NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
The text stretches the relative, referential and connotative web: chess – game – death, arriving at interesting discoveries. Chess becomes a signifier with the signifier – death in their transversal interchangeability in painting.
Keywords: chess - death; Dance of Death; Triumph of Death; The Black Death, La Danse Macabre; choreomania; memento mori; Vanitas; avarita; La Calavera Catrina.
Текстът разтегля релатативната, реферативна и конотативна мрежа: шахмат – игра – смърт, стигайки до интересни открития. Шахматът става означаемо с означаващото – смъртта в трансверсивната им взаимозаменяемост в живописта.
Ключови думи: шахмата – смърт; Танц на смъртта; Триумф на смъртта; Черната смърт, La Danse Macabre; хореомания; memento mori; Vanitas; avarita; La Calavera Catrina.
Текстът разтегля релатативната, реферативна и конотативна мрежа: шахмат – игра – смърт, стигайки до интересни открития. Шахматът става означаемо с означаващото – смъртта в трансверсивната им взаимозаменяемост в живописта.
Ключови думи: шахмата – смърт; Танц на смъртта; Триумф на смъртта; Черната смърт, La Danse Macabre; хореомания; memento mori; Vanitas; avarita; La Calavera Catrina.
The paper analizes the literary interpretation of Vera Mutafchieva of the notions native, own, foreign within the context of the complicated existential experience in exile of her characters: the poet Saadi and Cem sultan, also a poet. Understanding and experiencing of native is situated within the context of important existentials: friendship, morality, creative vocation.The analysis emphasizes the experience of the native in the context of the creative vocation as the most essential power of the personality (as shown in the case of the “late” Saadi in “The case of Cem sultan”). As far as the poetic vocation is connected to the native language, the homeland appeared to be an irreplaceable topos for practicing and for sharing its poetic fruits with the reader and the listener as word and message.
Keywords: poetic vocation, exile, homeland, friendship, native language
В статията се анализира художествената интерпретация на В.Мутафчиева на понятията родно, свое, чуждо в контекста на сложния екзистенциален опит в изгнание на героите й: поетът Саади и Джем султан, също поет. Разбирането и преживяването на родното е показано в контекста на значими човешки екзистенциали: близостта, нравствеността, творческото призвание. В анализа е поставен акцент върху преживяването на родното в контекста на творческото призвание в качеството му на най-съкровена, същностна сила на личността (както е в случая с „късния” Саади от „Случаят Джем”). Тъй като поетическото призвание живее чрез родния език, родината се оказва незаменимо място за практикуването му, за споделянето му с читателя и слушателя като слово и послание.
Ключови думи: поетично призвание, изгнание, родина, приятелство, роден език
The text discusses one of the bright phenomena in the spiritual atmosphere of the Russian Silver Age – the affirmation of erotic experiences as a path to God and to earthly immortality. Some of the most characteristic attitudes of the era, inherent in a part of the intelligentsia of the time, shared at the meetings held at the beginning of the 20th century with representatives of the clergy, are discussed. As an emblematic example, the experiment undertaken by three philosophizing writers – Dmitry Merezhkovsky, Zinaida Gippius and Dmitry Filosofov, to create a new religion based on the ambition to sanctify the world (with its flesh – the entire material and spiritual sphere of man) and reject of the monastic abhorrence of it. The article also examines the ideal of human androgyny launched by Nikolay Berdyaev; an ideal leading to victory over birth and death.
The conclusion presents the failure of the imagined new religious forms, called to overcome sexual asceticism, insofar as they again presuppose it. Fruit of the desire for entertainment, these religious-utopian experiments also have serious consequences – decadence instead of renaissance, misogyny instead of the ideal of Eternal Femininity, etc., which cast a shadow on the silver of the century.
Keywords: Silver Age, erotica, religion, "new church", Dmitry Merezhkovsky, Zinaida Gipius, Nikolai Berdyaev, religious-sexual utopianism
Текстът дискутира един от ярките феномени в духовната атмосфера на руския Сребърен век – утвърждаването на еротичните изживявания като път към Бога и към земно безсмъртие. Обсъждани са някои от най-характерните за епохата нагласи, присъщи на част от тогавашната интелигенция, споделяни на провежданите в началото на ХХ век срещи с представители на клира. Като емблематичен пример е посочен експериментът, предприет от трима философстващи литератори – Дмитрий Мережковски, Зинаида Гипиус и Дмитирий Философов, за създаване на нова религия, основана на амбицията за освещаване на света (с неговата плът – цялата материална и духовна сфера на човека) и отхвърляне на монашеското отвращение от него. В статията е разгледан и лансираният от Николай Бердяев идеал за андрогинността на човека; идеал, водещ до победа над раждането и смъртта.
Заключението представя провала на замислените нови религиозни форми, призвани да надмогнат сексуалния аскетизъм, доколкото отново го предполагат. Плод на желанието за развлечение, тези религиозно-утопични експерименти имат и сериозни последици – декаданс вместо ренесанс, женофобия вместо идеал за Вечна женственост, и т.н., които хвърлят сянка върху среброто на века.
Ключови думи: Сребърен век, еротика, религия, „нова църква“, Дмитрий Мережковски, Зинаида Гипиус, Николай Бердяев, религиозно-сексуален утопизъм
Determining the axiological orientation and ethical functions of philosophy implies a search for an answer to the questions: What is axiology? What is its research subject? Why is it studied? Adopting the notion that philosophers are like “a group of interconnected climbers who, in order to progress, need stakes that had long been placed on the wall” (Jean-Clé Martin), this article attempts to answer some of these questions , which outline the axiological orientation and ethical functions of philosophy.
Определянето на аксиологичната ориентация и етичните функции на философията предполага търсене на отговор на въпросите: Що е аксиология? Какъв е нейният предмет на изследване? Защо се изучава тя? Възприемайки схващането, че философите са като „група вързани помежду си алпинисти, които, за да напредват, имат нужда от отдавна поставени върху стената жалони“ (Жан-Кле Мартен), в настоящата статия се прави опит да се отговори на част от тези въпроси, които очертават аксиологичната ориентация и етичните функции на философията.
The article aims to refer attention to the preservation of material cultural heritage as part of the small projects of memory embedding. The connection with the past and the heritage built with faith and hardship must be preserved for future generations. The preservation of these material values, their restoration and popularization is the necessary connection for the predetermination of cultural development, based on memory and with vision to the future.
Keywords: philosophy, faith, memory, connection with the past, material cultural value
Статията цели да насочи вниманието към опазването на материалното културно наследство като част от малките проекти на вграждането на паметта. Връзката с миналото и наследството, съградено с вяра и лишения, трябва да бъде съхранено за идните поколения. Опазването на тези материални ценности, реставрирането и популяризирането им е нужната връзка за предопределянето на културното развитие, базирано на паметта и с поглед към бъдещето.
Ключови думи: философия, вяра, памет, връзки с миналото, материална културна ценност
The article is debating upon the problems that were revealed during the process of online acting education. Provoked by the circumstances we were challenged to deal with unexpected loss of familiar surface, the distortion of the ordinary work rhythm and the displacement of the focus upon the nonverbal acting exercises, so otherwise motivating in the first year of education. We dared to make an experiment based on the mythological theme of “Jason and the Argonauts”. The students created their own contemporary monologues for an online performance. The task was to go in the depths of emotional memory and the fine texture of theatrical worlds. The conclusions from this work are that we should challenge the imaginative awareness of the students and that is necessary to have an individual approach towards each actor. By challenging their potential we were able to develop acting skills in front of the cameras. To keep their motivation, so fragile in such confused time, their unique creations, one way or another, should meet an audience. In collaboration with students in the film arts, when the chance presented itself, a few short movie pieces were produced. We went to this untimely journey into the virtual void unprepared but inspired, facing the crisis and confronting its impact with artistic sensibility.
Key words: acting education, contemporary monologues, online performance
В тази статия се повдигат проблемите, възникнали в процеса на онлайн обучението по актьорско майсторство. Провокирани от обстоятелствата се наложи да се справим с неочаквана загуба на позната среда, изкривяването на обичайния работен ритъм и изместването на фокуса върху невербалните актьорски упражнения, все пак мотивиращи през първата година на обучение. Осмелихме се да направим експеримент, базиран на митологичната тема „Язон и аргонавтите“. Студентите създадоха свои съвременни монолози за онлайн представление. Задачата беше да навлезем в дълбините на емоционалната памет и фината текстура на театралните светове. Изводите от тази работа са, че трябва да предизвикаме въображението на студентите и е необходимо да имаме индивидуален подход към всеки актьор. Ситуацията ни позволи да работим за развитието на актьорски умения пред камера. А за да запазим мотивацията на студентите си, толкова крехка в такова объркано време, техните уникални творения, по един или друг начин, трябва да срещнат публиката, дори и от дистанция чрез създадени отново от студенти късометражни филмови адаптации. Отидохме на това ненавременно пътуване във виртуалната празнота неподготвени, но вдъхновени, изправени пред кризата и изправяйки се срещу нейното въздействие с художествена чувствителност.
Ключови думи: актьорско майсторство, съвременна митология, онлайн представление
Настоящата статия си поставя за цел критично да анализира различни схващания за конспиративните теории в областта на психологията, социалните науки и философията. Коментират се характерните когнитивни изкривявания при формирането на конспиративни убеждения като ефектът на пропорционалността при интуитивното мислене, ефектът на конюнкцията, ефектът на повторението, отричане на случайността и максимализиране на каузалността, погрешни умозаключения и др. Коментира се ролята на конспиративните убеждения както при утвърждаването на позитивен социален образ, така и при консолидирането на групата в опозицията „ние“ – „те“. Конспиративните теории изпълняват, също така, функцията на естествен механизъм за справяне с тревожността, несигурността и страха, породени от травмиращите събития, които те обясняват. Като се следва парадигмата на посочените научни области, в изложението конспиративната теория се концептуализира като твърдение и убеждение. Коментират се и разликите и приликите между конспиративните теории и слуховете.
Ключови думи: конспиративни теории, обоснованост и функции на конспиративните теории, слухове
.
Работата цели да покаже как теоретичните разработки в сферата на изкуството могат да бъдат приложени чисто практически с цел лечение, за намаляване на напрежението при стресова ситуация, за постигане на душевен баланс и хармония. Прави се анализ на Питагорейското учение за музика на небесните сфери, където звукът и цветът са свързани в еквивалентна и асоциативна релация, бидейки първооснови на света. Извежда се идеята за синтез на музиката и живописта, както и разглеждането на музиката като лечебна. Проследява се разбирането за цветомузиката: 1/ чисто инструментално като развитие в историята; 2/ посочва се сензитивното измерение на еквивалента звук-цвят и синестезията като мултисензорен превод на звука в цвят и обратното. След като чрез питагорейството е изведено лечебното приложение на музиката, се преминава към цвета и въздействието му върху тялото и духа, като се разглежда Кандински и теорията му за цвета. Накрая се представя мантра йога като „цветово лечебно озвучаване“, с което се показва, че едновременното синтетично въздействие на цвят-звук е характерно и за Запада, и за Изтока.
Ключови думи: музика на небесните сфери, хармония на света, монохорд, хармоника, космос, трансфер цвят-звук, синестезия, Кандински: теория на цвета, мантри, мантра йога
(“Новата музика” в мисълта на Джон Кейдж) В статията се обсъждат най-иновативните музикални приноси на композитора Джон Кейдж. Целта на статията е да се идентифицират някои значими връзки на творчеството на Кейдж с философските идеи от 20 век. Освен това в нея се установяват връзките между музикалните иновации на композитора и творчеството на някои авангардисти. Във основа на анализ на “Лекцията за нищото” на Кейдж в заключителната част на статията се подчертава връзката на музиката му специално с философията на Анри Бергсон. Примерът с музиката на Кейдж служи да покаже, че изобщо художествената мисъл на 20 век е свързана с философската мисъл на епохата и постиженията в областта на научното познание.
Ключови думи: нова музика, тишина, нищо, “подготвено пиано”, шанс, неопределеност.
We are going to discuss the most innovative musical contributions produced by John Cage. Our intention is also to identify some significant connections with philosophical ideas of the same period pointing out in this way the fact that the artistic thought of the 20th century was strongly connected to the achievements of scientific knowledge of the time and to the philosophical thought and methods specific for that period. We are also going to establish some connections between Cage’s musical innovations and the contribution of some avant-gardist painters. In the final part of this article we will point out some connections between Cage’s music and certain philosophical ideas, especially those promoted by Henry Bergson, taking into account Cage’s “Lecture on Nothing”.
Keywords: new music, silence, nothing, prepared piano, chance, indeterminacy.
The purpose of this article is to show the subject of a comparatively young science - political anthropology. The article provides basic information about political anthropology as an invention of the colonial and ethnographic research.
Keywords: anthropology, colonialism, theories, approachеs.
The text provides a perusal of the relational dependence between Marxism, Neo-Nazism and Democracy The latter is the prerequisite for upbringing to happen as a social phenomenon, burdened with ideological connotations of time and historical situation. The research makes a comparative characterization of the phenomena in the search of the relation between them. Democracy as a form of government establishes its own ideology, the projections of which are an imitation of forms of ideology known from the past, which use the same discourse practices. Within this sense, the social upbringing shall always be the voice of messages that prove to be predictable.
Key words: ideology, social upbringing, Marxism, Neo-Nazism, Democracy, Discourse
Целта на статията е да покаже предмета на сравнително млада наука – политическата антропология. Статията осигурява основна информация за политическата антропология като изобретение на колониалните и етнографските изследвания.
Ключови думи: антропология, колониализъм, теории и подходи
Текстът предлага прочит на релационната зависимост между марксизъм, фашизъм (нацизъм) и демокрация като форми на идеология. Последната е условие за случването и на възпитанието като обществено явление, обременено с идеологически конотации на времето и историческата ситуация. Научното изследване прави сравнителна характеристика между явленията в търсене на връзката между тях. Демокрацията като форма на управление, създава своя собствена идеология, чиито проекции са имитация на познати от миналото форми на идеология, боравещи с един и същи дискурсивни практики. В този смисъл общественото възпитание винаги ще бъде изразител на послания, които се оказват предвидими.
Ключови думи: идеология, социално възпитание, марксизъм, неонацизъм, демокрация, дискурс
Налице са различни гледни точки относно положителните и отрицателните страни на глобализацията, въздействието ѝ върху обществото, икономиките и политиките на отделните държави по света, мултикултурализма и иновациите. Идеята на този процес е да бъде извършена трансформация на статуквото, да се направи опит за постигане на устойчивост и проявяване на толерантност към особеностите на отделните нации, установяване на партньорства чрез намиране на решения на въпроси от геополитически и стратегически характер.Глобализацията представлява комплекс, който е в стадий на формиране. Постепенно се създават центрове за нейната регулация съобразно силата на влияние на субектите на международните отношения и достъпът им до управление на геополитическите процеси. Интеграцията и социализацията са други определящи фактори за развитието на държавите по света. Глобализацията води до промяна в начина на общуване между хората и скъсява дистанцията между тях. Традиционните канали за комуникация се заменят с нови. Наблюдава се свръхексплоатация на природни ресурси и размиване на отговорността за опазването им. В материала се обръща внимание на въздействието на биомимикрията върху глобализацията, делението на богати и бедни страни, управлението на рисковете при поява на конфронтации и постигане на баланс между субектите на международната арена.
Ключови думи: биомимикрията, глобализация, мултикултурализъм, толерантност
There are different points of view on the pros and cons of globalization, its impact on society, the economies and policies of individual countries around the world, multiculturalism and innovations. The idea of this process is to transform the status quo, to try to achieve stability and tolerance to the peculiarities of individual nations, to establish partnerships by finding solutions to issues of geopolitical and strategic nature. The globalization is a complex that is in process of formation. Gradually, centers for its regulation were created according to the strength of influence of the subjects of international relations and their access to management of geopolitical processes. The integration and socialization are other determining factors for the development of countries around the world. The globalization leads to change in the way of communication of people and shortens the distance between them. The traditional communication channels are replaced by new ones.
There is an overexploitation of natural resources and a blurring of the responsibility for their protection. The paper draws attention to the impact of biomimicry on globalization, the division of rich and poor countries, risk management in the appearance of confrontations and achievement of balance between the actors of the international arena.
Keywords: globalization, stability, biomimicry, risk management
Идеята на този текст е да проследи и открои “смъртта на Бога” като съществена част от философския проект на Ницше – така, както това “събитие” е проблематизирано в текста Ницше. За разлика от други изследвания по темата, тук акцентът е върху “версиите” за това “дълго сбогуване с бога” при Ницше, т.е. направен е опит за “четене на Ницше според Ницше”. Поради това клиширани тези като “Ницше е последният метафизик” или “Ницше е преодолял метафизиката” не са обект на коментар тук. Интересът е съсредоточен върху “сенките на Бога”, върху причините и следствията от това “явление”. Така че този текст е своеобразен отговор на питането дали проведената критика на метафизиката от Ницше е цел или резултат от цялостната стратегия на немския философ. Предлаганата тема е изследвана през стила Ницше.
Ключови думи: Ницше, Бог е мъртъв, метафизика, стилът Ницше
The idea of this text is to trace and highlight the “death of God” as an essential part of Nietzsche’s philosophical project - just as this “event” is problematized in Nietzsche’s text. Unlike other research on the subject, the emphasis here is on the “versions” of this “long farewell to God” in Nietzsche, ie. an attempt was made to “read Nietzsche according to Nietzsche”. Therefore, clichés such as “Nietzsche is the last metaphysician” or “Nietzsche overcame metaphysics” are not commented on here. The interest is focused on the “shadows of God”, on the causes and consequences of this “phenomenon”. So this text is a kind of answer to the question of whether Nietzsche’s critique of metaphysics is a goal or a result of the overall strategy of the German philosopher. The proposed topic is explored in the Nietzsche style.
Keywords: Nietzsche, God is dead, metaphysics, Nietzsche’s style.
Настоящият изследователски материал засяга създаването на червени декоративни керамични глазури със специфична повърхностна визия и температури на изпичане в интервала 970оС – 1020оС. Глазурите, които са обект на това изследване, имат ясно изразена текстура, характеризираща се със събиране на глазурата в сегменти с различна форма и големина, при което се получава оголване на долния слой (череп или ангоба). Трябва да се има в предвид, че декоративните глазури са специфичен клас глазури. Те представляват комбинацията от технически параметри и художествени похвати, чиято съвкупност влияе върху оригиналната им визия.
Особено силно въздействие се постига, когато формата на изделието, визията на глазурата и цвета са в неразривна цялост, обособена от естетически и философски критерии.
The article focuses on the culture of lies as a social phenomenon. The connection between it and relativism, in its extreme modern form, has been studied. The text focuses on the "Overton window", which aims to make the unthinkable – possible, acceptable and universally valid. The steps in opening this "window of acceptable options" are traced: tolerance, creating euphemisms for the unthinkable, belonging to the herd, the illusion of authority, legal legitimacy. Other techniques of lying are also presented. Among them the main ones are: terror with oblivion and terror on memory.
Keywords: culture of lies, truth, relativism, techniques of lies
Статията е фокусирана върху културата на лъжата като социално явление. Изследвана е връзката между нея и релативизма, в неговата крайна съвременна форма. Текстът акцентира върху „прозореца на Овертон“, чиято цел е превръщането на немислимото във възможно, актуално и общовалидно. Проследени са стъпките при отварянето на този „прозорец на възможностите“: толерантност, създаване на евфемизми за немислимото, принадлежност към стадото, илюзията на авторитета, законовата легитимацията. Представени са и други техники на лъжата, сред които основните са: терорът със забрава и терорът върху паметта.
Ключови думи: култура на лъжата, истина, релативизъм, техники на лъжата
Статията поставя творчеството на американската хореографка и танцьорка Елизабет Стреб в контекста на изследванията на живота с увреждания. Анализирайки “концептуалния гръбнак” и своеобразния каскадьорски реквизит на нейните пърформанси през призмата на творческия танцов опит на хора с увреждания, на преден план изплуват нормативни метафизични клишета за тялото, смъртта и живота, които творбите ѝ неволно реифицират. Търси се възможност да се изгради продуктивен диалог между маргинализираното и често невидимо “увредено тяло” и своеобразните “провали” на Стреб да произведе универсален екзистенциален субект от своите акробати/танцьори чрез кинетичните метафори за полета/себенадмогването и падането/смъртта. Танцьорите с увреждания се оказват много по-близо до по-традиционните идеали на американката, въпреки че, осъществявайки ги от позицията на слабост и уязвимост вместо на сила и “способност”, те постоянно предизвикват и преосмислят тяхното значение в рамките на ежедневното тук и сега, вместо на мнимото “другаде” на метафизичната представя за смъртта. “Увреденият” като вече “мъртъв” (undead) за света на “нормалните” взривява бинарната, вертикална логика на живота и смъртта и с всяко свое движение извършва един “хоризонтален полет” иначе непостижим в рамките на творчеството на Стреб само по себе си.
Ключови думи: Елизабет Стреб, съвременен танц, хореография, увреждания, смърт, критика
This article places the work of American choreographer and dancer Elizabeth Streb in the context of disability studies. It analyzes the "conceptual backbone" and the unique props of her performances through the framework of the experience of dancers with disabilities. In the process normative metaphysical clichés about the body, death and life involuntarily reified by Streb’s works come to the fore. The article is an attempt to build a productive dialogue between the marginalized and often invisible disabled body and Streb's "failures" to produce a universal existential subject from her acrobats/dancers through the kinetic metaphors of flight/self-overcoming and falling/death. The dancers with disabilities seem to get much closer to the more traditional ideals of Streb, although they are realizing them from a position of weakness and vulnerability instead of strength and "ability". This constantly challenges and rethinks the meaning of these ideals in the everyday “here and now”, instead of the imaginary "elsewhere" of the metaphysical conception of death. The "disabled" turn out to be already "dead" (undead) for the world of the “able” which destroys the binary, vertical logic of life and death. That’s why with each movement they perform a "horizontal flight" which is unthinkable within the works of Streb by themselves.
Тази статия има за цел да разгледа биоетиката като вид практическа етика, която съдържа сложна и оспорвана връзка с философската теория. От една страна, това е необходимо, тъй като повечето мислители в тази област са философи, които допринасят чрез различни философски методи на изследване, съответно чрез анализ на исторически и философски етични теории. От друга страна, мнозина, които работят в областта на биоетиката, включително философи, са силно скептични към идеята, че високата теория (като кантианството и утилитаризма) трябва да бъде приложена или адаптирана директно към практическите проблеми. Статията показва, че парадигмата на високата теория изкушава всеки философ, но от гледна точка на биоетичната съвременна реалност, както и от многообразието на различни философски теории в самата философия, „неидеалното“ теоретизиране на средното ниво е мястото, което философията трябва да заеме в областта на биоетиката и свързаните с нея области. Разглеждана в този смисъл, философската теория има своето достойно място в биоетиката, доколкото никоя биоетика не би могла да съществува напълно без наличието на някаква философия, тъй като проблемите на биоетиката също са част от проблемите на философията.
Ключови думи: биоетика, философия, висока теория, етика.
This article aims to consider bioethics as a type of practical ethics that contains a complex and contested connection with philosophical theory. On the one hand, this is necessary because most of the thinkers in this field are philosophers who contribute through philosophical methods of research, respectively through the analysis of historical and philosophical ethical theories. On the other hand, many who work in the field of bioethics, including philosophers, are strongly skeptical of the idea that high theory (such as Kantianism and utilitarianism) should be applied or adapted directly to practical problems. The article shows that the paradigm of high theory tempts every philosopher, but from the point of view of bioethical contemporary reality, as well as from the diversity of various high philosophical theories within philosophy itself, a "nonideal" middle-level theorizing is the place philosophy should occupy in the field of bioethics and related fields. Viewed in this sense, the philosophical theory has its rightful place in bioethics, insofar no bioethics could fully exist without the presence of some kind of philosophy because the problems of bioethics are part of the problems of philosophy.
Keywords: bioethics, philosophy, high theory, ethics
The figure of the refugee is such a figure which shows how crossing the boundaries (East – West) puts under question the functioning political order. Leaving the boundaries of his own country and acquiring the refugee statute the human being begins his new life beyond the political (because he is not actually any more citizen of his country). Crossing the borders puts under question the established in the frameworks of the nation–states political order. The refugee questions many concepts, which organize the political order of the nation states such as citizen, human rights, citizen rights, sovereignty, nationality. The principle of inclusion through exclusion in the political sphere is an actual principle of functioning of the biopolitical order.
Keywords: refugee, Agamben, citizen rights, sovereignty, nationality
Фигурата на бежанеца е такава фигура, която показва как преминаването на граници (изток-запад) провокира установения политически ред. Преминавайки границите на своята собствена страна и кандидатствайки за статус на бежанец в друга, концепцията за гражданин, граждански права, човешки права, националност, суверенност, които организират политическия ред на националните държави, всъщност са сериозно провокирани. Принципът на включване чрез изключване в политическата сфера е принципът на функциониране на биополитическия ред всъщност.
Keywords: бежанец, граждански права, човешки права, националност, суверенност
100 years after the death of Maximilian Кarl Emil Weber, the heritage of the lawyer, sociologist, philosopher, and economist Max Weber remains relevant to date. Moreover, Weber's work continues to provoke debate and controversy, to gain supporters and opponents, to provide answers and to raise more and more questions. Weber himself could hardly have assumed how great his influence would be in the field of sociology and how little, unfortunately, in the speciality that had always attracted his attention - economics. А century is not enough to realize and describe Weber`s theories, his life path, and the influence he has had on so many scientific disciplines. A century is not enough, but it is not necessary, because Weber's legacies and work will never be fully completed.
Keywords: Max Weber, sociology, economics, philosophy, ethics, capitalism, Spanish flu
100 години след смъртта на Максимилиан Карл Емил Вебер, наследството на юриста, социолога, философа и икономиста Макс Вебер остава актуално и към днешна дата. Нещо повече, трудовете на Вебер продължават да предизвикват дискусии и спорове, да печелят привърженици и противници, да дават отговори и да поставят все повече въпроси. Едва ли самият Вебер би могъл да предположи колко голямо ще бъде влиянието му в областта на социологията и колко малко, за съжаление, в специалността, която винаги е привличала вниманието му - икономиката. Един век не стига, за да бъде осъзнат и описан Вебер, неговият житейски път и влиянието, което е оказал върху толкова много научни дисциплини. Един век не стига, но не е и необходимо, тъй като заветите на Вебер никога няма да бъдат напълно завършени, също както и трудовете му.
Ключови думи: Макс Вебер, капитализъм, социология, икономика, протестантска етика
Тhe research article concerns the creation of decorative ceramic glazes with a specific surface vision and firing temperature range between 980°C - 1050°C. The glazes which are subject of this study have a specific texture, characterized by the assembling of the glaze into segments of different shapes and sizes, resulting in stripping of the lower layer (ceramic body or engobe). The purpose of the study is: (1) To create fragmented glazes using micronized zirconium silicate, which can be applied in the temperature range 980°C - 1050°C, suitable for red baked ceramics and chalk faience; The glazes thus created should have a clear texture and the ability to be tinted in different colors. This is а topic of present interest, as there are no glazes for ceramics with a similar structure developed on the basis of zirconium silicate for red baked ceramics and chalk faience so far. The emphasis is put entirely on decorative glazes, which are a combination of technical parameters and artistic techniques, the totality of which influences their specific look.
Keywords: decorative ceramic glazes, crackle glazes, lichen glazes, variety of raw materials, technological process, glaze production technology, Vassil Harizanov
Настоящият изследователски материал засяга създаването на декоративни керамични глазури със специфична повърхностна визия и температури на изпичане в интервала 980оС - 1050оС. Глазурите, които са обект на това изследване, имат ясно изразена текстура, характеризираща се със събиране на глазурата в сегменти с различна форма и големина, при което се получава оголване на долния слой (череп или ангоба).
Целта на изследването е: (1) Да се създадат разкъсани глазури чрез използване на микронизиран циркониев силикат, които могат да се използват в температурния диапазон 980оС - 1050оС, подходящи за червено изпичаща се керамика и креден фаянс; (2) Така създадените глазури да притежават ясно изразена текстура и възможност за оцветяване в различни цветове.
Това е една актуална тема, тъй като глазури за керамика с подобна структура, разработени на база циркониев силикат за червено изпичаща се керамика и креден фаянс, до момента няма. Акцентът e поставен изцяло върху декоративните глазури, които представляват комбинацията от технически параметри и художествени похвати, чиято съвкупност влияе върху специфичната им визия.
Ключови думи: декоративни керамични глазури, разкъсани глазури, разнообразие от суровини, технологичен процес, технология за производство на глазура, Васил Харизанов
This essay is just a glimpse into the Dao of Santoka, who being confident of the purposelessness of existence and even more so despaired of his personal guilt and uselessness, is trying to bridge the gap until death reaches out for him by composing haiku.So the words, the meaningя, the sounds are being twiddled and tinkered until they start sparkling brightly, which resulted in his unique haiku style.
Eventually and without aiming it, Santoka entered gloriously the pantheon of haiku masters and became one of the most read 20th century poets.
Joint publication of journals NotaBene and Haiku World, Issue 5, 2019
The paper presents one of the peculiarities of the Eastern worldview, which is expressed in haiku, namely the combination of a sense of fullness of the moment and its transitivity. We will look for the roots of this vision in the philosophy of Daoism, and in particular in the understanding of the achievement of the pivot of dao or the spring of emptiness at the core of every process from where any transformations are possible.
This research is funded by the European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme through the Marie Sklodowska-Curie Action, grant No 753561.
Joint publication with “Haiku World”, Issue 5, 2019
В доклада се представя една от особеностите на Източното светоусещане, намерило израз в хайку, а именно съчетанието от усещане за пълнота на мига и преходност. Корените на това усещане ще бъдат потърсени във философията на даоизма и по-специално в разбирането за постигане на оста на дао или извора на пустотата в сърцевината на всеки процес, откъдето са възможни всякакви превръщания.
This research is funded by the European Union’s Horizon 2020 research and innovation programme through the Marie Sklodowska-Curie Action, grant No 753561.
Съвместна публикация с "Хайку свят" , бр. 5, 2019
Това есе е един поглед към Даото на Сантока, който, уверен в безцелността на съществуването и отчаян от личната си вина и безполезност, се опитва да преодолее пропастта, докато смъртта не го настигне, като създава хайку.
Така думите, смисълът и звуците се преплитат и извайват, докато не започнат да искрят ярко, което води до неговия уникален хайку стил.
В крайна сметка и без да го цели, Сантока влиза славно в пантеона на майсторите на хайку и се превръща в един от най-четените поети на 20 век.
Съвместна публикация на сп. Nota Bene и сп. Хайку свят, бр.5, 2019
Abstract: Towards the end of the 20th century, there began to develop a public perception that the Freemason Order is related to the different Satanic cults and the order of enlightened thinkers that existed in Bavaria at the end of the 18th century, the Illuminati. In addition, the different conspiracy theories maintain that the Illuminati, using the Freemasons, act to take over the world through the control of the power centers in the world. But a more in-depth examination of the history and of the doctrines of the two orders indicates that these are two different orders that were established at different times under a different ideological doctrine, one in the British version and one in a non-British version. Although there are individual Freemasons who are members in Memphis-Misraim and in regular Freemason orders, it is possible to determine that Memphis-Misraim was established as separate from the regular Freemason order and includes a completely different learning theory that emphasizes mysticism.
Keywords: Freemasonry, memphis-mizraim, illuminati
The essay discusses why it is said that the imagination has "wings" and no "boundaries" and presents some metaphors that describe this function of the psyche.
Key words: imagination, metaphor, psyche
Abstract: The phases of the life cycle of the machines of the engineer's arming as well are the particularities in the phases
Key words: life cycle, machines.
В есето се търси философско-поетичен отговор на следните въпроси:
Защо се казва, че въображението има ,,крила" и няма ,,граници"?
С какви метафори се описва тази функция на психиката?
В статията се разглеждат фазите на жизнения цикъл на машините на инженерното въоръжение и техните особености
Ключови думи: жизнен цикъл, машини на инженерното въоръжение
Abstract: The essay considers the novel Middlemarch as a mode of modern reflection on the roots of European culture. The article propounds the thesis that in fictional form through the characters significant philosophical topics and ideas are presented. Not only the well-known philosophical influences of Spinoza and Feuerbach upon George Eliot are analyzed, but the delicate way in which the writer experiments in her novel with the ideas of Plato, Aristotle and Christian theology is traced out.
Abstract: The article situates Petar Konstantinov's novel Avenue Foch in the context of the Bulgarian (pseudo)cosmopolitan prose and constructs parallels with texts by Boris Shivachev and Vladimir Polyanov. According to the study, Konstantinov portrays Paris and France as conditional realities and this effect is accentuated by some factual errors. The book is shown to be the story of a retroactive, non-existent past, which is so designed as to restore the sense of meaning of life. It reveals the inner battle, within one's own conscience, before the temptation to pursue success at any cost.
Keywords: (Pseudo)cosmopolitan prose, conditional reality, retroactively constructed past, Surrealism.
Резюме: В есето се разглежда романът „Мидълмарч" на Джордж Елиът като форма на модерна рефлексия върху корените на европейската култура. Статията застъпва тезата, че в романна форма, чрез образите на героите са представени важни за европейската култура философски теми и идеи. Анализирани са не само добре известните философски влияния на Спиноза и Фойербах върху творчеството на Елиът - се проследява се и финият начин на експериментиране в романа с идеите на Платон и Аристотел, както и с тези на християнската философия и теология.
Abstract: The essay considers the novel Middlemarch as a mode of modern reflection on the roots of European culture. The article propounds the thesis that in fictional form through the characters significant philosophical topics and ideas are presented. Not only the well-known philosophical influences of Spinoza and Feuerbach upon George Eliot are analyzed, but the delicate way in which the writer experiments in her novel with the ideas of Plato, Aristotle and Christian theology is traced out.
Резюме: Статията ситуира книгата „Авеню Фош" на Петър Константинов в контекста на българската (псевдо)космополитна проза и конструира паралели с текстове на Борис Шивачев и Владимир Полянов. Според изследването Константинов рисува Париж и Франция като условна реалност, за което удачно спомагат неволните му фактологически грешки. Книгата „Авеню Фош" е разказ за ретроактивно конструираното, предназначено да осмисли живота несъществуващо минало, свързано с битката на съвестта с изкушението да преследваш на успеха на всяка цена.
Ключови думи: (Псевдо)космополитна проза, условна реалност, ретроактивно конструирано минало, сюрреализъм.
Abstract: The article situates Petar Konstantinov's novel Avenue Foch in the context of the Bulgarian (pseudo)cosmopolitan prose and constructs parallels with texts by Boris Shivachev and Vladimir Polyanov. According to the study, Konstantinov portrays Paris and France as conditional realities and this effect is accentuated by some factual errors. The book is shown to be the story of a retroactive, non-existent past, which is so designed as to restore the sense of meaning of life. It reveals the inner battle, within one's own conscience, before the temptation to pursue success at any cost.
Keywords: (Pseudo)cosmopolitan prose, conditional reality, retroactively constructed past, Surrealism.
Abstract:
This paper gives a close reading of Dr. PetarKonstantinov’s fiction novel “Avenue Foch” (1993) – a chronicleofthelifesuccessesandadversitiesof a youngpainterinSofiainthe 1980s, – throughtheprismoftheaestheticandvalueaspectsoftheprotagonist‘sworldview. Theexpositionconsecutivelyfixeson ’AvenueFosch’asanallegoryofthe peaksinhumancultureintheiraxiologicalambivalence; onportrayingthepersonalityoftheyoungpainterthroughhisrelationshipswiththeclosestones inhisenvironment; onone’soriginalmotivesto choose –or,ratherrealizeandaccept–one’sfateas a creatorbybirth; ontheinsuperabilityinthischoiceandthisfate.
Ключови думи: “Avenue Foch”, PetarKonstantinov, art, creation, artistic worldview, expectation, insuperability
Резюме:
Статията представлява близък прочит на художествения роман на д-р Петър Константинов „Авеню Фош" (1993) - хроника на житейските успехи и несгоди на един млад художник в София от 80-те години, - през призмата на естетическите и ценностните аспекти в световъзприятието на главния герой. Изложението се спира последователно върху „авеню Фош" като алегория на върховете в човешката култура в тяхната аксиологическа амбивалентност; върху обрисуването на личността на младия художник през неговите взаимоотношения с най-близките в обкръжението му; върху изначалните мотиви човек да избере - или дори по-скоро да осъзнае и приеме - своята съдба на творец по рождение; върху непреодолимостта в този избор и в тази съдба.
Ключови думи:„Авеню Фош", Петър Константинов, изкуство, творчество, художествено световъзприятие, очакване, непреодолимост
This article proceeds from the assumption that academic knowledge could be enriched not only by personal investigations but through the view towards and the understanding of the work and achievements of other scholars in a particular field of knowledge. The paper put an accent on the personal experience in the meeting with other modes of investigation. From this point of view the personal experience of a Bulgarian student on the philosophy education as a module of the cognitive science is described and analysed.
Настоящата статия изхожда от предпоставката, че академичното знание се обогатява, не само чрез собствени изследвания, но и чрез поглед към и разбиране на работата и постиженията на останалите изследователи в дадена област на познанието. В текста се набляга върху личния опит от първо лице в срещата с друг тип изследователски методи, като този личен опит не се предава чрез стандартните научни статии и студии, но пък неговите прозрения са от изключителна стойност, а херменевтичните му тълкувания са безкрайни. От подобна гледна точка текстът описва и дискутира личния опит на един български студент по преподаването по философия в Германия като модул на когнитивната наука, която впоследствие се подлага на историко-философски анализ.
The article focuses upon some ethical and social problems bound up with the development of biotechnologies. The progress of science and biotechnologies conduces to new situations that provoke human values, traditions and fundamental principles. “What way the man is going to choose” is a very important question. We have to table it for discussion before we continue to organize the reality around us in conformity with some already established practices that change us and our world.
Key words: biotechnologies, humanism, transhumanism
В статията поставям етични и социо-политически проблеми, свързани с развитието на биотехнологиите. Възможностите на технологиите и науката много бързо се развиват, и възникват нови и нови ситуации, непознати преди, които провокират човешките ценности, традиции и основополагащи принципи.”Какъв път ще избере човека” е един въпрос, поставянето на който е изключително важно, преди да продължим да се стремим да организираме реалността си в съответствие с вече установени (но не избрани) практики, които променят нас и света ни.
Ключови думи: биотехнологии, хуманизъм, трансхуманизъм
This paper analyses two methods of literary translations. The first method tries to carry away one cultural reality into another and here the paraphrase is inevitable. In this respect the article considers St. Jerome’s, St. Cyril’s and Martin Luther’s translations of the Bible which broaden the borders of translation as a cultural phenomenon and gives a beginning of new cultural realities and processes. The second method aims to achieve literal transferring of the original text. The most famous examples illustrating this mode of translation are Nabokov’s translation of Eugene Onegin and Francis William Newman’s translation of the Iliad which are very skeptically accepted by the readers. The paper states the hypothesis that the translation has to adapt one cultural reality into another and sometimes the translation is better than the original.
В статията се разгледани двата начина да се превежда едно литературно произведение. Единият търси пренасянето на една културна реалност в друга при който перифразата е неизбежна, вторият търси дословната вярност към оригинала и неговия автор. Анализирани са примери за културното въздействие на преводи на значими произведения, при които са приложени споменатите два начина да се превежда. Във връзка с първия начин са обсъдени преводите на библията, на свети Йероним, на свети Константин Кирил Философ и на Мартин Лутер, всички те разширяват границата на превода като културно явление и дават начало на нови културни реалности и процеси. Дадени са примери и за втория начин да се превежда при които, въпреки големите усиля и литературния авторитет на преводачите Франсис Нюман и Владимир Набоков, резултатът е скептично приет от публиката. Накрая се застъпва идеята, че художественият превод трябва да се стреми да адаптира една културна реалност към друга и че в този процес на адаптиране преводът няма защо да е по-лош от оригинала, а в определени случаи и по-добър от него.
Review of the exhibition of Marin Podmolov
Abstract: The creditworthy person is the real "hero" of our time, but he isn't a discovery of modernity. In 1905 the father of sociology Max Weber "discovered" the creditworthy individual to be the bearer of the capitalism spirit. "The spirit of capitalism is the creditworthy person," Weber writes in his main work "The Protestant Ethics and the Spirit of Capitalism" and admits that the true measures and characteristics of the spirit of capitalism were set in the 18th century by one of the founding fathers of USA, Benjamin Franklin. Under the conditions of late modernity the creditworthy person again has a fundamental role in our society considered as a risky society in accordance with the definition, given by Urlich Beck in "The Risky Society - On the Way to Another Modernity".
Key words: Max Weber, spirit of capitalism, risky society
Abstract: In this article, I'm trying to draw a line of continuity between the metaphysics of Friedrich Nietzsche and his Greek disciple - the famous author Nikos Kazantzakis. The main quest is centred in the character of Alexis Zorbas and the philosophical novel "Askitiki", which in my opinion brings this metaphysical core to its limits.
INTERPRETATIONS OF DAODEJING
Abstract:
The paper aims to reveal the reasons for different perceptions of one of the fundamental texts of Daoism, Daodejing. It points out that fluidity and relativity are essential characteristics of the Chinese vision of reality and that this vision requires a corresponding language. Daodejing is a text, which simultaneously presents both the theoretical background of this vision and its practical application in language. Therefore its linear interpretation is not only impossible, it is incorrect.
Key words: Chinese philosophy, Daoism, dao, comparative thinking
All spiritual practices of the East aimed at reaching the rest physical and mostly mental. Similarly, the Tango can be defined as a type of spiritual practice, along the lines of the swing with a sword in Aikido or meditation in motion. Tango provides a clear expression of the merger of the two principles in nature, the two opposites--male and female--in one in a natural and extremely aesthetically appealing, minimalist way – like the simplicity of modification in Japanese painting, imbued by Zen.
Key words: Tango, Tao, Zen, Duality, Unity, Meditation
This article is viewing the theme of the dialogue East-West through the prism of art. For this aim two of the director's Régis Wargnier movies are chosen for consideration.
His cinemanovel East-West ( EST - OUEST, 1999) is a classically based on the dramaturgy of the narrative cinema. The choice of this form is not an accidental one because his creative goal is to understand the complicated human destinies that are tragical subjects of influance of the dominant social relationships. In this case the destiny of a whole generation that became a victim of the political reallity afther World War II in Europe is realised.
The next work of Wargnier, Indochinaq ( Indochine, 1992) is build according to strictly dated historical facts skillfully interweaved with the cultural, political and everyday characteristics of the time and place.
Key words: ideology, culture, identity,,fate, life.
This article is about the impact of Shinto and Zen on Haiku. It aims to add another touch to the theme of the impact of Shinto and Zen on Haiku poetry. The author considers the Haiku problem from the point of spiritual paths. And the main thesis is that one can not speak of the influence of a separate spiritual tradition on Haiku, because the very essence of the Japanese is multi-layered, enriched with the intertwining of the Shinto, the local tradition, with Zen, the introduced tradition. Other influences such as: an era preceding Haiku creative works, influences of personalities, etc. are being considered. The article examines the period of creation of this art and analyzes the prerequisites and the reason for its occurrence. Key facts about the Shinto and Zen traditions are presented which show how and where these spiritual paths intertwine and form a unique pathway called Zen. The conclusion is that the Japanese Buddhist is a born Japanese, which means that he generally carries a shin. And the influence of Shinto and Zen on Haiku can be seen in the given and analyzed examples of Haiku.
Key words: shinto, zen, haiku
Generally, the article argues over the issue what haiku is according to contemporary perceptions, how far the poet's freedom stretches in a poetry of strict cannon - and to what extent the proclaimed rules serve artistic creativity or turn into a dogma which poses limitations to the artistic process. It briefly touches upon metaphor, the presence of abstract notions, the rhythm of 5-7-5 syllables and so on. Examples are provided to illustrate these concepts.
Key words: haiku, rules, creativity
Настоящата статия има за цел да добави още един щрих към темата за влиянието на шинто и дзен върху хайку поезията. Авторът разглежда хайку-проблематиката от позицията на духовните пътеки. А основната теза е, че не може да се говори еднозначно за влиянието на отделна духовна традиция върху хайку, защото самата същност на японеца е многопластова, обогатена с преплитането на шинто, местната традиция, с дзен, привнесената традиция. Разглеждат се и други влияния като: епоха, предшестващи хайку творчески произведения, влияния на личности и др. Докладът разглежда периода на създаване на това изкуство и анализира предпоставките и причината за появата му. Изведени са основни факти за шинто и дзен традициите, които показват как и къде тези духовни пътеки се преплитат и образуват един уникален път, наречен дзен. Заключението е, че японският будист е роден японец, което означава, че той по принцип носи в себе си шинто. А влиянието на шинто и дзен върху хайку се вижда в дадените и анализирани примери на хайку-стихове.
Ключови думи: шинто, дзен, хайку.
В статията се обсъжда въпросът какво е хайку според съвременните разбирания, докъде може да се простира свободата на поета при стриктен канон и доколко прогласените правила служат на художественото творчество или се превръщат в догма, която поставя ограничения за художественото процес. Накратко се докосваме до метафората, наличието на абстрактни понятия, ритъма на 5-7-5 срички и т.н. Представени са примери за илюстриране на тези понятия.
Ключови думи: хайку, правила, творчество
Abstract: In this article, I'm trying to draw a line of continuity between the metaphysics of Friedrich Nietzsche and his Greek disciple - the famous author Nikos Kazantzakis. The main quest is centred in the character of Alexis Zorbas and the philosophical novel "Askitiki", which in my opinion brings this metaphysical core to its limits.
Key words: Nikos Kazantzakis, Friedrich Nietzsche, Zorba the Greek, Ascesis
INTERPRETATIONS OF DAODEJING
Abstract:
The paper aims to reveal the reasons for different perceptions of one of the fundamental texts of Daoism, Daodejing. It points out that fluidity and relativity are essential characteristics of the Chinese vision of reality and that this vision requires a corresponding language. Daodejing is a text, which simultaneously presents both the theoretical background of this vision and its practical application in language. Therefore its linear interpretation is not only impossible, it is incorrect.
Key words: Chinese philosophy, Daoism, dao, comparative thinking
Кредитоспособният човек е истинският „герой“ на нашето време, но той не е откритие на съвременността. През 1905 г. бащата на социологията Макс Вебер "открива", че кредитоспособният индивид е носител на капиталистическия дух. "Духът на капитализма е кредитоспособната личност", пише Вебер в основния си труд "Протестантската етика и духът на капитализма" и признава, че истинските измерители и характеристики на духа на капитализма са били заложени през 18 век от един от бащите-основатели на САЩ, Бенджамин Франклин. В условията на късна модерност кредитоспособният човек отново има основна роля в нашето общество, считано за рисково, в съответствие с определението, дадено от Урлих Бек в „Рисковото общество - по пътя към една друга модерност“.
Ключови думи: Макс Вебер, дух на капитализма, рисково общество
Всички духовни практики на Изток целят да достигнат до хората по физически и най-вече по психически начин. По подобен начин тангото може да се определи като вид духовна практика, подобна на въртенето на меч в айкидо или на медитация в движение. Тангото дава ясен израз на сливането на двата принципа в природата, двете противоположности - мъжкото и женското - по един естествен и изключително естетически привлекателен, минималистичен начин - като простотата на модификациите в японската живопис, пропита от дзен ,
Ключови думи: танго, Дао, дзен, двойственост, единство, медитация
This article is viewing the theme of the dialogue East-West through the prism of art. For this aim two of the director's Régis Wargnier movies are chosen for consideration.
His cinemanovel East-West ( EST - OUEST, 1999) is a classically based on the dramaturgy of the narrative cinema. The choice of this form is not an accidental one because his creative goal is to understand the complicated human destinies that are tragical subjects of influance of the dominant social relationships. In this case the destiny of a whole generation that became a victim of the political reallity afther World War II in Europe is realised.
The next work of Wargnier, Indochinaq ( Indochine, 1992) is build according to strictly dated historical facts skillfully interweaved with the cultural, political and everyday characteristics of the time and place.
Key words: ideology, culture, identity,,fate, life.
Abstract: This article is dedicated to the 100-year anniversary of Julio Cortazar and accentuates the great Argentinian's political legacy. The present text does not focus on the question whether Cortazar's political persuasions leave room for the social revolution, but rather on the revolutionary way of thinking that is embedded in the very poetics of any given work by this author. This poetics was constituted by means of expression such as repetition and the construction of parallel chronotopes.
Key words: revolution, Cortazar’s poetics, chronotopes, Gilles Deleuze
Писателят, посветил се на сексуална тема, винаги е в опасност да бъде обвинен в прекомерна мания по своя предмет от онези, които смятат, че подобни теми не трябва да се споменават. Приема се, че той не би рискувал да си навлече порицанието на превзето скромните и похотливи личности освен в случая, когато интересът му към темата далеч превъзхожда значението й. Този възглед обаче споделят единствено онези, които защитават промени в конвенционалната етика.