NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Търсене
Резултати от търсенето На зададените критерии отговарят 3 материала

Системната теория като ключ към преосмисляне на отношението между човека и другите животни

Системната теория на Никлас Луман усвоява някои от основополагащите си понятия и положения от схващането на чилийските биолози Умберто Матурана и Франсиско Варела, като пренасочва приложението им от сферата на живата природа към тази на социалното. Резултатът е радикална промяна в мисленето на социалните отношения, разколебаване на не само традиционно-философски, но и до голяма степен общочовешки представи. Обществото например вече не е съвкупност от взаимодействащи помежду си индивидуалности, “посегнато” е и на самото понятие за човек в традиционния му смисъл на функционално единство. Такива размествания в мисленето за човека от затворена и автономна цялост към конгломерат от системи се вписва добре в доста разпространеното в съвременната философия усилие по разтварянето на понятието “субект” по посока на по-разслоено и динамично схващане. В този смисъл системната теория създава много благоприятен климат за отглеждане и процъфтяване на различни форми на постхуманизъм, търсещи да избягат от антропоцентризма като скрита предпоставка. На този фон текстът ще се опита да си представи в каква насока би могло да се развие разбирането за отношението между човека и животните, ако го обогатим с трансформиращата роля на системната теория. Изследователският фокус ще бъде насочен към това да се види възможно ли е да се говори за отношението между човека и другите животни в една неантропоцентрична парадигма, в която категоричното отграничаване между човек и животно не е въпрос от първостепенно значение и където поне теоретично се оставя място за не непременно йерархизиращ поглед върху различните представители на живата природа.

Ключови думи: системна теория, автопойезис, животно, човек, отношение човек – животни, антропоцентризъм, постхуманизъм, Никлас Луман, Умберто Матурана, Франсиско Варела, Якоб фон Юкскюл.

Към публикацията »

“Волята” при Ницше – една необходима илюзия. Част І

  • Автор: Боряна Узунова
  • Рубрика: Подиум
  • Брой: Natura et cultura

Хвърляйки панорамен поглед над творчеството на Фридрих Ницше, няма как да не се съгласим, че един от неизменните мотиви на мисленето му се изразява в разколебаване на положения, приемани за даденост от съвременниците му. Този дестабилизиращ патос обаче не е самоцелен – той само разчиства пътя пред трансформацията на стойности от всякакво естество. Интересен е въпросът доколко тази преоценка успява да отговори на условията на създателя си и дали не изпада в същите заблуди, от които се опитва да избяга. В опит да си даде сметка за някои пунктове на напрежение във въпросната преоценка, статията ще проследи описания от немския философ преход към ценностите на бъдещето във фокуса на понятието за воля.

Към публикацията »