NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас

Търсене
Резултати от търсенето Показване на 30 (от много) релевантни материала

Политическото единство и абсолютният враг в политическата философия на Карл Шмит

Изследването на идеите на Карл Шмит винаги е било концентрирано около фундаменталните проблеми на политическия свят. Това обаче оставя някои подвъпроси неизяснени, като пример за подобна концепция е политическото единство. Дефинирането на политическото единство от страна на Карл Шмит съвпада напълно с неговата дефиниция за самото политическо като разделение между приятели и врагове. Поради спецификата на естественото състояние на политическото, което Шмит определя като плуриверсум, политическият субект е тъждествен на политическото единство. Историята обаче трудно допуска осъществяването на идеалните теоретични построения, поради което понякога настъпват конфликти в самите политически субекти, с което те губят своето политическо единство. Тази статия поставя въпроса за последиците от вътрешносубективното разделение и как това се вписва в теорията на Карл Шмит. Най-сериозните последици за политическото е трансформацията на концепцията на врага, защото изключителната ситуация на вътрешнополитическо разделение предполага различна логика. Следователно построението на Шмит трябва да допусне наличието на абсолютизирането на врага в името на оцеляването на политическия субект.
Ключови думи: Шмит, политическо единство, вътреполитическо разделение, политически субект

Към публикацията »

Участието на арабските жени на израелския пазар на труда: предизвикателства и постижения

Статията разглежда предизвикателствата, пред които са изправени арабските жени на пазара на труда. Представени са някои техни успешни истории, въпреки значителните трудности, които са срещали по пътя си за постигане на своите цели. Участието на арабските жени на пазара на труда в Израел е много противоречиво и предизвиква широка обществена загриженост през последните няколко десетилетия. Повечето от тези жени страдат от различни предразсъдъци, свързани с тяхното образование, религия, пол, участие в икономиката, политиката, домашни задължения и много други фактори. Въпреки това, те са склонни да бъдат уверени и да разчитат на себе си, за да накарат присъствието им да бъде забелязано и мнението им да бъде чуто, като предприемат различни стъпки, за да реализират мечтите си и да постигнат целите си.
Ключови думи: Арабски жени, израелски пазар на труда, дискриминация, участие, постижения
Introduction

Към публикацията »

Човекът – най-щастливото и достойно за удивление същество според Джовани Пико дела Мирандола

Този есеистичен текст беше представен като доклад на студентска конференция в ЮЗУ „Неофит Рилски“ през 2023 г. В него Джовани Пико дела Мирандола се разглежда като представител на ренесансовия хуманизъм и се припомнят знакови моменти от прочутата му „Реч за достойнството на човека“.

Към публикацията »

Обществени и морални аспекти на справедливостта

Идеята за справедливостта, възмездието, правото и морала са били винаги в основата на функционирането на обществения апарат. Те са проблемни и фундаментални въпроси. Справедливостта е резултат от изясняването на проблемни човешки отношения. Неоспорима е нуждата от ред и норми във взаимоотношенията. Моралът и нравствеността, основани на разбиранията за добро и зло, категории не неписаното право, са не по-малко значими и необходими. Никога не можем да бъдем сигурни, че направено зло или нанесена вреда ще бъдат заличени или напълно поправени, но можем да се стремим да регулираме действията си чрез здрав разум, обществен дълг и усещане за необходимост от причиняване на добро на другите. Нито едно общество не би могло да съществува, ако не установи безобидно отношение между своите членове. Възгледите и усещанията ни за справедливост, отговорност и дълг са в основата на възприятията ни за спазване и нарушаване на закона, за морала и нивата на престъпността (Michael, 2016).
Ключови думи: право, морал, справедливост

Към публикацията »

Езикът на философията

Настоящият текст разглежда предмета и целите на метапрагматиката. В него се изхожда от тезата за езика, разбиран не само като функционално единство, но и като система за обмен на знания, виждания, чувства и емоции, което го прави тясно зависим от потребителите на езика. Първоначално се проследява развитието на семиотиката и на дискурсивния анализ като дисциплини, занимаващи се с езика и неговите употреби, за да се стигне до изясняване на термина "метапрагматика". В подобна връзка се анализират и свързаните с нея понятия "интертекстуалност" и "интердискурсивност".
Ключови думи: метапрагматика, интердискурсивност, интертекстуалност

Към публикацията »

Проваления опит за екзистенциална комуникация между Мартин Хайдегер и Карл Ясперс като истинска загуба за политическата философия: Част първа

  • Автор: Петър Радоев Димков, Българска академия на науките, Институт по философия и социология, petardimkov@gmail.com
  • Рубрика: Анонс
  • Брой: Структури на онтологичното

Нашето съвремие се характеризира с т. нар. „глобална гранична ситуации“. Карл Ясперс въвежда понятието „гранична ситуация“, за да обозначи ситуации, в които субектът се изправя пред краен лимит между това, за което може да се знае нещо, и онова, за което не може да се знае. Това е лимитът на светогледа, който претърпява дисфункционален провал (крушение). Посредством този автентичен провал, който представлява едно разтърсване на самите основи на индивидуалното човешко съществуване, човекът получава, все пак, възможността за адаптация и самообучение. Докато при класическата концепция граничните ситуации са дефинирани като индивидуални, то днес те се поставят и взаимосвързват в полето на едно глобално, интерсубективно взаимодействие, откъдето идва и предикатът „глобални“. В настоящата статия, моето намерение е да използвам като пример, почерпан от опита, взаимодействието, както лично, така и професионално, между Мартин Хайдегер и Карл Ясперс, двамата „бащи“ на немския екзистенциализъм, което приключва с пълно прекъсване на комуникацията, манифестирало се като неавтентичност, загуба на битие и предаване на разума, за да илюстрирам как то, в духа на политическата философия, би могло да поясни анамнезите на взаимоотношението между политиката и философията днес, както и неефективността на политическия дискурс във време на глобални гранични ситуации. Като философи, Хайдегер и Ясперс са много успешни; в политическата сфера и двамата се провалят в опита да постигнат това, което било императив по това време: успешно търсене на нова идентичност на германския народ и фундаментално обновление на немските университети. Те не успяват също така и да разработят общ философски и/или политически проект. И двамата мислители се провалят в своите опити, които са индивидуалистични, както и не се възползват от своето приятелство и своята академична професионална връзка като шанс да подобрят и подсилят своите идеи, по този начин променяйки резултатите от практическото приложение на самите тези идеи. Текстът се състои от две части, като представеното тук изследване е първа такава.
Ключови думи: Мартин Хайдегер, Карл Ясперс, провал в комуникацията, сравнителен исторически анализ историкофилософски анализ, патобиографичен анализ, политическа философия, немска екзистенциална философия, колаборация.

Към публикацията »

COVID-19 и правата на човека

Настоящата статия има за цел да разгледа пандемията COVID-19 откъм сложната и оспорвана връзка с правата на човека. От една страна това е необходимо, тъй като периодът на пандемията предизвика катастрофални години за правата на човека в Европа. Макар че в продължение на няколко години част от целия континент все повече се колебае по някои от ангажиментите си за спазване на стандартите за правата на човека, то пандемията COVID-19 ускори ерозията на демократичната структура на европейското общество, от която зависи защитата на правата на човека. По тази линия пандемията би могла да се сравнява както с 11.11.2001 г., така и с финансовата криза от 2008 г. От друга страна, тази тема е необходимо и заради потенциала, който COVID-19 предостави на много правителства, осигурявайки им идеален претекст да използват различна палитра от страхове, която пандемията предизвика, като по този начин се увеличиха възможностите да бъдат ограничени правата на гражданите. От тази гледна точка, подобен тип анализ би трябвало да констатира още в началото, че Европа се намира на кръстопът, а посоката, която ще бъде избрана ще формира до голяма степен и бъдещото на континента.
Ключови думи: covid-19, правата на човека, Европа, здравеопозаване

Към публикацията »

Философско осмисляне на „нулата“ като „пустота“ или разгръщането на „нищото“ в „нещо“ от числа

Защо в Питагоровото учение не е казано нищо за нулата? Защо е изяснено, че числото три, например, символизира завършеност, но по никакъв начин не се казва нищо за началото „преди началото ЕДИНИЦА“? Защо в Питагоровото учение числата са това, с което да се обясни съществуването, но няма нищо за не-съществуването като фактическа неоспоримост – не-съществуването на нещата е също толкова неоспоримо, колкото и тяхната екзистенция. Възможно ли е Питагоровото учение да се е „страхувало“ от „не-съществуващите“ неща и мъдростта им, която практически не е осъзната като числов израз и образ?
Ключови думи: Питагоровото учение, монади, вселена, Източна философия

Към публикацията »

Ливанските парламентарни избори през 2022 г.: Един прочит на предисторията и резултатите

На 15 май 2022 г. Ливан стана свидетел на първите си парламентарни избори след протестите от октомври 2019 г. и експлозията на пристанището на Бейрут през август 2020 г. Въпреки че лагерът, който включва Хизбула и нейните съюзници, загуби мнозинството, от което се ползваше в предишния парламент, резултатите не доведоха до ясно мнозинство за нито една от страните. Това може да забави формирането на правителството и избора на нов президент, който да замени настоящия президент Мишел Аун, чийто мандат изтича през октомври 2022 г., и да потопи страната в състояние на политическа парализа. Статията представя прочит на предисторията и резултатите от тези избори и прогноза за бъдещи сценарии на развитие на политическата ситуация в страната.
Ключови думи: избори, Ливан, правителство, президентски избори, ливанска система.

Към публикацията »

Социални роли на учениците при инспектиране на качеството на българското образование

  • Автор: Цецка Хаджигеоргиева, докторант в Институт по философия и социология, Българска академия на науките, tshadji@yahoo.com
  • Рубрика: Анонс
  • Брой: Отново за битието и изкуството

Статията анализира темата за социалните роли на учениците като участници в процеса на инспектиране на качеството на образованието, като един нов социален феномен в българската образователна система. Като нов процес, стартирал наскоро в българското образование, инспектирането на качеството на образованието поставя учениците в две противоположни роли: на „оценявани“ и „оценяващи“. Учениците познават и се представят много успешно в традиционната за тях в училищните институции роля на „учащи се, които са оценявани в процеса на обучение“. Но в процеса на оценяване на качеството на образованието пред учениците се поставя изискването да овладеят една нова социална роля - на „оценяващи“, които пряко участват в процеса на инспектирането.
Първата част на статията проблематизира термина социална роля. Втората част е посветена на анализа на инспектирането, с акцент върху конкретните мнения на учениците, влезли в социалната роля на оценяващи при осъществяването на дейностите по инспектирането на качеството на образователния процес.
Как се случва инспектирането на качеството на образованието в българските образователни институции? Как един нов социален феномен, какъвто е инспектирането на качеството образованието, може да помогне за развитието на българската образователна система и за утвърждаването на политика на гарантиране на качеството на образованието? До колко социалните актьори в образователните институции: ученици, родители, учители, директори, административен персонал са запознати със своите роли в процесите по оценяване на достигнатото качество на образованието и как ги реализират?
Всички тези въпроси предстоят да бъдат научно изследвани и огласени в българската образователна система, за да бъдат насочени социалните актьори - ученици, родители, учители, директори - при изпълнението на взаимозависимите си и вътрешно противоречиви социални роли (на оценявани и оценяващи), така че да ги изпълняват възможно най-ефективно.Част от тези въпроси са предмет на анализ и в настоящата статия.
Ключови думи: социален актьор, социални роли, инспектиране на качеството на българското образование, оценяване на качеството на образованието

Към публикацията »

Ейдетична визия за светлината

Целта на тази статия е да представи теоретично изследване, което обхваща връзката между видимото и невидимото, иманентното и трансцендентното, сетивното и разумното, позовавайки се на древни философски теории.
Във връзка с това, ще бъде поставен въпросът за светлината като ейдос, служещ за гранична линия между битието и небитието, и в същото време обединяващ двата принципа (активен и пасивен, т. е. (информация и енергия/материя)). Идеята е да се подчертае, че именно благодарение на взаимодействието между тези две съставки на ноумена (пасивен и активен принцип,), се появява съществуващото, т. е. битието (феноменът).
Ключови думи: светлина, ейдос, материя, информация, енергия

Към публикацията »

Човешката ситуация в епохата на глобализацията

Идеята за глобализацията се продуцира като неизбежното бъдеще на хората и обществата по света, но от това се пораждат много въпроси, чиито отговори са неясни или незадоволителни. Затова в настоящия текст се разглеждат някои от проблемите свързани с глобализацията като, например, отношението й към националната държава и последиците за последната, които произтичат от това съприкосновение. Чрез анализ на понятия като „глобализъм”, „глобалност”, „глоблизация”, „модерност”, „постмодерност” и други, се търсят отговори на въпроситe за това, какво означава да си глобализиран по отношение на отделния човек и дали той печели нещо от този процес или е просто въвлечен в него.
Ключови думи: глобализация, глобалност, глобализъм, модерност, постмодерност, паноптикум, синоптикум, световно рисково общектво.

Към публикацията »

Върху проблема за концептуалната рамка

  • Автор: Радослав Георгиев Оведенски, студент по Философия, Югозападен университет „Неофит Рилски“, radi_ovedenski@abv.bg
  • Рубрика: Анонс
  • Брой: Човекът-машина

Статията е посветена на проблема за концептуалната рамка. Обхванат е период от двадесет години от историко-философския генезис – втората половина на двадесети век. В този период проблемът е дискутиран и надлежно изследван. Представени са позициите на три водещи фигури в областта на логическия позитивизъм – Рудолф Карнап, Уилърд ван Орман Куайн и Карл Попър. Застъпено е твърдението, че концептуалната рамка е инструмент на търсещия за създаването на понятия. Изявена е теоретична позиция във възгледите и разбиранията на автора по разгледаните в текста въпроси. Изложен е целият процес на конструиране на концептуалната рамка – от пространствено-времево подредената система на наблюдаемите предмети и събития, през понятието за реалност, през системата на числата. Обърнато е внимание на въпроса за природата на философския въпрос за съществуването или реалността на числата, проблемът за съществуването на класовете и онтологическата относителност, определянето на термините. Разгледани са последователно собственият език и привичните термини. Отдадено е внимание на мита за концептуалната рамка. Изследването стига до състоянието на transcend.
Ключови думи: концептуална рамка; митът за концептуалната рамка; онтологическа относителност; логически позитивизъм.

Към публикацията »

„КЪМ ЕДИНЕН СЪЮЗ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА МЛАДЕЖ“: ВЪПРОСЪТ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА НА МЛАДЕЖТА В НАЙ-РАННИТЕ ГОДИНИ НА СОЦИАЛИЗМА В БЪЛГАРИЯ

  • Автор: Петя Вълкова Ангелова, докторант, Софийски университет „Св. Климент Охридски", petyavvulkova@gmail.com
  • Рубрика: Анонс
  • Брой: Човекът-машина

В статията се представя в хронологичен план развитието на идеята за обединение на цялата българска младеж в единна организация, с което се цели масово овладяване на младежта чрез поставянето й под контрола на Отечествения фронт и по-конкретно на комунистическата партия. Текстът разглежда периода между 1944 и 1949 година и се опитва да представи основните етапи, които довеждат до създаването на съюза, като особено внимание се отделя и на факторите, които пречат на неговото безпроблемно основаване и функциониране.
Ключови думи: младеж, социализъм, пропаганда, организации, съюзи, комунизъм

Към публикацията »

Лидерство и лидерски умения

  • Автор: Йорданка Стоилова Койчева, Югозападен университет „Неофит Рилски“, sewnid@abv.bg
  • Рубрика: Анонс
  • Брой: Човекът-машина

Настоящата статия е фокусирана върху изследване на лидерството и лидерските умения като важна страна на съвременния живот. Лидерите се проявяват в различни области на организацията и от тях зависят много неща, свързани с дейността, резултатите, постиженията както в индивидуален, така и в общностен и организационен контекст. Анализът се концентрира върху лидерството като явление и неговите измерения. Проследява се логиката на развитие на теориите за лидерство според индивидуалните перспективи и аспектите на феномена, като се изясняват основните детерминиращи елементи на лидерството, които създават определен консенсус в научната литература и осигуряват обединяваща перспектива на идеите. Разгледана е неразривната връзка между лидерството и управлението, тяхното взаимно допълване, като в същото време и различност. Основен извод на статията е, че лидерството е резултат от взаимоотношенията между лидера и неговите последователи; личните качества, поведения и умения на потенциалния лидер са от ключово значение, те се проявяват при определени условия, като важна е способността на лидера да бъде адекватен на очакванията на хората, да предлага действия, които съответстват на желанията и потребностите им. В същото време лидерът в организацията трябва да достигне до по-общите цели и мисия, които организацията преследва.
Ключови думи: лидерство, управление, лидер, последователи

Към публикацията »

Диференцирана Европа. Инициативата на Макрон за Европа

  • Автор: Катерина Климоска, докторант, Университет в Скопие "Св. Кирил и Методий, katerina.klimoska@ukim.edu.mk
  • Рубрика: Анонс
  • Брой: Човекът-машина

Тази статия анализира диференцираната интеграция на Европа чрез Инициативата за Европа на френския президент Еманюел Макрон. Наред с това тя разглежда темата за наднационалността и междуправителствеността в подхода на същата Инициатива за Европа. Текстът също така сравнява Бялата книга за Европа с френската концепция.
В статията са използват дедуктивни и индуктивни методи на изследване. В резултат от проведения анализ са изведени различни заключения. Едно от основните от тях е, че бъдещето на Европа е на диференцирана интеграция, с изпълнени основни предпоставки, които ще предотвратят разпадането.
Ключови думи: Диференцирана интеграция, Европа, ЕС, Франция

Към публикацията »

Философско-социологически измерения на глобализацията като икономика и новите видове труд

Тази статия има за цел да представи един философско-социологически поглед към измеренията на глобализацията като икономика и новите видове труд. Основните моменти в статията са: Въведение – исторически предпоставки за глобализацията; Глобализираната икономика като проявление на либералната идеология; Социални измерения на глобализираната икономика; Новите форми на труд; Прекариатът – новата глобална класа; Личността на прекариата. Статията завършва с извода, че: най-дълбокото значение, носено от идеята за глобализацията, е това за непредвидимия, неподчинен на правила и самостойно развиващ се характер на нещата в света. Идеята за универсализация носи надеждата и намерението за създаване на порядък, точно както понятията цивилизация, развитие, конвергенция и консенсус, т.е. универсален ред. Същевременно е обявено намерението да се уеднаквят жизнените условия на всички и навсякъде, така че всеки да има равни възможности за живот.

Към публикацията »

Символите в мита за Орфей - изследване на истината и нейното разгръщане

Статията разглежда смисъла на символите в мита за Орфей като интерпретира различни подходи за неговото разгръщане. Особено внимание е отделено на някои от най-важните символи, които се срещат като „маска“ на мъдростта и в други митове – песента и музиката, магията на изкуството като цяло, поезията, змията, реката. В разработката на темата е заложена авторова интерпретация на разгръщането на енергията като естествен път за еволюцията на познанието зад символа.
Ключови думи: изкуство, поезия, смисъла на символите, Орфей, познанието зад символа

Към публикацията »

Филантропия и наука или защо богатите даряват за образование

В днешно време висшето образование в много държави по света разчита на подкрепа от страна на частната филантропия. Тази зависимост се увеличава през десетилетията и е резултат от нарастващите университетски разходи и намаляването на държавните инвестиции. Науката и инженерството, за чието развиване са нужни големи средства, са все по-привлекателни за студентите; от своя страна индустрията се нуждае от бързи иновации. В този контекст естествено възниква въпросът защо богатите даряват за образование. В повечето случаи отправна точка за филантропа е житейският му опит, а понякога благотворителността е свързана с благодарност към институция, но в други случаи мотивите не са така явни. Ала дали даряването за образование е мотивирано единствено от безкористно желание за промяна в обществото у дарителя, или в него има нещо повече? На този въпрос се търси отговор в статията.

Ключови думи: висше образование, филантропия, даряване, университети, финансиране на образованието.

Към публикацията »

Никлас Луман и понятието за обществото

Анотация:
Двете характеристики, с които можем да идентифицираме Никлас Луман и неговото творчество, са иновативност и обективност. Първата подчертава оригиналността на начина му на мислене, респективно концепцията му за обществото. Втората – удовлетворяването (до перфекционизъм) условието на Макс Вебер да се прави ясна разлика в науката между факти и ценности; дори скритата ирония, която Луман проявява (на места) е в абстрактен контекст.
Настоящата разработка визира някои по-важни аспекти от понятийната архитектоника на системния теоретик Никлас Луман за обществото и по-специално онези, свързани с дефинирането му.

Ключови думи: общество, социология, системна теория, система / и, социални системи, комуникация, разлика /диференциация, психически системи, смисъл, контингентност, Alter, Ego, наблюдение (от първи и втори ред), наблюдател, ( от първи и втори порядък).

Към публикацията »

Коментар: Лекция на д-р Мордехай Кедар - Близкият изток: трибализъм, а не национализъм

The article was previously published in the "Inter disciplinary Journal for Israel Studies", which is today no longer active

Към публикацията »

Капитализъм – непредвидени последствия

Към публикацията »

Алтернативната логика на Хю МакКол

Наложилата се във времето предикатна логика е разширение на пропозиционалната и това разширение формира логиката от първи ред или т.нар. „класическа“ логика. Във времето обаче съществува и друга логика с подобни свойства. Логиката на Хю МакКол предлага едно по-успешно свързване на традицията с формалната логика като включва конексивните тезиси на Аристотел и Боеций. Логиката включва някои модални и релевантни елементи като заедно с това е пет значна.
Ключови думи: МакКол модален, конексивен, релевантен, предикатна логика, пет значна

Към публикацията »

Хуморът и сатирата през социализма: между отричането и утвърждаването на режима

Хуморът и сатирата в рамките на социалистическия режим в България представляват голяма и много слабо изследвана тема, за която може да се приеме, че донякъде се вмества в проблематиката за изкуството през социализма изобщо, но и надхвърля това поле със специфичните характеристики на това изкуство. Този текст цели да проследи конфликтното съществуване на хумора и сатирата през комунистическото минало на страната, различните им употреби от властта, но и критичния им потенциал. Статията прокарва хипотезата, че амбивалентната ситуация на хумора и сатирата по време на комунистическия решим се дължи на същността и целите на този тип творчество, които се възприемат по сходен начин както от самите автори, така и от държавното ръководство – а именно като критика. Подобна критика, дори и да не е пряко насочена към политиката, обикновено е свързана с определени обществени недъзи и някои човешки пороци. Тези характеристики на хумора и сатирата правят адаптирането им към режима особено интересна тема.
За да се анализира как хумористичното творчество се повлиява от различните процеси, които засягат държавата през периода, за обекти на изследването са подбрани вестник „Стършел“ и Домът на хумора и сатирата в Габрово, които ще бъдат разглеждани като специфични пространства за хумор и сатира, свидетелстващи за отношението на властта към хумористичното творчество в различните периоди на режима. Изборът на обекти на изследването предполага съсредоточаване върху две направления на хумористичното творчество: литературата и най-вече жанровете на хумористичните епиграми и фейлетони, както и изобразителното изкуство – основно карикатурите, но и някои пластични произведения.
Ключови думи: хумор, сатира, социализъм в България, критика на властта, осмиване, утвърждаване, отхвърляне

Към публикацията »

Антропологизиране на теологията, ролята на сетивността и любовта във философията на Л. Фойербах

Целта на настоящия текст е да се разгледат част от философските възгледи на Л. Фойербах като едновременно с това се представят неговите основни положения, свързани с антропологизацията на бога, задачата на философията и ролята на сетивността и любовта в този процес. По този начин статията излага един оригинален историко-философски модел на мислене, който разглежда човека, включително и природата като база на човека, в единствен, универсален и най-всиш предмет на философията, с което издига антропологията, заедно с физиологията, до универсална наука.
Ключови думи: Фойербах, антропология, философия на сетивата

Към публикацията »

ОТНОШЕНИЕТО ФИЛОСОФИЯ – ИЗКУСТВО ВЪВ ФИЛОСОФСКАТА СИСТЕМА НА ШЕЛИНГ

The main moment of coincidence between philosophy and art is the interpenetration of science, the good and the beautiful in an absolute simultaneity of the peculiarity in Schelling's philosophical system. Philosophy encompasses everything in its totality, and by the principle of construction is an eternal and faithful image of the universe. Art as a doctrine is formed in philosophy through contemplation. The latter is a main creative principle and receives the image of the immediate eternal.
Through the principle of construction, philosophy produces in art to the extent of determining its place in the universe, and by contemplating it, attains the highest – the identity of philosophy and the doctrine of art. This seemingly cyclical process represents two different paths of knowledge – one by constructing in the ideal, subjective sphere and the other by contemplation in the real, objective realm. The sublime moment of fusion is the idea of the divine where god and the universe appear as the same expression of the whole.
The construction and reconstruction are the immanent and transcendental path of reflection, by which we can define the logical construct of art, accepting pure thought as an ideal principle and pure Being as a real principle.
The theorizing of art in the history of Western philosophy was not an easy task, given Plato's severe condemnation of poets and painters in the Ideal State, but the artist's thought and the becoming of its works are ideal definitions of the universe.
Apart from mythology, the antiquity could be determined by the principle of sculpture, because as a kind of art, it is the work of an artist, a consummate and master where the philosopher has to produce and reflect, and by himself, to raise this ideal essence in itself – in this particular moment of logical construction. Thus, the sculpture becomes an ideal definition of philosophy. Not just the order and symmetry, but its place in the universe.
To achieve the theoretical foundation of art, philosophy must gradually build its essential moments in the act of creation for itself – to raise it in the identical image to itself as a real truth of the universe.

Keywords: Schelling, philosophy of art, German classical philosophy, aesthetics, philosophy, art

Към публикацията »

Френският дебат за философско образование: актуалност спрямо българската ситуация

Текстът разглежда развитието на френския дебат, съсредоточен около проблеми на образованието по философия в гимназията, които се отнасят до неговото съдържание и то начина на преподаване. Заедно с това, статията опитва да отнесе посочените проблеми към българската ситуация, що се отнася до образованието по философия в първи гимназиален етап на обучение, задължителен за българските ученици. Разгледани са две основни схващания за преподаването: като философстване и като предаване на знания. Чрез оповаване на Държавните образователни стандарти за обучението по философия и на опит, се показва, че първият модел на преподаване е неприложим към момента за България. Стъпвайки на текста на френския дебат и на вторични източници, се изказва предположението, че „българският дебат” ще се разреши, ако в Държавните образователни стандарти се постигне съчетаване на практика и теория, що се отнася до философията. Изпозван е основно методът на анализ.
Ключови думи: образование по философия, философстване, дисциплини, българска ситуация, френски дебат.

Към публикацията »

Leaders and Leadership: Factors That Influence Leaderships - Part I

The phenomenon of leadership has been observed and researched for roughly 100 years and various scholars have tried to explain its development as well as examine the tools that enable its advancement. This article provides a comprehensive overview and explanation of the leading approaches to leadership research today and covers the Personality Researches and the Trait Approach to Leadership, the Behavioral Approach and Leadership Development, Blake and Mouton’s Managerial Grid, the Situational Approach in Exploring Leadership, Reddin’s Four Style Model, Fiedler’s LPC Situational Dependence Model, Formative Leadership – Leadership’s Full Range Model.

Към публикацията »

Етико-естетически дискурс на религиозния екзистенциализъм на Сьорен Киркегор („Или-Или“)

Изследването е посветено на философския синтез между етика и естетика в произведението "Или-или" на Сьорен Киркегор. Духовната трансформация на човека минава през тристадиен процес на развитие, който започва от естетическото, преминавайки в морално състояние, като накрая Киргегор обединява моралната и религиозна фаза на това човешко развитие. Ако естетическото съществуване се осъществява чрез поетически изразни средства като алюзии, символи, поетически образи, то моралният аспект на човешкото развитие е свързан с моралната отговорност, критическия анализ и брака. Киргегор обаче разработва език, който обединява етика и естетика. Така етиката и естетиката придобиват формо-съдържателна парадигма, като естетическият стадий представя формата на "Или-или", а моралният аспект е представен от съдържанието на работата. В подобен план "Или-или" представлява ключов пример на взаимното свързване на етическото и естетическото като израз на човешкото духовно развитие.
Ключови думи: етика, естетика, символизъм, морална отговорност, брак, етикоестетически синтез.

Към публикацията »