NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Търсене
Резултати от търсенето На зададените критерии отговаря един материал

„Теоретична тревожност“: употреба и злоупотреба със „западните“ концепции и теории при изучаване на „Изтока“

TНастоящата статия изследва употребите и злоупотребите със „западните“ концепции при изучаване на политиката и комуникацията на „Изтока“. Приемайки предположението, че „Изтокът“ е конструкция, която може да има много възможни референти, анализирам няколко случая на академични изследвания на протестите в Източна Европа, региона на MENA и Китай, като наблягам на проблемите при „механичното“ прилагане на „западните“ теории (отново сложна идея, която коментирам) към тези контексти без усет към местната история, култура и протестни традиции.
Първият
случай се занимава със собствените ми трудности в намирането на правилни теории за анализ на българските протести през 2013 г. и ситуирането им в по-широкия контекст на съпротива срещу мерките за ограничение в Европа. Вторият случай подробно анализира феномена „академични туристи, разглеждащи Арабската пролет“, обсъден първо в добилата популарност статия на Мона Абаза. Освен че коментирам разделението на труда в международната академична среда, анализирам как технодетерминираните „западни“ теории за „Интернет и демократизация“ се прилагат не само за разбиране на Арабската пролет, но и за вдъхновяване и влияние върху протестиращите. Въпреки това, те не успяха да отчетат много от важните характеристики на тези протести и съответно тревожното бъдещо развитие. Накрая аз се занимавам с изследване на протестите и комуникациите в съвременен Китай, произведени от „западни“ автори, и коментирам начините, по които теориите за социално движение и комуникация са повлияни от емпириката на европейския и американския опит, като по този начин пренебрегват китайското разбиране за историческите трансформации.
Като цяло, аз твърдя, че понятията, които използваме в академичните изследвания, никога не са „невинни“, а са натоварени с определен исторически опит и разбиране, което би могло да ги направи непродуктивни (а понякога иподвеждащи) при анализ на други ситуации. Нещо повече, постоянното използване на „западните“ концепции за анализ на „Изтока“ като емпирично поле възпроизвежда епистемологични неравенства, при което гражданите на някои страни са „субекти“ на анализа, а други са „обекти“. Как обаче биха изглеждали „източните“ социални и политически теории и няма ли значително неравенство между самите „източни“ държави? Ето защо, вместо да се отказва от „западните“ знания, статията призовава за по-голямо внимание към неравенствата и за „провинциализацията“ на теорията така, че да включи местните истории и традиции на знанието, които биха обогатили и „източното“, и „западното“ научно мислене с нови подходи и прозрения.
Настоящата статия изследва употребите и злоупотребите със „западните“ концепции при изучаване на политиката и комуникацията на „Изтока“. Приемайки предположението, че „Изтокът“ е конструкция, която може да има много възможни референти, анализирам няколко случая на академични изследвания на протестите в Източна Европа, региона на MENA и Китай, като наблягам на проблемите при „механичното“ прилагане на „западните“ теории (отново сложна идея, която коментирам) към тези контексти без усет към местната история, култура и протестни традиции.
Първият случай се занимава със собствените ми трудности в намирането на правилни теории за анализ на българските протести през 2013 г. и ситуирането им в по-широкия контекст на съпротива срещу мерките за ограничение в Европа. Вторият случай подробно анализира феномена „академични туристи, разглеждащи Арабската пролет“, обсъден първо в добилата популарност статия на Мона Абаза. Освен че коментирам разделението на труда в международната академична среда, анализирам как технодетерминираните „западни“ теории за „Интернет и демократизация“ се прилагат не само за разбиране на Арабската пролет, но и за вдъхновяване и влияние върху протестиращите. Въпреки това, те не успяха да отчетат много от важните характеристики на тези протести и съответно тревожното бъдещо развитие. Накрая аз се занимавам с изследване на протестите и комуникациите в съвременен Китай, произведени от „западни“ автори, и коментирам начините, по които теориите за социално движение и комуникация са повлияни от емпириката на европейския и американския опит, като по този начин пренебрегват китайското разбиране за историческите трансформации.
Като цяло, аз твърдя, че понятията, които използваме в академичните изследвания, никога не са „невинни“, а са натоварени с определен исторически опит и разбиране, което би могло да ги направи непродуктивни (а понякога иподвеждащи) при анализ на други ситуации. Нещо повече, постоянното използване на „западните“ концепции за анализ на „Изтока“ като емпирично поле възпроизвежда епистемологични неравенства, при което гражданите на някои страни са „субекти“ на анализа, а други са „обекти“. Как обаче биха изглеждали „източните“ социални и политически теории и няма ли значително неравенство между самите „източни“ държави? Ето защо, вместо да се отказва от „западните“ знания, статията призовава за по-голямо внимание към неравенствата и за „провинциализацията“ на теорията така, че да включи местните истории и традиции на знанието, които биха обогатили и „източното“, и „западното“ научно мислене с нови подходи и прозрения.

Към публикацията »