NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Търсене
Резултати от търсенето На зададените критерии отговарят 11 материала

Нова книга на проф. Ангел Стефанов – „Предложени отговори на философски главоблъсканици“

Рецензия на: Stefanov, A. S. Suggested Answers to Philosophical Puzzles, Newcastle upon Tune: Cambridge Scholars Publishing, 2022, 120 pp. ISBN: 978-1-5275-8940-7

Към публикацията »

Предметният обхват на мисленето в трансценденталната диалектика на Кант

В трансценденталната диалектика на „Критика на чистия разум“ Кант поставя задача, неизследвана до този момент откъм територията на логиката: да се намерят и извлекат всеобщите форми в постигането на висшето единство на мисленето. В конкретен план това трябва да са висшите априорни форми на разума или неговите върховни понятия: трансценденталните идеи. Те основават цялото мислене във висшите му синтетични функции, които се отливат в простирането до всеобщност на умозаключителните функции на мисленето. В този мащаб се отваря проекцията на пределния и общопредметен обхват на мисленето, който Кант дефинира като „тоталността на условията“ на мисленето изобщо, а като чист и върховен функционален елемент определя като безусловното на мисленето. Няма как тази иновативно поставена и решена задача да не доведе до нови формации с оглед на общопредметния характер и действие на висшите понятия на разума. Тези трансцендентално логически формации и процедури оформят едно ново построение на цялото мислене и осветляват неговите генерални предметни възможности.
Ключови думи: Кант, трансцендентална философия, трансцендентална логика, безусловно, принцип на определянето

Към публикацията »

250 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ ХЕГЕЛ (1770-1831) Хегел и върховете на логическата наука (първа част)

  • Автор: Силвия Кръстева, Югозападен университет „Неофит Рилски“, silvia_kristeva@mail.orbitel.bg
  • Рубрика: Тема на броя
  • Брой: Философски годишнини

Хегел осъществява мащабна програма в логиката, чиято цел е да изведе „системата на чистото мислене“. Това е продължение и в някаква степен завършване на Кантовия проект за трансцендентална логика, която да обхване и измине цялата област на мисленето. Кант вижда същинската логическа форма на това мислене като понятието, Хегел отговаря с логически проект, чиято основна работеща единица е понятието. Затова и предмет на логиката става построяването на „системата на чистите мисловни определения“, която така ще развие и логическото съдържание на мисленето. Мисловните определения дават видовете понятия, които са основните типове на определяне на предметите в мисленето. Това резултира в проекта на Хегел до една пълна система на понятията, каквато не е разработвана до Хегел в логиката, и до нова концепция за логическата форма, която трябва да стане „безкрайна форма“. Хегел предприема и преобразуване на формата на Аристотеловото съждение, която критикува като крайна и застинала, и превръща съждението в нова логическа формация, която да развие хода на вътрешните определения на субекта през предикациите и контекста.
Ключови думи: Хегел, логика н анемския идеализъм, истина, логическо съдържание, спекулативно твърдание.

Към публикацията »

250 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГ ВИЛХЕЛМ ФРИДРИХ ХЕГЕЛ (1770-1831) Хегел и върховете на логическата наука (втора част)

  • Автор: Силвия Кръстева Доц. д-р, Югозападен университет „Неофит Рилски“ silvia_kristeva@mail.orbitel.bg
  • Рубрика: Тема на броя
  • Брой: Философски годишнини

Хегел осъществява мащабна програма в логиката, чиято цел е да изведе „системата на чистото мислене“. Това е продължение и в някаква степен завършване на Кантовия проект за трансцендентална логика, която да обхване и измине цялата област на мисленето. Кант вижда същинската логическа форма на това мислене като понятието, Хегел отговаря с логически проект, чиято основна работеща единица е понятието. Затова и предмет на логиката става построяването на „системата на чистите мисловни определения“, която така ще развие и логическото съдържание на мисленето. Мисловните определения дават видовете понятия, които са основните типове на определяне на предметите в мисленето. Това резултира в проекта на Хегел до една пълна система на понятията, каквато не е разработвана до Хегел в логиката, и до нова концепция
за логическата форма, която трябва да стане „безкрайна форма“. Хегел предприема и преобразуване на формата на Аристотеловото съждение, която критикува като крайна и застинала, и превръща съждението в нова логическа формация, която да развие хода на вътрешните определения на субекта през предикациите и контекста.
Ключови думи: Хегел, логика н анемския идеализъм, истина, логическо съдържание, спекулативно твърдание.

Към публикацията »

Хипотезата за континуума на Кантор и нейното трансфинитно обосноваване (част 1)

Abstract: The present paper will expose Cantor's Theory of transfinite numbers, and more specific his Continuum Hypothesis, on transfinite grounding - upon the constructing of the linear continuum c as "the pure continuous number-domain", with the words of Dedekind. For this purpose, we will unfold Cantor's grounding that cardinality of the continuum c is equal to the cardinality of the sets of natural numbers - N and the rational numbers - Q as basic dimensions in n-dimensionality of the continuum. This is a construction, which poses the known number sets as basic and initial dimensions of the continuum c. These sets are also taken in their inclusion to one another as proper subsets to each other and to the set of real numbers - R. From here, we can deduce the Continuum Hypothesis formula with producing the next Aleph-numbers and to propose a new version of generalized Continuum Hypothesis. Also this will provide the solution and interpretation of Aleph-0 as a number - with its own number value upon the continuum c and as a number of the complex processes and entities in reality.

Going even more further, we can postulate the intensity of an infinite set: as its own ability to be raised to power, or covered, with transfinite cardinal number, in particular to the least transfinite number Aleph-0. So, namely on the intensity of the infinite sets, continuity can be defined and connected with the dimensionality of the continuum. And from here we can formulate the Aleph-enumerability and omega-enumerability of infinite sets as the suggestion of grounding the enumerability of the infinite sets.

All this leads also to the construction of transfinite numbers orders, in this construction we can develop them as higher and higher number classes with increasing cardinalities. These transfinite numbers orders can provide the density of "the whole absolutely infinite aggregate of numbers", with Cantor's formulation. With all this, the new transfinite numbers, introduced by Cantor, are demonstrated as powerful instrument for describing and investigating the reality to the very boundaries of its physical and conceptual comprehension.

Key words: Continuum Hypothesis, Cantor, transfinite numbers, Aleph-0, Theory of numbers, logic of infinity.

Към публикацията »

Има ли умозаключението своя система? Един нов поглед към трансценденталната диалектика на Кант

Abstract: This article is dedicated to Kant's exceptional achievement in transcendental logic of Critique of pure reason - the inference as a pure and common logical form, not just the syllogism, is founded and deduced in its own logical formations. This result is accomplished on the basis of two main transformations. The first one is the incorporating the construction of unconditioned and its concepts in the structure of inference which allows Kant to solve the problem for the general logical function of the inference. The second connects the logical inference functions with the system of judgment and in such direction establishes these functions as extension and completion of the basic logical possibilities of the judgment. With that Kant also offers the stunning idea for the whole theoretical and structural integrity of logical thought-forms.

Kew words: Kant, transcendental dialectic, concepts of the unconditioned in the inference structure, the system of inference

Към публикацията »

Типика и елементи на понятието в Хегеловата логика

Abstract: The article discusses the theory of concept, which Hegel develops in Subjective logic of his fundamental work Science of Logic. Hegel define the concept as the least and the most basic unit among the logical forms in Traditional logic. So the concept is demonstrated as the basis, upon which the theories of judgment and syllogism must ground. Hegel deduces three basic component of the concept: universal, particular and singular concept. In this way Hegel develops in movement and deduction the relation between genus, species and individual, which relation is axiomatic for the Traditional logic. The triad structure pretends to be the essential logical structure of the concept and reveals his full potential as form of thought.

Keywords: Hegel’s logic, universal, particular and singular concept, genus and species, Traditional logic

Към публикацията »