NotaBene е електронно списание за философски и политически науки. Повече за нас
В този брой
Тема на броя: Взаимодействия
Звукът на Абсолюта: свещената сричка Ом в индийската философия
- Автор: Деян Пенчев, Институт по философия и социология при БАН, deyan.penchev@ips.bas.bg
- Рубрика: Тема на броя
- Брой: Взаимодействия
Резюме: В статията се изследва философското значение на свещената сричка Ом (Аум) в индийската мисловна традиция, като се акцентира върху Упанишадите, Бхагавадгита и съчиненията на Шанкара, Свами Вивекананда и Свами Шивананда. Специално внимание е отделено на Мандукя упанишад, Прашна упанишад и Чхандгоя упанишад, в които Ом се идентифицира с Брахман, абсолютното съзнание. В Бхагавадгита Ом се отъждествява с Кришна и се дават насоки за правилната употреба на съзнанието и ролята на Ом като средство за постигане на освобождение. Тримата индийски класически и модерни философи дискутират метафизичните измерения на Ом, като я интегрират в практическия опит. Чрез този смислов синтез се заключава, че в индийската философия Ом представлява изначален принцип на реализацията на единството между индивидуалния дух (Атман) и абсолютната реалност (Брахман).
Ключови думи: Ом, Аум, свещена сричка, Брахман, Атман, Абсолют, Упанишади, Бхагавадгита, Шанкара, Свами Вивекананда, Свами Шивананда.
Целенасоченото развиване на четирите добродетели като средство за стабилизиране на психиката според Йогасутра на Патанджали
- Автор: Румяна Георгиева Толева, независим изследовател, д-р по философия (История на философията, Източна философия), СУ „Св. Климент Охридски“, йога преподавател, r_toleva@b-trust.org
- Рубрика: Тема на броя
- Брой: Взаимодействия
В статията се извършва анализ на философската идея за целенасоченото развиване на четирите добродетели – майтри (maitrī, приятелско отношение, добронамереност), каруна (karuṇā, съпричастност, състрадание), мудита (muditā, радост) и упекша (upekṣā, неутралност) като средство за стабилизиране на човешката психика – читта прасадана (citta prasādana) според Йогасутра (Yogasūtra) на Патанджали (Patañjali). Включва кратко изследване на етимологията на четирите философски понятия, използвани в Йогасутра (сутра I.33) и открояване на взаимовръзката им с възгледите за развиването на четирите състояния на съзнанието (брахма вихара, Brahma vihāra) във философията на будизма. Подчертава се приложното им значение за развиването и утвърждаването на медитативната практика както във философията на йога, предадена от Патанджали, така и в будистката философия, чиято обща крайна цел е окончателното освобождение от феноменалното страдание в сансарната битийност чрез постигане на неизменна психична устойчивост. В заключение се прави съпоставка между целите на анализираната древна теоретико-приложна съзерцателна техника и съвременната необходимост от целенасочено развиване и утвърждаване на общочовешките ценности като средство за постигане както на лично, така и на цялостно обществено благополучие.
Ключови думи: добродетели, maitrī, karuṇā, muditā, upekṣā, психична устойчивост, citta prasādana, Йогасутра, Патанджали, Yogasūtra, Patañjali, приложна етика, брахма вихара, Brahma vihāra
Религията и митологията в предфилософията на Вавилон
- Автор: Николай Александров, независим изследовател (д-р по журналистика, д-р по философия на правото, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“), algeon@abv.bg
- Рубрика: Тема на броя
- Брой: Взаимодействия
В статията се разглежда приемствеността на религиозните представи в Междуречието, когато Вавилон не просто наследява пантеона на шумерите, а го развива до степен, нямаща аналог в Стария свят. В този си вид вавилонският пантеон се превръща в кулминация на политеизма не само в Древния Близък изток, а изобщо в Средиземноморската цивилизация, оказвайки влияние на редица народи. Изобилието от богове е ключова особеност на вавилонската предфилософия, илюстрираща сложността на представите за мирозданието, при което всяко божество изпълнява определени космически функции. Тук религията има не просто „ритуално-календарна роля“, а насища с идеи всички нива на съзнанието на тогавашните обитатели на долината между Тигър и Ефрат. Една от тези представи е законът за симетрията между земния и небесния свят, съгласно който социалният ред на земята е отражение на божествения ред в небесата. Статията разглежда и други аспекти от вавилонската предфилософия, като астрономията, астрологията, жертвоприношенията и демонологията, формиращи една завършена картина на света.
Ключови думи: митология, космогония, мироглед, религия, предфилософия, вярвания.
Подиум
Онтологичен, етичен, феноменологичен подход към природата на битието и съзнанието
- Автор: Фарах Садихова, преподавател в Азербайджанския държавен педагогически университет, farah.jamalova@gmail.com
- Рубрика: Подиум
- Брой: Взаимодействия
Статията анализира онтологични, феноменологични и етични подходи към връзката между човешкото съществуване и съзнанието. Разглеждат се причините за съществуването, природата на съзнанието и връзката между възприятието и реалността. Подчертава се ролята на тялото във формирането на съзнателния опит, като същевременно се отбелязва, че телесното възприятие е в основата на съзнанието. Твърди се, че комбинацията от емпирични и опитни подходи позволява по-пълно разбиране на съзнанието и съществуването.
При изследването на тези пресечни точки е важно да се вземе предвид разнообразието и дълбочината на философските традиции в различните култури. В същото време епистемологичните теории се разглеждат като начин за подобряване на моделите за обучение с изкуствен интелект чрез обяснение как знанията се придобиват, тестват и прилагат от машини.
Ключови думи: човешко съществуване, душа, съзнание, онтологичен подход, етичен подход, феноменологичен подход, екзистенциални проблеми
Езикът като екзистенциален ценностен хоризонт на битието и смисъла през призмата на Хайдегер и Пиер Руф
- Автор: Найден Асенов Илиев, докторант, ЮЗУ „Неофит Рилски“, nasko.iliev.1973@gmail.com
- Рубрика: Подиум
- Брой: Взаимодействия
Езикът е не просто инструмент и средство за комуникация. Той поставя екзистенциален, духовен и културен хоризонт. Статията съпоставя концепцията на Мартин Хайдегер за езика и екзистенцията с възгледите на Пиер Руф (Петър Увалиев), Георги Марков и Георги Господинов във философско-културологична перспектива. Теоретичната рамка е Хайдегеровото разбиране за езика като „дом на битието“, за първенство на „казването“ (Die Sprache spricht). Акцентът е върху възможния диалог между Хайдегер и Пиер Руф относно езика като активен субект, като човекът е „говорен“ от него. „Не аз говоря езика, на който сега ви говоря, а езикът ме говори“, казва Увалиев, което кореспондира с „езикът говори“ у Хайдегер. Не човекът е господар на езика, а езикът е живо начало, което „си служи“ с нас, за да изрази смисъла. Чрез езика човек се открива към „същественото“, към истината и смисъла на битието. „Езикът е отвор на съществото към същественото“ е еквивалент на Хайдегеровото: „Езикът е домът на битието“. При Марков анализът акцентира върху етическия статут на езика. При Господинов литературата се аргументира като „антидот“ на пропагандата и езикът като общ дом. Езикът е условие за разкриване на истина, за съхраняване на общностната памет и за отговорно гражданско общуване. Това позволява актуална преоценка на езиковата култура в публичното пространство, образованието и литературата.
Ключови думи: Мартин Хайдегер; Пиер Руф (Петър Увалиев); Георги Марков; Георги Господинов; език като ценност; екзистенциален хоризонт
Онтодиалектика или Обща теория на съществуващото - въведение
- Автор: Милко Тодоров Гърчев, независим изследовател, milko.tg@gmail.com
- Рубрика: Подиум
- Брой: Взаимодействия
Битието се определя с формулировката – „съществуващото е” и включва както материалното, така и идеалното, противопоставяйки се на „нищото”. На тази основа съществуващото се явява единно, самосъхраняващо и самоопределящо се в множество, в единно многообразие. Като първично битие съществуващото е пределно просто – необятност от елементарни онто-частици (ЕОЧ). Съществуването на нещата в първично-елементарна форма води до взаимното им съотнасяне – по съвместна битийност, то ни дава понятието пространство, а по редуване – време. Самозапазването и самоопределянето на съществуващото като всичко и на съставящите го елементарни онто-частици са двата основни онтологични принципа (ООП). Самоопределяйки се и самоизменяйки се всяка една онто-частица определя и изменя намиращите се в съседство с нея и обратно. Така чрез единичното съществуващото се формира като всичко.
Ключови думи: Битие, Съществуващо, Самозапазване, Самоопределяне, Материално, Идеално, Пространство, Време, Елементарно, Принципи
Minima moralia
Геополитиката срещу самата себе си: към теоретично обяснение на разрива в международния ред
- Автор: Мориц Баумгертел, ЮЗУ „Неофит Рилски“, mbaumgartel@swu.bg
- Рубрика: Minima moralia
- Брой: Взаимодействия
Международният правен ред е в криза. Отново ставаме свидетели на конфликти, причиняваните от тях разрушения системно водят до нарушения на международното хуманитарно право, а институциите, създадени да ги ограничават, се оказват неспособни да реагират. Най-честото обяснение сочи към геополитиката: утвърждаването на териториалната експанзия, силата и стратегическия интерес като водещи двигатели на международните отношения. Настоящият труд оспорва тази теза, черпейки аргументи от самия геополитически подход. Ако геополитиката предполага рационални актьори, преследващи материални интереси чрез стратегически пресмятания, то поведението на държавите, най-често сочени като доказателство за завръщането към политиката на силата, по-скоро опровергава, отколкото потвърждава тази логика. Анализирани са три случая: САЩ през втория мандат на Тръмп, които демонстрират сила без видима стратегия; Русия, чието нашествие в Украйна намали собствената ѝ мощ по всички значими според геополитиката параметри; и европейските средни сили, които не успяват да превърнат структурния си интерес в координирано действие. Същевременно поведението на Иран и Китай показва, че оптималното геополитическо поведение е съвместимо с утвърждаване на международното право, а не с разрушаването му. Заплахата за международния ред идва не от завръщането към геополитиката, а от нейното отсъствие.
Ключови думи: геополитика; международен ред, основан на правила; стратегическа рационалност; средни сили; употреба на сила
Влияние на религиозността върху социалните взаимоотношения
- Автор: Петя Стоянова Пачкова, ЮЗУ „Неофит Рилски“ , рachkova@swu.bg
- Рубрика: Minima moralia
- Брой: Взаимодействия
Статията анализира взаимовръзката между влиянието на различни фактори на социализацията на хората /включително тяхната религиозност/ и отношението им към международните конфликти и участието им в тях. По-конкретно се разглежда влиянието на българското законодателство, празничната система в страната и реалната дискриминация. Един от изводите е, че стимулирането на традиционната религиозност и дискриминацията срещу хора с мюсюлманско вероизповедание спомага за стимулиране на социалните конфликти. Култивирането на неуважение към други религиозни системи, омраза към хората, които ги изповядват, е средство за намаляване на негативното отношение на хората към използването на насилие срещу подобни религиозни малцинствени групи, към поддържането или инициирането на военни конфликти.
Ключови думи: Образование, религия, дискриминация, омраза, международни конфликти
Вавилон
Силогизъм и Дао
- Автор: Ричард Нисбет, превод Антоанета Николова, ИК "Изток-Запад"
- Рубрика: Вавилон
- Брой: Взаимодействия
Откъс от подготвяната от ИК "Изток-Запад" книга на Ричард Нисбет„География на мисълта. Как азиатците и западняците мислят по различен начин… и защо“. Книгата представя новаторските международни изследвания на Ричард Нисбет в областта на културната психология и показва, че хората всъщност мислят – и дори виждат – света по различен начин поради различни екологии, социални структури, философски и образователни системи, водещи началото си от Древна Гърция и Китай. В резултат на това мисленето на източноазиатците е „холистично“ – насочено към възприемателното поле като цяло и от отношенията между обектите и събитията в него. За разлика от тях жителите на Запада се фокусират върху открояващите се обекти и хора, използват атрибути, за да ги отнесат към определени категории, и прилагат правилата на формалната логика, за да разберат тяхното поведение.
От фън шуй до метафизиката, от сравнителната лингвистика до икономическата история: цяла пропаст разделя наследниците на Аристотел от потомците на Конфуций. В този момент от историческото развитие, когато нуждата от разбирателство и сътрудничество между културите е от изключително значение, „География на мисълта“ предлага както карта на тази пропаст, така и план за моста, който ще я преодолее.
Анонс
Културата като ресурс за устойчиво развитие
- Автор: Иво Пешунов, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград, ivo_peshunov@abv.bg
- Рубрика: Анонс
- Брой: Взаимодействия
Ролята на културата като фактор за социално, икономическо развитие и регенерация е широко дискутирана. Въпреки това, проблемът за културата като инструмент на устойчивото развитие е сравнително нов и недостатъчно проучван. Настоящият доклад разглежда част от концепциите, които се фокусират върху връзката между културата и устойчивото развитие. Полисемантичният характер на понятието култура определя различна визия за културата като инструмент за постигане на устойчивост и стабилност. Тя бива разглеждана в нейния ценностен и нормативен характер или разбирана в нейното тясно значение на културно-историческо наследство. Същевременно културата се разбира като условие за социална промяна, без която не може да съществува устойчивост.
Ключови думи: стабилност, устойчиво развитие, култура, култура на устойчивостта, креативност.
Организационната култура като лидерски ресурс
- Автор: Йорданка Стоилова Койчева, Институт по философия и социология при БАН, yordanka.koycheva@ips.bas.bg
- Рубрика: Анонс
- Брой: Взаимодействия
Организационната култура представлява комплексна, многослойна система от значения, ценности, вярвания и символи, които се формират в процеса на историческото развитие на организацията и се възпроизвеждат чрез социални взаимодействия. Лидерството, от своя страна е движещата сила, която ръководи формирането, трансформацията и запазването на тази културна тъкан. Настоящата статия е фокусирана върху сложния и многопластов процес на генериране лидерски ресурси посредством динамична трансформационна верига. Организационните функции се превръщат в ресурси като операционализирани капацитети, вградени в културата и готови за лидерско използване.
Въз основа на интегриране на три парадигми: класическият модел на културните нива на Шайн, който предоставя структура за анализ на културното съдържание, концепцията за културната еволюция и ресурсният подход (VRIO), обособяваме Модел на йерархично структурирана ресурсна система. Моделът свързва експлицитно деветте функции на културата с конкретни ресурсни измерения, осигурявайки теоретична обосновка за значимостта на всеки ресурс. Основният извод на статията е, че посредством йерархичната ресурсна система на организационната култура лидерът-архитект създава условия за генериране на ресурси и тяхното интегриране в йерархична система. Създава се диалектически цикъл, който осигурява устойчиво възпроизводство на лидерството.
Ключови думи: Организационна култура, организационни функции, лидерски ресурси
Poiesis
Поезия
- Автор: Николай Милчев, поет, https://www.nikolaymilchev.com/
- Рубрика: Poiesis
- Брой: Взаимодействия
НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ е роден през 1958 година в град Плевен. Завършил е Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, специалност Българска филология.
Членувал е в Съюза на българските писатели. Напуска СБП през 2016 година.
Автор на поетически книги, между които “Пейзажи с Лолита”, “Очи широколистни”,”Надеждата е бебе с очила”, „Петел от малинов пейзаж”, „Тънък дъжд”, „Прелъст и светогорски стихотворения”, „Ти и котките следобед. 26 стихотворения от любов“ –отличена с Националната литературна награда на името на Теодор Траянов и е българската номинация за наградата „Балканика“ за 2017 година.
Автор на книги с разкази: „Ябълковият човек“, „Разтуряй, Злато моме, магиите“, „От сутрин до вечер“.
Последната му книга е „Съчинения по природа“
Носител на национални литературни награди, между които Национална награда на името на Петя Караколева за детска литература; Награда на в. „Труд”- „Златен ланец”, 2010 г.; Национална награда на името на Биньо Иванов и др.
Негови стихове са превеждани на английски, руски, френски, испански, румънски, турски, унгарски език.
Още стихове и произведения на автора можете да намерите на следния линк: https://www.nikolaymilchev.com/
Рецензии
Записки по един дебютен роман
- Автор: Нонка Богомилова, проф., д.ф.н. в Института за българска философска култура, nonka_bogomilova@mail.bg
- Рубрика: Рецензии
- Брой: Взаимодействия
Отзив за дебютния роман на Андреа Владова "Записки на една наивна дама" (издателство Neofeedback, 2020 г.)