NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Търсене
Резултати от търсенето На зададените критерии отговарят 2 материала

Поколения и житейски кризи

Жизнените кризи (де)
мобилизират различни биографични, социални и културни ресурси. Те могат да са свързани както с оттегляне или несправяне със социални задачи и ангажименти като например уволнение, пенсиониране, изпадане от образователния цикъл, така и с преживяване на гранични, екзистенциални ситуации като тежка болест, смърт, раздяла с близък човек. Съответно тяхното преодоляване е сложно протичащ процес, който предполага (пре)конструиране на определени социални и културни образци на „ефективната“, „адекватна“ и „нормална“ реакция на промяната в здравния, професионалния, социалния и т.н. статус.
Каква е ролята на поколението/поколенческата принадлежност в този процес на преконструиране? Кои теоретични приноси към социологическата и историческата концепция за поколението са релевантни за изследването на житейските кризи? Кои модели на справяне с кризата могат да се разглеждат като предетерминирани от поколението?
В отговор на тези въпроси настоящият текст прави опит да разгърне историческа и аналитична перспектива на „проблема за поколенията“, използвайки като отправна точка известното есе на Карл Манхайм и позовавайки се на биографични интервюта и фокус-групи с грижещи се за хора с увреждания. Разгледани са три продуктивни сечения на понятието за поколение: поколение и жизнен цикъл, поколение и предаване на ценностите и поколение и социална промяна, които предоставят широк набор от възможности за проследяване на различни моменти в изграждането на социалните и културните идентичности, в това число и техните трансформации и дисконтинуитети.
Ключови думи: Поколение, житейска криза, жизнен цикъл, предаване на ценностите, социална промяна

Към публикацията »

Живата памет и не-живото тяло в биографични наративи за смъртта

Abstract: The present paper focuses on the individual and collective representations of the afterlife in the context of the recent developments of the death study, which blend psychological constructivist and social constructionist approaches. The latter could be applied to representations of “heaven”, “hell”, “nothingness” among others in culture, as well as to the „traces“ of the presence of the dead in the reality of the living people – from the expectations for one’s own funeral and for the contents of the posthumous memory to the projections of the dead bodies such as „encounters with spirits“ and fear of worms. The analysis of these representations relies on a specific interdisciplinary terminology, flexible enough to describe the intertwinement of various types of socialization, (non)religious beliefs, cultural practice and biographical trajectories. It introduces notions such as posthumous reputations, postselfs and postbodies.

Based on a sample of 60 biographical interviews of men and women (75 years old and over) from UK, Bulgaria and Romania and turning to the terminology of the psychological constructivism and the social constructionism this paper discusses the construction of the nonliving body and living memory of the deceased person. It shows how the gaining of existential meaning of the death presupposes an exchange and interchange of cultural models of mourning and personal experiences, of public instructions and individual strategies for coping with the loss of the innermost image of the loved ones and the fear of the disintegration and decay of the dead body.

Keywords: death study, posthumous reputations, postbodies, postselfs

Към публикацията »