NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Abstract: The aim of this paper is to consider the concept of melancholy through Hume’s works. In this regard his "Letter to a Physician" and the Conclusion of Book I of "A Treatise of Human Nature" will be examined. My goal is to present the meaning of melancholy in Hume’s theoretical philosophy, on the one hand, and its meaning in the context of early modern medicine, on the other.
Keywords: melancholy, disease of the learned, humoral theory, causation, skepticism.
Abstract: The article presents the treatise "On the Sacred Disease" from the Hippocratic corpus in the context of medical and philosophical development in the V-IV c. BC in Greece as one of the most important texts in the establishment and development of rational medicine. In the beginning, brief notes on the Hippocratic corpus and modern views on the authorship of the treatises are given. The ideas of rejecting the divine nature of epilepsy, the encephalocentric theory and the pathological etyology of diseases are analysed.
Keywords: Corpus Hippocraticum, treatise De morbo sacro, medical and philosophical ideas, principles of the rational medicine, ancient understandings of the epilepsy, encephalocentric theory
Abstract: The article examines the use of artificial agents in the medical environment, considering both the positive and negative effects of their use in healthcare. The introduction of artificial intelligence into the realm of care delivery naturally raises ethical concerns, emphasizing concepts such as responsible and moral artificial intelligence. Designing ethical artificial agents capable of performing tasks traditional to humans poses complex dilemmas, and leads to the conclusion that we have a responsibility to correctly integrate them into critical areas such as health and care. In this sense, the philosophical perspective on artificial agents in health and care raises important questions about their acceptance, regulation, and ethical implications, highlighting the need for continued philosophical inquiry into the field of application of artificial agents in medicine.
Keywords: artificial agents, intelligent agents, artificial intelligence, medicine, care, healthcare.
Abstract: Patients tend to be more satisfied if the doctor takes a holistic approach. Respecting the patient's opinion and his active participation in the treatment process is a prerequisite for the success of the therapeutic process in the long term. The unifying idea is that change is needed and it must include a philosophical and spiritual justification. This is not within the power of Western medicine alone but should be done by integration of the traditional medical practices. Traditional practices are fully compatible with conventional medicine, but only under the general paradigm of holistic medicine. Bulgaria is in a good position to do that, with preserved and unique heritage. The selection of the center can be done by comparing the available spiritual practices and adapting the chosen one for better understanding by the 21st century person. Medicine has a future only in a holistic context, just as its past is inextricably linked to spiritual rituals and practices.
Keywords: medicine, tradition, holistic, relationship, center
Abstract. The study aims to answer its title question. It is argued that medicine is neither a science nor an art in the modern sense of these terms, but a complex, organic, coordinated, subordinated and dynamic system of fundamental (basic) and clinical (applied) scientific disciplines that forms a specific scientific field, and the application in practice of the knowledge acquired from them constitutes what is called the healing or „medical art“. The argumentation is based on two „coordinate systems“: the contemporary definitions of „science“ and „art“ accepted as working.
Keywords: medicine, science, art, concept, laws, scientific evidence.
Abstract. The study aims to answer its title question. It is argued that medicine is neither a science nor an art in the modern sense of these terms, but a complex, organic, coordinated, subordinated and dynamic system of fundamental (basic) and clinical (applied) scientific disciplines that forms a specific scientific field, and the application in practice of the knowledge acquired from them constitutes what is called the healing or „medical art“. The argumentation is based on two „coordinate systems“: the contemporary definitions of „science“ and „art“ accepted as working.
Keywords: medicine, science, art, concept, laws, scientific evidence.
Abstract: The modern medicine is a cognitive field with a strong influence into the modern society. The role and place of medical theory and practice is of the great importance to the world and to humanity. This text brings out to the front view the philosophical question about evidence in modern medicine. The central topic of the contemporary philosophy of medicine is focused to the process of evidence in medicine. The article presents this question in the context of the relationship: research/researchers - clinicians - patients. In the course of analysis, the idea of evidence-based medicine (EBM) and the criteria for hierarchy of evidence venerated by this movement are presented. In addition, the role and importance of the two criteria central to this movement, named randomized controlled trials (RCT's) and the hierarchy of evidence, are presented and analyzed. Special importance is given to the transition from science-based medicine to statistics-based medicine.
Keywords: philosophy of medicine, evidence; EBM, RCT’s, research/researchers - clinicians - patients, science-based medicine, statistics-based medicine.
Abstract: The language of a science is related to the conceptual specificity of its subject matter, and this is why in the beginning of the paper the subject of medicine is considered as being based on the notions of health and illness. The theoretical system of medicine is defined as a scientific region, which accepts and consistently coordinates theoretical models from physics, chemistry, biology, and psychology, and thus the features of its language are explicated. The next part of the paper is dedicated to medical practice focused on the relationship between physician and patient.
Keywords: language and practice in medicine, health, disease, doctor-patient relationships, health policies
Резюме: Целта на тази статия е да разгледа понятието за меланхолия през текстовете на Дейвид Хюм. В тази връзка ще бъдат анализирани неговите "Писмо до лекаря" и Заключението на книга първа на "Трактат за човешката природа". Намерението ми е да представя смисъла на меланхолията в Хюмовата теоретична философия, от една страна, и в контекста на медицината на Новото време, от друга.
Ключови думи: меланхолия, болест на учения, хуморална теория, причинност, скептицизъм.
Резюме. Студията има за цел да отговори на своя заглавен въпрос. Аргументира се тезата, че медицината не е нито наука, нито изкуство в съвременния смисъл на тези понятия, а е сложна, органична, координирана, субординирана и динамична система от фундаментални (основни) и клинични (приложни) научни дисциплини, която формира специфична научна област, а приложението в практиката на знанията, придобити от тях, представлява това, което се нарича лечебно или „лекарско изкуство“. Аргументацията е изградена на основата на две „координатни системи“: приетите като работни съвременни дефиниции на понятията „наука“ и „изкуство“.
Ключови думи: медицина, наука, изкуство, понятие, закони, научно доказателство
Резюме: В статията е представен трактатът "За свещената болест" от Хипократовия корпус в контекста на медицинското и философско развитие през V-IV в. в Гърция като един от най-важните текстове в установяването и развитието на рационалната медицина. В началото са дадени кратки бележки върху Хипократовия корпус и съвременни възгледи за авторството на трактатите. Анализират се идеите за отхвърляне на божествената природа на епилепсията, енцефалоцентричната теория и патологичната етиология на заболяванията.
Ключови думи: Corpus Hippocraticum, трактат De morbo sacro, медицински и философски идеи, принципи на рационалната медицина, древни разбирания за епилепсията, енцефалоцентрична теория
Резюме: Статията разглежда използването на изкуствените агенти в медицинската среда, като се вземат предвид както положителните, така и отрицателните ефекти от тяхното приложение в здравеопазването. Въвеждането на изкуствения интелект в сферата на предоставянето на грижи естествено поражда етични опасения, наблягайки на понятия като отговорен и морален изкуствен интелект. Проектирането на етични изкуствени агенти, способни да изпълняват задачи, традиционни за хората, поставя сложни дилеми, и води до заключението, че ние носим отговорност за тяхното правилно интегриране в критични области като здравеопазването и грижите. В този смисъл философската перспектива за изкуствените агенти в здравеопазването и грижите повдига важни въпроси относно тяхното приемане, регулиране и етични последици, като подчертава необходимостта от продължаващо философско изследване в сферата на приложение на изкуствените агенти в медицината.
Ключови думи: изкуствени агенти, интелигентни агенти, изкуствен интелект, медицина, грижа, здравеопазване.
Резюме: Пациентите са склонни да бъдат по-удовлетворени, ако лекарят възприеме холистичен подход. Зачитането на мнението на пациента и активното му участие в лечебния процес са предпоставка за успех на терапевтичния процес в дългосрочен план. Обединяваща е идята, че е нужна промяна и тя трябва да включва философска и духовна обосновка. Това не е по силите самостоятелно на западната медицина, нужно е интегриране на традиционни практики. Традиционните медицински практики са напълно съвместими с конвенционалната медицина, но само под общата парадигма на холистичната медицина. България е в добра позиция със съхранено в голяма си част уникално наследство. Подборът на център може да се извърши чрез сравнителен анализ на наличните духовни практики и адаптирането им, така че да са разбираеми за хората на 21 век. Медицината има бъдеще само в холиситичен контекст, така както миналото й е неразделно свързано с духовните ритуали и практики.
Ключови думи: медицина, традиция, холистичен, връзка, център
Резюме. Студията има за цел да отговори на своя заглавен въпрос. Аргументира се тезата, че медицината не е нито наука, нито изкуство в съвременния смисъл на тези понятия, а е сложна, органична, координирана, субординирана и динамична система от фундаментални (основни) и клинични (приложни) научни дисциплини, която формира специфична научна област, а приложението в практиката на знанията, придобити от тях, представлява това, което се нарича лечебно или „лекарско изкуство“. Аргументацията е изградена на основата на две „координатни системи“: приетите като работни съвременни дефиниции на понятията „наука“ и „изкуство“.
Ключови думи: медицина, наука, изкуство, понятие, закони, научно доказателство
Резюме: Съвременната медицина е едно познавателно поле със силно влияние в съвременното общество. Ролята и мястото на медицинската теория и практика е от голямо значение за света и за човечеството. Настоящият текст извежда на преден план философското питане за това как доказва съвременната медицина. Темата за доказателството в медицината е от централно значение за съвременнта философия на медицната. Настоящата статия представя това питане в контекста на връзката: изследвания/изследователи - клиницисти - пациенти. В хода на анализ се представя идеята на медицината, основана на доказателства (ЕВМ) и зададените от това движение критерии за доказване. В допълнение към това се представят и анализират ролята и значението на два централни за това движение критерия, а именно рандомизираните контролирани изпитвания (RCT’s) и йерархията от доказателства (hierarchy of evidence). Особено значение се отделя на прехода от научно-базирана медицина към статистически-базирана медицина.
Ключови думи: философия на медицината, доказателство, МОД, РКИ, изследвания/изследователи - клиницисти - пациенти, научно-базирана медицина, статистически-базирана медицина.
Резюме: Езикът на една наука е обвързан с понятийната специфика на нейния предмет, поради което в началото на статията се анализира предметът на медицината, основан на разбирането за здраве и болест. Теоретичната система на медицината се определя като научна област, приемаща по съгласуван начин теоретични модели от физиката, химията, биологията и психологията, и с оглед на това се анализира спецификата на нейния език. Следващата част на статията разглежда медицинската практика, фокусирана върху отношението между лекар и пациент.
Ключови думи: език и практика в медицината, здраве, болест, отношенията лекар-пациент, здравни политики
In the last two decades, with the development of technology, communications and the growth of production and distribution of audiovisual production, the attempts to find a productive balance between moral and ethical principles, human rights, creative freedom and business interests in the new frontier field of culture, the arts and the media have definitely intensified. One of the most popular forms of normative regulation are the so-called quotas that relate primarily to the representation or equality of certain groups in creative guilds, teams or in front of the camera. Another approach is related to the introduction of certain professional and social standards in the creative and cultural industries. But culture and the arts are special spheres, and their excessive institutionalization and instrumentalization through normative regulations, ready-made formulas and prescriptions can build invisible walls precisely in front of the free creative impulse, the original author's approach, difference and diversity.
Keywords: culture, standards, cinema, representation, diversity
През последните две десетилетия с развитието на технологиите, комуникациите и нарастването на производството и разпространението на аудиовизуална продукция определено се засилиха опитите да се намери продуктивен баланс между морални и нравствени принципи, човешки права, творческа свобода и икономически интереси в новото гранично поле на културата, изкуствата и медиите. Една от най-популярните форми на нормативна регулация са т.нар. квоти, които се обвързват преди всичко с представителността или равнопоставеността на определени групи в творческите гилдии, екипи или на екрана. Друг подход е свързан с въвеждането на определени професионални и социални стандарти в творческите и културни индустрии. Но културата и изкуствата са особени сфери и тяхното прекомерно институционализиране и инструментализиране чрез нормативни регулации, готови формули и предписания може да издигне невидими стени именно пред свободния творчески порив, оригиналния авторски подход, различието и многообразието.
Ключови думи: култура, стандарти, кино, представителност, многообразие
The article examines the ideologically dominated and repressive nature of East German visual culture in the period from the 1950s to 1989. Examples are given of the official discourse of photography in the GDR - images should not just be realistic - they should say what the reality is. (For the purposes of the regime and to substitute it if necessary.) As a counterpoint, the photographic effort of Evelyn Richter is presented, which manages to break the official visual culture through the authenticity of everyday life. This photography of the ordinary, or "exact seeing", is the demarcation line between officially produced reality and everyday social reality. It articulates photographically the complexity of reality by delineating the relationship between what is seen and how it is seen.
Key words: GDR, Visual Culture, Exact Vision, Decisive Moment, Evelyn Richter
Статията разглежда идеологически доминирания и репресивен характер на източногерманската визуална култура в периода от 50-е години на миналия век до 1989 г. Посочени са примери за официалния дискурс на фотографията в ГДР - изображенията не просто трябва да са реалистични – те трябва да казват каква е реалността. (За целите на режима и да я подменят при необходимост.) Като контрапункт е представено фотографското творчество на Евелин Рихтер, която успява да пречупи официалната визуална култура през автентичността на ежедневния живот. Тази фотография на ежедневното, или „точно виждане“, е демаркационната линия между официално продуцираната реалност и ежедневната социална реалност. То артикулира фотографски комплексността на действителността, като очертава връзката между това, което се вижда и начина, по който то се вижда.
Ключови думи: ГДР, визуална култура, точно виждане, решаващ момент, Евелин Рихтер
The article examines the ideologically dominated and repressive nature of East German visual culture in the period from the 1950s to 1989. Examples are given of the official discourse of photography in the GDR - images should not just be realistic - they should say what the reality is. (For the purposes of the regime and to substitute it if necessary.) As a counterpoint, the photographic effort of Evelyn Richter is presented, which manages to break the official visual culture through the authenticity of everyday life. This photography of the ordinary, or "exact seeing", is the demarcation line between officially produced reality and everyday social reality. It articulates photographically the complexity of reality by delineating the relationship between what is seen and how it is seen.
Key words: GDR, Visual Culture, Exact Vision, Decisive Moment, Evelyn Richter
In times of global boundary situations we look backward towards our predecessors and traditions. Politics and political philosophy today are subjected to a multitude of perturbations, which involve basic notions, such as freedom and democracy. In this vein, Martin Heidegger and Karl Jaspers, the two fathers of German existentialism, have a peculiar relation to the history of political philosophy. Both thinkers tried to adjust their philosophies to the ever-changing realities. After a relatively long friendship, a breach occurred in their communication and interrelation, which is suspected to have been caused by the difference in their opinions not so much on philosophy, but on politics. Heidegger gave up any involvement with politics, after his involvement with Nazism, whereas after the Second World War Jaspers tried to put in order the political thought of the present-day, in which endeavor he succeeded partially, but his ideas were never practically implemented. Thus, the potential possibility for cooperation between Heidegger and Jaspers for an eventual common politico-philosophical project was never realized. In the first part of my inquiry, I exposed the history of the friendship of the two thinkers and their academic interrelation, as well as the involvement of both of them in the political thought and the politics of the day. In this second part, I will present the rest of my historico-philosophical analysis by focusing on the interpretations of both Germans on the philosophy of their opponent, which did challenge both not for good, but for bad. At the end, I will present a general conclusion on the encounter Heidegger-Jaspers, which had begun with inspiration for high hopes and big successes, but in reality ended with the silence of Heidegger and Jaspers’ attempts for communication renewal and understanding even through pathobiographical analysis.
Key words: Martin Heidegger, Karl Jaspers, communicative breach, comparative historico-philosophical analysis, (patho)biographical analysis, political philosophy, German existential philosophy, academic collaboration.
В нашето съвремие, характеризиращо се с глобални гранични ситуации, ние по правило се обръщаме назад, към нашите прадеди и традиции. Политиката и политическата философия днес са подложени на редица пертурбации, които засягат базисни понятия, като свобода и демокрация. Мартин Хайдегер и Карл Ясперс, двамата бащи на немския екзистенциализъм, имат особено отношение към историята на политическата философия. И двамата се опитват да пригодят своята философия към събитията на деня. След едно сравнително дълго приятелство, в техните взаимоотношения възниква разрив, за който се подозира, че е причинен от различията в мненията им по отношение не толкова на философията, а на политиката. Хайдегер се отказва изобщо от нов досег с политиката, след участието си в тази, провеждана от националсоциализма, а Ясперс се опитва, след края на Втората световна война, да внесе ред в политическата мисъл на своето съвремие, като успява частично, но неговите идеи никога не се реализират практически. Така потенциалната възможност за кооперация между Хайдегер и Ясперс в един евентуален общ хипотетичен политико-философски проект никога не се реализира. В първата част на моето изследване, аз изложих историята на тяхното приятелство, академичните им взаимоотношения, както и намесването на всеки от тях в политическата мисъл и политика на деня. В настоящата втора част, аз ще довърша докрай историко-философския анализ, като ще се фокусирам върху интерпретациите на двамата немци на философията на своя опонент, критики, които не „разгорещили страстите“ за добро, а за лошо. В края на изследването ще бъде изнесено общо заключение за „срещата“ Хайдегер-Ясперс, която започва с инспирации за големи надежди и успехи, но завършва с перманентното мълчание на Хайдегер и опитите на Ясперс за възстановяване на комуникацията и разбиране на това мълчание, дори чрез патобиографичен анализ.
Ключови думи: Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, провал в комуникацията, сравнителен исторически анализ, историкофилософски анализ, патобиографичен анализ, политическа философия, немска екзистенциална философия, академична колаборация.
Тази статия е посветена на космополитния идеал в политическата мисъл на Кант. Разгледан е очертания от него триетапен процес на напредък на обществата - а именно: републикански конституционализъм, федерализъм и космополитизъм. Текстът набляга върху възможността обществата да формират национални, международни и космополитни федерации въз основа на общите идеали за справедливост, равенство и свобода чрез този триетапен процес. Тази идея се основава предимно на формулирания идеал на Кант за вечен мир и свобода като възможна цел за човечеството. В този смисъл статията твърди, че постоянният мир и свобода в космополитен мащаб са постижима цел, ако индивидите и обществата се обединят под универсални принципи вместо да се разделят и фрагментират. Освен това, тя има за цел и да обясни метода за реализиране на космополитния идеал за мир и свобода в политическата теория на Кант, като акцентира върху убеждението на Кант, че той може да се постигне единствено чрез постепенна реформа и напредък, а не чрез война или революция. В този контекст статията свързва кантианската идея за постепенна реформа и напредък с моралното усъвършенстване на индивидите/гражданите, като твърди, че обществата могат да напреднат към космополитния идеал само като позволят моралното израстване и прогрес на индивидите по отношение на универсалните концепции на справедливостта, равенството и свободата.
Ключови думи: морал, прогрес, космополитен идеал, мир, Кант, свобода.
This paper outlines the three-stage progress of societies toward the cosmopolitan ideal in Kant's political thought, namely republican constitutionalism, federalism, and cosmopolitanism. It is proposed that societies can form national, international, and cosmopolitan federations under the common ideals of justice, equality, and freedom through this three-stage process. This idea is based primarily on Kant's purposive ideal of perpetual peace and freedom as a possible goal for humanity. It is therefore argued that perpetual peace and freedom on a cosmopolitan scale is a realizable goal if individuals and societies unite under universal principles rather than divide and fragment. Moreover, this paper aims to explain the method of realizing the cosmopolitan ideal of peace and freedom in Kant's political theory by pointing out that Kant rejects top-down methods such as war, political overthrow or revolution, etc., but believes that it can only be achieved through gradual reform and progress. In this context, the paper relates the Kantian idea of gradual reform and progress to the moral improvement of individuals/citizens, asserting that societies can only progress toward the cosmopolitan ideal by enabling the moral growth and progress of their individuals in relation to the universal concepts of justice, equality, and freedom.
Key Words: moral, progress, cosmopolitan ideal, peace, Kant, freedom.
Статията е замислена да разкрие веригата на вплитане на видимо (хоризонтал), невидимо (вертикал) и прозримо (Аз/себесност) в тъканта (основа и вътък) на „Книга на промените“ като трактат, използващ богат набор от семиотични системи и подсистеми на кодиране (образи, символи, писмени знаци, числа и т.н.), до тяхното единение в „развръзката“, отчитайки и това, че текстът поема в себе си като органична цялост диахронията на редица коментари (най-ранните сумарно наричани „Десетте крила“ плюс огромно количество по-късни).
Статията е замислена да разкрие веригата на вплитане на видимо (хоризонтал), невидимо (вертикал) и прозримо (Аз/себесност) в тъканта (основа и вътък) на „Книга на промените“ като трактат, използващ богат набор от семиотични системи и подсистеми на кодиране (образи, символи, писмени знаци, числа и т.н.), до тяхното единение в „развръзката“, отчитайки и това, че текстът поема в себе си като органична цялост диахронията на редица коментари (най-ранните сумарно наричани „Десетте крила“ плюс огромно количество по-късни).
Текстът е рецепция на анализите на пространствената символика у Павел Флоренски. Всяко изобразително пространство, било абстрактно или конкретно, е в широк смисъл символно пространство, доколкото е „реалност, която предава енергии на друга реалност“. Случването на този символен трансфер е „пропадането“ на пространството на творбата, за да се прояви пространството в творбата, което според Флоренски, е единственият вход в художественото съдържание. Новата геометрия открива нова пространствена образност въвеждайки нагледа на кривината в своя пространствен синтаксис. Това нововъведение прекроява правилата за организация на пространството, с което възвръща на изкуството присъщата му сила да създава пространствени построения, независими от Евклидовите схеми. Ако въобще изкуството има нещо общо с действителността, то е усилието му да вмести силовите взаимодействия в една пространствена конфигурация.
Символният характер на пространството проличава в революционните преходи от един към друг пространствен център: от геоцентризъм към хелиоцентризъм, и оттам към модерна елиптична вселена. Това, което съм се опитал да акцентирам по тази линия, е значението на онзи пространствен център, в който „тоталността на феномените“ осмислящи човешкия живот намира онтологично оправдание.
The paper is a reception of the analyses of the spatial symbolism by Pavel Florensky. Any depicted space, whether abstract or specific, is, in a broad sense, a symbolic space in so far as it is a reality that conveys the energies to another reality. The happening of this symbolic transfer is the “failure” of the space of the work in order to manifest the space in the work, which, according to Florensky, is the only entrance into artistic content. The new geometry reveals a new spatial imagery, introducing the view of curvature into its spatial syntax. This innovation rebuilt the rules for the organization of space, the reviving of art its inherent power to create spatial structures independent of Euclid schemes. If art has anything to do with reality at all, it is its effort to fit its power interactions into a spatial configuration.
Текстът е рецепция на анализите на пространствената символика у Павел Флоренски. Всяко изобразително пространство, било абстрактно или конкретно, е в широк смисъл символно пространство, доколкото е „реалност, която предава енергии на друга реалност“. Случването на този символен трансфер е „пропадането“ на пространството на творбата, за да се прояви пространството в творбата, което според Флоренски е единственият вход в художественото съдържание. Новата геометрия открива нова пространствена образност, въвеждайки нагледа на кривината в своя пространствен синтаксис. Това нововъведение прекроява правилата за организация на пространството, с което възвръща на изкуството присъщата му сила да създава пространствени построения, независими от Евклидовите схеми. Ако въобще изкуството има нещо общо с действителността, то е усилието му да вмести силовите взаимодействия в една пространствена конфигурация.
Символният характер на пространството проличава в революционните преходи от един към друг пространствен център: от геоцентризъм към хелиоцентризъм, и оттам към модерна елиптична вселена. Това, което съм се опитал да акцентирам по тази линия, е значението на онзи пространствен център, в който „тоталността на феномените“, осмислящи човешкия живот, намира онтологично оправдание.
The text is two-faced: on one side it’s a study of the understanding of Greek antiquity’s understanding of demon, unifying the meaning of the latter into a total concept; on the other it’s a reflection on the existential meaning of the concept. From the first, it defends the actual unity of the forementioned variety. From the second – the claim that this unity speaks in a defining manner regarding the fundaments of existential ontology. Even more precisely the unitary concept does this, conceptualizing the blind spot of contemporary thought, which otherwise considers itself to be particularly existential in thought – the structuring of the existential sphere as a sphere of relationships of meaningful character, expressed noetically and pneumatically throughout the forementioned tradition of antiquity.
Текстът е двулицев: от една страна той е изледване на разбирането на гръцката античност за demon, единявайки смислите на последното в общо понятие; от друга е разсъждение върху екзистенциалния смисъл на понятието. Откъм първата той защитава действителното единство на споменатото разнообразие. Откъм втората – твърдението, че това единство говори определящо за основите на екзистенциалната онтология. Още по-точно, единното понятие прави това, понятизирайки сляпата точка на съвременната мисъл, която иначе смята себе си за особено екзистенциално мислеща – структурирането на екзистенциалната сфера като сфера на отношение от смислов характер, отразен ноетично и пневматично из споменатата антична традиция.
Текстът е двулицев: от една страна той е изледване на разбирането на гръцката античност за demon, единявайки смислите на последното в общо понятие; от друга е разсъждение върху екзистенциалния смисъл на понятието. Откъм първата той защитава действителното единство на споменатото разнообразие. Откъм втората – твърдението, че това единство говори определящо за основите на екзистенциалната онтология. Още по-точно, единното понятие прави това, понятизирайки сляпата точка на съвременната мисъл, която иначе смята себе си за особено екзистенциално мислеща – структурирането на екзистенциалната сфера като сфера на отношение от смислов характер, отразен ноетично и пневматично из споменатата антична традиция.
Текстът е двулицев: от една страна той е изследване на разбирането на гръцката античност за demon, единявайки смислите на последното в общо понятие; от друга е разсъждение върху екзистенциалния смисъл на понятието. Откъм първата той защитава действителното единство на споменатото разнообразие. Откъм втората – твърдението, че това единство говори определящо за основите на екзистенциалната онтология. Още по-точно, единното понятие прави това, понятизирайки сляпата точка на съвременната мисъл, която иначе смята себе си за особено екзистенциално мислеща – структурирането на екзистенциалната сфера като сфера на отношение от смислов характер, отразен ноетично и пневматично из споменатата антична традиция.
Developed primarily as a modern literature during the 19th and 20th centuries, Bulgarian literature seems to have been influenced by West European and Slavic Romanticism, thus remaining almost unreceptive to earlier stages of Western culture such as the Italian Renaissance. Nevertheless, elements of the Renaissance and humanist culture, sedimented in the Western tradition, were transferred to Bulgarian literature, mediated by a strongly Romantic interpretation. We will attempt to demonstrate the entanglement of Humanism and Romanticism in Bulgarian modern literature, analyzing the reception of the figure of Giordano Bruno in two literary works – the poem The Drunkard (1900) by the almost unknown Bulgarian author Slavcho Kesyakov and the historical-biographical novel Giordano Bruno: Lights from the Pyre (1966) by the Bulgarian philosopher Slavi Boyanov. In these two texts the figure of Bruno will appear in the guise of the typical Romantic hero, an image which, in its historical context, was summoned to reaffirm the sought-for Modernity of Bulgarian literature. The argument unfolds retracing the sources, used by the Bulgarian authors in their representation of the controversial figure of Giordano Bruno. All these sources will prove to be marked by the stamp of Western and Slavic Romanticism with their interest in ideas like the strength and liberty of the human spirit and the spirit’s relation to the universal, the ideal, and the eternal.
The text examines a historical-philosophical parallel between the ambiguity of the concepts of “humanists”, “humanism” and “human”: the hierarchical structure of human potency in the text of Giovanni Pico della Mirandola (15th century) and Max Scheler’s theory of the “strata” of psychophysical being (20th century). The problem of the starting point of the question about the place of the human is analysed, through the assumption of a natural original being or non-being, and the consequences for the question itself of these differences. Then the author traces the consequences of the question about the historical-philosophical premises from which the current issues of transhumanism arise.
The article explores the parallel evolution of the technical aspects of artificial intelligence with its technological applications and the growing misinformation or misinterpretation of the scientific results, ostensibly reported by the mass media. It delves into the problem of endemic hype (promoting or publicizing extravagantly) cultivated in our society by the soundly constructed terminology when it comes to what the current state of the field could achieve. The author’s premise is that the goal and prospect of every scientific inquiry should not be intentionally enshrine with artificial enigma, in the prospect of drawing public interests and funding, but at the same time risking inflammation of societal expectations and anxieties. This paper will analyze why the research field of artificial intelligence is particularly susceptible to the so-called public hype, and how the hype could be a good index of an upcoming scientific Winter, since the lore of the field has already showed this tendency a couple of times in the past.
The article interprets A. Zupancic’s definition “The Worker doesn’t exist” as a post-apocalyptic vision about capitalist social relations through Istvan Meszaros’s theory of alienation of labor and the paragraph about Master and Bondsman from “Phenomenology of The Spirit”. Тhe author constructs an imaginary discussion about Zupancic’s definition between the Slovenian philosopher and I. Meszaros.
The paper presents a new trend in biology, epigenetics, and its Importance in reconsideration of the relationship between the natural and the social. The roots and the evolution of ideas of epigenetics throughout the centuries have been revealed, with emphasis being laid on its contemporary stage. Epigenetics marks the end of genetic determinism pointing out the basic fact that genes expression is regulated and controlled by the complex cell environment. The basic mechanisms of that process have been indicated. In close connection to that, attention is paid to another important aspect: outer environment also made an epigenetic imprint on gene expression, and in its turn that imprint influences structures, functions and behaviour of the respective organism, and quite often on its descendants. With humans almost all outer environment factors are social or contain a significant social element. In this respect, one can claim that the social is biologised by its epigenitic imprint and the biological in the shape of that imprint generates social consequences. There are facts testifying that epigenetic mechanisms lead to biologising, to racialising of social stratification. In this respect epigenetics is a great challenge to social sciences which remain beyond the scope of Bulgarian social science.
Статията представя едно ново направление в биологията – епигенетиката – и нейното значение за преосмисляне на отношението между природно и социално. Показани са корените и еволюцията на идеите на епигенетиката през вековете, но акцентът е върху нейния съвременен етап. Тя бележи края на генетичния детерминизъм, като разкрива основния факт, че експресията на гените се регулира и контролира от сложната клетъчна среда. Показани са основните механизми на този процес. В тясна връзка с това се акцентира върху друг основен момент: външната среда също слага свой епигенетичен отпечатък върху експресията на гените, а пък самият този отпечатък на свой ред се отразява върху структурите, функциите и поведението на съответния организъм, а нерядко и върху неговите потомци. При човека почти всички фактори на външната среда са социални или съдържат съществен социален елемент. В този смисъл може да се твърди, че социалното се биологизира чрез своя епигенетичен отпечатък, а биологичното, под формата на този отпечатък, поражда социални следствия. Налице са факти, които свидетелстват, че епигенетичните механизми водят до биологизиране, до расовизиране на социалната стратификация. В този план, епигенетиката е огромно предизвикателство пред социалните науки, което все още е извън полезрението на българската социална наука.
Статията интерпретира определението на А. Зупанчич „работникът не съществува“ като постапокалиптична визия за капиталистическите обществени отношения посредством теорията на Ищван Месарош за отчуждението от труда и параграфа за господаря и роба от „Феноменология на духа“.
Статията има за цел да подложи на изследване успоредната еволюция на техническия прогрес в Изкуствения интелект (ИИ) и заобикалящата дезинформация и погрешното тълкуване на научните резултати в медиите. Хиперболизацията и пререкламирането на тези резултати водят до култивиране на силно очакване на положителни, почти невъзможни резултати по отношение на учените, работещи в сферата на ИИ. Преекспонираните резултати или пререкламирането са предпоставка за разпалване на недоволство вследствие на неудовлетвореност от неоправданите очаквания, а историята на изследване на ИИ показва, че колебанията на пререкламирането са добър индикатор за настъпваща научна Зима или период, в който се наблюдава силен спад на интереса към ИИ.
Развила се предимно като модерна литература през XIX и XX век, българската литература е била повлияна главно от Западноевропейския и Славянския романтизъм, като по този начин сякаш остава почти невъзприемчива към по-ранните етапи на Западната култура, свързани с Ренесанса. Въпреки това моменти от ренесансовата и хуманистичната култура, утаени в Западната традиция, се пренасят в българската литература с посредничеството на силно романтизирана интерпретация. В настоящата статия ще опитаме да покажем преплитането на хуманизма и Романтизма в българската модерна литература, като анализираме рецепцията на образа на Джордано Бруно главно в две литературни произведения – поемата „Пияница“ (1900) на почти неизвестния български автор Славчо Кесяков и историко-биографичния роман „Джордано Бруно: Светлини от кладата“ (1966) на българския философ Слави Боянов. В тези два текста фигурата на Бруно се появява в образа на типичния романтически герой, образ, който в своя исторически контекст е употребен за утвърждаване на търсената Модерност на българската литература. Като проследим източниците, използвани от българските автори при представянето на противоречивата фигура на Джордано Бруно, установяваме, че те са белязани от печата на Западния и Славянския романтизъм с техния интерес към идеи като силата и свободата на човешкия дух и отношението на духа към универсалното, идеалното и вечното.
Текстът разглежда историко-философски паралел между двузначността на понятията „хуманисти“, „хуманизъм“ и „човек“: йерархичната структура на човешката потенция в текста на Джовани Пико дела Мирандола от XV в. и теорията за „стъпала на психофизическото битие“ на Макс Шелер през XX в. Изследват се проблемът за отправната точка на питането за мястото на човека чрез допускането на естествено изначално битие или небитие и следствията за самото питане от тези разлики, както и последиците от това питане относно историко-философските предпоставки, от които възникват така актуалните въпроси на трансхуманизма.
Ерлангенската програма на Феликс Клайн се осмисля и представя от някои изследователи в областта на историята и философията на математиката като много значим фактор, със статут, бих казал на „Коперникански обрат“ в геометрията. Настоящата разработка търси метафизическата и метаматематическата позиция, т. е. философско-математическото топологизиране на Програмата на немския математик в логическата схема на целокупната геометрия. Акцент се поставя върху работите на Еварист Галоа и тяхното методологическо влияние при операционализирането на теоретико-груповия подход от Клайн, в областта на геометрията. Всичко това се постига и обобщава през концептуален анализ на методологическите насоки у Клайн, свързани с изследванията на многообразията на произволен брой измерения и абстрахиране от геометричната фигура, което той развива като необходимост за появата на по-сложните геометрии с друг тип инварианти. Така Ерлангенската програма имплицитно съдържа, но и експлицитно излага, своята ръководна идея – единството на понятие и реалност.
Ключови думи: Феликс Клайн, Ерлангенска програма, история на математиката, философия на математиката
The text constructs the visual history linking Jacopo de Barbari’s attributed “Portrait of Luca Pacioli and His Pupil”, 1495, starting from the circumstances: 1/ Jacopo de Barbari and Albrecht Durer met twice, sharing a passionate interest in proportion; 2/ Albrecht Durer made the font antique in the work “On the Divine Proportion”, 1498 by Luca Pacioli; (it has been suggested that the pupil depicted in the “Portrait” may be Albrecht Durer); 3/ the common point of contact between the artists Jacopo de Barbari and Albrecht Durer is the application of mathematics in art. And if “Portrait of Luca Pacioli and His Pupil”, 1495, only indirectly outlines Durer’s invisible figure as a geometer, then “Melancholia I”, 1514, presents him as an innovative algebraist, confirming his position as a Northern Renaissance polymath artist of the rank of Leonardo da Vinci. Also, the text suggests the alchemical-occult prehistory of melancholy.
Keywords: Albrecht Durer, Jacopo de Barbari, Luca Pacioli, Vitruvius: perspective, anatomy, proportion, humanistic antiquity, magic square, melancholy.
Dedekind raises the question of continuity in the construction of number-sets, and Cantor implements this concept, deducing infinite numbers as a new kind of number. How these significant inventions relate to general number theory will be the subject of the present study. Cantor defined numbers and number-sets in their order of infinite succession in power, thus constituting the “absolutely infinite totality of numbers”, or the Absolute Continuum. Thus, however, the construction of the number itself and the series of numbers must interact with the absolute continuum, which provides an extension and even completion of number theory. In this possibility, a transition and connection between number-sets is found. Dedekind demonstrated this connection through the correspondence of the set of points on the straight line and the set of real numbers. Dedekind’s conception of the continuous domain of the real numbers requires a certain strengthening through the deep geometry of the straight line.
Keywords: Cantor, Dedekind, theory of numbers, infinite numbers, deep geometry.
Felix Klein’s Erlangen program is conceived and presented by some researchers in the field of history and philosophy of mathematics as a very important factor, with status, I would say the “Copernican turn” in geometry. The present study seeks the metaphysical and metamathematic position, i. e. the philosophical-mathematical topology of the German’s Mathematician’s Program in the logical scheme of the whole geometry. Emphasis is placed on the works of Evarist Galoa and their methodological influence in the operationalization of the theoretical-group approach by Klein, in the field of geometry. All this is achieved and summarized through a conceptual analysis of Klein’s methodological guidelines related to the study of the diversity of any number of dimensions and abstraction from the geometric figure, which he developed as necessary for the emergence of more complex geometries with other types of invariants. Thus, the Erlangen program implicitly contains, but also explicitly states its guiding idea – the unity of concept and reality.
Keywords: Felix Klein, Erlangen program, history of mathematics, philosophy of mathematics.
The question concerning the applicability of mathematics is one of the focal points of interest in the philosophy of mathematics. One of the areas where the mathematical models are considered as descriptively inadequate is the science of human behavior. The so-called rational choice theory for example, is usually considered as a purely normative theory which poses insurmountable difficulties when applied to real world situations. A collection of counterexamples that aim to show this were introduced by Amartya Sen. He uncovers the difficulties that arise from the classical idea that rational behavior reduces to maximization of an acyclic ordering. The choices that people make and which we treat as rational in the intuitive sense of this word are contextually dependent and are affected by the presence of alternatives, which bear information about the nature of the objects of choice and the choice situation itself. The paper offers a formal reconstruction of the functioning of these alternatives – as “flags” that signal the transition from one ordering to another, that mark the conceptualization of alternatives as chances or as risks. This gives rise to an interesting mathematical structure, related to two of the key concepts of order theory (ideal and filter). This structure can be presented axiomatically by means of simple axioms. This shows, in accord with the position of David Hilbert, that there are no areas where mathematics is inapplicable, just fields of research where it is still not appropriately applied.
Keywords: applicability of mathematics, behavioral sciences, choice operators, rational choice, revealed preferences.
The problem of numerical identity is closely related to identity of objects and self-identity, as formalized in the logical Law of identity. Here I propose a novel approach to analyzing numerical identity within the general framework of the concepts of operatio and operandum, which, as I argue, are to be found at the foundations of mathematics, logic and natural language. The approach introduces the notion of algorithmic history of sentences, both formal and in natural language, where the emergence of a well formed sentence develops on strict stages, reflected by the steps of standard algorithms. This algorithmic approach allows for two novel results: first, it permits to rigorously discriminate computationally accessible structure for sentences in natural and formal languages, which makes them rigorously available for computational operations and programs development. Second, it presents a fresh look at classical self-reference paradoxes as the Liar’s paradox and Russell’s paradox, where, as I argue, the paradox is only apparent since it cannot form on a single step of the algorithm of any sentence S, since any of S’s interpretations and self-references develops, necessarily, on a different step of the algorithm.
Keywords: identity, numerical identity, algorithm, metaphysics, operandum.
The article examines recently developed mathematical theories and apparatus in terms of their worldview significance, related to discovering opportunities for new, deeper and more complete knowledge of phenomena and processes in nature and society, for their more adequate philosophical understanding, for opening new cultural horizons. The theory of fuzzy sets and the chaos theory with the associated fractal geometry are presented in detail. The first of them transforms the bivalent perception of the world and the associated dichotomization, providing methods for more accurate and adequate reflection of the phenomena around us (especially in the social sciences), which are characterized by diversity, complexity and nuance. Chaos theory, in turn, transforms our notions of determinism, predictability, reproducibility, self-organization, etc., while providing us with an effective apparatus for understanding the meaning of various phenomena and processes, for their more accurate prediction and embodiment of our knowledge in innovative technological solutions.
Keywords: modern mathematical theories, worldview, fuzzy set theory, chaos theory, fractal geometry
The question that will interested me in the present paper is, first, when the idea of creativity appears in Whitehead’s writings on mathematics and, second, how this idea works in mathematics itself and in philosophy of mathematics? So, I shall follow chronologically the appearance of the idea of creativity in Whitehead’s writings on mathematics and the evolution of his intellectual development with regard to the function and role of creativity in mathematics. The key role of creativity in Whitehead’s metaphysics is emphasized in his last publication Immortality (1941). The connection of creativity with mathematics is emphasized by Whitehead in his last publication on mathematics Mathematics and The Good (1941). The conclusion of my paper is that Whitehead’s views concerning the idea of creativity in mathematics was formed in his last mature period of intellectual development after 1920ties and he has supported firmly these views till the end of his life.
Keywords: philosophy of mathematics, creativity, A.N. Whitehead
The aim of the paper is to reach an answer to its title question. In this connection two approaches are being considered for the answer that is looked for – a historical and a theoretical one.
Keywords: mathematics, philosophy, mathematical structures, application of theories.
Текстът построява визуалната история, обвързваща атрибутирания на Якопо де Барбари „Портрет на Лука Пачоли и ученика му“, 1495, изхождайки от обстоятелствата: 1/Якопо де Барбари и Албрехт Дюрер са се срещали два пъти, споделяйки страстен интерес към пропорцията; 2/Албрехт Дюрер е правил шрифта антиква в труда „За божествената пропорция“, 1498 от Лука Пачоли; (има предположения, че изобразяваният ученик от „Портрета“ може да е Албрехт Дюрер); 3/общата допирателна точка между творците Якопо де Барбари и Албрехт Дюрер е приложението на математиката в изкуството. И ако „Портрет на Лука Пачоли и ученика му“, 1495, само индиректно очертава невидимата фигура на Дюрер като геометър, то „Меланхолия I”, 1514, го представя като иновативен алгебрист, затвърждавайки позицията му на художник-полимат от Северния Ренесанс от ранга на Леонардо да Винчи от Южния. Също така текстът предлага алхимико-окултната предистория на меланхолията.
Ключови думи: Албрехт Дюрер, Якопо де Барбари, Лука Пачоли, Витрувий: перспектива, анатомия, пропорцията, хуманистичната антиква, магически квадрат, меланхолия.
Дедекинд поставя въпроса за непрекъснатостта в конструирането на числовите множества, а Кантор реализира тази концепция, извеждайки безкрайните числа като нов вид числа. Как тези значими инвенции се отнасят към общата теория на числата ще е предмет на настоящата студия. Кантор дефинира числата и числовите множества в наредбата им на безкрайно следващи по своята мощност, конституирайки така „абсолютно безкрайната тоталност на числата“, или Абсолютния континуум. Така обаче построяването на самото число и редицата от числа трябва да взаимодейства с абсолютния континуум, което осигурява разширение и дори завършване на теорията на числата. В тази възможност се открива преход и връзка между числовите множества. Дедекинд пък демонстрира тази връзка чрез съответствието на множеството от точки на правата линия и множеството на реалните числа. Едно усилване на неговата концепция за непрекъснатия домейн на реалните числа изисква извеждането на дълбоката геометрия на правата линия.
Ключови думи: Кантор, Дедекинд, теория на числата, безкрайни числа, дълбока геометрия.
Въпросът за приложимостта на математиката е една от основните теми на философията на математиката. Една от областите, в които математическите модели се смятат за неадекватни в дескриптивен план, са поведенческите науки. Теорията на рационалния избор например, се приема за нормативна теория, чието прилагане в реални ситуации ни изправя пред непреодолими трудности. Един клас от контрапримери, които целят да демонстрират това, са разработени от Амартя Сен. С тяхна помощ той изважда наяве проблемите, пред които ни изправя класическата идея, че рационалното поведение се свежда до максимизация на ациклична наредба. Изборите, които хората правят и които третираме като рационални в интуитивния смисъл на думата, са контекстуално зависими и се влияят от присъствието на алтернативи, които носят информация за това какво избираме и каква е самата ситуация на избор. Статията предлага формална реконструкция на начина, по който функционират тези алтернативи – като „флагове”, които сигнализират преминаването от една наредба към друга, съответно маркират концептуализирането на алтернативите като рискове или шансове. Това поражда интересна математическа структура, свързана с две от основните понятия в теория на наредбите (идеал и филтър) и която подлежи на аксиоматична характеризация чрез естествен набор от аксиоми. Това показва, в съгласие с позицията, поддържана от Давид Хилберт, че няма области, в които математиката е неприложима, а само такива, в които тя не е приложена правилно.
Ключови думи: приложимост на математиката, поведенчески науки, селективни оператори, рационален избор, проявени предпочитания.
Проблемът за числовата идентичност е тясно свързан с идентичността на обектите и самидентичността така, както тя е формализирана в логическия Закон на Идентичността. В тази статия предлагам нов подход за анализирането на числовата идентичност в рамките на понятията operatio и operandum, които подлежат в основите както на чистата математика, така и на логиката и естествения език, където формирането на добре формулиран израз се развива стриктно, следвайки добре определени етапи, отразени в стъпките на стандартните алгоритми. Този алгоритмичен подход води до два резултата: първо, позволява строго да се разграничи изчислително достъпна структура на изреченията в естествените и формалните езици, което помага за тяхното строго изчислително емулиране, както и за използването им за целите на програмирането. Второ, текстът представя нов и, надявам се, свеж поглед към класически парадокси на само-рефлексивността, като парадоксът на Лъжеца и парадоксът на Ръсел, за които се развива интерпретацията, че в светлината на горната дистинкция между operatio и operandum те са само привидни парадокси, доколкото е невъзможно да се формират на една и съща алгоритмична стъпка от алгоритъм, интерпретиращ произволно изречение S, тъй като всяка интерпретация на S и всяка само-рефлексивност в парадоксите може да се формира, по необходимост, на различна стъпка от същия алгоритъм.
Ключови думи: идентичност, числова идентичност, алгоритъм, метафизика, operandum.
Статията разглежда разработени в неотдавнашен период математически теории и апарат от гледна точка на тяхното светогледно значение, свързано с откриване на възможности за ново, по-задълбочено и пълноценно познание на явленията и процесите в природата и обществото, за по-адекватното им философско осмисляне, за разкриване на нови културни хоризонти. Подробно представени са теорията на размитите множества и теорията на хаоса със свързаната с нея фрактална геометрия. Първата от тях трансформира бивалентното възприемане на света и свързаната с него дихотомизация, като предоставя методи за по-прецизно и адекватно отразяване на феномените около нас (особено в сферата на социалните науки), които се характеризират с многообразие, сложност и нюансираност. Теорията на хаоса, от своя страна, преобразява представите ни за детерминираност, предсказуемост, възпроизводимост, самоорганизация и пр., като същевременно ни предоставя ефективен апарат за вникване в смисъла на различните явления и процеси, за тяхното по-точно прогнозиране и за въплътяване на познанието ни в иновативни технологични решения.
Ключови думи: съвременни математически теории, светогледно значение, теория на размитите множества, теория на хаоса, фрактална геометрия
Въпросът, който ме интересува в настоящата статия, е, първо, кога идеята за креативност се появява в Уайтхедовите публикации по математика и, второ, как тази идея работи в математиката и във философията на математиката? Затова ще следвам хронологично появата на идеята за креативност в Уайтхедовите публикации по математика и еволюцията на неговото интелектуално развитие по отношение на функцията и ролята на креативността в математиката. Ключовата роля на креативността в Уайтхедовата метафизика е подчертана в последната му публикация Безсмъртието (1941). Връзката на креативността с математиката е подчертана от Уайтхед в последната му публикация по математика Математиката и благото (1941). Заключението на статията ми е, че Уайтхедовите възгледи относно идеята за креативността в математиката са формирани през последния му зрял период на интелектуално развитие след 1920те години и че той е поддържал твърдо тези възгледи до края на живота си.
Ключови думи: философия на математиката, креативност, А.Н. Уайтхед
Статията има за цел да даде отговор на своя заглавен въпрос. В тази връзка са разгледани два подхода към търсения отговор – историчен и теоретичен.
Ключови думи: математика, философия, математически структури, приложимост на теории.
The text elaborates on the Heidegger’s ek-sistential idea of the origin as an alternative of the philosophical demands for principles and consistent systematic expositions. The contraposition is exercised as a cognitive and hermeneutic confrontation between the formal-rational and historical-being thinking. The first is a millennial metaphysical tradition. The second is a Heidegger’s design rooted into the truth of Seyn. The hermeneutic interplay of the two origins has a phenomenological fugue structure which grows on the destruction of the corps of the European metaphysics. The fugue starts with a clear exposition, the counterpoints gradually intertwine in a multiple intermedia and finally the polyphony culminates in silence. As though philosophy listens to the picture of Edvard Munch The Scream and construes its sense in the language of its hues.
Key words: Heidegger, origin, Seyn, historical-being thinking, fugue, silence.
Текстът проблематизира Хайдегеровата ек-зистенциална идея за началото като алтернатива на философските изисквания за принципи и непротиворечиви систематични изложения. Противопоставянето се разиграва като познавателно и херменевтично противоборството между формално-рационалното и историко-битийното мислене. Първото е хилядолетна метафизична традиция. Второто е Хайдегеров дизайн с корени в истината на битието (Seyn). Херменевтичната игра на двете начала има феноменологична фугова структура, която израства върху деструкцията на корпуса на европейската метафизика. Фугата започва с ясна експозиция, постепенно контрапунктите се заплитат в множество интермедии и накрая полифонията кулминира в тишина. Философията сякаш слуша картината на Едвард Мунк Викът и тълкува смисъла ѝ в езика на нейните багри.
Ключови думи: Хайдегер, начало, Seyn, историко-битийно мислене, фуга, тишина.
The inquiry traces out a possible way in which given originary concepts of spirit and art could be related to each other when it comes to a fundamental ontology of art. More precisely the principle of relating is defined by the nature of spirituality itself as originary when it comes to art, because of which it, as such, reveals art as a spiritual form.
Keywords: art, spirit, ontology of art
Разсъждението очертава възможен начин, по който едни изначални понятия за дух и изкуство биха могли да се отнесат едно към друго що се отнася до една основна онтология на изкуството. По-точно принципът на отнасяне се определя от изначалността на самата духовност що се отнася до изкуството, поради което и той сам по себе си разкрива изкуството като духовна форма.
Ключови думи: дух, изкуство, онтология на изкуството
The article discusses a specific aspect of the multifaceted application of psychoanalysis in Bulgaria in the thirties of the twentieth century – the psychoanalytic understanding of love in literary works. First, an overview of these works, which argue the productivity of the application of psychoanalysis in literature, as well as the psychoanalytic understanding of the phenomenon of love. Following is a presentation of the specific activities of Bulgarian psychoanalysts with examples of world fiction and the interpretation of love stories. Particular attention is paid to the psychoanalytic interpretations of Sotir Koshkov and Mladen Nikolov.
The study uses many short texts by Bulgarian philosophers and psychologists (psychoanalysts), which are scattered throughout the then humanitarian periodicals and are not republished today. These are publications in literary and socio-political newspapers and magazines such as "Literary Voice", "Literary Hour", "Warm spring wind", "Fall of the Leaves", "Thought", "Art and Criticism", "Sagittarius", "Philosophical Review". The article is an attempt at today's reading of these forgotten texts.
Key words: psychoanalysis and literature, psychoanalytic explanation of love, interwar period, Bulgarian psychoanalysts, Bulgarian humanitarian periodicals
Статията дискутира специфичен аспект от многостранното приложение на психоанализата в България от трийсетте години на ХХ век – психоаналитичното осмисляне на любовта в литературното творчество. Първо е направен обзор на тези съчинения, които аргументират продуктивността на приложението на психоанализата в литературата, както и на психоаналитичния подход към феномена на любовта. Следва представяне на различни занимания на българските психоаналитици с образци на световната художествена литература и на конкретното тълкуване на любовните сюжети. Особено внимание е обърнато на психоаналитичните интерпретации на Сотир Кошков и Младен Николов.
В изследването са използвани множество кратки текстове на български философи и психолози (психоаналитици), които са пръснати из тогавашната хуманитарна периодика и днес не са преиздавани. Става дума за публикации в литературни и обществено-политически ориентирани вестници и списания като „Литературен глас“, „Литературен час“, „Развигор“, „Листопад“, „Мисъл“, „Изкуство и критика“, „Стрелец“, „Философски преглед“. Статията е опит за днешен прочит на тези забравени текстове.
Ключови думи: психоанализа и литература, психоаналитично обяснение на любовта, междувоенен период, български психоаналитици, българска хуманитарна периодика
Тhe quality of education in the field of audiovisual arts and media suggests methodological and practical efforts to expand students' "horizon" in different specialties not only as wider competitiveness and professional fulfillment, but also in the direction of motivation and stimulation of the abilities of reflection and assaying of the processes occurring within the scope of media field, cinema art and culture as a whole. This experience is related to personal development, independence, creativity and innovation. Are there any significant problems related to achieving high quality education in this profesional field and what can be done to overcome the existing problems of film education in Bulgaria.
Key words: cinema, education, author, culture, acceptance
Качеството на образованието в областта на аудиовизуалните изкуства и медиите предполага методически и практически усилия за разширяване на „хоризонта“ на студентите в различните специалности не само за по-добра конкурентоспособност и професионална реализация, но и в посока на мотивация и стимулиране на способностите за рефлексия и анализиране на процесите, протичащи в сферата на медиите, киноизкуството и културата като цяло. Този опит е свързан с личностно развитие, независимост, креативност и иновации. Но има ли съществени проблеми за постигането на високо качество на кинообразованието в България и какво може да се направи за преодоляването им.
Ключови думи: кино, образование, автор, килтура, достъп
Концепцията за подобряване на човека се превърна в обширна тема за дебати особено през последните години. Развитието на науката и технологиите показва, че хората скоро ще могат да преоформят и манипулират човешката биология не непременно за медицински цели. Тази статия ще обсъди накратко подобряването на човека, значението на това подобрение и неговия обхват. Основният фокус ще бъде върху противоречивите биомедицински интервенции, които имат за цел да подобрят човешката форма и функциониране. Текстът ще посочи неотложността на това да се мисли за понятието и дефиницията за човешко същество в резултат на настоящите биотехнологични разработки, които обещават радикална трансформация на човешкото състояние. Той ще анализира противополжните позиции на авторите, които подкрепят и отхвърлят усъвършенстването на човека, като се спре на интелектуалното движение на трансхуманизма, от една страна, и неговите критици, от друга. Също така в контекста на трансхуманистичните представи за радикално трансформиране на човека чрез широк спектър от методи за подобряване ще бъдат засегнати концепциите за човешкото състояние и човешката уязвимост.
Ключови думи: човешко усъвършенстване, технология, човешкото състояние, трансхуманизъм, постхуманизъм,
The concept of human enhancement has turned into an extensive topic of debate, especially in recent years. The developments in science and technology indicate that human beings will soon be capable of reshaping and manipulating human biology, not necessarily for medical purposes. This article will briefly discuss human enhancement, its meaning and its scope. The main focus will be on the controversial biomedical interventions that aim to improve human form and functioning. The paper will point out the urgency to think about the notion and definition of a human being in the wake of the current biotechnological developments that promise a radical transformation of the human condition. The text will discuss the divide between pro-enhancement and anti-enhancement groupings, the intellectual and cultural movement of Transhumanism on the one hand and its critics on the other. The paper will touch upon the concepts of the human condition and human vulnerability while discussing Transhumanist beliefs about radically transforming ourselves through a wide range of enhancement methods.
Keywords: human enhancement, technology, human condition, transhumanism, posthumanism, pro-enhancement, anti-enhancement
В центъра на анализа са парадоксите на квантовата механика. Атомите и субатомните частици разкриват такива свойства, които са неприсъщи на телата и силите в макросвета: корпоскуларно-вълнов дуализъм, отсъствие на континуитет в пространството и времето, непроследимост на трансформациите между състоянията на частиците. Единствените закони, които се оказват еднакво валидни в макро- и микросвета, са законите за запазване на енергията, момента (momentum) и заряда (charge). Валидните в макросвета категории (причинност, прекъснатост и непрекъснатост, процесуалност, пространство и време) загубват валидността си в света на микрочастиците. В такъв контекст се разглежда въпросът за кризата на класическата рационалност и за езика, който би бил адекватен за описание на квантовите явления. Аргументира се твърдението, че математическият език, който се справя успешно с парадоксите на квантовата физика, не е и не може да бъде самодостатъчен и че той неизбежно е в диалог с други, много по конкретни и близки до обикновения човешки опит. Нещо повече, именно поради парадоксалността на квантовата механика, дори нейните създатели намират за удобно да прибягват до образи, характерни за магико-митологичното съзнание и поезията. Дисконтинуитетът на квантовите явления намира аналог в магическото преобразяване на персонажи от митологията и приказките. Така науката, която, в стремежа си към абсолютна обективност, прогресивно се е освобождавала от антропоморфните представи, открива в глъбините на материята (както и в singularities на космическата еволюция) аналози на образите на архаичното съзнание и техните метаморфози.
Ключови думи: квантова физика, микрочастици, причинност, рационалност, митология, поезия, метаморфози.
The analysis in this article is focused on the paradoxes of quantum mechanics. Atoms and subatomic particles display properties unlike those of bodies and forces in the macro-world; these new properties include particle-wave dualism, absence of continuity in space and time, the impossibility of tracing the transformations occurring across the states of the particles. The only laws that prove equally valid both for the macro and the micro worlds are those of conservation of energy, momentum and charge. The categories valid in the macro-world (causality, discontinuity and continuity, processuality, space and time) lose their validity in the world of micro-particles. This is the framework in which we examine the crisis of classical rationality and the language that would be adequate to describe quantum phenomena. We argue that the mathematical language which successfully deals with the paradoxes of quantum physics is not, and cannot be, sufficient in itself, and that it inevitably engages in dialogue with other languages that are more concrete and closer to common human experience. Moreover, due precisely to the paradoxical nature of quantum mechanics, even its creators found it convenient to resort to images typical of magical-mythical mentality and poetry. The discontinuity of quantum phenomena is similar to the magical transformations of characters in mythology and fairy tales. Thus, science, which in its pursuit of absolute objectivity has progressively freed itself of anthropomorphic representations, has found within the depths of matter (as well as in the singularities of cosmic evolution) certain images analogous to the images and metamorphoses proper to archaic mentality.
Keywords: quantum physics, microparticles, causality, rationality, mythologies, poetry, metamorphoses
The article examines philosophical approaches to the interaction of artificial intelligence, cybernetics and consciousness. It analyzes the appearance of reflectors and robots, the invention of the digital computer by C. Babbage and the strategic tasks set by technologically developed countries. The development and application of robotics, a research paradigm focused on exploring the capabilities of artificial intelligence, for which a wide range of software for human mental activity is used, is explored. Physicochemical properties and design features of robot components, in general, cybernetics, mathematics and software have developed faster. Here, in addition to new numerical methods such as fuzzy logic, neural networks, evolutionary computing, etc., and in particular, computational intelligence, which involves sharing, acts as the main methodology. In addition, in the context of the development of artificial intelligence in the global technological environment, the object of research is the problem of protecting the freedom of human spiritual consciousness.
Key words: artificial intelligence, cybernetics, robot, robotics, consciousness, digital computing machine.
В статье исследуются философские подходы к взаимодействию искусственного интеллекта, кибернетики и сознания. Здесь анализируются появление отражателей и роботов, изобретение цифровой вычислительной машины Ч. Беббиджем и стратегические задачи, поставленные технологически развитыми странами. Исследуется развитие и применение робототехники, исследовательской парадигмы, сфокусированной на изучении возможностей искусственного интеллекта, для которого используется широкий спектр программного обеспечения для умственной деятельности человека. Физико-химические свойства и конструктивные особенности компонентов робота, в целом, кибернетики, математики и программного обеспечения развивались быстрее. Здесь, помимо новых численных методов, таких как нечеткая логика, нейронные сети, эволюционные вычисления и т.д., и в частности, вычислительный интеллект, который предполагает совместное использование, выступает в качестве основной методологии. Кроме того, в контексте развития искусственного интеллекта в глобальной технологической среде объектом исследования стала проблема защиты свободы духовного сознания человека.
Ключевые слова: искусственный интеллект, кибернетика, робот, робототехника, сознание, цифровая вычислительная машина.
Текстът си поставя за цел сбитото понятизиране на основни положения в дълбинната онтология на твореца в изкуството. Тези положения са свързани с особености на участието, което ролята на твореца изразява и което предполага разграничаването на същностната вътрешност на творческата дейност от нейната проявена външност (например като разработена техника). Участието се разбира метафизически, съответно анализът се опитва да извлече ролята на човека творец от особеностите на метафизическото положение на човека.
Студията е осъществена с финансовата подкрепа на Програмата на БАН и МОН за подпомагане на млади учени и докторанти – сесия 2021 г.
В статията се разглежда древната даоистка онтология, опирайки се на първоизточници от „Бамбуковите дъсчици от чуската гробница в Гуодиен“ Guodian Chumu zhujian и „Бамбукови книги, период на Воюващите царства“ Zhanguo Chu zhushu. Двете избрани есета (направен е превод на български език) предлагат онтологични модели, които са висши абстракции, освободени от мистични конотации и от всякаква антропоморфност. В центъра им е понятието „да бъдеш така от само себе си“, което е следване на заложеното на микро и макро ниво тороидалното движение Дао.
Ключови думи: даоистка онтология; секта Гуан-Лао; Дао; „да бъдеш така от само себе си“; Великото едно Тайи; ос на света; онтология на копринената нишка; психоморфизъм; психо-космичен първофлуид ци; фрактална самоподобност
(Формиращият се международен институционален дискурс около бъдещето на образованието: стеснени прогностични хоризонти, дълбоки политически ефекти) Статията представлява опит да се очертаят някои от често срещаните проблеми при обмисляне бъдещето на образованието в рамките на официални прогнози, стратегии и планове за действие на международни организации, насочени към адекватно управление на сектора. Текстът се фокусира върху: особеностите на еволюиращия глобален дискурс по повод на необходимите образователни политики на фона на нарастваща неопределеност; някои основни предпоставки, подплатяващи съществуващите прогностични анализи; някои от политическите ефекти на последните. Статията е стъпка по посока на полагане основите на едно „продуктивно бягство“ от обичайните начини на мислене по проблема, които захранват текущо циркулиращи международни прогностични документи и които често са използвани като концептуално основание при формиране на образователни политики от компетентните национални власти.
Ключови думи: бъдеще на образованието, прогностични методи, глобални политики, детство, неопределеност.
The attention of this study is focused on the range of issues, emerging in the contemporary education system in Bulgaria, in comparison with related theories of the philosophy of education. The study explores how the process of gamification can improve the quality of philosophical education and provide a more modern and progressive approach. The proposed work is within the context and in line with the recent changes related to online education and the challenges it poses, especially in regard to student concentration. This paper presents results from ongoing research by multiple authors in the fields of neuroscience and psychology, that are in support of the positive impact of (video) games as tools for processing information in learning and education. Specific highlight is placed on how representing philosophical issues in video games can assist in the better understanding of such concepts.
Keywords: education, online learning, philosophy of education, video games
Вниманието в статията е концентрирано върху някои от основните проблеми в съвременната образователна система на България, които са съпоставени с теории от философията на образованието. Разглежда се как процесът на геймификация може да подпомогне качеството на образованието, така че то да придобие по-модерен и прогресивен облик. Предложението е директно свързано с актуалната ситуация на онлайн обучение и с проблема с концентрацията на обучаващите се. Представени са резултати от изследвания в областта на невронауката и психологията, които да подкрепят ползите и образователния принос на видео игрите. Централно внимание е обърнато на това как засягането на философски проблеми във видео игрите би могло да съдейства за по-доброто разбиране на съответните концепции.
Ключови думи: образование, онлайн обучение, философия на образованието, видео игри.
The current paper aims to outline some of the common problems in thinking about the future of education that usually takes the form of international organizations’ official prognoses, strategies and action plans for the adequate governance of the sector. The text will focus on the features of the evolving global discourse on the needed education policies against the backdrop of growing uncertainty; it will identify some main assumptions that underline existing prognostic analyses; and it will point to some of its political effects. The paper represents a step in laying the groundwork for productive escape from conventional patterns of thought advanced by currently circulating international prognostic documents that are usually used as a conceptual basis in the policy-making process of national competent authorities.
Keywords: education futures, prognostic methods, global policy, childhood, uncertainty.
This article aims to examine the state of digital education in Bulgaria, presenting the policy framework in which educational processes take place, as well as to show the different platforms and software products that form the basis of digital education. The analysis focuses specifically on the situation caused by the COVID-19 pandemic and on how the Bulgarian educational system is being restructured in the direction of online learning under the influence of the new conditions. The methodology is based on qualitative methods, as part of the national project “Digital Media Literacy in the Context of the Knowledge Society: Status and Challenges” No. КP–06–N25/4, 2018, financed by National Science Fund Bulgaria.
Keywords: digital education, COVID-19, digital literacy, online platforms.
Настоящата статия има за цел да разгледа състоянието на дигиталното образование в България, като представи рамката на политиката, в която протичат самите образователни процеси, както и да покаже различните платформи и софтуерни продукти, които формират основата на дигиталното образование. Анализиран е конкретен казус – ситуацията с Ковид-19 и как се преструктурира българската образователна система в посока онлайн обучение под влияние на новите условия на пандемия. Методиката е базирана на качествени методи, по национален проект “Дигиталната медийна грамотност в контекста на “Обществото на знанието”: състояние и предизвикателства”, № КП–06–Н25/4, 2018 г., финансиран от Фонд Научни изследвания.
Ключови думи: дигитално образование, Ковид-19, дигитална грамотност, онлайн платформи.
The topic of this issue of “Nota Bene” is dedicated to digital education and distance learning and their application in Bulgaria during the Covid-19 pandemic. The issue includes several papers from the first year of work on the research project “REFORM – Rethinking Bulgarian Education FOR the 21st Century: Concepts, Methodologies, Practices, and Players (2021-2023)”. It is carried out at the Institute for Philosophy and Sociology, Department of Social Theories, Strategies, and Prognoses. The REFORM project conducts theoretical and empirical studies on the transformation in the processes of learning and knowledge production due to the change brought by ICT.
Темата на този брой на сп. “Nota Bene” е посветена на дигиталното образование и дистанционното обучение и тяхното приложение в България по време на пандемията от Covid-19. Броят включва статии, които са резултат от работата, проведена през първата година на изследователския проект “Преосмисляне на българското образование в контекста на 21 век: концепции, методологии, практики, участници (2021 - 2023) - REFORM”. Той се изпълнява от Института по философия и социология на БАН, секция “Социални теории, стратегии и прогнози”. По проекта REFORM се извършват теоретични и емпирични изследвания на трансформацията в процесите на учене и производство на знание под влияние на промените, предизвикани от ИКТ.
The article examines in detail what are the new digital technologies that are changing education and how they help to enrich and deepen competencies, including digital ones, so that education begins to meet the needs of the labour market and professions of the 21st century. All available digital technologies are discussed: artificial intelligence, 3D printers, robots, virtual and mixed reality, etc., their benefits and contributions and where these practices are already used. To this more pragmatic approach, the article adds a critical reflection that, in addition to opportunities, there are many risks to learners and humanity as a whole. Among the threats is the scenario of losing not only cognitive and physical abilities “facilitated” by technology, but also human independence and sovereignty in more and more areas due to lack of time or sufficient knowledge and information.
Keywords: artificial intelligence, education, digital competence, cognitive abilities.
Статията разглежда детайлно кои са новите дигитални технологии, които променят образованието и с какво спомагат за обогатяването и задълбочаването на компетентности, включително и на дигиталните, така че образованието да започне да отговаря на нуждите на пазара на труда и професиите на 21 век. Дискутират се всички налични дигитални технологии: изкуствен интелект, 3D принтери, роботи, виртуална и смесена реалност, ползите и приносите от тях и къде тези практики вече се използват. Към този по-прагматичен подход статията добавя и критична рефлексия, показваща, че, освен възможностите, съществуват и множество рискове за учащите и човечеството като цяло. Сред заплахите е сценарият да загубим не само когнитивни и физически способности, “улеснени” от технологиите, но и човешката независимост и суверенитет на вземане на решения във все повече сфери поради липса на време или достатъчно знания и информация.
Ключови думи: изкуствен интелект, образование, дигитална компетентност, когнитивни способности.
The paper presents the extension theory of technology and its synergetic relation to the “literacy doctrine”. By “literacy doctrine” the author means the discourse which encourages the discussions about the existence of many types of literacy, each related to the respective type of communication technology. The thesis of this paper is that the concept of literacy acquires completeness based on the philosophical grounds of the theory of technology as “extension”. The purpose of the article is to present the two research fields and their mutual reinforcement and to address the question to what extent can we agree with the usually refuted principle of technological determinism, which is evident in them, given that the concept of literacy is widely used in contemporary discussions of education in pedagogy, media research, and policy documents. The article consists of three parts: the first presents the theory of technology as an “extension”, the second presents the doctrine of literacy and its interaction with the theory of technology as an extension, and the third one discusses the idea of the pre-set structure of knowledge form the point of view of Heidegger’s analysis on the essence of technology. The conclusion of the article recommends the strong definition of multiliteracy as a principle in education.
Keywords: extension theory of technology, literacy, multiliteracy, truth, education.
(За синергията между теорията за технологията като екстензия и доктрината за грамотността) Настоящата статия представя т.нар. теория за технологията като “екстензия” и нейната връзка с “доктрината за грамотността”, която се определя като синергетична. Под “доктрина за грамотността” тук се има предвид дискурсът, който окуражава дискусиите за съществуването на много типове грамотност, всеки от които е съотнесен към определена комуникационна технология. Тезата на статията е, че понятието за грамотност добива смисъл и пълнота, поставено на философската основа на теорията за технологията като “екстензия”. Целта на статията е да представи двете изследователски полета и тяхното взаимно усилване и да постави въпроса доколко можем да се съгласим с обикновено отхвърляния принцип на технологичния детерминизъм, който прозира в тях, при положение че понятието грамотност е широко използвано в съвременните дискусии за образованието в педагогиката, медийните изследвания и политическите документи. Статията се състои от три части: първата представя теорията за технологията като “екстензия”, втората представя доктрината за грамотността и нейното взаимодействие с теорията за технологията като екстензия, а в третата се дискутира идеята за предварително зададената структура на знанието от гледна точка на анализа на Хайдегер за същността на технологията. Заключението на статията препоръчва силната дефиниция за мултиграмотността като принцип в образованието.
Ключови думи: теория за технологията като екстензия, грамотност, мултиграмотност, истина, образование.
The purpose of this article is to explore the relationship between the concepts of freedom and determinism in the European tradition by conceptualizing through historical and philosophical analysis their connection to different patterns of thinking, typical for the ancient period. In this way, gravitating on theses based on the so-called "Principle of bivalence", the text also represents the views of Aristotle, Cicero, Epicurus and the philosophy of the Stoics.
Key words: Ancient philosophy, freedom, fate, determinism
The article analyzes the impact of the Covid-19 pandemic on arts and culture worldwide and in Bulgaria. The effects of the crisis on human thinking and behavior have been studied. The important psychological and social effects of the creation and perception of art during a crisis are emphasized. The issue of rearrangement of values is considered - both in the life of the individual and the whole society. An attempt has been made to conceptualize the crisis in the arts not as a disaster, but as a chance for change, awakening of human creativity, new discoveries and qualitative changes. The article discusses process of digitalization of all arts and new aesthetic, methodological, philosophical, practical and theoretical challenges which are a consequence of it. One of the important consequences of digitalization and free access to art is reaching new audiences. The changes in the attitude towards art and the differences between the perceptions in real and digital presentation of an artifact or event are indicated. Various examples are given of overcoming the effects of isolation and social distance through various initiatives and new ways of connecting artists and their audiences.
Key words: art, creativity, pandemic, crisis, chance, digitalization.
The article presents possible new ways created by the author to use the traditional lace shuttle technology as a possible way to develop lace. In the conceptual framework of Michel de Certo’s theory of the invention of everyday life the text examines the improvisation in the creation of individual authorial models, the legacy of the classics in lace and freedom in application, the transformation of the known, and the transfer of skills.
Key words: shuttle lace, cultural technology, improvisation, development of tradition, introduction, invention of everyday life, art, creativity, motivation.
In the Transcendental Dialectic of Critique of Pure Reason, Kant poses a task hitherto unexplored in the territory of logic: to find and derive universal forms in the realization of the supreme unity of thought. In concrete terms, these must be the higher a priori forms of reason or its supreme concepts: transcendental ideas. They base the whole thinking in its higher synthetic functions which are cast into the extension to universality of the inference functions of thinking. On this scale, the projection of the ultimate and general scope of thinking opens, which Kant defines as the “totality of the conditions” in thinking in general, and as a pure and supreme functional element of the unconditioned of thinking. There is no way that this innovatively set and solved task will not lead to new formations in view of the general nature and action of the higher concepts of reason. These transcendental logical formations and procedures form a new construction of whole thinking and illuminate its general objective possibilities.
Keywords: Kant, transcendental philosophy, transcendental logic, the unconditioned, the principle of determination.
Целта на настоящата статия е да изследва връзката между понятията свoбода и детерминизъм в европейската мисловна традиция като чрез историко-философски анализ конципира тяхната обвързаност откъм различни модели на мислене, типични за античния период. По този начин текстът, гравитирайки върху основни тезиси, базирани на т.нар. „принцип на бивалентостта“, опитва да покаже типичното за философията на Античността мислене като използва възгледите на Аристотел, Цицерон, Епикур и философията на стоиците.
Ключови думи: Антична философия, свобода, съдба, детерминизъм
Статията анализира влиянието на пандемията от Covid-19 върху изкуствата и културата в световен мащаб и у нас. Изследвани са ефектите от кризата върху човешкото мислене и поведение. Подчертани са важните психологически и социални ефекти от създаването и възприемането на изкуство по време на криза. Разгледан е въпросът за пренареждането на ценностите - както в живота на отделния индивид, така и на цялото общество. Направен е опит за концептуализиране на кризата в изкуствата не като бедствие, а като шанс за промяна, събуждане на човешката креативност, нови открития и качествени промени, Дискутират се процесите на дигитализация на всички изкуства и новите естетически, методологически, философски, практически и теоретични предизвикателства, които са следствие от тях. Едно от важните следствия от дигитализацията и свободният достъп до изкуство e достигането до нови аудитории. Посочени са промените в отношението към изкуството и разликите между възприятията при реално и дигитално представяне на артефакт или събитие. Дадени са различни примери за преодоляване на ефектите от изолацията и социалната дистанция чрез различни инициативи и нови начини на свързване между занимаващите се с изкуство и тяхната публика.
Ключови думи: изкуство, креативност, пандемия, криза, ценности, възможност, дигитализация
Представени са възможни нови начини на употреба на традиционна технология за правене на дантела на совалки, създадени от автора, като възможен път за развитие на совалковата дантела. Импровизацията и интерпретацията при индивидуалните авторски модели, наследеното от класиката, и свободата при прилагането, трансформацията на познатото и предаването на уменията са разгледани чрез теорията „Изобретяване на всекидневието. Изкуства на правене“ на френския философ Мишел дьо Серто.
Ключови думи: совалкова дантела, културна технология, импровизация, развитие на традицията, въображение, изобретяване на всекидневието, изкуство, креативност, мотивация.
В трансценденталната диалектика на „Критика на чистия разум“ Кант поставя задача, неизследвана до този момент откъм територията на логиката: да се намерят и извлекат всеобщите форми в постигането на висшето единство на мисленето. В конкретен план това трябва да са висшите априорни форми на разума или неговите върховни понятия: трансценденталните идеи. Те основават цялото мислене във висшите му синтетични функции, които се отливат в простирането до всеобщност на умозаключителните функции на мисленето. В този мащаб се отваря проекцията на пределния и общопредметен обхват на мисленето, който Кант дефинира като „тоталността на условията“ на мисленето изобщо, а като чист и върховен функционален елемент определя като безусловното на мисленето. Няма как тази иновативно поставена и решена задача да не доведе до нови формации с оглед на общопредметния характер и действие на висшите понятия на разума. Тези трансцендентално логически формации и процедури оформят едно ново построение на цялото мислене и осветляват неговите генерални предметни възможности.
Ключови думи: Кант, трансцендентална философия, трансцендентална логика, безусловно, принцип на определянето
Статията разглежда проблема за изоставането в развитието на Нигерия на фона на огромните природни и човешки ресурси, с които страната разполага. Базисни социални придобивки като добри пътища, болници, училища и др. все още са недостъпни за нигерийците. Възниква въпросът за факторите, влияещи върху развитието на Нигерия, и в настоящото изследване се търси отговор на този въпрос. Един от основните фактори, влияещи върху развитието на Нигерия, е природата на нейните политически институции като изпълнителна, съдебна и законодателна власт. По определение политическите институции би трябвало да са независими, а вместо това днес в Нигерия те са инструменти, използвани от политическата класа за егоистични интереси. Като изход от тази ситуация статията предлага философското преосмисляне на политиката и политическите институции в Нигерия в светлината на хуманистичната „убунту“ етика.
Keywords: ubuntu, институции, политики, развитие, ценности
This paper examines the problem of underdevelopment in Nigeria against the backdrop of the huge natural and human resources that the country is endowed with. Basic social amenities like good roads, hospitals, schools etc. are still social goods prayed for by Nigerians. The question is, what are the factors affecting development in Nigeria? This study is an attempt to respond to the above important and disturbing question. It was discovered that one cardinal factor affecting development in Nigeria is the nature of their political institutions, such as the Executive, Judiciary and Legislature. Political institutions that ought to be independent in their operations are now tools used by the political class for their selfish interests. As a way out of this situation, we propose a rethinking of politics and political institutions in Nigeria in the light of Ubuntu ethics and education. In view of this, this study employs the method of philosophical analysis in achieving its objectives.
Keywords: ubuntu, institution, politics, development and values
In place of the old unresolved conflicts, new risks and danger of reviving the so-called “frozen conflicts” (Nagorno-Karabakh) have arisen in South Caucasus, replacing the old unresolved ones. The region faces the need for a radical revision of philosophy, ideology and logic of war. In the article, the “culture of war” is viewed as a new philosophical category based on a whole complex of social, political, economic, moral and legal factors. The author discusses the need of a new philosophical order and change of paradigm: from “culture of war” to “culture of peace”. The text examines the so-called “humanitarian security” and the implementation of “people to people” contact as a means of resolving conflict at local level. In her analysis, the author draws on Galtung’s and Burton’s ideas of peace and the role of social conflicts. In conclusion, recommendations are made to ensure peaceful coexistence, territorial sovereignty and to protect the civilian population.
Keywords: South Caucasus, conflict, “culture of war”, dialogue, new philosophical order.
На мястото на старите неразрешени конфликти в Южен Кавказ възникват нови рискове и опасност от размразяване на т.нар. “замразени конфликти“ (Нагорни Карабах). Регионът е изправен пред необходимостта от радикална ревизия на философията, идеологията и логиката на войната. В статията “Културата на войната” е разгледана като нова философска категория, основана на цял комплекс от социални, политически, икономически, морални и правни фактори. Анализирана е необходимостта от създаване на нов философски ред и смяна на парадигмата – от “култура на войната” към “култура на мира”. По-нататък статията разглежда т.нар. “хуманитарна сигурност” и прилагането на диалога като средство за разрешаване на конфликта на местно ниво. Подробно се представят идеите за изследване на мира на Галтунг и Бъртън, за ролята на социалните конфликти. Въз основа на анализа се извеждат препоръки да се гарантира мирно съвместно съществуване, териториален суверенитет и опазване на цивилното население.
Ключови думи: Южен Кавказ, конфликт, “култура на войната”, диалог, нов философски ред.
Статья посвящена концепции солидарности в восточной и европейской историографии. Вначале автор говорит о рождении принципа солидарности в европейской историографии, приводит учение известного французского ученого-социолога Дюркгейма – основоположника профессиональной социологии, центральной социологической доктриной которого является идея общественной солидарности. Автор аргументирует мысль, что истинным основателем воззрения о солидарности был Ибн Халду́н-философ- мусульманин арабского происхождения, историк, живший в 14 веке. В завершении, автор делится размышлениями об исламской солидарности в современном мире.
Ключевые слова: Эмиль Дюркгейм, механическая солидарность, органическая солидарность, Ибн Халдун, племена пустыни, теория асабия.
This article deals with the solidarity conception in the eastern and the western historiography. This article is devoted to the concept of solidarity in the eastern tradition. First the author sets out the history of origin of concept in European historiography. Тhe author states the views of famous French sociological scientist Durkheim - one of the creators of Sociology as an independent science, the founder of professional sociology, whose main central sociological idea of the teaching is the one of the social solidarity. Based on researches of Muslim and European scientists then the author proves the thought that the true founder of this conception was Ibn Haldun Arabian Muslim philosopher, historian of 14th century. Article ends with some reflections about Islamic Solidarity in the modern world.
Keywords: Emil Durkheim, mechanical solidarity, organic solidarity, Ibn Khaldun, “desert” societies, the theory of asabiyya.
The proposed article is devoted to the philosophical aspects of the artistic image of Christ built by Nikolay Raynov in his 1919 novel "Between the Desert and Life". The text has several parts, the first two of which analyze the issues related to the public response, which receive both the religious and philosophical beliefs of the writer and his artistic talent. Understandably, the emphasis is on illuminating Raynov's ideological worldview, on his public image of a mystic, esoteric, and Nietzschean. Comments are presented both by theologians and religious thinkers in Bulgaria and by secular intellectuals from the interwar period. Attention is focused on three philosophical studies of Nikolay Raynov, published in a collection from 1925 entitled "Today and Tomorrow". Their general theosophical attitude is discussed.
The following parts of the text are devoted to the novel "Between the Desert and Life", respectively as: a novel about Christ, a novel against Christ, an apocryphal novel, a historical novel – these definitions are the result of the summaries of the numerous and varied reviews from the Bulgarian intellectual public about it. The last part is devoted to the actual philosophical aspects of the image of Christ, to the comparison of the writer's views with Gnosticism. The conclusion is that despite its non-canonical nature, the image of Jesus created by Nikolay Raynov is an image of a sublime and full of humanity sufferer, and the novel is by no means a hoax of Christianity.
Предлаганата статия е посветена на философските аспекти на изградения от Николай Райнов художествен образ на Христос в неговия роман от 1919 г. „Между пустинята и живота“. В текста са обособени няколко части, в първите две от които се анализират въпросите, свързани с обществения отзвук, който получават както религиозно-философските убеждения на писателя, така и неговият артистичен талант. Разбираемо акцентът е поставен върху осветляването на идейния светоглед на Райнов, върху публичния му образ на мистик, езотерик, както и ницшеанец. Представени са коментари както от страна на богослови и религиозни мислители в България, така и от страна на светски интелектуалци от междувоенния период. Вниманието е фокусирано върху три философски студии на Николай Райнов, издадени в сборник от 1925 г. със заглавието „Днес и утре“. Обсъдена е тяхната обща теософска нагласа.
Следващите части на текста са посветени на романа „Между пустинята и живота“, съответно като: роман за Христос, роман срещу Христос, апокрифен роман, исторически роман – тези определения са резултат от обобщенията на многобройните и разностранни отзиви от българската интелектуална публика за него. Последната част е посветена на собствено философските аспекти на образа на Христос, на съпоставката на възгледите на писателя с гностицизма. Направеното заключение гласи, че въпреки своята неканоничност, създаденият от Николай Райнов образ на Иисус е образ на възвишен и изпълнен с човечност страдалец, а романът в никакъв случай не е гавра с християнството.
Ключови думи: Николай Райнов, неканоничност, гностицизъм
Postmodern philosophy tends towards the gradual annihilation of the category of “human nature”, „human essence” and its basic modes: reason, morality, freedom; human nature appears as one of the totalizations subjected to criticism. The paper briefly presents three view points on the status of the concept of “human essence” in the Enlightenment sense of the notion: it serves as a cognitive and value foundation, a reference point for analysis and social critique of the trends and phenomena in modern and postmodern society. Phenomena such as alienation, in all its various forms; consumerism; the breakdown of human ties in reality and their “reanimation” in the virtual sphere; magical thinking, fear, and aggression as dangerous “waste products” of these trends.
Keywords: human essence, reason, morality, freedom, alienation
Постмодерната философия до голяма степен пренебрегва понятието „човешка природа”, “човешка същност” и основните й модуси: разум, морал, свобода; човешката природа тук се оказва една от тотализациите, подложени на критика. Статията накратко представя три гледни точки върху статуса на понятието „човешка природа” в Просвещенския смисъл на думата: то служи като когнитивен и ценностен фундамент за анализ и социална критика на определени тенденции и феномени в модерното и постмодерното общество. Сред тях са: отчуждението във всичките му форми; консуматорството; разкъсването на човешките отношения в реалността и виртуалната им „реанимация”; компенсаторния тип магическо мислене, страха и агресията като опасни „отпадъчни продукти” на тези тенденции.
Ключови думи: човешка същност, разум, морал, свобода, отчуждение
This paper’s departure point is Dolf Rami’s book "Existenz und Anzahl. Eine kritische Untersuchung von Freges Konzeption der Existenz" (Mentis, 2018). In his book, Rami builds upon an argument that Frege’s notion of existence is hybrid in the sense that it combines two different concepts for existence. One of these is a first-level deflationary concept. It is a concept borrowed from the universalist paradigm prior to Kant, according to which being or existence is a universal concept: one that can be truthfully predicated of anything. The other concept is a second-level substantial concept. It is explicated in the conceptualist paradigm of the Frege-Russel-Quine tradition, according to which existence should be regarded a property of a concept and predicating it equals to stating that objects (or at least an object) fall under the concept in question. This paper calls into question Rami’s argument that Frege attempts to combine these two different concepts, as well as his sub-argument that the first-level universal concept is more basic and Frege might have noticed this. As a first step, Frege’s theory of second-level concepts is introduced. Then, the two concepts that Remi distinguishes between are discussed. This completes the first part of the article. In the second part, it would be demonstrated that what Rami refers to as a first-level universal concept, Frege treats within the framework of his presupposition theory of singular terms, and also that the connection between this theory and the notion of existence as second-level concept is not the one that Remi imagines it is.
Keywords: Frege, existence, second-level concepts, singular terms
Изходна точка на статията е книгата на Dolf Rami "Existenz und Anzahl. Eine kritische Untersuchung von Freges Konzeption der Existenz" (Mentis, 2018). В нея Рами развива тезата, че концепцията на Фреге за съществуването е хибридна, защото съчетава две различни понятия за съществуване. Едното е едно дефлационно понятие от първа степен. То е познато от универсалистката парадигма преди Кант, според която съществуването, или битието, е универсално понятие: понятие, което може да се изкаже истинно за всичко. Другото е едно субстанциално понятие от втора степен. То е експлицирано в концептуалистка парадигма на традицията Фреге – Ръсел – Куайн, според които съществуването следва да се разглежда като свойство на понятия, чието приписване е еквивалентно на твърдението, че под съответното понятие попадат предмети (или попада поне един предмет). В статията се поставя под съмнение тезата на Рами, че Фреге се опитва да съчетае тези две различни понятия, както и подтезата му, че универсалното понятие от първа степен е по-основополагащо и Фреге може би е забелязал това. Най-напред се въвежда в теорията за понятията от втора степен. След това се обсъждат двете понятия, които Рами различава. Това е първата част на статията. Във втората ще бъде показано, че онова, което Рами нарича универсално понятие от първа степен, се третира от Фреге в рамките на неговата теория за пресупозициите за употребата на сингуларни термини, както и че връзката между тази теория и концепцията за съществуването като понятие от втора степен не е такава, каквато Рами си я представя.
Ключови думи: Фреге, съществуване, понятия от втора степен, сингуларни термини
The article represents a negative-aesthetic reading of the essay of the Japanese writer Junichiro Tanizaki “In Praise of Shadows”, published in 1933, and articulates the meeting of the authentic Japanese aesthetics, imbued with the quietest, most profound and unfathomable beautiful, ‘yugen’, with the expansion of Western aesthetics and idea of the beauty to the East. In order to make visible the finer nuances distinguishing the Eastern from the Western idea of beauty, the structure of the text is circular: (1) the beginning tells about shadows – the heart of Japanese aesthetics (Shadows and place under the sun); (2) the section Place under the sun and home deepens in the specific processual ontology of derivating the Japanese aesthetic being through the individual aesthetic experience; section (3) “Were it not for shadows, there would be no beauty”… is dedicated to an immanent reading of Tanizaki’s account of darkness, the texture of light and shadow, and silence as home to the Japanese Homo aestheticus; The heart of Japan (4) substantiates the primary idea of aesthetic unity in the Japanese worldview, without which the existence of shadows in the context of Japanese aesthetics could not be fully understood.
Keywords: Japanese aesthetics, negative aesthetics, aesthetic form, dark, silence, ‘ukeireru’, ‘yugen’, Tanizaki
Статията представлява негативно-естетически прочит на есето на японския писател Джуничиро Танидзаки „Възхвала на сенките“, публикувано през 1933 г., артикулиращ срещата на пропитата от най-тихото, глъбинно и непроницаемо красиво, „юген“, автентична японска естетика, с експанзията на западната естетика и идея за красивото на Изток. С оглед на това да станат обозрими и по-фините нюанси, разграничаващи източната от западната идея за красивото, структурата на текста е кръгова: (1) началото разказва за сенките – сърцето на японската естетика („Сенките и мястото под слънцето“); (2) разделът „Мястото под слънцето и домът“ се вдълбочава в специфичната процесуална онтология на извеждане на японското естетическо битие през индивидуалния естетически опит; раздел (3) „Ако не бяха сенките, нямаше да има красота“… е посветен на иманентен прочит на разказа на Танидзаки за мрака, фактурата на светлосенките и тишината като дом за японския Homo aestheticus; „Сърцето на Япония“ (4) обосновава изконната идея за естетическото единство в японското светоусещане, без която не би могло да бъде разбрано в неговата всецялост битието на сенките в контекста на японската естетика.
Ключови думи: японска естетика, негативна естетика, естетическа форма, тъмнина, тишина, „укеиреру“, „юген“, Танидзаки
The article discusses the epistemological question of truth as a projection of language and of language as a sign of reality in the broad sense of the Western mentality, including the natural/formal/exact sciences and philosophical metaphysics both understood as language. The Eastern idea of language opposes this – the language in its absolute state, ie as merged with reality itself (thing, gesture, phenomenon), not as a sign/name of the reality. This western-eastern epistemological plot is organized around the philosophical figures of early Hegel and late Heidegger with Nietzsche’s central, switching role.
But the whole philosophical formulation of the case leads to a story by the Bulgarian writer Emilian Stanev (1907–1979) – “The Death of a Bird” (1942), in which the thesis is presented in a spontaneous way. The figure of the animal is central as a philosophical figure, synthesizing Heidegger’s idea of Sein-zum-Tode, on the one hand, and the Eastern idea of the fusion of language and ‘world’ (Weltbild).
Key words: Language – reality; Hegel–Nietzsche–Heidegger; Weltbild; Sein-zum-Tode; Emilian Stanev – “The Death of a Bird”
Статията разисква гносеологическия въпрос за истината като проекция на езика и за езика като знак на реалността в широкия смисъл на западната менталност, включително и частните науки и философската метафизика, разбирани като език. На това се противопоставя източната представа за езика в неговото абсолютно състояние, т. е. езикът като слял се със самата реалност (вещ, жест, явление), а не като неин знак или име. Този западно-източен гносеологически сюжет е организиран около философските фигури на ранния Хегел и късния Хайдегер със средищната, превключваща роля на Ницше.
Но цялата философска постановка на казуса води към един разказ на българския писател Емилиян Станев (1907–1979) – „Смъртта на една птица” (1942), в който тезата е представена по един спонтанен начин: централна в него е фигурата на животното като философска фигура, синтезираща Хайдегеровата идея за Sein-zum-Tode, от една страна, и източната идея за слятост на език и ‘свят’.
Език – реалност; Хегел–Ницше–Хайдегер; Sein-zum-Tode, Weltbild; Емилиян Станев, „Смъртта на една птица”
The k-pop phenomenon is already spreading around the world. Created and developed in a regional South Korean context, it is gaining global importance. K-pop establishs itself all over the world, attracts millions of followers and outlines new challenges for the last two decades. Thanks to certain models, cultural politics and strategies, social communication and psychological impact, k-pop finds an increasing place in the cultural industries. It is successfully sold on world markets as part of the Korean wave (hallyu). It became a sign of the creative industries as a segment of youth culture and business related to it. Thus, a new community also emerged in Bulgaria – the followers of k-pop, for the name of which a hybrid neologism "k-popper" has constructed (fans of k-pop). This study continues my longtime analysis on various music culture aspects of the Republic of Korea/South Korea, its development and cultural industries. The emphasis in this text is on the reflections of k-pop and especially on the existence of the k-poppers’ community in Bulgaria. My aim is to trace the growing interest among Bulgarian fans on this phenomenon, their performances, perceptions and emotions that accompany the modeling of their community, as well as the role of new technologies and means of communication. I focus on a new phenomenon in Bulgarian culture - a community of k-popers in the context of globalization, analyze the prerequisites for its spread, forms of expression, some social and psychological challenges. I rely on a broad cultural context and my own empirical observations. As a result I systematize the processes and phenomena that stimulate the interest in Korean culture as well as I comment on and present the peculiarities of k-poppers and their community in Bulgaria. Thus, this study continues my previous research on the topic.
Keywords: k-pop, k-poppers, challenges, Bulgaria, South Korea/Republic of Korea
Явлението к-поп/кейпоп има вече глобално разпространение. Създадено и развито в регионален южнокорейски контекст, то придобива световно значение. За около две десетилетия к-поп успява да се утвърди във всички континенти, да увлече милиони последователи и да очертае нови предизвикателства. Благодарение на определени модели, културна политика и стратегии, на социално общуване и психологическо въздействие к-поп намира все по-голямо място в културните индустрии. Реализира се успешно на световните пазари като част от корейската вълна (халю). Става емблема за творческо развитие на сегмент от младежката култура и бизнес, свързан с нея. Така възниква нова общност и в България – на последователите на к-поп, за название на която се използва хибриден неологизъм „кейпопър“ (фен на к-поп/кейпоп). Настоящото изследване продължава мои многогодишни анализи върху различни аспекти в музикалната култура на Република Корея/Южна Корея, нейното развитие и културните индустрии. Акцентът в този текст е върху рефлексиите на к-поп и конкретно върху битието на общността на кейпопъри в България. Целта ми е да се проследи нарасналия интерес на българските фенове на този феномен, техните изяви, възприятие и емоции, съпътстващи моделирането на тази общност, както и ролята на новите технологии и средства за комуникация. Фокусирам се върху ново явление в българската култура – общност на кейпопъри в условията на глобализация, като анализирам предпоставките за разпространението му, формите на изява, някои социални и психологически предизвикателства. Опирам се върху широк културологичен контекст и мои конкретни емпирични наблюдения. Систематизирам процесите и явленията, които стимулират създаването на интерес към културата на Корея. Коментирам и извеждам характеристиките на кейпоприте и тяхната общност в България. Така продължавам мои по-ранни изследвания по тази тема.
Ключови думи: к-поп/кейпоп, кейпопъри, предизвикателства, България, Южна Корея/Република Корея
Задачата на тази публикация е да разгледа една част от контракултурната музикална сцена (пънк сцената) и нейната идеология в България в контекста на промените и периода на прехода в края на ХХ век. Пънк сцената и контракултурата „пънк“ се появяват в условията на почти пълна нелегалност в края на 70-те години у нас, като пънк публиката има своите специфични идеи, облекло и външен вид. В контекста на световната пънк вълна българските пънкове едновременно се отличават и приличат на западните. Как пънк контракултурата влияе на официалната култура, какви са идеите на пънк движението у нас в политически смисъл и какви са разликите със световното пънк движение – това са още въпроси, на които изследването се опитва да отговори. Ще проследим и как се развиват тези идеи през годините, как част от пънк групите от ъндърграунд се превръщат в мейнстрийм и как идейно пънк движението губи своята масовост, но продължава да съществува и днес, доближавайки се в максимална степен до западния си първообраз. Статията е базирана на дисертацията на автора, посветена на музикалните контракултурни публики в България в периода на прехода. Заглавието „Няма бъдеще за теб“ е взето от една от най-известните пънк песни – „God save the Queen” на „Sex Pistols“ – може би най-емблематичната пънк група в света.
Ключови думи: пънк контракултура, България, сцена, публика, идеология
Abstract: The main task of this publication is to review a part of the counterculture music stage (particularly the punk stage) and its ideology in the context of the changes during the post-communism transition in Bulgaria. The punk stage and the punk counterculture in Bulgaria, appear initially as almost completely underground phenomenon in the late 70’s, as the punk audience has its own specific ideas, clothing and looks in general. In the context of the worldwide punk movement, the Bulgarian one, was both very similar and also quite different than the western counterpart. What is the impact of the punk counterculture over the official culture, what are the ideas behind the local punk movement, concerning politics, and what are the main differences with the worldwide punk culture? These are the questions that thе study is trying to answer. It follows the development of it s ideas over the years, how some of the bands cross over to mainstream and how the ideas of the movement lose their wide popularity, but still exist today, staying as close as possible to it s western original. The article is based on the dissertation of the author about the musical countercultures in Bulgaria in the transitional post-communist period. The title “No future for you” refers to one of the most popular punk songs – “God Save the Queen” by Sex Pistols, arguably one of the most iconic punk bands ever.
Keywords: punk counterculture, Bulgaria, stage, audience, ideology?
Резюме: Статията е посветена на влиянието, което т. нар. визуален/иконичен/ изобразителен обрат (Martin Jay, W. J. T. Mitchell и Gottfried Boehm) оказва върху социалните и хуманитарни науки. Тя анализира в сравнителна перспектива два подхода към визуалността, предложени в началото на XXI век. в англосаксонския и немскоговорeщия академичен свят. Изследването разглежда идеята на Питър Бърк за „историческата антропология на образите“ и „теорията на емблематичните действия“ на Хорст Бредекамп, за да покаже техния потенциал за дефиниране на два иновативни модела на културната история и социалната критика.
Ключови думи: визуален обрат, културна теория, културна история, визуална култура
Abstract: The article observes the effects of the so called Visual/Iconic/Pictorial Turn (Martin Jay, W. J. T. Mitchell and Gottfried Boehm) on the social and human studies summarizing in comparative perspective two approachs to visuality proposed in the beginning of the XXI c. in Anglo-Saxon and German speaking academic world. The study analyses Peter Burkе’s idea about "historical anthropology of images” and the Horst Bredekamp’s “Theory of the iconic acts” in order to show their potential to define two innovative models of cultural history and social critique.
Key words: cultural history; cultural theory, visual turn, visual culture
In logic, Hegel realizes a large-scale program that aims to develop the system of pure thinking. This is a sequel and to some extent a completion of Kant’s transcendental logic, which Kant designs to embrace and fulfill the whole territory of thinking. Kant puts the concept as the essential logical form of thinking, Hegel responds to this with a logical project in which the concept is the basic working element. Hegel defines the subject matter of logic as “the system of pure thought determinations” and the development of the logical content of thinking. The thought determinations give the concepts which represent the basic types of object determining in thinking. Hegel’s logical project results in a complete system of concepts which, until Hegel, have never been developed in logic. The change also reflects on the new vision of the logical form as an “infinite form”. Hegel undertakes the transformation of the Aristotelian proposition which is criticized by him as finite and fixed and transforms it into a new logical formation with the progress of the inner determinations of the logical subject through the predications and the context.
In logic, Hegel realizes a large-scale program that aims to develop the system of pure thinking. This is a sequel and to some extent a completion of Kant’s transcendental logic, which Kant designs to embrace and fulfill the whole territory of thinking. Kant puts the concept as the essential logical form of thinking, Hegel responds to this with a logical project in which the concept is the basic working element. Hegel defines the subject matter of logic as “the system of pure thought determinations” and the development of the logical content of thinking. The thought determinations give the concepts which represent the basic types of object determining in thinking. Hegel’s logical project results in a complete system of concepts which, until Hegel, have never been developed in logic. The change also reflects on the new vision of the logical form as an “infinite form”. Hegel undertakes the transformation of the Aristotelian proposition which is criticized by him as finite and fixed and transforms it into a new logical formation with the progress of the inner determinations of the logical subject through the predications and the context.
Keywords: Hegel, Logic of German Idealism, Science of Logic, truth, logical content, speculative proposition.
Hume's 'A Treatise on Human Nature' is one of the greatest philosophical works, whose difficult publishing destiny is largely similar to that of Wittgenstein's 'Tractatus' and Popper's 'Open Society'. The Treatise remains underestimated not only by Hume's contemporaries but also by Hume himself. Despite undeserved rejection and oblivion for a century, the 'Treatise' eventually became the most prized book by the Scottish Enlightenment thinker, thoroughly studied today and a must-read for a number of university courses around the world. To celebrate the 280-th Anniversary of the publication of Hume’s Treatise, NOTA BENE decided to publish the Conclusion of the second book on David Hume authored by Kamen Lozev (David Hume: Philosophy of Morality and Philosophy of Politics, 2020)
Трактатът на Хюм е една от най-великите философски творби, чиято трудна издателска съдба до голяма степен е сходна със съдбата на Витгенщайновия Трактат и Попъровото Отворено общество. Трактатът остава недооценен не само от съвременниците на Хюм, но и от самия Хюм. Въпреки незаслуженото отхвърляне и забрава в продължение на век, Трактатът в крайна сметка се превръща в най-високо ценената книга на шотландския просветител, задълбочено изследвана и днес и задължително четиво за редица университетски курсове по света. За отбелязване на 280-годишнината от издаването на Трактата НОТА БЕНЕ публикува Заключението на втората книга за Дейвид Хюм на Камен Лозев (Дейвид Хюм: философия на морала и философия на политиката, 2020)
Rudolf Carnap is one of the leading and perhaps the most influential figure of the Vienna Circle and the philosophy of logical positivists. Although he is not a Jew by birth, his fate is very similar to that of Jewish scholars in Europe before and during WWII. NOTA BENE marks the 50-th year since the death of Rudolf Carnap with a translation of the article about him in Encyclopedia Britannica; https: // www.https://www.https://www.britannica.com/biography/Rudolf-Carnap).
The article was written by Brian Duignan, senior editor at the Encyclopedia Britannica; his subject areas include philosophy, law, social sciences, politics, political theory, and religion. The translation of the article is done by Kamen Lozev.
Рудолф Карнап е една от водещите и може би най-влиятелни фигури на Виенския кръг и философията на логическите позитивисти. Макар че по произход не е евреин, съдбата му много прилича на евреите учени от Европа преди и по време на Втората световна война. НОТА БЕНЕ отбелязва 50-годишнината от кончината на Рудолф Карнап с превод на статията за него в Британската енциклопедия (Encyclopedia Britannica; https://www. https://www. https://www.britannica.com/biography/Rudolf-Carnap).
Статията е написана от Брайън Дайгнън, старши редактор в Encyclopedia Britannica; неговите предметни области включват философия, право, социални науки, политика, политическа теория и религия. Преводът на статията е дело на Камен Лозев.
Seventy years ago, George Orwell, one of the most famous Еnglish literary critics, essayists and writers, the creator of perhaps the most famous dystopia "1984", closed his eyes forever. NOTA BENE marks the Anniversary of Orwell's death with a new translation of his radio talk Literature and Totalitarianism, delivered three days before Nazi Germany's attack on the Soviet Union. The new translation of the talk is done by Kamen Lozev.
Преди седемдесет години завинаги затваря очи Джордж Оруел, един от най-известните литературни критици, есеист и писател, създател на може би най-известната дистопия „1984“. НОТА БЕНЕ отбелязва годишнината от смъртта на Оруел с нов превод на неговата радиобеседа Литература и тоталитаризъм, произнесена три дни преди нападението на нацистка Германия над Съветския съюз. Новият превод на беседата е дело на Камен Лозев.
NOTA BENE journal decided to mark the 110-th year since the death of the great Russian writer and thinker Leo Tolstoy (1828-1910) with the publication of his famous Response to the Synod of 1901 after his excommunication from the official Russian Orthodox Church. The translation is done by Kamen Lozev, and the original text is taken from the following source: L.N. Tolstoy. Full sobr. op., vol. 34, pp. 245-253. (Л.Н. Толстой. Полн. собр. соч., т.34, с. 245-253) The characteristic Tolstoyan punctuation is preserved together with the way he wrote different words and concepts.
НОТА БЕНЕ отбелязва 110-та годишнина от кончината на великия руски писател Лев Толстой (1828-1910) с публикуването на неговия известен Отговор на Синода от 1901 г. след отлъчването му от официалната Руска православна църква. Преводът е дело на Камен Лозев, а оригиналът е взет от следния източник: Л.Н. Толстой. Полн. собр. соч., т.34, с. 245-253. Запазена е характерната за Толстой пунктуация и начин на изписване на различни думи и понятия.
The name of Sir Alfred Ayer is associated with the Vienna Circle and the philosophy of the logical positivists. Ayer is one of the most enthusiastic followers of this philosophy from the beginning of its development and probably contributed the most to its spread in England. NOTA BENE celebrates the 140-th Anniversary of Alfred Ayer's birth with a translation of the article about him in Encyclopedia Britannica; https://www.tttt://www.britannica.com/biography/A-J-Ayer.
The article was written by Ben Rodgers, Associate Director of the Institute for Public Policy Research, who is the author of a number of books, including A.J. Ayer: A Life. The translation of the article is done by Kamen Lozev.
Името на сър Алфред Ейър свързваме с Виенския кръг и философията на логическите позитивисти. Ейър е един от най-възторжените последователи на тази философия от началния период на развитието й и вероятно най-много допринася за разпространението й в Англия. НОТА БЕНЕ отбелязва 140-годишнината от рождението на Алфред Ейър с превод на статията за него в Британската енциклопедия (Encyclopedia Britannica; https://www. https://www.britannica.com/biography/A-J-Ayer).
Статията е написана от Бен Роджърс, Асоцииран директор от Института за изследване на публичната политика, който е автор на редица книги, между които и книгата A.J. Ayer: A Life. Преводът на статията е дело на Камен Лозев.
NOTA BENE journal decided to celebrate the 140-th Anniversary of the birth of Dimitar Michaltchew (1880-1967), one of the most distinguished Bulgarian philosophers, by publishing George Moore’s famous review in Mind from 1911. Together with the review, translated by Prof. Nina Dimitrova, we also publish her extensive article on Michaltchev and the Bulgarian Rhemkeanism.
Списание НОТА БЕНЕ отбелязва 140-годишнината от рождението на Димитър Михалчев (1880-1967), един от най-бележитите български философи, с публикуването на известната рецензия на Джордж Мур в сп. „Майнд“ от 1911 г. Заедно с рецензията, чийто превод е дело на проф. Нина Димитрова, публикуваме и нейната обширна статия върху Михалчев и българското ремкеанство.
The article is dedicated to the 45th Anniversary of the death of the German-American political theorist and philosopher Hannah Arendt (1906-1975). After a brief biographical touch on Arendt is provided together with a discussion of the internal differences between two pairs of central notions of her work - dictatorship and totalitarianism, on the one hand, and on the other - the comparison between motivated and banal evil, the latter being the evil for which there are no human motives. Two of Hannah Arendt's most significant works, The Origins of Totalitarianism and Eichmann in Jerusalem, were used as the source of the study.
Keywords: Arendt, totalitarianism, banal evil, motivated evil,
Статията е посветена на 45-годишнината от смъртта на германо-американския политически теоретик и философ Хана Арент (1906 - 1975). След кратък биографичен щрих за Арент са разгледани вътрешните разлики между две двойки централни понятия за творчество ѝ - диктатура и тоталитаризъм, от една страна, а от друга – сравнението между мотивираното и баналното зло, онова, за което липсват човешки мотиви. В качеството на източник на изследването са използвани две от нейните най-значимите произведения на Хана Арент – „Произходът на тоталитаризма“ и „Айхман в Йерусалим. Репортаж за баналността на злото“.
Ключови думи: Арент, тоталитаризъм, банално зло, мотивирано зло, Айхман
Хегел осъществява мащабна програма в логиката, чиято цел е да изведе „системата на чистото мислене“. Това е продължение и в някаква степен завършване на Кантовия проект за трансцендентална логика, която да обхване и измине цялата област на мисленето. Кант вижда същинската логическа форма на това мислене като понятието, Хегел отговаря с логически проект, чиято основна работеща единица е понятието. Затова и предмет на логиката става построяването на „системата на чистите мисловни определения“, която така ще развие и логическото съдържание на мисленето. Мисловните определения дават видовете понятия, които са основните типове на определяне на предметите в мисленето. Това резултира в проекта на Хегел до една пълна система на понятията, каквато не е разработвана до Хегел в логиката, и до нова концепция за логическата форма, която трябва да стане „безкрайна форма“. Хегел предприема и преобразуване на формата на Аристотеловото съждение, която критикува като крайна и застинала, и превръща съждението в нова логическа формация, която да развие хода на вътрешните определения на субекта през предикациите и контекста.
Ключови думи: Хегел, логика н анемския идеализъм, истина, логическо съдържание, спекулативно твърдание.
Хегел осъществява мащабна програма в логиката, чиято цел е да изведе „системата на чистото мислене“. Това е продължение и в някаква степен завършване на Кантовия проект за трансцендентална логика, която да обхване и измине цялата област на мисленето. Кант вижда същинската логическа форма на това мислене като понятието, Хегел отговаря с логически проект, чиято основна работеща единица е понятието. Затова и предмет на логиката става построяването на „системата на чистите мисловни определения“, която така ще развие и логическото съдържание на мисленето. Мисловните определения дават видовете понятия, които са основните типове на определяне на предметите в мисленето. Това резултира в проекта на Хегел до една пълна система на понятията, каквато не е разработвана до Хегел в логиката, и до нова концепция за логическата форма, която трябва да стане „безкрайна форма“. Хегел предприема и преобразуване на формата на Аристотеловото съждение, която критикува като крайна и застинала, и превръща съждението в нова логическа формация, която да развие хода на вътрешните определения на субекта през предикациите и контекста.
Ключови думи: Хегел, логика н анемския идеализъм, истина, логическо съдържание, спекулативно твърдание.
The name of Friedrich Engels is always associated with the name of Karl Marx, and it is usually added that Marx was the greater theorist and that their teaching was rightly called "Marxism", though it was created by them both. However, few only know that, as it is clear from the article below, Engels' long-term material support for Marx and his family made possible the publication of Marx's works and the spread of their ideas during their lifetime. NOTA BENE celebrates Engels' bicentennial with a translation of the article about him in the Encyclopedia Britannica; https://www.britannica.com/biography/Friedrich-Engels.
The article was written by Oscar Hammen, Professor Emeritus of History, University of Montana, Missoula, author of The Red '48ers: Karl Marx and Friedrich Engels. The translation is done by Kamen Lozev.
Името на Фридрих Енгелс винаги се свързва с името на Карл Маркс, като обикновено се дабавя, че Маркс е по-големият теоретик и че с право учението им, макар и общо, носи името „марксизъм“. Малцина обаче знаят, че, както става ясно от статията по-долу, дългогодишната материална подкрепа на Енгелс за Маркс и семейството му прави възможна появата на Марксовите трудове и съответно разпространението на идеите им още приживе. НОТА БЕНЕ отбелязва двувековния юбилей на Енгелс с превод на статията за него в Британската енциклопедия (Encyclopedia Britannica; https://www.britannica.com/biography/Friedrich-Engels).
Статията е написана от Оскар Хамен, професор емеритус по история, Университет на Монтана, Мисула, автор на книгата The Red '48ers: Karl Marx and Friedrich Engels. Преводът е дело на Камен Лозев.
In the spring of 2020, CIELA Publishing House delighted the readers with a beautiful and far more solid second edition of Popper's two-volume book "The Open Society and Its Enemies". This edition comes out exactly 75 years after the first appearance of the two-volume book in England. At the same time, 2020 is the year that separates us by exactly half a century from the night in which Bertrand Russell closes his eyes forever. NOTA BENE marks the two anniversaries with a translation of Ivor Grattan-Guinness's article on the relationship between Popper and Russell, published in Russell journal (Vol. 18 (1998): Issue 1: SUMMER 1998, pp. 25-42). The translation is done by Kamen Lozev. The notes underline in the article are not translated.
През пролетта на 2020 г. издателство СИЕЛА зарадва читателите с красиво и далеч по-солидно второ издание на двутомника на Попър „Отвореното общество и неговите врагове“. Това издание излиза точно след 75 години след първата поява на двутомника в Англия. Същевременно 2020-та е годината, която ни отделя с точно половин век от нощта, в която Бъртранд Ръсел завинаги затваря очи. Списание НОТА БЕНЕ отбелязва двете годишнини с превод на статията на Ивор Гратан-Гинис за отношенията между Попър и Ръсел, публикувана в сп. Russell (Vol. 18 (1998): Issue 1: SUMMER 1998, pp. 25-42). Преводът е дело на Камен Лозев. Бележките под линия не са преведени.
Based on the comparative analysis between some of the main concepts and ideas of recently published Assen Ignatow’s doctoral thesis „Structure of Historical Knowledge” (1972), and his panoramic study „Anthropological Philosophy of History” (1993), the paper develops and argues the thesis regarding the continuity between these two studies/stages of the author’s work. A conclusion is argued that this early study marks the end of the “Bulgarian” period of his scientific career and work as difficult and painful, but scientifically fruitful, which has significantly contributed to the formulation of Ignatow’s creative cognitive “matrix” of ideas and notions regarding man and history.
Keywords: historical knowledge, explanation, interpretation, philosophy of history, subject of history
На основата на сравнителен анализ между основни понятия и идеи в наскоро публикуваната кандидатска дисертация на Асен Игнатов „Структура на историческото познание” (1972 г.) и панорамния му философско-исторически труд „Антропологическа философия на историята” (1993 г.), в статията се разгръща и аргументира тезата за континуитет между тези два труда/периода в творчеството на автора. Обосновава се изводът, че този негов ранен труд, с който приключва „българският” етап от научната му кариера и творчество показва този период, макар и труден и мъчителен за автора, като научно плодотворен, формирал до голяма степен неговата творческа познавателна „матрица” от идеи и понятия за човека и историята.
Ключови думи: историческо познание, обяснение, интерпретация, философия на историята, субект на историята
A translation into Bulgarian of Agamben's short text “Contagion", published on 11th of March 2020, in the context of the COVID-19 crisis.
Превод на български език на краткия текст на Джорджо Агамбен "Зараза" (Contagio), публикуван по повод на кризата с COVID-19, на 11/о3/2020.
The article analyzes the topic of consumption in the critical theories of Herbert Marcuse and Erich Fromm. In its first part, it examines Marcuse's conception of a repressive society and the place and function of consumption in it. The text emphasizes Marcuse's thesis about the dominance of the principle of productivity in repressive civilization, about the possibilities for its abolition and the creation of a non-repressive order that will weaken the compulsions of the urge to consume. The second part of the article deals with the problem of consumption in the perspective of Erich Fromm's views on freedom, love, and the two orientations of existence – to have or to be. The psychological, existential, and ecological consequences of the dominance of the possessive attitude and its most widespread modern mode – consumption are traced. The presented analyzes allow the formulation of the thesis about consumption as an escape of freedom, a form of passivity, and denial of the opportunities for non-pathological development of both the individual and society. The third paragraph of the study is based on the finding of the consumptive nature of modern Western societies and attempts to assess the theoretical potential of Marcuse's and Fromm's reflections on consumption in terms of the present.
Keywords: consumption, repressive society, principle of productivity, productiveness, spontaneous activity
Резюме: Статията анализира темата за потреблението в критическите теории на Херберт Маркузе и Ерих Фром. В първата си част тя разглежда концепцията на Маркузе за репресивното общество и мястото и функцията на потреблението в него. Текстът акцентира върху тезите на Маркузе за доминацията на принципа на производителността в репресивната цивилизация, за възможностите за премахването му и за създаването на един нерепресивен ред, който ще обезсили принудите на подтика към консумация. Втората част на статията тематизира проблема за потреблението в перспективата на възгледите на Ерох Фром за свободата, любовта и двете битийни ориентации – да имаш или да бъдеш. Проследяват се психологическите, екзистенциални и екологически следствия от господството на притежателната нагласа и нейния най-разпространен съвременен модус – потреблението. С оглед на направените анализи в статията се формулира тезата за потреблението като екзистенциален отказ от свобода, форма на пасивност и отрицание на възможностите за непатологично развитие както на личността, така и на обществото. Третият параграф на изследването изхожда от констатацията за консумативния характер на съвременните западни общества и прави опит за оценка на теоретичния потенциал на рефлексиите на Маркузе и Фром върху потреблението от гледна точка на настоящето.
Ключови думи: потребление, консумативно общество, притежателна нагласа, репресивно общество
Karl Jaspers (1883-1969) is a German psychiatrist, psychologist and philosopher. He is considered as one of the main representatives on the existentialist school, particularly of its religious version. The philosophy of Jaspers is idiosyncratic. Jaspers himself does not have a philosophical diploma; his philosophical knowledge and works are based on his efforts in the field of philosophy. In 2019, we celebrated 50 years since the death of this great European thinker. Jaspersian philosophy is oriented mostly towards the life and the fate of the particular, the individual man – towards the realization and the achievement of his true and authentic self. Jaspers introduced the notion of “boundary situations” to designate the extreme experiences in the life of man, which turn his world upside down, but, on the other hand, they provide the possibilities for self-realization and authenticity. One can overcome boundary situations only temporarily. That is why it is worth exploring the role of creativity in the dynamics of these boundary situations.
Ключови думи: Карл Ясперс, биография, годишнина от смъртта, гранични ситуации, креативност.
Keywords: Karl Jaspers, biography, death anniversary, boundary situations, creativity.
Карл Ясперс (1883-1969) е немски психиатър, психолог и философ. Той се счита за един от основните представители на школата на екзистенциализма, в частност на неговия религиозен вариант. Философията на Ясперс е идиосинкразна. Самият Ясперс няма диплома за философ; неговите философски знания и разработки са плод на собствените му усилия в областта. През 2019 година се празнуваха 50 години от смъртта на този голям европейски мислител. Философията на Ясперс е ориентирана най-вече към живота и съдбата на отделния човек – към реализиране на неговите скрити способности и постигането на неговия истински и автентичен Аз. Ясперс въвежда понятието „гранични ситуации“, с което означава крайните преживявания в живота на човек, които обръщат неговия свят наопаки, но пък, от друга страна, предоставят възможността за себереализация и автентичност. Граничните ситуации могат да бъдат преборени само временно. Временното излизане от граничните ситуации представлява креативно постижение. Именно затова си струва, да се изследва ролята на креативността в динамиката на тези гранични ситуации.
Ключови думи: Карл Ясперс, биография, годишнина от смъртта, гранични ситуации, креативност
Превод на български език на краткия текст на Джорджо Агамбен "Размисли върху чумата", публикуван в разгара на кризата с COVID-19, на 27/о3/2020 в рубриката на философа, на сайта на издателство www.quodlibet.it
The subject of the study is the evolution of Durkheim’s views on society, the further development of his ideas on the part of his eminent followers (Mauss and Halbwchs) as well as the reception of Durkheim’s ideas on the part of sociologists and anthropologists beyond the narrow circle of his disciples. The focus of the analysis is the problem of the relationship between society and nature. The contradictions in Durkheim’s ideas of society and the failure of his attempt to combine biologism („the strife for existence“) and moralism are discussed. Durkheim finds a solution in the separation of society from nature and its description as a reality sui generis. „Social facts“ are declared to be creations of „collective conscience“; material things, in their social being are transformed into a purely passive element (substrate). Human „masses“ become a kind of „substrate“ as well. Durkheim’s disciples keep this conceptual frame, whereas other Durkheim adherents change it substantially in various directions. In the whole Durkheim tradition, however, (sociology and anthropology) society has been interpreted as entirely separated from nature –in biological and telluric aspect. So, Durkheimian, and mainstream sociology altogether, turn out to be theoretically unprepared for the arising ecological problems and face the attacks of reductionist „biosociology“ of the last several decades. So contemporary development brings us back to the Durkheim’s initial dilemma about the relationship between the natural and the social.
Keywords: Durkheim, Mauss, Halbwachs, Malinowski, Radcliff-Brown, Levi-Strauss, sociology, anthropology, society, nature, biological
Студията има за свой предмет еволюцията на възгледите на Дюркем за обществото, по-нататъшното развитието на идеите му от видни негови ученици (Мос и Халбвакс), както и рецепцията на дюркемианските идеи от социолози и антрополози извън тесния кръг на неговите ученици. Във фокуса на вниманието е проблемът за отношението между общество и природа. Анализирани са противоречията в концепцията на Дюркем за обществото и провала на опита му да съчетае биологизма („борбата за съществуване“) и морализма. Разрешението е намерено в откъсването на обществото от природата и представянето му като реалност sui generis. „Социалните факти“ се обявяват за творения на „колективното съзнание“; материалните неща, в тяхното социално битие, се превръщат в чисто пасивен елемент (субстрат). Човешките „маси“ също стават един вид „субстрат“. Учениците на Дюркем запазват тази концептуална рамка, докато други дюркемианци съществено я променят в различни посоки. В цялата дюркемианска традиция обаче (социология и антропология) обществото се интерпретира като напълно отделено от природата – в биологичен и телуричен аспект. Така дюркемианската, а заедно с нея и цялата мейнстрийм социология се оказва теоретично неподготвена за назрелите екологични проблеми и за атаките на редукционистката „биосоциология“ от последните няколко десетилетия. Така съвременното развитие ни връща към първоначалната дилема на Дюркем за отношението между природно и социално.
Ключови думи: Дюркем, Мос, Халбвакс, Малиновски, Радклиф-Браун, Леви-Строс, социология, антропология, общество, природа, биологично
The climate crisis is increasingly becoming the subject of various speculations, which does not contribute to solving the problems of environmental erosion. The article looks at the corporate interests and lobbying practice behind the curtain of the Framework Convention on Climate Change and the Green Deal of Europe.
Климатичната криза все по-често се превръща в предмет на различни спекулации, което не допринася за разрешаване на проблемите с ерозията на околната среда. Статията разглежда корпоративните интереси и лобистките практики, стоящи “зад завесата” на Рамковата конвенция за изменението на климата и “Зелената сделка” на Европа.
The article examines the care of the earth and the appeals to all humanity to be aware of the gravity of the environmental crisis as an essential element in Pope Francis’ mission since the beginning of his pontificate. The ecological teaching of Francis, part of his social teaching, is analyzed here in two respects. First, it seeks to answer the question of how Pope Bergolio’s way of thinking came about, what were the great intellectual influences he received. The connection of his teaching to both the spiritual tradition of the Jesuit Order and the South American tradition in theology is traced. Second, the recent Synod of the Amazon, held in Rome, and the documents published by the Fathers who participated in it are reported as an example of the echo of the teaching of Laudato si’ has found in the Catholic Church.
Keywords: integral ecology, Catholic social teaching, Laudato si’, Synod for the Amazonia, theology of the people, ecological sin.
Статията разглежда грижата за земята и призивите към осъзнаване тежестта на екологичната криза като основни елементи в мисията на папа Франциск от началото на понтификата му. Екологичното учение на Франциск, което е част от социалното му учение, се анализира в два аспекта. Първо, търси се отговор на въпроса как се е формирал начинът на мислене на папа Берголио, кои са били големите интелектуални влияния, които е получил. Проследява се връзката на учението му с духовната традиция на Йезуитския орден и с южноамериканската традиция в теологията. Второ, като пример за отзвука, който намира учението, изложено в екоенцикликата “Laudato si’”, се вземат Синодът за Амазония, проведен неотдавна в Рим, и документите, публикувани от Отците, участвали в него.
The paper considers the various modes of things in Marx’s social context: as objects and tools of labour, as means of production, determining the social process, and also as goods-fetishes. In the first mode, things in Marx are entirely subordinate to human will. In the last two, they acquire autonomous strengths and even reign over the humans but that is linked to specific, historically transitional social conditions. Mark’s ideal is of complete domination over things in a future rationally organized society. In this framework, Marx’s view on nature and the option of ecological interpretation of his works is discussed as well. Finally, the question is raised concerning the possibility of alternative categorial scheme of the relationship between nature and society.
Статията разглежда различните модуси на вещите в социалния контекст у Маркс – като предмети и оръдия на труда, като средства за производство, детерминиращи социалния процес, и като стоки фетиши. В първия модус вещите у Маркс са изцяло подвластни на човешката воля. В останалите два те придобиват самостоятелна сила и дори господстват над хората, но това е свързано с конкретни, исторически преходни социални условия. Марксовият идеал е пълното покоряване на вещите в едно бъдещо рационално организирано общество. В този контекст се разглежда и Марксовия възглед за природата и възможността за екологична интерпретация на негови текстове. Накрая се поставя въпросът за възможността на алтернативна категориална схема на отношението между природа и общество.
В тази статия "Изтокът" и "Западът" с техните характеристики, особено в областта на мисълта, се разглеждат като двойка взаимосвързани компоненти, които имат определени отношения помежду си. Както източната, така и западната мисъл са разработили различни модели, интерпретиращи възможните отношения между компонентите в една такава двойка. В статията аз представям някои от тези модели: (i) идеите за опозицията като противоречие и противоположност, развита в рамките на западната мисъл, (ii) идеята за допълване, развита в китайската мисъл, (iii) идеята за не- двойствеността на будизма, (iv) идеята за трикомпонентното взаимодействие, представена в учението на санкхя, и (v) идеята за единство, представена в индийската мисъл. Какви възможни следствия в разбирането за диалога задават тези модели и може ли да има истинско взаимно разбиране: това са отворените въпроси, които се поставят в материала.
Ключови думи: диалогът Изток-Запад, противоположности, хармония, недуалност, единство
This research is funded by the European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme through the Marie Sklodowska-Curie Action, grant No 753561.
The paper examined the religious context of the „two Europes" (East - West) thesis as regards: a) comparative analysis of the processes and trends in contemporary religiousness; b) legal dimensions of the relations between State and Church ("onthological primacy" of the State) and the problems of the inter-religious dialog.
Comparative analysis of these tendencies indicate certain general similarities. Analyzed are the causes for both the differences and similarities in these processes, and special attention is devoted to the secularization as a continuing process in "both Europes".
Keywords: contemporary religiosity, two Europes, religious "revival", religion and state, secularization trend.
16-ти и 17-ти век са свидетели на значително засилване на културните срещи, което налага кроскултурни сравнения и формиране на абстрактни категории с цел сравняване на разнородни явления. Въпреки че първоначално подобни сравнения и съпътстващото създаване на категории, които функционираха като tertia comparationis, бяха по-скоро несистематични и имплицитни, те проправиха пътя на съвременната наука, която тогава се намираше в своя формиращ период и се занимаваше главно с класификацията на природните и културните обекти , където „религиозните“ явления играят първостепенна роля по отношение на последните. Освен това, колкото и несистемни да са били кроскултурните сравнения в ранния модерен период, те очевидно са предположили определени културни универсали и са класифицирали нещата въз основа на имплицитни (може би дори несъзнателни) критерии.
Въз основа на примери от японски и европейски източници от 17-ти век, настоящият доклад се опитва да реконструира съответните емични критерии за сравняване и класифициране на социокултурните формации и свързаните с тях явления, които понастоящем обикновено се категоризират като „религия“ или „религиозни“. На теоретично равнище той ангажира проблема за връзката между емичните и етическите категории, които функционират като tertia comparationis. Докладът допълнително разглежда рисковете и ползите от сравнителната история на сравненията в рамките на изучаването на религията, което в идеалния случай може да помогне за преодоляване на имплицитния евроцентризъм, който досега е преследвал повечето генеалогични подходи в нашата дисциплина. Той има за цел да посочи изход от мъртвата точка между културния партикуляризъм и радикалната несъизмеримост от една страна и културния универсализъм и неоправданото обобщение от друга.
Резюме: Обичайно неглижирана причина за настоящата ни екологична ситуация е дълбоко дисфункционалната връзка с нещата около нас, не само с природата, но и с направените от човека неща. Тази дисфункция се дължи на представата за неодушевени, безжизнени, мъртви предмети. Това пост-картезианско схващане изглежда очевидно за повечето хора в днешно време, но всъщност е много необичайно, когато се разглежда в контекста на историята на човешките култури. За разлика от нашето съвременно разбиране за "анимизъм" (че "примитивните" народи проектират собствената си психология върху неодушевения свят, така че той да изглежда одушевен), повечето култури смятат, че светът е проникнат от душата още от самото начало (както в платоническата anima mundi). Отдавайки дължимото на философската дълбочина на идеята за световната душа - или света на ци-енергиите в китайската традиция - биваме насърчени да се сприятелим с нещата около нас и да се отнасяме към световната душа (и тялото на земята) с по-голямо уважение.
Abstract: A generally unnoticed factor behind our current environmental predicament is a deeply dysfunctional relationship with the things around us, not just things of nature but also human-made things. Behind this dysfunction is an idea of things as inanimate, lifeless, dead. This post-Cartesian notion seems obvious to most people nowadays, but is in fact highly unusual when seen in the context of the history of human cultures. By contrast with our modern notion of ‘animism’ (‘primitive’ peoples project their own psychology onto the inanimate world so that it appears animated), most cultures think that the world is pervaded by soul from the start (as in the Platonic anima mundi). An appreciation of the philosophical depth of the idea of the world soul—or a world of qi energies in the Chinese tradition—encourages us to befriend the things around us and treat the soul of the world (and the body of the earth) with greater respect.
Key words: comparative philosophy, Chinese philosophy
Този текст анализира както формалното, така и съдържателното сходство между хайку, като един от поджанровете на вака, от една страна, и коаните, от друга. Възможността за подобно типологизиране се базира на будистките основи на старояпонската естетика. Това е един специфичен светоглед, синтезиращ представите за ефимерната красота на преходността, на недоизречената фраза и подстъпите към битийната пълнота, които се откриват във внезапното просветление (озарението на мига).
This text analyzes both the formal and substantive similarity between subgenres of waka poetry - haiku, tanka, renga, on the one hand, and koans, on the other. The possibility of such typological analysis is based on the Buddhist foundations of Old Japanese aesthetics. This is a specific worldview, synthesizing the ideas of the ephemeral beauty of transience, of the unspoken phrase, and the approaches to the fullness of being that are found in the sudden enlightenment (the instantaneous awakening).
Zen-Buddhism and the cultural orientations broadly associated with it, provide an ideal source of alternative creativity. It discloses the impermanence of the hidden meaning in life and the assumption that the universe or some fundamental issues in society could not necessarily be manifested in philosophical theories, but can be embodied in the performance of poetry, allegory, image thinking. It carries out a kind of philosophical criticism - the idea that with the transition from the epistemological to the ontological level, the so called ‘common sense’ may exist in other branches of knowledge and modes of speech. Koans focus on non-standard, non-competitive mind, challenging the legitimacy of their own conceptual schemes. Haiku-language implies the unconditional, irreducible presence of nature which precedes all the artificially fixed meanings. The so called ‘image thinking’, or the ineffable mystery, encompasses the boundless and is opposed to the distortion of any natural discourses. In the process of getting rid of any sort of fixation, the substantive language should be forsaken – the true Master knows how to explore all possible points of view. He inquires into all the perspectives regarding the truth of the Way, equalizing and transcending them at the same time. When uttering Do (Dao) he makes use of the various functional forms of poetic expression. As a kind of incarnation of the Great Ultimate, the speech is born in the empty mind just as the sound occurs in silence, so ‘forgetting the words’ (Zhuangzi) is a precondition of any cognition. Zen-Buddhist accentuation on nonverbal knowledge reveals that the speech does not exhaust the fullness of meaning - on the contrary: a word can be understood through the present Void in every talk (making it meaningful). For Chinese and Japanese thinkers, the emptiness as a basic setting for the discussion of ontological problems has an axiological priority over the mode of presence and availability: the sage returns to the constancy of the absent.
Key words: haiku, koans, Zen-Buddhist philosophy
Далекоизточната култура е интегрирана и обединена около една сърцевина, която има мистичен характер. Западният подход се характеризира с диференциация и анализ. Затова хайку не винаги се разглежда като неразделна част от култура, в която определен тип духовност играе основна роля. Това изследване се фокусира върху задачата да се проследи рецепцията на философската мисъл от Далечния Изток и в частност на хайку в западния свят. Въпросът се разглежда в контекста на динамичната картина на дълбоките промени, които трансформират самата западна цивилизация през 19, 20 и началото на 21 век.
Far Eastern culture is integrated and united around a core of mystical nature. The Western approach is characterized by differentiation and analysis. Therefore, haiku is not always regarded as an integral part of a culture in which a particular spirituality plays a major role. This study focuses on the task of tracing out the reception of Far Eastern philosophical thought, and in particular haiku, in the Western world. The issue is considered in the context of the dynamic picture of profound changes that alter Western civilization itself during the 19th, 20th and early 21st centuries.
Key words: haiku, Eastern philosophy, comparative philosophy
In a narrow sense, the article examines one characteristic of haiku – of being a “pure deictism” (R. Barthes). This is done through Heidegger’s conception of language, developed in the essay “From the Dialogue about Language. Between one Japanese and one asking” (1953/54), one of the few places in the work of the philosopher where he himself acknowledges and discloses the special proximity of his late philosophy to Eastern thinking, and only place, to my knowledge, where he talks directly about haiku. The philosophical focus of the article is a basic, substantial aporia: the relation between mysteriousness as the differential quality of the Japanese ‘image of the world’, linguistically formatted, and the extreme closeness to concrete natural intuition/Anschauung (‘This!’) – an aporia maximally contained in the linguistic nature of haiku. – More broadly, the article, a chapter in monographic research, discusses the “eastern” component in Heidegger in general.
In a narrow sense, the article examines one characteristic of haiku – of being a “pure deictism” (R. Barthes). This is done through Heidegger’s conception of language, developed in the essay “From the Dialogue about Language. Between one Japanese and one asking” (1953/54), one of the few places in the work of the philosopher where he himself acknowledges and discloses the special proximity of his late philosophy to Eastern thinking, and only place, to my knowledge, where he talks directly about haiku. The philosophical focus of the article is a basic, substantial aporia: the relation between mysteriousness as the differential quality of the Japanese ‘image of the world’, linguistically formatted, and the extreme closeness to concrete natural intuition/Anschauung (‘This!’) – an aporia maximally contained in the linguistic nature of haiku. – More broadly, the article, a chapter in monographic research, discusses the “eastern” component in Heidegger in general.
В тесен смисъл статията разглежда една характерна черта на хайку – да е „чист деиктизъм” (Р. Барт). Прави го през Хайдегеровото схващане за езика, развито в есето „Из един диалог за езика. Между един японец и един питащ” (1953/54), едно от немногото места в творчеството на философа, където той сам признава и разкрива специалната близост на късната си философия до източното мислене и единственото, доколкото ми е известно, където пряко говори за хайку. Философски фокус на статита е една базисна, субстанциална апория: отношението между тайнствеността като диференциално качество на японския ‘образ на свят’, езиково форматиран, и пределната близост до конкретния природен нáглед/Anschauung („Това!”) – апория, максимално съдържаща се в езиковата природа на хайку. – В по-широк план статията, глава от монографично изследване, дискутира „източния” компонент изобщо у Хайдегер.
В тесен смисъл статията разглежда една характерна черта на хайку – да е „чист деиктизъм” (Р. Барт). Прави го през Хайдегеровото схващане за езика, развито в есето „Из един диалог за езика. Между един японец и един питащ” (1953/54), едно от немногото места в творчеството на философа, където той сам признава и разкрива специалната близост на късната си философия до източното мислене и единственото, доколкото ми е известно, където пряко говори за хайку. Философски фокус на статита е една базисна, субстанциална апория: отношението между тайнствеността като диференциално качество на японския ‘образ на свят’, езиково форматиран, и пределната близост до конкретния природен нáглед/Anschauung („Това!”) – апория, максимално съдържаща се в езиковата природа на хайку. – В по-широк план статията, глава от монографично изследване, дискутира „източния” компонент изобщо у Хайдегер.
A generally unnoticed factor behind our current environmental predicament is a deeply dysfunctional relationship with the things around us, not just things of nature but also human-made things. Behind this dysfunction is an idea of things as inanimate, lifeless, dead. This post-Cartesian notion seems obvious to most people nowadays, but is in fact highly unusual when seen in the context of the history of human cultures. By contrast with our modern notion of ‘animism’ (‘primitive’ peoples project their own psychology onto the inanimate world so that it appears animated), most cultures think that the world is pervaded by soul from the start (as in the Platonic anima mundi). An appreciation of the philosophical depth of the idea of the world soul—or a world of qi energies in the Chinese tradition—encourages us to befriend the things around us and treat the soul of the world (and the body of the earth) with greater respect.
On June 7-9 at the Center for Eastern Languages and Cultures at Sofia University Days of Eastern Arts and Spirituality were held. The event was organized under the project "Perception of Eastern Spirituality in Europe", funded by the Marie Sklodowska-Curie Action, Horizon 2020, European Commission, Grant No. 753561. Organisers were Assoc. Prof. Dr. Antoaneta Nikolova, a Marie Sklodowska-Curie fellow at the Institute of East Asian Studies, University of Leipzig, Germany as well as Departments of "Chinese studies", "Classical East", "Japanese Studies", trans-departmental specialty "South, East and Southeast Asia" at the Centre for Eastern Languages and Cultures, Sofia University “St. Kliment Ohridski” and Haiku Club “Sofia”.
The event was rich and interesting. During the first day, a series of workshops, meditations, demonstrations and performances were held under the title "Art and Meditation". There were a number of exhibitions in the halls and lobbies. The day ended with a concert program.
On the second day, an International Haiku Conference „Haiku: Western Perception of Eastern Spirituality“ was held. The day ended with the results of a free-style haiku contest.
The third day was dedicated to ginko - walking in nature and writing haiku.
In this issue of the e-journal we offer materials from the conference, as well as a touch on some of the artistic performances of the Days of Eastern Art and Spirituality. Some of the materials are a joint publication with the journal “Haiku World”, issue 5 (2019).
На 7-9 юни в Центъра за Източни езици и култури към Софийския университет се състояха Дни на Източното изкуство и духовност.
Събитието бе организирано по проект № 753561 «Възприемане на Източната духовност в Европа», финансиран по Програма Мария Склодовска-Кюри, Хоризонт 2020, Европейска комисия. Организатори бяха доц. д-р Антоанета Николова, Лайпцигски университет, Германия/ Югозападен университет, България, ръководител на проекта, а също така катедри "Китаистика», «Класически Изток», «Японистика», междукатедрена специалност «Южна, Източна и Югоизточна Азия» при Центъра за източни езици и култури, СУ «Св. Кл. Охридски» и Хайку клуб «София»
Събитието бе богато и интересно.То включваше семинари, уъркшопи, сценични изпълнения, както и научна конференция върху хайку.
В този брой Ви предлагаме материали от конференцията, както и докосване до някои от художествените изпълнения на Дните на източното изкуство и духовност. Част от материалите са съвместна публикация със списание „Хайку свят“, брой 5 (2019).
Целта на статията е сравнение между работата на Ханс-Георг Гадамер и тази на Пол Рикьор. В първата част са очертани произходите и фонът на техните подходи: фундаментална онтология (Мартин Хайдегер); философска антропология и трансцендентална феноменология (Едмунд Хусерл). Съответните възгледи за естеството на езика са разгледани с фокус върху мотивации. При открояването на два варианта за философска херменевтика, вниманието е върху визията за дискурс на хуманитарните науки. Тук e проследена също комплексна идея на Рикьор за ролята на ‘въображение’-то между ‘текст’ и ‘действие’. На този етап един обобщаващ сегмент подготвя за изследване значимостта на темпоралността. Във втория етап, съпоставянето на аспектите на последната позволява яснота за водещите мотиви у двамата мислители. Заключителната част е обзор върху възможността за критика и предимствата в различни задачи на херменевтиката.
Ключови думи: философска херменевтика, крайност, конфликт на интерпретациите, eзиковост, текстуализация, темпоралност, продуктивно въображение
Целта на статията е сравнение между работата на Ханс-Георг Гадамер и тази на Пол Рикьор. В първата част са очертани произходите и фонът на техните подходи: фундаментална онтология (Мартин Хайдегер); философска антропология и трансцендентална феноменология (Едмунд Хусерл). Съответните възгледи за естеството на езика са разгледани с фокус върху мотивации. При открояването на два варианта за философска херменевтика, вниманието е върху визията за дискурс на хуманитарните науки. Тук e проследена също комплексна идея на Рикьор за ролята на ‘въображение’-то между ‘текст’ и ‘действие’. На този етап един обобщаващ сегмент подготвя за изследване значимостта на темпоралността. Във втория етап, съпоставянето на аспектите на последната позволява яснота за водещите мотиви у двамата мислители. Заключителната част е обзор върху възможността за критика и предимствата в различни задачи на херменевтиката.
Ключови думи: философска херменевтика, крайност, конфликт на интерпретациите, eзиковост, текстуализация, темпоралност, продуктивно въображение
През призмата на понятията на Бодрияр „симулация“ и „симулакрум“ текстът анализира един важен културен и социален феномен на съвремеността – развитието, интереса и пристрастяването към онлайн видео-игрите и най-вече към техния подвид – MMORPG (онлайн ролеви видео игри с множество играчи). В него се разглежда проблематичния процес на сливане на действително и виртуално във видеогрите, предизвикано от техния специфичен статут: размиването на границите между реалното време и пространство на играча и виртуалното време-пространство на играта; заимстването на правила, действия и възможности от реалния свят, съчетано с фантастични и приказни герои и ситуации. Проследяват се различни фактори за атрактивността на играта – от една страна все по-усъвършенстващата се компютърна графика, постигната с помощта на дигиталните технологии, и от друга страна, свободата, която играта предоставя в избора на персонаж, роля, пол, раса, външност, поведение. Анализира се виртуалния свят на играта като задоволяващ множеството разнообразни потребности на играча, което всъщност води до потъване в играта, загърбване на актуалния живот и объркване на представите за това какво е позволено и възможно в играта и в реалността. Статията изказва хипотезата, че изключването на човешкото тяло от играта в частност, но и от виртуалната мрежа като цяло е причина за нарушаване на екзистенциално-феноменологичната връзка със света и в този смисъл представлява съществен фактор, обуславящ както изтъняването на социалните връзки в съвременния свят, така и диагностицирането на нови психични разстройства, свързани с интернет пристрастяването.
Ключови думи: интернет зависимост, видеоигри, mmog, виртуален свят, симулация
The paper aims to analyze an important contemporary cultural and social phenomenon – the development of online video games and especially of MMOG (massively multiplayer online game) and MMORPG (massively multiplayer online role-playing game), the increasing interest and addiction to them. The research studies the merging of actuality and virtuality in the cyber games, generated from their specific status: the blurring boundaries between the real space and time of the gamer and the virtual time-space of the game; the borrowing of rules and possibilities from the real world combined with fantastic and fairy creatures and situations. The paper also examines different factors of the MMORPG’s attractiveness: on one side - the perfect computer graphics, achieved by means of the digital technologies and creating stunning virtual worlds and on the other side – the liberty in the choice of character, role, gender, race, appearance and behavior provided by the game. The research analyzes the satisfaction of various gamer’s needs in the accomplished virtual world that drives to sinking in the game, neglecting the actual life and distorted pictures of what is allowed and possible in the game and in the reality. The research expresses the hypothesis that the exclusion of the body from the online games is a serious cause for the disturbance of the human existential-phenomenological relation to the world and in this sense determines as the thinning of the social ties in our times as the diagnostication of new psychological disorders connected with the internet addiction.
Keywords: internet addiction, cyber games, mmog, virtual world, simulation
The article is focused on the existential and metaphysical views of Simone Weil in the context of the unity of her life and works. In that sense some specific Weil's notions and topics are analysed: the "malheur", the friendship and the supernatural love, the relationship master-slave and necessity-freedom. In the perspective of Weil's views the article state the hypothesis that the truth is not a logical construction but has an existntial character and could be achieved in the individual meeting of life and death.
Keywords: Simone Weil, supernatural love, malheur, necessity-freedom
The aim of this paper is a comparison between the work of Hans-Georg Gadamer and that of Paul Ricoeur. The first part delineates the origins and background of their approaches: Heideggerian ontology; philosophical anthropology and Husserlian phenomenology. Тhe respective views on the nature of language are examined with focus on motivations. In outlining two variants of philosophical hermeneutics the attention is on the vision for a discourse of the human sciences. Here is also traced a complex idea (Ricoeur) for thе role of ‘imagination’ in-between ‘text’ and ‘action’. A summary-segment at this stage prepares for the inquiry on the relevance of temporality. In a second part, juxtaposing the aspects of the latter makes possible a clarity for the guiding motifs of the two thinkers. The concluding part is an overview of the option for critique and correspondingly of the advantages of different hermeneutical tasks.
Keywords: philosophical hermeneutics, finitude, conflict of interpretations, linguisticality, textuality, temporality, productive imagination
The aim of this paper is a comparison between the work of Hans-Georg Gadamer and that of Paul Ricoeur. The first part delineates the origins and background of their approaches: Heideggerian ontology; philosophical anthropology and Husserlian phenomenology. Тhe respective views on the nature of language are examined with focus on motivations. In outlining two variants of philosophical hermeneutics the attention is on the vision for a discourse of the human sciences. Here is also traced a complex idea (Ricoeur) for thе role of ‘imagination’ in-between ‘text’ and ‘action’. A summary-segment at this stage prepares for the inquiry on the relevance of temporality. In a second part, juxtaposing the aspects of the latter makes possible a clarity for the guiding motifs of the two thinkers. The concluding part is an overview of the option for critique and correspondingly of the advantages of different hermeneutical tasks.
Keywords: philosophical hermeneutics, finitude, conflict of interpretations, linguisticality, textuality, temporality, productive imagination
Kalin Koev is born in Sofia in 1952. He took master's degree in Sofia University of Architecture, Civil Engineering and Geodesy. He was awarded a doctoral degree in 1985 and then he became a lecturer in this University. Since 1990 he lived and worked in Spain. In this period he has held different scientific and engineering positions: for example a researcher in the University of Cantabria and Managing Director of Waters in Cantabria. In 2001 Kalin Koev became Doctor of Science in The University of Cantabria. He has more than 150 publications in different fields of knowledge and a lot of papers presented on symposiums on architecture and engineering. He also has interests in photography and poetry and in 2016 he published a books with photos and poems in Spanish.
The presented paper is a part of a bigger research on the architecture of the collective house from its genesis to nowadays. Here definitions of architecture are given and analysed. The most important stages and figures of this kind of architecture are studied. The article put an accent on Bauhaus school because of its contributions to the architecture of the collective house.
Keywords: Bauhaus, modern architecture, Le Corbusier, Niemeyer
Калин Николов Коев е роден в София през 1952 година. През 1978 година завършва ВИАС (сега УАСГ), през 1985 става доктор на науките в същия университет и до 1990 година е преподавател в него. От 1990 година до сега живее и работи в Испания. В този период заема различни научни и технически длъжности, между които изследовател в университета в Кантабрия и генерален директор по водите в едноименната автономна област. През 2001 година става доктор на науките в споменатия университет. Има над 150 публикации в различни области на знанието, много от които изнесени на конгреси и симпозиуми. През 2016 година публикува на испански език книга с поезия и фотография - Diversiones y reflexiones (Развлечения и размишления).
Настоящият текст е част от по-обширно изследване, посветено на архитектурата на колективното жилище от края на 19. век до наши дни. В началото му е изказано и анализирано определение за архитектурата, като по-нататък са изследвани по-важните етапи от развитието на архитектурата на колективното жилище – от нейната поява до Втората световна война. Специално внимание е отделено на училището Баухаус в Германия заради големия му принос при създаването и развитието на този вид архитектура.
Ключови думи: Баухаус, ВХУТЕМАС, архитектура на колективното жилище, модерна архитектура, Корбюзие, Нимайер
On Friday, October 26, 2019, Prof. Antoaneta Nikolova convened a one-day workshop on "East-West Dialogue: Religious and Cultural Aspects" as part of her EU Horizon 2020 project "Perception of Eastern Religions in Europe," which she is currently conducting as a visiting scholar at Leipzig University's Institute of East Asian Studies. The papers in this special issue of NotaBene are based on the presentations given and discussions conducted in this fruitful setting.
В увода на професор Кларт, домакин на конференцията "Диалогът Изток-Запад: културологични и религиозни аспекти", проведена в Лайпциг, се прави преглед на основните идеи в материалите, представени в настоящия брой
Текстът е превод на известно радио интервю с големия английски философ - сър Исая Бърлин. В него Бърлин се фокусира върху темата за човешката свобода. Той отрича теориите, които смятат човека за детерминиран продукт на вътрешни импулси или външни обстоятелства. Бърлин се позовава на възгледите на Кант, за да защити идеята за отговорността на човека като основа и проява на човешката свобода.
Abstract: In this paper, "East" and "West" with their characteristics, especially in the field of thought, are regarded as a pair of two interactive components that have particular relations among themselves. Both Eastern and Western thought have developed different modes interpreting possible relations between the components of such a pair. In my paper, I will present some of these modes: (i) the ideas of opposition as contrary and contradiction developed within the Western thought, (ii) the idea of complementarity developed in the Chinese thought, (iii) the idea of non-duality of Buddhism, (iv) the idea of the three-components interaction presented in the school of Samkhya, and (v) the idea of oneness presented in Indian thought. What consequences for understanding of the dialogue follow from these modes and could there be a real mutual understanding will be the opened questions that the paper will discuss.
Key words: East-West dialogue, opposition, harmony, non-duality, oneness
This research is funded by the European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme through the Marie Sklodowska-Curie Action, grant No 753561.
Статията разглежда религиозния контекст на тезата за „две Европи“ (Източна и Западна) по отношение на: а) сравнителен анализ на процесите и тенденциите в съвременната религиозност; б) правни измерения на отношенията между държавата и църквата (онтологичното върховенство на държавата) и проблемите на междурелигиозния диалог.
Сравнителният анализ на тези тенденции показва определени общи прилики. Анализирани са причините както за разликите, така и за приликите в тези процеси, като специално внимание се отделя на секуларизацията като продължаващ процес в „двете Европи“.
Ключови думи: съвременна религиозност, две Европи, религиозно „възраждане“, религия и държава, секуларизация.
Abstract
The 16th and 17th centuries witnessed a considerable intensification of cultural encounters, which necessitated cross-cultural comparisons and the formation of abstract categories for the sake of comparing heterogeneous phenomena. Although initially such comparisons and the concomitant establishment of categories that functioned as tertia comparationis, were rather unsystematic and implicit, they paved the way for modern science and scholarship, which was in its formative period, chiefly concerned with the classification of both natural and cultural objects, whereat 'religious' phenomena played a paramount role with regard to the latter. Moreover, as unsystematic as cross-cultural comparisons in the early modern period may have been, they obviously presupposed certain cultural universals and classified things on the basis of implicit (perhaps even unconscious) criteria.
Drawing on examples from Japanese and European sources of the 17th century, this paper attempts to reconstruct the respective emic criteria for comparing and classifying socio-cultural formations and related phenomena, which are nowadays habitually categorised as 'religion' or 'religious'. On a theoretical level, it engages the problem of the relationship between emic and etic categories that function as tertia comparationis. The paper further discusses the risks and rewards of a comparative history of comparisons within the study of religion, which may ideally help to overcome the implicit Eurocentrism that has haunted most genealogical approaches in our discipline so far. It aims at pointing a way out of the deadlock between cultural particularism and radical incommensurabilism on the one side and cultural universalism and undue generalisation on the other.
TНастоящата статия изследва употребите и злоупотребите със „западните“ концепции при изучаване на политиката и комуникацията на „Изтока“. Приемайки предположението, че „Изтокът“ е конструкция, която може да има много възможни референти, анализирам няколко случая на академични изследвания на протестите в Източна Европа, региона на MENA и Китай, като наблягам на проблемите при „механичното“ прилагане на „западните“ теории (отново сложна идея, която коментирам) към тези контексти без усет към местната история, култура и протестни традиции.
Първият случай се занимава със собствените ми трудности в намирането на правилни теории за анализ на българските протести през 2013 г. и ситуирането им в по-широкия контекст на съпротива срещу мерките за ограничение в Европа. Вторият случай подробно анализира феномена „академични туристи, разглеждащи Арабската пролет“, обсъден първо в добилата популарност статия на Мона Абаза. Освен че коментирам разделението на труда в международната академична среда, анализирам как технодетерминираните „западни“ теории за „Интернет и демократизация“ се прилагат не само за разбиране на Арабската пролет, но и за вдъхновяване и влияние върху протестиращите. Въпреки това, те не успяха да отчетат много от важните характеристики на тези протести и съответно тревожното бъдещо развитие. Накрая аз се занимавам с изследване на протестите и комуникациите в съвременен Китай, произведени от „западни“ автори, и коментирам начините, по които теориите за социално движение и комуникация са повлияни от емпириката на европейския и американския опит, като по този начин пренебрегват китайското разбиране за историческите трансформации.
Като цяло, аз твърдя, че понятията, които използваме в академичните изследвания, никога не са „невинни“, а са натоварени с определен исторически опит и разбиране, което би могло да ги направи непродуктивни (а понякога иподвеждащи) при анализ на други ситуации. Нещо повече, постоянното използване на „западните“ концепции за анализ на „Изтока“ като емпирично поле възпроизвежда епистемологични неравенства, при което гражданите на някои страни са „субекти“ на анализа, а други са „обекти“. Как обаче биха изглеждали „източните“ социални и политически теории и няма ли значително неравенство между самите „източни“ държави? Ето защо, вместо да се отказва от „западните“ знания, статията призовава за по-голямо внимание към неравенствата и за „провинциализацията“ на теорията така, че да включи местните истории и традиции на знанието, които биха обогатили и „източното“, и „западното“ научно мислене с нови подходи и прозрения.
Настоящата статия изследва употребите и злоупотребите със „западните“ концепции при изучаване на политиката и комуникацията на „Изтока“. Приемайки предположението, че „Изтокът“ е конструкция, която може да има много възможни референти, анализирам няколко случая на академични изследвания на протестите в Източна Европа, региона на MENA и Китай, като наблягам на проблемите при „механичното“ прилагане на „западните“ теории (отново сложна идея, която коментирам) към тези контексти без усет към местната история, култура и протестни традиции.
Първият случай се занимава със собствените ми трудности в намирането на правилни теории за анализ на българските протести през 2013 г. и ситуирането им в по-широкия контекст на съпротива срещу мерките за ограничение в Европа. Вторият случай подробно анализира феномена „академични туристи, разглеждащи Арабската пролет“, обсъден първо в добилата популарност статия на Мона Абаза. Освен че коментирам разделението на труда в международната академична среда, анализирам как технодетерминираните „западни“ теории за „Интернет и демократизация“ се прилагат не само за разбиране на Арабската пролет, но и за вдъхновяване и влияние върху протестиращите. Въпреки това, те не успяха да отчетат много от важните характеристики на тези протести и съответно тревожното бъдещо развитие. Накрая аз се занимавам с изследване на протестите и комуникациите в съвременен Китай, произведени от „западни“ автори, и коментирам начините, по които теориите за социално движение и комуникация са повлияни от емпириката на европейския и американския опит, като по този начин пренебрегват китайското разбиране за историческите трансформации.
Като цяло, аз твърдя, че понятията, които използваме в академичните изследвания, никога не са „невинни“, а са натоварени с определен исторически опит и разбиране, което би могло да ги направи непродуктивни (а понякога иподвеждащи) при анализ на други ситуации. Нещо повече, постоянното използване на „западните“ концепции за анализ на „Изтока“ като емпирично поле възпроизвежда епистемологични неравенства, при което гражданите на някои страни са „субекти“ на анализа, а други са „обекти“. Как обаче биха изглеждали „източните“ социални и политически теории и няма ли значително неравенство между самите „източни“ държави? Ето защо, вместо да се отказва от „западните“ знания, статията призовава за по-голямо внимание към неравенствата и за „провинциализацията“ на теорията така, че да включи местните истории и традиции на знанието, които биха обогатили и „източното“, и „западното“ научно мислене с нови подходи и прозрения.
The current paper explores the uses and abuses of "Western" concepts in studying politics and communication in the "East". Accepting the premise that the "East" is a construction that might have many possible referents, I analyse several cases of academic research on protests in Eastern Europe, the MENA region and in China and emphasize the problems of "mechanically" applying "Western" theories (again a complex notion I comment on) to these contexts without sensitivity to local history, culture and protest traditions.
The first case deals with my own difficulties in finding the right theories to analyze the Bulgarian 2013 protests and situate them in the wider anti-austerity mobilizations in Europe. The second case analyses in detail the phenomenon of "academic tourists sight-seeing the Arab Spring" discussed first in a highly influential article of Mona Abaza. Beyond commenting on the labour divide in international academic environment, I would like to analyse how techno-deterministic "Western" theories of "Internet and democratization" were not only applied to understand the Arab Spring but also to inspire and influence protesters. Yet, they failed to account for many of the crucial characteristics of these protests and accordingly for alarming future developments. Finally, I address research on protest and communication in contemporary China produced by "Western" authors and comment on the ways in which social movement and communication theories have been influenced by the empirics of European and American experiences and thus neglect Chinese trajectories of historical transformations.
All in all, I claim that the concepts we use in academic research are never "innocent" but are informed by particular historical experiences and debates that might make them unproductive (and occasionally misleading) for analysing other contexts. What is more, the persistent use of "Western" concepts to analyse the "East" as an empirical field reproduces epistemological inequalities - with nationals of some countries being the "subjects" of analysis and others the "objects". But what would "Eastern" social and political theories look like, and isn't there a considerable inequality between "Eastern" countries themselves? Thus, instead of renouncing "Western" knowledge, the paper urges for a greater attention to inequalities and for the "provincialization" of theory to include local histories and knowledge traditions that would enrich both "Eastern" and "Western" scholarship with novel approaches and insights.
Abstract
The 16th and 17th centuries witnessed a considerable intensification of cultural encounters, which necessitated cross-cultural comparisons and the formation of abstract categories for the sake of comparing heterogeneous phenomena. Although initially such comparisons and the concomitant establishment of categories that functioned as tertia comparationis, were rather unsystematic and implicit, they paved the way for modern science and scholarship, which was in its formative period, chiefly concerned with the classification of both natural and cultural objects, whereat 'religious' phenomena played a paramount role with regard to the latter. Moreover, as unsystematic as cross-cultural comparisons in the early modern period may have been, they obviously presupposed certain cultural universals and classified things on the basis of implicit (perhaps even unconscious) criteria.
Drawing on examples from Japanese and European sources of the 17th century, this paper attempts to reconstruct the respective emic criteria for comparing and classifying socio-cultural formations and related phenomena, which are nowadays habitually categorised as 'religion' or 'religious'. On a theoretical level, it engages the problem of the relationship between emic and etic categories that function as tertia comparationis. The paper further discusses the risks and rewards of a comparative history of comparisons within the study of religion, which may ideally help to overcome the implicit Eurocentrism that has haunted most genealogical approaches in our discipline so far. It aims at pointing a way out of the deadlock between cultural particularism and radical incommensurabilism on the one side and cultural universalism and undue generalisation on the other.
The current paper explores the uses and abuses of “Western” concepts in studying politics and communication in the “East”. Accepting the premise that the “East” is a construction that might have many possible referents, I analyse several cases of academic research on protests in Eastern Europe, the MENA region and in China and emphasize the problems of “mechanically” applying “Western” theories (again a complex notion I comment on) to these contexts without sensitivity to local history, culture and protest traditions.
The first case deals with my own difficulties in finding the right theories to analyze the Bulgarian 2013 protests and situate them in the wider anti-austerity mobilizations in Europe. The second case analyses in detail the phenomenon of “academic tourists sight-seeing the Arab Spring” discussed first in a highly influential article of Mona Abaza. Beyond commenting on the labour divide in international academic environment, I would like to analyse how techno-deterministic “Western” theories of “Internet and democratization” were not only applied to understand the Arab Spring but also to inspire and influence protesters. Yet, they failed to account for many of the crucial characteristics of these protests and accordingly for alarming future developments. Finally, I address research on protest and communication in contemporary China produced by “Western” authors and comment on the ways in which social movement and communication theories have been influenced by the empirics of European and American experiences and thus neglect Chinese trajectories of historical transformations.
All in all, I claim that the concepts we use in academic research are never “innocent” but are informed by particular historical experiences and debates that might make them unproductive (and occasionally misleading) for analysing other contexts. What is more, the persistent use of “Western” concepts to analyse the “East” as an empirical field reproduces epistemological inequalities - with nationals of some countries being the “subjects” of analysis and others the “objects”. But what would “Eastern” social and political theories look like, and isn’t there a considerable inequality between “Eastern” countries themselves? Thus, instead of renouncing “Western” knowledge, the paper urges for a greater attention to inequalities and for the “provincialization” of theory to include local histories and knowledge traditions that would enrich both “Eastern” and “Western” scholarship with novel approaches and insights.
В тази статия представям и анализирам как възниква епистемологическия проблем за субективното оправдаване. Затова се налага да разгледам дебата между интернализъм и екстернализъм, в чиито контекст се появява темата за вътрешната гледна точка. По-конкретно, въпросът за субективното оправдаване е проблем пред екстерналистките теории за познанието, но има дълга предистория и е по-глобален за теория на познанието. В класическите дефиниции за знание се наблюдава неглижиране на този важен аспект при дефиниране на знанието, касаещ перспективата на субекта. Епистемологическите дефиниции в аналитичната епистемология ни дават необходимите и достатъчни условия за знание, които, ако са налице, субектът знае, без да взема предвид как стоят нещата от собствената му гледна точка. Това важи независимо дали говорим за интерналистки или екстерналистки теории на познанието, разликата между които излагам в тази статия. Специфичното за епистемологическия интернализъм е, че той вгражда в дефиницията за знание перспективата на субекта и неговата достъпност до собствените му ментални състояния. Изискването за рефлексия относно основанията за поддържането на твърденията на субекта се счита за гарант за вътрешната перспектива относно познавателната ситуация. Въпреки това дори и интерналистките дефиниции са предназначени да обслужват външната гледната точка на този, който приписва познание.
В статията се предлага интерпретация на европейската идентичност през призмата на екзистенциалистката философия и такива ключови за нея понятия като „нахвърляне", „нищо", „свобода" и „избор". На тази основа конструирането на европейската идентичност като проект се анализира като процес на идентификация на европейските граждани с европейската идея като съзнателно конструирана общност, която не претендира за метафизични основания на своето съществуване и няма обективна гаранция (извън волята на гражданите) за нейния континуитет.
Ключови думи: европейска идентичност, проект, свободен избор, минало, бъдеще
Статията си поставя за цел да експлицира „вкореняването" и легитимността на феномените тишина и мълчание като базисни понятия в западната философска естетика. Изложението има за отправна точка етимологичните корени на тишината и мълчанието в славянските и романските езици, за да прерасне в генеалогия на феноменология на тишината и мълчанието.
Ключови думи: тишина, мълчание, философска естетика
Abstract: In this paper, "East" and "West" with their characteristics, especially in the field of thought, are regarded as a pair of two interactive components that have particular relations among themselves. Both Eastern and Western thought have developed different modes interpreting possible relations between the components of such a pair. In my paper, I will present some of these modes: (i) the ideas of opposition as contrary and contradiction developed within the Western thought, (ii) the idea of complementarity developed in the Chinese thought, (iii) the idea of non-duality of Buddhism, (iv) the idea of the three-components interaction presented in the school of Samkhya, and (v) the idea of oneness presented in Indian thought. What consequences for understanding of the dialogue follow from these modes and could there be a real mutual understanding will be the opened questions that the paper will discuss.
Key words: East-West dialogue, opposition, harmony, non-duality, oneness
This research is funded by the European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme through the Marie Sklodowska-Curie Action, grant No 753561.
In this article I present the problem of subjective justification in the debate between Epistemological internalism and externalism. In the context of the dabete appears the problem of the inner point of view in knowledge. The problem of subjective justification is a concerning epistemological externalism but it has a long and more global story in the history of epistemology. In the classical definitions of knowledge the problem has been neglected. Internalistic and externalistic definitions of knowledge are giving us the necessary and sufficient conditions for knowledge, which are not showing the inner perspective of the knower. But the big difference between internalism and externalism is that the internalistic definitions are presupposing the access to the mental states of the agent. The internalistic condition for reflection is a guarantee for the subjectivity of knowledge. Even though both internalistic and externalistic definitions are supposed to take the position of an external observer.
Key words: epistemology, internalism, externalism
The article offers an interpretation of European identity through the prism of the existentialist philosophy and some of its key concepts like "throw", "nothing", "freedom" and "choice". On this basis, the construction of the European identity as a projection is analyzed as a process in which European citizens identify with the European idea as a consciously constructed community that does not claim metaphysical grounds for its existence and has no objective guarantee (beyond the will of the citizens) of its continuity.
Key words: European identity, project, free choice, past, future.
The article aims to explain the "rootage" and legitimacy of the phenomena of silence and taciturnity as basic notions in Western philosophical aesthetics. The exhibition has as its starting point the etymological roots of silence and taciturnity in Slavic and Romance languages, in order to grow as a genealogy and phenomenology of silence and taciturnity.
Key words: silence, taciturnity, philosophical aesthetics
The paper examined the religious context of the „two Europes" (East - West) thesis as regards: a) comparative analysis of the processes and trends in contemporary religiousness; b) legal dimensions of the relations between State and Church ("onthological primacy" of the State) and the problems of the inter-religious dialog.
Comparative analysis of these tendencies indicate certain general similarities. Analyzed are the causes for both the differences and similarities in these processes, and special attention is devoted to the secularization as a continuing process in "both Europes".
Keywords: contemporary religiosity, two Europes, religious "revival", religion and state, secularization trend.
Abstract: The Republic of Macedonia is facing numerous, heavy problems in the judiciary. The researches of the public opinion show a very low rating of the judicial sector. In May 2018, the Government adopted Conclusions and established intergovernmental working group in order to provide access to justice for the concerned persons of political motivate court cases, through the ministries and the other state organs, in accordance with the positive regulation. Indicators of old and unresolved cases, as well as respecting the trial within a reasonable time, then the efficiency of free legal aid, as well as the high costs of initiating litigation show that the situation in the Republic of Macedonia disputes the right to an effective access to justice. A reasonable length of trials is an important characteristic of good judicial performance, together with independence and fairness of adjudication, predictability of court decisions, and accessibility to the system. Good quality regulation, timely and effective implementation of policies, integrity of the public sector and free negotiation of lawyers' fees could all be important instruments for reducing litigation. Concerned citizens Republic of Macedonia are still waiting for implementation of the government conclusions.
Key words: Justice, political mototivated cases, accessibility, judical perfomance, regulation.
Abstract: The article presents Pope Francis' environmental ethical teaching, as explained in his 2015 encyclical Laudato si', in a historical perspective. It traces the development of the Catholic social doctrine through the twentieth century and the way in which it has been both questioned and enriched by some ideas developed in the context of the liberation theology movement.
Abstract: The study presents an analysis of the contradiction between the dominating neo-classical economic theory and economic reality. Facts and theoretical arguments are adduced proving the presence and the considerable scale of such a contradiction. An essential reason for the deficiency of the theory is its false view of “the economic man”. This construct is in controversy with contemporary visions of ‘the nature’ of man in philosophy, sociology and psychology. There are forces and factors in economy disproving the myth of the market being an autonomous mechanism for harmonious development, which meets the criterion of justice as well; a mechanism, leaving an insignificant space for public regulation.
Another thesis expounded in the article is that of the necessity of a new theoretical synthesis to integrate real social forces and factors. This view does not mean crossing out the market as an institution. It is an accomplishment of civilization which is to be used reasonably like every other instrument. The untenability of the idea of ‘growth stimulation’ is pointed out and is argued that there is need of programmed economic development on the basis of values eminent for human existence (decent material conditions, health, education, personal autonomy).
Keywords: Economic theory, market failures, corruption, politics, values.
Abstract: The Republic of Macedonia is facing numerous, heavy problems in the judiciary. The researches of the public opinion show a very low rating of the judicial sector. In May 2018, the Government adopted Conclusions and established intergovernmental working group in order to provide access to justice for the concerned persons of political motivate court cases, through the ministries and the other state organs, in accordance with the positive regulation. Indicators of old and unresolved cases, as well as respecting the trial within a reasonable time, then the efficiency of free legal aid, as well as the high costs of initiating litigation show that the situation in the Republic of Macedonia disputes the right to an effective access to justice. A reasonable length of trials is an important characteristic of good judicial performance, together with independence and fairness of adjudication, predictability of court decisions, and accessibility to the system. Good quality regulation, timely and effective implementation of policies, integrity of the public sector and free negotiation of lawyers' fees could all be important instruments for reducing litigation. Concerned citizens Republic of Macedonia are still waiting for implementation of the government conclusions.
Key words: Justice, political mototivated cases, accessibility, judical perfomance, regulation.
Резюме: Статията представя в историческа перспектива екологичното етическо учение на папа Франциск, изложено в енцикликата Laudato si' от 2015 г. Проследяват се етапите в развитието на социалната доктрина на Католическата църква от края на 19. век насам, както й нейното проблематизиране и обогатяване от страна на представителите на теологията на освобождението.
Ключови думи: социалната доктрина на Католическата църква, теология на освобождението, папа Франциск, предпочитание към бедните, околна среда, екологична справедливост.
Abstract: The article presents Pope Francis' environmental ethical teaching, as explained in his 2015 encyclical Laudato si', in a historical perspective. It traces the development of the Catholic social doctrine through the twentieth century and the way in which it has been both questioned and enriched by some ideas developed in the context of the liberation theology movement.
Keywords: Catholic social doctrine, liberation theology, Pope Francis, option for the poor, environmental problems, environmental justice.
Студията анализира противоречието между господстващата неокласическа икономическа теория и икономическата действителност. Привеждат се факти и теоретични аргументи, свидетелстващи за наличието и сериозните мащаби на такова противоречие. Съществена причина за недостатъчността на тази теория е нейното примитивно разбиране за „икономическия човек“ – конструкт, който драстично се разминава със съвременните представи за „природата“ на човека в дисциплини като философия, социология и психология. В икономиката действат сили и фактори, които опровергават мита за пазара като автономен механизъм за хармонично развитие, което удовлетворява и критерия за справедливост – механизъм, който оставя незначително поле за публична регулация.
Обосновава се също тезата за необходимостта от нов теоретичен синтез, който да интегрира действителните социални сили и фактори. От това разбиране не следва зачеркване на пазара като институция; той е цивилизационно достижение, което трябва да се използва рационално като всеки друг инструмент. Изтъква се несъстоятелността на тезата за „стимулиране на растежа“ и се аргументира идеята за програмирано икономическо развитие, основано върху иманентни за човешкото съществуване ценности (достойни материални условия, здраве, образование, личностна автономия).
Ключови думи: Икономическа теория, провали на пазара, корупция, политика, ценности.
Abstract: The study presents an analysis of the contradiction between the dominating neo-classical economic theory and economic reality. Facts and theoretical arguments are adduced proving the presence and the considerable scale of such a contradiction. An essential reason for the deficiency of the theory is its false view of “the economic man”. This construct is in controversy with contemporary visions of ‘the nature’ of man in philosophy, sociology and psychology. There are forces and factors in economy disproving the myth of the market being an autonomous mechanism for harmonious development, which meets the criterion of justice as well; a mechanism, leaving an insignificant space for public regulation.
Another thesis expounded in the article is that of the necessity of a new theoretical synthesis to integrate real social forces and factors. This view does not mean crossing out the market as an institution. It is an accomplishment of civilization which is to be used reasonably like every other instrument. The untenability of the idea of ‘growth stimulation’ is pointed out and is argued that there is need of programmed economic development on the basis of values eminent for human existence (decent material conditions, health, education, personal autonomy).
Keywords: Economic theory, market failures, corruption, politics, values.
Abstract: Russell's understanding of implication in The Principles of Mathematics (1903) is dual. At the heart of this understanding we find two concepts: material and formal implication. In the paper I give the reasons why Russell had to introduce the distinction between formal and material implications. I then draw the consequences of the distinction with special attention to their direct effect on logical affirmation and logical conclusion.
Key words: proposition, propositional function, material implication, formal implication, logical conclusion.
Abstract: The paper discusses some recent attempts to “go beyond” the interpretative Tractatus wars, finds them over-optimistic, unrealistic or flatly inconsistent, and suggests reasons to consider any imminent cessation of interpretative hostilities unlikely.
Summary: The paper seeks to answer the question why, in his later years, Frege explicitly expressed regrets over his choice of the term ‘Begriffsschrift’ as the title of his first book. It is well known that Ernst Schroeder, the most important reviewer of Begriffsschrift, was very critical of the work and its title. Comparing the reasons for Frege’s and Schroeder’s dissatisfaction with the title of the book the paper reveals the essence of the main principle which Frege closely and unwaveringly followed throughout the years in his work. It was due to this principle, the Principle of priority, that the Aristotelian tradition in logic was overthrown and the new paradigm of mathematical logic was established.
Keywords: Begriffsschrift, Frege, Schroeder, Principle of priority, modern logic
Abstract: The text considers a recent suggestion for re-interpreting Frege’s conception of the activity of thinkingand the latter’s epistemic role in his theoretical project. The suggestion is dismissed as both conceptually confused and interpretatively untenable given the available textual evidence.
Key words: Frege, G.; thinking; epistemology; anti-psychologism
Summary:The paper sketches a peculiar view of Wittgenstein's philosophical legacy after the publication of the Tractatus – as an (inescapably doomed) attempt to construct some form of philosophical grammar which complements the purely negative doctrine of the early Wittgenstein.
Keywords: Wittgenstein, Tractatus, silence, grammer
Summary:
The article discusses the issue raised by Russell concerning the essence of the descriptive phrases and specifically the definite descriptions. Russell’s views of the period of his Platonic atomism related to the nature and the logical form of propositions and their components is briefly stated. Russell’s theory of descriptions and some ontological views of the earlier Wittgenstein are also commented.
Key words: Russell, Frege, Wittgenstein, description, reductionism
Summary: The paper is concerned with the reasons (such as certain ideas and theories) leading in the end of 19th and the beginning of 20th century to the emergence of logicism – the doctrine that mathematics is part of logic, as well as with the reasons for its subsequent overcoming (after the 20s of the 20th century). The conception of logic in Wittgenstein’s Tractatus Logico-Philosophicus plays an important philosophical role in the overcoming of this doctrine and the re-separation of logic and mathematics.
Keywords: Wittgenstein, Russell, Frege, logicism, logic, mathematics
Summary: What distinguishes Frege’s approach to logic from the traditional ways of developing logical theory are its semantic features:logical phenomena are investigated against the background of our speaking about the world. This is manifested in the Fregean terminology in which concepts like those of sense and reference that describe the relations between the language and the world, and thereby the meanings of linguistic expressions, play central role. Frege’s semantic approach ensues from his orientation towards the notion of truth. According to him, the notion of truth is supremely fundamental and cannot be reduced to simpler notions. That is why, in order to elucidate it, Frege appeals to our practice of speaking and, more concretely, to the practice of making assertions. This gives an intriguing pragmatic nuance to his logical enterprise. After analyzing the relevant texts, we can say that by discussing the notion of truth in the context of the topic of assertion, Frege anticipates some important ideas that have been developed as late as in the middle of the 20th century by J. Austin and J. Searle within the framework of the speech act theory.
Keywords: Frege, assertion, speech act theory
Резюме: Онова, което различава подходът на Фреге към логиката от традиционните начини, по които логическата теория е била развивана, е това, че той е семантичен: логическите феномени се изследват на фона на нашето говорене за света. Това си личи не на последно място по терминологията на Фреге, в която централна роля се пада на понятия като смисъл и референция, с които описваме отношенията между езика и действителността, а с това и значенията на езиковите изрази. Подходът на Фреге следва от неговата ориентация към понятието за истината. Това понятие е пределно основополагащо и не може да се сведе до по-прости понятия. Ето защо, за да го обясни, Фреге се позовава на нашата практика на говорене и по-специално на практиката на правене на твърдения. Това придава интересен прагматически нюанс на Фрегевите занимания с логиката. Чрез анализ на релевантните текстове можем да кажем, че чрез обсъждането на понятието за истината в контекста на темата за твърдението Фреге антиципира важни идеи, които са били развити едва в средата на ХХ век в теорията на речевите актове на Остин и Сърл.
Ключови думи: Фреге, утвърждаване, теория за речевите актове
Резюме: Ръселовото схващане за импликацията в „Принципи на математиката, 1903, е дуално. В същността на това разбиране стоят две понятия: материална и формална импликация. В статията излагам причините, които карат Ръсел да въведе разграничението между формална и материална импликация. След това проследявам последиците от това разграничение, като наблягам върху логическото утвърждаване и логическия извод.
Ключови думи: пропозиция, пропозиционална функция, материална импликация, формална импликация, логически извод.
Резюме: Текстът разглежда някои опити за „преодоляване" на интерпретативния конфликт („войни") свързан с Tractatus Logico-Philosophicus и посочва причините за тяхната нереалистичност, свръх-оптимизъм или открита противоречивост, както и тези за слабата вероятност за скорошно прекратяване на противопоставянето между интерпретаторите на ранния Витгенщайн.
Резюме: В статията се опитвам да отговоря на въпроса защо в края на живота си Фреге ясно изразява неудовлетвореност от избора на Begriffsschrift (Понятопис) като заглавие на своя първи труд. Известно е, че Ернст Шрьодер, най-важният рецензент на Понятопис, е много критичен относно творбата и нейното заглавие. Сравняването на причините за неудовлетвореността от заглавието при Фреге и Шрьодер разкрива същността на главния принцип, който Фреге внимателно и неотклонно следва през годините. Именно благодарение на този принцип, Принципа на приоритета (на съждението спрямо понятието), е преодоляна Аристотеловата традиция в логиката и е установена новата парадигма на математическата логика.
Ключови думи: понятопис, Фреге, Шрьодер, Принцип на приоритета, модерна логика
Резюме: Текстът дискутира неотдавна изложена идея за предполагаемата нужда от преосмисляне на концепцията на Фреге за мисленето и неговата епистемична роля (в теоретичния проект на Фреге). Предложението е отхвърлено като концептуално проблематично и интерпретативно неиздържано при наличните текстуални свидетелства.
Ключови думи: Фреге, Г.; мислене; епистемология; анти-психологизъм
Резюме: Статията набелязва един особен поглед към философското наследство на Витгенщайн след публикуването на Трактата - като (неизбежно обречен на неуспех) опит за конструиране на философска граматика, която допълва чисто отрицателното учение на ранния Витгенщайн.
Ключови думи: Витгеншайнр Трактатар мълчание, граматика
Резюме
В статия е обсъден повдигнатият от Ръсел въпрос за същността на обозначаващите понятия в широк смисъл и в частност определените описания. Накратко са изложени схващанията на Ръсел от периода на платоническия атомизъм за природата и логическата форма на пропозициите и техните съставки. Коментирана е теорията на описанията и основни положения от онтологията на ранния Витгенщайн.
Ключови думи: Ръсел, Фреге, Витгенщайн, описание, редукционизъм
Резюме: Статията разглежда причините (като идеи и теории), коитов края на 19-ти и началото на 20-ти век водят до възникването налогицизма - доктрината, че математиката е част от логиката,както и причините за неговото последващо преодоляване (след края 20-те години на 20-ти век). Важна философска роля за преодоляването на това разбиранеи за повторноторазделянена логика и математика изиграваконцепцията за логиката в Логико-философски Трактат на Витгенщайн.
Ключови думи: Витгенщайн, Ръсел, Фреге, логицизъм, логика, математика
The article analyses the pro natal policies of late socialism in Bulgaria. It compares the early communist practices and ideology focused on the ideal figure of woman shock worker with those of the late communist regime oriented towards the favoring of maternity. This accent on the role of woman as a mother changes the emancipatory politics of the regime and ultimately leads to recapturing of femininity of socialist women.
The subject of this paper is the revolutionary attitude of the Russian social-spiritual movement called mystical anarchism. The article describes its specific characters summarized mainly by the idea of non-acceptance of the world. An analogy between the ancient Gnosticism and the mystical anarchism is drawn. The focus of the paper is on the views of Vasilij Nalimov and Aleksej Sinyagin whose activity is in the context of the Soviet reality. The author shows the similarities between the Gnostic essence of mystical anarchism and the ideas of the Bulgarian Bogomils who are highly appreciated by Sinyagin. It is concluded that the Gnostic essence of the mystic-anarchist ideas determines their destructive character and that the imagined by the representatives of this movement revolution could not at all be soft.
Keywords: mystical anarchism, gnosticism, utopia, Soviet revolution
Предмет на текста е революционната нагласа на руското социално-духовно движение, наречено мистичен анархизъм. Статията описва неговите специфични герои, обединени главно от идеята за неприемане на света. Направена е аналогия между древния гностицизъм и мистичния анархизъм. Статията се фокусира върху възгледите на Василий Налимов и Алексей Синягин, разгръщащи дейността си в контекста на съветската действителност. Показани са приликите между гностическата същност на мистичния анархизъм и идеите на българските богомили, които са високо оценени от Синягин. Накрая се извежда заключението, че гностическата същност на мистико-анархистките идеи определя техния разрушителен характер.
Ключови думи: мистичен анархизъм, богомили, гностицизъм, утопия, Съветска революция
The article discuses some aspects of Marx’s historical materialism in the light of Heidegger’s remarks, in the Letter on Humanism, regarding Marx’s view of history and technology as the essence of materialism. It seeks to give hints at Marx’s legacy 200 years after Marx’s birth, at a time when an increasingly technological capitalism threatens to displace labour from the process of production. It argues that the issue of ownership and democratic control over knowledge has in recent years become only more vital for emancipatory politics.
Keywords: historical materialism, Letter on Humanism, technology, technological capitalism
Статията разглежда някои аспекти на историческия материализъм на Маркс в светлината на бележките на Хайдегер в "Писмо за хуманизма", засягащи възгледа на Маркс за историята и технологиите като същност на материализма. Текстът прави опит да оцени наследството на Маркс двеста години след неговото раждане - във време, когато все повече технологичният капитализъм заплашва да измести работната ръка от процеса на производство. Статията прокарва тезата, че въпросът за собствеността и демократичния контрол върху знанието през последните години стават все по-жизненоважни за политиката на еманципацията.
Ключови думи: исторически материализъм, Писмо за хуманизма, технология, технологичен капитализъм
Статията се съсредоточава най-вече върху основната критика на сър Карл Попър към марксизма, а именно, неговия историцизъм. В интерпретацията на Попър Марксовият стремеж да превърне утопичния социализъм в наука довежда до създаване на доминирано от Лапласов детерминизъм схващане за историята като подчинена на „неумолими” закони, чрез които бъдещето може да се предвиди. Предложен е обзор на основните критически аргументи на Попър против Маркс развити във втория тома на „Отвореното общество и неговите врагове”.
Ключови думи: Маркс, Попър, марксизъм, детерминизъм, историцизъм
The paper is focused mainly on the key criticism of Sir Karl Popper leveled against Marxism, that is its historicist nature. According to Popper Marx’s attempt to transform socialism from utopia to science led to the formation of a deterministic view of history as governed by inexorable laws on the basis of which the future can be predicted. The paper offers a brief survey of Popper’s critical arguments against Marx developed in the second volume of his Open Society and Its Enemies.
Keywords: Marx, Popper, Marxism, determinism, historicism
This text has the intention to explore a major problem: the relationship - as much as it exists - between modernity and the Holocaust. For this purpose, Zygmunt Bauman's views are taken as a starting point and the attempts is to be determine whether they are true and correct. For this reason that article generally tries to be an alternative to the view that modernity legitimizes science as its "singular orthodox cult" (Bauman, 2002: 109) and, on the contrary, asserts that throughout modernity we see not denial, but grading and identifying the passion with life itself and with the essence of humanity (which is beautifully synthesized by L. Feuerbach). To prove this, the article looks into the works of a series of thinkers that gave the image of what remains in history under the name modernity.
Keywords: modernity, Holocaust, Zygmunt Bauman, Utopia
Този текст има задачата да разгледа един основен проблем: връзката – доколкото, ако и както я има – между модерността и холокоста. За тази цел като отправна точка се вземат възгледите на Зигмунт Бауман и се прави опит да се провери тяхната валидност. В този смисъл, от самото название на събитието, което той разглежда, на първо място се поставя темата за модерността – какво е тя, защо я има, до какво водят нейните позиции. Но по-важният въпрос, на който следва да се търси първоначално отговор, е има ли основание Бауман да я разглежда като явление, обявило „война на страстите", като период, превърнал разума във „върховна“ и „единствена“ ценност? Да се отговори на този въпрос, означава всъщност да се отговори и едновременно на въпроса представлява ли холокостът наистина продукт на модерния свят, или – обратното – неговата причина се намира наистина както в него, но така и отвъд него – в цялата човешка история, а следователно и в самата човешка природа.
Изобразителното представяне на Амитаюрдхяна-сутра цели да освободи човек от психическо напрежение. Тя се основава на философията и практиката на йога за постигане на освобождение от страданието. Човек може да получи ползи от песнопенията, слушането или гледането на картиннот изображение на сутрата като кралица Вайдехи, която слуша думите на Буда. Правейки това, умът му ще стане ясен и фокусиран върху върховната реалност.
Ключови думи: Йога, будизъм, мандала, саматхи, Висша реалност
Abstract
Pictorial representation of Amitayurdhyana-sutra aims at relieving a person from mental tension. It is based on the philosophy and practice of Yoga for attaining liberation from suffering. One can gain the benefits of chanting, listening or beholding its pictorial representation of the sutra like Queen Vaidehi; who listens to the words of the Buddha. By doing that his mind would become clear and focused on the ultimate reality.
Key words: Yoga, Buddhism, mandala, samathi, ultimate reality
Abstract: This article is dedicated to Kant's exceptional achievement in transcendental logic of Critique of pure reason - the inference as a pure and common logical form, not just the syllogism, is founded and deduced in its own logical formations. This result is accomplished on the basis of two main transformations. The first one is the incorporating the construction of unconditioned and its concepts in the structure of inference which allows Kant to solve the problem for the general logical function of the inference. The second connects the logical inference functions with the system of judgment and in such direction establishes these functions as extension and completion of the basic logical possibilities of the judgment. With that Kant also offers the stunning idea for the whole theoretical and structural integrity of logical thought-forms.
Kew words: Kant, transcendental dialectic, concepts of the unconditioned in the inference structure, the system of inference
This article explores one of the most powerful methods, used by totalitarian regimes to control the population. This often involves large-scale of lies, manipulation of the opinion, censorship and various techniques of propaganda. The current text also refers to the modern media tools such as the internet to show ways to counteract manipulation and the fabrication of opinions. As the third level of these reflections is the question of the opposition nature-nurture, nature-law and nevertheless - the difference between human interests and human rights.
Key words: Communication, manipulation of the opinion, social media, propaganda, mindcontrol, censorship, nature, nurture, law, human rights, interests.
Abstract: The text consists of 27 fragments written between 2014 and 2017. These are reflections devoted to the principles of humanities and humanitarian education and the necessary conditions for the development of the scholar. To the end, the focus is particularly on the study of Antiquity and classical education.
The fragments are grouped thematically in seven sections, with the following headings: "Language", "The Gift and Its Enhancement", "The University and Humanities", "The Method", "Free Thought", "Intellectuality and Virtue", "Antiquity and Education".
Key words: humanities, language, education, Antiquity
Abstract: The paper examines the history of Italian haiku. It is emphasizes that we live in the era of media, where the uppermost value is communication, and poetry is bound to lose ground and relevance. However the interest in haiku has been increasing recently. Some organizations and projects related to haiku are discussed. A gallery of portraits of Italian haiku poets is presented, including biographies and samples of haiku poems.
Key words: Italian poetry, Italian haiku, Haiku organizations.
Abstract: The article is a compendium of the development of modern Haiku. The Shomon School and the Nippon-ha (Japanese School) have been briefly analysed. The paper surveys two lines in the development of haiku after World War II: the Kyoshi-Line, in which the beauty of Nature is described and the Hekigoto-Line, which has added to perception also knowledge. In conclusion it is formulated that a universal nexus between traditional and modern Haiku is the aesthetic category “yugen” – the pure life beyond comprehension, the elegant and timeless beauty, the “ingeniously created ambiguity”.
Key words: history of haiku, traditional haiku (dento), modern haiku (gendai), perception, knowledge
Abstract: Japanese haiku master Kobayashi Issa (1763-1828) considered beggars, peasants, orphans, and even ethnic minority outcastes, the Ainu, to be worthy subjects in his one-breath sketches: not looked down upon but rather appreciated as human beings. As a male poet acculturated in the male-dominant Japan of his era, did Issa’s penetrating sympathy for fellow creatures extend also to the economically, socially, and—in some cases—physically enslaved women of his time? An examination of his haiku about prostitutes—from the highest class courtesans of the Yoshiwara down to the lowest grade of streetwalker—reveals that, while there are exceptions, for the most part his haiku portraits of prostitutes coax readers toward deeper understanding and compassion.
Key words: poetry, haiku, Kobayashi Issa, haiku portraits of prostitutes.
Abstract: This article tries to answer two questions: first, why are civilization and its main symbol “the city” opposed to Nature in the West, while they are not confronted in the East; and second, in what way does this divergence between the Eastern and the Western cultures develop corresponding to different levels of Western poetry and haiku. The investigation proves that the primary contradiction – anthropocentrism versus cosmocentrism – reveals itself at different levels and raises other contradictions, such as: linguistic code versus pictorial code; metaphor understood in a narrow literary sense versus kigo; personification versus animism.
Key words: poetry, haiku, nature, city, Western culture, Eastern culture.
Abstract: The paper studies some key concepts of Gadamer’s hermeneutics which have a religious origin. It tries to show that the postmetaphisical thinking – before its reflections on religion – is determined by the religious tradition in which its main representatives grew up. In the case of Gadamer this tradition is protestant Christianity. In postmetaphisical perspective the thinking couldn’t be detached from the tradition and the language wherein it was formed and accomplished.
Keywords: hermeneutics, interpretation, postmetaphisical thinking, protestant Christianity
Abstract: The purpose of this article is to present philosophy as an imitation of reality and to consider it as a "mimesis" of the existing. This way of thinking oviesly opposes to the opinion that philosophy is pure science and, as an alternative, it treats it as a unity of science and art - science as far as it explores things and art so much that it interprets them subjectively. As a result of that the article ends with another definition of man. Man as a subjectively-interpreting reality being, man as the constant imitator – of the nature, of the world itselfs, of God, of the language, of the other imitators.
Keywords: imitation, mimesis, philosophy and science, existing, being
Abstract: Some notable views on lies, deceptions and related paradoxes are briefly considered. Lying is seen to be a combination of intention and untruth, embodied in liars and lies.
Keywords: truth, paradox, semiotics
This article is devoted to the radical turn accomplished by L. Feuerbach into German classical philosophy. The philosopher breaks with the principles of idealism by introduction of new anthropological approach. Putting emphasis on human body and emphasizing the dialogical nature of consciousness allows him to express a number of ideas that begin to develop in different disciplines - philosophy, personal, social psychology, etc. - in the twentieth century. Feuerbach points out the inhomogeneous character of the human "Self," which is always sexually defined. It depends both on the connection with the particular, sensible Other, as well as on the emotions and needs that the person experiences. Human "Self" is inhomogeneous also because it changes over time. The dialogical nature of consciousness allows Feuerbach to offer a new understanding of conscience. There is nothing supernatural in the latter, because its voice always represents the protest of the injured or offended Other.
Abstract: The purpose of this article is to explain Nietzsche's reflections on the human body and to relate these reflections to the other key themes in his philosophy.
Keywords: Nietzsche, body, geobiography
Abstract: The paper analyzes some anthropological aspects of love and love-related relationships in the famous novel The Idiot, by Fyodor Dostoevsky. The love in the love quartet, experienced by Prince Lef Nicolaievitch Muishkin, Nastasia Philipovna, Parfen Rogojin and Aglaya Epanchina is stamped by passions and paroxysms: sufferance, compassion, adoration, pride, joy, self-umiliation, self-destruction, happiness. Here the love is split between body and soul, sufferance and happiness, subjection and freedom, life and death. The body-soul relation and split is especially emphasized. The soul sufferance is analyzed as influencing the body sufferance and the self-destruction. The passionate love is seen as an expression of vitality, of deep and magic relation between man and women, oscillating between freedom and subjugation, joy and sadness. Those aspects of human essence, interpreted in the novel, are put in anthropological perspective.
Keywords: love, love quartet, passions, body, soul, sufferance, compassion, happiness, freedom.
Abstract: The article examines the human sensorium as historically and culturally bound. Special attention is paid to the functioning of the basic senses of the soldiers in the trenches of the First World War. An emphasis is placed on the touch. Two factors are analyzed that cause the high activity of this sense in the front-life conditions - the new body experience and the acute thirst for consolation and human proximity.
Key words: history of the senses, smell, touch, sight, hearing, taste, the senses in the war
Abstract: In the twentieth century, body research stopped being extremely biological-medical alone. The employment and representations of the body became a subject of new approaches, originally from anthropology and history. These approaches have taken in the body as a social and civilization product, a bearer and generator of meanings and therefore not of a general and neutral nature. The contemporary French historians were inspired by the work of Nobert El., The Civilizing Process, pointing out to the gradual self-discipline of the body by imposing the rules of good behaviour as well as by the work of M. Foucault who demonstrated the body's interference with power and domination, exploring the techniques of control and oversight in modern Western societies. Within these limits, the sick body, the body that hurts, the gestures, all the care and sprucing up, the pleasure and delight, sexuality, the body that is disciplined and obeys rules, the body that is being exercised, became various views of the history of the body that have given rise to scientific research. The History of the Body is a history of the material spontaneity and civilization diversity. A primary element of identity, the embodiment of the ego, the deceptive immediacy and "naturalness", our body is the ground of history, its blood and flesh. In other words, the body is our prison, but at the same time the body is our world. The body is us.In the work here presented, the author observes the history of the body - how the body has created the world we are living in.
Keywords: body, anima, lie, language, civilization
Abstract: The article analyses the pro natal policies of late socialism in Bulgaria. It compares the early communist practices and ideology focused on the ideal figure of woman shock worker with those of the late communist regime oriented towards the favoring of maternity. This accent on the role of woman as a mother changes the emancipatory politics of the regime and ultimately leads to recapturing of femininity of socialist women.
Keywords: reproduction, womanhood, bio politics, pro natal policies
Russell’s Theory of Types as Solution to the Semantical and Theory of Sets Paradoxes
Abstract:
The paper represents Russell’s Type theory as a way to solve semantic and set theoretic paradoxes. A remarkable feature of this theory is that it is proposed as a resolution of both of these groups of paradoxes – the other popular proposals are directed only to one of these groups: either to the semanticparadoxes or to the paradoxes of set theoretic. It is contended that for this to be possible a price has to be paid which is both ontological (the acceptance of the existence of the abstract entities of propositional functions and propositions) and methodological (setting this ontology as a basis of logic).
Keywords: Russell, Type theory, semantic paradoxes, paradoxes in set theory
Logical Fictions and Constructions: Russell and the Relational View of Objective Time
Abstract:
The paper present the chronology of Russell's attempts to develop a method for treating the moments of time as logical constructions, derived from the temporal relations of precedence and simultaneity between sets of events. It is organized as follows: (§1) introduces the key terminological distinctions between objective and subjective time, correspondingly between absolute and relational theories of time, (§2) discusses the relation between these two pairs of terms, along with the merits of the opposed conceptions of time; (§3) presents the various reasons, motivating Russell's suspicions that these are in fact the absolute and the relational conception of time are alternative, and that it is possible to formulate a consistent and internally coherent relational theory of time which differs essentially from the absolute conception, (§4) juxtaposes the different approaches to the formal deduction of the properties of the temporal series, which Russell has developed in the period 1913-1948 and concludes with some brief remarks on the inter-relations between logic, ontology and epistemology, as Russell has conceived them in his works.
Keywords: Bertrand Russell, time order, relational theory of time
Bertrand Russell and the Logical Construction of Physical Objects (1911 - 1914)
Abstract:
The paper discusses Russell’s method of ‘logical construction’ of physical objects (matter) tracing its origin to the years 1911 – 1914. The influence upon Russell on the part of Whitehead and his invention of a method to represent points and moments and Wittgenstein’s skepticism is revealed. The influence of the British classical empiricists upon Russell’s thought is also discussed in both contexts: (1) of the view of the inferred physical objects from sense data, and (2) of a ‘threat’ to the way common sense and physical science conceives matter and material objects.
Key words: Russell, Whitehead, sense data, acquaintance, logical construction,
The Concept of ‘Logical Space’ in Wittgenstein’s Tractatus Logico-Philosophicus
Abstract:
The current paper presents an attempt at clarifying the meaning of the words ‘logical space’ in the Tractatus 1.13 ‘The facts in logical space are the world’. This is achieved though exploring the concepts of ‘state of affairs’, ‘possible state of affairs’, ‘existing state of affairs’, ‘the existence and non-existence of states of affairs’, ‘fact’, ‘positive fact’, ‘negative fact’.
Keywords: Wittgenstein, Tractatus, logical space, state of affairs, possible world, truth-maker, reality.
The Relation Between Reference and Existence in Russell’s Theory of Denoting
Abstract:
In this article, we will look at Russell's theory of descriptions and Strawson‘s critics on it. The main accent is on utterances that include certain definite descriptions that do not referrer to anything. The analysis requires us to focus our attention to the distinction between denotation and meaning because it is a key part of Russell’s and Strawson's arguments. We will put this problem in the context of other authors who share opinions on the matter: Geach, Austin, Donnellan, and Searle. The purpose of this text is to show that Russell has made an error analyzing these statements in saying that the use of definite descriptions implies existence.
Key words: Russell, reference, existence, denotation, Strawson,
Platonic Realism and the Project of Philosophical Logic
Abstract:
The article is based on the main problems that the Russel's onthology (platonic realism) generates. The extreme realism that the philosopher allows is a fundament of his philosophical logic. From another point of view, persisting on this kind of realism leads to unsolvable problems on the field of philosophical logic.
Key words: Russell, philosophical logic, Platonic realism, logical form, Wittgenstein
Abstract:
This essay introduces and strives to show the untenability of the (somewhat unjustly named) “dogma of Aristotelianism”. (§1) lists the principal tenets of the Aristotelian dogma and examines to what extent they are attributable to Aristotle, (§2) analyzes the first part of the dogma – the claim that mathematics is the study if quantity and hence is irrelevant to the study of qualitative structures, (§3) reviews briefly the concept of semiorder and discusses the possibility to interpret it as the foundation of the mathematical treatment of qualities, (§4) traces the genetic links between the algebraic theory of semiorders and the formal elaboration of the so-called preference logic, while (§5) develops on this basis a somewhat controversial claim, relating to the last part of the Aristotelian dogma – (ir)rationality of desire.
Keywords: philosophy of mathematics, semiorders, logic of preference, rationality.
Abstract: The article tries to present almost unexplored in the Bulgarian philosophical and political science literature views of one of the most prominent representatives of the early Enlightenment - German philosopher, scientist, encyclopedist, politician and diplomat Gottfried Wilhelm Leibniz.
Abstract: The paper is a commentary to the translation of the famous letter of 20th November 1629 written by Descartes to Father Mersenne on the possibility, or rather impossibility, for universal language to be constructed. Descartes states his sceptic position that without the 'true philosophy' which should provide the primitive ideas out of which all thoughts can be constructed, and without firm knowledge of the order in which our thoughts go through the mind he has no hope to ever see such language in use. Leibniz, on the contrary, optimistically invents his theory of 'blind thought' (cognitatio caeca) believing that it removes the difficulties raised by Descartes. Lastly, the paper surveys in brief the influence of Leibniz's Characteristica universalis on Frege and the production of his first masterpiece Concept-script (Begriffsschrift), 1879.
Key words: Characteristica universalis, blind thought, Descartes, Leibniz, Hobbes
Abstract: This article addresses some of the core problems related of realism about art objects. The discussion is limited to the two most general forms of fictional realism: the physical objects hypothesis, and the platonic abstractionism. I contend that while being objects (and not universals), artworks are neither just physical nor they are abstract. In the first part of the article, I outline the most prominent arguments against the physical objects hypothesis without ruling the hypothesis completely out. In the second part of the article, I discuss the two basic paradoxes related to abstractionism about art objects: the paradox of creation and the paradox of standards. The article aims at preparing the ground for a nominalist mixed theory of art objects with both physical and mental components in which the precise kind of ontological dependence of artworks upon concrete objects and events will have the final word.
Astract
The paper addresses the question of whether Strawson’s claim that ordinary language has no exact logic entails a view according to which it is in ordinary language’s nature to be ‘illogical’. It is first explained where the traditional idea of an exact, language-independent logic comes from, i.e. the idea of a logic which underlies ordinary languages and governs their logical use and which lack – if Strawson’s assumption is right – would leave ordinary languages being ‘illogical’ insofar as there would be nothing to eliminate their logical imperfections. Secondly, it is shown that it is inherent to language – to human language in contrast to animal ones – to be ‘logical’, because language games are typically introduced, explained, learned, and played out in a practice of giving and asking for reasons , which means, so to speak, in a ‘logical space’. Thus the fact that ordinary language has no exact logic – in the sense that there is no one-to-one correspondence between its (grammatico-)syntactic and its (logico-)semantic sentence forms – does not exclude the possibilities for it to be used in a logical manner.
Key words: metaphisics, thinking, framed feature model
ABSTRACT:
The paper addresses the question of whether Strawson’s claim that ordinary language has no exact logic entails a view according to which it is in ordinary language’s nature to be ‘illogical’. It is first explained where the traditional idea of an exact, language-independent logic comes from, i.e. the idea of a logic which underlies ordinary languages and governs their logical use and which lack – if Strawson’s assumption is right – would leave ordinary languages being ‘illogical’ insofar as there would be nothing to eliminate their logical imperfections. Secondly, it is shown that it is inherent to language – to human language in contrast to animal ones – to be ‘logical’, because language games are typically introduced, explained, learned, and played out in a practice of giving and asking for reasons , which means, so to speak, in a ‘logical space’. Thus the fact that ordinary language has no exact logic – in the sense that there is no one-to-one correspondence between its (grammatico-)syntactic and its (logico-)semantic sentence forms – does not exclude the possibilities for it to be used in a logical manner.
Key words: Strawson, ordinary language, logicality, logical space of reasons.
ABSTRACT:
My goal in this article is to present and compare two articles, written respectively by G. E. Moore and D. Pears, with identical name ‘Is Existence a Predicate?". First, I will try to trace the connection between the main ideas and to show whether there is continuity between them, and then to point out certain confusions and uncertainties. In conclusion, I would like to say that I think Pears was unable to refine the idea that "exists" is not the predicate, and that his thesis at best is only applicable to referential use of indexical singular terms.
Key words: Pears, Moore, predicate, referent, indexical
ABSTRACT
After presenting a possible classification of paradoxes in general, a particular paradox is considered in the paper. It is maintained that there are no logical fallacies in the argumentation of the paradox but rather that there is a mistake of not taking into account all possible consequences of the premises. Nonetheless the conclusion is that the problem presented by the paradox is not resolved by showing that mistake, and it is suggested that because of this the paradox should be considered very seriously and its importance is comparable with the liar paradox.
Key words: paradox, liar paradox, logical fallacy, argumentation
ABSTRACT
This is the first chapter of the book on Frege's philosophy of language. The chapter reveals the private and university life of Frege, his ups and downs as a thinker and inventor of the first version of modern logic. Special emphasis is put on the episode related to the famous Russell's paradox which ended for considerable time Frege's work on logic and philosophy of arithmetic. The chapter ends with discussing the political and moral convictions and views of Frege expounded in his fam ous Diary of 1925.
Key words: Frege, Russell paradox, modern logic, logical notation, Frege's diary
Abstract: This paper raises questions about an invisible characteristic of the globalization – the lack of universality. There is a deep crisis in the very heart of human rationality -- crisis both ontological and epistemological: crisis of conceptuality. The contemporary individual has lost his in-dividable essence because now he is incapable of making identification and self-identification. The crisis is deeper than the crises of postmodern thinking, because it is a crisis in a crisis.
Key words: globalization, identification, self-identification, postmodern, concept
Abstract: The main goal of the paper is to analyse the presence and absence of sex and erotica in the public discourses in Bulgaria in the socialist period. First part of the paper reflects on the censorship of sexuality as a mean of its subjection. In its second part the article studies the usage of the metaphor of illness from the communist regime. The metaphor of illness is showed as an important element of the communist disciplinary practices. The article focuses on its importance for the communist constructions of the ideal human body.
Keywords: metaphor of illness, body-machine, body-organism, censorship of sexuality
Abstract: The paper reflects on Derrida's views on deconstruction in the context of Judaic tradition. It focuses on the Jewish relation to the Holy Scripture and Judaic emphasis on the written words. In this sense some ideas of Cabala are analysed. The article puts accent on the idea of infinite interpretation of Holy words in Cabala and lays stress on its influence upon Derrida.
Keywords: deconstruction, cabala, infinite interpretation
The paper considers a specific aspect of young/new poetry of 1980s, especially typical of its collective language – its situated between and in both disparate poetical-philosophical Weltanschauungs – in course of western Anglo-Saxon “high” Modernism and the eastern zen sensitiveness. Despite of its opposite, both enters into the Bulgarian poetry simultaneously just during the 1980s… But all this is only the big subject matter. The situation in its details is more dynamical and relative. And just this dynamic is object of research study. The problem is examined both in diachronous literary-historical and synchronous poetical aspects. From the other hand – both in universal socio-cultural, philosophical, and cultural historical context and in the context of the Bulgarian poetic tradition.
Key words: young/new poetry of 1980s; late socialism; Anglo-Saxon Modernism; Zen; „deep figurativeness”; counterculture of the 1950-60s; the Аpril Poetry and Quiet Lyric.
This paper explores some Western receptions of the Chinese concepts ‘yin – yang’ and their philosophical reflection as а primordial symbolic system. The assumption of the underlying homology in the Universe as a whole suggests that there are related orders of events, analyzed in the so called ‘correlative thinking’ in Early China. The holistic view draws systematic correspondences between various levels of reality, e.g. the human, the world of nature and the cosmic unity. According to the theorists of quantum mechanics Heisenberg and Bohr there can be found striking analogies between Ancient Daoist thought and the principle of complementarity, concerning fundamental subatomic relatedness. C.G. Jung calls the Daoist approach the ‘synchronistic way’ – Yijing (the cosmological Book of Changes) involves the study and classification of events wherein meaningful interdependence transcends space, time and causality as a determining factor. Very close to the model of The Great Ultimate, representative for the yin - yang relationship, virtual particles in atomic physics correspond with one another in some basic aspect, even in some cases their identities are contained one within the other.
Key words: Eastern philosophy, modern science, synchrony, yin, yang, Dao, taiji
The article examines the reasons for the political, cultural and anthropological confrontations in the West on the occasion of the Islamic dress code.
Key words: burqa, veil, dress code, fashion, body
The paper is dedicated to the 140th Anniversary of Albert Schweitzer. The main thesis is that the fundamental principle of Schweitzer’s ethics – Reverence to Life – symbolizes the ‘meeting’ between Western (European) and Eastern (Indian) thinking. Specific emphasis is put on the image of Schweitzer as the European mind influenced by the Indian norm of Ahimsa.
Key words: Albert Schweitzer, Reverence for life, Ahimsa
The paper describes and analyzes some philosophical-historical approaches toward West as type of civilization, regional culture, cultural areal, that possesses a universal historical perspective. The critical and analytical approaches of M. Weber, A. Toynbee and Assen Ignatov are described. The “capitalist spirit”, the western rationalism, militarism, secularism are emphasized and criticized. The capacity of the West to be open, dynamic, to self-transform itself is analyzed within the framework of its potential historical universality.
Key words: East, West, philosophy of religion
The purpose of this article is to compare the Western and the Eastern approach of the philosophical question 'Why Being is there rather than Non-Being?' For the goals of our work we use two fundamental names of the history of philosophy - Laozi and Parmenides. The article compares the thoughts of the two philosophers concerning the ontological aspects of this problem. The text follows the words of the two texts and finds some basic similarities and differences. It seems that both Laozi and Parmenides agree that Being and Dao are metaphysical conditions for existence itself. They are not static but dynamic and however transcendent they might seem to be, they do present in the world we perceive. The ontological approach of the metaphysical problem of Being and Non-Being is revealed through specific metaphors which are object of analysis in this work.
Key words: boundary, ontology, nothing, emptiness, Dao, Doxa, Aletheia, Parmenides, Laozi
Abstract: This paper explores some western receptions of the Chinese concepts yin and yang and their philosophical reflection as а primordial symbolic system. The assumption of the underlying homology in the Universe as a whole suggests that there are related orders of events, which are connected in a non-local, a-causal manner. Jung calls the Taoist approach the 'synchronistic way' - Yijing (the cosmological Book of Changes) involves the study and classification of events wherein meaningful interdependence transcends space, time and causality as a determining factor. Very close to the model of The Great Ultimate, representative for the yin - yang relationship, virtual particles in atomic physics correspond with one another in some basic aspect, even in some cases their identities are contained one within the other.
Key words: Eastern philosophy, modern science, synchrony, yin, yang, Dao, taiji.
Abstract: The present study traces back the meanings of the word prana – “breath”, “breathing”, “life force” in the context of Atharvaveda. In Atharvaveda prana is often associated with life and longevity, with breathing and breath, with the maintenance of life, with seeing, hearing, power and offspring. prana is the master of all living and non-living and controls the whole universe. He is the observer of everything. By wind or air, the breath prana is connected to the whole universe. The disappearance of pranas leads to death, and on this conception are based some of the spells for eliminating enemies by drawing their breath away.
On the basis of the meanings of the word prana in the studied excerpts from Atharvaveda, a semantic map of the word was created. For comparison with the Bulgarian language, a semantic map of the word дишам – “to breath”, was also created.
Key words: prana, veda, Atharvaveda
Изобразителното представяне на Амитаюрдхяна-сутра цели да освободи човек от психическо напрежение. Тя се основава на философията и практиката на йога за постигане на освобождение от страданието. Човек може да получи ползи от песнопенията, слушането или гледането на картиннот изображение на сутрата като кралица Вайдехи, която слуша думите на Буда. Правейки това, умът му ще стане ясен и фокусиран върху върховната реалност.
Ключови думи: Йога, будизъм, мандала, саматхи, Висша реалност
Abstract
Pictorial representation of Amitayurdhyana-sutra aims at relieving a person from mental tension. It is based on the philosophy and practice of Yoga for attaining liberation from suffering. One can gain the benefits of chanting, listening or beholding its pictorial representation of the sutra like Queen Vaidehi; who listens to the words of the Buddha. By doing that his mind would become clear and focused on the ultimate reality.
Key words: Yoga, Buddhism, mandala, samathi, ultimate reality
Целта на тази статия е да сравни западния и източния подход към философския въпрос „Защо има нещо, а не нищо?“ За целите на нашата работа използваме две основни имена от историята на философията - Лаодзъ и Парменид. Статията сравнява мислите на двамата философи относно онтологичните аспекти на този проблем. Текстът следва думите на двата трактата и намира някои основни прилики и разлики. Изглежда, че и Лаодзъ, и Парменид са съгласни, че Битието и Дао са метафизични условия за самото съществуване. Те не са статични, но динамични и колкото и трансцендентни да изглеждат, те присъстват в света, който възприемаме. Онтологичният подход на метафизичния проблем на битието и небитието се разкрива чрез специфични метафори, които са обект на анализ в тази работа.
Ключови думи: граница, онтология, нищо, празнота, Дао, Докса, Алетея, Парменид, Лаодзъ
Тази статия изследва някои западни перцепции на китайските понятия ин и ян и тяхното философско отражение като изначална символична система. Предположението за основата на хомологията във Вселената като цяло подсказва, че съществуват свързани последователности на събития, които са свързани по нелокален, акаузален начин. Юнг нарича даоисткия подход „синхроничен начин“ - Идзин (космологичната Книга на промените) включва изучаването и класификацията на събитията, при които значимата взаимозависимост надхвърля пространството, времето и причинността като определящ фактор. Много близко до модела на Великия предел, представител на отношенията ин-ян, са виртуалните частици в атомната физика, които общуват помежду си в някои основни аспекти, дори в някои случаи техните идентичности се съдържат една в друга.
Ключови думи: източна философия, съвременна наука, синхроничност, ин-ян, Дао, Тайдзи.
Настоящото изследване проследява значенията на думата прана - „дъх“, „дишане“, „жизнена сила“ - в контекста на Атхарваведа. В Атхарваведа прана често се свързва с живота и дълголетието, с дишането и диханието, с поддържането на живота, с виждането, слуха, силата и потомството. Прана е господар на всичко живо и неживо и контролира цялата вселена. Тя е наблюдател на всичко. Чрез вятъра или въздуха дихателната прана е свързана с цялата вселена. Изчезването на прана води до смърт и на това схващане се основават някои от магиите за елиминиране на враговете чрез отнемане на дъха им.
Въз основа на значенията на думата прана в изследваните откъси от Атхарваведа е създадена семантична карта на думата. За сравнение с българския език е създадена и семантична карта на думата дишам - „да дишам“.
Ключови думи: прана, веда, Атхарваведа
Abstract: In the twentieth century, body research stopped being extremely biological-medical alone. The employment and representations of the body became a subject of new approaches, originally from anthropology and history. These approaches have taken in the body as a social and civilization product, a bearer and generator of meanings and therefore not of a general and neutral nature. The contemporary French historians were inspired by the work of Nobert El., The Civilizing Process, pointing out to the gradual self-discipline of the body by imposing the rules of good behaviour as well as by the work of M. Foucault who demonstrated the body's interference with power and domination, exploring the techniques of control and oversight in modern Western societies. Within these limits, the sick body, the body that hurts, the gestures, all the care and sprucing up, the pleasure and delight, sexuality, the body that is disciplined and obeys rules, the body that is being exercised, became various views of the history of the body that have given rise to scientific research. The History of the Body is a history of the material spontaneity and civilization diversity. A primary element of identity, the embodiment of the ego, the deceptive immediacy and "naturalness", our body is the ground of history, its blood and flesh. In other words, the body is our prison, but at the same time the body is our world. The body is us.In the work here presented, the author observes the history of the body - how the body has created the world we are living in.
Keywords: body, anima, lie, language, civilization
Abstract: The article examines the human sensorium as historically and culturally bound. Special attention is paid to the functioning of the basic senses of the soldiers in the trenches of the First World War. An emphasis is placed on the touch. Two factors are analyzed that cause the high activity of this sense in the front-life conditions - the new body experience and the acute thirst for consolation and human proximity.
Key words: history of the senses, smell, touch, sight, hearing, taste, the senses in the war
Abstract: The paper analyzes some anthropological aspects of love and love-related relationships in the famous novel The Idiot, by Fyodor Dostoevsky. The love in the love quartet, experienced by Prince Lef Nicolaievitch Muishkin, Nastasia Philipovna, Parfen Rogojin and Aglaya Epanchina is stamped by passions and paroxysms: sufferance, compassion, adoration, pride, joy, self-umiliation, self-destruction, happiness. Here the love is split between body and soul, sufferance and happiness, subjection and freedom, life and death. The body-soul relation and split is especially emphasized. The soul sufferance is analyzed as influencing the body sufferance and the self-destruction. The passionate love is seen as an expression of vitality, of deep and magic relation between man and women, oscillating between freedom and subjugation, joy and sadness. Those aspects of human essence, interpreted in the novel, are put in anthropological perspective.
Keywords: love, love quartet, passions, body, soul, sufferance, compassion, happiness, freedom.
Abstract: The purpose of this article is to explain Nietzsche's reflections on the human body and to relate these reflections to the other key themes in his philosophy.
Keywords: Nietzsche, body, geobiography
This article is devoted to the radical turn accomplished by L. Feuerbach into German classical philosophy. The philosopher breaks with the principles of idealism by introduction of new anthropological approach. Putting emphasis on human body and emphasizing the dialogical nature of consciousness allows him to express a number of ideas that begin to develop in different disciplines - philosophy, personal, social psychology, etc. - in the twentieth century. Feuerbach points out the inhomogeneous character of the human "Self," which is always sexually defined. It depends both on the connection with the particular, sensible Other, as well as on the emotions and needs that the person experiences. Human "Self" is inhomogeneous also because it changes over time. The dialogical nature of consciousness allows Feuerbach to offer a new understanding of conscience. There is nothing supernatural in the latter, because its voice always represents the protest of the injured or offended Other.
ПРЕВОДИ
В настоящия брой предлагаме два интересни философски текста на съвременни философи - Дейвид Луис и Джон Остин. Преводът е дело на доц. д-р Анна Бешкова от кат. „Логика, етика и естетика”, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски”, София
ПРЕВОДИ
В настоящия брой предлагаме два интересни философски текста на съвременни философи - Дейвид Луис и Джон Остин. Преводът е дело на доц. д-р Анна Бешкова от кат. „Логика, етика и естетика”, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски”, София
Abstract:
This essay introduces and strives to show the untenability of the (somewhat unjustly named) “dogma of Aristotelianism”. (§1) lists the principal tenets of the Aristotelian dogma and examines to what extent they are attributable to Aristotle, (§2) analyzes the first part of the dogma – the claim that mathematics is the study if quantity and hence is irrelevant to the study of qualitative structures, (§3) reviews briefly the concept of semiorder and discusses the possibility to interpret it as the foundation of the mathematical treatment of qualities, (§4) traces the genetic links between the algebraic theory of semiorders and the formal elaboration of the so-called preference logic, while (§5) develops on this basis a somewhat controversial claim, relating to the last part of the Aristotelian dogma – (ir)rationality of desire.
Keywords: philosophy of mathematics, semiorders, logic of preference, rationality.
Platonic Realism and the Project of Philosophical Logic
Abstract:
The article is based on the main problems that the Russel's onthology (platonic realism) generates. The extreme realism that the philosopher allows is a fundament of his philosophical logic. From another point of view, persisting on this kind of realism leads to unsolvable problems on the field of philosophical logic.
Key words: Russell, philosophical logic, Platonic realism, logical form, Wittgenstein
The Relation Between Reference and Existence in Russell’s Theory of Denoting
Abstract:
In this article, we will look at Russell's theory of descriptions and Strawson‘s critics on it. The main accent is on utterances that include certain definite descriptions that do not referrer to anything. The analysis requires us to focus our attention to the distinction between denotation and meaning because it is a key part of Russell’s and Strawson's arguments. We will put this problem in the context of other authors who share opinions on the matter: Geach, Austin, Donnellan, and Searle. The purpose of this text is to show that Russell has made an error analyzing these statements in saying that the use of definite descriptions implies existence.
Key words: Russell, reference, existence, denotation, Strawson,
The Concept of ‘Logical Space’ in Wittgenstein’s Tractatus Logico-Philosophicus
Abstract:
The current paper presents an attempt at clarifying the meaning of the words ‘logical space’ in the Tractatus 1.13 ‘The facts in logical space are the world’. This is achieved though exploring the concepts of ‘state of affairs’, ‘possible state of affairs’, ‘existing state of affairs’, ‘the existence and non-existence of states of affairs’, ‘fact’, ‘positive fact’, ‘negative fact’.
Keywords: Wittgenstein, Tractatus, logical space, state of affairs, possible world, truth-maker, reality.
Bertrand Russell and the Logical Construction of Physical Objects (1911 - 1914)
Abstract:
The paper discusses Russell’s method of ‘logical construction’ of physical objects (matter) tracing its origin to the years 1911 – 1914. The influence upon Russell on the part of Whitehead and his invention of a method to represent points and moments and Wittgenstein’s skepticism is revealed. The influence of the British classical empiricists upon Russell’s thought is also discussed in both contexts: (1) of the view of the inferred physical objects from sense data, and (2) of a ‘threat’ to the way common sense and physical science conceives matter and material objects.
Key words: Russell, Whitehead, sense data, acquaintance, logical construction,
Logical Fictions and Constructions: Russell and the Relational View of Objective Time
Abstract:
The paper present the chronology of Russell's attempts to develop a method for treating the moments of time as logical constructions, derived from the temporal relations of precedence and simultaneity between sets of events. It is organized as follows: (§1) introduces the key terminological distinctions between objective and subjective time, correspondingly between absolute and relational theories of time, (§2) discusses the relation between these two pairs of terms, along with the merits of the opposed conceptions of time; (§3) presents the various reasons, motivating Russell's suspicions that these are in fact the absolute and the relational conception of time are alternative, and that it is possible to formulate a consistent and internally coherent relational theory of time which differs essentially from the absolute conception, (§4) juxtaposes the different approaches to the formal deduction of the properties of the temporal series, which Russell has developed in the period 1913-1948 and concludes with some brief remarks on the inter-relations between logic, ontology and epistemology, as Russell has conceived them in his works.
Keywords: Bertrand Russell, time order, relational theory of time
Russell’s Theory of Types as Solution to the Semantical and Theory of Sets Paradoxes
Abstract:
The paper represents Russell’s Type theory as a way to solve semantic and set theoretic paradoxes. A remarkable feature of this theory is that it is proposed as a resolution of both of these groups of paradoxes – the other popular proposals are directed only to one of these groups: either to the semanticparadoxes or to the paradoxes of set theoretic. It is contended that for this to be possible a price has to be paid which is both ontological (the acceptance of the existence of the abstract entities of propositional functions and propositions) and methodological (setting this ontology as a basis of logic).
Keywords: Russell, Type theory, semantic paradoxes, paradoxes in set theory
Abstract: Some notable views on lies, deceptions and related paradoxes are briefly considered. Lying is seen to be a combination of intention and untruth, embodied in liars and lies.
Keywords: truth, paradox, semiotics
Abstract: The purpose of this article is to present philosophy as an imitation of reality and to consider it as a "mimesis" of the existing. This way of thinking oviesly opposes to the opinion that philosophy is pure science and, as an alternative, it treats it as a unity of science and art - science as far as it explores things and art so much that it interprets them subjectively. As a result of that the article ends with another definition of man. Man as a subjectively-interpreting reality being, man as the constant imitator – of the nature, of the world itselfs, of God, of the language, of the other imitators.
Keywords: imitation, mimesis, philosophy and science, existing, being
Предложеният текст е откъс от романа на Светислав Басара „Ангелът на атентата“, публикуван през 2015 г. от издателство „Лагуна“. Романът е посветен на атентата в Сараево през 1914 г., послужил за повод за избухването на Първата световна война. Духът на австро-унгарския ерцхерцог Франц Фердинанд диктува спомените си на своя посмъртен и също безтелесен секретар Фердинанд Бертолд. В този невъзможен диалог Франц Фердинанд споделя размишленията си за атентата в Сараево, неговите причини и последици. Чрез духа на мъртвия ерцхерцог, Светислав Басара не прощава на никого – от иронията му не могат да се изплъзнат император Франц Йосиф, Фройд, Гьоте, Вагнер, Хитлер и други колоси на своето време.
Abstract: The paper studies some key concepts of Gadamer’s hermeneutics which have a religious origin. It tries to show that the postmetaphisical thinking – before its reflections on religion – is determined by the religious tradition in which its main representatives grew up. In the case of Gadamer this tradition is protestant Christianity. In postmetaphisical perspective the thinking couldn’t be detached from the tradition and the language wherein it was formed and accomplished.
Keywords: hermeneutics, interpretation, postmetaphisical thinking, protestant Christianity
Тази статия изследва един от най-мощните методи, използвани от тоталитарните режими за контрол на населението. Това често включва мащабни лъжи, манипулиране на мнението, цензура и различни техники на пропаганда. Настоящият текст разглежда също така съвременните медийни инструменти като интернет, за да покаже начините за противодействие на манипулацията и създаването на мнения. Като трето ниво на тези разсъждения е въпросът за опозициите nature-nurture и nature-law и независимо от всичко - за разликата между човешките интереси и правата на човека.
Ключови думи: Комуникация, манипулиране на мнението, социални медии, пропаганда, умствен контрол, цензура, природа, възпитание, закон, права на човека, интереси.
Текстът се състои от 27 фрагмента, написани между 2014 и 2017 г. Това са разсъждения, посветени на принципите на хуманитарните науки и хуманитарното образование и необходимите условия за развитието на учения. За целта акцентът е особено върху изучаването на античността и класическото образование.
Фрагментите са групирани тематично в седем раздела със следните заглавия: „Език“, „Дарбата и нейното усъвършенстване“, „Университетът и хуманитарните науки“, „Методът“, „Свободната мисъл“, „Интелектуалността и добродетелта“, „ Античност и образование “.
Ключови думи: хуманитарни науки, език, образование, античност
Статията разглежда историята на италианското хайку. Подчертава се, че живеем в ерата на медиите, където най-висша ценност е общуването, а поезията като че ли губи почва и уместност. Интересът към хайку обаче все повече нараства. Обсъждат се някои организации и проекти, свързани с хайку. Представена е галерия с портрети на италиански хайку поети, включително биографии и образци от хайку стихове.
Ключови думи: италианска поезия, италианско хайку, хайку организации.
Статията е компендиум за развитието на съвременното хайку. Накратко са анализирани школата на Шьомон и Нипон-ха (японската школа). Разглеждат се две линии в развитието на хайку след Втората световна война: линията на Кьоши, която описва красотата на природата, и линията на Хекигото, която добавя към възприятието и знания. В заключение се изтъква, че универсална връзка между традиционното и модерното хайку е естетическата категория „юген” - чистият живот отвъд разбирането, елегантната и вечна красота, „гениално създадената неяснота”.
Ключови думи: история на хайку, традиционно хайку (денто), модерно хайку (джендай), възприятие, знание
Японският майстор на хайку Кобаяши Исса (1763-1828) счита просяците, селяните, сираците и дори отхвърлните етнически малцинства , айни, за достойна тема в своите скици на един дъх: те не трябва да се гледат от високо, а да бъдат оценявани като човешки същества. Дали Исса като поет-мъж, възпитан в доминираната от мъжете Япония през онази епоха, разпростира своята симпатия към други същества също и към икономически, социално, а - в някои случаи – и физически поробените жени от неговото време? Разглеждането на неговите хайку за проститутките - от най-високата класа куртизанки на Йошивара до най-ниската степен уличници - разкрива, че макар да има изключения, в по-голямата си част хайку портретите му на проститутки призовават читателите към по-дълбоко разбиране и състрадание.
Ключови думи: поезия, хайку, Кобаяши Исса, хайку портрети на проститутки
Тази статия се опитва да отговори на два въпроса: първо, защо на Запад цивилизацията и нейният основен символ „градът“ се противопоставят на Природата, докато на Изток те не са противопоставени; и второ, по какъв начин се развива това разминаване между източната и западната култура в съответствие с различните нива на западната поезия и хайку. Изследването доказва, че първичното противоречие - антропоцентризмът срещу космоцентризма - се разкрива на различни нива и поражда други противопоставяния, като: лингвистичен код срещу изобразителен код; метафора, разбирана в тесен литературен смисъл, срещу киго; олицетворение срещу анимализъм.
Ключови думи: поезия, хайку, природа, град, западна култура, източна култура.
Abstract: The article tries to present almost unexplored in the Bulgarian philosophical and political science literature views of one of the most prominent representatives of the early Enlightenment - German philosopher, scientist, encyclopedist, politician and diplomat Gottfried Wilhelm Leibniz.
It is formulated and argued that Leibniz creates a political proyect which keeps the spirit of his time, but is considerably ahead of that time wich outlines possible ways to build fairer and perfect political structure of society, and so - for the continuous progress of the mankind.
Key words: Political project, sovereign, state, union, progress
Abstract: The paper is a commentary to the translation of the famous letter of 20th November 1629 written by Descartes to Father Mersenne on the possibility, or rather impossibility, for universal language to be constructed. Descartes states his sceptic position that without the 'true philosophy' which should provide the primitive ideas out of which all thoughts can be constructed, and without firm knowledge of the order in which our thoughts go through the mind he has no hope to ever see such language in use. Leibniz, on the contrary, optimistically invents his theory of 'blind thought' (cognitatio caeca) believing that it removes the difficulties raised by Descartes. Lastly, the paper surveys in brief the influence of Leibniz's Characteristica universalis on Frege and the production of his first masterpiece Concept-script (Begriffsschrift), 1879.
Key words: Characteristica universalis, blind thought, Descartes, Leibniz, Hobbes
Abstract: This article addresses some of the core problems related of realism about art objects. The discussion is limited to the two most general forms of fictional realism: the physical objects hypothesis, and the platonic abstractionism. I contend that while being objects (and not universals), artworks are neither just physical nor they are abstract. In the first part of the article, I outline the most prominent arguments against the physical objects hypothesis without ruling the hypothesis completely out. In the second part of the article, I discuss the two basic paradoxes related to abstractionism about art objects: the paradox of creation and the paradox of standards. The article aims at preparing the ground for a nominalist mixed theory of art objects with both physical and mental components in which the precise kind of ontological dependence of artworks upon concrete objects and events will have the final word.
Astract
The paper addresses the question of whether Strawson’s claim that ordinary language has no exact logic entails a view according to which it is in ordinary language’s nature to be ‘illogical’. It is first explained where the traditional idea of an exact, language-independent logic comes from, i.e. the idea of a logic which underlies ordinary languages and governs their logical use and which lack – if Strawson’s assumption is right – would leave ordinary languages being ‘illogical’ insofar as there would be nothing to eliminate their logical imperfections. Secondly, it is shown that it is inherent to language – to human language in contrast to animal ones – to be ‘logical’, because language games are typically introduced, explained, learned, and played out in a practice of giving and asking for reasons , which means, so to speak, in a ‘logical space’. Thus the fact that ordinary language has no exact logic – in the sense that there is no one-to-one correspondence between its (grammatico-)syntactic and its (logico-)semantic sentence forms – does not exclude the possibilities for it to be used in a logical manner.
Key words: metaphisics, thinking, framed feature model
ABSTRACT:
The paper addresses the question of whether Strawson’s claim that ordinary language has no exact logic entails a view according to which it is in ordinary language’s nature to be ‘illogical’. It is first explained where the traditional idea of an exact, language-independent logic comes from, i.e. the idea of a logic which underlies ordinary languages and governs their logical use and which lack – if Strawson’s assumption is right – would leave ordinary languages being ‘illogical’ insofar as there would be nothing to eliminate their logical imperfections. Secondly, it is shown that it is inherent to language – to human language in contrast to animal ones – to be ‘logical’, because language games are typically introduced, explained, learned, and played out in a practice of giving and asking for reasons , which means, so to speak, in a ‘logical space’. Thus the fact that ordinary language has no exact logic – in the sense that there is no one-to-one correspondence between its (grammatico-)syntactic and its (logico-)semantic sentence forms – does not exclude the possibilities for it to be used in a logical manner.
Key words: Strawson, ordinary language, logicality, logical space of reasons.
ABSTRACT:
My goal in this article is to present and compare two articles, written respectively by G. E. Moore and D. Pears, with identical name ‘Is Existence a Predicate?". First, I will try to trace the connection between the main ideas and to show whether there is continuity between them, and then to point out certain confusions and uncertainties. In conclusion, I would like to say that I think Pears was unable to refine the idea that "exists" is not the predicate, and that his thesis at best is only applicable to referential use of indexical singular terms.
Key words: Pears, Moore, predicate, referent, indexical
ABSTRACT
After presenting a possible classification of paradoxes in general, a particular paradox is considered in the paper. It is maintained that there are no logical fallacies in the argumentation of the paradox but rather that there is a mistake of not taking into account all possible consequences of the premises. Nonetheless the conclusion is that the problem presented by the paradox is not resolved by showing that mistake, and it is suggested that because of this the paradox should be considered very seriously and its importance is comparable with the liar paradox.
Key words: paradox, liar paradox, logical fallacy, argumentation
ABSTRACT
This is the first chapter of the book on Frege's philosophy of language. The chapter reveals the private and university life of Frege, his ups and downs as a thinker and inventor of the first version of modern logic. Special emphasis is put on the episode related to the famous Russell's paradox which ended for considerable time Frege's work on logic and philosophy of arithmetic. The chapter ends with discussing the political and moral convictions and views of Frege expounded in his fam ous Diary of 1925.
Key words: Frege, Russell paradox, modern logic, logical notation, Frege's diary
Abstract: This paper raises questions about an invisible characteristic of the globalization – the lack of universality. There is a deep crisis in the very heart of human rationality -- crisis both ontological and epistemological: crisis of conceptuality. The contemporary individual has lost his in-dividable essence because now he is incapable of making identification and self-identification. The crisis is deeper than the crises of postmodern thinking, because it is a crisis in a crisis.
Key words: globalization, identification, self-identification, postmodern, concept
Abstract: The main goal of the paper is to analyse the presence and absence of sex and erotica in the public discourses in Bulgaria in the socialist period. First part of the paper reflects on the censorship of sexuality as a mean of its subjection. In its second part the article studies the usage of the metaphor of illness from the communist regime. The metaphor of illness is showed as an important element of the communist disciplinary practices. The article focuses on its importance for the communist constructions of the ideal human body.
Keywords: metaphor of illness, body-machine, body-organism, censorship of sexuality
Abstract: The paper reflects on Derrida's views on deconstruction in the context of Judaic tradition. It focuses on the Jewish relation to the Holy Scripture and Judaic emphasis on the written words. In this sense some ideas of Cabala are analysed. The article puts accent on the idea of infinite interpretation of Holy words in Cabala and lays stress on its influence upon Derrida.
Keywords: deconstruction, cabala, infinite interpretation
The paper considers a specific aspect of young/new poetry of 1980s, especially typical of its collective language – its situated between and in both disparate poetical-philosophical Weltanschauungs – in course of western Anglo-Saxon “high” Modernism and the eastern zen sensitiveness. Despite of its opposite, both enters into the Bulgarian poetry simultaneously just during the 1980s… But all this is only the big subject matter. The situation in its details is more dynamical and relative. And just this dynamic is object of research study. The problem is examined both in diachronous literary-historical and synchronous poetical aspects. From the other hand – both in universal socio-cultural, philosophical, and cultural historical context and in the context of the Bulgarian poetic tradition.
Key words: young/new poetry of 1980s; late socialism; Anglo-Saxon Modernism; Zen; „deep figurativeness”; counterculture of the 1950-60s; the Аpril Poetry and Quiet Lyric.
This paper explores some Western receptions of the Chinese concepts ‘yin – yang’ and their philosophical reflection as а primordial symbolic system. The assumption of the underlying homology in the Universe as a whole suggests that there are related orders of events, analyzed in the so called ‘correlative thinking’ in Early China. The holistic view draws systematic correspondences between various levels of reality, e.g. the human, the world of nature and the cosmic unity. According to the theorists of quantum mechanics Heisenberg and Bohr there can be found striking analogies between Ancient Daoist thought and the principle of complementarity, concerning fundamental subatomic relatedness. C.G. Jung calls the Daoist approach the ‘synchronistic way’ – Yijing (the cosmological Book of Changes) involves the study and classification of events wherein meaningful interdependence transcends space, time and causality as a determining factor. Very close to the model of The Great Ultimate, representative for the yin - yang relationship, virtual particles in atomic physics correspond with one another in some basic aspect, even in some cases their identities are contained one within the other.
Key words: Eastern philosophy, modern science, synchrony, yin, yang, Dao, taiji
The article examines the reasons for the political, cultural and anthropological confrontations in the West on the occasion of the Islamic dress code.
Key words: burqa, veil, dress code, fashion, body
The paper is dedicated to the 140th Anniversary of Albert Schweitzer. The main thesis is that the fundamental principle of Schweitzer’s ethics – Reverence to Life – symbolizes the ‘meeting’ between Western (European) and Eastern (Indian) thinking. Specific emphasis is put on the image of Schweitzer as the European mind influenced by the Indian norm of Ahimsa.
Key words: Albert Schweitzer, Reverence for life, Ahimsa
The paper describes and analyzes some philosophical-historical approaches toward West as type of civilization, regional culture, cultural areal, that possesses a universal historical perspective. The critical and analytical approaches of M. Weber, A. Toynbee and Assen Ignatov are described. The “capitalist spirit”, the western rationalism, militarism, secularism are emphasized and criticized. The capacity of the West to be open, dynamic, to self-transform itself is analyzed within the framework of its potential historical universality.
Key words: philosophy of history, West, civilizations, religions, regional history, universal history
Abstract: The Japanese poet Kobayashi Issa (1763 - 1828) advocated a childlike state of consciousness for composers of haiku. This essay firstly examines Issa's aesthetic approach in the context of cultural antecedents, including Chinese Taoism and Japanese Pure Land Buddhism; and secondly it relates the approach to recent research in neuroscience concerning the development of the Default Mode Network (DMN). Issa's desire, expressed in one of his early poems, to become a child on New Year's Day can be understood as an attempt to return to a primary state of consciousness that preceded the development of the DMN or adult ego. The essay argues that this state of primary consciousness continues to be an important prerequisite for excellent haiku.
Abstract: The different perception and reflection of the world have deep roots in the cultural heritage of Eastern and Western philosophy. Considering the differences between haiku and Western poetry we have to specify that Western poets use mainly metaphoric imagery while haiku poets use concrete imagery, expressed in simple language, and specific artistic devices which originate from Japanese language and culture. There are, however, three exceptions, which bring Eastern and Western poetry closer. They are:
- Surrealistic images
- Synesthesia
- Personification
They all are variants of metaphor understood in a narrow literary sense in view of the fact that there is transference of meanings. However they are used in different way in the East and in the West.
Key words: poetry, haiku, surrealistic images, synesthesia; personification
Abstract: On the 30th June 2014 the extremist organization "The Islamic State of Iraq and the Levant" (ISIL) has announced the establishment of a caliphate. With this act its the leaders not only has shooked the region and the world, but also they threw a strong challenge to the contemporary Islamic theologians. They formed the dogmatic case which brought to the surface the group as a real entity which has long struggled leadership among the other terrorist formations. After the announcement of the caliphate ISIL, it abolished "Iraq and the Levant" from its the name and became the only "The Islamic state", it does claiming their uniqueness to their competitors. This the terrorist organization has been a long history in Iraq. It has appeared on the map of extremist actors still living the former dictator Saddam Hussein. Its “birth date” is about 2000 and its the creator is the Jordanian Abu Musaab Zarqawi.
Abstract: To think about the DELIBERATIVE DEMOCRACY. The conflict between digital and real democracy - for thirty years now the digital-virtual public space is the undeniable and the influential factor which influences the human behavior and thinking. The digital democracy is part of this the digital-virtual space. This form of direct democracy has got itself the different dimensions: on the one hand, the representatives of a direct and a representative democracy are seek to influence through the electronic media and the digital channels of the representative and the direct democracy, which are a different, as well as the actual policy instruments to try to implement the specific applications of the digital media in a politics and for the government activities; on the other hand, the digital democracy has got twenty years of experience in the implementation of a digital democracy in the provision of information, of the online discussions and of to giving decision; furthermore, the digital-electronic democracy participates in the real politics. The digital democracy is being considered by the governments and the way to their orientation to the modern and the digital active of the civil society. The digital democracy is a kind of form theregulator of the real social democracy - eg. the issue of media freedom.
Keywords: deliberative democracy, digital-virtual public space, digital democracy, form of the direct democracy
Abstract: The eternal problems of politics are what kind of institutions should be established,
i.e. what kind of social order should there be, and what is the permissible coercive power
of institutions that would ensure society will not break down, and hence human life become
impossible, how should institutions be changed, how can it be brought about that social
order should be perceived as a common good, by what means and in what way should social
order be maintained in society, etc. The problem of order in society is a fundamental political
one. Social action aimed at establishing or changing social order is political in nature.
Political action is public and its agents are institutional to some degree or other, whether
they be political parties, civic movements or groups of people claiming to express certain
values and/or interests. Political action is socio-normative not only because it is aimed at the creation, preservation or change of norms valid for society, but likewise because this action is itself dependent on norms and values.
Key words: values, socialization, social order, political culture, ideal type
Abstract: The article attempts to reveal Popper’s views on philosophical culture. It is emphasized that according to Popper philosophy is a rational endeavour which came about with the first Milesian school of Thales and his pupils when they invented the critical discussion as a method to develop their theories. Therefore rationality seems to be the most essential attribute of philosophical culture apprehended as a specific attitude of mind and ability to reflect upon the world and man’s place in it. The consequences of adopting Popper’s critical rationalism are discussed with an emphasis on toleration and intellectual responsibility.
Key words: Popper, rationality, criticism, philosophical culture, Thales, Benda
Abstract: Rabindranath Tagore is one of the most remarkable and multifaceted personalities of India – a talented writer, poet, play-writer and musician. He was the first Nobel Laureate, both from India and Asia. In the last decade of his long and fulfilled life he was devoted to painting. It is not a hobby for him, but a natural continuation of his literary and spiritual interests. Tagore has penetrating eyes and flaming imagination. With true and genuine dedication he painted portraits, still lifes, landscapes, fantastic birds. As a highly concentrated and focused man, he walks the path from accidental scratching lines and spots on his manuscripts to realized high-impact compositions constructed with compelling sincerity and emotion. Even nowadays his paintings have modern look and impress with his brilliant performance. In the process of drawing Rabindranath Tagore was very vital. He created over 2500 paintings that are the pride of many galleries and museums not only in India but also around the world. In this study I analyze the achievements of Rabindranath Tagore as a painter which is a less known side of his life.
Abstract: Non-verb haiku are studied on the base of 6 books of haiku poetry translated into Bulgarian. Some original Bulgarian haiku poems are also studied. Although non-verb haiku are a relatively small group as compared to verb-containing haiku, they reveal a rich semantic content. Interesting cases, such as haiku expressing movement and feelings, are analyzed together with the usual beingness and identification which non-verb sentences presuppose.
Abstract: Recent publications of experimental English-language haiku have raised a hotly debated question: Do such poems represent the avant-garde of 21st century haiku, or are they "haiku" only because a poet or editor claims that they are? This essay explores this question, beginning with a 17th-century haiku written by the Japanese master Matsuo Basho. An examination of Basho's poem shows that haiku has been an experimental genre since its inception that has required readers to fill in gaps by using their imaginations. However, when we compare Basho's poem with some recent postmodern English-language haiku, it soon becomes clear that poets are leaving so much to the reader's interpretation that their verses have ceased to function as haiku in the traditional sense. Whether these experiments represent the future of haiku or not haiku at all must be decided by poets, readers, editors, and critics. This essay attempts to begin this important inquiry.
Abstract: In the article the question of why in Far East shorts forms of poetry are developed is discussed. It analyses such specific for the Eastern thought concepts as response, synchronicity, dynamism, unity, naturalness and the way they are coded in the traditional poetry. The conclusion is that it is the three-lines form of haiku and the four-lines form of traditional Chinese verses that are the simplest and most efficient way for expression of Reality as it is revealed by the Eastern thought.
Abstract:The theme of the unsaid in the poetic text has numerous projections in different plains of philosophy and literature. The aim of the present work is to study the unsaid from a viewpoint connected to the shortest poetic form, haiku, in which the unsaid develops its full potential. A dialogue between East and West is in focus in this research, searching for commonalities in the act of creation, regardless of the differences between Eastern and Western culture.
Key words: haiku, the unsaid, Eastern and Western philosophy
Abstact: The article illuminates the philosophy of the Toltecs, based on the evolving human consciousness. The ancient practices allowed for the warrior-Toltec to expand his consciousness. Then he could “see” and realize the transcendental realities, thus they cease to be illusions, unreal and fantasies. The author puts an accent in the article on the “flying creatures” (voladores) that are described by the Nagual-mystics as beings feeding on human consciousness; that is accordingly the reason why the human mind could comprehend only the 3D reality. The human population has forgotten its spiritual nature due to the lack of energy and consciousness and developed an aggressive way of living. The cosmic energies emanating after 2012 will influence the human consciousness by allowing it to change its perceptions and remember its cosmic origin.
Abstract: The main thesis of the article is that in the fundament of the religion lays a specific kind of experience within which the believers claim to experience the Ultimate Reality. The presumptions of this thesis are based on the conclusions of transpersonal psychology. Here we may distinguish at least three disputable points: 1) although the religion is a complex phenomenon, its distinctive feature is a special kind of experience; 2) this experience can be explained as a transpersonal experience; 3) transpersonal experiences imply a different perceiving of the reality. This reality can receive different names, including “God” in terms of apophatics. The common conclusion of this kind of experience is that it is the Reality as it is while the reality perceived in daily experience is its illusive interpretation. In such a way the relation imaginative-real is reversed: the reality achieved through transpersonal experience is the Ultimate Reality, while the world of common experience is an illusion.
Key words: transpersonal experience, Ultimate Reality, Eastern religions.
Abstract: The article aims to examine the role of imagination as something that offers the possibility to transcend reality and, at the same time, as a means of penetrating into the singular, individual inner world of every Man. The text is based on the poetics of Gaston Bachelard and that is why the imagination is considered as an ontological possibility of the psyche. An object of research is the material imagination and its dimensions in space visualized by the image.
Abstract: Of course, everything could be easily explained by the unreserved adoption of the basic attitudes of the postmodern world. However, since the late 60-s, our world has become the world of the postmodern, and both its contents and stylistic evaluations, that are being applied to arts or culture (including Philosophy), require the interpretations through the simulacra matrix of the postmodernism and its metaphoric images of the events in history and culture. Thus, people, having nothing in common between each other, when sharing the meanings or the interpretations on any dominating texts, have lost any sense or understanding out of that semiotic puzzle.
This paper analyses the symbolism of virtual image as observed in two movies: “The Great Gatsby” (1974) directed by Jack Clayton and “The Rum Diary” (2011) directed by Bruce Robinson. In both movies the directors turn to using of reflections by mirror surfaces as well as of transparent images which are analogous to the virtual ones created by transparent surfaces. In the second of the mentioned cases the virtual images are situated in the room behind the reflecting surface among the real individuals and objects, creating in this way an impression of unreality. An entering to characters‘ inner world, in which their invisible remembrances, dreams or desires are placed, is a peculiarity of the symbolism of the virtual image. The scenes in which such images appear can be considered as hypograms according to Riffaterre‘s conception, i.e. they are of utmost significance for the understanding of the whole movie.
В статията се обосновава тезата, че проблемите на киберсигурността са едни от най-важните проблеми на съвременнния свят. На основата на схващането на киберсигурността като постигането на такова състояние на обществото, при което то ще може да предотврати и отрази заплахите и да осигури превъзходство в изграждането и функционирането на виртуалното (кибер) пространството, се очертават главните аспекти, съдържанието и механизмите на киберсигурността на комуникационното общество.
The paper defends the argument that the problem of the cybersecurity is one of the most important problems of the contemporary world. Cybersecurity is defined as the possibility of a society to prevent and reject the threats in cyberspace. On this basis the main aspects, the nature and the mechanisms of the cybersecurity in the communication society could be identified.
The investment in the "human capital" through the provision of a better education and development of skills and competencies corresponding to the new demands of the knowledge-based society and economy has been highlighted as one of the important priorities for Europe in the 21st century.
This paper discusses issues related to the effective use of information and communication technologies (ICT) in the learning process, and the need to encourage and develop the information and digital literacy of students. The author focuses on the role of the new basic skills and competencies for improving the effectiveness and efficiency of the learning process of students and their adaptation to the requirements of the global and dynamic labor market.
The paper also includes an empirical component relating to studying the extent of the use of digital technologies by students at Southwest University, their level of acquiring necessary skills and competencies, and their motivation to increase their level of digital literacy in order to meet the constantly changing requirements of work and life in the digital society .
This article analyzes the activity of Bulgarian politicians on the web, their skills to use new technologies in their political activity.
Virtualization is the replacement of real objects and actions by images and communications. Traditional institutions prescribe doing real things and real actions but people instead operate with virtual objects – images that make social institutions a kind of virtual reality. Political parties and other organizations lose their role in the struggle for power while virtual political power – image of candidates - becomes critically important. Capitalism and alter-social movements do not restore authenticity against imagery but find value in fluid authenticity.
Through digital technologies and virtual reality, art has become extremely available. I will focus your attention specifically on oil art. Will be traced the image of man in the works of digital artists like: Maggie Taylor, Ricardo Fernandez Ortega, Sanna Tomac, Susan Madsen, Vicente Arnas, Eli Tiunine, Marco Escobedo, Danny Quirk and Adam Martinakis.
Abstract: The paper analyzes main notions, ideas and values regarding the opposition between the Intellectual and the Other as described in the Jose Ortega Gasset's essay.
Keywords: Intellectual, Other, creative work, pragmatic attitude
Ortega y Gasset and Benedetto Croce: Two “Knights” of Twentieth-Century “Southern” Liberalism
Abstract: Several important aspects of the political philosophy of Ortega y Gasset and Benedetto Croce, the principal representatives of Liberalism during the first half of the twentieth century in Spain and Italy, respectively, are discussed in the present article. This parallel examination shows how, during the hardest period in the history of Liberalism, and notwithstanding their complicate and erratic individual stories as philosophers and persons, the two thinkers kept their loyalty to the principles of Liberalism; thus they contributed both to the theory and, what in our opinion is even more important, to the practical realisation of the liberal society.
Keywords: Politics, Liberalism, Freedom
Abstract: The article is dedicated to one of the main philosophical subjects in the first quarter of the 20th century - the subject of the European crisis presented in the opinions of Oswald Spengler and José Ortega y Gasset. The paper analyses the Spengler's conception of the crisis in the context of his cyclic theory of the life and death of the cultural organisms. In this frame the European crisis is reflected as a period of an inevitable decline and ending of the European culture. In its second part the article studies the Ortega's point of view of European crisis in the perspective of his conception of the historical crises as a period of liberation of the dead forms of culture. In this context the crisis of Europe appears not as a decline but as a crucial moment in the European history.
Abstract: As an universal principle of culture the metaphor is an opportunity for man to escape reality, to be free and to recreate a new desired world for himself. Through culture countless ways of playing the game, fantasy and freedom are revealed and all are man’s essence.
Abstract: The aim of the present paper is to elaborate a "misreading" of Jose Ortega y Gasset's view on metaphors as an aesthetical possibility to escape from reality. Preserving the metaphorical tension in metaphorical action as a non-predetermined one will be taken into account in order with the conceptualization of the Aristotelian term dunamis. The term potentiality concerns infinity of speech as well as incompleteness of perception towards the things in the world. In addition, the problem of singularity appears here in relation with the metaphorical action.
Abstract: The article makes a sketch about the idea of human life, which is the fundamental concept of the philosophy of Ortega y Gasset, contrasting it with the notion of substance, as has been usually understood. The comparison is done in the context of the debate about the traditional matter of the philosophy, the question of being.
Abstract: The essay highlights the absolute necessity to read Ortega's thought with an open and complex mind. With an idealistic mind, looking for precise definitions, rigid classifications, final answers is possible to mix up the acceptance of the unpredictability and lack of precision of the reality with certain vagueness or contradiction in Ortega's work. Its urgent to leave the old idealism and assume that there is no precision in the reality so it couldn't be neither in the knowledge you can obtain from it.
Key words: Complexity/Complex thought; Idealism; Ortega y Gasset, sociology.
Abstract. The author analyzes the first civil protest in Bulgaria from September 1987 until February 1988. It took place in Ruse and was caused by the pollution that a chemistry factory in the neighboring Romanian city of Giurgiu had constantly been producing since 1984 and Bulgarian authorities could not cope with it. The citizens of Ruse suffered not only from the pollution but also from the silence enforced on their problem in mass-media by the ruling Communist Party. Six ordinary women were encouraged, probably by the Soviet policy of “glasnost” and “perestroika”, to organize their acquaintances and friends to protest peacefully against the silence on the pollution of their town. They used formal and informal channels to persuade people and to prepare the slogans for the demonstration. Then the initiative was taken by the intellectuals from Sofia. Their activities as well as the repressions of the authorities transformed the civil protest into a political one. The role of the Soviet leader M. Gorbachov to discredit the Bulgarian leader by interfering with the Bulgarian-Romanian diplomatic debate on the pollution remained hidden for both country and capital eco-activists.
Abstract. The author analyzes the first civil protest in Bulgaria from September 1987 until February 1988. It took place in Ruse and was caused by the pollution that a chemistry factory in the neighboring Romanian city of Giurgiu had constantly been producing since 1984 and Bulgarian authorities could not cope with it. The citizens of Ruse suffered not only from the pollution but also from the silence enforced on their problem in mass-media by the ruling Communist Party. Six ordinary women were encouraged, probably by the Soviet policy of “glasnost” and “perestroika”, to organize their acquaintances and friends to protest peacefully against the silence on the pollution of their town. They used formal and informal channels to persuade people and to prepare the slogans for the demonstration. Then the initiative was taken by the intellectuals from Sofia. Their activities as well as the repressions of the authorities transformed the civil protest into a political one. The role of the Soviet leader M. Gorbachov to discredit the Bulgarian leader by interfering with the Bulgarian-Romanian diplomatic debate on the pollution remained hidden for both country and capital eco-activists.
Abstract. In recent years populism has become a question of present interest for both foreign and Bulgarian researchers. The paper aims to examine the following research question: How and to what extent populist situation motivates political participation in the form of a protest attitude. Here populist situation (Stefan Popov, Ivan Krystev, Petya Kabakchieva) means the context within which the motives of protest attitude would be examined. The paper draws attention to the perceptions of the absence of adequate political representation and the transformation in public sphere. The notion is based on the fact that these changes reflect the vigorous fragmentation of the society, so the common is transformed into a mechanical sum of individual demands and ideas (on concrete issues). On one hand, this decreases the options for effective collective actions; while on the other, it increases the influence of various populist trends, because populism successfully profits from the disappointment energy, rage and fear, thus transforming the latter into mobilizing power, used to oppose the political status quo through an appeal to the unappeased masses (Jean-Pierre Rioux).
Abstract.French May 1968 is one of the most brilliant examples of civil protest in the modern history. For the first time in France, 10 million workers are out on the street, and within one day their number increased by one million. For the first time, the role of De Gaulle is call into question. The comprehensive study of the May events would be impossible without clarifying the role of slogans, posters and graffiti because they are one of the most authentic sources of this period and are an expression of the position of the French society as a civil society, which has ceased to be a "silent majority". The slogans weren’t "mass production" of party headquarters, but were made by the hand of the individual. Posters, created by the Popular Workshops, were an immediate response to the official position. The graffiti that filled the walls of hours were taken up by meetings and demonstrations, or embedded in posters. The purpose of this research is the study of the image of the General, established on the basis of these valuable historical documents.
The primordial soundless sound: the doctrine of AUM and of the four quarters of atman in Majdukya upanicad
Milena Bratoeva
The present paper is an attempt to interpret the doctrine about the four modalities of atman, encoded in the supreme sacred sound AUM, introduced in the Majdukya upanicad, belonging to the tradition of Atharvaveda and composed probably around 450 – 400 BC. The four states of the consciousness have been described in brief in the Majdukya, which consists of only twelve definitions (sutras). Despite of its briefness Majdukya upanicad is one of the most significant and in-depth texts among the so called “classical” upanicads. The Upanicad has attracted the attention of Gaudapada – one of the founder of advaita vedanta, who wrote a profound commentary on it. The fundamental idea of Majdukya is that atman, the Self, is identical to brahman, the Absolute, and that the essence of both of them is prajava, the primordial cosmic vibration.
On Visual Transformations of Music in Culture of India
Ivanka Vlaeva
Abstract. There is a specific tradition in India – the miniature called ragamala (literally – a garland of ragas), which visualizes raga. It develops since the end of the 16th century. Exact iconographic moulds have been made through the centuries. Their aims are to express definite musical and aesthetic characteristics and to reflect the structure of the mode system and its elements in pictures. This research turns on the core of the unique ragamala. Some of the questions that the current study raises and looks into are: What kind of relations we can find between music and fine arts? In which way the structure of raga is transferred from the music to the miniature? The author describes her own observations on the contemporary continuity of the ragamala tradition in India and especially in Raghurajpur a heritage crafts village in Puri distric, Orissa. There are observed transformation from court art into folk forms.
Tantra - the path of knowledge in the age of Kali Yuga
Nikolay Yankov
Summary: Despite sprouting from the same roots of the traditional indian world conception, through the years tantra has developed its own unique doctrine, which has often threatened the stability of the orthodox, thus becoming an inconvenient and eretical phenomenon due to its potential to break the established norms of conduct and encourage each individual no matter his caste background to experience the mystical unity with the divine. But even the most striking and extreme practices of tantra find their explanation and logic in the traditional indian thought. Even more, tantra has proved to be the only direct successor of the ancient vedic cult. Through the doctrine of tantra for the first time in aryan-dominated India the idea of the Divine Mother becomes so powerful that permeates into almost every sphere of indian life. As Andre Padoux says: „For the last thousand years what we think of hinduism is in fact pure tantrism“. And the rediscovery of the divine femenine power is very much related with the sensitivity of the contemporary age of Kali Yuga (Age of discord) – an age of materialization and desintegration of the values. As the authors of the tantras put it – this teaching is not a new teaching but a new revelation of the truth of the Vedas, addressed to the man of the Kali Yuga when the spiritual is hidden beneath the veil of the sensitive, physical and material because tantra promises its followers that it is going to libearate them from the material, by letting them step upon the material, which constitutes our everyday perceptions.
The aim of the article is to represent the influence of the phenomenological and psychoanalytical methods for the creation of Bachelard’s phenomenology of poetical image.
The aim of the paper is to realize a philosophical and anthropological reflection on the process of day-dreaming and to represent it as a creative self-expression and self-overcoming of the Man. The paper analyzes the role of day-dreaming to transcend the reality and to understand the inner world of the Man.
The contemporary concepts of toleration, plurality and justice differ on the interpretation of civil and private roles, and of the institutions conducive to human freedom and rights. Since moral evolves under public pressure, its weakness and defects have become gradually apparent: present cultural xenophobia and racism emanate from past territorial aggressions and fearful mythologies (against violent incursions). They are no longer appropriate in today’s global multicultural world, purposive to the 21st century’s ethos of harmonious living together.
The article analyzes the phenomenon of Euro-Islam; the causes of its vitality are examined. Special attention is focused on the failure of multiculturalism and the inability to achieve social dialogue between representatives of different cultures, ethnic groups, and religions.
State borders are considered as constituting and constituted factor for the society. The article discusses three types of state borders – traditional, isolationist (totalitarian) and post-nationalstate borders. It concludes that the globalization leads to ambiguous consequences for the state borders: some of them drop, but new appear.
Key words: border, Berlin Wall, Schengen Agreement
Тhe article explores the process of forging national identity in an transitional region where the ethnic boundaries were not that clearly outlined. The cases have been traced where on the base of preliminary attitude for Serbian or Bulgarian identity or in the absence of national consciousness, because of certain cultural settings and the long-term activities of state institutions, the Serbian and Bulgarian identities were built and created. These newly built identities strictly followed the political border between Serbia and Bulgaria established at Berlin congress 1878 that survived in the three decades formative period until the Balkan wars and the First world war.
The cultural aspect of the text is its creative nature. Any sense that touches us, to one degree or another, moulds us; and with any response, whichobjectifies our inner experience, we create the text. Arguments in support of her thesis the authoress is searching in one of the most representative works of Bulgarian art culture – the dance drama "Nestinarka" by Marin Goleminov. In this work the fire is raised to heights of an unifying poetic image, whose essential characteristic is complexio oppositorum – the paradoxical unity of opposites. The analysis shows that if complexio oppositorum is a generating model in the creation of the work, logically it should be also a generating model in the process of its comprehension.
The author draws attention to the basic theses about types, which occur in relation to the word, after materials from Bulgarian literature and some fundamental texts of our civilization.
What is the difference between the wording of the Bible, the Koran, the ancient sacred texts and a modern text on the problems of biblical and koran studies, of the ancient religions. The authentic religious texts sublimate impressions of eternity and infinity while the modern texts sound on a small-scale, describing a human horizon which is always finite. The word having a status of denoting one is the primordial Word coming from God.
In a status of depicting one is the word, which comes from the man. It is no longer that untouchable spirit of truth. It loses its horizon of eternity, but wins a whole pallet of new attitudes to time – to be not only fashionable, but classy, to be contemporary, but at the same time to be dependent on the conjuncture, to be archaic and in its archaism – super modern one.
Many of the classical readings of fantastic literature, such as Todorov’s, Cawelti’s or Caillois’s emphasize the subversive or irrational component of it. Although studies on its mimetic component exist as well, they have not pursued to the end the logical conclusions of the interaction between both fields. Through a typology of objects as they appear in fantastic fiction, and the study of their ontology, this article attempts to show how realistic view is not only a foundational base of fantastic discourse but it also proves what this discourse is claimed to question. The author examines the contrast between Todorov’s functional definitions of the fantastic and the ironic view and SF ideas of Stanislav Lem. The conclusion is reached that fantastic literature is oxymoronic by essence, and only subversive or dissident a posteriori, i.e. after obeying the conscious intentions of the writer.
Keywords
Fantastic Literature; Mimesis; Literary Realism; Subversion
This article discusses the problems of tolerance and globalization in terms of synergetics. The main idea is that synergetics can be used both for explanation of the processes in contemporary society and as a method of their turning in appropriate direction. It is shown that the synergetics itself is an example of the principle of tolerance. It not only combines in a creative way achievements of science and arts but reveals points of coincides of Western and Eastern thinking. In terms of synergetics and non-duality, globalization can be a path for forming a new global consciousness of tolerance and creativity.
This paper examines the necessity of a culture of tolerance in the contemporary world. As more multicultural environments of living are observed due to large-scale migrations the problem of tolerance of foreigners is raised. Z. Bauman‘s analyses shows that living with a „foreign neighbour“ is living in conditions of indefiniteness and insecurity. Tolerance is an effort for the human being in order to cope with the uncertainty and confusion which a foreign presence brings into the social space and to admit the foreign identity as valuable as his own. According to Tzvetan Todorov tolerance of foreigners is based on the principle of equality: on the belief in the universal human nature – a philosophical idea of the Enlightenment. Thus this paper searches tolerance into Kant‘s concept of enlarged mentality: the capacity of permeating into the point of view of everybody. This extended way of thinking takes into consideration the potential agreement with the others which is necessary in the social world. The task of tolerance as an active attitude is therefore the effort of communication when meeting the foreign and overcoming the formal tolerance through a reflection from a common standpoint.
The paper analyses the situation of homosexuals in Bulgaria after the political changes of 1989. In the first place it examines the transformations of the penal laws and the abolishment of the discriminatory paragraphs in them. On the second place the paper trace out the establishment of some gay-organisations, the opening of many gay-bars, pubs and clubs and other homosexual people’s attempts to come in sight in the public space. However the article also studies the other side of this process – some cases of aggressive assaults on homosexual people, as how as the injuries and the insinuations, which create “the world of the insult” described by Didier Eribon. The conclusion is that though there are only few aggressive and openly discriminatory acts against homosexual people most of them live a dual life; they could be homosexuals in their private life, but the demonstration of their sexuality is thoroughly unwelcome in the public sphere.
THE MOBILE MAN OR PARAPHRASE
ON THE THEME "THE WANDERING JEW"
Darina Vasileva
(Summary)
The constantly increasing man's mobility is an evident mark of the late modernity. While the rise of physical mobility does not arouse any doubt, the mental mobility remains a matter still open for discussion. The present text makes attempts in two aspects:
to analyze the matter of mental mobility from the viewpoint of the sensitivity and creativity specific for art which transforms the general picture of real life and the notion of man into an image of real life and man's attitude towards it;
to launch the thesis of pluralism when interpreting the work of art as an aspect of the matter of mental mobility.
The analysis of the above problems is based on a fragment of Simeon Yanev's novel "Biographies of Riff-Raff".
Abstract: The paper offers an interpretation of Fromm’s arguments in the perspective of two global historical tendencies. The first one could be found in the dynamism of living standard being in stagnation until the beginning of the industrial age and rapidly increasing in developed economies in the second half of the 19th century. The second one reveals a change in power mechanisms governing economic relationships: from direct appropriation of a product or a personality of a dependent individual (pre-capitalist societies and early capitalism) to subjection and binding by means of a seduction strategy (advanced capitalism). In this perspective, Fromm’s concepts concerning healthy and unhealthy consumption, as well as his vision of retransformation of capitalist society, are considered. Fromm’s views of human necessities as objective and identifiable by means of scientific research are discussed critically. At the same time, Fromm’s analysis revealing the illusion of choice and freedom of consumers in contemporary societies, their manipulation through a fully-fledged and “scientifically based” seduction strategy, is highly valued.
The paper analyzes E. Fromm anthropological ideas and approaches to the human nature, the human essence; to the problems and paradoxes of the modern man existence; to the influence of the protestant ethics on the soul and mind of the contemporary man. The main concepts of his analysis are: human nature, freedom, personality, illusions, destructivity, psychoanalysis, capitalism, future, hope.
The article traces the process of western European society heterogeneities as a result of mass immigration. Two contradictions generated in this process have been analyzed. First contradiction is expressed in the collision between the growing need of mass immigration and increasing public concern about immigration, which often takes the shape of neoracism and xenophobia. The other analyzed contradiction is between the core European values such as freedom of speech and Muslim immigrant values that are radicalizing at their residence in the European social milieu. On that basis, a conclusion is drawn on the establishment of new inter European value boundaries.
The article discusses the interconnection of Eastern and Western kind of thinking questioning the statement that the Chinese thought is the other pole of human experience putting the limits of our thinking and representing an impossible for us kind of thinking. The main aim of the paper is to show that in spite of the fact that the Chinese way of thinking investigates unknown spaces and relations in the structure of the world, its premises are accessible and understandable for the human mind. The Chinese thought develops aspects of knowledge which are ignored by the Western thought and vice versa. Nevertheless, they both have their significance in the way we perceive our reality. Therefore, they should be considered rather in terms of complementation and not of contradiction.
The body, shacklement. The women in the Kundera novels
Summary
It is well known that Milan Kundera is a discoverer in the novel genre. A part of his original novel poetics are the characters in his books, often called thesis-characters or function-characters. This is also valid for the female characters in Kundera's books. Even though secondary in respect to the male characters, it turns out they could also be a key to understanding the often complex work of the author. In their descriptions we find a painful juxtaposition or an oscillation between the female archetype and the sociopolitical environment that wouldn’t allow such an archetype to be. In the totalitarian world the female body becomes a locus of the humiliation of human individuals, a sort of metaphorical shackles for the woman's soul.
Резюме
Известно е, че Милан Кундера е откривател в областта на романовия жанр. Част от оригиналната му романова поетика са персонажите в книгите му, често наричани персонажи-тези, персонажи-функции. По подобен начин са конструирани и женските образи в романите на Кундера. Макар и второстепенни по отношение на мъжките персонажи, те, оказва се, могат да бъдат (още един) ключ към сложното творчество на писателя. В описанието им наблюдаваме мъчително противопоставяне или осцилация между архетипа на женското и опровергаващото, недопускащо този архетип социално и политическо. В тоталитарния свят женското тяло става топос на унизеността на човешкия индивид, превръща се в метафорични окови на женската душа.
The proposed text is an attempt to defend one dualistic conception about subjectivity (nominated as ethical dualism) investigating the relation between the subject and its own body. The authors which are in the core of the investigation – Milan Kundera and Pierre Abelard – put the topos of value (for both this value is the love) in the frame of one interiority which remains aside from the body and the action. The main pathos has for an object to illustrate that these two authors understand subjectivity as unalienated from the body and in the same time they hypostatize one latent intention, one ethical subject which is beyond and before the body.
In the present paper are analized different performance types by means of Heidegger's phenomenological ontology. Ascribing phenomenical character to a performance is possible when there is a lack of representativity of something else and approaching the point of self-suficiency and self-clarification of something “which shows itself in itself” (“das Sich-an-ihm-selbst-zeigen”). The contradiction between mimesis and poiesis is importand for the aimed analysis as well as the lack of representativity is replaced by sense producing.
Резюме
В статията се разглежда квотният принцип като средство за преодоляване на джендърния дисбаланс в политическите институции. В първата част се обобщават основните аргументи в полза на този принцип. Втората част е фокусирана върху уязвимите места на разглежданата аргументация. Посочват се няколко аргумента срещу квотния принцип: (1) По-голямото количество жени в политическите ръководни органи не води непременно до по-адекватна защита на интересите на жените; (2) Квотите възраждат и укрепват един стереотип, който не е в полза на жената – стереотипът за жената като „слабия пол”, който се нуждае от покровителство; (3) Налагането на квотите предразполага към политическа пасивност у жените. В статията се защитава тезата, че джендърният паритет е цел, за която следва да бъдат полагани системни и продължителни усилия. Паритетът обаче трябва да бъде постиган, а не налаган. Посочват се два фактора, от чието преодоляване зависи степента на женското участие в политиката: (1) трудностите на жените при съвместяване на професионалния и семейния живот; (2) исторически наложилият се и широко поддържан от днешните медии стереотип, че политиката е мъжка работа.
Women in politics: the pros and cons of the quota
Principle
Summary
In the article the quota principal is viewed as means for overcoming the gender disbalance in the political institutions. The first part is a summary of the main arguments defending this principle. The second part is concentrated on the weak points of the argumentation. There are a few arguments against the quota principle: (1) The larger number of women in the leading political organs does not necessarily means that their interests are represented more adequately; (2) The quotas revive and support a stereotype which is not in favour of women – the stereotype for them as the „weak gender”, which needs patronage; (3) The applying of the quotas predisposes political passivity in women. The article defends the thesis that the gender parity is a goal for which systematic and continuous efforts need to be made. However, the parity has to be reached, not imposed. The degree of women participating in politics depends on the overcoming of two factors: (1) the difficulties women have dealing with both professional and family life; (2) the historically imposed and widely supported by nowadays media stereotype that the politics are for men.
Резюме
В статията се правят се разглеждат различни фактори, обуславящи степента и формите на женската политическа амбиция: социализационният процес, който налага определени роли на жената; политическите партии и държавните институции; интересите на различни социални прослойки от развитие или затормозяване на женската политическа амбиция.
Summary
In this paper are made some conclusions about the women ambition to be political informed, to participate actively in the political life, to make political career. Some factors are analyzed: the socialization process, the political parties’ and state institutions’ behavior, the interests of some influential social groups in the society.
The present article concerns the history of woman's emancipation in the context of Protestantism in Bulgaria from a sociological point of view. It contains a three conceptual levels of analysis of woman's emancipation:
1. Women's emancipation within Protestant churches and organizations themselves.
2. Women's emancipation concerning other Protestant institutions (schools for example), related to both Protestants and non-Protestants.
3. Women's emancipation regarding the influence of Protestantism on society.
Keywords: Protestantism, woman's emancipation, historical sociology, nationalism
Статията засяга историята на еманципацията в контекста на протестантството в България от социологическа гледна точка. Тя съдържа три концептуални равнища на анализ на еманципацията:
1. Еманципация в рамките на самите протестантски църкви и организации.
2. Еманципация, отнасяща се до други протестантски институции (например училища) и засягаща както протестанти, така и не-протестанти.
3. Еманципация, свързана с влиянието на протестантството върху обществото в по-общ план.
Ключови думи: протестантство, еманципация, историческа социология, национализъм
Резюме:
Когато се дискутира темата за фундаментализма, винаги се намесва и тази за пола, по-специално за ролята и мястото на жената в ислямската религия. Настоящата статия поставя въпроса за отношението между традиция и модерност, булото като тенденция на равенство или неравенство, емблема на радикална ислямистка политика или белег за фундаментализъм? Съпоставителният анализ проследява мястото на мюсюлманката на Запад и в мюсюлманския свят, както и ролята й днес от гледна точка на кораничния текст и западната интерпретация. Патриархалната интерпретация на Исляма предполага маргинализация на жените и обособяването им в отделна сфера, а всъщност техните права са гарантирани от Корана и са равни с тези на мъжете. Има ли място днес за признаване на различните форми на религиозност?
Ключови думи: ислям, жената, религия, фундаментализъм
Abstract:
When we discuss the theme about fundamentalism it is always involved also this one about sex, more particularly about the role and place of the woman in the Islamic religion. The present report puts the questions about the relation between tradition and modernity, the veil as a trend toward equality or inequality, as the emblem of a radical Islamist policy or a sign of fundamentalism. The comparative analysis will follow the place of the Muslim woman in the West and the Muslim world, her role today from the point of view of the Koranic text and the West interpretation. The patriarchal interpretation of Islam suggests the marginalization of women and their separation in a definite sphere but, in fact, their rights are guaranteed by Koran and they are identical with those of men. Is there a place for the acknowledgement of the different forms of religiousness today?
Key words: Islam, woman, religion, fundamentalism
Статията предлага един по-необичаен подход към проблема за изследване на женското начало в религиите – подход, основан на етимологичното определение на понятието религия и трансперсоналното разбиране на несъзнаваното и връзката му с религиозността. Прокаран последователно, този подход води до извода, че съществуват религии, в които човекът се мисли като разделен от божествения първоизточник, каквито са юдео-християнските религии, които са и религии в собствения смисъл на думата, и религии или по-скоро вярвания, в които връзката не се преживява като прекъсната, а човекът се мисли в единство с божественото.
In this paper a slightly unusual approach to the problem of feminine principle in religion is proposed. This approach is based on the etimological definition of religion and understanding of unconscious and its connection with religion in terms of transpersonal psychology. When consistently followed, this approach leads to the conclusion that we may distinguish two types of religions: religions of separation and religion of unity.
Abstract
The study examines some inner contradictions in the evolution of contemporary feminism in the conditions of transition to open democratic sosiety. The aspiration for successful professional career of women in society with nonestablished values leads from the patrimonial socialist emancipation to the peculiar cloning of some preserving their loyalty to traditional family and sexual role and others oriented to “fast food” consumption of spiritual and material goods. The alienation from the existing rules of partnership provokes their egoistic selfisolation and gives rise to futuristic ideas of “technological” equality of sexes, inspirating newest trends of cyberfeminism.
Резюме
Показани са някои вътрешни противоречия в еволюцията на съвременния феминизъм в условията на прехода към отворено демократично общество. Стремежът към по-пълноценна професионална реализация на жената в общество с неустановени ценности доведе след наследената социалистическа еманципация до своеобразното й клониране в оставащите верни на традиционния семеен модел и сексуални роли и ориентиращите се към “бърза консумация” на духовни и физически блага. Отчуждението на жената от установените норми на партньорство става причина за егоистичната й самоизолация и футуристичните идеи за “технологично” равноправие на половете, залегнали в основата на новото направление на киберфеминизма.
В текста се анализира посткомунистическата трансформация на женските образи, които редуцират българската жена до ролята й на тяло - обект на желание и предмет за консумация. Изследват се репрезентативните кодове на крайно сексуализираните рекламни и медийни образи и начина, по който те моделират телата на средностатическите български жени и момичета. Статията разглежда променената социална роля на пост-тоталитарната жена, като акцентира специално върху детерминираността на успеха на жената от нейната сексуална привлекателност.
The ambition of the text is to question one of the most widespread myths which many schools of feminism subscribe to – the myth of male dominance.
Key words: feminism, sex, gender, Eros and Agape, healthy and pathological hierarchy.
Oсновната амбиция на този текст е да оспори един от най-разпространените митове, споделян от различни школи на феминизма – митът за мъжкото господство.
Ключови думи: феминизъм, пол, джендър, Ерос и Агапе, здравословна и патологична йерархия.
Thе design of this article is to sketch an approach to the formalization of Hegel’s dialectical logic which is deliberately close to thе conceptual framework, developed by my late colleague and friend Ivan Punchev. The formalization is presented in a series of definitions which capture in mathematical form the essential properties of some of the key concepts of Hegelian dialectics.
Grasping of an individual internal structure as a part of some conceptual system implicitly or explicitly is based on the presupposition which could be called “thesis of intesionality” - the claim that our statements about the world are put within definite contexts of opinion, belief, knowledge, etc. In relation with the thesis in question the determination of intensions (analysed by Carnap in “Meaning and Synonymy in Natural Languages”) could be relativized in a proper way toward individual conceptual systems which comprise “individuating functions” (Hintikka) and which are defined on certain limitation conditions of interpretation.
-
To determine science as something uniform is one of the most complex problems in the philosophy of science. And different answers to the question of the essence of scientific knowledge determine different strategic accents of its function and development. All attempts, for example, to treat science as a servant and estimate it only because of its immediate applications and immediate profit are based on wrong ideas of its essence and of the lows of its genesis. These excessively pragmatic requirements set up a wrong strategy for its management. Thus the failure of all efforts to improve the quality of scientific research and the effectiveness of its applications is assured. That is inevitable when one kind of science social functions come into a conflict with another kind through a short sighted and primitive understanding of the priorities. And the science, its social image and the society itself suffer from this situation.
Концепцията за „късната модерност” става популярна като реакция на постмодернизма преди всичко чрез работите на Антъни Гидънс и Улрих Бек. Те които разгръщат идеи, характеризиращи настоящата епоха с понятия като “късна”, “рефлексивна”, “развита”, “втора”, „рефлективна”, “висока” (“висша”) или “глобална” модерност, “рисково общество” и “рефлексивна модерност”. Опитват се да отговорят на много от въпросите за особеностите на сегашната епоха, които стоят и пред постмодернистите като нарастващата несигурност и случайност, отслабването на бинарните противопоставяния, фрагментизацията на социалния живот и дори акумулират редица постмодернистки аргументи, имплантирайки ги в своите теоретични модели. Това, което ги отличава е, че отхвърлят тезата, че се светът се намира в постмодерна ситуация и утвърждават, че става дума за определен период на модерността, свързан с глобализацията, реконструиране на традицията и явлението индивидуализация. Този период става възможен с развитието на електронните медии и комуникационните технологии, които от своя страна подпомагат мобилността на капитала, глобализацията и следващите от това промени в политиката, основните институции, човешкото поведение и в останалите сфери на живот.
Анализът на късната модерност може да засегне различни характеристики. В този текст искам да обърна внимание на характерната за нея трансформация на времето. Начинът, по който тече и се възприема времето в традиционното общество е различен от този на ранната модерност, особено от ХVІІІ век насам. Сега наблюдаваме радикални промени в неговото социално функциониране, свързани с особеностите на маркетизираната ситуация, резултат на третата нидустриална революция и глобализацията.
В доклада се прави опит да се изследва източното разбиране за аза, намерило специфичен израз в хайку. Изследването се разгръща в три основни насоки: 1. Първата насока е определяща и касае въпроса за отношението субект-обект, които според източната мисъл трябва да бъдат видени преди всичко в тяхното единство. 2. Втората се занимава с нивата на разгръщане на аза и стремежа към разкриване на истинския, Висшия Аз. 3. Третата насока разглежда накратко начина, по който този Аз може да е творец. Прави се изводът, че за дзенската мисъл творецът трябва да съумее да достигне до голата реалност, отвъд видимостта на думите и капаните на логиката, а за това хайку е най-удачната форма.
Ключови думи: субект-обектно отношение, единство, не-Аз, не-думи
In the article an attempt to examine the Eastern conception of Self through the lens of haiku is made. The study follows three main streams: 1. The first one is determinant. It considers the subject-object relation and their unity according to Eastern thought. 2. The second one deals with the levels of unfolding of the Self and the path towards the Higher Self. 3. Third one discusses how this Self may be a creator. A conclusion is drawn that according to Zen the creator is the one who is able to reach the true reality beyond the words and logic and that the poetic form of haiku is an appropriate means for this.
Key words: subject-object relation, unity, non-Self, words without words
Докладът предлага анализ на някои естетически и философски концепции н традиционното японско хайку. Целта е да се покаже техния широк смисъл и фундаменталното им значение за създаването на една уникална поетична форма и нейното дълбоко разбиране. Специално внимание се обръща на влиянието на някои идеи на дзен будизма върху тази поезия на висше духовно просветление.
Ключове думи: японска поезия, хайку, дзен, естетически категории, уаби, саби, юген, ауаре, моно но ауаре, каруми, хосоми, фукьо, гинко
The article offers a thorough analysis of some aesthetic categories and philosophic concepts in traditional Japanese haiku. The aim is to demonstrate their broad meaning and fundamental importance for building a unique piece of poetry and profound perception of it. Special attention is paid to the influence of some ideas of Zen Buddhism upon this poetry of high spiritual enlightenment.
Key words: Japanese poetry, haiku, Zen, aesthetic categories, wabi, sabi, shiori, yugen, aware, mono no aware, karumi, hosomi, fukyo, shasei, ginko
Много се е писало за поезията на Баня Нацуиши и нейната връзка със сюрреализма, за тази радикална промяна на гледната точка на хайку поета, който обръща поглед към вътрешната си реалност и я легитимира като не по-малко важна от тази, която го заобикаля. Важен фактор за тази промяна е отказът на Баня от сезонните думи като структуроопределящ фактор на хайку и замяната им с ключови думи. Баня смята, че много поети бъркат понятията „реалност” и „факт” и че всъщност реалността може да включва въображаемото и нереалното. Той говори за „цялостност на човешката реалност” /A Future Waterfall, p. 67/. И докато сюрреализмът в творбите на Баня наистина е видимата част на айсберга на дълбоката промяна, която той извършва с хайку поезията, смятам, че има по-важна, но и по-трудно забележима част и това е екзистенциализмът.
Ключови думи: хайку, Баня Нацуиши, поезия, екзистенциализъм, сюрреализъм
Much has been written about Ban’ya Natsuishi’s poetry and its connection with surrealism, as well as about the radical change in the point of view of the haiku poet who turns his gaze towards internal reality and legitimizes it as no less important than that which surrounds him. An important factor in this change is Ban’ya’s decision to not use seasonal words as a structurally defining factor in haiku and his replacement of them with keywords. Ban’ya believes that many poets confuse the concept of "reality" with "fact" and that, in fact, reality can include imaginary and the unreal. He speaks of "the totality of human reality" (A Future Waterfall, p. 67). And while the surrealism in Ban’ya’s works is merely the tip of the iceberg that is the deep change he is bringing about in haiku poetry, I believe that there is also a more important yet more difficult to notice aspect: existentialism.
Keywords: haiku, Ban’ya Natsuishi, poetry, existentialism, surrealism
В статията се анализира концепцията на Роланд Барт за хайку поезията. Френският семиолог прави естетическа анатомия на този жанр, определян от него като „радикална форма на поезията”. В текста са разгледани следните аспекти:
- Зависимостта между вътрешната топография и външната типография на хайку;
- Спецификата на времето в хайку;
- А-дескриптивният и анти-интерпретиращ характер на хайку;
- Съ-присъствието като поетически инструмент, чрез който читателят на хайку е „накаран” да вижда, а не да узнава действителността;
- Границите на хайку (границата между източната и западната нагласа за хайку, ограниченията за рецепцията на хайку, границата на езиковия превод на хайку).
Ключови думи: хайку, типография на хайку, киго (kigo), съ-присъствие, хайку като завръщане към нещата сами по себе си, граници на хайку
The Roland Barthes's conception for the haiku poetry is analyzed in this article. The French semiologist makes an aesthetic anatomy of the genre, defined by him as "a radical form of poetry". The following aspects have been reviewed:
- The dependence between the internal topography and the external typography of haiku;
- The time in the haiku poetry;
- The a-descriptive and anti-interpretative nature of haiku;
- The co-presence as a poetry instrument, by which the haiku reader is "made" to contemplate, but not to find out the reality;
- The boundaries of haiku (the boundary between the east and west attitudes to haiku, the limitations for the perception of haiku, the barrier of the language translation of haiku).
Key words: haiku, haiku typography, kigo, co-presence, haiku as returning to the nature of things, the boundaries of haiku
В статията се очертават най-важните исторически етапи в развитието на идеята за зачитането на човешките права и се разкрива тяхното значение за изработването на основните концепции и документи за правата на човека в Европейския съюз. Показва се как с разработването и приемането на Хартата за основните права в Съюза и подписването на Договора за реформи от Лисабон, не само се осъществява най-пълното обхващане на човешките права и свободи, но същевременно се гарантира тяхното интернационално юридическо упражняване и защита.
„Глобалната сцена" обикновено асоциираме с мощни играчи - отделни големи държави или група държави, които непрестанно мерят силите си и като оказват влияние върху по-малките играчи, във всеки момент конфигурират света на сфери на влияние. Глобалната сцена е място за гиганти; в нея място за джуджета няма, което не значи, че те нямат право да съществуват - просто влиянието им върху света и събитията в него е нищожно, гласът им е немощен и никой не го чува. Колкото и интересни да са обръщенията и предложенията, които правят - най-често към гигантите, - те по правило са обречени, ако не са съгласувани с интересите на големите.
С провокативната формулировка на заглавието по-горе обобщавам проблем, пред който днес и несъмнено в бъдеще Европейският съюз ще бъде изправен. В случая се интересувам от ролята на ЕС като глобален фактор, като глобален актьор на международната сцена. И, естествено, откривам - заедно с други критици, коментатори и наблюдатели - едно дълбоко, ако не противоречие, то поне разминаване, несъответствие, което създава на ЕС най-малкото неудобства и препятства развитието на външната му политика и дипломация. Очевидно става дума, от една страна, за икономическия ръст на ЕС - и в това отношение той действително е исполин, и, от друга страна, за неговия военен потенциал - в това отношение ЕС с право е наричан лилипут, пигмей, джудже.
Важен момент при прочита на европейските ценности, на който следва да се обърне внимание, е свързан със статута им - те феномени на Общността ли са или има основания да се търсят корените им и в по-ранни епохи? Възприема се гледната точка, че общоевропейските ценности, подобно на конструиращата се европейска идентичност, такива, каквито ще бъдат изследвани в настоящата работа, стават факт едва в рамките на ЕС. В същото време философската им деконструкция показва, че появата им е била подготвяна в продължение на столетия.
Обичайно е послесловът на една научна книга да се пише или от автора й, или от фигура, притежаваща било академичен, било институционален престиж. В единият случай послесловът се мисли като дължимо обобщение на публикувания текст или като своеобразен ангажимент, като изрично извеждане на обещаващи перспективи от завършения текст. В другия случай, когато носи подписа на авторитетната личност, послеписът служи отчасти като рецензия, отчасти - и в много по-голяма степен - като своеобразно поръчителство и застъпничество.
Този послеслов е от друг характер. Написан от университетски колега и приятел на автора на книгата, неговата цел не е да анализира и преценява изказаните тези, да ги сравнява с позициите на други автори или да прибавя някакви уточняващи детайли. Намерението, мотивирало следващите редове, е друго: да посочи, да подчертае една идея, от която книгата „тръгва" - идеята, че биографичният подход може да има евристично значение при осмисляне и интерпретиране на съвременната философия. Че „Логико-философски трактат" ще бъде по-добре разбиран, ако трактатът, определян от самия Витгенщайн като книгата на живота му, се осмисля и био-графично, в траекторията на живота на неговия създател. Че в края на краищата биографичният подход, без да се смята за самодостатъчен, следва да бъде интегриран в херменевтичната стратегия при изследванията върху Лудвиг Витгенщайн.
Бележка на редактора на Notabene
В чест на 120-годишнината от рождението на Лудвиг Витгенщайн /р. на 26 април 1889 г./ предстои да излезе от печат книгата на Камен Лозев Ранният Витгенщайн: живот и философия, С. 2009 г. С любезното съгласие на нейния автор по-долу публикуваме част от последната глава на книгата, в която се обсъждат етико-религиозните страници на :Логико-философски трактат. За онези, които не познават в подробности тази малка книга, оказала изключително въздействие върху развитието на философската мисъл на двадесети век, вероятно ще е интересно да научат, че самият Витгенщайн е виждал в Трактата не толкова логически, колкото етически труд. Основният патос на философията на ранния Витгенщайн е, че всъщност за най-важните неща в живота, каквито са етическите и религиозните проблеми например, не можем да говорим смислено. Защо и как стига до този странен на пръв поглед извод младият Витгенщайн, Камен Лозев показва именно в тази последна част на своята книга.
Л.К.
Съгласно Витгенщайновите „Философски изследвания“, под „езикова игра“ следва да се разбира в разширен смисъл „цялото, състоящо се от езика и дейностите, с които той е преплетен“ (Витгенщайн 1988: 144). Това означава, че доколкото във всекидневния опит ние се натъкваме на ситуации, в които разбирането протича в нетематични и саморазбиращи се дейностни контексти, правилата за употребата на една дума не могат да бъдат откъснати от практическите правила на боравене със съответното нещо, което е референт на думата. Спецификата на имането-на-работа с предмети в един вече трансцендентален смисъл трябва да бъде разбрана и проследена посредством пред-предикатни структури. Но това съвсем не е безотносително към езиковите игри в специфичния за Витгенщайн смисъл, доколкото в структурно отношение дейностите, които обичайно извършваме, се явяват контекст или практическо условие за възможност за протичането на една определена езикова игра и в последна сметка условие за достигане до правилно (в този контекст) разбиране на думи и изречения.
“In the beginning was the word.” The word gives meaning of the idea, gives substance of the knowledge, it shapes the created reality. The present multimedia environment and the antagonistic social conditions set the word against the meaning, turned the language into the screen of reality. Becoming aware of the manipulation on the first level of communication – verbal expression – (phonetic language) man turns his attention to the next – intuitive (extrasensory) perception and expression through abstract symbols. While the intuitive communication presents direct transmission of information in the conditions of interpersonal brain resonance, the sophisticated archetype of the entire personality finds expression in the symbolic language. It is the sign of the universal identity of the vector symbolic of numbers, forms, sounds and emotions, as well as of the matrix symbolic of the unity of their counterparts.
Humans are time-beings. They are laid in time, their consciousness is one of things-in-time. In Kant’s transcendental philosophy time is a pure form of sensuous intuition. But if we think of time as a physical concept, then we may stick to two different views about its nature - dynamic and static one. The first regards the “flow” of time as a real process. The world exists only in the “present” moment. The other view regards all states from the history of an object to be equally real, i.e. the flow of time is mind-dependent. Only the static view of time can treat the twin (or the clocks) paradox in a non-contradictory way. But an unexpected peculiarity comes to the fore, concerning the conscious grasp of the moment of the encounter of the twins. It invites the option Kant’s transcendental conception to be revisited.
Последните два века от човешката история, особено годините след Втората световна война, се характеризират с нарастващо участие на жените в сферата на платения труд. Това обаче не води винаги до съответстващи на образователния и трудовия им капацитет професионални позиции и трудов статус. Еманципацията на жената се оказа дълъг, труден и много противоречив процес.
Част от задържащите процеса причини трябва да се търсят в някои обективни различия между мъжете и жените, криещи се в техните биологически особености и мисии в обществения живот. Например в единствената /поне засега/ възможност жената да ражда деца. Или в различията от гледна точка на тяхната физическа сила. И тези различия ще продължават да бъдат причина и повод за известни специфики в развитието на мъжа и жената, в техните трудови функции.
Друга част от причините обаче опира до властовите позиции в обществения живот. До нежеланието на повечето работодатели да се лишат от такъв ефективен начин да печелят повече. До нежеланието на повечето представители на така наречения „силен пол” да се лишат от редица властови ресурси, от доминиращата си позиция в сферата на платения труд, от привилегированата си позиция в сферата на семейния бит и отглеждането на децата.
Причина за дискриминацията е и известна инерция в общественото съзнание, която пречи за осъзнаването на редица обществени явления, техния смисъл и обществена роля.
Протестантството в България и езикът са в същностна връзка. Разбира се, същото би могло да се каже и за всеки друг социален феномен, ако приемем хипотезата, че езикът е същностен за конструирането на социалното изобщо. В конкретния случай с протестантството в България обаче има две неща, които следва да бъдат отчленени:
1. Връзката на генезиса на самото протестантство с езика. Възникнало в зората на формирането на модерното национално съзнание, протестантството има за основен лайтмотив проповядването на разбираем, а именно - национален, език.
2. Специфичният контекст, в който е ситуирано протестантството в България и социално-историческата динамика на развитието му.
Една от основните теми на незавършената от Мишел Фуко „История на сексуалността” е критиката на теориите за модерната репресия върху сексуалността, обединени от него чрез формулировката за „репресивната хипотеза”. Във „Волята за знание” Фуко твърди най-общо следното: смята се, че сексът през модерната епоха е обект на забрани, ограничения и мълчание, „репресията функционира като осъждане на изчезване, но и като предписание за мълчание, твърдение за несъществуване и следователно като констатация, че няма нищо за казване, нито за виждане, нито за научаване относно всичко това.”1. Всъщност, именно модерността е времето, в което: първо – се наблюдава най-голямо множене на дискурсите върху секса и второ – истината за нас, истината за същността на нещата се полага като функция от прекрачването на сексуалните бариери. Поради посоченото мултиплициране на дискурсите върху секса от една страна и поради утвърждаващата се връзка между секса и знанието, секса и истината от друга, според Фуко теориите за репресивния режим, който модерната власт упражнява над секса, са неспособни да обхванат значително по-сложната връзка между тях.
In the article the so called “specific language” of I Ching as representative for typical Chinese philosophy of variability is discussed. Two aspects of this specific language are under main consideration: 1. Understanding of variability as expressed in the structure of isolated hexagrams (graphic symbols of relative state of piece amidst the stream of constant movement); 2. Understanding of variability as expressed in the overall order of the 64 hexagrams. Special attention is paid to the meaning of two important concept li and wen, revealing patterns of microstructure and macrostructure of reality as ordered movement.
The paper deals with some philosophical ideas underlying the mentalist (nativist) theory of language within the framework of .Noam Chomsky's generative grammar. The problem of language as a biological phenomenon, based on the Cartesian ideas of Rene Descartes is in the focus of the discussion. Distinction is drawn between human language, animal language and machine languages, thus exemplifying the basic features of human language as inherited endowment which is stimulus free and creative and which leads to a new definition of language as a 'discrete infiniteness'. Light is also shed on the part of the philosophical concepts dealing with the so-called Plato's problem known in modern linguistics under the notion of 'poverty of stimulus' which is directly related to language acquisition and is part of the theory of epistemology. The logical relation between the principle of poverty of stimulus and the concept of the existence of universal grammar is further explored. Finally, the modern concept of a division of language into two different domains: I-language and E-language, is dealt with.
The article focuses on the issue of the mystical as it is revealed in earlier Wittgenstein’s philosophy. Three facets of the mystical are discussed as identified in the Tractatus: one, the mystical as a boundary between meaningful and meaningless propositions; two, the mystical as in the form of conceiving the world as limited whole; and three, the mystical as the impossibility to speak on ethical matters like the meaning of life.
The language of philosophy can be regarded as relatively distinct ways of implementing the philosophic action – philosophic speech, philosophic silence, philosophic gesture. This complex unity of discourse /ordered and controlled speaking /writing //, the silent discipline of senses and mind /askesis/ and the aristocratic detachment from the vanity of the day /ekstasis/ can be seen as a historical legacy of the philosophy of various religious and esoteric practices. Nevertheless, according to the author, it is more correct to speak about essentially new ‘frame’ of the social, which assigns a ‘non-everyday’ horizon to the presence and this way, inside the ‘world’, the distinction between ‘daily’ and „onthological”. „Philosophising is something that is before any kind of geschaft and represents the central event of presence, it is independent and completely foreign to the manner of behaviour that we normally have.” /Haideger/. „Philosophising does not enter as well from the divine side, because the other world is the ‘easy’ way for the philosophy, the hard way is the ecstatic overturn to this world. The philosophical gesture is the gesture of turning ‘the world’ upside down /Hegel/, there where one never enters from the side of the normal, useful, common.