NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Търсене
Резултати от търсенето На зададените критерии отговарят 3 материала

95 години след Фреге (1848-1925) Двете страни на Фрегевото схващане за съществуването (първа част)

  • Автор: Тодор Полименов, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, tpolimenov@phls.uni-sofia.bg
  • Рубрика: Тема на броя
  • Брой: Философски годишнини

Изходна точка на статията е книгата на Dolf Rami "Existenz und Anzahl. Eine kritische Untersuchung von Freges Konzeption der Existenz" (Mentis, 2018). В нея Рами развива тезата, че концепцията на Фреге за съществуването е хибридна, защото съчетава две различни понятия за съществуване. Едното е едно дефлационно понятие от първа степен. То е познато от универсалистката парадигма преди Кант, според която съществуването, или битието, е универсално понятие: понятие, което може да се изкаже истинно за
всичко. Другото е едно субстанциално понятие от втора степен. То е експлицирано в концептуалистка парадигма на традицията Фреге – Ръсел – Куайн, според които съществуването следва да се разглежда като свойство на понятия, чието приписване е еквивалентно на твърдението, че под съответното понятие попадат предмети (или попада поне един предмет). В статията се поставя под съмнение тезата на Рами, че Фреге се опитва да съчетае тези две различни понятия, както и подтезата му, че универсалното понятие от първа степен е по-основополагащо и Фреге може би е забелязал това. Най-напред се въвежда в теорията за понятията от втора степен. След това се обсъждат двете понятия, които Рами различава. Това е първата част на статията. Във втората ще бъде показано, че онова, което Рами нарича универсално понятие от първа степен, се третира от Фреге в рамките на неговата теория за пресупозициите за употребата на сингуларни термини, както и че връзката между тази теория и концепцията за съществуването като понятие от втора степен не е такава, каквато Рами си я представя.
Ключови думи: Фреге, съществуване, понятия от втора степен, сингуларни термини

Към публикацията »

Фреге за утвърждаването

Резюме: Онова, което различава подходът на Фреге към логиката от традиционните начини, по които логическата теория е била развивана, е това, че той е семантичен: логическите феномени се изследват на фона на нашето говорене за света. Това си личи не на последно място по терминологията на Фреге, в която централна роля се пада на понятия като смисъл и референция, с които описваме отношенията между езика и действителността, а с това и значенията на езиковите изрази. Подходът на Фреге следва от неговата ориентация към понятието за истината. Това понятие е пределно основополагащо и не може да се сведе до по-прости понятия. Ето защо, за да го обясни, Фреге се позовава на нашата практика на говорене и по-специално на практиката на правене на твърдения. Това придава интересен прагматически нюанс на Фрегевите занимания с логиката. Чрез анализ на релевантните текстове можем да кажем, че чрез обсъждането на понятието за истината в контекста на темата за твърдението Фреге антиципира важни идеи, които са били развити едва в средата на ХХ век в теорията на речевите актове на Остин и Сърл.

Ключови думи: Фреге, утвърждаване, теория за речевите актове

Към публикацията »

Понятието за „логическо пространство“ в Логико-философския трактат на Витгенщайн

The Concept of ‘Logical Space’ in Wittgenstein’s Tractatus Logico-Philosophicus

Abstract:
The current paper presents an attempt at clarifying the meaning of the words ‘logical space’ in the Tractatus 1.13 ‘The facts in logical space are the world’. This is achieved though exploring the concepts of ‘state of affairs’, ‘possible state of affairs’, ‘existing state of affairs’, ‘the existence and non-existence of states of affairs’, ‘fact’, ‘positive fact’, ‘negative fact’.
Keywords: Wittgenstein, Tractatus, logical space, state of affairs, possible world, truth-maker, reality.

Към публикацията »