NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Търсене
Резултати от търсенето На зададените критерии отговарят 10 материала

Учителката по философия: Екатерина Папазова

  • Автор: Нина Димитрова и Деница Димитрова
  • Рубрика: Тема на броя
  • Брой: Жени философи

Статията е посветена на Екатерина (Катя) Папазова (1895–1971), защитила докторат по философия в Германия и завърнала се в България, където има дългогодишна учителска практика в една от елитните софийски гимназии. Направен е опит да се проследи участието на Папазова и в научния живот на страната, въпреки липсата на академична кариера. В текста са коментирани нейните заслуги в развитието на приложната психология у нас – в областта на психологията на рекламата, съдебната психология, психологията на усвояването на чужди езици и др. Обсъдена е изходната философска нагласа и причастността на д-р Папазова към Вюрцбургската психологическа школа. Накрая е представена и ориентацията й към идеите на богомилството, като е представен фактът на нейното авторство на авторитетната книга „Christen oder Katzen – die Bogomilen“ (Stuttgart, 1983), която обаче остава неизвестна у нас.

Към публикацията »

Религия и сексуалност – еросът на Сребърния век

Текстът дискутира един от ярките феномени в духовната атмосфера на руския Сребърен век – утвърждаването на еротичните изживявания като път към Бога и към земно безсмъртие. Обсъждани са някои от най-характерните за епохата нагласи, присъщи на част от тогавашната интелигенция, споделяни на провежданите в началото на ХХ век срещи с представители на клира. Като емблематичен пример е посочен експериментът, предприет от трима философстващи литератори – Дмитрий Мережковски, Зинаида Гипиус и Дмитирий Философов, за създаване на нова религия, основана на амбицията за освещаване на света (с неговата плът – цялата материална и духовна сфера на човека) и отхвърляне на монашеското отвращение от него. В статията е разгледан и лансираният от Николай Бердяев идеал за андрогинността на човека; идеал, водещ до победа над раждането и смъртта.
Заключението представя провала на замислените нови религиозни форми, призвани да надмогнат сексуалния аскетизъм, доколкото отново го предполагат. Плод на желанието за развлечение, тези религиозно-утопични експерименти имат и сериозни последици – декаданс вместо ренесанс, женофобия вместо идеал за Вечна женственост, и т.н., които хвърлят сянка върху среброто на века.

Ключови думи: Сребърен век, еротика, религия, „нова църква“, Дмитрий Мережковски, Зинаида Гипиус, Николай Бердяев, религиозно-сексуален утопизъм

Към публикацията »

Хумористичните истории на България

Статията коментира различни опити за хумористично представяне на историята на България и българите. Анализирани са няколко такива версии – те датират от междувоенния период (техни автори са Христо Бръзицов, Георги Църковски и Райко Алексиев), от втората половина на осемдесетте години (Николай Генчев) и от последния период, деветдесетте години (Георги Константинов, Иван Кулеков). Всички те са представени като паралелни на официалния исторически дискурс разкази, чиято цел е да пародират настоящето, в което са писани, както и да забавляват. Във всички тях са осмивани редица черти от българската народопсихология. Особено внимание е обърнато на съчинението на Николай Генчев „Краткосмешна история на България“, доколкото авторът е единственият професионален историк сред останалите. Направен е изводът, че създаването на хумористична версия на разказа за миналото – научен, художествен, митологичен и пр., винаги е творческо предизвикателство. В различна степен историите, за които става дума в статията, са необходим коректив на „сериозния“ исторически прочит.

Към публикацията »

140 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР МИХАЛЧЕВ (1880-1967)

  • Автор: Нина Димитрова, Институт по философия и социология, Българска академия на науките, ninaivdimitrova@abv.bg
  • Рубрика: Тема на броя
  • Брой: Философски годишнини

Списание НОТА БЕНЕ отбелязва 140-годишнината от рождението на Димитър Михалчев (1880-1967), един от най-бележитите български философи, с публикуването на известната рецензия на Джордж Мур в сп. „Майнд“ от 1911 г. Заедно с рецензията, чийто превод е дело на проф. Нина Димитрова, публикуваме и нейната обширна статия върху Михалчев и българското ремкеанство.

Към публикацията »

Гносис, утопия, революция – руският мистичен анархизъм

Предмет на текста е революционната нагласа на руското социално-духовно движение, наречено мистичен анархизъм. Статията описва неговите специфични герои, обединени главно от идеята за неприемане на света. Направена е аналогия между древния гностицизъм и мистичния анархизъм. Статията се фокусира върху възгледите на Василий Налимов и Алексей Синягин, разгръщащи дейността си в контекста на съветската действителност. Показани са приликите между гностическата същност на мистичния анархизъм и идеите на българските богомили, които са високо оценени от Синягин. Накрая се извежда заключението, че гностическата същност на мистико-анархистките идеи определя техния разрушителен характер.
Ключови думи: мистичен анархизъм, богомили, гностицизъм, утопия, Съветска революция

Към публикацията »

Стефан Попов: Философия на родината

Abstract. The following text presents the personality and philosophy of Stepan Popov, Bulgarian emigre (1906-1989). The first comment is on his Bulgarian period when he was one of the leaders of the rightist socio-political movement "The Third Generation". More attention is paid on his philosophy of history expressed mainly in his book „Der Wille zur Gestalt", 1970. The article analyzes some of the basic philosophical-historical concepts such as nation, national character, people, state, etc. The stress is put on the author's concept of the Bulgarian idea as the essence of his philosophy of native land.

Keywords: Stephan Popov, philosophy of history, philosophy of native land, the Third Generation, the Bulgarian idea

Към публикацията »

Български философски канон?

  • Автор: Нина Димитрова
  • Рубрика: Подиум
  • Брой: ГРАНИЦИ

This essay explores the possibilities of speaking of Bulgarian philosophical canon, taking the Bulgarian literary canon as a model. It traces the evolution of the different debates on the subject, comparing the main historical periods in the 20th century.

Key Words: Bulgarian philosophical heritage, Philosophical canon, Totalitarian and post-totalitarian Bulgarian thought

Към публикацията »

Образът на интелектуалката в българската междувоенна хуманитаристика

The Image of the Intellectual Bulgarian Woman in the Humanities of the Inter-War Period

The paper offers a discussion on the opinions – expressed in the period between the two World Wars – about the intellectual woman. A next level of analysis presents the Bulgarian woman as an intellectual. At last, a special accent is put on the participation of the Bulgarian woman in the philosophical life of the country.
Key words: intellectual woman, Bulgarian woman, inter-war period

Към публикацията »