NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
Силвия Борисова е доцент по естетика в Секция „Култура, естетика, ценности“, Институт по философия и социология – БАН. Автор е на книгите „Граници на естетическото съзнание“ (2017) и „Естетика на тишината и мълчанието“ (2019). Преводач от английски език на хуманитарна и художествена литература (текстове от Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд, Джералд Дуоркин, Нел Нодингс, Уолтър Трует Андерсън, Джордж Сантаяна; разкази от Джордж Еджъртън, Хърбърт Джордж Уелс; поезия). Професионалният й; интерес към световете на изкуството и възможностите на сетивното възприятие се заражда още в ранните й стъпки в поезията и рисуването с изправянето пред въпроса кое е общото между изкуствата и тяхната различна изразителност и как хората се разбират помежду си през художествените символи, форми и цветове. Така за нея естетическата теория и художествената практика се превръщат в неотделимо едно в задаването и отговарянето на ред последвали въпроси и през времето се занимава с живопис, графика, скулптура, писане на текстове за песни, участие в пърформанси, драматургия на хепънинги, кураторство на изложби и фестивали.
Нейни поезия, приказки, есета и илюстрации са публикувани в сп. „Родна реч“ (1999–2003), сп. „Кръг“ (1999–2001), в-к „Пулс“ (2002), в-к „Български писател“ (2003), „Антология на младите български поети“ (2008), „Литературен вестник“ (2019), сп. „NotaBene“ (2021).
Николай Найденов е доктор на политическите науки и професор по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1985 г. излиза първата му стихосбирка „Родство“, за която получава наградата „Южна пролет“. През 2000 г. публикува втората си стихосбирка „Тибет“, с която прави опит да се сбогува с поезията. Настоящите стихове са от неговата трета стихосбирка „Далече от думите“ (ИК "Жанет-45, 2022).
On October 28, 2018, teams of Electricity System Operator EAD performed work on 110 kV overhead power lines near the 110/20 kV substation Cast iron foundry Ihtiman. The KAMAZ APT-35 aerial platform was used during the implementation of the activities. There are two electricians in the basket of the car lift. When the articulated boom is retracted, the welding of a fixed support between the boom arms breaks, as a result of which the boom and the basket fly towards the chassis of the aerial platform. One of the electricians dies.
In order to ensure safety when using the KAMAZ APT-35 aerial platforms, the company stopped using them and proceeded to an inspection procedure by non-destructive inspection (defectoscopy) of the welding parts of each of the five aerial platforms in operation.
After disassembly of the car lifts, separation of the welding parts and their cleaning from rust and paint, the following were used: capillary method with penetrating liquids and magnetic-powder method for defectoscopy. As a result, it was found that in most of the welds there is non-fusion of the material, as well as cracks.
The additional element to each of the photographs turns them into paintings from the abstract world of images created by rust. The series includes: "Sixth Sense", "Time Apart", "Diogenes", "Shepherd", "SONY-the best", "Geisha", "Snake's Eye", "They are here", "Scat", "Doomsday" "Centurion", "Tenderness", "Shipwreck at Sunset", "Night Storm", "July Morning", "Crocodile".
На 28.10.2018 г. от екипи на ЕСО ЕАД се извършват работа по въздушни електропроводи 110 кV в близост до подстанция „ЧЛК Ихтиман“ 110/20 кV. При изпълнение на дейностите е използвана автовишка „КАМАЗ АПТ-35“. В коша на автовишката са двама ел.монтьори. При прибиране на шарнирната стрела се скъсва заварка на неподвижна опора между рамената на стрелата, вследствие на което стрелата и коша политат към шасито на автовишката. Загива един от електромонтьорите.
С оглед осигуряване на безопасност при използване на автовишките модел „КАМАЗ АПТ-35“, дружеството спря използването им и пристъпи към процедура за проверка, чрез безразрушителен контрол (дефектоскопия) на заваръчните детайли на всяка една от петте броя автовишки в експлоатация.
След разглобяване на автовишките, отделяне на заваръчните детайли и почистването им от ръжда и боя, бяха използвани: капилярен метод с проникващи течности и магнитно-прахов метод за дефектоскопия. В резултат беше установено, че при голяма част от заварките има несплавяне на материала, както и възникнали пукнатини.
Допълнителният елемент към всяка една от фотографиите ги претворява в картини от абстрактния свят на изображенията сътворени от ръждата. Серията включва: “Шесто чувство“, „Време разделно“, „Диоген“, „Овчедушие“, „ SONY-the best“, „Гейшата“, „Змийско око“, „Те са тук“, „Скат“, „Страшният съд“, „Центурион“, „Нежност“, „Корабокрушение на залез“, „Нощна буря“, „Юлско утро“, „Крокодила“.
Силвия Борисова е доцент по естетика в Секция „Култура, естетика, ценности“, Институт по философия и социология – БАН. Автор е на книгите „Граници на естетическото съзнание“ (2017) и „Естетика на тишината и мълчанието“ (2019). Преводач от английски език на хуманитарна и художествена литература (текстове от Джон Дюи, Джордж Хърбърт Мийд, Джералд Дуоркин, Нел Нодингс, Уолтър Трует Андерсън, Джордж Сантаяна; разкази от Джордж Еджъртън, Хърбърт Джордж Уелс; поезия). Професионалният й; интерес към световете на изкуството и възможностите на сетивното възприятие се заражда още в ранните й стъпки в поезията и рисуването с изправянето пред въпроса кое е общото между изкуствата и тяхната различна изразителност и как хората се разбират помежду си през художествените символи, форми и цветове. Така за нея естетическата теория и художествената практика се превръщат в неотделимо едно в задаването и отговарянето на ред последвали въпроси и през времето се занимава с живопис, графика, скулптура, писане на текстове за песни, участие в пърформанси, драматургия на хепънинги, кураторство на изложби и фестивали.
Нейни поезия, приказки, есета и илюстрации са публикувани в сп. „Родна реч“ (1999–2003), сп. „Кръг“ (1999–2001), в-к „Пулс“ (2002), в-к „Български писател“ (2003), „Антология на младите български поети“ (2008) и „Литературен вестник“ (2019).
Предложените в настоящия брой на сп. „NotaBene“ стихове са писани в периода от 1999 г. до днес.
Авторът работи в областта на енергетиката. Понякога по време на служебни пътувания влиза и в ролята на фотограф: заснема персонажи в работна обстановка. Следващите снимки са от пътуване по българския участък от междусистемния електропровод между “Марица Изток” и “Неа Санта” (Гърция). Към онзи момент все още неопроводен, само стълбови конструкции. Колажите са на основата на фотографии от природната забележителност Каменните гъби, разположена на около километър от село Бели пласт, между Хасково и Кърджали. На тях авторът изважда на показ образите, които вижда в каменните статуи: Кучето, Мумията, Крокодила...
Petar Tchouhov was born on 23.06.1961 in Sofia, Bulgaria. He published 13 collections of poetry, a novel, two collections of short stories and a children’s book. His works has been translated into 20 languages and included in many newspapers, journals and anthologies in Bulgaria and abroad. He plays guitar in rock bands, writes music and lyrics. Petar performed his writing and music at festivals and other events in Japan, USA, Russia, Switzerland, Sweden, Germany, Hungary, Croatia, Slovenia, Lithuania, Turkey, Romania, Slovakia, Albania and Macedonia. He is the winner of the top prize at the 61st Basho Festival in Japan and many more others. Recently, he has been performing his poetry with the spoken rock band LaText (latext.eu) and has been playing also with the bands Gologan and Par Avion Band.
Petar is a member of the Bulgarian P.E.N.-Centre’s Management Board, the Association of Bulgarian Writers, the Sofia Haiku Club, the World Haiku Association, and Musicautor.
Петър Чухов е автор на 13 стихосбирки, 3 книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 20 езика и публикувани в над 20 държави. Носител на много награди, сред които Наградата на музея "Башо" в Япония.
По повод шестдесетгодишния юбилей на автора, издателство „Жанет 45“ издаде две стихосбирки на Петър Чухов – с нови стихове и сборник, който включва първите му пет книги с поезия.
Предложените стихове са от „Есенен Великден“.
Elena Krasteva is radioengineer, PhD in Physics. She worked at the Bulgarian Academy of Sciences. She is a member of Color Group - Bulgaria and has a number of participations with her photos in seminars and conferences organised by this group. In February 2020 she won the First Prize in the 21x21 competition for abstract art at the a-cube contemporary gallery. In January-February 2021, her solo photo exhibition "OUTSIDE" was presented in the gallery.
Елена Кръстева e завършила Софийската френска гимназия и Техническия университет в София, специалност радиотехника, профил радиолокация и радионавигация. Защитила e дисертация в Санкт-Петербургския електротехнически университет, доктор е по физика. Работила е в БАН. Член е на Група Цвят – България, има редица участия с фототворби в семинари и конференции, организирани от тази група. През февруари 2020 г. печели Първа награда в конкурса 21х21 за абстрактно изкуство на галерия a-cube contemporary. През януари – февруари 2021 г. в галерията е открита и нейна самостоятелна фотоизложба „НАВЪН“.
В рамките на 31-те Дни на японската култура в зала „София“ към Столичната библиотека бе представена изложбата „Хайга – Есенни прелюди“, организирана от Българския хайку съюз. В този брой ви представяме част от творбите на български автори, творящи в този интересен японски жанр, съчетаващ алюзивната недоизказаност на рисунка и стих.
„Когато всичко е неубедително и не знаеш какво означава това всичкото. Спри се. Остави. Остава само едното творчество. Чисто. Творчество. И уж не е съвсем важно какво е това или как изглежда. Тишината се настанява в теб, като че ли като единствен изход и смисъл.“
ОБЯСНЕНИЕ
Много е разисквана анонимността на тази книга. Това, което междувременно разисквах в себе си, бе дали трябва или не да я извадя от интимността на нейното начало: да разкрия произхода бе да разсъблека интимността на нейното раждане. И ми се струваше, че такова действие не би било почтено към изблиците на любов и лудост, към отчаяните и парещи обстоятелства на изгнанието, което я породи.
От друга страна, мисля, че всички книги трябва да са анонимни. Но пред това да премахна името си от всички мои книги или да използвам друго по-загадъчно, отстъпих в крайна сметка, макар без голямо желание.
Защо запазих тайната толкова време? Заради нищо и заради всичко, заради това, което е тук и което е оттатък, заради неподходящи радости, заради чужди страдания. Когато Пауло Ричи, светъл приятел, я отпечата за първи път в Неапол през 1952 г., мислехме, че онези няколко екземпляра, които той се погрижи да подготви отлично, щяха да изчезнат в южните пясъци, без да оставят следа.
Но не това се случи. И животът, който някога пожела нейната тайна експлозия, днес ми я налага като присъствие на една непоклатима любов.
Предоставям тази книга без повече обяснения, като че ли е моя или като че ли не е моя: достатъчно е, ако може да броди сама по света и да расте сама по себе си. Сага, когато я припознавам, надявам се, че нейната яростна кръв също ще ме разпознае.
Пабло Неруда
Исла Негра, ноември 1963 година
Paintings, presented by Detelina Tiholova on the Days of Eastern Spirituality and Culture
In this interview Zornitsa Harizanova, Secretary of the Bulgarian Haiku Union, talks with Sylvy Velev, an artist who works in the traditional Chinese style, teaches Chinese martial arts, and is the founder of Heavenly Dragon Academy, where he organizes and conducts courses and seminars in Tai Chi, Chinese language, Chinese calligraphy and Chinese painting. Silvy Velev presented his paintings at the Days of Eastern Art and Spirituality in Sofia.
Key words: Chinese painting, Silvy Velev, Chinese philosophy
Joint publication of journals NotaBene and Haiku World, Issue 5, 2019
Картини, представени от Детелина Тихолова на Дните на Източната духовност и култура
Призьори от Единадесетия национален конкурс за хайку на свободна тема
Тази серия от 12 фотографии и 12 кратки текста третира морето като огледало, в което се отразяват душевни състояния.
Формално серията показва различни състояния на морето, от разсъмване до залез. Всяка фотография е съпътствана от кратък текст, който дава съдържание на снимката, което тя сама по себе си не предлага. Макар че всеки текст е свързан със съответна фотография, текстовете образуват по-обширна поема, която се цитира накрая. С този проект се обединяват фотография и поезия, както вероятно никога не е правено.
Стилистично по-голямата част от фотографиите се доближават до подхода color field painting, където цветът е освободен от обективния контекст и се превръща в основния изразителен субект. В конкретния случай се търси лаконичността на празното и неговото неопределено емоционално напрежение. Такова представяне на морето е рядко срещано във фотографията и живописта. Във фотографията трябва да се споменат работите в черно-бяло на Хироши Сугимото (Hiroshi Sugimoto) и в цветове на Жан-Клод Бележо (Jean-Claude Bélégou). В областта на живописта представените фотографии могат да се свържат с някои работи на Герхард Рихтер (Gerhard Rihter).
Концептуално се изследва уникалната художествена особеност на фотографията – възможността която тя дава да се съзерцава реалния и ефимерен момент, трасирайки така връзка между миг и вечност, границите които мерят неограничеността на времето. В този случай са 12-те измерения на морето и морето като символ на вечното.
Николай Пандърски е роден на 18.02.1954 г. в гр.Пловдив. По професия е електроинженер. Завършил е ВМЕИ „В.И.Ленин“ (сега ТУ София) през 1980 г. След дипломирането си до 1983 г. работи по разпределение, като електроинженер в СК „Окръжно Електроснабдяване“. От 1983 г. до 2000 г. е преподавател във факултет “Пожарна безопасност и защита на населението” към Академия на МВР. От 2000 г. и досега е в редиците на енергетиците. От 2012 г. работи в Електроенергиен системен оператор (ЕСО) ЕАД.
С фотография се занимава от 2014 г. В работите си показва другото лице на обкръжаващите ни машини и техника. В един обикновен електрически шмиргел той вижда робота, а в прекъсвачите от ОРУ (открити разпределителни уредби) 110 кV - универсални бойци. Други съоръжения – силови трансформатори, токови и напреженови трансформатори, изолатори, компенсатори, елегазови модули и т.н. също предизвикват множество нестандартни асоциации, които авторът поднася на зрителя.
Настоящите работи са от цикъла: "Ако политиците бяха хипстъри".
Художникът Александър ТЕЛАЛИМ е българин от украинската част на Бесарабия. Той е роден през 1966 г. във Владичен. През 1995 г. се премества да живее в България, където завършва „Стенопис“ в Националната художествена академия. Художник с изключително широк художествен диапазон, един от най-добрите български акварелисти, той многократно е представял на света изкуството на България и Украйна. В по-широк контекст изкуството му се възприема като мост между културите на Изтока и Запада. А. Телалим създава уникален синтез на източна и западна калиграфия. Той обаче не спазва стриктно официалните китайски или японски правила и чувства принципите на източната калиграфия като нещо универсално и разбираемо. Най-важните за него са не строгите форми, а линиите, изразяващи свобода, сила, радост и енергия, когато „във фигурите остава само жеста - толкова експресивен като йероглиф на чувството“ (Радио Хоризонт). "Може би това е дзен - казва художникът - да намерим това, което ни обединява, и да го направим видимо." Една малка част от заглавията на неговите изложби включва: „ДУХОВНИ ПОСЛАНИЯ“ (София), „ТРАДИЦИИ И ВДЪХНОВЕНИЯ ОТ ИЗТОКА“ (София), „ПОСЛАНИЯ ОТ ЗАПАДА“ (Кагава, Япония), „МОСТОВЕ“ („Кристина де Висенте“ "галерия, Велва, Испания)," КАЛИГРАФИЯ, ВДЪХНОВЕНА ОТ ХАЙКУ "(София).
Джордж Чиа Чън У е роден през 1976 г. в Тайпе, Тайван. Завършва китайска филология в Националния университет в Тайван и започва кариера на свободна практика като писател на кратки истории за тайванските медии. Негови творби, включително стихове, проза и кратки истории, са публикувани в China Times, Taiwanese New Born Paper, Taiwan Times и др. През 2001 г. той получава магистърска степен по театър от Националния университет в Тайван. Поставя постановки като „Вуйчо Ваньо“ (като режисьор), „Сън в лятна нощ“ (като актьор), „Американска мечта“ (като актьор) и „Хамлет“ (като актьор) и прави изследвания върху жанра на френския театър на абсурда от 50-те години. През 2013 г. получава докторска степен по философия в Софийския университет, България, с дисертация на тема „Философски прочит на Бекет“. След завръщането си от Балканите, работи в Университета на Сиамън. Тук поместваме едно от неговите стихотворения, посветено на Световния конгрес по философия в Пекин през 2018 г. То е написано на китайски и преведено на английски от автора. Основава се на игра на думи, произтичаща от факта, че всеки йероглиф и съответно всяко име на китайски език сам по себе си представлява смислена дума. Ето защо поместваме и китайския оригинал.
The artist Alexander TELALIM is a Bulgarian from the Ukrainian part of Bessarabia. He was born in 1966 in Vladichen. In 1995 he moved to live in Bulgaria, where he graduated "Fresco" at the National Academy of Arts. An artist with an extremely wide artistic range, one of the best Bulgarian watercolor artists, he has presented the art of Bulgaria and Ukraine to the world many times. In a wider context, his art is perceived as a bridge between the cultures of East and West. He created a unique synthesis of Eastern and Western calligraphy. He, however, does not follow strictly the formal Chinese or Japanese rules and feels the principles of Eastern calligraphy as something universal and understandable. The most important for him are not strict forms but lines that express freedom, strength, joy, and energy when "only the gestures remain in the figures - as expressive as the hieroglyph of feeling" (Radio Horizon). "Probably, this is Zen - says he - to find what unites us all, and to make it visible." A small part of the titles of his exhibitions includes: "SPIRITUAL MESSAGES" (Sofia), "TRADITIONS AND INSPIRATIONS FROM EAST" (Sofia), "MESSAGE FROM THE WEST" (Kagawa, Japan), "BRIDGES" ("Cristina de Vicente" gallery, Velva, Spain), "KALIGRAPHY INSPIRED BY HAIKU" (Sofia).
Georg Chia Chen Wu was born in 1976 in born in Taipei, Taiwan. He graduated Mandarin Department of National Taiwan University and started a freelancer career of short stories writer for the Taiwanese textual media. His works, including poems, prose and short stories were published in China Times, Taiwanese New Born Paper, Taiwan Times, etc. He contributed to Taiwan New Literature, Li Poetry, Taiwanese Literature and Arts. As an amateur actor and playwright, he received an MA in Theatre in 2001 from National Taiwan University. He staged works like Uncle Vanya ( as a director ), Midsummer Night's Dream (as an actor ), American Dream ( as an actor ) and Hamletmachine ( as an actor ) and made research on the French Absurd Theatre genre in 1950s. In 2013 he got a PhD in Philosophy at Sofia University, Bulgaria with a thesis "A Philosophical Reading of Beckett Works". After returning from Balkan district, he worked at Xiamen University for International College bilingually ( Mandarin / English ) and then was invited as a guest lecturer by Istanbul Sehir University ( Uskudarl Istanbul, Turkey ). Now he is a part-time freelancer in Chinese language in Taipai. The following poem is translated in English by himself and is based on wordplay created on the fact that every sign in Chinese language is a meaningful word. Therefore, the Chinese original is given as well.
Abstract: The article consists in analysis of the exhibition H220cm presented by the visual artist Boryana Petkova in July and August 2018, in +359 gallery in Sofia. This exhibition was part of the long-term project "Formatting the absence" of the curator Irina Batkova. In the framework of this project, Batkova invites artists to create situational artworks in the context of water tower in the district of Lozenets in Sofia.
Резюме: Статията предлага прочит на изложбата „H220cм", реализрана от визуалната артистка Боряна Петкова в галерия +359 през месец юли и август 2018 г. Изложбата беше част от дългосрочния проект „Formatting the absence" на галерията. В рамките на този проект кураторката Ирина Баткова представя автори, които създават ситуативни работи в средата на водната кула в софийския квартал Лозенец.
Abstract: The article consists in analysis of the exhibition H220cm presented by the visual artist Boryana Petkova in July and August 2018, in +359 gallery in Sofia. This exhibition was part of the long-term project "Formatting the absence" of the curator Irina Batkova. In the framework of this project, Batkova invites artists to create situational artworks in the context of water tower in the district of Lozenets in Sofia.
Людмила Миндова е родена през 1974 г. в Русе. Автор е на поетичните книги „Блус по никое време“ (2009), „Тамбос“ (2014) и „Животът без музика“ (2016), на литературоведските „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011) и „Другата Итака. За дома на литературата“ (2016), както и на „Роман за името“ (2017). Нейни стихотворения са превеждани на различни езици и са включвани в няколко антологии на световната поезия. Преводач на художествена литература от бившето югославско пространство, досега в неин превод са публикувани над петнайсет книги на известни съвременни творци, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун...
Abstract: The paper examines the history of Italian haiku. It is emphasizes that we live in the era of media, where the uppermost value is communication, and poetry is bound to lose ground and relevance. However the interest in haiku has been increasing recently. Some organizations and projects related to haiku are discussed. A gallery of portraits of Italian haiku poets is presented, including biographies and samples of haiku poems.
Key words: Italian poetry, Italian haiku, Haiku organizations.
Antoaneta Nikolova was born in 1961 in Sofia. She graduated in philosophy at the Sofia University "Kliment Ohridski" and is a lecturer in Eastern philosophy at SWU "Neofit Rilski". He is the author of six poetry books as well as the philosophical and poetic study "The Language of the Void" (Mediterranean Aquarium, 2003). Co-writer with Sofia Katarova on Anthology with Old Chinese Landscape Lyrics "Poetry of the Mountains and Waters" (Stigmata, 2003), poems by the Buddhist poet and monk Hanshan "Verses of the Cold Mountain" ("East-West", 2013), as well as selected poems by one of the most famous Chinese poets Li Bai, "The Odeon of Heaven" (East-West, 2014). Her poems are published in anthologies and magazines in German, English, Hungarian, Japanese and Russian. He is a member of the Bulgarian Writers Association, the Haikou Club "Sofia" and the World Haiku Association.
Ели Венкова е студентка по философия, автор на стихове и медитативни фотографии, чрез които се стреми да проникне отвъд зримото, до фината същност на заобикалящото ни.
Радка Миндова пишe в областта на кратките форми - миниатюри, хайку, сенрю. Нейни творби са печелили редица наши и международни награди. Активно публикува както в български, така и в англоезични сайтове. Включена е в "Living haiku anthology" и в пет поредни години е сред 100-те най-креативни автори на хайку в Европа.
Магистър от НХА, Ваня Вълкова работи като визуален и мултимедиен художник. В момента учи втора магистратура в СУ ,,Педагогика и семиотика на изобразителното изкуство''.
Ваня има поетични публикации в ,,Нова социална поезия'', ,,Литературен свят'', ,,Литер Нет'', както и текстове в harta-bg.info и НСП.
Веска Гювийска е родена в гр. Дупница. Работи като преподавател в катедра "Педагогика" на ЮЗУ "Н. Рилски" - Благоевград. Нейни стихове са превеждани на сърбохърватски, руски и английски. През 2004-2005 г. печели номинация "Кой кой е в човешкото различие" на Американския биографичен институт. Издала е стихосбирките: "Реквием за едно глухарче" (1994), "Перото бяло, перото черно" (1999), "И други тихи неща" (2004), "Трепти, захожда" (2008), "Бог е винаги другаде" (2014). Член на СБП.
Зорница Харизанова е родена на 19.08.1969 г. в гр. София. Интересите й са насочени в областта на далекоизточната философия, изкуство, поезия и художествена фотография. От 2011 г. е член и секретар на Български хайку съюз, а от 2017 г. член на Британското хайку общество. Редактор в сп. „Хайку свят”.
Има публикации в български и международни хайку издания. Носител е на: Първа награда за хайку на XI Международен фестивал „Мелнишки вечери на поезията” (2010) и на Втора награда на XV-то му издание през 2014 г.; Грамота от европейската Топ 100 класация за най-креативни хайку автори през 2011 г.; Отличия от Петия (2012), Шестия (2014) и Седмия (2015) национален конкурс за хайку на свободна тема; Отличия от Първия национален конкурс за хайку и сенрю „Носачи на вятър” (2016); Отличиe от Първия европейски конкурс за хайку в Италия (2016); Отличия от “World Haiku Review” (2017); Първа, Втора и Трета награда на Първия национален конкурс за фотохайга „Сезони” (2011) и др. В периода 2010-2012 г. и 2016 г. нейни хайга са включени в класацията на 11 ежемесечни хайку конкурса на Световната хайку асоциация в Япония (WHA) и публикувани на сайта й.
"История на хайку поезията в Италия+ е представена от Антонела Филипи, в превод на Людмила Балабанова с любезното разрешение на Cascina Macondo (www.cascinamacondo.com)
Аури на цветя, представени от Ели Венкова – МелиСа, студентка по философия в ЮЗУ „Неофит Рилски“, автор на стихове и на поетични фотографии.
Антоанета Николова е родена през 1961 г. в София. Завършила е философия в СУ „Климент Охридски". Преподавател е по Източна философия в ЮЗУ „Неофит Рилски". Автор е на шест поетични книги, както и на философско-поетичното изследване "Езикът на Пустотата" (Колекция Аквариум Средиземноморие, 2003). Съпреводач заедно със София Катърова на антология със старокитайска пейзажна лирика "Поезия на планините и водите" (ИК „Стигмати", 2003), на стихове от будисткия поет и монах Ханшан „Стихове от Студената планина" (ИК „Изток-Запад", 2013), както и на избрани стихове на един от най-известните китайски поети Ли Бай „Прокуденият от небесата" (ИК „Изток-Запад", 2014). Нейни стихове са публикувани в антологии и списания на немски, английски, унгарски, японски и руски. Член е на Сдружение на български писатели, хайку клуб „София" и Световната хайку асоциация.
Евгени Илиев е роден през 1974 г. в град Гоце Делчев. Завършва библиотекознание в СУ „Климент Охридски“, където получава и магистърска степен по културна антропология. Публикувал е стихове и проза в „Литературен форум“, „Сега“, „Капитал“,„Грозни пеликани“ и др.
Фотографии из цикъла "Улицата - шумове и мълчание"
ЛИ БО (701-762) е един от най-известните китайски поети. Получава класическо конфуцианско образование, но е под силното влияние на даоизма. Харесва отшелническия живот. Пътува из цялата страна. Обикаля знаменитите планини, пътува по ждрелата на реките, по земите на древните царства Ци и Лу. Опитва се да заеме чиновническа служба, но много скоро се разочарова от този живот и напуска. Оставя изключително богато литературно наследство. Оказва въздействие върху цялата китайска поезия.
Стиховете са от подготвения в издателство „Изток-Запад“ сборник с поезия на Ли Бо.
Илеана Стоянова е от знатните възрожденски родове на Добри Чинтулов и Сава Доброплодни. Има висше образование по икономика, работи като икономически журналист в различни столични вестници. Живее и работи в София. Интересите й са в областта на изкуството - литература, музика и изобразително изкуство. Занимава се с поезия от най-ранна възраст. Автор на шест стихосбирки: "Милост е живота" (1990), "Руини и небеса" (1992), "Полонези" (1994), "На върха на зенита" (2008) ,"Любовна песен" (2009) и "Десет хиляди мига" (2011). През октомври 1995 г. участва в международния фестивал "Смедеревска песенна есен" в Сърбия. Нейни стихове са включени в двутомната библиофилска антология "Български поетеси. Избрано" (1997; съст. Блага Димитрова), както и в двуезичното (българо-френско) литературно списание "Български писмена". Има публикувани стихове в сп. "Пламък", сп. "Орфей", в. "Литературен вестник", в. "Словото днес" , в "Дума" ; електронно списание "Литернет" и др. Стиховете й са превеждани на френски, сръбски и македонски. Носител на трета награда в поетичния конкурс "Жената - любима и майка" - 2012 г.
СТИВЪН ДЪН е роден през 1939 г. във Форест Хил, щат Ню Йорк. През 1962 г. получава бакалавърска степен по история от университетa Хофcтpа. От 1974 г. преподава в Ричард Стоктън колеж в Ню Джърси, където е заслужил професор по творческо писане. Той е автор на шестнадесет книги, включително “Pазлични часове”, която печели през 2001 г. наградата Пулицър за поезия. Негови стихотворения са публикувани в много списания, между които Атлантик, Новата република, Ню Йоркър.
Публикуваните стихове са в превод на Христина Керанова. От 2000 г. тя преподава писане, четене и английски като втори език в училища, колежи и университети в Атланта, щат Джoрджия. От 2012 г. преподава английски език в програмата за чужденци в университета в Дейтън, щат Охайо. Превежда българска и американска поезия и публикува преводи, разкази и есета в литературни списания.
Родена на 8 октомври 1952 г. в г. Кюстендил. Завършила е философия и българска филология в Софийския университет. Работи като старши научен сътрудник в Института за философски изследвания, БАН; д-р на философските науки. Професионалните й интереси са свързани с философските проблеми на религията и антропологията. От 2004 г. е главен редактор на списание “Философски алтернативи”. Публикувала е книгите: “Копнеж по абсолютното” /1994 г./, “Религия, право и политика на Балканите в края на 20-ти и началото на 21 век” /2005 г., двуезична/, “Жизнеността /философско-антропологичен анализ/” /2006/, “Религията и човешката същност. Класически идеи” /под печат/. Публикувала е стихосбирките: “Омагьосан кръг” /1997 г./ и “Празници” /2000 г./. Има публикации в научни издания в Англия, Германия, Италия, Полша, Словакия, САЩ, Сърбия, Швейцария и др. Публикувала е преводи на научни статии от френски и английски езици. Хоби – пътешествия, фотография