо (Jean-Claude Bélégou). В областта на живописта представените фотографии могат да се свържат с някои работи на Герхард Рихтер (Gerhard Rihter).
Концептуално се изследва уникалната художествена особеност на фотографията – възможността която тя дава да се съзерцава реалния и ефимерен момент, трасирайки така връзка между миг и вечност, границите които мерят неограничеността на времето. В този случай са 12-те измерения на морето и морето като символ на вечното.

Към публикацията »

Ако политиците бяха хипстъри. Фотоколаж на Николай Пандърски

Николай Пандърски е роден на 18.02.1954 г. в гр.Пловдив. По професия е електроинженер. Завършил е ВМЕИ „В.И.Ленин“ (сега ТУ София) през 1980 г. След дипломирането си до 1983 г. работи по разпределение, като електроинженер в СК „Окръжно Електроснабдяване“. От 1983 г. до 2000 г. е преподавател във факултет “Пожарна безопасност и защита на населението” към Академия на МВР. От 2000 г. и досега е в редиците на енергетиците. От 2012 г. работи в Електроенергиен системен оператор (ЕСО) ЕАД.
С фотография се занимава от 2014 г. В работите си показва другото лице на обкръжаващите ни машини и техника. В един обикновен електрически шмиргел той вижда робота, а в прекъсвачите от ОРУ (открити разпределителни уредби) 110 кV - универсални бойци. Други съоръжения – силови трансформатори, токови и напреженови трансформатори, изолатори, компенсатори, елегазови модули и т.н. също предизвикват множество нестандартни асоциации, които авторът поднася на зрителя.
Настоящите работи са от цикъла: "Ако политиците бяха хипстъри".

Към публикацията »

Isaiah Berlin: Interview on Freedom (1974)

This is a translation of a famous radio interview with the significant English philosopher - Isaiah Berlin. In it sir Isaiah Berlin focuses on the topic of human freedom. He denies the theories that consider human as a product of internal drives or external circumstances. Berlin refers to Kant's books in order to defend the idea of the responsibility as a manifestation of human freedom.

Към публикацията »

Радио интервю от 1976 г. на Джон Мърсън със сър Исая Бърлин на тема „Човешката свобода“

Текстът е превод на известно радио интервю с големия английски философ - сър Исая Бърлин. В него Бърлин се фокусира върху темата за човешката свобода. Той отрича теориите, които смятат човека за детерминиран продукт на вътрешни импулси или външни обстоятелства. Бърлин се позовава на възгледите на Кант, за да защити идеята за отговорността на човека като основа и проява на човешката свобода.

Към публикацията »

Културният трансфер на китайски оздравителни практики: Цигун в условията на западната психиатрия

Цигун, китайският начин за подобряване не само на здравето, отдавна се е установил в западните психиатрични клиники. Въпреки това, сред медицинския персонал, както и сред пациентите, все още има значителна липса на знания за целите и методите на тази практика. Учителят по цигун се сблъсква с редица трудности, произтичащи от невежеството и/ или предразсъдъците на Запада, както и от културните последствия при нейния трансфер.
В статията си аз обсъждам някои от тези проблеми. Обръщам особено внимание на уместността и последствията от философските концепции, залегнали в основата на практиката на цигун. Например понятието ци, което има няколко нива на значение, взависимост от метафизичния, физиологичния или психологическия контекст. Във всички тези аспекти ци изглежда като сюблимна материя или енергийна основа, която съставлява Космоса, регулира телесната функция и пр. Западната медицинска наука (биомедицината) обаче не е в състояние да се справи с подобен подход. И така, как една практика като цигун може да бъде интегрирана в условията на западната медицина? Изглежда има три нива на трансфер на културна практика:
Първо: Предаването на културни концепции зависи от превода. Езиковото предаване само по себе си е трудна задача. Освен това трябва да се вземе предвид специфичния контекст и намерение на превода, както и историческия и културен контекст.
Второ: Философското обяснение на културните концепции често остава дефицитно от практическа гледна точка. В цигун ци може да бъде изпитано чрез самото движение, смисълът му се получава чрез практиката. С други думи, трябва да се направи това, което антрополозите наричат „включено наблюдение“ или по-добре „включено преживяване“, както предлага Елизабет Су.
Трето: За да се пренесе смисълът на такова специфично културно понятие, то трябва да бъде интегрирано в рамките на Запада, т.е. трябва да се намери език, който може да посредничи между двете традиции.

Ключови думи: цигун, ци, културен трансфер

Към публикацията »

Устно изпълнение на санскритски мантри на Запад: прагматичен подход (въз основа на проучване на ситуацията в България)

Във фокуса на настоящата статия е транснационалното и транскултурното присъствие на ведически и тантрически мантри, както и на други свещени санскритски текстове, чието устно изпълнение постепенно се превръща в световен феномен. Днес те се практикуват извън Индия и като цяло извън Южна Азия - техният местен и естествен контекст, от хора с различен културен произход, с различни намерения и мотиви. Моите наблюдения и заключения са направени главно въз основа на изследване на българската версия на това явление. Много българи, които търсят нови религиозни пътища, особено след началото на демократичните промени през 1989 г., стават привърженици на няколко нови религиозни движения, вдъхновени от индуизма или будизма. Значително се увеличи и броят на практикуващите йога.
Песнопението на санскритски мантри и стихове и изпълнението на свещени текстове играе постоянна и важна роля в тяхната религиозна и духовна практика. Чуждестранните практикуващи обикновено не знаят или знаят само частично санскрит - оригиналният език на мантрите и на другите свещени текстове. Това означава, че семантично те не са напълно достъпни за тях или за тяхната аудитория, но все пак практикуващите или учениците предпочитат да изричат мантрите на оригиналния им език и по този начин да имат и да демонстрират директен достъп до свещените текстове.
Аз се опитвам да интерпретирам тази езикова ситуация от гледна точка на прагматиката, в частност на теорията на речевия акт, считана като цяло за теория на езиковата употреба, широко прилагана в различни области като философия на езика, литературна критика, религиозна изследвания, проучвания на ефективността, наратология и пр.
Според мен устното изпълнение на санскритски мантии и стихове в чуждоземна среда може да бъде определено като вид "перлокутивен акт", според терминологията на Остин, който твърди, че "казването на нещо често и дори обикновено, води до определени последващи ефекти върху чувствата, мислите или действията на публиката, оратора или други хора; и това може да стане посредством оформлението, намерението или целта на произнасянето“ (1962: 101).

Ключови думи: санскритски мантри, прагматичен подход, перлокутивен акт

Към публикацията »

Вдъхновени от светлината

Художникът Александър ТЕЛАЛИМ е българин от украинската част на Бесарабия. Той е роден през 1966 г. във Владичен. През 1995 г. се премества да живее в България, където завършва „Стенопис“ в Националната художествена академия. Художник с изключително широк художествен диапазон, един от най-добрите български акварелисти, той многократно е представял на света изкуството на България и Украйна. В по-широк контекст изкуството му се възприема като мост между културите на Изтока и Запада. А. Телалим създава уникален синтез на източна и западна калиграфия. Той обаче не спазва стриктно официалните китайски или японски правила и чувства принципите на източната калиграфия като нещо универсално и разбираемо. Най-важните за него са не строгите форми, а линиите, изразяващи свобода, сила, радост и енергия, когато „във фигурите остава само жеста - толкова експресивен като йероглиф на чувството“ (Радио Хоризонт). "Може би това е дзен - казва художникът - да намерим това, което ни обединява, и да го направим видимо." Една малка част от заглавията на неговите изложби включва: „ДУХОВНИ ПОСЛАНИЯ“ (София), „ТРАДИЦИИ И ВДЪХНОВЕНИЯ ОТ ИЗТОКА“ (София), „ПОСЛАНИЯ ОТ ЗАПАДА“ (Кагава, Япония), „МОСТОВЕ“ („Кристина де Висенте“ "галерия, Велва, Испания)," КАЛИГРАФИЯ, ВДЪХНОВЕНА ОТ ХАЙКУ "(София).

Към публикацията »

Съвременна физика и Източна мъдрост

Тази статия представя някои общи изводи, които могат да се извлекат от постиженията на съвременната физика и които съответстват на древната източна мъдрост.
Разглеждат се концепциите за корпускулярно-вълновия дуализъм и т. нар. „колапс на вълновата функция“. Особено се подчертава потенциала им за създаване на нашата реалност.
Обсъждат се парадоксът на Айнщайн-Подолски-Розен, идеята за холографската Вселена и възможното съществуване на по-дълбоко „суб-квантово“ поле като основа и източник на „всичко, което е“.
Направен е извод, че това, което познаваме (възприемаме) като твърда, статична, детерминистична и постоянна реалност на изолирани същности, според съвременната физика е по-скоро флуидна, динамична, синхронична и променяща се реалност на взаимно свързани помежду си процеси, които са в постоянно взаимодействие и обмен на енергия и информация.
Накрая се изтъква, че между всички тези идеи и древната източна мъдрост може да бъде направен паралел.
Ключови думи: съвременна фидика, източна мъдрост, природа на реалността

Към публикацията »

The Cultural Transfer of Chinese Health Practices: Qi Gong in a Western Psychiatric Setting

Qi Gong, a Chinese way not only to improve ones health, has arrived in Western psychiatric clinics for a longer time. However, there is still a great lack of knowledge about the goals and methods of this practice among the medical staff as well as the patients. As a teacher of Qi Gong, you are confronted with difficulties arising from Western ignorance and/or prejudices as well as from the cultural implications in its transfer.
In my presentation I discuss some of these problems. Especially, I focus on the relevance and consequences of philosophical concepts underlying the practice of Qi Gong. For instance, there is the concept of Qi which has several levels of meaning, depending on the metaphysical, physiological or psychological context. In all these aspects Qi seems to be a sublime matter or an energetic foundation that constitutes the cosmos, regulates the body function etc. But Western medical science (Biomedicine) is not able to handle such an approach. So, how could a practice like Qi Gong be integrated in a Western medical setting? It seems there are three levels of the transfer of a cultural practice:
First: Transmission of cultural concepts depends on translation. Linguistic transmission is already a difficult task. Beyond this, you have to take the specific contexts and intentions of translation as well as historical and cultural contexts into account.
Second: Philosophical explication of cultural concepts often remains deficient in practical contexts. In Qi Gong Qi will experienced in movements. You will get the meaning of Qi, when you practice. In other words, you have to do what anthropologists call „participant observation“ or better „participant experience“, as Elisabeth Hsu suggests.
Third: To transfer the meaning of such a culture specific notion you have to integrate this notion into a Western framework, that is, you have to find a language, which can mediate between both traditions.

Към публикацията »

Oral Performance of Sanskrit Mantras in the West: A Pragmatic Approach (based on examining the situation in Bulgaria)

Abstract

In the focus of the current paper is the transnational and transcultural presence of Vedic and Tantric mantras as well as of other sacred Sanskrit texts, whose oral performance has been gradually becoming a global phenomenon. They are widely practiced nowadays outside India and as a whole outside South Asia - their native and natural context, by people of different cultural background, of different intentions and motivations. My observations and conclusions have been made mainly by investigating the Bulgarian version of this phenomenon. Many Bulgarians seeking new religious paths especially after the beginning of the democratic changes in 1989 became adherents of several New Religious Movements, inspired by Hinduism or Buddhism. Significantly increased also the number of the yoga practitioners in the country.

The chanting of Sanskrit mantras and verses and the performance of sacred texts play a constant and important role in their religious and spiritual practice. The foreign practitioners generally don't know or know only incompletely Sanskrit - the original language of the mantras and of the other sacred texts. This means that semantically they aren't entirely accessible to them or to their audience, but still the practitioners or disciples prefer to utter the mantras in their original language and in this way to have and to demonstrate a direct access to the sacred texts.

I am very much challenged to try to interpret this linguistic situation in the perspective of pragmatics, in particular of the speech act theory, generally considered a theory of the language use, widely applied to fields as diverse as philosophy of language, literary criticism, religious studies, performance studies, narratology etc.

I argue that the oral performance of Sanskrit mantars and verses in this outlandish environment could be defined as a kind of "perlocutionary act", according to Austin's terminology, who asserts that "saying something will often, or even normally, produce certain consequential effects upon the feelings, thoughts, or actions of the audience, or of the speaker, or of other persons: and it may be done with the design, intention, or purpose of producing them" (1962: 101).

Към публикацията »

"East" and "West": Contradiction or/and Complementarity

Abstract: In this paper, "East" and "West" with their characteristics, especially in the field of thought, are regarded as a pair of two interactive components that have particular relations among themselves. Both Eastern and Western thought have developed different modes interpreting possible relations between the components of such a pair. In my paper, I will present some of these modes: (i) the ideas of opposition as contrary and contradiction developed within the Western thought, (ii) the idea of complementarity developed in the Chinese thought, (iii) the idea of non-duality of Buddhism, (iv) the idea of the three-components interaction presented in the school of Samkhya, and (v) the idea of oneness presented in Indian thought. What consequences for understanding of the dialogue follow from these modes and could there be a real mutual understanding will be the opened questions that the paper will discuss.

Key words: East-West dialogue, opposition, harmony, non-duality, oneness

This research is funded by the European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme through the Marie Sklodowska-Curie Action, grant No 753561.

Към публикацията »

Европейският "Изток" и "Запад" в религиозен контекст: има ли две Европи?

Статията разглежда религиозния контекст на тезата за „две Европи“ (Източна и Западна) по отношение на: а) сравнителен анализ на процесите и тенденциите в съвременната религиозност; б) правни измерения на отношенията между държавата и църквата (онтологичното върховенство на държавата) и проблемите на междурелигиозния диалог.
Сравнителният анализ на тези тенденции показва определени общи прилики. Анализирани са причините както за разликите, така и за приликите в тези процеси, като специално внимание се отделя на секуларизацията като продължаващ процес в „двете Европи“.

Ключови думи: съвременна религиозност, две Европи, религиозно „възраждане“, религия и държава, секуларизация.

Към публикацията »

Premodern Intercultural and Interreligious Dialogues and the Formation of Comparative Concepts. How encounters between European missionaries and Japanese in the 16th and 17th centuries changed the conceptual world (Part I)

Abstract

The 16th and 17th centuries witnessed a considerable intensification of cultural encounters, which necessitated cross-cultural comparisons and the formation of abstract categories for the sake of comparing heterogeneous phenomena. Although initially such comparisons and the concomitant establishment of categories that functioned as tertia comparationis, were rather unsystematic and implicit, they paved the way for modern science and scholarship, which was in its formative period, chiefly concerned with the classification of both natural and cultural objects, whereat 'religious' phenomena played a paramount role with regard to the latter. Moreover, as unsystematic as cross-cultural comparisons in the early modern period may have been, they obviously presupposed certain cultural universals and classified things on the basis of implicit (perhaps even unconscious) criteria.

Drawing on examples from Japanese and European sources of the 17th century, this paper attempts to reconstruct the respective emic criteria for comparing and classifying socio-cultural formations and related phenomena, which are nowadays habitually categorised as 'religion' or 'religious'. On a theoretical level, it engages the problem of the relationship between emic and etic categories that function as tertia comparationis. The paper further discusses the risks and rewards of a comparative history of comparisons within the study of religion, which may ideally help to overcome the implicit Eurocentrism that has haunted most genealogical approaches in our discipline so far. It aims at pointing a way out of the deadlock between cultural particularism and radical incommensurabilism on the one side and cultural universalism and undue generalisation on the other.

Към публикацията »

Ние сме философи

Джордж Чиа Чън У е роден през 1976 г. в Тайпе, Тайван. Завършва китайска филология в Националния университет в Тайван и започва кариера на свободна практика като писател на кратки истории за тайванските медии. Негови творби, включително стихове, проза и кратки истории, са публикувани в China Times, Taiwanese New Born Paper, Taiwan Times и др. През 2001 г. той получава магистърска степен по театър от Националния университет в Тайван. Поставя постановки като „Вуйчо Ваньо“ (като режисьор), „Сън в лятна нощ“ (като актьор), „Американска мечта“ (като актьор) и „Хамлет“ (като актьор) и прави изследвания върху жанра на френския театър на абсурда от 50-те години. През 2013 г. получава докторска степен по философия в Софийския университет, България, с дисертация на тема „Философски прочит на Бекет“. След завръщането си от Балканите, работи в Университета на Сиамън. Тук поместваме едно от неговите стихотворения, посветено на Световния конгрес по философия в Пекин през 2018 г. То е написано на китайски и преведено на английски от автора. Основава се на игра на думи, произтичаща от факта, че всеки йероглиф и съответно всяко име на китайски език сам по себе си представлява смислена дума. Ето защо поместваме и китайския оригинал.

Към публикацията »

„Теоретична тревожност“: употреба и злоупотреба със „западните“ концепции и теории при изучаване на „Изтока“

TНастоящата статия изследва употребите и злоупотребите със „западните“ концепции при изучаване на политиката и комуникацията на „Изтока“. Приемайки предположението, че „Изтокът“ е конструкция, която може да има много възможни референти, анализирам няколко случая на академични изследвания на протестите в Източна Европа, региона на MENA и Китай, като наблягам на проблемите при „механичното“ прилагане на „западните“ теории (отново сложна идея, която коментирам) към тези контексти без усет към местната история, култура и протестни традиции.
Първият случай се занимава със собствените ми трудности в намирането на правилни теории за анализ на българските протести през 2013 г. и ситуирането им в по-широкия контекст на съпротива срещу мерките за ограничение в Европа. Вторият случай подробно анализира феномена „академични туристи, разглеждащи Арабската пролет“, обсъден първо в добилата популарност статия на Мона Абаза. Освен че коментирам разделението на труда в международната академична среда, анализирам как технодетерминираните „западни“ теории за „Интернет и демократизация“ се прилагат не само за разбиране на Арабската пролет, но и за вдъхновяване и влияние върху протестиращите. Въпреки това, те не успяха да отчетат много от важните характеристики на тези протести и съответно тревожното бъдещо развитие. Накрая аз се занимавам с изследване на протестите и комуникациите в съвременен Китай, произведени от „западни“ автори, и коментирам начините, по които теориите за социално движение и комуникация са повлияни от емпириката на европейския и американския опит, като по този начин пренебрегват китайското разбиране за историческите трансформации.
Като цяло, аз твърдя, че понятията, които използваме в академичните изследвания, никога не са „невинни“, а са натоварени с определен исторически опит и разбиране, което би могло да ги направи непродуктивни (а понякога иподвеждащи) при анализ на други ситуации. Нещо повече, постоянното използване на „западните“ концепции за анализ на „Изтока“ като емпирично поле възпроизвежда епистемологични неравенства, при което гражданите на някои страни са „субекти“ на анализа, а други са „обекти“. Как обаче биха изглеждали „източните“ социални и политически теории и няма ли значително неравенство между самите „източни“ държави? Ето защо, вместо да се отказва от „западните“ знания, статията призовава за по-голямо внимание към неравенствата и за „провинциализацията“ на теорията така, че да включи местните истории и традиции на знанието, които биха обогатили и „източното“, и „западното“ научно мислене с нови подходи и прозрения.
Настоящата статия изследва употребите и злоупотребите със „западните“ концепции при изучаване на политиката и комуникацията на „Изтока“. Приемайки предположението, че „Изтокът“ е конструкция, която може да има много възможни референти, анализирам няколко случая на академични изследвания на протестите в Източна Европа, региона на MENA и Китай, като наблягам на проблемите при „механичното“ прилагане на „западните“ теории (отново сложна идея, която коментирам) към тези контексти без усет към местната история, култура и протестни традиции.
Първият случай се занимава със собствените ми трудности в намирането на правилни теории за анализ на българските протести през 2013 г. и ситуирането им в по-широкия контекст на съпротива срещу мерките за ограничение в Европа. Вторият случай подробно анализира феномена „академични туристи, разглеждащи Арабската пролет“, обсъден първо в добилата популарност статия на Мона Абаза. Освен че коментирам разделението на труда в международната академична среда, анализирам как технодетерминираните „западни“ теории за „Интернет и демократизация“ се прилагат не само за разбиране на Арабската пролет, но и за вдъхновяване и влияние върху протестиращите. Въпреки това, те не успяха да отчетат много от важните характеристики на тези протести и съответно тревожното бъдещо развитие. Накрая аз се занимавам с изследване на протестите и комуникациите в съвременен Китай, произведени от „западни“ автори, и коментирам начините, по които теориите за социално движение и комуникация са повлияни от емпириката на европейския и американския опит, като по този начин пренебрегват китайското разбиране за историческите трансформации.
Като цяло, аз твърдя, че понятията, които използваме в академичните изследвания, никога не са „невинни“, а са натоварени с определен исторически опит и разбиране, което би могло да ги направи непродуктивни (а понякога иподвеждащи) при анализ на други ситуации. Нещо повече, постоянното използване на „западните“ концепции за анализ на „Изтока“ като емпирично поле възпроизвежда епистемологични неравенства, при което гражданите на някои страни са „субекти“ на анализа, а други са „обекти“. Как обаче биха изглеждали „източните“ социални и политически теории и няма ли значително неравенство между самите „източни“ държави? Ето защо, вместо да се отказва от „западните“ знания, статията призовава за по-голямо внимание към неравенствата и за „провинциализацията“ на теорията така, че да включи местните истории и традиции на знанието, които биха обогатили и „източното“, и „западното“ научно мислене с нови подходи и прозрения.

Към публикацията »

Alexander Telalim – LIGHT INSPIRATIONS

The artist Alexander TELALIM is a Bulgarian from the Ukrainian part of Bessarabia. He was born in 1966 in Vladichen. In 1995 he moved to live in Bulgaria, where he graduated "Fresco" at the National Academy of Arts. An artist with an extremely wide artistic range, one of the best Bulgarian watercolor artists, he has presented the art of Bulgaria and Ukraine to the world many times. In a wider context, his art is perceived as a bridge between the cultures of East and West. He created a unique synthesis of Eastern and Western calligraphy. He, however, does not follow strictly the formal Chinese or Japanese rules and feels the principles of Eastern calligraphy as something universal and understandable. The most important for him are not strict forms but lines that express freedom, strength, joy, and energy when "only the gestures remain in the figures - as expressive as the hieroglyph of feeling" (Radio Horizon). "Probably, this is Zen - says he - to find what unites us all, and to make it visible." A small part of the titles of his exhibitions includes: "SPIRITUAL MESSAGES" (Sofia), "TRADITIONS AND INSPIRATIONS FROM EAST" (Sofia), "MESSAGE FROM THE WEST" (Kagawa, Japan), "BRIDGES" ("Cristina de Vicente" gallery, Velva, Spain), "KALIGRAPHY INSPIRED BY HAIKU" (Sofia).

Към публикацията »

"Theoretical anxiety": use and misuse of "Western" concepts and theories in studying the "East"

The current paper explores the uses and abuses of "Western" concepts in studying politics and communication in the "East". Accepting the premise that the "East" is a construction that might have many possible referents, I analyse several cases of academic research on protests in Eastern Europe, the MENA region and in China and emphasize the problems of "mechanically" applying "Western" theories (again a complex notion I comment on) to these contexts without sensitivity to local history, culture and protest traditions.


The first case deals with my own difficulties in finding the right theories to analyze the Bulgarian 2013 protests and situate them in the wider anti-austerity mobilizations in Europe. The second case analyses in detail the phenomenon of "academic tourists sight-seeing the Arab Spring" discussed first in a highly influential article of Mona Abaza. Beyond commenting on the labour divide in international academic environment, I would like to analyse how techno-deterministic "Western" theories of "Internet and democratization" were not only applied to understand the Arab Spring but also to inspire and influence protesters. Yet, they failed to account for many of the crucial characteristics of these protests and accordingly for alarming future developments. Finally, I address research on protest and communication in contemporary China produced by "Western" authors and comment on the ways in which social movement and communication theories have been influenced by the empirics of European and American experiences and thus neglect Chinese trajectories of historical transformations.


All in all, I claim that the concepts we use in academic research are never "innocent" but are informed by particular historical experiences and debates that might make them unproductive (and occasionally misleading) for analysing other contexts. What is more, the persistent use of "Western" concepts to analyse the "East" as an empirical field reproduces epistemological inequalities - with nationals of some countries being the "subjects" of analysis and others the "objects". But what would "Eastern" social and political theories look like, and isn't there a considerable inequality between "Eastern" countries themselves? Thus, instead of renouncing "Western" knowledge, the paper urges for a greater attention to inequalities and for the "provincialization" of theory to include local histories and knowledge traditions that would enrich both "Eastern" and "Western" scholarship with novel approaches and insights.

Към публикацията »

Premodern Intercultural and Interreligious Dialogues and the Formation of Comparative Concepts. How encounters between European missionaries and Japanese in the 16th and 17th centuries changed the conceptual world (Part I)

Abstract

The 16th and 17th centuries witnessed a considerable intensification of cultural encounters, which necessitated cross-cultural comparisons and the formation of abstract categories for the sake of comparing heterogeneous phenomena. Although initially such comparisons and the concomitant establishment of categories that functioned as tertia comparationis, were rather unsystematic and implicit, they paved the way for modern science and scholarship, which was in its formative period, chiefly concerned with the classification of both natural and cultural objects, whereat 'religious' phenomena played a paramount role with regard to the latter. Moreover, as unsystematic as cross-cultural comparisons in the early modern period may have been, they obviously presupposed certain cultural universals and classified things on the basis of implicit (perhaps even unconscious) criteria.

Drawing on examples from Japanese and European sources of the 17th century, this paper attempts to reconstruct the respective emic criteria for comparing and classifying socio-cultural formations and related phenomena, which are nowadays habitually categorised as 'religion' or 'religious'. On a theoretical level, it engages the problem of the relationship between emic and etic categories that function as tertia comparationis. The paper further discusses the risks and rewards of a comparative history of comparisons within the study of religion, which may ideally help to overcome the implicit Eurocentrism that has haunted most genealogical approaches in our discipline so far. It aims at pointing a way out of the deadlock between cultural particularism and radical incommensurabilism on the one side and cultural universalism and undue generalisation on the other.

Към публикацията »

WE ARE PHILOSOPHERS

Georg Chia Chen Wu was born in 1976 in born in Taipei, Taiwan. He graduated Mandarin Department of National Taiwan University and started a freelancer career of short stories writer for the Taiwanese textual media. His works, including poems, prose and short stories were published in China Times, Taiwanese New Born Paper, Taiwan Times, etc. He contributed to Taiwan New Literature, Li Poetry, Taiwanese Literature and Arts. As an amateur actor and playwright, he received an MA in Theatre in 2001 from National Taiwan University. He staged works like Uncle Vanya ( as a director ), Midsummer Night's Dream (as an actor ), American Dream ( as an actor ) and Hamletmachine ( as an actor ) and made research on the French Absurd Theatre genre in 1950s. In 2013 he got a PhD in Philosophy at Sofia University, Bulgaria with a thesis "A Philosophical Reading of Beckett Works". After returning from Balkan district, he worked at Xiamen University for International College bilingually ( Mandarin / English ) and then was invited as a guest lecturer by Istanbul Sehir University ( Uskudarl Istanbul, Turkey ). Now he is a part-time freelancer in Chinese language in Taipai. The following poem is translated in English by himself and is based on wordplay created on the fact that every sign in Chinese language is a meaningful word. Therefore, the Chinese original is given as well.

Към публикацията »

"Theoretical anxiety": use and misuse of "Western" concepts and theories in studying the "East"

The current paper explores the uses and abuses of “Western” concepts in studying politics and communication in the “East”. Accepting the premise that the “East” is a construction that might have many possible referents, I analyse several cases of academic research on protests in Eastern Europe, the MENA region and in China and emphasize the problems of “mechanically” applying “Western” theories (again a complex notion I comment on) to these contexts without sensitivity to local history, culture and protest traditions.

The first case deals with my own difficulties in finding the right theories to analyze the Bulgarian 2013 protests and situate them in the wider anti-austerity mobilizations in Europe. The second case analyses in detail the phenomenon of “academic tourists sight-seeing the Arab Spring” discussed first in a highly influential article of Mona Abaza. Beyond commenting on the labour divide in international academic environment, I would like to analyse how techno-deterministic “Western” theories of “Internet and democratization” were not only applied to understand the Arab Spring but also to inspire and influence protesters. Yet, they failed to account for many of the crucial characteristics of these protests and accordingly for alarming future developments. Finally, I address research on protest and communication in contemporary China produced by “Western” authors and comment on the ways in which social movement and communication theories have been influenced by the empirics of European and American experiences and thus neglect Chinese trajectories of historical transformations.

All in all, I claim that the concepts we use in academic research are never “innocent” but are informed by particular historical experiences and debates that might make them unproductive (and occasionally misleading) for analysing other contexts. What is more, the persistent use of “Western” concepts to analyse the “East” as an empirical field reproduces epistemological inequalities - with nationals of some countries being the “subjects” of analysis and others the “objects”. But what would “Eastern” social and political theories look like, and isn’t there a considerable inequality between “Eastern” countries themselves? Thus, instead of renouncing “Western” knowledge, the paper urges for a greater attention to inequalities and for the “provincialization” of theory to include local histories and knowledge traditions that would enrich both “Eastern” and “Western” scholarship with novel approaches and insights.

Към публикацията »

Imagination - wings without borders

The essay discusses why it is said that the imagination has "wings" and no "boundaries" and presents some metaphors that describe this function of the psyche.
Key words: imagination, metaphor, psyche

Към публикацията »

Analysis of life cycle of the machines of engineer's weaponry

Abstract: The phases of the life cycle of the machines of the engineer's arming as well are the particularities in the phases
Key words: life cycle, machines.

Към публикацията »

Money and Elected Leadership: Can Money Promote a Candidate's Election to Political Leadership/Position in Israel?

In this article, the researcher seeks to investigate whether there is a causal or statistical relationship between a candidate for election's existing personal capital and the likelihood of being elected to a list for the Knesset, whether through primary elections or to the Knesset in practice, or in other words, to check if money can promote a candidate's election to political leadership/position in Israel. As the law in Israel keeps the Declaration of Capital of the Members of Parliament confidential (Law of Knesset Members' Immunity, Duties, and Rights, 1951) the researcher riled on variety of elected leaders testimonials and media reports and investigations which has indicated that being elected to a political position, requires a precedingly tremendous amount of money which may add up to millions of shekels, to fund the campaign, to promote candidate within the relevant groups or even ''buy votes'' through ''votes contractors''. The funding is essential for successful campaign and some candidates and parties turn to external financing sources, which appear as donations made by private or commercial bodies. The latter turned out to be of interest, particularly due to the fact that a trend where those benefactors pass on funds to candidates possessing different political ideologies was identified. Naturally, the necessity of donations as well as the financial influences in the parliament which may appear through ''lobbyists'' in the Israeli parliament and local council corridors has a cost – which sometimes might be connected to ''governmental corruption''. Capital's influence is apparent in diverse aspects of politics worldwide, and in Israeli democracy. This article sought to review and present the points where capital bears influence both within processes of electing a candidate to a political leadership position and in promoting commercial agendas through laws, regulations and interest promotion.
Key words: Leadership, political funding, governmental corruption, crony capitalism, political lobbying.

Към публикацията »

Парите и избираемото лидерство: могат ли парите да промотират избирането на кандидат за политическо лидерство/позиция

В тази статия изследователят се стреми да проучи дали има причинно-следствена или статистическа връзка между съществуващия личен капитал на кандидата за избори и вероятността той да бъде избран в списъка за Кнессет, или с други думи – да се провери дали парите могат да насърчат избора на кандидат за политическо ръководство / позиция в Израел. Тъй като законът в Израел спазва конфиденциалност на Декларацията за капитала на членовете на Парламента (Закон на имунитета, задълженията и правата на членовете на Кнессет, 1951 г.), изследователят разчита на множество свидетелства на избраните лидери, както и на медийни доклади и разследвания, които показват, че е избирането на политическа позиция изисква огромна сума пари, която може да достигне милиони шекели, за финансиране на кампанията, за промотиране на кандидата сред съответни групи или дори за „купуване на гласове“. Финансирането е от съществено значение за успешната кампания и някои кандидати и партии се обръщат към външни източници на финансиране, които се явяват като дарения, направени от частни или търговски органи. Последното се оказа интересно, по-специално поради факта, че се идентифицира тенденция тези дарители да прехвърлят средства на кандидати с различни политически идеологии. Естествено, необходимостта от дарения, както и финансовите влияния в парламента, които могат да се появят чрез „лобисти“ в израелския парламент и коридорите на местния съвет, струват разходи, които понякога могат да бъдат свързани с „правителствена корупция“. Влиянието на капитала е очевидно в различни аспекти на политиката по целия свят, а също и в израелската демокрация. Тази статия се стреми да преразгледа и представи моментите, при които капиталът влияе както върху процесите на избор на кандидатите за лидерска политическа позиция, така и върху промотирането на комерчески програми посредством закони, разпоредби и насърчаване на опредеелни интереси.
Ключови думи: лидерство, политическо финансиране, правителствена корупция, , crony capitalism, политическо лобиране.

Към публикацията »

The Problem of the Essence of Metaphysics

The paper is an attempt to present a specific perspective on Heideggers‘s interpretation of the problem „what is metaphysics“ in its essence. It focuses on Heidegger analyses of the questions that metaphysics „asks“ because by them it reveals itself in its wholeness and also involves ourselves as asking midst of the question. The study put accents on the human existence – Dasein – as a fundamental problem of metaphysics.
Keyword: Dasein, Heidegger, metaphysics, human existence

Към публикацията »

Проблемът за същността на метафизиката при Хайдегер

Настоящият текст е опит за малко по-различен поглед върху Хайдегеровата интерпретация на проблема за това какво представлява метафизиката в своята същност. Според него тя се корени го, във въпросите, които задава самата метафизика, защото чрез тях тя ни разкрива самата себе си в своята цялост и въвлича и нас самите, като питащи всред зададения въпрос. Освен това Хайдегер полага битието като изначален принцип на метафизиката и по този начин поставя човешката екзистенция в качеството й на тук-битие като централен метафизичен проблем, който подлежи на изследване и интерпретиране.
Ключови думи: екзистенция, Хайдегер, проблема за метафизиката

Към публикацията »

Значим труд на най-значимия български аналитичен философ

Рецензия на книгата на Николай Милков "Философия логического атомизма", 2018, Санкт-Петербург: Наука

Към публикацията »

Екзистенциален подход към европейската идентичност

Рецензия за монографията на д-р Лилия Сазонова "Европейска идентичност: дискурсивно или екзистенциално?" ( Варна: ЕИ ЛитерНет, 2018)

Към публикацията »

Дигиталните изкуства и елементарните частици. Творчески резиденции в лабораториите на CERN /

Резюме: Платформата за творчески резиденции Arts@CERN, инициирана от CERN - Европейската организация за ядрени изследвания, създава възможности за обмен на идеи между учени и артисти в научните лаборатории. Дигиталните изкуства се открояват като най-адекватното и предпочитано изразно средство при тези иновативни и експериментални колаборации.




Към публикацията »

Същност на партикуларизма в творчеството на Ортега-и-Гасет

В статията се обсъжда една от най-интересните и влиятелни доктрини на испанския философ и социален мислител Ортега-и-Гасет. Идеята за партикуларизъм му помага да анализира и да намери изход от кризата на испанската нация в началото на ХХ век. Подчертава се, че съществува очевидна аналогия между испанската криза преди сто години и кризата на Европейския съюз днес.В заключението се твърди, че социалната философия на Ортега и по-специално неговото учение за партикуларизъм трябва да се използва като методологически инструменти при нашите опити да анализираме и намерим правилните пътища за излизане от съвременната криза в ЕС.
Ключови думи: Ортега-и-Гасет, криза, партикуларизъм, маси, елит

Към публикацията »

Дебатът между интернализъм и екстернализъм в епистемологията като преоблем за легитимиране на субективната гледна точка в процеса за придобиване на познание

В тази статия представям и анализирам как възниква епистемологическия проблем за субективното оправдаване. Затова се налага да разгледам дебата между интернализъм и екстернализъм, в чиито контекст се появява темата за вътрешната гледна точка. По-конкретно, въпросът за субективното оправдаване е проблем пред екстерналистките теории за познанието, но има дълга предистория и е по-глобален за теория на познанието. В класическите дефиниции за знание се наблюдава неглижиране на този важен аспект при дефиниране на знанието, касаещ перспективата на субекта. Епистемологическите дефиниции в аналитичната епистемология ни дават необходимите и достатъчни условия за знание, които, ако са налице, субектът знае, без да взема предвид как стоят нещата от собствената му гледна точка. Това важи независимо дали говорим за интерналистки или екстерналистки теории на познанието, разликата между които излагам в тази статия. Специфичното за епистемологическия интернализъм е, че той вгражда в дефиницията за знание перспективата на субекта и неговата достъпност до собствените му ментални състояния. Изискването за рефлексия относно основанията за поддържането на твърденията на субекта се счита за гарант за вътрешната перспектива относно познавателната ситуация. Въпреки това дори и интерналистките дефиниции са предназначени да обслужват външната гледната точка на този, който приписва познание.

Към публикацията »

Европейската идентичност като „нахвърляне“

В статията се предлага интерпретация на европейската идентичност през призмата на екзистенциалистката философия и такива ключови за нея понятия като „нахвърляне", „нищо", „свобода" и „избор". На тази основа конструирането на европейската идентичност като проект се анализира като процес на идентификация на европейските граждани с европейската идея като съзнателно конструирана общност, която не претендира за метафизични основания на своето съществуване и няма обективна гаранция (извън волята на гражданите) за нейния континуитет.
Ключови думи: европейска идентичност, проект, свободен избор, минало, бъдеще

Към публикацията »

Корените на тишината и короната на мълчанието в градината на философската естетика

Статията си поставя за цел да експлицира „вкореняването" и легитимността на феномените тишина и мълчание като базисни понятия в западната философска естетика. Изложението има за отправна точка етимологичните корени на тишината и мълчанието в славянските и романските езици, за да прерасне в генеалогия на феноменология на тишината и мълчанието.
Ключови думи: тишина, мълчание, философска естетика

Към публикацията »

Въображение - крила без граници

В есето се търси философско-поетичен отговор на следните въпроси:
Защо се казва, че въображението има ,,крила" и няма ,,граници"?

С какви метафори се описва тази функция на психиката?

Към публикацията »

Contemporary Physics and Eastern Wisdom

Abstract
This article presents some general conclusions, which can be drawn from the achievements of contemporary physics and correspond to the ancient Eastern wisdom.
The concepts of particle-wave duality and of the so called "wave function collapse" are considered. Their potential of creating our reality is especially underlined.

The Einstein-Podolsky-Rosen paradox, the idea of Holographic Universe, and the possible existence of a deeper "sub-quantum" field as a base and source of "everything that is" are discussed.
A conclusion is made that what we know (percept) as a solid, static, deterministic, and constant reality of isolated entities is, according to the contemporary physics, rather a fluid, dynamic, synchronistic and changeable reality of mutually interconnected processes which are constantly interacting and exchanging energy and information.
It is pointed out at the end that a parallel can be drawn between all these ideas and the ancient Eastern wisdom.

Към публикацията »

"East" and "West": Contradiction or/and Complementarity

Abstract: In this paper, "East" and "West" with their characteristics, especially in the field of thought, are regarded as a pair of two interactive components that have particular relations among themselves. Both Eastern and Western thought have developed different modes interpreting possible relations between the components of such a pair. In my paper, I will present some of these modes: (i) the ideas of opposition as contrary and contradiction developed within the Western thought, (ii) the idea of complementarity developed in the Chinese thought, (iii) the idea of non-duality of Buddhism, (iv) the idea of the three-components interaction presented in the school of Samkhya, and (v) the idea of oneness presented in Indian thought. What consequences for understanding of the dialogue follow from these modes and could there be a real mutual understanding will be the opened questions that the paper will discuss.

Key words: East-West dialogue, opposition, harmony, non-duality, oneness

This research is funded by the European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme through the Marie Sklodowska-Curie Action, grant No 753561.

Към публикацията »

Новият ред на Стария континент: История на неолиберална Европа

Тази новопоявила се на български език книга на историка на настоящето и специалист по проблемите на Централна и Източна Европа Филип Тер (Университет на Виена) разглежда внимателно и умно процесите, които се разгръщат след падането през 1989 г. на буквалната и метафорична Стена между Източна и Западна Европа. По думите му, тогава започва „експеримент с континентален мащаб": след революции за промяна „Източният блок" бива подтикнат към икономически трансформации, които се оказват изцяло и чисто неолиберални. Като следствие от преобразуванията в нашата част на Европа, в Западна Европа пък се отключват процеси на котрансформация. Книгата проследява и исторически, и философски, и културологично, и социологически, и политологично и двете плоскости на процесите на трансформация. Тя задава много въпроси, докато очертава развитието на неолиберализма както хронологично, така и с акцент върху важни регионални различия в Европа. В някои отношения книгата е критика на неолиберализма, но като цяло е по-скоро опит за обективна история на последиците му: защото показва как той засяга не само икономиката, но и ценностите, и общностните проекти и мечти. Филип Тер представя и аргументи за диагностициране на края на неолибералната епоха.

Поглед към съдържанието на книгата показва, че в нея авторът разглежда историческите корени на неолиберализма и самото понятие трансформация; после обсъжда упадъка на държавния социализъм, кризите и дебатите за необходимостта от реформи още през 80-те години на 20-и век; внимателно проследява как протичат революциите през периода от 1989 до 1991 г.; анализира реалната практика и страничните ефекти на неолиберализма, както и периодизира трансформациите; характеризира така наречената „втора вълна" на неолиберализма; сравнява развитието на метрополисите в Източна Европа; извежда равносметките от края на икономическия процес на възстановяване на икономиките на страницет от Централна и Източна Европа; поставя аргументирано въпроса за това, че днес Югът на Европа постепенно заема предишното място на Изтока на Европа, в икономико-политически план; изследва процесите на ко-трансформация, най-вече в Германия; не ни спестява и оптимизма си относно набелязващия се край на неолиберализма.

Към публикацията »

Анализ на жизнения цикъл на машините на инженерно въоръжение

В статията се разглеждат фазите на жизнения цикъл на машините на инженерното въоръжение и техните особености
Ключови думи: жизнен цикъл, машини на инженерното въоръжение

Към публикацията »

Digital Arts and Elementary Particles. Artist Residencies at the CERN Laboratories

The platform for artist residencies Arts@CERN, initiated by CERN - the European Organization for Nuclear Research, presents opportunities for exchange of ideas between scientists and artists in the science laboratories. Digital Arts stand out as the most adequate and preferred means of expression for these innovative experimental collaborations.
Key words: CERN, artist residences

Към публикацията »

The Debate Between Epistemological Internalism And Externalism And The problem Of Subjective Point of View In The Knowledge Conductive Process

In this article I present the problem of subjective justification in the debate between Epistemological internalism and externalism. In the context of the dabete appears the problem of the inner point of view in knowledge. The problem of subjective justification is a concerning epistemological externalism but it has a long and more global story in the history of epistemology. In the classical definitions of knowledge the problem has been neglected. Internalistic and externalistic definitions of knowledge are giving us the necessary and sufficient conditions for knowledge, which are not showing the inner perspective of the knower. But the big difference between internalism and externalism is that the internalistic definitions are presupposing the access to the mental states of the agent. The internalistic condition for reflection is a guarantee for the subjectivity of knowledge. Even though both internalistic and externalistic definitions are supposed to take the position of an external observer.

Key words: epistemology, internalism, externalism

Към публикацията »

The Essence of Particularism in the Works of Ortega-y-Gasset

The paper discussed one of the most interesting and influential doctrines of the Spanish philosopher and social thinker Ortega-y-Gasset. The idea of particularism helps him to analyze and find the way out of the crisis of the Spanish nation in the beginning of the Twentieth century. It is emphasized that there is an obvious analogy between the Spanish crisis a hundred years ago and the crisis of the European Union today. The conclusion of the article insists that Ortega's social philosophy, and especially his doctrine of particularism, should be used as methodological tools in our attempts to analyze and find the right ways out of the contemporary EU crisis.
Keywords: Ortega-y-Gasset, crisis, particularism, masses, elite

Към публикацията »

Existential approach to European identity

Review of Dr. Lilia Sazonova's book "European Identity: Discursive or Existential?" (Varna: EE LiterNet, 2018)

Към публикацията »

European Identity as a "Projection"

The article offers an interpretation of European identity through the prism of the existentialist philosophy and some of its key concepts like "throw", "nothing", "freedom" and "choice". On this basis, the construction of the European identity as a projection is analyzed as a process in which European citizens identify with the European idea as a consciously constructed community that does not claim metaphysical grounds for its existence and has no objective guarantee (beyond the will of the citizens) of its continuity.

Key words: European identity, project, free choice, past, future.

Към публикацията »

The Roots of Silence and the Crown of Taciturnity in the Garden of Philosophical Aesthetics

The article aims to explain the "rootage" and legitimacy of the phenomena of silence and taciturnity as basic notions in Western philosophical aesthetics. The exhibition has as its starting point the etymological roots of silence and taciturnity in Slavic and Romance languages, in order to grow as a genealogy and phenomenology of silence and taciturnity.

Key words: silence, taciturnity, philosophical aesthetics

Към публикацията »

Significant work of the most significant Bulgarian analytical philosopher

Review of the Nikolai Milkov's book "Philosophy of logical atomism"

Към публикацията »

The European "East" and "West" in a Religious Context: Are There Two Europes?

The paper examined the religious context of the „two Europes" (East - West) thesis as regards: a) comparative analysis of the processes and trends in contemporary religiousness; b) legal dimensions of the relations between State and Church ("onthological primacy" of the State) and the problems of the inter-religious dialog.
Comparative analysis of these tendencies indicate certain general similarities. Analyzed are the causes for both the differences and similarities in these processes, and special attention is devoted to the secularization as a continuing process in "both Europes".

Keywords: contemporary religiosity, two Europes, religious "revival", religion and state, secularization trend.

Към публикацията »

The Rural Child Through Socialism (Part II)

Abstract: The text aims to show the idea of the rural child formed by the ideological literature from the period of socialism in Bulgaria and to verify its credibility through analysis of interviews conducted for this purpose.Central to the text are the questions about the family environment and education in the villages,which are seen as the two main sources of influence.

Към публикацията »

Селското дете през социализма (Част ІІ)

Abstract: The text aims to show the idea of the rural child formed by the ideological literature from the period of socialism in Bulgaria and to verify its credibility through analysis of interviews conducted for this purpose.Central to the text are the questions about the family environment and education in the villages,which are seen as the two main sources of influence.

Keywords: Childhood, rural environment, family environment, education, socialism in Bulgaria.

Към публикацията »

Contemporary Transformations of Drawing in the Work of Boryana Petkova: Reflections on the Exhibition H220cm in Gallery +359

Abstract: The article consists in analysis of the exhibition H220cm presented by the visual artist Boryana Petkova in July and August 2018, in +359 gallery in Sofia. This exhibition was part of the long-term project "Formatting the absence" of the curator Irina Batkova. In the framework of this project, Batkova invites artists to create situational artworks in the context of water tower in the district of Lozenets in Sofia.

Към публикацията »

Giacomo Galeazzi, Globalization and Indifference

Bulgarian translation of Giacomo Galeazzi, Globalizzazione e indifferenza. In: Il nuovo mondo di Francesco. Come il Vaticano sta cambiando la politica globale, a cura di Antonio Spadaro, Marsilio, Venezia 2018, pp. 90-95.

Към публикацията »

Middlemarch and the Roots of European Culture

Abstract: The essay considers the novel Middlemarch as a mode of modern reflection on the roots of European culture. The article propounds the thesis that in fictional form through the characters significant philosophical topics and ideas are presented. Not only the well-known philosophical influences of Spinoza and Feuerbach upon George Eliot are analyzed, but the delicate way in which the writer experiments in her novel with the ideas of Plato, Aristotle and Christian theology is traced out.

Към публикацията »

To Avenue Foch and Forward: A History about Bulgarian Pseudo-Cosmopolitan Prose

Abstract: The article situates Petar Konstantinov's novel Avenue Foch in the context of the Bulgarian (pseudo)cosmopolitan prose and constructs parallels with texts by Boris Shivachev and Vladimir Polyanov. According to the study, Konstantinov portrays Paris and France as conditional realities and this effect is accentuated by some factual errors. The book is shown to be the story of a retroactive, non-existent past, which is so designed as to restore the sense of meaning of life. It reveals the inner battle, within one's own conscience, before the temptation to pursue success at any cost.

Keywords: (Pseudo)cosmopolitan prose, conditional reality, retroactively constructed past, Surrealism.

Към публикацията »

The Scientific and the Magical in Fantastic Worlds (a Proposal of a Model for the Analysis of Science Fiction and Fantasy)

Abstract: Using T. Todorov's theory on fantastic literature, J. R. R. Tolkien's and V. Propp's - on fairy tales and D. Suvin's - on the poetics of science fiction, a model is proposed for the analysis of the scientific and the magical in artistic works of the science fiction and fantasy genres. The model is compared to K. Malmgren's theory of the intermediary genre of science fantasy, C. S. Lewis's classification of science fiction and T. Freedman's thoughts on the interconnection between science and magic in fantasy movies and videogames.

Key words: Science fantasy, fantasy, science, technology, magic, science fantasy, Todorov, Tolkien, Suvin, Malmgren, Lewis, Freedman.

Към публикацията »

The Rural Child Through Socialism (Part І)

Abstract: The text aims to show the idea of the rural child formed by the ideological literature from the period of socialism in Bulgaria and to verify its credibility through analysis of interviews conducted for this purpose.Central to the text are the questions about the family environment and education in the villages,which are seen as the two main sources of influence.

Keywords: Childhood, rural environment, family environment, education, socialism in Bulgaria.

Към публикацията »

The Sacred Space of the Temple

Abstract: The article discusses three characteristics of the temple's sacred space: purposefulness, hierarchy and dynamism. The architecture, insofar as it shapes the space of the temple, gives it such a form that it is experienced by the believer not only as a place, but also as a path. With regard to the hierarchy and the dynamism of the temple's space the role of the light is analyzed. Comparisons are made between the experience of the temple's space in Christianity and Islam, in the church and the mosque.

Keywords: Temple, sacral space, temple's architecture, altar, mihrab.

Към публикацията »

Access to Justice in Macedonia and Some International Experiences

Abstract: The Republic of Macedonia is facing numerous, heavy problems in the judiciary. The researches of the public opinion show a very low rating of the judicial sector. In May 2018, the Government adopted Conclusions and established intergovernmental working group in order to provide access to justice for the concerned persons of political motivate court cases, through the ministries and the other state organs, in accordance with the positive regulation. Indicators of old and unresolved cases, as well as respecting the trial within a reasonable time, then the efficiency of free legal aid, as well as the high costs of initiating litigation show that the situation in the Republic of Macedonia disputes the right to an effective access to justice. A reasonable length of trials is an important characteristic of good judicial performance, together with independence and fairness of adjudication, predictability of court decisions, and accessibility to the system. Good quality regulation, timely and effective implementation of policies, integrity of the public sector and free negotiation of lawyers' fees could all be important instruments for reducing litigation. Concerned citizens Republic of Macedonia are still waiting for implementation of the government conclusions.

Key words: Justice, political mototivated cases, accessibility, judical perfomance, regulation.

Към публикацията »

The Messages of the "Green Pope": Pope Francis' Encyclical "Laudato si'" and the Ecological Shift in the Catholic Social Teaching

Abstract: The article presents Pope Francis' environmental ethical teaching, as explained in his 2015 encyclical Laudato si', in a historical perspective. It traces the development of the Catholic social doctrine through the twentieth century and the way in which it has been both questioned and enriched by some ideas developed in the context of the liberation theology movement.

Към публикацията »

Contradiction Between Economic Theory and Reality, Ergo, Necessity of a New Theory and Value Programmed Practice

Abstract: The study presents an analysis of the contradiction between the dominating neo-classical economic theory and economic reality. Facts and theoretical arguments are adduced proving the presence and the considerable scale of such a contradiction. An essential reason for the deficiency of the theory is its false view of “the economic man”. This construct is in controversy with contemporary visions of ‘the nature’ of man in philosophy, sociology and psychology. There are forces and factors in economy disproving the myth of the market being an autonomous mechanism for harmonious development, which meets the criterion of justice as well; a mechanism, leaving an insignificant space for public regulation.
Another thesis expounded in the article is that of the necessity of a new theoretical synthesis to integrate real social forces and factors. This view does not mean crossing out the market as an institution. It is an accomplishment of civilization which is to be used reasonably like every other instrument. The untenability of the idea of ‘growth stimulation’ is pointed out and is argued that there is need of programmed economic development on the basis of values eminent for human existence (decent material conditions, health, education, personal autonomy).

Keywords: Economic theory, market failures, corruption, politics, values.

Към публикацията »

Съвременни превъплъщения на рисунката в работата на Боряна Петкова: Рефлексии върху изложбата „H220cм“ в галерия +359

Резюме: Статията предлага прочит на изложбата „H220cм", реализрана от визуалната артистка Боряна Петкова в галерия +359 през месец юли и август 2018 г. Изложбата беше част от дългосрочния проект „Formatting the absence" на галерията. В рамките на този проект кураторката Ирина Баткова представя автори, които създават ситуативни работи в средата на водната кула в софийския квартал Лозенец.

Abstract: The article consists in analysis of the exhibition H220cm presented by the visual artist Boryana Petkova in July and August 2018, in +359 gallery in Sofia. This exhibition was part of the long-term project "Formatting the absence" of the curator Irina Batkova. In the framework of this project, Batkova invites artists to create situational artworks in the context of water tower in the district of Lozenets in Sofia.

Към публикацията »

Романът „Мидълмарч" и корените на европейската култура

Резюме: В есето се разглежда романът „Мидълмарч" на Джордж Елиът като форма на модерна рефлексия върху корените на европейската култура. Статията застъпва тезата, че в романна форма, чрез образите на героите са представени важни за европейската култура философски теми и идеи. Анализирани са не само добре известните философски влияния на Спиноза и Фойербах върху творчеството на Елиът - се проследява се и финият начин на експериментиране в романа с идеите на Платон и Аристотел, както и с тези на християнската философия и теология.



Abstract: The essay considers the novel Middlemarch as a mode of modern reflection on the roots of European culture. The article propounds the thesis that in fictional form through the characters significant philosophical topics and ideas are presented. Not only the well-known philosophical influences of Spinoza and Feuerbach upon George Eliot are analyzed, but the delicate way in which the writer experiments in her novel with the ideas of Plato, Aristotle and Christian theology is traced out.

Към публикацията »

До „Авеню Фош“ и напред: история за българската псевдокосмополитна проза

Резюме: Статията ситуира книгата „Авеню Фош" на Петър Константинов в контекста на българската (псевдо)космополитна проза и конструира паралели с текстове на Борис Шивачев и Владимир Полянов. Според изследването Константинов рисува Париж и Франция като условна реалност, за което удачно спомагат неволните му фактологически грешки. Книгата „Авеню Фош" е разказ за ретроактивно конструираното, предназначено да осмисли живота несъществуващо минало, свързано с битката на съвестта с изкушението да преследваш на успеха на всяка цена.

Ключови думи: (Псевдо)космополитна проза, условна реалност, ретроактивно конструирано минало, сюрреализъм.



Abstract: The article situates Petar Konstantinov's novel Avenue Foch in the context of the Bulgarian (pseudo)cosmopolitan prose and constructs parallels with texts by Boris Shivachev and Vladimir Polyanov. According to the study, Konstantinov portrays Paris and France as conditional realities and this effect is accentuated by some factual errors. The book is shown to be the story of a retroactive, non-existent past, which is so designed as to restore the sense of meaning of life. It reveals the inner battle, within one's own conscience, before the temptation to pursue success at any cost.

Keywords: (Pseudo)cosmopolitan prose, conditional reality, retroactively constructed past, Surrealism.

Към публикацията »

Научното и вълшебното при изграждане на фантастичен свят

Резюме: Въз основа на теорията на Цв. Тодоров за фантастичната литература, на Дж. Р. Р. Толкин и Вл. Проп - за вълшебните приказки, и на Д. Сувин - за поетиката на научната фантастика, се разработва модел за анализ на научното и вълшебното в художествени произведения от жанровете научна фантастика и фентъзи. Моделът е сравнен с теорията на K. Малмгрен относно междинния жанр научно фентъзи, класификацията на научната фантастика на К. С. Луис и разсъжденията на Т. Фрийдман относно взаимовръзката между наука и магия във фентъзи филмите и видеоигрите.

Ключови думи: Научна фантастика, фентъзи, наука, технологии, магия, вълшебства, научно фентъзи, Тодоров, Толкин, Сувин, Малмгрен, Луис, Фрийдман



Abstract: Using T. Todorov's theory on fantastic literature, J. R. R. Tolkien's and V. Propp's - on fairy tales and D. Suvin's - on the poetics of science fiction, a model is proposed for the analysis of the scientific and the magical in artistic works of the science fiction and fantasy genres. The model is compared to K. Malmgren's theory of the intermediary genre of science fantasy, C. S. Lewis's classification of science fiction and T. Freedman's thoughts on the interconnection between science and magic in fantasy movies and videogames.

Key words: Science fantasy, fantasy, science, technology, magic, science fantasy, Todorov, Tolkien, Suvin, Malmgren, Lewis, Freedman.

Към публикацията »

Селското дете през социализма (Част І)

Резюме: Текстът цели да покаже каква е представата за селското дете, формирана от идеологическата литература от периода на социализма в България и чрез анализ на проведени специално за целта интервюта да се опита да провери в каква степен тя е съответствала на реалността. Централни за текста са въпросите за семейната среда и образованието в селата, които се разглеждат като двата основни източника на влияние.

Ключови думи: Детство, селска среда, семейна среда, училищно образование, социализмът в България.

Abstract: The text aims to show the idea of the rural child formed by the ideological literature from the period of socialism in Bulgaria and to verify its credibility through analysis of interviews conducted for this purpose.Central to the text are the questions about the family environment and education in the villages,which are seen as the two main sources of influence.

Keywords: Childhood, rural environment, family environment, education, socialism in Bulgaria.

Към публикацията »

Сакралното пространство на храма

Abstract: В статията се разглеждат три качества на храмовото сакрално пространство - целеустременост, йерархичност и динамизъм. Архитектурата, доколкото моделира пространството на храма, му придава такава форма, че то да се изживява от вярващия не само като място, но и като път. Що се отнася до йерархичността и динамизма, се анализира ролята на светлината в храмовото пространство. Правят се сравнения между преживяването на храмовото пространство в християнството и в исляма, в църквата и джамията.

Ключови думи: храм, сакрално пространство, храмова архитектура, олтар, михраб.

Abstract: The article discusses three characteristics of the temple's sacred space: purposefulness, hierarchy and dynamism. The architecture, insofar as it shapes the space of the temple, gives it such a form that it is experienced by the believer not only as a place, but also as a path. With regard to the hierarchy and the dynamism of the temple's space the role of the light is analyzed. Comparisons are made between the experience of the temple's space in Christianity and Islam, in the church and the mosque.

Keywords: Temple, sacral space, temple's architecture, altar, mihrab.

Към публикацията »

Access to Justice in Macedonia and Some International Experiences

Abstract: The Republic of Macedonia is facing numerous, heavy problems in the judiciary. The researches of the public opinion show a very low rating of the judicial sector. In May 2018, the Government adopted Conclusions and established intergovernmental working group in order to provide access to justice for the concerned persons of political motivate court cases, through the ministries and the other state organs, in accordance with the positive regulation. Indicators of old and unresolved cases, as well as respecting the trial within a reasonable time, then the efficiency of free legal aid, as well as the high costs of initiating litigation show that the situation in the Republic of Macedonia disputes the right to an effective access to justice. A reasonable length of trials is an important characteristic of good judicial performance, together with independence and fairness of adjudication, predictability of court decisions, and accessibility to the system. Good quality regulation, timely and effective implementation of policies, integrity of the public sector and free negotiation of lawyers' fees could all be important instruments for reducing litigation. Concerned citizens Republic of Macedonia are still waiting for implementation of the government conclusions.

Key words: Justice, political mototivated cases, accessibility, judical perfomance, regulation.

Към публикацията »

Посланията на „зеления папа“: енцикликата „Laudato si'“ на папа Франциск и екологичният обрат в социалното учение на Католическата църква

Резюме: Статията представя в историческа перспектива екологичното етическо учение на папа Франциск, изложено в енцикликата Laudato si' от 2015 г. Проследяват се етапите в развитието на социалната доктрина на Католическата църква от края на 19. век насам, както й нейното проблематизиране и обогатяване от страна на представителите на теологията на освобождението.

Ключови думи: социалната доктрина на Католическата църква, теология на освобождението, папа Франциск, предпочитание към бедните, околна среда, екологична справедливост.

Abstract: The article presents Pope Francis' environmental ethical teaching, as explained in his 2015 encyclical Laudato si', in a historical perspective. It traces the development of the Catholic social doctrine through the twentieth century and the way in which it has been both questioned and enriched by some ideas developed in the context of the liberation theology movement.

Keywords: Catholic social doctrine, liberation theology, Pope Francis, option for the poor, environmental problems, environmental justice.

Към публикацията »

Противоречие между икономическа теория и действителност, ergo, потребност от нова теория и ценностно програмирана практика

Студията анализира противоречието между господстващата неокласическа икономическа теория и икономическата действителност. Привеждат се факти и теоретични аргументи, свидетелстващи за наличието и сериозните мащаби на такова противоречие. Съществена причина за недостатъчността на тази теория е нейното примитивно разбиране за „икономическия човек“ – конструкт, който драстично се разминава със съвременните представи за „природата“ на човека в дисциплини като философия, социология и психология. В икономиката действат сили и фактори, които опровергават мита за пазара като автономен механизъм за хармонично развитие, което удовлетворява и критерия за справедливост – механизъм, който оставя незначително поле за публична регулация.
Обосновава се също тезата за необходимостта от нов теоретичен синтез, който да интегрира действителните социални сили и фактори. От това разбиране не следва зачеркване на пазара като институция; той е цивилизационно достижение, което трябва да се използва рационално като всеки друг инструмент. Изтъква се несъстоятелността на тезата за „стимулиране на растежа“ и се аргументира идеята за програмирано икономическо развитие, основано върху иманентни за човешкото съществуване ценности (достойни материални условия, здраве, образование, личностна автономия).

Ключови думи: Икономическа теория, провали на пазара, корупция, политика, ценности.

Abstract: The study presents an analysis of the contradiction between the dominating neo-classical economic theory and economic reality. Facts and theoretical arguments are adduced proving the presence and the considerable scale of such a contradiction. An essential reason for the deficiency of the theory is its false view of “the economic man”. This construct is in controversy with contemporary visions of ‘the nature’ of man in philosophy, sociology and psychology. There are forces and factors in economy disproving the myth of the market being an autonomous mechanism for harmonious development, which meets the criterion of justice as well; a mechanism, leaving an insignificant space for public regulation.
Another thesis expounded in the article is that of the necessity of a new theoretical synthesis to integrate real social forces and factors. This view does not mean crossing out the market as an institution. It is an accomplishment of civilization which is to be used reasonably like every other instrument. The untenability of the idea of ‘growth stimulation’ is pointed out and is argued that there is need of programmed economic development on the basis of values eminent for human existence (decent material conditions, health, education, personal autonomy).

Keywords: Economic theory, market failures, corruption, politics, values.

Към публикацията »

Classification of visual tropes in the visual semiotic of Group µ (Part Two)

Summary: The article presents the taxonomy of visual rhetorical figures proposed by the Belgian Group µ in their study titled "Traite du signevisuel: Pour unerhetorique de l'image" where the visual rhetorical act is consider as an extension of the possibilities of the semiotic world. The visual figures typology of the Liege school is described based on images used by the Belgian semioticians and applied to contemporary visual data. The classification proposed by the scholars from Liege is introduced in comparative prospective considering another visual figures typologiy ,representative for the structuralist version of visual semiotics in francophone semiotic studies, proposed by Jacques Durand as a member of the Paris School of Semiotics.
Key words: Visual rhetorical figures, taxonomy, Group µ, visual semiotics, structuralism

Към публикацията »

Класификация на визуалните тропи във визуалната семиотика на Групата µ (Втора част)

Резюме: Статията представя таксономията на визуалните риторични фигури, предложени от белгийската Група µ, в тяхното изследване, озаглавено "Traite du signevisuel: Pour unerhetorique de l'image", дефиниращо визуалния реторичен акт като разширяване на възможностите на семиотичния свят. Предложената класификация на визуалните фигури е описана на базата на изображения, използвани от белгийските семиотици, но и на такива свързани със съвременната визуална комуникация. Класификацията, предложена от екипа от Лиеж, е разгледана в сравнителна перспектива, съставена с друга типология на визуалните фигури, представителна за структурната версия на франкофонската визуална семиотика, формулирана от представителя на Парижката семиотична школа Жак Дюран.
Ключови думи: визуално риторични фигури, таксономия, група µ, визуална семиотика, структурализъм.

Към публикацията »

Случаят Шейлок: справедливостта над правото или правото на справедливостта

Tекстът е центриран около проблема за отношенията и и границите между правото и справедливостта. Шейлок е изразител на отношението на правото в субективен смисъл към правото в обективен, според което законите и законността не зависят и не се нуждаят от критерий за справедливост. Освобождаването от представата и изискването за необходима връзка между право и справедливост в свят, построен върху псевдоценности, погубва и представата за действително реалния свят. Човек не е в състояние да оцени действително случващото се, което го дели една крачка от „баналността на злото“.
Ключови думи: самоценност, автономна личност, справедливост, смисъл, доб-ро, духовност

Към публикацията »

The Case Shylock: Fairness Over the Low or the Low of Fairness

The text is centered on the issue of the relationship and the boundaries between the low and the fairness. Shylock is an expression of the relation between the law in a subjective sense and the law in an objective sense, according to which the laws and the legality do not depend and do not need a criterion for fairness. The release from the notion and the requirement for a necessary connection between the law and the fairness in a world built on pseudo-values destroys the notion of the actually real world as well. The man is unable to evaluate the things that are actually happening, which is only one step away from the "banality of the evil".
Keywords: self-value, autonomous person, fairness, meaning, good, spirituality

Към публикацията »

Is Love Disease According to Ortega y Gasset?

Summary: The article is focused on José Ortega-y-Gasset’s work, "Studies on Love," in which the Spanish thinker outlines two types of feelings that could be conditionally called: love-passion and love-affirmation. In the first one a pathogenic character can be found, but in the second one - a conscious choice of creation and preservation of the loved one is realized.
Keywords: Love, Disease, José Ortega-y-Gasset, drive, choice of giving

Към публикацията »

“Avenue Foch” in Philosophical-Aesthetic and Axiological Touches

Abstract:
This paper gives a close reading of Dr. PetarKonstantinov’s fiction novel “Avenue Foch” (1993) – a chronicleofthelifesuccessesandadversitiesof a youngpainterinSofiainthe 1980s, – throughtheprismoftheaestheticandvalueaspectsoftheprotagonist‘sworldview. Theexpositionconsecutivelyfixeson ’AvenueFosch’asanallegoryofthe peaksinhumancultureintheiraxiologicalambivalence; onportrayingthepersonalityoftheyoungpainterthroughhisrelationshipswiththeclosestones inhisenvironment; onone’soriginalmotivesto choose –or,ratherrealizeandaccept–one’sfateas a creatorbybirth; ontheinsuperabilityinthischoiceandthisfate.
Ключови думи: “Avenue Foch”, PetarKonstantinov, art, creation, artistic worldview, expectation, insuperability

Към публикацията »

Post-Truth Politics and Refugees (Case Study: The Bulgarian Media Image of Refugees)

Abstract: The era of the social media, information abundance and fake news raises the post-truth politics - a combination between emotional argumentation, lies, bullshits, sensations and silence about the important topics. The study will tries to trace the mechanism of post-truth politics through the media image of the refugees in Bulgarian context.
Key words: post-truth, fake news, refugees, media, popular culture

Към публикацията »

Subjective Justification And Distributed Cognitive System

Summary:
In this article I discuss the problem of subjective justification in cases of distributed agency according externalist criteria of subjective justification presented by John Greco (1999).
Distributed cognition hypothesis is concerning cases of group agent consisting of more than one individuals and external vehicles, artifacts and tools. They form united system which characteristics are different than the sum of the characteristics of its parts.In this article I suggest normative system for group agents similar Greco’s theory of individual agent. Еach one of the social interactions is governed by the rule of mutual nonlinear interaction. This interaction governs also the language and communication games between the members of the distributed system. It is similar the idea of Wittgenstein about the language games.
Keywords: cognitive integration, externalism, epistemology, distributed cognition, group agent, subjective justification

Към публикацията »

Classification of visual tropes in the visual semiotic of Group µ (Part One)

Summary: The article presents the taxonomy of visual rhetorical figures proposed by the Belgian Group µ in their study titled "Traite du signevisuel: Pour unerhetorique de l'image" where the visual rhetorical act is consider as an extension of the possibilities of the semiotic world. The visual figures typology of the Liege school is described based on images used by the Belgian semioticians and applied to contemporary visual data. The classification proposed by the scholars from Liege is introduced in comparative prospective considering another visual figures typologiy ,representative for the structuralist version of visual semiotics in francophone semiotic studies, proposed by Jacques Durand as a member of the Paris School of Semiotics.
Key words: Visual rhetorical figures, taxonomy, Group µ, visual semiotics, structuralism

Към публикацията »

On the Distinction Between Formal and Material Implication

Abstract: Russell's understanding of implication in The Principles of Mathematics (1903) is dual. At the heart of this understanding we find two concepts: material and formal implication. In the paper I give the reasons why Russell had to introduce the distinction between formal and material implications. I then draw the consequences of the distinction with special attention to their direct effect on logical affirmation and logical conclusion.
Key words: proposition, propositional function, material implication, formal implication, logical conclusion.

Към публикацията »

A Post-bellum Tractatus?

Abstract: The paper discusses some recent attempts to “go beyond” the interpretative Tractatus