NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Търсене
Резултати от търсенето Показване на 30 (от много) релевантни материала

Съдържание

Съдържание на брой 63

Към публикацията »

Репродуктивното клониране в перспективата на въпросите за свободата, индивидуалността и смисъла на човешкото съществуване

Статията анализира проблема за човешкото репродуктивно клониране в контекста на въпросите за човешката свобода, личностната автомия, принципа на реципрочност в политическите отношения. Анализират се твърденията на специалистите по репродуктивна медицина Завос и Антинори и на Клонейд – биотехнологична компания, близка до сектата на Раел – за успешно клониране на хора в началото на века и реакциите, които тези твърдения предизвикват. По-нататък текстът се фокусира както върху оптимистичните прогнози на трансхуманистичните изследователи и на други учени за преодоляване на смъртта или за генетични подобрения чрез човешко клониране, така и върху медицинските и етически опасности, свързани с възможността за осъществяването му. Проследяват се законовите ограничения върху тази и други проблематични области на биотехнологичните проучвания. Анализират се философските тематизации на Юрген Хабермас, Майкъл Сандел и Жан Бодрияр относно клонирането и други биотехнологични практики. Поставя се въпросът дали опитът за отлагане и отменяне на смъртта, често представян през призмата на континуитета с просвещенския хуманизъм, всъщност няма да доведе до загуба на човешката свобода и до край на човешкото.
Ключови думи: репродуктивно клониране, автономия на личността, инструментализация, трансхуманизъм

Към публикацията »

Eтюд върху Достоевски: „Престъпление и наказание“. Кой е главният герой?

„Етюд върху Достоевски: „Престъпление и наказание“ Кой е главният герой?“ е текст, провокиран от излязлата в края на 2021 г. книга на Игор Евлампиев. Като заимствам от този изследовател идеята, че Разколников – това е в скрит вид Синът божий, аз полемизирам с някои от другите му тезиси и аргументи. Собствената ми идея представлява творческа доработка на концепцията на Цветан Стоянов, че Бог Отец и Бог Син не са едно, а са противопоставени в плоскостта на етиката. Спирам се и на Соня Мармеладова в ролята ѝ на София – Душата, получаваща спасение чрез появата на Духа и свещеното им бракосъчетание. Мимоходом засягам въпроса за Св. Дух, такъв, какъвто ни се разкрива в романа, взаимодействието добро-зло и различния като трактовка образ на Спасителя в „Идиот“ – друг роман, където виждаме Второто лице на Троицата под маската на беден и осмиван благородник. Основната ми теза: като романист Достоевски не е имперец, нито рупор на православието (камо ли на неговите догми!), а хуманист, чиято апология на Христа е по-близо до духа на Ернест Ренан, отколкото до този на светите отци от предходните векове. Същевременно кодовете, с които Достоевски си е послужил, са древни – кодове на
гностицизмa.
Ключови думи: Достоевски, гностицизъм, Разколников, Соня Мармеладова

Към публикацията »

Постхуманно ли е бъдещето

Концепцията за „постчовешко“ все повече се превръща в централна тема в съвременните дебати за бъдещето на човечеството, особено в контекста на развитието на изкуствения интелект. Настоящата статия изследва концепцията за „постчовешкото“ , като се задълбочава в различните визии за бъдещето, представени от трансхуманизма и постхуманизма. Също така в нея се разглежда въпроса дали бъдещето наистина е постчовешко. Трансхуманизмът, основан на идеалите на Просвещението, предлага бъдеще, в което напредналите технологии дават възможност на хората да надхвърлят биологичните ограничения. Той се застъпва за радикални човешки подобрения и предвижда свят, в който смъртта е предефинирана, биологичните тела са трансформирани и съзнанието е потенциално качено в машини. Философският постхуманизъм, от друга страна, предизвиква конвенционалните хуманистични традиции и се застъпва за по-критично разбиране на човешкото състояние и технологията. Въпросът дали бъдещето е постчовешко остава отворен и предизвиква продължаване на дебата. Трансхуманизмът ни тласка към бъдеще, в което технологиите играят централна роля в човешката еволюция. Постхуманизмът обаче ни кани да се ангажираме критично с технологиите, подчертавайки важността на различните гледни точки. И двете гледни точки предлагат прозрения, оставяйки ни да размишляваме върху формата на нашето бъдеще в ерата на бърз технологичен прогрес.
Ключови думи: постчовек, постхуманизъм, трансхуманизъм, технология, човешко състояние, бъдеще, изкуствен интелект

Към публикацията »

Учителката по философия: Екатерина Папазова

  • Автор: Нина Димитрова и Деница Димитрова
  • Рубрика: Тема на броя
  • Брой: Жени философи

Статията е посветена на Екатерина (Катя) Папазова (1895–1971), защитила докторат по философия в Германия и завърнала се в България, където има дългогодишна учителска практика в една от елитните софийски гимназии. Направен е опит да се проследи участието на Папазова и в научния живот на страната, въпреки липсата на академична кариера. В текста са коментирани нейните заслуги в развитието на приложната психология у нас – в областта на психологията на рекламата, съдебната психология, психологията на усвояването на чужди езици и др. Обсъдена е изходната философска нагласа и причастността на д-р Папазова към Вюрцбургската психологическа школа. Накрая е представена и ориентацията й към идеите на богомилството, като е представен фактът на нейното авторство на авторитетната книга „Christen oder Katzen – die Bogomilen“ (Stuttgart, 1983), която обаче остава неизвестна у нас.

Към публикацията »

Виктория Уелби и Чарлс Пърс: семиотични срещи и пътища

Статията проследява интелектуалния принос на британската философка Виктория Уелби (1837-1912) към развитието на теорията на езика и означаването. Нейната роля в историята на семиотиката се свърза най-вече с дългогодишната й кореспонденция с енигматичния американския философ, логик, баща на прагматизма и семиотиката Чарлс С. Пърс (1839-1914). Подходът към интелектуалната им среща и обмен не пропуска чисто житейските и социалните обстоятелства, които оказват влияния върху мотивацията на общуването им, както и на дълбочината на следата, оставена от двамата във философското и семиотичното поле. Те споделят общи тревоги и научни посоки, но пътищата към вписването им във философската и семиотична традиция са различни и лъкатушещи.

Към публикацията »

Енхедуана и силата на словото

Статията представя древната акадско-шумерска жрица и поетеса Енхедуана, смятана за първия автор в известната ни история, чието име е изрично посочено. Разглеждането се съсредоточава около силата на словото и нейното разбиране в древния свят, където божественото и земното са тясно преплетени. Обръща се внимание и на многозначната шумерска категория ме. Изтъква се, че за древната мисъл словото, особено свещеното ритуално слово, има творящо значение и може както да поддържа, така и да променя установения ред, а това придава особено значение на поетите, които могат да го владеят и изричат.

Към публикацията »

Лу Саломе. Жената с камшика?

Настоящият текст е опит да отговори на въпроса: „Коя е Лу Саломе?“ – въпрос с много отговори. Сред възможните подходи към нея са използването на нейните мемоари, или спомените на съвременниците й, и друг вариант – личната й кореспонденция и творчество. В случая статията предлага портрет на Лу Саломе откъм общуването й с Ницше и Фройд. Кои са за нея Ницше и Фройд, а и коя е Лу за тях.

Към публикацията »

Един немеханистичен възглед за душата и тялото във философията на Ан Конуей

Статията разглежда развитието на проблема за духа и тялото и тяхното взаимодействие във философията на Ан Конуей. Представена е накратко нейната метафизична система, както и някои биографични детайли, за които е съобразено, че са значими за контекста. Текстът проследява аргументите в защита на една монистична система, концентрирана върху радикалното оживотворяване на сътворения свят и изследва техния генезис, като наред с това обръща внимание по какъв начин статута на жена влияе във философията. В своя единствен трактат Конуей, излагайки мислите си за единната субстанция, разкрива и етично учение. Нейното настояване, че материята не би могла да бъде просто инертна маса и че Бог споделя своята живост и добрина с всички сътворени създания може да бъде четено като настояване за равноправие. Патосът, който се усеща в труда й, е не само религиозна ревност, нито академична амбициозност, а е сякаш предусещане, че този въпрос няма да бъде решен дори векове след нейния трактат.

Към публикацията »

Философските писма на принцеса Елизабет от Бохемия и проблемът за душата и тялото в метафизиката на Рене Декарт

Намерението на тази статия е да разгледа дебатa относно природата на душата и тялото в кореспонденцията между принцеса Елизабет Бохемска и Рене Декарт. Ще бъде показано, че темата за взаимодействието между нематериалната душа и материалното тяло води до противоречия, които не са били разрешени от Елизабет и Декарт.

Към публикацията »

Fatima al-Fihriya: The Woman Who Founded One of the World’s Oldest Universities

Фатима ал-Фихрия, основателка на джамията „Ал-Карауийн“, превърнала се впоследствие в един от най-старите университети в света, е историческа личност от голяма величина. Интригуващ е не само фактът, че университет е създаден в толкова ранна епоха, но и че е построен от жена мюсюлманка. Въпреки че подробни данни за живота й не са документирани, нейното наследство продължава да е актуално и днес. Основната цел е да се представи ролята на жената в ранното ислямско общество. Фатима ал-Фихрия е пример за ръководната роля, която жените са играли в мюсюлманския свят в исторически план. Фатима ал-Фихрия възприема уникална за времето си политика по отношение на женското образование. Тя е пионер с модел на висше образование, възприет по-късно от целия свят.

Към публикацията »

Относно материалната природа на мисълта. Случаят София срещу Лайбниц

Задачата на настоящото изследване е да позиционира възгледите на София от Хановер (1630-1714) вътре в рамките на един общ историко-философски контекст на нововремската мисъл от късния XVII и самото начало на XVIII в., като демонстрира приноса й за фундаменталните посткартезиански дискусии в периода. За аргументирането на общото допускане, че възгледите на София коректно и оправдано могат да се впишат в „тъканта“ нововремската философия, е необходимо, първо, да се покаже оригиналността на нейните възгледи спрямо тези на най-влиятелния й философски кореспондент – Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716). Поради тази причина, в хода на настоящия труд започваме с общо представяне на значимостта на епистоларната мрежа за изграждането на собствено Лайбницовата философия, както и с посочване на ключовото значение, което придобиват за тази философия темите и проблемите, дискутирани със София. Оригиналността и независимостта на философските възгледи на София спрямо влиянието на нейния знаменит кореспондент се демонстрират въз основа на един конкретен пример – утвърждавания от нея и категорично отхвърлян от Лайбниц възглед за материалната природа на мисълта и на душата като неин носител. Това ни позволява, накрая, да повдигнем един значим метафилософски и методологически въпрос, а именно: кога свръхобяснението на определени феномени с абстрактни и далечни принципи, учения и понятия прехвърля границата си и се изражда в неразбиране.

Към публикацията »

Олимпия Мората – съдбата на femina docta в Италия в епохата на Реформацията

Олимпия Мората, една от най-високообразованите жени в Италия през XVI век, в детските си години е обект на възхищение в двора на херцог Ерколе II д’Есте във Ферара. Благодарение на това, че е приобщена към свитата на Рене Френска като компаньонка на дъщеря й; Ана д’Есте, тя се възползва от богатата дворцова библиотека и от средата, благоприятна за заниманията с текстовете на античните автори, но и със Светото Писание; баща й, Фулвио Пелегрино Морато, и нейните учители в двора – родом от Италия и Германия – са известни фигури на Реформацията в Италия. Ранната й младост, от друга страна, съвпада с годините на драстична политическа и културна промяна в Италия след установяването на Римската инквизиция и свикването на първите сесии на Трентския събор. Заедно със съпруга си Олимпия е принудена да избяга в Германия, за да може да продължи да отстоява правото си на хуманистични занимания, както и открито да изповядва вярата си в съгласие с протестантската етика и абсолютния авторитет на Евангелието. Олимпия Мората умира през 1555 г., годината на Аугсбургския мир, който временно слага край на религиозните войни в Европа. Писменото й наследство е почти изцяло унищожено в религиозните конфликти, но част от него е издирена и събрана наново от италианския учен Челио Курионе, така че от възстановеното можем да добием представа за ерудицията и ярката й личност. Статията предлага прочит на пролозите към изгубените публични лекции на Мората върху „Парадоксите на стоците“, както и на част от кореспонденцията й, в която присъстват топоси от този трактат на Цицерон.

Към публикацията »

Хюм и болестта на учените

Резюме: Целта на тази статия е да разгледа понятието за меланхолия през текстовете на Дейвид Хюм. В тази връзка ще бъдат анализирани неговите "Писмо до лекаря" и Заключението на книга първа на "Трактат за човешката природа". Намерението ми е да представя смисъла на меланхолията в Хюмовата теоретична философия, от една страна, и в контекста на медицината на Новото време, от друга.
Ключови думи: меланхолия, болест на учения, хуморална теория, причинност, скептицизъм.

Към публикацията »

Медицински и философски идеи в трактата „За свещената болест“ от Хипократовия корпус

Резюме: В статията е представен трактатът "За свещената болест" от Хипократовия корпус в контекста на медицинското и философско развитие през V-IV в. в Гърция като един от най-важните текстове в установяването и развитието на рационалната медицина. В началото са дадени кратки бележки върху Хипократовия корпус и съвременни възгледи за авторството на трактатите. Анализират се идеите за отхвърляне на божествената природа на епилепсията, енцефалоцентричната теория и патологичната етиология на заболяванията.
Ключови думи: Corpus Hippocraticum, трактат De morbo sacro, медицински и философски идеи, принципи на рационалната медицина, древни разбирания за епилепсията, енцефалоцентрична теория

Към публикацията »

Език и практика в медицината

Резюме: Езикът на една наука е обвързан с понятийната специфика на нейния предмет, поради което в началото на статията се анализира предметът на медицината, основан на разбирането за здраве и болест. Теоретичната система на медицината се определя като научна област, приемаща по съгласуван начин теоретични модели от физиката, химията, биологията и психологията, и с оглед на това се анализира спецификата на нейния език. Следващата част на статията разглежда медицинската практика, фокусирана върху отношението между лекар и пациент.
Ключови думи: език и практика в медицината, здраве, болест, отношенията лекар-пациент, здравни политики

Към публикацията »

Представяне на брой 61 "Философия - Медицина - Технологии"

Към публикацията »

Доказателство в медицината - теория, практика и експеримент

Резюме: Съвременната медицина е едно познавателно поле със силно влияние в съвременното общество. Ролята и мястото на медицинската теория и практика е от
голямо значение за света и за човечеството. Настоящият текст извежда на преден план философското питане за това как доказва съвременната медицина. Темата за доказателството в медицината е от централно значение за съвременнта философия на медицната. Настоящата статия представя това питане в контекста на връзката: изследвания/изследователи - клиницисти - пациенти. В хода на анализ се представя идеята на медицината, основана на доказателства (ЕВМ) и зададените от това движение критерии за доказване. В допълнение към това се представят и анализират ролята и значението на два централни за това движение критерия, а именно рандомизираните контролирани изпитвания (RCT’s) и йерархията от доказателства (hierarchy of evidence). Особено значение се отделя на прехода от научно-базирана медицина към статистически-базирана медицина.
Ключови думи: философия на медицината, доказателство, МОД, РКИ, изследвания/изследователи - клиницисти - пациенти, научно-базирана медицина, статистически-базирана медицина.

Към публикацията »

Наука, изкуство или нещо трето е медицината? Първа част

Резюме. Студията има за цел да отговори на своя заглавен въпрос. Аргументира се тезата, че медицината не е нито наука, нито изкуство в съвременния смисъл на тези понятия, а е сложна, органична, координирана, субординирана и динамична система от фундаментални (основни) и клинични (приложни) научни дисциплини, която формира специфична научна област, а приложението в практиката на знанията, придобити от тях, представлява това, което се нарича лечебно или „лекарско изкуство“. Аргументацията е изградена на основата на две „координатни системи“: приетите като работни съвременни дефиниции на понятията „наука“ и „изкуство“.
Ключови думи: медицина, наука, изкуство, понятие, закони, научно доказателство

Към публикацията »

Наука, изкуство или нещо трето е медицината? Втора част

Резюме. Студията има за цел да отговори на своя заглавен въпрос. Аргументира се тезата, че медицината не е нито наука, нито изкуство в съвременния смисъл на тези понятия, а е сложна, органична, координирана, субординирана и динамична система от фундаментални (основни) и клинични (приложни) научни дисциплини, която формира специфична научна област, а приложението в практиката на знанията, придобити от тях, представлява това, което се нарича лечебно или „лекарско изкуство“. Аргументацията е изградена на основата на две „координатни системи“: приетите като работни съвременни дефиниции на понятията „наука“ и „изкуство“.
Ключови думи: медицина, наука, изкуство, понятие, закони, научно доказателство

Към публикацията »

Интелигентни агенти в медицината – философска перспектива

  • Автор: Ива Венциславова Георгиева, Институт по философия и социология при Българска академия на науките, ivavgeorgieva@gmail.com
  • Рубрика: Тема на броя
  • Брой: Философия - Медицина - Технологии

Резюме: Статията разглежда използването на изкуствените агенти в медицинската среда, като се вземат предвид както положителните, така и отрицателните ефекти от тяхното приложение в здравеопазването. Въвеждането на изкуствения интелект в сферата на предоставянето на грижи естествено поражда етични опасения, наблягайки на понятия като отговорен и морален изкуствен интелект. Проектирането на етични изкуствени агенти, способни да изпълняват задачи, традиционни за хората, поставя сложни дилеми, и води до заключението, че ние носим отговорност за тяхното правилно интегриране в критични области като здравеопазването и грижите. В този смисъл философската перспектива за изкуствените агенти в здравеопазването и грижите повдига важни въпроси относно тяхното приемане, регулиране и етични последици, като подчертава необходимостта от продължаващо философско изследване в сферата на приложение на изкуствените агенти в медицината.
Ключови думи: изкуствени агенти, интелигентни агенти, изкуствен интелект, медицина, грижа, здравеопазване.

Към публикацията »

Отношенията лекар-пациент в холистичната практика

Резюме: Пациентите са склонни да бъдат по-удовлетворени, ако лекарят възприеме холистичен подход. Зачитането на мнението на пациента и активното му участие в лечебния процес са предпоставка за успех на терапевтичния процес в дългосрочен план. Обединяваща е идята, че е нужна промяна и тя трябва да включва философска и духовна обосновка. Това не е по силите самостоятелно на западната медицина, нужно е интегриране на традиционни практики. Традиционните медицински практики са напълно съвместими с конвенционалната медицина, но само под общата парадигма на холистичната медицина. България е в добра позиция със съхранено в голяма си част уникално наследство. Подборът на център може да се извърши чрез сравнителен анализ на наличните духовни практики и адаптирането им, така че да са разбираеми за хората на 21 век. Медицината има бъдеще само в холиситичен контекст, така както миналото й е неразделно свързано с духовните ритуали и практики.
Ключови думи: медицина, традиция, холистичен, връзка, център

Към публикацията »

Фотографското въображение в пролуките на източногерманската визуална култура (Странният случай на Евелин Рихтер)

Статията разглежда идеологически доминирания и репресивен характер на източногерманската визуална култура в периода от 50-е години на миналия век до 1989 г. Посочени са примери за официалния дискурс на фотографията в ГДР - изображенията не просто трябва да са реалистични – те трябва да казват каква е реалността. (За целите на режима и да я подменят при необходимост.) Като контрапункт е представено фотографското творчество на Евелин Рихтер, която успява да пречупи официалната визуална култура през автентичността на ежедневния живот. Тази фотография на ежедневното, или „точно виждане“, е демаркационната линия между официално продуцираната реалност и ежедневната социална реалност. То артикулира фотографски комплексността на действителността, като очертава връзката между това, което се вижда и начина, по който то се вижда.
Ключови думи: ГДР, визуална култура, точно виждане, решаващ момент, Евелин Рихтер

Към публикацията »

Проваления опит за екзистенциална комуникация между Мартин Хайдегер и Карл Ясперс като истинска загуба за политическата философия: Част втора

В нашето съвремие, характеризиращо се с глобални гранични ситуации, ние по правило се обръщаме назад, към нашите прадеди и традиции. Политиката и политическата философия днес са подложени на редица пертурбации, които засягат базисни понятия, като свобода и демокрация. Мартин Хайдегер и Карл Ясперс, двамата бащи на немския екзистенциализъм, имат особено отношение към историята на политическата философия. И двамата се опитват да пригодят своята философия към събитията на деня. След едно сравнително дълго приятелство, в техните взаимоотношения възниква разрив, за който се подозира, че е причинен от различията в мненията им по отношение не толкова на философията, а на политиката. Хайдегер се отказва изобщо от нов досег с политиката, след участието си в тази, провеждана от националсоциализма, а Ясперс се опитва, след края на Втората
световна война, да внесе ред в политическата мисъл на своето съвремие, като успява частично, но неговите идеи никога не се реализират практически. Така потенциалната възможност за кооперация между Хайдегер и Ясперс в един евентуален общ хипотетичен политико-философски проект никога не се реализира. В първата част на моето изследване, аз изложих историята на тяхното приятелство, академичните им взаимоотношения, както и намесването на всеки от тях в политическата мисъл и политика на деня. В настоящата втора част, аз ще довърша докрай историко-философския анализ, като ще се фокусирам върху интерпретациите на двамата немци на философията на своя опонент, критики, които не „разгорещили страстите“ за добро, а за лошо. В края на изследването ще бъде изнесено общо заключение за „срещата“ Хайдегер-Ясперс, която започва с инспирации за големи надежди и успехи, но завършва с перманентното мълчание на Хайдегер и опитите на Ясперс за възстановяване на комуникацията и разбиране на това мълчание, дори чрез патобиографичен анализ.
Ключови думи: Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, провал в комуникацията, сравнителен исторически анализ, историкофилософски анализ, патобиографичен анализ, политическа философия, немска екзистенциална философия, академична колаборация.

Към публикацията »

История на употребите на фотографския образ по време на война

Статията разглежда употребата на фотографския образ във войните на 20. век. Тя изхожда общоприетото в социалните и хуманитарни науки твърдение, че съвременната култура е доминирана не от словото, а от образа и в този контекст излага хипотезата, че визуалният образ, доминиращ над словото и разума, е средство за власт, чиито най-ранни употреби могат да бъдат открити в използването на фотографията по време на война. От една страна визуалните образи изкривяват реалността или директно я променят. От друга страна, човек вярва на образа, с очите си вижда, че е било така. Това е капан, два аспекта на едно и също присъствие, реалност, но фалшива. В тази „хиперреалност“ могат лесно да се наложат сбъркани модели на мислене и поведение, могат да възтържествуват нови идеологии. В подобен план текстът разглежда именно тези мисловни и поведенчески модели, налагани от фотографските образи по време на война.

Към публикацията »

Кантианската гледна точка за ролята на моралния прогрес в постигането на космополитния идеал

Тази статия е посветена на космополитния идеал в политическата мисъл на Кант. Разгледан е очертания от него триетапен процес на напредък на обществата - а именно: републикански конституционализъм, федерализъм и космополитизъм. Текстът набляга върху възможността обществата да формират национални, международни и космополитни федерации въз основа на общите идеали за справедливост, равенство и свобода чрез този триетапен процес. Тази идея се основава предимно на формулирания идеал на Кант за вечен мир и свобода като възможна цел за човечеството. В този смисъл статията твърди, че постоянният мир и свобода в космополитен мащаб са постижима цел, ако индивидите и обществата се обединят под универсални принципи вместо да се разделят и фрагментират. Освен това, тя има за цел и да обясни метода за реализиране на космополитния идеал за мир и свобода в политическата теория на Кант, като акцентира върху убеждението на Кант, че той може да се постигне единствено чрез постепенна реформа и напредък, а не чрез война или революция. В този контекст статията свързва кантианската идея за постепенна реформа и напредък с моралното усъвършенстване на индивидите/гражданите, като твърди, че обществата могат да напреднат към космополитния идеал само като позволят моралното израстване и прогрес на индивидите по отношение на универсалните концепции на справедливостта, равенството и свободата.
Ключови думи: морал, прогрес, космополитен идеал, мир, Кант, свобода.

Към публикацията »

Невидимите граници на политиките за квоти във филмовата индустрия и на опитите за „стандартизиране“ на изкуството и творческия процес в киното

През последните две десетилетия с развитието на технологиите, комуникациите и нарастването на производството и разпространението на аудиовизуална продукция определено се засилиха опитите да се намери продуктивен баланс между морални и нравствени принципи, човешки права, творческа свобода и икономически интереси в новото гранично поле на културата, изкуствата и медиите. Една от най-популярните форми на нормативна регулация са т.нар. квоти, които се обвързват преди всичко с представителността или равнопоставеността на определени групи в творческите гилдии, екипи или на екрана. Друг подход е свързан с въвеждането на определени професионални и социални стандарти в творческите и културни индустрии. Но културата и изкуствата са особени сфери и тяхното прекомерно институционализиране и инструментализиране чрез нормативни регулации, готови формули и предписания може да издигне невидими стени именно пред свободния творчески порив, оригиналния авторски подход, различието и многообразието.
Ключови думи: култура, стандарти, кино, представителност, многообразие

Към публикацията »

Сферата на демоничното според периода на класическата античност като забравена същност на екзистенциалната онтология. Част 2

Текстът е двулицев: от една страна той е изледване на разбирането на гръцката античност за demon, единявайки смислите на последното в общо понятие; от друга е разсъждение върху екзистенциалния смисъл на понятието. Откъм първата той защитава действителното единство на споменатото разнообразие. Откъм втората – твърдението, че това единство говори определящо за основите на екзистенциалната онтология. Още по-точно, единното понятие прави това, понятизирайки сляпата точка на съвременната мисъл, която иначе смята себе си за особено екзистенциално мислеща – структурирането на екзистенциалната сфера като сфера на отношение от смислов характер, отразен ноетично и пневматично из споменатата антична традиция.

Към публикацията »

Сферата на демоничното според периода на класическата античност като забравена същност на екзистенциалната онтология. Част 1

Текстът е двулицев: от една страна той е изследване на разбирането на гръцката античност за demon, единявайки смислите на последното в общо понятие; от друга е разсъждение върху екзистенциалния смисъл на понятието. Откъм първата той защитава действителното единство на споменатото разнообразие. Откъм втората – твърдението, че това единство говори определящо за основите на екзистенциалната онтология. Още по-точно, единното понятие прави това, понятизирайки сляпата точка на съвременната мисъл, която иначе смята себе си за особено екзистенциално мислеща – структурирането на екзистенциалната сфера като сфера на отношение от смислов характер, отразен ноетично и пневматично из споменатата антична традиция.

Към публикацията »

Сферата на демоничното според периода на класическата античност като забравена същност на екзистенциалната онтология. Част 3

Текстът е двулицев: от една страна той е изледване на разбирането на гръцката античност за demon, единявайки смислите на последното в общо понятие; от друга е разсъждение върху екзистенциалния смисъл на понятието. Откъм първата той защитава действителното единство на споменатото разнообразие. Откъм втората – твърдението, че това единство говори определящо за основите на екзистенциалната онтология. Още по-точно, единното понятие прави това, понятизирайки сляпата точка на съвременната мисъл, която иначе смята себе си за особено екзистенциално мислеща – структурирането на екзистенциалната сфера като сфера на отношение от смислов характер, отразен ноетично и пневматично из споменатата антична традиция.

Към публикацията »