NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Търсене
Резултати от търсенето На зададените критерии отговарят 3 материала

Проваления опит за екзистенциална комуникация между Мартин Хайдегер и Карл Ясперс като истинска загуба за политическата философия: Част втора

В нашето съвремие, характеризиращо се с глобални гранични ситуации, ние по правило се обръщаме назад, към нашите прадеди и традиции. Политиката и политическата философия днес са подложени на редица пертурбации, които засягат базисни понятия, като свобода и демокрация. Мартин Хайдегер и Карл Ясперс, двамата бащи на немския екзистенциализъм, имат особено отношение към историята на политическата философия. И двамата се опитват да пригодят своята философия към събитията на деня. След едно сравнително дълго приятелство, в техните взаимоотношения възниква разрив, за който се подозира, че е причинен от различията в мненията им по отношение не толкова на философията, а на политиката. Хайдегер се отказва изобщо от нов досег с политиката, след участието си в тази, провеждана от националсоциализма, а Ясперс се опитва, след края на Втората
световна война, да внесе ред в политическата мисъл на своето съвремие, като успява частично, но неговите идеи никога не се реализират практически. Така потенциалната възможност за кооперация между Хайдегер и Ясперс в един евентуален общ хипотетичен политико-философски проект никога не се реализира. В първата част на моето изследване, аз изложих историята на тяхното приятелство, академичните им взаимоотношения, както и намесването на всеки от тях в политическата мисъл и политика на деня. В настоящата втора част, аз ще довърша докрай историко-философския анализ, като ще се фокусирам върху интерпретациите на двамата немци на философията на своя опонент, критики, които не „разгорещили страстите“ за добро, а за лошо. В края на изследването ще бъде изнесено общо заключение за „срещата“ Хайдегер-Ясперс, която започва с инспирации за големи надежди и успехи, но завършва с перманентното мълчание на Хайдегер и опитите на Ясперс за възстановяване на комуникацията и разбиране на това мълчание, дори чрез патобиографичен анализ.
Ключови думи: Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, провал в комуникацията, сравнителен исторически анализ, историкофилософски анализ, патобиографичен анализ, политическа философия, немска екзистенциална философия, академична колаборация.

Към публикацията »

Проваления опит за екзистенциална комуникация между Мартин Хайдегер и Карл Ясперс като истинска загуба за политическата философия: Част първа

  • Автор: Петър Радоев Димков, Българска академия на науките, Институт по философия и социология, petardimkov@gmail.com
  • Рубрика: Анонс
  • Брой: Структури на онтологичното

Нашето съвремие се характеризира с т. нар. „глобална гранична ситуации“. Карл Ясперс въвежда понятието „гранична ситуация“, за да обозначи ситуации, в които субектът се изправя пред краен лимит между това, за което може да се знае нещо, и онова, за което не може да се знае. Това е лимитът на светогледа, който претърпява дисфункционален провал (крушение). Посредством този автентичен провал, който представлява едно разтърсване на самите основи на индивидуалното човешко съществуване, човекът получава, все пак, възможността за адаптация и самообучение. Докато при класическата концепция граничните ситуации са дефинирани като индивидуални, то днес те се поставят и взаимосвързват в полето на едно глобално, интерсубективно взаимодействие, откъдето идва и предикатът „глобални“. В настоящата статия, моето намерение е да използвам като пример, почерпан от опита, взаимодействието, както лично, така и професионално, между Мартин Хайдегер и Карл Ясперс, двамата „бащи“ на немския екзистенциализъм, което приключва с пълно прекъсване на комуникацията, манифестирало се като неавтентичност, загуба на битие и предаване на разума, за да илюстрирам как то, в духа на политическата философия, би могло да поясни анамнезите на взаимоотношението между политиката и философията днес, както и неефективността на политическия дискурс във време на глобални гранични ситуации. Като философи, Хайдегер и Ясперс са много успешни; в политическата сфера и двамата се провалят в опита да постигнат това, което било императив по това време: успешно търсене на нова идентичност на германския народ и фундаментално обновление на немските университети. Те не успяват също така и да разработят общ философски и/или политически проект. И двамата мислители се провалят в своите опити, които са индивидуалистични, както и не се възползват от своето приятелство и своята академична професионална връзка като шанс да подобрят и подсилят своите идеи, по този начин променяйки резултатите от практическото приложение на самите тези идеи. Текстът се състои от две части, като представеното тук изследване е първа такава.
Ключови думи: Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, провал в комуникацията, сравнителен исторически анализ историкофилософски анализ, патобиографичен анализ, политическа философия, немска екзистенциална философия, колаборация.

Към публикацията »

Разказ на един българин за обучението по философия като модул на когнитивната наука в Германия

Настоящата статия изхожда от предпоставката, че академичното знание се обогатява, не само чрез собствени изследвания, но и чрез поглед към и разбиране на работата и постиженията на останалите изследователи в дадена област на познанието. В текста се набляга върху личния опит от първо лице в срещата с друг тип изследователски методи, като този личен опит не се предава чрез стандартните научни статии и студии, но пък неговите прозрения са от
изключителна стойност, а херменевтичните му тълкувания са безкрайни. От подобна гледна точка текстът описва и дискутира личния опит на един български студент по преподаването по философия в Германия като модул на когнитивната наука, която впоследствие се подлага на историко-философски анализ.

Към публикацията »